събота, 18 октомври 2014 г.

Изграждане и аргументиране на хипотези (версии). Кратък преглед

Румен Гюров

По определение несигурността не може да бъде изразена в числа, защото представлява динамично качество. Но макар и качествено понятие, несигурността, както всяко качествено понятие, е възможно да бъде скалирана (изразена) количествено. Възможността е обусловена от априорната връзка на качествата с количествени параметри, както и заради артефактуалната природа на числата (за несигурността и артефактуалността виж и другите публикации в Studia Analytica). По такъв начин става възможно формализиране на изграждането и аргументирането на хипотези (версии).

Скалирането може да бъде извършено в матричен вид, за да бъде улеснена оценката (сравнението) на отделните аргументи, версии, алтернативи и препоръки. Скалирането на качествените показатели съдържа силно субективна окраска и риск от когнитивно изкривяване (вж. Търкаланов 2003: 106–107), но въпреки това е утвърден подход в разузнавателния анализ. Ричардс Хюър-Младши препоръчва извършването му по метода на мултиатрибутивен анализ на полезността (ММАП). Авторът представя метода в няколко стъпки, организирани консистентно с настоящия подход така:
  • изготвяне на списък с характеристики (по възможност не особено дълъг), въз основа на които предметът на анализ следва да бъде оценен;
  • определяне на значението на отделните характеристики в рамките на един и същи набор от характеристики на предмета на анализ по скала, в която всяка характеристика според приписваното й значение носи различна стойност от 1% до 100%, а сумата от степените на всички характеристики не надвишава 100%;
  • въвеждане на коефициент или друга числова стойност (например, спрямо положени усилия, сложност, количество ресурс или цена), който да позволява сравнение между променливи величини на една и съща характеристика в различни набори от характеристики на предмета на анализ;
  • агрегиране на степените и коефициентите в произведения, сумиране на произведенията за всеки набор от конкретни величини на отделните променливи и сравняване на получените резултати с оглед избор на набора от характеристики на предмета на анализ (аргумент, версия, алтернатива, препоръка), с най-висока (или ниска) стойност.
Определянето на значението в процентна скала и на относителната „тежест“ чрез коефициент за всяка характеристика в анализа се извършва въз основа на ясно определени критерии. Критериите са организирани в концептуална схема, след предварителна експертна оценка (за определянето им са приложими методите „Делфи“, „Мозъчна атака“ и пр.). Съпоставянето и/или агрегирането на стойностите се извършва със статистически методи, по подобие на анализа въз основа на количествени показатели. Класически пример за прилагане на ММАП в разузнавателния анализ е представеният от Ричардс Хюър-Младши избор при закупуване на кола (предмет на анализа) с отчитане на нейната цена, сигурност, разходи за поддръжка, комфорт и др. подобни характеристики (Heuer, Jr., 1999: 88–95; вж. също Търкаланов 2003: 106–107).

Както при анализа въз основа на качествени показатели, централното усилие в аналитичния процес е изграждането и аргументирането на версии (хипотези), независимо от равнището и вида анализ. Специализираните източници препоръчват изграждането и аргументирането на версии да бъде извършвано:
  • на най-широка фактологическа основа: версията трябва да обяснява възможно най-голям брой факти, отразени в достъпните данни, респ. индикатори, индекси, показатели, признаци и под. [U];
  • в съвместими по обем понятия: в понятия с ясно определено съдържание и логическа връзка помежду им [x];
  • с непротиворечиво обяснение на причинно-следствените отношения [Δ];
  • с оглед извличане на точни и достоверни изводи [Р] (Търкаланов 2003: 73).
За целта може да бъде ползван методът на конкуриращите се хипотези (МКХ). Методът позволява оценка на различните хипотези в матричен вид (таблица), при което: в отделни колони се изписват на най-горния ред формулировките на хипотезите или тяхно символно обозначение; в крайна лява колона на матрицата се изписват на отделните редове формулировките на аргументите или тяхно символно обозначение; по редове на изгражданата матрица се обозначава със знак плюс или минус съответно наличието или отсъствието на даден аргумент в рамките на някоя хипотеза; след попълване на матрицата резултатът показва хипотезата (-ите) с най-много подкрепящи ги аргументи според обозначеното в съответните колони на хипотезите наличие или отсъствие на аргументи (според броя плюсове или минуси по колони и редове) – Heuer, Jr., 1999: 88–95).

Какъвто и метод да бъде използван, той трябва да бъде поставен в контекст, който да го направи съвместим с общата методология и така да разшири полето му на действие. С такава цел могат да бъдат намерени някои по-общи указания, валидни в изграждането и аргументирането на хипотези. Един от класиците в аналитичната философия – Имре Лакатош, подчертава необходимостта при изграждане и разглеждане на всяка хипотеза да бъдат разграничавани понятията пример, контрапример, цялостен аргумент, частичен аргумент, скрити и явни предпоставки и правилата на тяхното съотнасяне. Затова:

1. В методологически план е необходимо да бъдат ясно определени понятията:
  • пример (потвърждение) – аргумент, който потвърждава хипотезата или нейна предпоставка;
  • контрапример (опровержение) – аргумент, който отхвърля хипотезата или нейна предпоставка;
  • цялостен аргумент – аргумент, който е относим към твърдението като цяло, като съответно потвърждава или опровергава даденото твърдение;
  • частичен аргумент – аргумент, който е относим към отделна предпоставка, изграждаща и съставляваща дадено твърдение, съответно потвърждава или опровергава дадената предпоставка;
  • явна предпоставка – аргумент, изтъкнат експлицитно по отношение на дадена хипотеза;
  • скрита предпоставка – аргумент, имплицитно, скрито или несъзнателно, съотнесен към дадена хипотеза;
  • непротиворечиво и противоречиво тълкуване на разкритите предпоставки, така че даденото твърдение да бъде вярно.
2. Правилата за изграждане и разглеждане на всяка хипотеза включват задължително:
  • разкриване на скритите предпоставки;
  • ясно разграничаване на явни и скрити предпоставки, цялостни и частични аргументи, примери и контрапримери;
  • съпоставяне на отделните аргументи в целия обхват от явни и скрити предпоставки, цялостни и частични аргументи, примери и контрапримери;
  • непротиворечиво включване на цялостния аргумент като разкрита предпоставка в твърдението, така че то да бъде вярно;
  • оценка на частичния аргумент и като цялостен преди непротиворечивото му включване като потвърдена или опровергана предпоставка в твърдението;
  • търсене на по-богати и по-дълбоки твърдения, които разкриват повече скрити предпоставки и по-дълбоки закономерности (Лакатош 1983: 66, 77, 98).
Именно при изграждане и аргументиране на хипотезите в най-голяма степен могат и следва бъдат прилагани достъпните епистемологически, логически, когнитивни и другите общи и специализирани методи на познание. Само по такъв начин от наличната информация може да бъде извлечено ново знание за несигурността и средата, в което тя се проявява.



Източници:

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.
Лакатош, Имре. Доказателства и опровержения. Логика на математическото откритие. София, 1983, 214 с.
Heuer, Jr., Richards. Psychology of Intelligence Analysis. Center for the Study of Intelligence Central Intelligence Agency, 1999, www.odci.gov, 12.10.2008, PDF,165 p.

Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Изграждане и аргументиране на хипотези (версии). Кратък преглед. София, Studia Analytica, 18.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011.