Организация на разузнавателния анализ

Румен Гюров

(изтегляне)

Качеството на една организация

никога не може да надмине

качеството на умовете,

които я създават.

– Харолд Макалиндън

Въведение

Аналитичните знания и умения могат да бъдат приложени успешно само ако са част от правилно построен мисловен процес и добре осмислена аналитична дейност. Затова е необходимо да обърнем подобаващо внимание на организирането на разузнавателния анализ, както следва:

Съдържание

• Аналитична дейност, работа и процес. Примери за определяне на фази на анализа, разузнавателен цикъл, процес на създаване и използване на разузнавателна информация и разузнавателно-аналитичен процес.
• Аналитична процедура, методи и матрици. Основни аналитични задачи.
• Организиране на матричния анализ на риска и сигурността. Организиране на аналитичната дейност. Организиране на аналитичния процес. Матричен анализ на риска и сигурността. Стратегическо ниво на анализа. Тактическо ниво на анализа. Оперативно ниво на анализа. Ситуационно ниво на анализа.
• Препоръчителни източници: Joint Analysis Handbook, 2016; Национално разузнаване на САЩ, 2013; Дъглас Харис и Алан Спайкър, 2009; Уилям Елът, 2007; Лиса Кризан, 1999.

Аналитична дейност, работа и процес

Експертите в областта на разузнаването и сигурността често говорят за „разузнавателен цикъл“, „разузнавателно-аналитичен цикъл“, „разузнавателен процес“, „разузнавателно-аналитичен процес“, „информационно-аналитична работа“, „информационно-аналитична дейност“ и пр. Когато става дума за това, се има предвид „организацията на анализа“ като дейност, работа или процес, без да се правят някакви съществени разграничения между понятията (срв. JP 2-01 2017: III-44–III-46; Kuosa 2014: 43-44; Курносов, Конотопов 2004: 26; Кузнецов 2001: гл. II; и др.). Например:

През 2016 г. НАТО издава наръчник, в който определя следните „фази на анализа“: първо – определяне на аналитичните потребности; второ – подготовка на анализа, вкл. планиране, събиране на наличните данни и проучване (office-based data collection and research); трето – организиране и подготвяне [на самия анализ]; анализиране на събираните данни; четвърто – разработване на заключения и препоръки; пето – представяне (reporting) на аналитичния резултат (см. JALLC 2016: 3; рис. 1).

Рис. 1. Фази на анализа

(The Phases of Analysis, JALLC 2016: 3)

През 2013 г. Националното разузнаване на САЩ въвежда следния модел1 на разузнавателния цикъл (рис. 2), за да унифицира практиката в американската разузнавателна общност:

Рис. 2. Разузнавателен цикъл

(Intelligence Cycle, ODNI 2013: 4)

Звената в този модел са: планиране и насочване (planning and direction) – поставяне на изискванията от потребителя и планиране на действията съобразно тези изисквания; придобиване (collection) на данни за произвеждане на искания аналитичен (intelligence) продукт; обработка и разработване (processing and exploitation) – превръщане на суровите данни в удобен за ползване формат; анализ и произвеждане (analysis and production) – интегриране, оценка, анализиране на обработената информация за включване в крайния продукт; оценяване (evaluation) на резултатите на всяка стъпка от аналитичния цикъл, непрекъсната обратна връзка на всеки един етап спрямо предходните и следващите; разпространение/предоставяне (dissemination) на крайния продукт до неговия потребител и всички останали, за които се отнася (ODNI 2013: 4-6).

Още през 1999 г. Лиса Кризан предлага сходен модел на „процеса на създаване и ползване на разузнавателния анализ“ (Process of Intelligence Creation and Use, рис. 3):

Рис. 3. Процес на създаване и използване на разузнавателната информация 

(Process of Intelligence Creation and Use, Krizan 1999: 8)

Моделът на Лиса Кризан включва: потребител, изисквания и поставяне на изискванията от потребителя, планиране и поставяне на задачи, събиране [на данни], обработка и разработване [на данните], анализ, оценка [на резултатите от анализа], произвеждане [на аналитичен продукт], разпространение [на аналитичния продукт]. Авторката поставя оценката [на резултатите от анализа] в ключова позиция от този цикъл, тъй като на нейна основа може да не се стигне до разпространяване [на краен аналитичен продукт], а цикълът да започне отново от планирането и поставянето на задачи или от събирането [на данните] (Krizan 1999: 8 etc.).

През 2009 г. Дъглас Харис и Алан Спайкър в своя разработка, посветена на критичното мислене и разузнавателния анализ, представят следния модел на т.нар. „разузнавателно-аналитичен процес“ (рис. 4):

Рис. 4. Разузнавателно-аналитичен процес

(The intelligence process, Harris, Spiker 2012: 209)

В предложения модел виждаме следните звена на разузнавателно-аналитичния процес: първо – събиране на данни (data collection); второ – оценка на данните (data evaluation); трето – свързване на данните (data collation); четвърто – интегриране на данните (data integration); пето – индуктивни разсъждения (inductive reasoning); шесто – разработване на хипотези (hypothesis development); седмо – изводи (inferences) и осмо – действия (actions). В модела Харис-Спайкър същинският анализ включва звената от интегриране на данните до изводи (Harris, Spiker 2012: 209).

Моделите, представени по-горе като „разузнавателен цикъл“, „фази на анализа“, „процес на създаване и използване на разузнавателна информация“ и „разузнавателно-аналитичен процес“, имат почти едно и също съдържание и структура. В специализираните източници съдържанието, структурата и понятията в тези модели се приемат до голяма степен по подразбиране, въз основа на установена към даден момент практика. Разликите в съдържанието, структурата и понятията в тях зависят от източника и възприетата концепция за анализ. Затова имаме пълно право да разработим наше собствено виждане за организацията на анализа, като разграничим съдържанието на понятията „аналитична дейност“, „аналитична работа“, „аналитичен процес“, „аналитична процедура“ и „аналитичен метод“. Можем да разграничим тези понятията по следния начин:

Аналитичната дейност обхваща аналитичната работа, аналитичния процес, аналитичната процедура, аналитичните методи и аналитичните матрици, разработени съобразно конкретната аналитична задача. Всяко звено от аналитичната дейност се съдържа в звеното от „по-високо“ ниво и съдържа звената от „по-ниските“ нива. Разбира се, аналитичните методи и матрици са сърцевината на всеки анализ и като звена от аналитичната дейност съдържат „единствено“ решение на поставената аналитична задача (рис. 5. Структура на аналитичната дейност):

Рис. 5. Структура на аналитичната дейност

В нашата матрица прекрасно се вписва цялото разнородно съдържание на популярните сред експертите понятия „разузнавателен...“ или „разузнавателно-аналитичен цикъл“ или „... процес“. Без да забравяме, че всъщност става дума за „организация на аналитичната дейност“!


Аналитична процедура, методи и матрици

Аналитичната процедура е подредена последователност, която структурира и насочва нашите действия, така че да организираме, проведем, оформим, завършим и представим успешно нашия анализ като чисто мисловна дейност. Въз основа на добре изградената от нас аналитична процедура, ние би следвало да знаем мястото на всяко наше аналитично действие, т.е. защо, кога, спрямо какво, как и с каква цел прилагаме даден аналитичен метод, експертна техника или/и аналитична матрица.

Как да подредим аналитичната процедура?

Първата ни стъпка е да определим своята основна аналитична задача. Откъде да започнем? Нека обърнем внимание на един интересен автор! През 2007 г. Уилям Елът. представя своя разработка, в която описва четири категории ситуации. Нарича ги “case situations” (букв. „ситуации по конкретни случаи“, см. „типични случаи“, тук условно да ги наречем „случайни ситуации“) и ги изброява: проблеми (problems), решения (decisions), оценки (evaluations) и правила (rules) (Ellet 2007: 20).

Според Уилям Елът:

„Четирите [категории ситуации] не са единствените ситуации, открити в отделните случаи (cases), но много случайни ситуации наистина принадлежат към тези четири категории, и когато това е така, категоризирането на ситуацията помага за организиране на анализа. Този подход не е единственият правилен начин – това е един от начините.“ (Ellet 2007: 20).

Според автора проблемната ситуация е „случайна ситуация“, при която имаме някакъв значителен резултат или проява (performance, см. „представяне, изпълнение, постижение“), но нямаме обяснение за този резултат или проява. Анализът на проблемната ситуация започва с дефиниране на проблема, който често е непроявен. Затова при анализа първо трябва да разкрием проблема, а след това връзката на дадения резултат или проява/постижение с техните първопричини (root causes). (Ellet 2007: 21).

Втората категория ситуации, която авторът предлага на вниманието ни, е „ситуацията решение“. Всъщност, когато описва тази категория, Уилям Елът предлага извършване на анализ в подкрепа да някакво решение. Според него независимо от обхвата на решението, неговият анализ изисква да се определят вариантите (options), критериите и съответните аргументи (evidence) за вземане на решение, като най-важната част са критериите. Критериите отсяват необходимите данни и определят предпочитаните възможности. Критериите посочват и окончателното решение. (Ellet 2007: 22-23).

При „ситуацията оценка“ имаме преценяване (judgement) на стойност (worth), ценност (value) или ефективност на дадено изпълнение, действие или резултат (effectiveness of a performance, act, or outcome). Подобно на „ситуацията решение“, при оценъчната ситуация най-важни са критериите, като впоследствие също се търси връзката между аргументите и дадената оценка. Оценката трябва да разглежда и положителните, и отрицателните страни на случващото се. (Ellet 2007: 23-24).

„Анализът на правилата“ (букв. “rules analysis”) е преди всичко качествен анализ и включва разбиране за: типа необходима информация, подходящо правило за придобиване (furnish) на тази информация, точния начин за прилагане на това правило, необходимите данни за прилагане на правилото. (вж. Ellet 2007: 24-26).

Концепцията на Уилям Елът е изключително оригинална. За него категориите ситуации не са непреодолимо разграничени, те представляват по-скоро преливащи една в друга ситуации и дори аспекти на една и съща ситуация. Конкретно доказателство в тази посока е разглеждането на една и съща ситуация едновременно като ситуация проблем и ситуация оценка (срв. Ellet 2007: 49-60; 79-86).

От гледна точка на нашия аналитичен подход, в представената концепция има ред спорни постановки: неизяснени критерии за категоризиране на ситуациите; незавършен вид на категоризирането, недостатъчно и неизбистрени характеристики на ситуацията правило, повторение на методическите указания за анализ на различните категории ситуации без открояване на съществено и несъществено, без обобщаване на сходни характеристики и пр. Можем да открием също известно смесване на понятията. Авторът отъждествява „действителните ситуации“, които представляват интерес за анализатора, с „аналитичните ситуации“, в които анализаторът се намира, когато проучва действителните ситуации (срв./см. Ellet 2007: 20-26, 49-60; 79-86).

С други думи, имаме отъждествяване на предмета на анализ с отделните етапи на аналитичната процедура като чисто мисловна дейност. Но! За нас всеки етап от аналитичната процедура следва да бъде обособен въз основа на специфичните аналитични задачи, които решава. В този смисъл, можем да обособим следните „етапи“, „категории“ или „аспекти“ в анализа:

• проблемен анализ, (см. „ситуация проблем“), когато основната ни задача е да изясним проблем;
• причинно-следствен анализ (см. „ситуация правило“), когато основната ни задача е да открием какви причини стоят зад случващото се;
• оценъчен анализ, (см. „ситуация оценка“), т.е. когато основната ни задача е да разберем какво значение има случващото се;
• анализ на оптималния избор, (см. „ситуация решение“), когато основната ни задача е да разберем смисъл за нас има случващото се, т.е. да направим най-подходящия избор между възможните решения да предприемем на някакво действие.

Остава ни само да подредим аналитичните си задачи, респ. аспекти на анализа, в рационално обоснована връзка помежду им, чрез разработената от нас познавателна матрица (рис. 6):

Рис. 6. Основни аналитични задачи

(идея: Ellet 2007: 20-26 etc.)

Въз основа на решаваните задачи, аналитичната процедура преминава през етапите на: формулиране на проблема, проучване за взаимозависимост, оценка на значението и избор на действие. В този смисъл аналитичната процедура за нас е изцяло мисловна дейност. Нашата матрица на основните аналитични задачи ясно показва, че формулирането на даден проблем предполага установяване на неговите причини, т.е. на взаимозависимостта между проявата на този проблем и резултатите от тази проява, което на свой ред предполага оценка на значението на този проблем и установената взаимозависимост и накрая, стигаме до необходимостта от избор на подходящо действие за неговото решаване. По такъв начин етапите на нашия анализ са наистина хармонично преливащи едно в друго и взаимосвързани така, както взаимосвързана е заобикалящата ни действителност и ние с нея.

За да изясним напълно аналитичната процедура, са ни необходими някои допълнителни уточнения:

Първо. Следва да разграничим аналитичната процедура от аналитичния процес, който освен етапите на аналитичната процедура включва в себе си и етапите на предварителното събиране, свързване и преценка на данните, т.е. етапи, които невинаги представляват само мисловна дейност.

Второ. Когато говорим за установяването на взаимозависимост, напълно е ясно, че този етап от аналитичната процедура е част от анализа на риска и сигурността. Когато преминем към следващия етап – оценка на значението на даден проблем, за да останем в сферата на анализа на риска и сигурността, е необходимо да насочим вниманието си към тяхната проява – съотношенията между необходим, достъпен и недостигащ ресурс, за които вече стана дума.

Трето. Методите на нашия анализ неизбежно са приетите общонаучни – когнитивни, логически и епистемологически методи и системния метод, както и другите, утвърдени в практиката структуриращи методи, експертни и описателни техники. По своята същност, разработените аналитични матрици също представляват методи – методи със специално предназначение, методи за подреждане, осмисляне и онагледяване на аналитичните ни действия. Аналитичните методи и матрици са „органична част“, същност на аналитичната процедура и практически неотделими от нея.


Организиране на матричния анализ

За да организираме рационално аналитичната дейност, ни е необходима ясна представа за нейното съдържание. Можем да направим следните разграничения (рис. 7):

Рис. 7. Организиране на аналитичната дейност
(идея: JALLC 2016: 3; ODNI 2013: 4-6; Harris, Spiker 2012: 209; Ellet 2007: 20-26; Krizan 1999: 8 etc.)

Съдържанието на аналитичната дейност, представено в нашата матрица, е достатъчно нагледно, за да изисква по-нататъшно подробно описание, дадено вече с описанието на ползваните модели на НАТО, Националното разузнаване на САЩ, Дъглас Харис и Алан Спайкър, Лиса Кризан, както и с описанието на аналитичната процедура, представено по-горе.

При внимателно разглеждане и прилагане на матрицата за организиране на аналитичната дейност трябва да обърнем особено внимание на следното:

Първо. Съдържанието на анализа произтича от конкретните потребности и възможности за избор по отношение на потребителите, техните изисквания, наличните информационни източници, данни и аналитични способности.

Второ. Във всеки аналитичен етап имаме звено „обратна връзка“, което означава, че на всеки етап от определянето и поставянето на изискванията на потребителите до изготвянето на крайния аналитичен продукт можем да направим критичен преглед на извършеното. Последното означава не да преминем непосредствено към следващия етап от дейността, а да се върнем към началото или към предходен неин етап, вкл. като уточним изискванията към нашия анализ. Означава също, че можем да „прескочим“ някой или някои от следващите етапи.

Трето. Организирането на нашия анализ като поредица целенасочени действия към определен резултат е отразено в съдържанието на аналитичната работа, процес, процедура и прилагани методи.

Четвърто. Аналитичният продукт е пряк резултат от аналитичния процес и е завършен тогава, когато сме очертали възможния избор на действия по отношение на риска и сигурността. Аналитичният продукт, обаче, е резултат също от цялостната аналитична дейност, доколкото аналитичният процес е нейна съставна част. В тази връзка, от непосредствено значение за изготвянето на качествен аналитичен продукт е организирането както на цялостната аналитична дейност (рис. 7. Организиране на аналитичната дейност), така и на аналитичния процес в частност. За целта използваме следната предварително разработена познавателна матрица (табл. 1. Организиране на аналитичния процес).

Табл. 1. Организиране на аналитичния процес

Матрицата за организиране на аналитичния процес ни позволява да подредим мисловната си дейност, да съсредоточим усилията си върху последователната обработка на данните, анализ на информацията и изготвяне на крайния аналитичен продукт. Позволява ни да използваме придобитите знания и да развием интелектуалните си уменията за анализ на риска и сигурността.

След като имаме ясна представа за съдържанието на аналитичната дейност и сме подредили мислите си, идва ред да ги съчетаем с обхвата на отделните равнища на анализ, особеностите на обекта и предмета на анализ и потребностите на управлението на риска и сигурността. Само по този начин можем да имаме добре обоснован, богат по съдържание и възможности матричен анализ на риска и сигурността (рис. 8. Матричен анализ на риска и сигурността).

Организирането на матричния анализ по такъв начин трябва да ни помогне да съчетаем всички аналитични компоненти, като:

• запазим тяхната самостоятелност, така че при всяко наше аналитично действие да знаем каква конкретна задача решаваме, на какво ниво, с какъв обхват, с какви методи и въз основа на какви матрични решения;
• осигурим възможността да ги комбинираме, така че да получим максимален ефект от избраната аналитична технология и отразим многообразието на анализираната действителност.

Преди това, да си припомним накратко:

За аналитичните равнища. Във връзка с аналитичните равнища е важно да насочим вниманието си към характерния за всяко едно от тях фокус: на стратегическо ниво това са взаимодействията и необходимите ресурси в средата за сигурност; на тактическо – въздействията върху достъпа до необходимите ресурси; на оперативно – влиянието върху самите ресурси и на ситуационно – потенциалния или реален недостиг на ресурси.

За обхвата на анализа. Обхватът на нашия анализ се определя от неговия обект и предмет, но не се изчерпва само с тях. Анализът на риска и сигурността, най-общо казано, има за обект взаимозависимостта между дадена система и нейната среда, която се проявява само във взаимодействие помежду им. Негов предмет е съотношението между достъпен и необходим ресурс, което произтича от достъпа до ресурс за системата при взаимодействието ѝ със средата. По подразбиране от неговия обект и предмет, в обхвата на нашия анализ попада цялата среда за сигурност, вътрешна и външна, наричана още „условия“, „контекст“, „обстоятелства“ и пр. Средата за сигурност включва в себе си и съответно в аналитичния обхват (рис. 8):

Рис. 8. Матричен анализ на риска и сигурността

• участниците във взаимодействията, наричани също „играчи“, „субекти“ или „актори“, т.е. лица или групи лица, организации, структури, формирования, държави, общности, общества, частни компании и пр.;
• взаимодействията, респ. действията, събитията, явленията, процесите, въздействията и влиянията в средата за сигурност;
• потребностите, интересите, намеренията и целите на участниците;
• достъпа до ресурс и контрола върху достъпа;
• ресурсите, наричани още „активи“, „блага“, „ценности“ и пр.;
• причинно-следствените връзки между всички компоненти в средата за сигурност.

За управлението на риска и сигурността. С оглед потребностите от управление на риска и сигурността, вече разполагаме с матрицата, която ни предлага концепцията на Джон Бойд за т.нар. НОРД цикъл и която можем да ползваме за организиране на нашия анализ (вж. рис. 8. Матричен анализ на риска и сигурността).

Нека разгледаме предложената матрица по нива:

Стратегическо ниво. Стратегическото ниво на анализа, както вече стана ясно, е с най-голям обхват. Включва вътрешната и външната среда за сигурност, съответно всички останали нива на анализ: тактическо, оперативно и ситуационно, както и всички взаимодействия, ресурси, взаимозависимости, съотношения, резултати, участници, техните потребности, интереси, намерения, цели и пр. (рис. 9):

Рис. 9. Стратегическо ниво на анализа

На стратегическо ниво взаимозависимостта, която определяме като сигурност или/и несигурност, съответно като потенциално или/и реално предизвикателство, изисква проучване на необходимия ресурс в средата за сигурност и въздействията върху него. Аналитичното усилие е най-голямо по отношение събирането на относимите данни, очертаването на потенциален или/и реален проблем. Обхватът на анализа на стратегическо ниво поставя акцента върху прилагането на известните ни общонаучни методи, в управлението на риска и сигурността вниманието е съсредоточено върху наблюдението на средата с цел предотвратяване на отрицателните въздействия върху необходимия ресурс и възникване и развитие на несигурност под формата на предизвикателство. Не бива да забравяме, че предизвикателството може да притежава и положителни характеристики, тъй като промените в средата за сигурност могат да са в посока увеличаване на необходимия ресурс. При представяне на резултатите от анализа усилията следва да се съсредоточат върху сбитото и по същество описание на огромен обем данни за анализирана област с най-голям обхват. Непосредствено свързани с целите на стратегическото ниво са матриците на аналитичните равнища, за анализ на сигурността, на пирамидата на потребностите, на видовете интереси, видовете несигурност, на знанието, на когнитивните, логическите и епистемологическите методи, на системния метод, на PEST методите, „Син океан“.

Тактическо ниво. Тактическото ниво на анализа има по-малък обхват в сравнение със стратегическото. Включва оперативното и ситуационното ниво на анализ и онези области от средата за сигурност, в които взаимодействията засягат достъпния ресурс (рис. 10):

Рис. 10. Тактическо нива на анализа

На тактическо ниво разпознаваме реална или/и потенциална опасност (респ. несигурност или/и сигурност), като целенасочено обособяваме област, в която тя се проявява или може да се прояви най-отчетливо въз основа на установените въздействия върху достъпния ресурс. Аналитичното усилие е най-голямо по отношение свързването на относимите данни и очертаването на възможните причини за възникналата взаимозависимост. Обхватът на анализа на тактическо ниво поставя акцента върху прилагането на известните ни структуриращи методи именно с оглед обособяване на областите на взаимодействие, представляващи интерес. В управлението вниманието е съсредоточено върху ориентацията в средата с цел пресичане на отрицателните въздействия върху достъпния ресурс и възникване и развитие на несигурност под формата на опасност. Не бива да забравяме, че всяка опасност може да се придружава и от възможност за положителни промени. При представяне на резултатите от анализа усилията следва да се съсредоточат върху стегнатото обяснение на наличните данни, които обхващат относително голяма и разнообразна аналитична област. Непосредствено свързани с целите на тактическото ниво на анализа са матриците на аналитичните равнища, пирамидата на потребностите, на видовете интереси, на видовете несигурност, на системния метод, на PEST методите, за анализ на макро- и микросредата, на SWOT и ACT-ON анализа.

Оперативно ниво. Оперативното ниво на анализа има строго определен обхват – областта на взаимодействие между двама и повече участници в средата за сигурност и съдържа в себе си ситуационното ниво на анализа. Анализират се целенасочени въздействия, които влияят отрицателно върху съотношението между достъпния и необходимия ресурс (рис. 11, РС – съкращение от „ресурс“).

Рис. 11. Оперативно ниво на анализа

На оперативно ниво разпознаваме реална или/и потенциална заплаха (респ. несигурност или/и сигурност), като целенасочено обособяваме областта на целенасочени отрицателни въздействия върху съотношението между достъпния и необходимия ресурс. Аналитичното усилие е най-голямо по отношение оценката на относимите данни и очертаването на обективното значение за възникналата взаимозависимост, доколкото се налага допълнително да бъдат изяснени истинските потребности, интереси, намерения и цели, често оставащи скрити зад действията и поведението на участниците в средата за сигурност. Обхватът на анализа на оперативно ниво поставя акцента върху прилагането на известните ни експертни методи именно с оглед отразяване и интегриране на различни гледни точки за начините и стратегиите за справяне със заплахата. В управлението вниманието е съсредоточено върху избора на най-подходящо решение с цел противодействие на отрицателното влияние и на възникването и развитието на несигурност под формата на заплаха. Не бива да забравяме, че всяка заплаха може да се придружава и от възможност за избягване на конфликтното взаимодействие и за установяване на сътрудничество при намиране на общ интерес. При представяне на резултатите от анализа усилията следва да се съсредоточат върху изводите въз основа различните сценарии на развитие на заплахата. Непосредствено свързани с целите на тактическото ниво на анализа са матриците за конфликтното взаимодействие, за анализ на организацията, вкл. НОРД цикъла, отношението към риска, организационната култура, лидерството и проявата на чувства, както и прилагането на индивидуалните и колективните експертни техники.

Ситуационно ниво. Ситуационното ниво на анализа също е със строго определен обхват, обособен въз основа недостига на ресурс при дадено взаимодействие. Анализират се целенасочени въздействия, които влияят отрицателно върху недостигащия ресурс (рис. 12):

Рис. 12. Ситуационно ниво на анализа

На ситуационно ниво разпознаваме реален или/и потенциален риск (респ. несигурност или/и сигурност), като целенасочено обособяваме областта на въздействията, свързани с недостига на ресурс. Аналитичното усилие е най-голямо по отношение описанието на относимите данни и очертаването на най-подходящото решение за избор на действие спрямо възникналата взаимозависимост, доколкото се налага описани редица вероятностни характеристики. Обхватът на анализа на ситуационно ниво поставя акцента върху прилагането на известните ни описателни методи, но не като графични изображения, а като систематизация и подреждане на аналитичните действия за разпознаване, измерване, изчисляване и преценяване на риска, с цел неговото неутрализиране. В управлението вниманието е съсредоточено върху предприемането на възможно най-подходящото действие с цел неутрализиране на недостига. Не бива да забравяме, че при всеки риск може да има възможност за компенсиране на недостигащия ресурс и за установяване на превъзходство във взаимодействията с другите участници в средата за сигурност. При представяне на резултатите от анализа усилията следва да се съсредоточат върху препоръките за адектватен отговор на риска при развитие на различните сценарии. Непосредствено свързани с целите на ситуационното ниво на анализа са матриците на видовете несигурност, за разпознаване, измерване, изчисляване и преценяване на риска.


Обобщение

Как да организираме своя матричен анализ на риска и сигурността?

Подреждаме своите действия, свързани с анализа, в две основни направления: първо, като организационна дейност и второ, като мисловен процес.

1. В аналитичната дейност включваме: определяне и поставяне на изискванията от потребителя на анализа, планиране на анализа, аналитична работа, аналитичен процес, аналитична процедура, прилагане на аналитичните методи и матрици и обратна връзка.

2. В аналитичната работа включваме: поставяне на аналитичната задача, преценка на наличните данни, определяне на потребностите от данни, аналитичен процес, аналитична процедура и обратна връзка.

3. В аналитичния процес включваме: събиране на данните, свързване на данните, оценка на данните, аналитична процедура, прилагане на аналитичните методи и матрици и обратна връзка.

4. В аналитичната процедура включваме: формулиране на проблема, проучване за взаимозависимост, оценка на значението, аналитична процедура, прилагане на аналитичните методи и матрици и обратна връзка.

5. В аналитичните методи включваме: общонаучните – когнитивни, логически и епистемологически методи и системния метод, структуриращите методи съобразно обхвата и задачите на нашия анализ, аналитичните матрици, както и обратна връзка.

На всяка стъпка от нашата аналитична дейност поддържаме активна обратна връзка между анализатора и потребителите на резултатите от извършените действия, например: на етап формулиране на проблема се консултираме с потребителя на анализа дали нашата формулировка отговоря на неговите изисквания. Целта е да преминем към следващ етап, да „прескочим“ даден етап или/и да започнем нашите действия от предходен етап, след което да „вървим“ към изготвянето на крайния аналитичен продукт.

Организирането на аналитичната ни дейност (рис. 7. Организиране на аналитичната дейност) и процес (табл. 1. Организиране на аналитичния процес) ни позволяват да разграничим организационните от мисловните действия, чиято разделителна линия минава през етапите, свързани с обработката на данните. Не трябва да забравяме, че организационният и мисловният аспект не могат и не бива да бъдат разделяни, тъй като всяка организация без мисъл и всяка мисъл без организация са еднакво непрактични и безсмислени, макар и не невъзможни неща.

Организирането на аналитичната ни дейност (рис. 7. Организиране на аналитичната дейност) и процес (табл. 1. Организиране на аналитичния процес) ни позволява да структурираме, подредим, изпълним с конкретно съдържание и приложим цялостна матрица за анализ на риска и сигурността. Нашата матрица включва в организацията на анализа разграничените от нас аналитични нива, обекта и предмета на анализ, управлението и целите на управлението на риска и сигурността, изготвянето на крайния аналитичен продукт (рис. 8. Матричен анализ на риска и сигурността).

Матрицата за анализ на риска и сигурността (МАРС) е изградена на общ принцип – въз основа на разработена универсална познавателна матрица, което позволява непротиворечиво интегриране на отделните компоненти на анализа, подпомага осмислянето на придобитите аналитични знания и успешното им превръщане в ефикасни аналитични умения.

Аналитичните знания и умения, независимо от приетия подход за тяхното изграждане и прилагане, обаче, намират своето отражение и окончателна оценка в изготвения краен аналитичен продукт.


Източници:

1. Кузнецов 2001: Кузнецов, Игорь Николаевич. Информация: сбор, защита, анализ. Учебник по информационно-аналитической работе. Москва: Яуза, 2001, fictionbook.ru, PDF, 169 с., доступ: 06.09.2009.
2. Курносов, Конотопов 2004: Курносов, Юрий Васильевич, и Павел Юрьевич Конотопов. Аналитика: методология, технология и организация информационно-аналитической работы. Москва: Русаки, 2004, интернет, DJV, 516 с., доступ: 19.04.2011.
3. Ellet 2007: Ellet, William. The Case Study Handbook: How to Read, Discuss, and Write Persuasively about Cases. Boston: Harvard Business School Press, 2007, uascentral.uas.alaska.edu, PDF, 280 p., access: 14.10.2009; updated reference: edisciplinas.usp.br, PDF, 278 p., access: 07.04.2020, url.
4. Harris, Spiker 2012: Harris, Douglas H., and V. Alan Spiker. Critical Thinking Skills for Intelligence Analysis. – In: Ergonomics – A Systems Approach. Edited by Dr. Isabel L. Nunes. ISBN 978-953-51-0601-2. Published online: 25 April 2012. Published in print edition April 2012, InTech, 2012, pp. 209-232, cdn. intechopen.com, 25.09.2017, PDF, 26 p., access: 05.04.2020, url.
5. JALLC 2016: Joint Analysis Handbook. 4th Edition. Authors: Jacqueline Eaton, John Redmayne, Marvin Thordsen. Monsanto, Lisbon: NATO Joint Analysis and Lessons Learned Centre (JALLC), February 2016, jallc.nato.int, PDF, 135 p., access: 01.04.2020, url.
6. JP 2-01 2017: Joint Publication 2-01. Joint and National Intelligence Support to Military Operations. JP 2-01. Washington, D.C.: Office of the Chairman of the Joint Chiefs of Staff, 5 July 2017, jcs.mil, PDF, 220 p., access: 11.08.2019, url.
7. Krizan 1999: Krizan, Lisa. Intelligence Essentials for Everyone. Occasional Paper Number Six. Washington: Joint Military Intelligence College, June 1999, dtic.mil, PDF, 89 p., access: 10.12.2008; apps.dtic.mil, a476726, PDF, 90 p., access: 17.12.2017; access: 11.08.2019, url; updated reference: apps.dtic.mil, PDF, 90 p., ADA476726, access: 31.10.2021, url.
8. Kuosa 2014: Kuosa, Tuomo. Towards Strategic Intelligence – Foresight, Intelligence, and Policy-Making. National Defense College, Center for Asymmetric Threat Studies, Dynamic Futures, 2014, ec.europa.eu, PDF, 124 p., access: 11.08.2019, url.
9. ODNI 2013: U.S. National Intelligence. An Overview 2013. Office of the Director of National Intelligence (ODNI), 2013, dni.gov, PDF, 103 p., access: 11.08.2019, url.

© Оригинална публикация: 03.05.2026

Препоръчително цитиране:

Гюров, Румен. Организация на разузнавателния анализ. София: Studia Analytica, 03.05.2026.

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 126-177, ISBN 978-954-91927-4-2.
2. Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Издателство „Изток-Запад“, 2012, с. 261-308, ISBN 978-619-152-096-1.
3. Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 108-110, ISBN 978-619-160-943-7.
4. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 222-240, ISBN 978-619-188-457-5.
5. Гюров, Румен. Измерване, изчисляване и преценка на риска и сигурността. София: Studia Analytica, 18.08.2024, ред. 13.10.2024, url.

Свалени онлайн публикации:

1. Гюров, Румен. Ситуационен анализ. София: Studia Analytica, 16.10.2014, url и pdf, свалена на 03.05.2026 г. 
2. Гюров, Румен. Равнища на разузнавателния анализ. Традиционен подход. София: Studia Analytica, 19.10.2014, url и pdf, свалена на 03.05.2026 г.
3. Гюров, Румен. Организация на управлението на риска. София: Studia Analytica, 03.03.2019, url и pdf, свалена на 03.05.2026 г.

Видове агенти

Румен Гюров

(изтегляне)

Не е възможно
да имаш умни шпиони
сред тъпа нация.
– Робърт Стийл

Понятие за агент

Агент! Ако днес е престижно и модерно да се говори за нещо, то една от темите на такъв разговор са агентите. Разбира се, този разговор обикновено е вплетен в хаотична и безсмислена медийна шумотевица. Мнозина разбиращи и неразбиращи какво съдържа понятието „агент“ доказват предубедени тези. Според някои работата с агенти е умение, достъпно само избрани посветени. Изкушението за тези „владетели на тайните“ е да изтъкнат някакво свое лично превъзходство над останалите – притежание на знание, недостъпно за широката публика. Според други работата с агенти е тъмен заговор на злонамерени субекти. Изкушението за тези „говорители на обществената съвест“ е да огласят от свое име принципите на просветена нравственост – притежание на знание, станало достъпно за широката публика само благодарение на тях. Суетните претенции за висок професионализъм на едните и за морално лидерство на другите са еднакво неоснователни, объркват обществените представи и са еднакво безполезни и дори вредни. Нито едната, нито другата крайност е вярна.

Нещата са много по-прости и много по-разбираеми, ако погледнем на работата с агенти като на обикновен занаят (една дейност като всяка друга обществена дейност, практика, характерна за специалните служби на всички съвременни държави, но ползвана и от недържавни структури)... За какво става дума? По-скоро, за кого?

Агентът е човек, който целенасочено и тайно е подбран, привлечен, подготвен и сътрудничи за придобиване на информация с цел подпомагане вземането на решения и предприемането на съответни действия от разузнаващия или/и за оказване на влияние върху вземането на решения и предприемането на съответни действия от разузнавания.

Спецификата на агентурния „занаят“ проличава най-отчетливо в простото описание на отделните видове агенти, обособени според конкретните цели, за които биват ползвани. Преди да бъдат разгледани видовете агенти, обаче, за яснота, е необходимо да бъдат посочени някои приети разграничения, понятия и определения. И така...

Задължителни разграничения. За целите на настоящата разработка, е необходимо да прецизираме съдържанието на понятието „агент“, като приемем, че то е онова съдържание, което влагат в него предимно държавните [1] и някои недържавни организации и групи лица със съответните възможности!

Необходимо е и едно допълнително разграничение... между „агент“ и „агентурист“:

• Агентът е вербувано лице, т.е. лице, което е мотивирано и насочвано за изпълнение на законова или/и друга норма непосредствено да придобива необходимата информация и да оказва пряко необходимото влияние. За извършване на своята дейност агентът става агент само ако приеме сътрудничество с агентурист. Агентът обикновено не е служител на държавна или член на недържавна разузнавателна или контраразузнавателна организация или група.

• Агентуристът е оправомощено лице, т.е. лице, овластено и задължено от законова или/и друга норма опосредствано да придобива необходимата информация и непряко да оказва необходимото влияние. За изпълнение на правомощията си агентуристът вербува агенти. Агентуристът обикновено е служител на държавна или член на недържавна разузнавателна или контраразузнавателна организация или група.

Подобно разграничение сякаш липсва в определението:

Агентът е лице, „оторизирано или инструктирано да придобива или да подпомага да бъде придобита информация за разузнавателни или контраразузнавателни цели“ (JP 1-02/2015: 5).

Ако можем да направим предложеното разграничение между агентурист и агент в това определение, то „агентуристът“ е „оторизирано лице“, а агентът – „инструктирано лице“ за събиране на информация или/и оказване на влияние.

Други понятия и определения. Наред с понятието „агент“ се употребява и терминът „секретен сътрудник“, чието съдържание е същото съгласно следното определение:

„Секретните сътрудници са лица, които оказват негласна помощ на дадена контраразузнавателна служба в изпълнение на нейните задачи“ (Асенов, Кипров 2005: 89).

Агентът е основно оперативно средство, скрито и силно „оръжие“, използвано от разузнавателните и контраразузнавателните служби за защита на националната сигурност. Използването на агенти за придобиване на информация и за оказване на влияние в интерес на разузнаващата страна [2] се нарича „агентурно разузнаване“. Най-общо:

Агентурното разузнаване представлява „категория разузнаване, което се основава на информация, събрана и предоставена от хора източници на информация“ (JP 1-02/2015: 110; срв. CG Pub 2/2010: 6-7).

Агентурното разузнаване се извършва от агентуристите, които чрез свои секретни сътрудници събират разузнавателна информация за [потенциални или/и настоящи представляващи интерес] „елементи, намерения, формирования, сила, разположение, тактика, оборудване и способности“ (ADRP 2-0/2012: 4-4; срв. FM 2-22.3/2006: 1-4).

В англоезичната специализирана литература се среща и понятието „лице източник на разузнавателна информация“ (англ. HUMINT source, букв. „човек-източник на разузнавателна информация“), дефинирано така:

„Агентурният източник е лице, от което се събира чуждестранна информация за целите на произвеждане на разузнавателна информация. Агентурните източници могат да включват приятелски, неутрални или враждебно настроени лица. Източниците могат да притежават знание от първа или втора ръка, придобивано обикновено чрез виждане или чуване. Категориите агентурни източници включват, без да са ограничени от това, задържани, вражески военнопленници, бежанци, разселени лица, местни жители, приятелски сили и членове на чужди правителствени и неправителствени организации“ (ADRP 2-0/2012: 4-4).

За целите на агентурното разузнаване се използват и т.нар. „доверени лица“, назовавани в България през различни периоди „информатори“ (Асенов, Кипров 2005: 94-95). Те не влизат в състава на агентурата, но също се ползват конспиративно. Доверените лица предоставят най-обща информация „за лица и факти, представляващи оперативен интерес“, и изпълняват „отделни оперативни поръчения“.


Видове агенти

В „Изкуството на войната“ Сун Дзъ (544 – 496 пр.н.е.) предлага първата в историята, писмено засвидетелствана систематизация на видовете агенти:

• местни шпиони, лица, „които се вербуват от местното население на противниковата страна“ [т.е. от социалната среда, в която се намира или/и към която принадлежи разузнавания];

• вътрешни шпиони, лица, „които се вербуват сред чиновниците на противника“ [т.е. от организационните структури на разузнавания]; 

• обратни шпиони, лица, „които се вербуват от шпионите на противника“ [т.е. превербувани разузнавачи или агенти на разузнавания]; 

• шпиони на смъртта, вербувани лица, които се използват за заблуждаване на противника [т.е. агенти за влияние и дезинформиране на разузнавания]; 

• шпиони на живота, вербувани лица, които предоставят сведения [за намеренията, плановете и действията на разузнавания, които са] от жизнено важно значение за разузнаващия (Сун Дзъ, ХIII: 5-7).

Във „Вербовка и агентура“ (София, 2014) Йордан Начев популяризира разделянето на видовете агенти на две категории – основна и спомагателна агентура (поставени в контекста на т.нар. фирмено разузнаване). Към основната агентура се отнасят т.нар.:

• агенти за информация, вербувани лица, които предоставят необходимата информация; 

• агенти документалчици, вербувани лица, които предоставят „оригинални документи за дейността на конкурента“ [респ. за дейността на разузнавания]; 

• агенти за влияние, лица, които влияят в благоприятна посока за реализиране на защитавани от тях интереси; 

• агенти вербовчици, вербувани лица, които вербуват други агенти; 

• агенти наводчици, вербувани лица, които издирват и изучават [т.е. извършват подбор и съобщават относно] подходящи за вербовка лица; 

• перспективни агенти (или „чакащи агенти“), вербувани лица, които към момента на вербовката им не разполагат, но в бъдеще се очаква да разполагат с разузнавателни възможности, както и т.нар. 

• резиденти, вербувани лица, които ръководят група агенти, като авторът нарича резидента „агент груповод“, какъвто според него се ползва от фирменото разузнаване (Начев 2014: 193-194; за агентите за влияние, агентите вербовчици и агентите с информационни функции вж. също Трифонов, Христов 2010: 57-59).

Към спомагателната агентура се отнасят т.нар.:

• агенти съдържатели [вербувани лица, които конфиденциално предоставят възможност за ползване] на „пощенска кутия“, „явочна или конспиративна квартира“; 

• агенти за връзка, лица, които подпомагат препредаването на информация, документи, материали и указания между разузнавателната структура и нейните агенти; 

• агенти установчици, вербувани лица, които издирват и установяват представляващи разузнавателен интерес лица, учреждения, организации, стопански субекти и пр. (Начев 2014: 194; за агентите за връзка вж. и Трифонов, Христов 2010: 59).

Към споменатите видове агенти могат да бъдат добавени т.нар.:

• оперативни агенти, вербувани лица, назовани условно така за обозначаване на целенасоченото им използване за решаване на конкретни задачи за непосредствено разкриване, предотвратяване и пресичане на подривните действия на противника; 

• агенти боевици, вербувани лица, които „изпълняват оперативни задачи, изискващи действия чрез употреба на оръжие, взривни вещества и други специални бойни средства“ (Трифонов, Христов 2010: 58); 

• оперативно-технически агенти, вербувани лица, назовани условно така, тъй като изпълняват задачи за прилагането на оперативно-технически мероприятия, вкл. осигуряване на достъп, помещения, съоръжения, техника, технология и други средства за негласен оперативно-технически контрол на действията на представляващи оперативен интерес лица, групи лица, разузнавателни и други подривни организации и структури; 

• агенти камерници, вербувани лица, ползвани за получаване на информация от/за лица, които са лишени от свобода, например: затворници, арестанти, военнопленници и под.

В “Encyclopedia of the Central Intelligence Agency” (New York, 2003) Томас Смит представя и следните видове агенти, ползвани от разузнаването:

• агенти провокатори, вербувани лица, които имат за задача да се „инфилтрират в дадена организация за подтикването ѝ към злонамерени действия или [вътрешен] бунт“, при което действията на нейните членове стават основание за наказателното им преследване, а внасянето на смутове в организацията я разрушава и може да бъде част от диверсионна операция за отклоняване на вниманието; 

• въображаеми агенти (англ. notional agents), измислени лица, т.е. лица, които реално не съществуват; тяхната самоличност изцяло е съчинена от разузнавателната организация с цел да се заблудят и насочат в погрешна посока действията на враждебни [за разузнаващата държава] сили (Smith 2003: 5-6).

В специализираните издания могат да бъдат срещнати и понятия като:

• агенти на място (или „местни агенти“, англ. agents-in-place), вербувани лица, които са граждани на разузнаваната държава и служители на нейните разузнавателни [и други специални] служби (FMI I/1976: 167-168), т.е. превербувани служители в структурите на специалните служби на разузнаваната държава, длъжностни лица на точно определена позиция, която представлява интерес за разузнаващия;

• агент фалшификатор на информация [вероятно по-добрият термин е „агент дезинформатор“], вербувано лице, което „съзнателно предава невярна и неточна информация“ (Начев 2014: 191);

• агенти изменници (или „дезертьори“, англ. defectors), лица, които „съзнателно изменят на своята държава и които притежават разузнавателна информация от значение за друга държава или държави“ (CIGL 2011: GL-56); с други думи, бивши служители на специалните служби и други лица, които са се поставили в услуга на разузнаващата държава и за които фактът на измяната им е известен на контраразузнавателните органи на разузнаваната държава;

• агенти самоинициативници, лица, които по собствена инициатива се поставят в услуга на разузнавателните и други подривни организации на противника (за „самоинициативничеството“ вж. по-подробно Христов 2012: 39-57);

• информатори (англ. informants), лица, които „съзнателно или несъзнателно предоставят информация на агент [в см. агентурист], на тайна служба или на полицията“ (CIGL 2011: GL-89; наричани още и „осведомители“ – вж. Трифонов, Христов 2010: 41).

Въз основа на спецификата на извършваната дейност агентите могат да бъдат разделени на „разузнавателни, саботажни, терористични и подривни агенти“ [3] (англ. espionage, sabotage, terrorist, and subversive agents – MCWP 2-14/1998: 7-8). Логиката в тази класификация е сходна с логиката на обособяването на „агенти трафиканти“ (срв. напр. Woodcock, Musa 2012) и може да бъде продължена с допълнително обособяване на видове агенти въз основа на по-нататъшно конкретизиране на възложените им задачи, например: „агенти диверсанти“ и пр.


Двоен агент

В своята дейност и разузнаването, и контраразузнаването използват още една категория агентура – двойните агенти (агенти двойници). Те се делят на две основни групи:

• „внедрени агенти“ (англ. penetrations, букв. „прониквания“) и „подставени агенти“ (подстави), и
• „превербувани агенти“ (превербовки).

За целите на настоящата разработка е достатъчно само да бъде отбелязано, че:

Двойният агент е „шпионин, който работи за две взаимно враждебни държави, като обикновено е истински лоялен само към едната от тях“ (Oxford English Dictionary – по Cahill, von Zweck 2014: 65).

Агент за влияние

От всички видове агенти, агентът за влияние представлява източник на една от най-големите заплахи за националната сигурност (съгласно оценка на Централното разузнавателно управление на САЩ – по Montagnese 2013: 4). Едно от най-добрите и едновременно с това достъпни за широка аудитория изследвания на спецификата на агента за влияние принадлежи на Алфонсо Монтаньезе – „Агентът за влияние“ (Рим, 2013). Авторът поставя използването на агента за влияние в максимално широк контекст и в пряка връзка с активните разузнавателни мероприятия и информационно-психологическите операции:

„На сцената на съвременните международни отношения, толкова дълбоко и толкова необратимо променени в сравнение със света отпреди няколко десетилетия, както границите на т.нар. „твърда сила“ [англ. hard power] за защита на националната сигурност стават все по-очевидни, така и мощта на т.нар. „мека сила“ [англ. soft power] все повече излиза наяве. Това е нов начин, по който Държавата изразява своята власт и въпреки че това е твърде различен начин от средствата за демонстриране на сила, той може да позволи на Държавата да реши проблема със защитата на своите жизнени интереси. В същото време, прибягвайки преди всичко към действия за оказване на влияние, меката сила може да ориентира и оформи не само вътрешнодържавната реалност, но и извъндържавната съобразно стратегическите цели на Държавата.

Но какво означава „влияние“? Какво предизвиква влиянието, за да произведе своите резултати? Как една кампания за влияние трябва да бъде проведена? Какви са нейните цели и какви са техниките, които се използват? Особено, кои са ключовите играчи на такъв вид дейност и какво е отношението ме между разузнаването и операциите за влияние? Как и до каква степен операциите за влияние могат ефективно да подкрепят правителствата в тяхната национална и международна дейност с оглед на действията, свързани с управлението на националната сигурност и защитата на интересите на Държавата?“ (Montagnese 2013: 1).

Според автора прилагането на мека сила (англ. soft power) е една от най-важните функции на разузнаването, което използва способностите си [своите сили и средства, специфични способи и методи] за водене на информационна война в интерес на разузнаващата държава. За Алфонсо Монтаньезе такава разузнавателна дейност представлява по същество намеса във вътрешния живот, дезинформиране и обезвреждане на противника (англ. interference, disinformation, and intoxication). Именно в тази логическа връзка се проявява най-ярко ролята на агента за влияние – основната цел на неговото използване е реализиране на интересите на разузнаващата държава (вж. Montagnese 2013: 2-5). Силата на агента за влияние „се основава на употребата на информацията за предизвикване на когнитивни и психологически реакции, които правят възможно изкривяването на възприятието, състоянието, поведението, нагласите и мненията [оценките]“ на обекта на въздействие. А използваната информация може да бъде както достоверна, така и напълно недостоверна (Montagnese 2013: 12).

Съобразно нивото на сътрудничество, агентът за влияние може да бъде разглеждан като:

• „доверителен контакт“ в случаите, когато не приема инструкции, но споделя същите идеи и интереси, защитавани от съответната разузнавателна или контраразузнавателна служба;

• „контролиран агент“ в случаите, когато приема инструкции от съответната разузнавателна или контраразузнавателна служба и получава отплата за изпълнението им;

• „несъзнателни агенти“ в случаите, когато „са наети за целта, действат несъзнателно, убедени са и/или са подведени от агентите на самата агенция [т.е. от агентуристите на разузнаването или контраразузнаването], понякога дори срещу собствените си интереси“ (Montagnese 2013: 6).

В заключение на своето кратко, но много съдържателно изследване, Алфонсо Монтаньезе препоръчва създаването на необходимите способности и употребата на т.нар. „умна сила“ (англ. smart power), своеобразно съчетание на традиционни и нетрадиционни средства за влияние, мултиплициращи възможностите на държавите за справяне с глобалните предизвикателства (Montagnese 2013: 14). В контекста на предходното негово изложение става ясно, че едно от най-ефикасните средства, мултиплициращи способностите за защита на националната сигурност, са именно агентите за влияние.

На разузнавателен жаргон, за съжаление често в много близък до истината смисъл, за „несъзнателните агенти за влияние“ се употребява наименованието „полезни идиоти“. Наричат ги така, тъй като нямат реална представа за последиците от своите действия и са особено опасни заради вредата, която нанасят или са способни да нанесат в името на чужд интерес (вж. напр. Elvin 2000).

Описаната по такъв начин специфична роля на агента за влияние откроява някои особености, които са общи за всички видове агентура, доколкото всеки агент оказва влияние чрез своето сътрудничество с разузнавателните и контраразузнавателните служби. Дори само като споделя най-обща информация, дори само като предоставя сигурно място за срещи или като посредничи негласно за връзката между друг агент и неговия агентурист... – във всички случаи, независимо от спецификата и акцента на поставените пред него конкретни задачи, агентът влияе върху средата за сигурност, оперативната обстановка, обкръжението на противника и самия противник. Влиянието може да бъде:

• непосредствено, т.е. влияние на самия агент чрез информацията, която разпространява (както при агентите за влияние), или

• опосредствано, т.е. влияние чрез сътрудничеството на агента със съответната разузнавателна или контраразузнавателна служба, която решава поставените пред нея задачи въз основа на информацията, която агентът е предоставил или е подпомогнал да бъде предоставена за вземане на информирани решения и за предприемане на действия в интерес на разузнаващата и защитавана държава.

Вместо заключение

В началото на настоящата разработка бе отбелязано, че работата с агенти е в известен смисъл занаят като всяка друга дейност. Без да изчерпва съдържанието, този занаят (работата с агенти) изразява същността на т.нар. агентурно разузнаване. Използването на агенти с различно предназначение (различни видове агенти) произтича от разнообразието на представляващата интерес социална среда, сфера на дейност, общност, група, организация или/и държава и зависи преди всичко от конкретната оперативна ситуация. Агентурната работа цели подпомагане на придобиването на желани ползи и предотвратяването на нежелани загуби от разузнаващия в сложна и нееднозначна обстановка. Осъществява се целенасочено и организирано предвид особените изисквания, свързани с конкретните задачи, планиране, провеждане и резултати от работата с агенти.

Агентурното разузнаване се извършва извън полезрението на онези, които са негов обект. Прикритостта му е необходима по поне две основни причини: първо, агентът е скрит ресурс, който мултиплицира силата на разузнаващия; второ, използването на агентура от разузнаващата страна внася неопределеност и затруднява ориентацията на разузнаваната страна, като по такъв начин прави неефективни действията на последната. Остротата на противоборството между разузнаващата и разузнаваната страна, всяка една от които е едновременно и разузнаваща, и разузнавана, произтича от противоречията помежду им. Тези противоречия са резултат от действието на редица:

• обективни фактори като съперничеството за оскъдни ресурси, неравенството във властта/влиянието и достъпа до блага, наличието на противоречиви интереси (в см. Cragun et al. 2012: 43-44);

• субективни фактори като несъответствието между наличната информация и реалната обстановка, разпределението на отговорностите при вземане на решения, противоположните емоционални оценки за събития и процеси, различната ценностна ориентация; закостенелите стереотипи, отрицателните нагласи и лошата комуникация в сложна ситуация (в см. McCorkle, ed. 2002) и пр.

Затова агентурното разузнаване е своеобразна „война“ между държавите, между конкурентите в икономическата среда, между държавни и недържавни структури, т.е. между всички онези, които преследват своите интереси и имат необходимост, ресурси, мотивация и организация за неговото осъществяване.

Връх на майсторството в агентурното разузнаване е „агентурното проникване“. Агентурното проникване означава превръщане на собствените агенти в мними агенти на противника и привличането на агентите на противника като собствени агенти, без самият противник да знае за това. В сравнение с всяка друга човешка дейност, то се характеризира във възможно най-голяма степен едновременно със скритост, настъпателност и острота. За целите на агентурното разузнаване и проникване в класическия смисъл на двете понятия, всяка държава създава и поддържа високо специализирани разузнавателни и контраразузнавателни служби с особени правомощия и задачи.

Агентурното проникване представлява най-мощното средство за защита на националната сигурност и затова неговото осъществяване може да бъде вменено като отговорност и правомощия на служителите в разузнавателните и контраразузнавателните служби само ако те притежават съответната материална, интелектуална, морално-психологическа и управленска подготовка. Използването на агентурното разузнаване в интерес на гражданите, обществото и държавата е мислимо единствено въз основа на правилно разбиране за неговата специфика, цели и задачи. От една страна, подобно разбиране може да разсее необоснованото недоверие и подозрения в гражданското общество, свързани с естествената грижа за гарантиране на неговите права и свободи. От друга страна, то може да подпомогне вземането на добре информирани и обосновани управленски решения, формулирането и прилагането на адекватна политика за сигурност, чийто съществен компонент е или поне би следвало да бъде самото агентурно разузнаване и проникване.


Източници

На кирилица

Асенов, Кипров 2005: Асенов, Бончо, и Петко Кипров. Контраразузнаването. София, 2005.

Начев 2014: Начев, Йордан. Вербовка и агентура. София, 2014.

Сун Дзъ: Сундзъ. Удзъ. Трактати да военното изкуство. Превод и коментари от акад. Н. Конрад. София, 1995.

Трифонов, Христов 2010: Трифонов, Тодор, и Валери Христов. Теория и технология на контраразузнаването (лекционен курс). София, 2010.

Христов 2012: Христов, Валери. Противодействие на чуждо разузнавателно проникване. Част втора. Варна, 2012.

На латиница

ADRP 2-0/2012: Army Doctrine Reference Publication (ADRP) No. 2-0 (FM 2-0). Intelligence. Washington, DC, Department of the Army, Headquarters, 31st August 2012, armypubs.army.mil, 05.04.2015, PDF, 84 p., URL: http://armypubs.army.mil/doctrine/DR_pubs/dr_a/pdf/adrp2_0.pdf.

Cahill, von Zweck 2014: Cahill, Zachary, and Philip von Zweck. The Artist as Double Agent. – Afterall, Summer 2014, Issue 36, stopgostop.com, 13.06.2015, PDF, pp. 64-73, URL: http://stopgostop.com/pvonzweck/files/36-double-agents.pdf.

CG Pub 2/2010: U.S. Coast Guard Publication 2-0 (CG Pub 2). Intelligence. Washington, DC 20593-0001, May 2010, uscg.mil, 05.04.2015, PDF, 32 p., URL: https://www.uscg.mil/doctrine/CGPub/CG_Pub_2_0.pdf.

CIGL 2011: CI Glossary – Terms & Definitions of Interest for DoD CI Professionals (2 May 2011). Editor: COL Mark L. Reagan (USA Ret). Defense Intelligence Agency, Defense CI & HUMINT Center, Office of Counterintelligence (DXC), 2nd May 2011, ncix.gov, 05.04.2015, PDF, 189 p., URL: http://www.ncsc.gov/publications/ci_references/docs/CI_Glossary.pdf.

Cragun et al. 2010: Cragun, Ryan, et al. Introduction to Sociology. Wikibook, 10.04.2010, PDF, 301 p., URL: https://en.wikibooks.org/w/index.php?title=Special:Book&bookcmd=download&collection_id=9145ae6f4c2ff6da770a7d01d65388826d0a3250&writer=rdf2latex&return_to=Introduction+to+Sociology.

Elvin 2000: Elvin, John. Armand Hammer: Soviet Agent. The Schwarz Report, Volume 40, Number 8, August 2000, schwarzreport.org, 19.07.2015, PDF, 8 p., URL: http://www.schwarzreport.org/uploads/schwarz-report-pdf/schwarz-report-2000-08.pdf.

FM 2-22.3/2006: Human Intelligence Collector Operations. Field Manual No. 2-22.3 (FM 34-52). Washington, DC, Department of the Army, Headquarters, 6th September 2006, fas.org, 24.07.2015, PDF, 384 p., URL: http://fas.org/irp/doddir/army/fm2-22-3.pdf.

FMI I/1976: Foreign and Military Intelligence. Book I. Final Report of the Senate Select Committee to Study Governmental Operations with Respect to Intelligence Activities. Washington, D.C., U.S. Government Printing Office, April 26 (legislative day, April 14), 1976, intelligence.senate.gov, 14.07.2015, PDF, 642 p., URL: http://www.intelligence.senate.gov/sites/default/files/94755_I.pdf.

JP 1-02/2015: Joint Publication 1-02. Department of Defense Dictionary of Military and Associated Terms. Washington, 8th November 2010 (As Amended Through 15th January 2015), dod.mil, 11.04.2015, PDF, 473 p., URL: http://www.dtic.mil/doctrine/new_pubs/jp1_02.pdf.

McCorkle, ed. 2002: McCorkle, Suzanne (ed.). Conflict Management: Typology of Conflict – In: Golden, Annis (ed.). Electronic Encyclopedia of Communication. New York: Communication Institute for Online Scholarship (CIOS), cios.org, 2002, HTML, 16.01.2016, URL: http://www.cios.org/encyclopedia/conflict/Eskills8_assessmenttools4.htm.

MCWP 2-14/1998: Marine Corps Warfighting Publication (MCWP) 2-14. Counterintelligence. Coordinating Draft – 7th October 1998. Washington, DC 20380-1775, Department of Navy, Headquarters United States Marine Corps, tscm.com, 05.04.2015, PDF, 315 p., URL: http://www.tscm.com/marineCI_mcwp2-14.pdf.

Montagnese 2013: Montagnese, Alfonso. The Agent of Influence. Roma, Agenzia Informazioni e Sicurezza Interna, 2013, gnosis.aisi.gov.it, PDF, 15 p., URL: http://gnosis.aisi.gov.it/gnosis/Rivista34.nsf/ServNavigE/34-07.pdf/$File/34-07.pdf?OpenElement.

Smith 2003: Smith, W. Thomas. Encyclopedia of the Central Intelligence Agency. New York, Facts On File, Inc., 2003, umaa-library.org, 14.07.2015, PDF, 290 p., URL: http://www.umaa-library.org/sites/default/files/Smith.W.Encyclopedia%20of%20the%20Central%20Intelligence%20Agency.pdf.

Steele 2010: Steele, Robert D. Human Intelligence: All Humans, All Minds, All the Time. Advancing Strategic Thought Series. Carlisle, U.S. Army War College, Strategic Studies Institute, May 2010, www.globalsecurity.org, 05.04.2015, PDF, 121 p., URL: http://www.globalsecurity.org/intell/library/reports/2010/ssi_steele.pdf.

Woodcock, Musa 2012: Woodcock, Alexander, and Samuel Musa. Modeling the Combined Terrorist-Narcotics Trafficker Threat to National Security. National Defense University, Center for Technology and National Security Policy, May 2012, mercury.ethz.ch, 13.06.2015, PDF, 55 p., URL: http://mercury.ethz.ch/serviceengine/Files/ISN/143724/ipublicationdocument_singledocument/01e42a27-f89b-42e3-b2fc-6b8dcbbef3b7/en/DTP93.pdf.


Бележки в края

[1] В случая става дума не за длъжността „агент“ (например „агент на ДАНС“), а за оперативното понятие „агент“, което по традиция е прието в България и което по своето съдържание е тъждествено със съдържанието на понятието „секретен сътрудник“. Длъжността „агент“ в оперативен план е прието да се нарича „оперативен работник“.

[2] Под „разузнаваща страна“ тук се разбира „разузнаваща държава, организация или група лица“.

[3] Промяната на шрифта е моя.


Задължително цитиране
Гюров, Румен. Видове агенти. София, Studia Analytica, 14.08.2016 г.


Основна публикация
По: Трифонов, Тодор, и Румен Гюров. Агентурно проникване в разузнавателната мрежа на противника. София, 2016, с. 7-13, 84-92 и 235-237.

Етапи на разузнавателния анализ

Румен Гюров

(изтегляне)

Етапите на разузнавателния анализ биват определяни по най-различни начини. В наръчник на НАТО от 2007 година той е разделен така: първо – организиране на наличната информация; второ – очертаване на онова, което тя представя; трето – тълкуване на това какво всъщност става; четвърто – обобщаване на информацията, в контекста на непрекъсната проверка на постигнатото във всеки един етап и с оглед формулиране на препоръки за вземане на решение (Eaton et al. 2007: 20).

Сходно разграничение прави Дейвид Мур, който структурира разузнавателния анализ в консистентен на настоящето изследване подход така: описание – относно съществуващото, както е дадено (U); обяснение – относно случващото се по същество (х); тълкуване (интерпретация) – относно скритите връзки в онова, което съществува и се случва по същество (Δ); оценка – заключение, свързано с избора на действие (Р) – Moore 2003: 4–6).

В контекста на представата (вж. Krizan 1999: 27; Търкаланов 2003: 75–76) за етапите и техниките на анализа, прилаганият досега подход позволява следното обобщение по отношение на разузнавателно-аналитичния процес (цикъл):

Прилагането на матрицата на разузнавателно-аналитичния процес (М-РАП) би следвало:

• да преодолява фрагментарността, нееднозначността, противоречивостта и недостатъчността на информацията при обработка на данните;
• да разграничава относимо-неотносимо, очаквано-неочаквано, известно-неизвестно, вероятно-невероятно при систематизиране на информацията;
• да привлича допълнителна, уточняваща, градираща или/и алтернативна информация при оценка на наличната;
• да описва, обяснява, тълкува и решава проблема адекватно при изграждане и аргументиране на хипотези (срв. Krizan 1999: 27; Търкаланов 2003: 75–76).

Едно от предимствата на предложения модел на разузнавателно-аналитичния процес е ясното ситуиране на методите за анализ, което поставя началото на методология на анализа, основана върху принципите на рационалното научно познание. В този смисъл разграниченията между методите за разузнавателен анализ могат да бъдат прецизирани въз основа на вече предложеното разделение на общи, специализирани, организационни и форматиращи методи (вж. други публикации в Studia Analytica). По такъв начин е възможно преразпределяне на съдържанието на отделните видове методи според мястото им в разузнавателно-аналитичния процес, така че те да бъдат разделени на:

1. Общонаучни методи: когнитивните методи сравнение и обобщение; логическите методи дедукция, индукция, традукция и абдукция; епистемологическите методи абстрахиране, конкретизиране, анализиране и синтезиране.
2. Частнонаучни методи (или предметни методи, т.е. според предметното поле на изследване): методите от типа PEST-методи – PEST, BPEST, PESTI, SLEPT, STEEP, DESTEP, PESTLE, EPISTEL, STEEPLE, STEEPLED, DIME, PMESII...
3. Експертни методи: индивидуални (от типа интервю и експертна оценка) и колективни (Анализ на А срещу Б отбор, „Адвокат на дявола“, Анализ на червения отбор, „Мозъчна атака“, „Делфи“...).
4. Онагледяващи техники: „Дърво на събитията“, „Хоризонт на събитията“, Метод на двете оси, Диаграма „Торнадо“, Карта на влиянието на риска, Карта на контрола...
5. Специализирани методи (или целеви методи, т.е. подчинени на конкретна цел в контекста на оперативно-тактическия анализ) от типа SWOT-анализ, ACT-ON-анализ, Анализ на бранда, Анализ на веригата на доставките, Анализ на веригата на стойността, Анализ на пазарната ниша, Метод на 5-те сили на Портър и пр.

Източници:

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Eaton, Jacqueline, et al. Joint Analysis Handbook. Third Edition. Monsanto, Lisbon, October 2007, www.jallc.nato.int, 29.12.2009, PDF, 122 p.

Moore, David. Species of Competencies for Intelligence Analysis. Washington: National Security Agency, 2003, http://scip.cms-plus.com, 29.12.2009, PDF, 35 p.

Krizan, Lisa. Intelligence Essentials. Washington, 1999, www.dia.mil, 12.10.2008, PDF, 89 p.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Етапи на разузнавателния анализ. София, Studia Analytica, 2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 165–166.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна

Накратко за основните разузнавателно-аналитични методи и техники

Румен Гюров

(изтегляне)

В разузнавателно-аналитичния процес се прилагат различни методи и техники на анализ. За целите на настоящето изследване те могат да бъдат систематизирани на основата на консистентен на разработваната концепция подход в четири категории:

• общи методи на разузнавателен анализ (U);
• специализирани методи на разузнавателен анализ (x);
• организационни техники на разузнавателен анализ (Δ);
• техники на форматиране на крайния аналитичен продукт (Р).

Към общите методи на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени методите, прилагащи специализираното знание на отделни научни дисциплини (вкл. епистемологията, логиката, когнитологията, системологията), респ. методи като: EPISTEL-анализ (анализ на окръжаващата/околната среда, политически, информационен, социален, технологически, икономически и правен анализ), STEER-анализ (социо-културен, технологически, икономически, екологически анализ и анализ на регулиращите фактори), PEST-анализ (политически, икономически, социологически и технологически анализ), PESTLE-анализ (политически, икономически, социологически, технологически, правен и екологически анализ), BPEST-анализ (бизнес, политически, икономически, социологически и технологически анализ), социометричен анализ, иконометричен анализ, статистически анализ и пр. Общите методи на контраразузнавателния анализ са ориентирани спрямо обекта на анализ – несигурността в средата за сигурност като единна система и отделните й сектори (на жизнена, обществена, национална и международна сигурност), и главно според високите равнища на анализ (стратегическо и тактическо). Общите методи са разработени в обособени научни дисциплини, чиято методология и технология е превърната в методология и технология на разузнавателния анализ. Достатъчно добре известни, методологията и технологията на такъв вид анализи не са предмет на настоящето изследване. Още повече, че рационалният подход предполага ползване на готовите изследователски подходи и аналитични продукти от отделните научни дисциплини в разузнавателния анализ (Плэтт 1958: 123), вкл. при изграждането на система за ранно предупреждение.

Към специализираните методи на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени структурирани методи като: SWOT-анализ (анализ на силните и слабите страни, благоприятните възможности и заплахите), FMEA (анализ на провала и последиците от него), анализ на дървото на събитията, анализ на опасността (hazards) и оперативността, анализ на дървото на грешките (Wray et al. 2002: 16), анализ на съперника (стратегия, планове, намерения, управленски цикъл, силни и слаби страни…), анализ на отношението между печалба и загуба, анализ на тенденциите и източниците (trends and patterns) – Segell 2005: 1–23), анализ на тенденциите и последиците от тях, анализ на сценарии (напр. Fleisher, Bensoussan 2002), анализ на хипотези, анализ на алтернативни хипотези (Davis 2002: 7–8) и пр. Специализираните методи на разузнавателния анализ са ориентирани спрямо предмета на разузнавателен анализ и главно спрямо специфичните равнища на анализ (оперативно и оперативно-тактическо) – Chapman 2004–2008; McNamara 1997–2008). В специализираните аналитични методи могат да бъдат откроени следните ключови понятия, за някои от които вече бяха предложени определения. Сред определените понятия са: заплаха, опасност, събитие и тенденция. Понятия като: благоприятни възможности, грешки, печалба, загуба, източник, сценарии и съперник не изискват специални определения, те са или аксиоматично и интуитивно ясни, или достатъчно добре определими. Специфичните понятия, които следва да бъдат определени допълнително и поставени в аналитичен контекст, са: дърво на грешките, дърво на събитията, оперативност, силни страни, слаби страни и управленски цикъл.

Дървото на грешките и дървото на събитията представляват вериги съответно от грешки и събития, чието построяване в анализа цели да бъде изведена някаква закономерност или тенденция.

Оперативността и управленският цикъл са две понятия, чието съдържание в някои области се припокрива: оперативността е способността за вземане на своевременни и правилни решения и тяхното реализиране съобразно достъпа до ресурси; управленският цикъл е процес, в чиито рамки биват вземани решенията; оперативността може да бъде разглеждана и като качество на управленския цикъл.

Силната страна на дадена система (държава, организация, група хора и пр.) са онези нейни параметри (ресурси), които й позволяват да запазва или възстановява равновесното си състояние (определеност, идентичност, инвариант), да се развива и да влияе активно върху средата, в която се намира.

Слабата страна на дадена система (държава, организация, група хора и пр.) са онези нейни параметри (недостиг на ресурси), които я правят уязвима, не й позволяват да запазва или възстановява равновесното си състояние (определеност, идентичност, инвариант), да се развива и да влияе активно върху средата, в която се намира, и са предпоставка за нейното разрушаване.

Управленският цикъл обикновено се свързва с НОРД-цикъла, като разузнавателният анализ в него е ситуиран в звеното на ориентацията (вж. напр. Eaton et al. 2007: 2).

Към организационните техники на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени т. нар. експертни методи като: индивидуални и колективни експертни методи, методът „Делфи“, методът „Мозъчна атака“, игра по сценарии и др. (вж. напр. Търкаланов 2003: 102–105, 127). При организационните техники от значение е структурирането на отделните етапи на анализа и взаимодействието между експертизата на анализиращия и на другите специалисти по даден проблем. Експертните методи на разузнавателен анализ представляват добре разработена технология не толкова за структуриране на самия анализ като мисловен процес, колкото за организиране на свързания с него процес на взаимодействие при извършване на анализ в колектив (група) от анализатори. Затова следва да бъде обърнато внимание преди всичко върху етапите на осмисляне на разузнавателно-аналитичния проблем и това осмисляне да бъде в основата на експертните методи.

Източници:

Плэтт, Вашингтон. Информационная работа стратегической разведки. Москва, 1958, 336 с.

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Chapman, Alan. PEST Analysis Method and Examples, with Free PEST Template. Leicester, England, 2004–2008, www.businessballs.com, 29.07.2009, HTML.

Davis, Jack. Improving CIA Analytic Performance: Strategic Warning. Washington, 2002, www.au.af.mil, 19.09.2009, PDF, 9 p.

Eaton, Jacqueline, et al. Joint Analysis Handbook. Third Edition. Monsanto, Lisbon, October 2007, www.jallc.nato.int, 29.12.2009, PDF, 122 p.

Fleisher, Craig, and Babette Bensoussan. Strategic and Competitive Analysis: Methods for Analyzing Business Competition. Sydney, 2002, http://conferences.alia.org.au, 07.06.2005, PPT/PDF.

McNamara, Carter. Strategic Planning (in Nonprofit or Forprofit Organizations). Minneapolis, 1997–2008. www.managementhelp.org, 29.12.2009, HTML.

Segell, Glen. Three Intelligence Methodologies for Border Defence and Border Security. – In: Scientia Militaria: South African Journal of Military Studies, 2005, vol. 3, issue 2, http://academic.sun.ac.za, 29.12.2009, PDF, pp. 1–23.

Wray, Simone, et al. A Risk Management Standard. Extracts from the document PD ISO/IEC Guide 73: 2002 by International Organization for Standardization (ISO) reproduced with the permission of British Standards Institution under license number 2002SK/0313. London, AIRMIC, ALARM, IRM, 2002, www.theirm.org, 07.06.2005, PDF, 17 p.


Приложение:

Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Накратко за основните разузнавателно-аналитични методи и техники. Софи, Studia Analytica, 17.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 131–135.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна