Логически методи

Румен Гюров

(изтегляне)

Логически основи

При изследването на даден предмет, нашето мислене следва определени логически закони. За да назовем този предмет, като му изберем понятие, за да изпълним избраното понятие със съответното съдържание, за да го съчетаем с други понятия и с тях да подредим нашите разсъждения, ние използваме определена логика. Логически построените понятия и разсъждения са ни необходими, за да си изградим такава представа за света, която да обхване всичко. Доколко това е възможно е друг въпрос! Казано по друг начин:

„В рамките на аналитичната философия на науката се установява, че съществуването няма друг онтологичен статус освен логосния – статуса на думата, на езиковата мрежа (Карнап), логическата дефиниция“ (Герджиков 1995: 121).

Логиката е изградила свой собствен речник, чиято структура е разгърната благодарение на два основополагащи термина. Единият от тях е „понятието“, [1] другият – „съждението“. [2]

Всяко понятие притежава определено съдържание, което обобщава съвкупност от признаци на определено множество предмети. Съвкупността от предмети, обхванати в съдържанието на понятието, представлява неговият обем. Увеличаването на съдържанието на понятието води до намаляване на неговия обем, увеличаването на обема му – до намаляване на съдържанието (Купарашвили и др. 2005: 8). С други думи, колкото повече признаци (характеристики, черти...) от действителността обобщаваме, толкова по-малко предмети обхващаме с понятието, което формираме в резултат от нашето обобщение. И колкото повече предмети от действителността обхващаме с нашето понятие, толкова по-малко съдържание влагаме в него.

Пример 1. Иван, Георгиев и Иван Георгиев

Ако обособим множество хора в България по признака, че носят името „Иван“, то съдържанието на понятието „Ивановци“ обобщава всички лица по този признак, а обемът на понятието „Ивановци“ обхваща над 300 000 души.

Ако обособим множество от хора в България по признаците, че носят име „Иван“ и фамилия „Георгиев“, то съдържанието на понятието „Иван-Георгиевци“ обобщава всички лица по тези два признака, а обемът на понятието „Иван-Георгиевци“ обхваща значително по-малък брой лица.

Логиката разглежда различни видове понятия. [3] За нас от значение са онези видове понятия, които имат точно определени съдържание и обем. За целта е необходимо нашите понятия да бъдат:

• съразмерни, т.е. обемът на определяното понятие да е еднакъв с обема на определящите го понятия, които изграждат неговото съдържание;
• непорочни, определящото понятие не трябва да бъде определяно на свой ред от определяното понятие; [4]
• ясни, т.е. определящото понятие на свой ред трябва да е добре определено;
• положителни, т.е. определяното понятие е препоръчително да получи положително определящо понятие (Купарашвили и др. 2005: 18-19; Черняк 2004: 22-23).

Съждението е твърдение за съществуване или несъществуване на даден предмет или характеристика. Сложните съждения се състоят от няколко прости съждения. А всяко просто съждение съдържа:

• логически субект (S), понятие, което обозначава предмета в твърдението [респ. изследването];
• предикат (P), понятие, което отразява някаква характеристика на предмета;
• логическа връзка (R), понятие, което отразява някакво отношение между логическия субект и предиката, т.е. между предмета и характеристиката (Купарашвили и др. 2005: 31; Черняк 2004: 25; Никифоров 2001: 14-15; и др.). 

Ако съждението включва някаква особеност на логическата връзка, т.е. ако включва някаква особеност на отношението, взаимовръзката между предмета и дадена характеристика, то това означава, че в структурата на съждението присъства някакъв вид модалност (М). [5] Модалността се разпознава, когато включим в съжденията си думи като „необходимо“, „възможно“, „случайно“, „задължително“, „неизбежно“, „разрешено“, „забранено“, „доказано“, „опровергано“ и др. (вж. Войшвилло, Дегтярев 2001: 313-314).

Но дори отсъствието на такава особеност в съждението можем да разглеждаме като особен вид, скрита модалност: когато модалността не е изразена, това означава само, че в съждението е извършено (съзнателно или несъзнателно) абстрахиране от определени модални характеристики, т.е. особеностите на отношението между предмета и дадена характеристика са несъществени.

Ако приемем такова разбиране за модалността, като винаги налична проявена или непроявена във всяко логическо изказване, задачата ни е да я открием в структурата на всяко твърдение. С други думи, нашата изследователска задача е да установим наличието на скрити характеристики и тяхната връзка с предмета на съждението.

Пример 2. Чужда разузнавателна активност

Първо. Имаме твърдението „Чуждата разузнавателна активност е заплаха за националната сигурност.“ В нашето твърдение логически субект е „чуждата разузнавателна активност“, логическа връзка е сказуемото „е“ в изречението, предикат е „заплаха за националната сигурност“.

Второ. Логическият субект, предикатът и логическата връзка, приемаме, са относително ясни и добре определени понятия. Става дума съответно за „чуждата разузнавателна активност“ (S), „е“ (R) и „заплаха за националната сигурност“ (P). Логическата структура на простото твърдение – SRP, не подсказва наличие на модалност М.

Трето. Ако използваме матрицата на знанието (Ux∆P), [6] за да превърнем твърдението си в знание, ни е необходимо да поставим неговите логически компоненти S, R и P на съответните им места. Тогава логическият субект „чуждата разузнавателна активност“ е нашият предмет (х); логическата връзка „е“ е нашето взаимодействие, в смисъл (взаимо)отношение (Δ), логическият предикат „заплаха за националната сигурност“ е резултат (Р).

Четвърто. Задачата ни е да открием условията (U), при които чуждата разузнавателна активност е заплаха за националната сигурност,... което съответства на непроявената модалност М (всъщност съответства на всяка модалност, включително проявена модалност).

Какви могат да бъдат тези условия? Пространствени и времеви! Необходими са ни отговори на въпросите „Къде...?“ и „Кога чуждата разузнавателна активност е заплаха за националната сигурност?“. [7] Тогава...

Пето. Добавяме пространствена и времева характеристика, съответно „в дадена държава“ и „винаги“ (U → М), за да получим логическо твърдение с качествата на знание:

„Чуждата разузнавателна активност в дадена държава винаги е заплаха за националната ѝ сигурност.“

Иначе казано, думите „в дадена държава“ и „винаги“ изразяват модалността на нашето съждение. Употребени в съчетание, те посочват обстоятелствата, които превръщат заплахата в неизбежност.

Чуждата разузнавателна активност в България е заплаха за българската национална сигурност. Разбира се, че винаги е заплаха, когато е на българска територия, неизбежно е да бъде заплаха. [8] И разбира се, чуждата разузнавателна активност на Великденските острови няма никакво отношение към българската национална сигурност (в идеалния случай поне не би трябвало да има).

В зависимост от модалността, призната или не, се формират различни видове съждения:

• екзистенциалните, наричани още асерторически, констатират съществуване или несъществуване на някакво обстоятелство или факт; 
• аподиктическите отразяват някаква необходимост, разбирай логическа неизбежност;
• проблематическите – възможност; 
• вероятностните – случайност (срв. Черняк 2004: 34; Войшвилло, Дегтярев 2001: 317).

Следователно, за да намерим непроявена модалност, свързана с предмета на нашето проучване, т.е. за да открием особеностите на взаимовръзката между предмета и дадена характеристика, това означава, нашите усилия да бъдат насочени към разкриване на конкретни обстоятелства (екзистенциална модалност), причинно-следствена връзка (аподиктическа), възможност (проблематическа) или/и случайност (вероятностна).

За да сторим това, съжденията ни трябва да следват изискванията на четири основни логически закона: за достатъчното основание, за тъждеството, за изключеното трето и за непротиворечивостта. Различни автори дават различни формулировки на основните логически закони (срв. Купарашвили и др. 2005: 4-6; Кириллов, Старченко 2001: 10-16; Кобзарь 2001: 31-37; Никифоров 2001: 21-23). За целите на нашата разработка, можем да формулираме посочените закони по следния начин:

Закон за достатъчното основание. Всяко съждение трябва да се гради върху достатъчно на брой истинни твърдения.

Закон за тъждеството. Съдържанието на понятията в нашите съждения за даден предмет трябва да остане неизменно, така че предметът да е тъждествен сам на себе си, доколкото неговият набор от присъщи характеристики, благодарение на които предметът остава непроменен, се запазва.

Закон за изключеното трето. В едно съждение две взаимно отричащи се твърдения за един и същ тъждествен сам на себе си предмет не могат да бъдат нито едновременно истинни, нито едновременно неистинни, и не съществува никакво трето твърдение, което да изразява някакво средно положение между истинното и неистинното твърдение.

Закон за непротиворечивостта. Две взаимно отричащи се твърдения за един и същ тъждествен сам на себе си предмет (предмет, спрямо който е проявен закона на тъждеството) не могат да бъдат едновременно истинни в едно разсъждение.

Ако обърнем внимание на нашата подредба [9] на основните логически закони, прави впечатление, че тя съответства на приетите от нас рационални принципи, с други думи:

• законът за достатъчното основание изразява емпиричността;
• законът за тъждеството изразява инвариантността;
• законът за изключеното трето изразява номологичността; [10]
• законът за непротиворечивостта изразява непротиворечивостта.

По такъв начин, последователното прилагане на матрицата на знанието (Ux∆P) ни позволява да изградим достоверна представа за света и познавателния процес (U→Е), като очертаем неизменните им, същностни характеристики (x→I), въз основа на закономерностите на техните прояви и взаимовръзки (Δ→N), за да постигнем хармонично единство (Р→H) между нашето изследване и изследваната действителност. [11]

Някои логици наричат основните логически закони правила на правилното мислене. В опростен вид, те могат да бъдат формулирани така:

1. Всяко наше съждение трябва да съдържа достатъчно на брой истинни твърдения.
2. Всяко наше твърдение трябва да представя един и същ предмет в съдържателно неизменни понятия, така че предметът да остава тъждествен сам на себе си.
3. В съжденията си следва да избягваме твърдения за един и същ предмет, които изразяват някакво средно положение между истинно и неистинно твърдение, защото такова твърдение не (може да) съществува. [12]
4. Не можем да приемаме, че две взаимно отричащи се твърдения за един и същ предмет са едновременно истинни или едновременно неистинни.

Следователно, във всеки анализ е необходимо да проверяваме твърденията с оглед тяхната достоверност, да употребяваме понятия със строго определено съдържание, да избягваме твърдения, които не можем да определим нито като истинни, нито като неистинни, и да формулираме еднозначни изводи.

Логиката изучава и други закони, разглеждани като следствия от вече посочените. Примери за това са:

Законът за транзитивността. Ако отношението на един предмет към втори предмет е такова, каквото е отношението на втория предмет към трети предмет, то отношението на първия към третия предмет е същото, каквото е отношението на първия към втория предмет.

Законът за двойното отрицание. Ако дадено съждение е вярно, то противоположното му е невярно, и обратно – ако дадено съждение е невярно, то противоположното му съждение е вярно.

Законът за опровержението. Ако от дадено съждение произтичат противоречащи си следствия, то е неистинно (Красносельский 1997: гл. 1, § 4).

Списъкът от логически закони може да бъде продължен, но за краткост оставяме настрана многообразието от други мнения и тълкувания. Основания за подобно абстрахиране ни дава съществуващият научен консенсус относно значението на посочените логически закони (правила или полезни съвети, както ги наричат някои). С тяхна помощ се извършват редица логически преобразувания, които стоят в основата на логическите методи на изследване.

Логически методи

Спазването на логическите закони (правила) е относително лесно при преобразуване на прости и сложни съждения, както и при непосредствените разсъждения. Когато използваме прости и сложни съждения и когато ги съчетаваме в т.нар. непосредствени разсъждения от типа „Някои шпиони са разкрити. Следователно, някои шпиони не са неразкрити“, ние боравим с относително известното. Ако искаме да открием неизвестното, необходими са ни т.нар. опосредствани разсъждения и логическите методи, свързани с тях. Затова нека обърнем внимание как следва да извършваме тези логически преобразувания!

Логическите преобразувания боравят с т.нар. изходни съждения, които наричаме предпоставки. Полученото от тях ново съждение наричаме заключение. Свързването на предпоставка и заключение – извод (логическо умозаключение, силогизъм). Преобразуванията се извършват по четири основни начина, чиято целенасочена употреба ги превръща в съответните логически методи: традукция, дедукция, индукция и абдукция.

 

Логическите методи са методи на съждението, на изграждане на веригата на мисълта. Благодарение на тях разкриваме връзката между новопридобития и предишния опит – установяваме наличието или отсъствието на повтаряща се, неизменна проява на изследвания предмет в съпоставката между нова и стара информация за него. С други думи, чрез дедукция, индукция, абдукция и традукция разпознаваме инвариантността на изследвания предмет, т.е. прилагаме принципа на инвариантност.

Традукцията (или „аналогията“, както още се нарича) [13] следва правилото: ако A и B притежават характеристики a, b и c и едновременно с това A притежава и характеристика d, то и B вероятно притежава характеристика d (Черняк 2004: 66). При традукция се прави „извод за принадлежността на определен признак на изследван единичен обект (предмет, събитие, отношение или клас) на основата на сходството на негови съществени характеристики с друг вече известен единичен обект“. Предшества се от сравнение (Кириллов, Старченко 2001: 184).

„Логическият преход от известното към новото знание е подчинен в изводите по аналогия на следното правило: ако два единични предмета са сходни в определени признаци, то могат да бъдат сходни и в други признаци, откривани в един от сравняваните предмети.“ (Кириллов, Старченко 2001: 185).

Традуктивният метод търси сходство чрез последователното прилагане на закона за транзитивността. Прилагането на закона за транзитивността формира около традукцията група методи – нейни разновидности, наречени „традуктивни методи“. Подобно становище обаче не е общоприето, някои дори разглеждат традукцията като индуктивен метод въз основа на сходството между традукция и индукция при извеждането на вероятностно заключение (Кобзарь 2001: 133-136).

Традуктивният метод е приложим и заключенията му са валидни, когато са налице:

• общ контекст (U) на предметите, чиито характеристики се съпоставят, т.е. имаме общ клас предмети;
• връзка (х) между характеристиките на съпоставяните предмети;
• съпоставяне на максимален брой характеристики (Δ);
• строго определено съотношение на съпоставяната характеристика спрямо останалите (P) (срв. Купарашвили и др. 2005: 100; Търкаланов 2003: 96-97).

Съдържанието на традукцията, може да бъде описано чрез матрицата на знанието в следното определение за традуктивен метод:

Традукцията като метод е целенасочено извеждане на частно съждение за сходство на характеристики на даден предмет с характеристики на друг предмет (P) чрез свързване (Δ) на частно съждение за характеристики на първия предмет (х) с частно съждение за характеристики на втория предмет (U).

Накратко, традуктивният метод свързва целенасочено частно с частно съждение, за да получи частно съждение. Традуктивното разсъждение може да бъде онагледено така:

Табл. 1. Традукция
(идея: Moore 2007: 5)

Дедукцията следва правилото, че всяко общо съдържа множество частни. В този смисъл, дедукцията „слиза“ от общото към частното. Изходните съждения отразяват общи и частни характеристики на определени предмети, като от тях се извежда съждение за характеристиките на даден предмет, принадлежащ към множеството предмети Правилно приложеният дедуктивен метод осигурява постигане на достоверно заключение, доколкото достоверни са изходните предпоставки за него (вж./срв. Купарашвили и др. 2005: 50 и сл.; Войшвилло, Дегтярев 2001: 87 и сл.; и др.).

Съдържанието на дедукцията, може да бъде описано чрез матрицата на знанието в следното определение за дедуктивен метод:

Дедукцията като метод е целенасочено извеждане на частно съждение за сходство на характеристики на даден предмет с характеристики на определено множество предмети (P) чрез свързване (Δ) на общо съждение за характеристики на множеството предмети (U) с частно съждение за характеристики на предмета (x) (срв. Кобзарь 2001: 100).

Накратко, дедуктивният метод свързва целенасочено общо с частно съждение, за да получи друго частно съждение. Дедуктивното разсъждение може да бъде онагледено така: [14]

Табл. 2. Дедукция

(идея: Moore 2007: 5)

Необходимо уточнение! Може да се появи проблем, ако в действителност се окаже, че „информацията от агент „Иван“ е достоверна, макар в извода да са спазени изцяло логическите правила. Възможни обяснения? Едно възможно обяснение е, че причина за погрешното заключение е прекаленото разширяване на обема на общото съждение. Вижда се, че общото съждение не включва времева характеристика, която може да ограничи неговата валидност. Защото смисълът на съждението е, че: „Цялата информация, постъпила досега, е недостоверна“. Нищо не пречи настоящата информация от агент „Иван“ да е достоверна. Друго възможно обяснение е неистинност на частното съждение. Това означава, че „информацията от агент „Иван“ е оценена погрешно като недостоверна и е включена неоснователно в „цялата недостоверна информация“. Следователно, частното съждение непременно трябва да бъде подложено на практическа проверка, т.е. не по логически път.

Дедукцията и дедуктивния метод осигуряват получаването на толкова достоверен извод, колкото достоверни са изходните предпоставки на дедуктивното разсъждение. За да улесним използването на дедуктивния метод, без претенции за логическа строгост, нека кажем, че описаната дедукция се нарича „обикновена дедукция“ и че към нея се предявяват следните най-общи изисквания:

1. Обикновената дедукция се състои само от две предпоставки и едно заключение.
2. Едната от предпоставките трябва да е общо съждение, а заключението – единично.
3. Едната от предпоставките трябва да бъде утвърдителна, тъй като заключението не следва по необходимост от две отрицателни предпоставки.
4. Понятието, чийто обем не е включен и в двете предпоставки, не може да присъства в заключението.
5. Обемът на понятието, което присъства в двете предпоставки, но не и в заключението, трябва да бъде включен поне в едната предпоставка.
6. Заключението не следва по необходимост от две частни предпоставки.
7. Ако едната предпоставка е отрицателна, заключението също трябва да бъде отрицателно.
8. Ако едната предпоставка е частна, заключението също трябва да бъде частно (срв. Купарашвили и др. 2005: 61-62; Черняк 2004: 44-46; Кобзарь 2001: 100-125).

Логици, информатици, когнитивисти и експерти от различни дисциплини активно работят за усъвършенстване на дедуктивния метод. В резултат от усилията им са създаден сложни дедуктивни умозаключения, формални схеми и разновидности както на дедукцията, така и на другите логически операции. Без да изпадаме в излишни подробности, в такива случаи трябва да имаме предвид, че всяко сложно логическо разсъждение можем да опростим, да го разградим до по-прости съждения чрез познати и лесно приложими методологически схеми.

Индукцията следва правилото, че нищо частно не съществува извън общото и затова дадено частно може да бъде вписано в съответното общо. За разлика от дедукцията, казваме, че индукцията „възхожда“ от частното към общото. Правилно приложеният индуктивен метод води до вероятно истинно заключение, тъй като истинността на заключението не произтича по необходимост от истинността на изходните предпоставки (срв. Купарашвили и др. 2005: 92; Кириллов, Старченко 2001: 120). Иначе казано, знанието, което произвежда индукцията, е вероятно, но не и задължително достоверно.

Съдържанието на индукцията, може да бъде описано чрез матрицата на знанието в следното определение за индуктивен метод:

Индукцията като метод е целенасочено извеждане на общо съждение за сходство на характеристики на дадено множество предмети с характеристики на определен предмет (P) чрез свързване (Δ) на частно съждение за характеристики на предмета (х) с частно съждение за характеристики на множеството предмети (U) (срв. Кобзарь 2001: 126-129).

Накратко, индуктивният метод свързва целенасочено частно с частно съждение, за да получи общо съждение. Индуктивното разсъждение може да бъде онагледено така:

Табл. 3. Индукция [15]
(идея: Moore 2007: 5)

Въз основа на същия подход, който приложихме в изграждане на разбирането си за индукцията, отново без да имаме претенции за логическа строгост, приемаме, че описаната индукция е „обикновена индукция“ и че към нея могат да предявят следните най-общи изисквания:

1. Пълното прилагане на индуктивния метод (т.нар. пълна индукция) води до получаване на достоверно знание тогава и само тогава, когато се отнася да крайно множество предмети.
2. Степента на правдоподобност на обикновената (респ. непълната) индукция може да бъде повишена с увеличаване на броя на изходните предпоставки.
3. Разкриването на по-дълбока съществена връзка между характеристиките и предметите осигурява максимално възможна правдоподобност на индуктивното заключение.
4. Индуктивното разсъждение може да бъде извършено въз основа на: разкриване на причинно-следствени връзки; разкриване на необходими съществени характеристики на предметите; просто преброяване на случаите, отразени в съжденията; използване на статистически методи и установяване на честотата на поява на дадени характеристики или събития (см. Купарашвили и др. 2005: 93-95).

Абдукцията се среща често в анализите по сигурността (по Moore 2007: 4). Анализаторите я разглеждат като част от логическото мислене, пряко свързана с интуицията, „просветлението“ в разузнавателния анализ и изграждането на хипотези. Според разузнавателно-аналитичното виждане „абдукцията поражда повече нови въпроси за изследване, отколкото решения“ (Swenson et al. 2003: 111).

Абдукцията се свързва с последователното прилагане на закона за изключеното трето „от“ заключението „към“ предпоставките и формулирането на т.нар. идеален аргумент [най-обоснованото обяснение]. [16] Позволява „възстановяване“ на предпоставка (аргумент) в опосредствано разсъждение въз основа на заключението. „Възстановяването“ задължително се подлага на индуктивна и дедуктивна проверка. Смисълът на абдуктивното заключение се съдържа в открояване на логическата връзка на равнището на общото съждение (срв. Sowa 2006: 12; Cozzo 2002: 17).

Съдържанието на абдукцията, може да бъде описано чрез матрицата на знанието в следното определение за абдуктивен метод:

Абдукцията като метод е целенасочено извеждане на частно съждение за сходство на характеристики на дадено множество предмети с характеристики на друго множество предмети (P) чрез свързване (Δ) на общо съждение за характеристики на първото множество (х) с общо съждение за характеристики на второто множество предмети (U).

Накратко, абдуктивният метод свързва целенасочено общо с общо съждение, за да получи частно съждение. Индуктивното разсъждение може да бъде онагледено така:

Табл. 4. Абдукция
(идея: IEP: C. S. Peirce’s..., 15.09.2019)

По отношение на абдукцията е важно да бъдат взети предвид следните съображения, изразяващи спецификата на абдуктивния процес:

1. Достоверното абдуктивно разсъждение не доказва хипотези, защото не следва еднозначно от предпоставките.
2. Абдуктивното заключение не е най-доброто обяснение, а най-близкото до дадени предпоставки обяснение.
3. Всяка стъпка в абдуктивното разсъждение може [и трябва] да бъде подложена на дедукция или индукция.
4. Валидността на всяко абдуктивно заключение може да бъде съпоставена с валидността на дедуктивните и индуктивните заключения (Kapitan 1992: 1-3).

Когато прилагаме някой от изброените логически методи – традукция, индукция, дедукция и абдукция, видяхме, че търсим някакво сходство. Следователно, извършваме първоначалните познавателния действия на сравнение и обобщение, които са пряко свързани с нашето възприятие и които определихме като основни когнитивни методи на познанието. Забележителното е, че когнитивните и логическите методи са неделими в нашия мисловен процес. Протичат едновременно и съгласувано, като резултатите от прилагането на един от методите се ползват за прилагане на друг. Според Алексей Шухов: 

„[...] логическото, неумеещо поначало да фиксира качеството на загадката [т.е. на познавателната задача], е ограничено в сферата на отношения между наличните съждения. [...] Познанието [от друга страна] взима под внимание и действителността...“ (Шухов 2007: В-32).

Затова нашето изследване на действителността и нейните взаимовръзки изисква да използваме резултатите от когнитивните и логическите методи в съчетание с познавателните образи, получени чрез т.нар. епистемологически методи (идея: Костов 1976: 21).

Бележки:

[1] Терминът „понятие“ обозначава онова, което можем да наречем „елементарна форма на битийност“ (см. Димитър Гинев).

[2] Терминът „съждение“ обозначава онова, което можем да наречем „онтологическа схема“ (см. Димитър Гинев).

[3] Според определеността на предмета, понятията се делят на: съотносителни – при зависимост на предмета от наличие на друг предмет (напр. „началник“ и „подчинен“), и безотносителни – при самодостатъчност на обозначения предмет (напр. „човек“). Според наличието или отсъствието на дадена характеристика в предмета, понятията се делят на: положителни – при наличие (напр. „престъпник“), и отрицателни – при отсъствие (напр. „не–престъпник“). Според принадлежността на предмета към дадено множество, понятията се делят на: разделителни понятия за предмети от даден клас (напр. „агент“) като част от по-голямо множество и събирателни понятия за предмети, представляващи самото множество (напр. „агентура“). Според броя предмети, които обозначават, понятията се делят на: единични за единичен предмет (например „Държавна агенция „Национална сигурност“) и общи за множество предмети (напр. „служба за сигурност“) (Купарашвили и др. 2005: 9-10; Черняк 2004: 11-15).

[4] Порочни определения са кръговото и тавтологичното определение. Кръгови са определенията „Националната сигурност е състояние, при което са защитени националните интереси“ и „Националните интереси са интересите за защита на националната сигурност“. Използването на тавтология е логическа грешка при определянето на дадено понятие, защото то се обяснява чрез самото себе си, само че с други думи (Речник..., 1998: 780). Тавтологично определение е „Защитата на националната сигурност е защита от посегателства срещу националната сигурност“. В случая не става ясно какво точно се разбира под понятието „защита“, защото с определението се казва просто, че „защитата е защита“. (м.бел.).

[5] Прието е логическият субект да се обозначава с S, логическата връзка с R, логическият предикат с P. Структурата на простото твърдение тогава изглежда така: SRP. Когато има модалност, т.е. сложно съждение, структурата му изглежда така М(SRP).

[6] С обозначения съобразно: матрицата на знанието, U – условия; х – обект; Δ – преобразувания; Р – резултати от преобразуванията; приетите рационални принципи, E – емпиричност; I – инвариантност; N – номологичност и Н – непротиворечивост; логическите символи, M – модалност; S – логически субект; R – логическа връзка и P – логически предикат. (м.бел.).

[7] Виждаме, че структурата на логическото съждение М(SRP) е огледално отражение на матрицата на знанието U(xΔP). Съвпадението не е случайно и е обяснимо с обстоятелството, че в първия случай човешкото мислене се описва с логически термини, описваме разсъждение, а във втория – с термини от теорията на познанието, описваме отражение на обективната действителност. (м.бел.).

[8] За съжаление, има експерти в сферата на сигурността, които не разбират това. (м.бел.).

[9] Различните автори ги подреждат по различен начин. (м.бел.).

[10] Прилагането на закона за изключеното трето означава да съчетаваме достатъчното основание, тъждествеността и непротиворечивостта в нашите съждения. (м.бел.).

[11] С обозначения съобразно: матрицата на знанието, U – условия; х – обект; Δ – преобразувания; Р – резултати от преобразуванията; приетите рационални принципи, E – емпиричност; I – инвариантност; N – номологичност и Н – непротиворечивост; логическите символи, M – модалност; S – логически субект; R – логическа връзка и P – логически предикат. (м.бел.).

[12] Ако изкажем твърдение, което да изразява някакво средно положение между истинно и неистинно твърдение, това означава просто, че грешим (м.бел).

[13] В логиката понятията „традукция“ и „аналогия“ са взаимозаменими и с едно и също съдържание, т.е. те са тъждествени. Отдаваме предпочитание, обаче, на термина „традукция“ вместо „аналогия“, тъй като в литературата съществува художествен похват със същото наименование – „аналогия“, и смятаме, че не би следвало понятията и съдържанието на логическия и художествения метод да се припокриват. (м.бел.).

[14] Вж. и Кобзарь 2001: 100-102. Владимир Кобзар дава следния пример за дедукция: „Всички студенти са учещи се“ и „Всички спортисти са студенти“, следователно „Всички спортисти са учещи се“. 

 

[15]  Приемаме, че единичното съждение е особен случай на частно съждение. (м.бел.).

 

[16] Ако чрез абдукция ние търсим най-обоснованото обяснение, това обяснение трябва да бъде цялостно, достатъчно, завършено и непротиворечиво. Следователно, ние прилагаме последователно рационалния принцип на непротиворечивост, респ. закона за непротиворечивост на съжденията. (м.бел.).

Източници:

1. Войшвилло, Дегтярев 2001: Войшвилло, Евгений, и Михаил Дегтярев. Логика. Москва, 2001, philosophy.ru, MSWord, 528 с., доступ: 26.09.2004.

2. Герджиков 1995: Герджиков, Сергей. Граници на науката. София, 1995, 306 с.

3. Гинев 1989: Гинев, Димитър. Диалози за научната рационалност. София, 1989, 156 с.

4. Кириллов, Старченко 2001: Кириллов, Вячеслав, и Анатолий Старченко. Логика. Учебник для юридических вузов. Издание 5-е, переработанное и дополненное. Москва, 2001, i-u.ru, MSWord, 262 с., доступ: 09.04.2010.

5. Кобзарь 2001: Кобзарь, Владимир. Логика. Учебное пособие для студентов гуманитарных факультетов. Санкт-Петербург, 2001, krotov.info, HTML, доступ: 17.12.2005.

6. Костов 1976: Костов, Константин. Структурно-функционален подход в научното изследване. София, 1976, 156 с.

7. Красносельский 1997: Красносельский, Константин. Альтернативная логика. Москва, январь 1997 г., humanus.site3k.net, HTML, доступ: 03.11.2006; актуализированная ссылка: IP adress: 81.177.135.112, humanus.site3k.net, HTML, доступ: 08.09.2019, url.

8. Купарашвили и др. 2005: Купарашвили, Мзия, и др. Логика: учебное пособие. Омск, 2005, gaudeamus.omskcity.com, PDF, 124 с., доступ: 12.05.2007.

9. Никифоров 2001: Никифоров, Александр. Логика. Москва, 2001, i-u.ru, MSWord, 56 с., доступ: 09.04.2010. 

 

10. Речник..., 1998: Речник на чуждите думи в български с приложения. Трето издание. Автор: Иван Габеров. Велико Търново: Габеров, 1998, 944 с.

11. Търкаланов 2003: Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София: Албатрос, 2003, 140 с.

12. Черняк 2004: Черняк, Наталья. Логика: Учебное пособие. Омск, 2004, gaudeamus. omskcity.com, PDF, 84 с., доступ: 12.05.2007.

13. Шухов 2007: Шухов, Алексей. Теория абстрагирования и качественного анализа, nounivers.narod.ru, HTML, доступ: 28.08.2007.

14. Cozzo 2002: Cozzo, Cesare. Epistemic Truth and Excluded Middle. Roma, 2002, uniroma1.it, PDF, 35 p., access: 06.11.2008.

15. IEP: C. S. Peirce’s...: Internet Encyclopedia of Philosophy (IEP). A Peer-Reviewed Academic Resource, site: iep.utm.edu, articles, access: C. S. Peirce’s: Architectonic Philosophy – by Albert Atkin, 15.09.2019.

16. Kapitan 1992: Kapitan, Tomis. Peirce and the Autonomy of Abductive Reasoning. – In: Erkenntnis, 37, July 1992, niu.edu, PDF, 27 p. (pp. 1-26), access: 16.04.2010; updated reference: researchgate.net, access: 15.09.2019, url.

17. Moore 2007: Moore, David T. Critical Thinking and Intelligence Analysis. Occasional Paper Number Fourteen. Second Printing (with revisions). Washington, D.C.: National Defense Intelligence College, March 2007, PDF, 159 p., access: 02.05.2020, url.

18. Sowa 2006: Sowa, John. Worlds, Models, and Descriptions. 2006, jfsowa.com, PDF, 26 p., access: 21.10.2008.

19. Swenson et al. 2003: Swenson, Russell, et al. Bringing Intelligence About: Practitioners Reflect on Best Practitioners. Washigton, DC: Joint Military Intelligence College, May 2003, apps.dtic.mil, PDF, 158 p., access: 26.11.2008; updated reference: access: 15.09.2019, url.

 

© Оригинална публикация: 04.03.2023

Настоящата публикация е обобщение и преработка на две предходни онлайн публикации:

1. Гюров, Румен. Логически основи на анализа: понятия, съждения, закони. София: Studia Analytica, 18.04.2014. Свалена онлайн на 04.03.2023 г.
2. Гюров, Румен. Логически основи на анализа: преобразувания и методи. София: Studia Analytica, 21.04.2014. Свалена онлайн на 04.03.2023 г.

 

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 42-56, ISBN 978-954-91927-4-2.
2. Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Издателство „Изток-Запад“, 2012, с. 244-253, ISBN 978-619-152-096-1.
3. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 113-125, ISBN 978-619-188-457-5.
   
4. Гюров, Румен. Превръщане на анализа в наука. София: Studia Analytica, 05.11.2022, url.
   
5. Гюров, Румен. Когнитивни методи. София: Studia Analytica, 17.12.2022, url.
6. Гюров, Румен. Епистемологически методи. София: Studia Analytica, 14.05.2023, url.

Свалени публикации:

1. Гюров, Румен. Логически основи на анализа: понятия, съждения, закони. София: Studia Analytica, 18.04.2014, свалена на 04.03.2023 г.
2. Гюров, Румен. Логически основи на анализа: преобразувания и методи. София: Studia Analytica, 21.04.2014, свалена на 04.03.2023 г.

Когнитивни методи

 Румен Гюров

(изтегляне)

Въведение

Научната книжнина предлага неизброимо многообразие от видове методи. Имаме емпирични и теоретични, работни и комплексни, частни и всеобщи, познавателни и практически и... всякакви други методи. При това, много често едни и същи методи се разглеждат като методи на епистемологията, логиката, общата или някаква друга методология (срв. Новиков, Новиков 2010: 76-77; Яскевич 2007: 42-43; Веккер 1998: 145; Костов 1976: 27; и др.).

Намерението ни тук е да се спрем само на онези разграничения и видове методи, които са задължителни за всяко изследване, защото само с тяхна помощ можем да получим обективно и достоверно знание. В настоящата разработка, нека накратко се спрем на т.нар. когнитивни методи, които включват следното...

Съдържание:

• Сравняване и обобщаване.
• Пример с ябълки и круши. 
• Пример с Хубавата Елена. 
• Таблица за разграничаване на сравняването и обобщаването.
• Препоръчителни източници: Ядвига Яскевич, 2007; Роберт Солсо, 2006; Мзия Купарашвилли и др., 2005; Наталья Черняк, 2004; Айла Дейвис, Питър Грийн, Саймън Милтън и Майкъл Роузман, 2003; Лев Веккер, 1998; Юрий Ракита, 1996-1999; Робърт Катър, Кристин Монтгомъри и Джон Томпсън, 1979; Михаил Розов, 1965.

Когато става дума за общонаучните методи, част от които са когнитивните, можем да срещнем в употреба понятията „метод на сравнението“ или „метод на сравняването“ и пр. В първия случай, когато казваме „сравнение“, акцентираме върху познавателната представа (понятие, образ...), получена в резултат от нашето проучване, във втория – сравняване, подчертаваме познавателното действие, което води до получения резултат. 

Запомнете! Всеки познавателен метод структурира някаква поредица от действия, а полученият резултат от тези действия представлява знание (или поне би трябвало да представлява знание).

За да разберем когнитивните методи, е необходимо да сме наясно най-малко със съдържанието на следните понятия:

Речник:

Когнитивна наука: [1] интердисциплинарна наука, която се опитва да разбере интелектуалната дейност на живи организми (специално на зрели хора) и на машини; съчетава философия, антропология, психология; възприятие, внимание, заучаване, памет, двигателен контрол и пр.; когнитивна психология, невронаука [неврология], мислене и разсъждаване, лингвистика, изкуствен интелект и др. (по Философски..., 2009: 318-322); [2] (синоними) когнитология, когнитивистика.

Когнитивна психология: [1] научно изучаване на мислещия разум, което отговаря на въпросите как обръщаме внимание и събираме информацията за света, как нашият мозък съхранява и обработва информация и как решаваме проблеми, мислим и изразяваме мислите си чрез езика (Солсо 2006: 20); [2] (произв.) когнитивистки, когнитивно-психологически.

Когнитология: [1] когнитивна наука; [2] (произв.) когнитологически, когнитивистки, когнитивен.

Предложените определения, както стана ясно, изразяват общоприети представи. Достатъчно изчерпателни и точни, те ни позволяват за целите на настоящата разработка да се спрем по-нататък и по-подробно само на някои от тях, за да изградим, обогатим, развием и усъвършенстваме аналитичните си знания и умения.

Когнитивни методи

Когнитивните методи са пряко свързани с нашето възприятие, с нашата познавателна психическа дейност; това са методите, които използваме в прекия си сетивен досег с действителността. 

Благодарение на когнитивните методи ние придобиваме, обработваме и съхраняваме постъпващите в нашите сетива данни от външния свят или/и ги извличаме от хранилището на нашата памет. Когнитивни методи са сравняването и обобщаването. Благодарение на тях разпознаваме наличието на даден изследователски предмет в действителността. С други думи, чрез сравняване и обобщаване разкриваме емпиричността на изследвания предмет, т.е. прилагаме принципа на емпиричност.

В свое изследване – „Когнитивният процес в разузнавателния анализ: описателен модел и преглед на литературата“, Робърт Катър, Кристин Монтгомъри и Джон Томпсън отбелязват, че всеки разузнавателен анализ [1] започва с мисловен процес, който представлява непрекъснато сравняване на постъпващата в човешките сетива информация и нейното конструиране и модифициране в човешката памет (вж. Katter et al. 1979: 2-1–2-16 etc.). 

От своя страна, Робърт Солсо описва редица експерименти, които разкриват, че постъпващите зрителни данни, например, постоянно се съпоставят с определени мисловни първообрази (patterns), които се обработват, превръщат и съхраняват в човешката памет като еталони, прототипи или образци. По смисъла на разработката на автора:

Еталонът е мисловен образ, взет като готова форма от окръжаващата среда. 

Прототипът е изграден въз основа на няколко форми мисловен образ, който групира постъпващите данни съобразно техни „усреднени характеристики“, някаква „централна тенденция“ или „честота на признаците“. [2]

Образецът се изгражда въз основа на прототип, на по-високо интеграционно [несетивно] равнище, и представлява осмислена и значима за човека форма, създадена изцяло от него самия (по Солсо 2006: 133-166).

Нашият прочит на посочените разработки, показва, че при получаване, конструиране и модифициране на сетивните данни (см. Робърт Катър, Кристин Монтгомъри, Джон Томпсън), вкл. при създаване на мисловни еталони, прототипи или образци (см. Робърт Солсо), ние използваме основно два познавателни метода – сравнение и обобщение, по-точно, сравняване и обобщаване. Разглеждаме ги като когнитивни методи, тъй като те са пряко свързани с възприемането на света чрез сетивата и с психическата обработка на сетивния образ в човешкия мозък. С други думи, нашият мисловен изследователски процес винаги започва със сравняване и обобщаване на данните, които постъпват в сетивата ни от окръжаващата среда или от хранилището на нашата памет.

Сравнение

Сравнението (по-точно: сравняването) е метод, който стои в основата на всяко проучване и е съществена част от процеса на човешкото познание. На езика на теорията на познанието казваме, че то е „елементарен изходен познавателен акт“ (см. Розов 1965: 107).

„Разглеждането на познанието от гледна точка на неговото историческо развитие трябва да започнем от първите елементарни актове на практическо сравняване на предметите и отделяне на техните съществени признаци. Категориите на тъждеството и различието, същественото и несъщественото се проявяват тук като краен резултат от многовековното развитие на познанието“ (Розов 1965: 106).

С други думи, чрез сравнение ние търсим различие и тъждество между изследваните предмети с цел да открием техни съществени признаци (срв. Философский..., 1983: 650). Ако говорим за „съществени признаци“, тук трябва да разбираме такива признаци, които могат да послужат в хода на нашето проучване.

Според Михаил Новосьолов:

„[...] всичко е познаваемо в сравнението и, следователно, в отношение едно към друго.“ (Новосёлов 2000а: 16).

Според Юрий Ракита, обаче, ние можем да сравняваме всяка измерима качествена или количествена величина – обект или негова характеристика, но не и величина, която е:

• уникална, защото не може да бъде сравнявана с друга;
• неделима, защото не могат да бъдат сравнявани частите ѝ, или
• променлива, така че промяната да попречи на измерването ѝ (Ракита 1996).

Иначе казано, за Юрий Ракита:

Нищо, което е единично, едно-единствено, не може да бъде сравнено.

Наглед двете твърдения, че „всичко може да бъде сравнявано“ (см. Михаил Новосьолов) и че „единичното не може да бъде сравнявано“ (см. Юрий Ракита) се изключват взаимно. Парадоксално е, но и двете твърдения са верни! Как е възможно това? Само ако приемем гледната точка, че:

Сравнението е приложимо във всяко проучване:

1. Винаги когато съпоставяме сходни качествени или количествени характеристики, за да откроим различие и тъждество помежду им. 

Пример 1. Ябълки и круши

Сравняваме ябълки и круши, за да откроим различие в техните вкусови и други характеристики и тъждество на еднаквите им характеристики като плодове.

2. Дори когато съпоставяме единична, т.е. една-единствена уникална, неделима или променлива характеристика, която не прилича на никоя друга. Когато сравняваме единична характеристика, установяваме различието ѝ от всички други характеристики. Именно затова я определяме като единична. И понеже в света съществуват много подобни единични характеристики, то сравнението помежду им все пак откроява тъждество между тях – тяхната единичност!

Пример 2. Хубавата Елена

Според мита, войната срещу Троя започва заради нея. Хубавата Елена е съпруга на спартанския цар Менелай, но се влюбва в Парис, който е син на царя на Троя и я отвежда в родината си. Затова Менелай събира съюзници и започва войната. Хубавата Елена е красавица, чиято хубост е несравнима с никоя друга, хубостта ѝ е една-единствена на света, тя е уникална. Затова е и неделима – неслучайно двама мъже не могат да си я поделят. И е променлива – в приетите представи от Омировото предание става дума за „пословичното непостоянство на женския характер“. Каквато и да е тя, дори уникална, една-единствена, неделима и променлива, нашата красавица е като всяка друга на света, също уникална, една-единствена, неделима и променлива. [3]

Излиза, че само чрез сравнение ние можем да мислим рационално, да очертаем някакъв инвариант [постоянство] [4] и да установим обективността и истинността на нашата представа за света (см. Новосёлов 2000а: 16-21, 43; Радовель 1993: 102).

Айла Дейвис, Питър Грийн, Саймън Милтън и Майкъл Роузман смятат, че на сравнение могат да бъдат подлагани само цялости и отношения. Винаги се сравняват или цялости, или отношения, или и двете (Davies et al. 2003: 4-5). С други думи, при проучване сравняваме или обекти (см. предмети, вещи...), или връзки между обекти (см. отношения...), или едновременно обекти и техните връзки.

Като вземем предвид всичко казано дотук, можем да дадем следното определение за сравнението:

Сравнението е когнитивен метод на целенасочено съотнасяне на даден обект, връзка, техни прояви и взаимодействия към друг обект, връзка, прояви и взаимодействия с цел разпознаване на тяхно различие и/или тъждество, на техни съществени или/и несъществени черти.

Иначе казано, сравнението е метод, който използваме на две равнища:

• емпирично, за разграничаване на различие и тъждество;
• концептуално, за разграничаване на съществено и несъществено.

За да преминем от емпирично на теоретично равнище, от просто съпоставяне на нашия познавателен образ с действителността към разбиране за значението и смисъла на този образ и на действителността, ние ползваме сравнението за извършване на логически операции.

Не бива да забравяме, че като метод сравнението е преди всичко действие, т.е. сравняване, пряко свързано с нашето възприемане на света около и вътре в нас. Затова грешките във възприятието ни могат да повлияят съществено върху прилаганото от нас сравнение.

Обобщение

Обобщението (по-точно: обобщаването) се разглежда често заедно със сравнението. Научният интерес към него обикновено е на речниково равнище и то попада в сянката на сравнението и другите познавателни методи.

Обобщението, обаче, присъства почти навсякъде в познавателния процес: при обработката на възприятието, формирането на мисълта; при индукцията и дедукцията; при използването на методите на абстрахиране и конкретизиране; при изграждането на концепции, теории и метатеории;  при изграждането на представата ни за света и нейното осмисляне и др. (см. Веккер 1998: 80-190).

Нещо повече! Всяко понятие, което използваме, е резултат от обобщение. Нашето твърдение се подкрепя от широко приетото становище, че понятията са обобщени форми на действителността (вж. напр. Красносельский 1997: гл. 2).

Обобщението е когнитивен метод така, както и сравнението. Аргумент в тази посока ни дава, експериментално потвърденото, че първите понятия на проговарящо малко дете са обобщения на перцептивни образи (напр., лампа, куче, човек...). Изгражданите впоследствие понятия също са резултат от обобщаване, но вече на по-високо равнище (срв./см. Веккер 1998: 113-154).

Като вземем предвид казано до тук за обобщението, можем да дадем следното определение:

Обобщението е когнитивен метод на целенасочено обединяване на даден обект, връзка, техни прояви и взаимодействия с друг обект, връзка, прояви и взаимодействия, с цел разпознаване на общо различие и/или тъждество, на общи съществени или/и несъществени черти помежду им.

Иначе казано, обобщението е метод, който използваме на две равнища:

• емпирично, за обединяване на различие и тъждество;
• концептуално, за обединяване на съществено и несъществено.

Образно казано, обобщението е призвано да нарисува възможно най-пълно картината на действителността, да обединява в едно нейния фон, образи, цветове, нюанси и щрихи. С други думи, когато обобщаваме, ние изграждаме своята представа за действителността, като събираме в едно нейните различни, еднакви, съществени и несъществени черти.

Сравнение и обобщение

Сравнението и обобщението ни служат, както всеки метод, да разкрием интересуваща ни причинно-следствена връзка между цялости и/или отношения.

Табл. Сравнение и обобщение 

(идея: Купарашвили и др. 2005: 101-105; Черняк 2004: 64-67)

Ако приемем изразената до тук гледна точка за сравнението и обобщението, имаме основания да кажем, че:

Когато сравняваме, мислено обособяваме в действителността обекта на нашето изследване [x]; когато обобщаваме, очертаваме неговата връзка [∆] с действителността и го превръщаме в предмет на изследването си [x = f (∆)].

Заключение

Когнитивните методи са онези методи на познание (анализ), чрез които ние за пръв път „докосваме“ света (около и вътре в нас). Предназначени са да посочат съществуването или несъществуването на нещо, което възприемаме. Органичната им връзка с човешкото възприятие е причината, поради която следва да обръщаме повишено внимание при тяхното прилагане, така че да не допуснем нашите „субективни преценки“ да повлияят на „обективната истина“, която търсим в проучванията си. Затова е необходимо да ги използваме като част от по-широка аналитична методология, в съчетание с други, „обективиращи“ нашето познание методи.

Бележки:

[1] В случая, същото можем да кажем за всяко изследване. (м.бел.).

[2] С други думи, прототипът е мисловен образ, която отразява постъпващите данни съобразно техни сходни или доминиращи признаци или съобразно честотата на проявяващите си признаци. (м.бел.).

[3] Разбира се, примерът е само илюстрация! И нищо от тази илюстрация не бива да се приема като веднъж завинаги дадено!

[4] Вече стана дума какво е „инвариант“! (url)

Източници:

1. Веккер 1998: Веккер, Лев. Психика и реальность: Единая теория психических процессов. Москва: Смысл, 1998, koob.ru, PDF, 343 с., доступ: 01.08.2009; актуализированая ссылка: bim-bad.ru, PDF, 351 с.,  доступ: 08.09.2019, url.

2. Костов 1976: Костов, Константин. Структурно-функционален подход в научното изследване. София, 1976, 156 с.

3. Красносельский 1997: Красносельский, Константин. Альтернативная логика. Москва, январь 1997 г., humanus.site3k.net, HTML, доступ: 03.11.2006; актуализированная ссылка: IP adress: 81.177.135.112, humanus.site3k.net, HTML, доступ: 08.09.2019, url.

4. Купарашвили и др. 2005: Купарашвили, Мзия, и др. Логика: учебное пособие. Омск, 2005, gaudeamus.omskcity.com, PDF, 124 с., доступ: 12.05.2007.

5. Новиков, Новиков 2010: Новиков, Александр, и Дмитрий Новиков. Методология научного исследования. Москва, 2010 г., methodolog.ru, PDF, 280, доступ: 14.03.2010; актуализированная ссылка: methodolog.ru, PDF, 284 с., доступ: 30.10.2019, url.

6. Новосёлов 2000а: Новосёлов, Михаил Михайлович. Абстракция в лабиринтах познания. Часть первая (Методологический анализ). Москва, 2000, klex.ru (koob.ru), MSWord, 162 с., доступ: 06.04.2010; актуализированная ссылка: klex.ru (koob.ru), MSWord, 116 с., доступ: 08.09.2019, url.

7. Радовель 1993: Радовель, Михаил. Категориальная структура исследовательского мышления. Ростов-на-Дону, 1993, 112 с.

8. Ракита 1996: Ракита, Юрий. Математика и реальность (комментарий к Морису Клайну). Москва, 1996-1999, nounivers.narod.ru, HTML, доступ: 07.03.2010; актуаризированная ссылка: conpl.ru, HTML, доступ: 08.09.2019, 17.05.2020, url.

9. Речник..., 1998: Речник на чуждите думи в български с приложения. Трето издание. Автор: Иван Габеров. Велико Търново: Габеров, 1998, 944 с.

10. Розов 1965: Розов, Михаил. Научная абстракция и её виды. Новосибирск, 1965, 140 с.

11. Солсо 2006: Солсо, Роберт. Когнитивная психология. Издание 6-е. Санкт-Петербург, 2006, 589 с.

12. Философски..., 2009: Философски речник. Превод: ст.н.с. II ст. Владимир Стойчев. София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2009, 904 с.

13. Философский..., 1983: Философский энциклопедический словарь. Главная редакция: акад. Л. Ф. Ильичев, акад. П. Н. Федосеев, д.ф.н. С. М. Ковалев, д.ф.н. В. Г. Панов. Москва: Советская энциклопедия, 1983, 840 с.

14. Черняк 2004: Черняк, Наталья. Логика: Учебное пособие. Омск, 2004, gaudeamus. omskcity.com, PDF, 84 с., доступ: 12.05.2007.

15. Яскевич 2007: Яскевич, Ядвига. Методология и этика в современной науке: поиск открытой рациональности. Учебно-методическое пособие. Минск, 2007, unesco.ru, PDF, 188 с., доступ: 08.01.2009.

16. Davies et al. 2003: Davies, Islay, et al. Using Meta Models for the Comparison of Ontologies. Hammamet, Tunisia, 2003, emmsad.org, PDF, 10 p., access: 21.09.2009; updated reference: eprints.qut.edu.au, PDF, 9 p., access: 17.08.2019, url.

17. Katter et al. 1979: Katter, Robert, et al. Cognitive Processes in Intelligence Analysis: A Descriptive Model and Review of the Literature. Technical Reprot 445. Woodland Hills, California: Operating Systems, Inc. – Alexandria, Virginia: U.S. Army Research Institute for the Behavioral and Social Sciences, December 1979, marshallcenter.org, PDF, 85 p., access: 26.06.2005; updated reference: apps.dtic.mil, access: 03.11.2019, access: 17.05.2020, url.

© Оригинална публикация: 17.12.2022

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 56-66, ISBN 978-954-91927-4-2.
2. Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Издателство „Изток-Запад“, 2012, с. 238-244, ISBN 978-619-152-096-1.
3. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 108-113, ISBN 978-619-188-457-5.
4. Гюров, Румен. Превръщане на анализа в наука. София: Studia Analytica, 05.11.2022, url.
5. Гюров, Румен. Логически методи. София: Studia Analytica, 04.03.2023, url.

Свалени публикации:

1. Гюров, Румен. Когнитивни основи на анализа. София: Studia Analytica, 24.04.2014, свалена на 04.03.2023 г.

Матричен анализ: въведение

Румен Гюров

(изтегляне)

Никой човек не е способен да ви разкрие нещо повече от онова, което в полусън се таи у вас още от зората на вашето познание. – Халил Джубран

Встъпление

Светът е пълен със загадки, които пробуждат или любопитство, или чувство за несигурност. Или и двете! Искаме едновременно да изберем своето място в многообразието на света и да обхванем неговата безкрайност. Затова свеждаме многообразието до опростен образ и го изпълване с удобен за нас смисъл. Ограничените ни сетива отразяват безкрайността в приемливи за нас очертания и ѝ придаваме завършеност. 

Представите ни за света са представи за смисъл и завършеност. Смисълът и завършеността са наши изобретения. Без смисъл, усещаме света като море от безразличие и потъваме в отчаяние заради собствената ни незначителност. Без завършеност, чувството за нашето несъвършенство се изостря и ни хвърля в бездната на несигурността.

Светът не зависи от нашия смисъл и завършеност... Затова търсенето им, изглежда, е вечно пътешествие... Пътят на познанието преминава през все повече нови и нови смисли и очертания. И тогава се открояват поне четири въпроса с поне четири възможни отговора:

• Какво представлява светът? Питаме, защото очакваме да обхванем неговото многообразие и безкрайност. И възможният отговор е:
• Само чрез анализ!
• Какво представлява анализът? Питаме, защото искаме да знаем как да намерим мястото си в многообразието и безкрайността на света. Възможният отговор е:
• Последователни стъпки по пътя на нашето разбиране за света!
• Как анализираме? Отговор:
• Избираме ярки и устойчиви прояви на случващото се!
• Какво очакваме от анализа?
• Достоверно отражение на света в нашите представи, изпълнено със смисъл и завършеност! Смисълът ни помага да овладеем риска, когато избираме своето място в света. Завършеността ни дава сигурност, когато искаме да се справим с необхватното.

Всеки анализ е подреждане 

Всеки анализ, за да бъде анализ, предполага особен алгоритъм, процедура, структура, т.е. целенасочено осмислена и изградена поредица от мисловни и практически действия. Заради неговия особен алгоритъм, процедура, структура... или както искате назовете поредицата от аналитични действия, нека го наречем „матричен“. Защото понятието „матричен анализ“ е по-подходящо от понятията „алгоритмичен...“, „процедурен...“, „структурен анализ“, които носят различен смисъл от онова, което тук и сега наричаме „матричен анализ“. Но не в смисъл „анализ на матрица“, а „анализ по матрица“, т.е. 

анализ, построен като поредица от стъпки.

Само в посочения смисъл следва да приемем идеята за „матричен анализ“. С нея можем по-лесно да придобием необходимите знания и умения за проучване на риска и сигурността. Но за целта е необходимо да разглеждаме анализа преди всичко като

мисловна процедура.

Смисъл и завършеност

Матричният анализ на риска и сигурността може да бъде ефикасна изследователска методология, само когато ѝ придадем ясно откроен смисъл и завършеност. Затова трябва да имаме предвид следното:

1. Понятието „анализ“ в неговия широк смисъл означава за нас „проучване, изследване“; в тесен смисъл то може да означава „мисловна процедура, познавателен метод“. В зависимост от контекста на изложението, когато говорим за анализ, ние непрекъснато трябва да следим за тези разграничения.

2. Понятието „матричен анализ“ отразява най-точно съдържанието на вида анализ, който извършваме като съзнателно изградена поредица от познавателни действия с определена цел. Може да бъде заместено с понятия като „анализ чрез моделиране“ и „моделен анализ“. Можем да приемем, че „моделът“ е пасивен образ на действителността, а „матрицата“ – активен образец на нашата дейност. Имаме „модел“, чрез който възприемаме действителността, и „матрица“, в която вписваме представата си за действителността и нашите действия съобразно тази представа. Въпрос на умение е да превърнем всеки модел в матрица, всяко пасивно възприятие в активно отношение. Всяка таблица и всяка рисунка, която подрежда нашия анализ, може да бъде едновременно „модел“ и „матрица“ и може да ни послужи за анализ на риска и сигурността.

3. Нашите представи се променят непрекъснато колкото повече опознаваме света. Затова постоянно се променя и съдържанието на понятията, с които го описваме. По тази причина за едно и също понятие откриваме множество определения, които описват нашите представи. Вместо да разглеждаме множеството определения като слабост, недостатък или объркване, можем да приемем, че наличието им е възможност да направим самостоятелен избор на онова съдържание, което най-точно описва нашите представи и съответства на потребностите и способностите ни да анализираме. Критиката към отделни определения допринася за изграждане на умения за критично мислене. Предложените в резултат от критиката определения не бива да се разглеждат нито като окончателни, нито като общоприети, а като подтик за по-нататъшно критично осмисляне.

4. Когато усвояваме и използваме т.нар. „матричен анализ“, пространните обяснения са неизбежни, защото могат най-точно да отразят особеностите в съдържанието на дадените понятия и тяхната критична оценка. Когато говорим за основни понятия, като понятията „сигурност“ и „риск“ например, определенията им е необходимо да бъдат подложени на по-строга критична оценка и съдържанието им да бъде описано по-подробно.

5. При всяко изследване, включително при изследване на риска и сигурността, винаги е желателно да опростяваме нашия изказ за онова, което сме открили и разбрали, да го направим по-достъпен за разбирането от онези, които нямат необходимия опит и не са изкушени в предмета на нашите проучвания. Допълнителните усилия, обаче, са неизбежни за усвояване на терминологията и научните представи, свързани с теорията на познанието, логиката, научната методология, изследванията на риска и сигурността.

6. Сложността и пространността на езика произтичат от сложността на темата, която се разглежда. По-сложните теми, свързани главно с теорията на познанието, предполагат по-усложнен и пространен изказ. И обратното, по-простите теми е необходимо да са на по-достъпен език и с по-кратко съдържание. С най-достъпен език и с най-кратко съдържание могат да бъдат представени, например, експертните и описателните аналитични техники.

7. Всяко понятие в нашия анализ е необходимо да бъде подбрано внимателно, въз основа на установена научна терминология, критична оценка на неговата употреба, с необходимите разграничения и уточнения на неговото съдържание. Подборът и обясненията на понятията следва да са представени в максимално достъпна, но не и в прекалено опростена форма.

8. Винаги е от полза поне за част от понятията предварително да разполагаме с добре усвоен малък речник, кратък набор от общоприети определения, които могат да бъдат използвани като отправна гледна точка в нашите проучвания и подложени на по-нататъшна критична оценка. Например:

Речник

Алгоритъм: [1] система от последователни действия за решаване на дадена задача (Речник..., 1998: 40); [2] процедура за решаване на математическа задача [...] чрез краен брой последователни стъпки, която често включва повторение на операцията (Merriam-Webster: algorithm, 19.09.2021).

Анализ: [1] процес на разлагане на понятие, пропозиция [твърдение], езиков комплекс [израз] или факт на неговите прости или окончателни съставни части (Философски..., 2009: 30); [2] метод на познанието, при който изследваният обект се разделя на съставни части, които се изучават задълбочено отделно (Енциклопедичен..., 2012: 26); [3] изследване, изучаване, издирване, проучване (срв. „анализирам“ и „изследвам“ в Синонимен..., 1999: с. 25 и 327).

Матрица: [1] структурирано отражение на част от действителността, което поставя в определени очертания и подрежда в тях съдържанието на отразената действителност по начин, който позволява тази действителност да бъде управлявана (идея: Гуманитарные: Вячеслав..., 03.10.2019); [2] нещо, в което или от което нещо друго произлиза, развива се или придобива форма (Merriam-Webster: matrix, 03.10.2019).

Модел: [1] образцов екземпляр от изделие или образец за изготвянето му; възпроизведен предмет или схема на нещо (Съвременен..., 1995: 457); [2] аналог на подражание или описание (Речник..., 1998: 523); [3] структурирано отражение на част от действителността (предмет, явление, процес, ситуация), което съдържа нейни съществени свойства и може да бъде представено в мислена, знакова или материална форма (идея: Гуманитарные...: Модель, 03.10.2019); [4] образец, тип (срв. Синонимен..., 1999: с. 427 и 534).

Подход: [1] съвкупност от начини и средства за пристъпване към определен проблем или човек (Съвременен..., 1995: 642); [2] предприемане на предварителни стъпки към конкретна цел (Merriam-Webster: approach, 19.09.2021).

Процедура: [1] официално приет ред на действия (главно в административната сфера) (Речник..., 1998: 663); [2] серия от последователни стъпки в постоянно определен ред (Merriam-Webster: procedure, 19.09.2021).

Структура: [1] разположение и подреждане на частите в едно цяло; [2] строеж, устройство (Речник..., 1998: 768).

9. Ползването на примери за онагледяване на всяко изследване, на прилаганите критерии, аналитични методи и матрици е мощно средство за осмисляне съдържанието на матричния анализ и на основните понятия, които тук ни интересуват – понятията „риск“ и „сигурност“.

Обхват

За да усвоим необходимите знания и умения в областта на матричния анализ на риска и сигурността (МАРС), е необходимо да положим усилия в следните направления:

Първо. Да определим основните понятия:

1. Понятието „анализ“ чрез постигане на разбиране за същността на анализа, видовете анализ, постиженията в осмислянето на анализа, равнищата на анализа, матричния анализ като вид анализ.

2. Понятието „сигурност“ чрез преоценка на общоприетите представи за сигурността, изграждане на собствено определение за сигурността, видовете сигурност, равнищата на сигурността, конвергенцията на сигурността, сърцевината на сигурността – социеталната сигурност и личната сигурност, динамиката на човешките потребности , разграничението между среда за сигурност и оперативна обстановка.

3. Понятието „риск“ чрез преоценка на първоначалните и стандартизираните представи за риска, изграждане на нов подход към преосмисляне на риска, критична оценка на риска като нежелана загуба, провал и вид несигурност, осмисляне на понятието „конфликтно взаимодействие“.

Второ. Да изградим подходяща методология, като очертаем т.нар.:

1. Основи на анализа, изразени чрез понятията „знание“, „познание“, „обект“, „предмет“, „рефлексивен...“ и „рационален подход“.

2. Общонаучни методи: когнитивни, логически и епистемологически методи и системен метод.

3. Структуриращи методи като метод „Син океан“, методи за анализ на макросредата, методи за анализ на микросредата, методи за анализ на организацията, метод на анализ по сценарии, метод на анализ по две оси, методите на SWOT и ACT-ON анализа.

4. Експертни техники – тяхната същност и видове: индивидуални, колективни, ролеви и насочващи техники.

5. Описателни техники като линия на събитията, хоризонт на събитията, диаграма на причинно-следствена връзка, диаграми на причинно-следствени вериги, диаграма „Рибена кост“, диаграма „Папийонка“, диаграма „Торнадо“ и метод ALARP.

Трето. Да въведем подходяща организация, като си изясним:

1. Понятието „информация“, разграничението между данни и информация, между „информация“ и „разузнавателна информация“, начините за обработка и оценка на данните, източниците на данни и информация.

2. Понятието „преценка на риска и сигурността“: технологията на преценката, областите на преценка, т.нар. „умна преценка“, средства за идентифициране на риска и сигурността, формулирането на показатели, измерването и изчисляването на риска и сигурността.

3. Разграниченията между аналитична дейност, работа и процес, аналитична процедура, методи и матрици; подреждането на матричния анализ.

4. Завършването на анализа чрез изготвяне на аналитичен продукт и уточняване на съдържанието и формата на аналитичния продукт.

Съвет

Във всеки миг онзи, който ползва т.нар. „матричен анализ на риска и сигурността“ (МАРС), трябва да осъзнава, че е свободен да приеме или да не приема, заложените в него идеи и съдържание. Свободата да мисли самостоятелно е задължение за всеки истински анализатор! Защото само свободата и дисциплината на самостоятелното мислене могат да осигурят необходимите аналитични знания, умения и резултати!

Само по този начин можем да поемем по пътя на матричния анализ, за да изградим смислена и завършена представа за риска и сигурността.

Източници:

1. Гуманитарные...: Гуманитарные технологии. Аналитический портал, сайт: gtmarket.ru, статьи, ISSN 2310-1792: Вячеслав Сергеевич Дудченко: Методологический микроскоп, url; Модель (автор: Ф. И. Голдберг), url, доступ: 03.10.2019.
2. Енциклопедичен..., 2012: Енциклопедичен речник по логика и семантика. Съставител: проф. д.ф.н. Марин Табаков. София: Звезди, 2012, 512 с.
3. Синонимен..., 1999: Синонимен речник на съвременния български книжовен език. Трето издание. Автори: Милка Николова Димитрова-Павчинска и Ана Николова Спасова-Арнаудова. София: Наука и изкуство, 1999, 1142 с.
4. Философски..., 2009: Философски речник. Превод: ст.н.с. II ст. Владимир Стойчев. София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2009, 904 с.
5. Merriam-Webster: Merriam-Webster Dictionary, site: merriam-webster.com, articles: algorithm; approach; matrix; procedure, accessed: 19.09.2021, url.

© Оригинална публикация: 22.09.2021

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Сигурност и анализ: преосмисляне. София, Studia Analytica, 12.01.2014 / 31.10.2021, url.
2. Гюров, Румен. Свободата на пеперудата. София, Studia Analytica, 01.01.2016, url.
3. Гюров, Румен. Матричен анализ на рисковете и сигурността. София, Studia Analytica, 26.10.2014, url.
4. Гюров, Румен. Същност на понятието анализ. София, Studia Analytica, 21.11.2021, url.

Структуриращи методи

Румен Гюров

(изтегляне)

Най-доброто аналитично средство си остава

наистина добрият анализатор.

− Марк Лауентал

Въведение

Структуриращите методи служат за очертаване обхвата на дадена изследователска област, за обособяване и уточняване предмета на нашето проучване, за вписване на неговия познавателен образ в представата ни за света. Структуриращите методи, разглеждани тук, са разработени и предназначени специално за анализа на риска и сигурността. Става дума за следното...

Съдържание:

• Видове структуриращи методи. Специални структуриращи методи.
• Метод „Син океан“. Съпоставка между стратегията „Син океан“ и стратегията „Червен океан“. Основни въпроси за структуриране на средата по метода „Син океан“.
• Методи за анализ на макросредата. Пример с кетъринг компания. Частнонаучни PEST методи.
• Методи за анализ на микросредата. Структурен анализ. Метод на 5-те сили на Портър. Конфликтологически подход.
• Методи за анализ на организацията. Структуриране на вътрешноорганизационните области. НОРД цикълът (Цикълът на Бойд) като метод за оценка на оперативността на организационното управление. Модел на Терънс Дийл и Алън Кенеди.
• Метод на анализ по сценарии. Приложение на метода. Същност на сценариите.Последователност на аналитичните действия при анализа по сценарии.
• Метод на анализ по две оси. Модел на Ким Камерън и Робърт Куин за организационните ценности. Модел на Ким Скот за лидерството.
• Методите на SWOT и ACT-ON анализ. Същност на SWOT метода. Същност на ACT-ON метода. Обобщение за методите на SWOT и ACT-ON анализ.
• Обобщение. Насоки за прилагане на наученото за структуриращите методи, така че да изградим и използваме съответните аналитични умения.
• Препоръчителни източници: Доминик Максимини, 2018; Виле Исохеранен, 2012; Линда Гейтс, 2010; Алексей Ивлев, 2008; Хана Козов и Роберт Гаснер, 2008; Ким Чан и Рене Моборньо, 2005; Робърт Зегерс и Корнелиус Муромбези, 2004; Дейвид Коен, 2001; Терънс Дийл и Алън Кенеди, 2000; Робърт Бууд и Тео Постма, 1998.

Названията на отделните методи често изключват думичката „метод“. Обикновено се говори за: анализ „Син океан“, анализ на макросредата, анализ на микросредата, SWOT и ACT-ON анализ и пр. Заради тяхната популярност и за удобство можем да употребяваме тези названия. Винаги следва да помним, обаче, че става дума за аналитични методи, а не за видове анализ.

Видове структуриращи методи

Жан-Пиер Крюгър обобщава редица постижения на стратегическия анализ и управление, включително посочва необходимостта от изследване на средата. Авторът обособява в нея макросреда (см. среда, върху която не можем да влияем), [съотв. среда, върху която можем да влияем, т.е. микросреда:] отрасъл (industry), конкурентна среда и вътрешна организационна среда (Kruger 2010: 23-30). Обособяването на макросреда, върху която нямаме пряко въздействие, кореспондира с концепцията за т.нар. „Син океан“, която предстои да разгледаме. Засега подобно структуриране ни дава основания да очертаем във външната среда:

• син океан – среда, с която нямаме никакъв, нито пряк, нито косвен контакт и спрямо която прилагаме особен метод, наречен „Син океан“;
• макросреда – среда, върху която не можем или трудно можем да влияем и която ни оказва само опосредствано въздействие;
• микросреда – среда, с която си взаимодействаме пряко: обществена сфера, публичен сектор, отрасъл, пазарна ниша...

Метод „Син океан“

При метода „Син океан“ външната за организацията среда се разделя условно на две области – „Червен океан“ и „Син океан“. Червеният океан е областта, която е известна, средата, в която пазарните ниши са твърдо установени, пазарът, на който вече се намираме и където се срещаме с нашата конкуренция. В червения океан търсенето определя предлагането на [продукти или услуги с утвърдена пазарна и потребителска] стойност – компанията се бори да разшири пазарния си дял, но с насищането на пазара печалбата и перспективата за растеж намаляват. Синият океан е област, която е неизвестна, среда, в която няма установени пазарни ниши, има ново пазарнопространство, което самите ние създаваме и където не срещаме конкуренция. В синия океан предлагането определя търсенето на изцяло нова [пазарна и потребителска] стойност, създадена от нас – компанията усвоява свободен, несегментиран пазар, практически няма конкуренция и открива перспектива за по-голяма печалба и по-бърз растеж (вж. Ким, Моборньо 2018: 11-33; Kim, Mauborgne 2005; Kim, Mauborgne 2004; срв. Isoherranen 2012: 34-36).

За да открием нашия „Син океан“, анализът ни следва да даде отговор на четири основни въпроса:

1. „Кои фактори, които индустрията [отрасълът] приема за дадени, трябва да се отстранят?“
2. „Кои фактори трябва да се намалят значително под стандартите на индустрията [отрасъла]?“
3. „Кои фактори трябва да се увеличат значително над стандартите на индустрията [отрасъла]?“
4. „Кои са факторите, които индустрията [отрасълът] никога не е предлагала [предла-гал] и които трябва да се създадат?“ (Ким, Моборньо 2018: 41-42; вж. и Kim, Mauborgne 2005: 114; срв. Isoherranen 2012: 34-36).

Отговорите на тези въпроси трябва да ни помогнат да създадем „нова крива на стойността“ на предлагания от нас продукт или услуга (Ким, Моборньо 2018: 22-29; Kim, Mauborgne 2005: 114). Целта е да създадем нова висока потребителска стойност едновременно с намаляване на себестойността на продукта или услугата за нас. Авторите правят следното разграничение между стратегиите „Червен...“ и „Син океан“:

Табл. 1. Съпоставка между стратегията „Червен океан“
и стратегията „Син океан“

(Ким, Моборньо 2018: 28)

Аналитичният метод и основаната върху неговото прилагане стратегия „Син океан“ са разработени от Ким Чан и Рене Моборньо през 2005 г. и единственият им недостатък е изкуствено стесненото приложно поле. Авторите на концепцията формират подхода си около общи логически въпроси, като ги свеждат до нещо, специфично само за бизнеса (табл. 1. Съпоставка между стратегията „Червен океан“ и стратегията „Син океан“).

Можем да излезем от частния случай и коригираме подобен подход, като подчертаем, че методът тип „Син океан“ е подходящ не само за проучване на външната, но и на вътрешната среда, не само за изследване на дадена човешка дейност, но и за изследване на вътрешноорганизационните процеси. В този смисъл въпросите на Ким Чан и Рене Моборньо следва да бъдат формулирани така:

1. Какво влияние трябва да бъде отстранено?
2. Какво влияние трябва да бъде ограничено?
3. Какво влияние трябва да бъде създадено?
4. Какво влияние трябва да бъде разгърнато?

Отговорите на така поставените четири въпроса снемат всяка неопределеност, вкл. неопределеността по отношение на сигурността и риска, и могат да обхванат както самото влияние, така и неговите причини – факторите и източниците на сигурност и риск.

Методи за анализ на макросредата

Методите за анализ на макросредата се прилага спрямо външната среда, до която имаме опосредстван достъп, която ни оказва косвено влияние, с която взаимодействаме непряко.

Пример 1. Кетъринг компания
Макросреда за местна кетъринг компания е сферата на международните отношения или националното законодателство за защита на околната среда.

При анализа на макросредата обикновено се взимат под внимание демографски, икономически, политически/правни, социокултурни, технологически, екологически и глобални фактори (по Kruger 2010: 25-26, и др.).Разбира се, можем да добавим и други фактори, които пораждат риск, в зависимост от областите на неговата проява. Съществува широко приет формат на подобен анализ, свързан с прилагането на т.нар. PEST методи (табл. 2. PEST методи).

Речник: business – бизнес; demography – демография; ecology – екология; economy – икономика; ethics – етика; human values – човешки ценности; industry – отрасъл; information – информация, информационни технологии; intercultural – междукултурен (анализ), legal – право, закони и регулации; politics – политика, политики, regulatory – регулации; society – общество и култура (понякога като social, socio-cultural или societal analysis); technology – технология.

Бележка: В източниците се срещат различни наименования на отделните PEST методи. Например: PESTLE се среща и като PESTEL. Представените тук са сред най-популярните.

Източници: срв. Carmona et al. 2007: 31-32; Isoherranen 2012: 27-28; Miles, Keenan, Kaivo-Oja 2003: 16, 97-99; Businessballs: PEST..., 29.09.2019; Mindtools: PEST..., Strategy..., 19.12.2017; Wikipedia: PEST..., 19.12.2017.

Табл. 2. PEST методи

PEST методите са частнонаучни методи, т.е. методи на отделни научни дисциплини като демография, икономика, социология, културология, право, етика, политология, екология, информатика и пр. Прилагането им изисква значителен организационен ресурс – финансови средства за събиране на данни и експерти със съответната професионална подготовка. Обикновено държавни институции, разузнавателни служби, големи корпорации, международни организации и други структури с достатъчен ресурс могат да отделят средства за подобен анализ. Организациите с ограничен ресурс имат възможност да ползват или общодостъпна информация от медиите, или евентуално да закупят готов аналитичен продукт. С какъвто и ресурс да разполага една организация, тя трябва да потърси възможност за наемане или подготовка на свои експерти (или експерт) за целите на анализа.

Методи за анализ на микросредата

Методите за анализ на микросредата (сферата на дейност, обществения сектор, отрасъла, бранша) обхваща нашето взаимодействие с другите участници в нея и тяхното влияние върху достъпа ни до ресурс.

 
За анализ на микросредата, ако я разглеждаме като външна пазарна среда, ни е необходимо да изследваме структурата на отрасъла, в който работим, и профила на нашата конкуренция. Майкъл Портър, професор по бизнес администрация в Harvard Business School, предлага три широкоприети метода: структурен анализ на индустриите, Метод на 5-те сили на Портър и рамка на конкурентния анализ (вж. Портър 2010: 33-66, 81-126 и 169-199).

Структурният анализ обхваща например фирмената специализация, марковата идентификация, дистрибуцията, технологическото лидерство,качеството на продуктите, ценовата политика и др. (вж. Портър 2010: 169-172 и сл.).

Методът на 5-те сили на Портър представлява анализ на влиянието на: потенциалните нови участници на пазара, конкуренцията, заместващите продукти, купувачите и доставчиците (вж. Портър 2010: 31-62; вж. също Kruger 2010: 27; Carmona et al. 2007: 31, и др.).

Подходът на автори като Майкъл Портър за анализ на външната микросреда е ориентиран спрямо пазарната конкуренция. И това не е случайно, тъй като взаимодействията във външната микросреда на даден бизнес често пораждат противоречия, свързани с достъпа до ресурс, и вследствие на това пораждат и конфликти. Както при стратегията „Син океан“, подходът в подобни разработки се прилага в строго ограничена сфера на дейност, с оглед потребностите на бизнес мениджмънта.

За да излезем извън тесните рамки на подобни разработки, можем да съчетаем идеите, заложени в тях, с постиженията на друг, по-широкообхватен подход. Доколкото става дума за ресурс и достъпа до ресурс, с помощта на конфликтологическия подход нашият анализ на риска и сигурността в микросредата [1] следва да обхване едновременно:

• недостига на неделим ресурс;
• достъпа до необходим ресурс за участниците в микроследата;
• потребностите и интересите на отделните участници за придобиване на достъп и ресурс;
• противоречията и взаимодействията помежду им във връзка с достъпа и придобиването на неделим ресурс, които създават критична ситуация и предизвикват конфликт, усилващ несигурността.

В този смисъл можем да използваме предварително разработена матрица на конфликтното взаимодействие (вж. Гюров 2020: 84).

Методи за анализ на организацията

Методите за анализ на вътрешната организационна среда обхващат и структурират следните вътрешноорганизационни области:

1. управлението на организацията, вкл. начина на определяне на отношението и стратегията спрямо риска и сигурността;
2. технологията на работа на организацията, вкл. вътрешната ѝ структура и функционални връзки, способностите ѝ за ефикасно усвояване и използване на ресурси, потенциала ѝ за справяне с риска и гарантиране на сигурността;
3. достъпните ресурси за организацията, с оглед евентуалния недостиг или вероятната им загуба и идентифицирането, измерването и изчисляването на риска и сигурността;
4. мотивацията, знанията и уменията на хората (служителите, кадрите, персонала, човешкия ресурс, човешкия капитал) в организацията.

За анализ на вътрешноорганизационната среда се използват и други модели, които можем да превърнем в матрици за целите на нашия анализ: модел за оценка на оперативността, модел на културата и модел на стила на управление и пр. Сред най-интересните примери са „Цикълът на Бойд“ за оценка на оперативността на управлението, моделите на Терънс Дийл и Алън Кенеди от 2000 г. и на Ким Камерън и Робърт Куин от 2011 г. за оценка на организационната култура и моделът на Ким Скот от 2017 г. за оценка на стила на ръководство.

Създател на „Цикъла на Бойд“ или „НОРД цикъла“ е полковник Джон (Ричард) Бойд (1927-1997 г.), военен пилот от Военновъздушните сили на САЩ. Заслужил си прякора „Четиридесетсекундния Бойд“, защото във въздушен бой поразявал противника за по-малко от 40 секунди. Разработки на Бойд стоят в основата на американските изтребители F-15, F-16 и F/A-18. Бил е приближен на министъра на отбраната на САЩ Дик Чейни (преди последният да стане вицепрезидент). Разработката на операция „Пустинна буря“ в Ирак (януари-февруари 1991 г.) е една от основните заслуги на Бойд. Джон Бойд е изключителен военен стратег – едновременно практик и теоретик, който изгражда своите възгледи върху три предпоставки:

• теоремата на Гьодел, според която всеки логически модел на действителността е непълен и търпи усъвършенстване;
• принципа на Хайзенберг, съгласно който нашата способност да наблюдаваме света с определена точност е ограничена;
• втория закон на термодинамиката, който постулира, че в затворените системи хаосът се стреми към нарастване.

Необходимостта от преодоляване на тези ограничения подтиква Джон Бойд да създаде гъвкав и възпроизводим модел (Ивлев 2008: 5-7).

Цикълът на Бойд представлява модел на управление, който притежава голяма евристична мощ (Семерджиев 2000: 17-24, 273). Използва се успешно в анализа, при провеждането на информационни операции и при извършване на охранителна дейност (вж. JALLC 2016: 2 etc.; JALLC 2007: 2 etc.; Schechtman 1996: 27-32; Иванов 2020: 24).

Рис. 1. НОРД цикъл (Цикъл на Бойд)

НОРД цикълът се състои от следните четири звена: Наблюдение; Ориентация; Решение и Действие. Първите букви от техните названия формират неговото популярно име и могат да бъдат описани така:

• наблюдение – събиране на данни за обстоятелствата и фактите;
• ориентация – съчетаване на данните в аналитична информация;
• решение – избор между възможности за действие;
• действие – изпълнение на взетото решение (рис. 1. НОРД цикъл).

Предлаганият модел не е единственият, който описва човешката дейност и служи за познавателни цели. Всъщност НОРД цикълът представлява нещо като „златна среда“ (Ивлев 2008: 12) на разработените циклични модели, голяма част от които притежават 4-компонентна структура (4 звена).

Можем да използваме НОРД цикъла едновременно за структуриране на процеса на анализ на риска и сигурността и за организиране прилагането на различни стратегии при наблюдение на средата за сигурност, при ориентиране за наличието на рисков потенциал, при вземане на решение за отношението ни към риска, при избор между варианти за действие, при предприемане на действия за неутрализиране на риска. НОРД цикълът може да ни бъде полезен за оценка на ефективността на управлението, като логиката на тази оценка е следната:

Колкото по-бързо управлението на една организация преминава през етапите на наблюдение, ориентация, вземане на решение и пристъпване към действие, което по същество е НОРД цикълът, толкова по-ефективна е тази организация. Колкото по-бавен е управленският НОРД цикъл, толкова по-неефективна е тази организация. Това е вярно, при условие че и наблюдението, и ориентацията, и решението, и действието се извършват по възможно най-добрия начин.

В анализа, пряко свързан с риска, е популярен моделът на Терънс Дийл и Алън Кенеди от 2000 г. за оценка на организационната култура. Моделът е ориентиран спрямо наличието на бърза или бавна обратна връзка от ръководството към редовите изпълнители в организацията и склонността към поемане на голям или малък риск. При този подход се оформят четири типа организации, които реагират на риска, като отдават предпочитание на своята решителност, упорит труд, своите установени вътрешни процедури или колективни усилия. Онези, които разчитат на решителността си, са склонни да поемат голям риск, онези, които разчитат на упорития си труд – малък риск, като и първите, и вторите имат бърза обратна връзка. Онези, които разчитат на установените вътрешни процедури, и онези, които разчитат на колективния си дух, обикновено имат бавна обратна връзка, като първите са склонни да поемат малък риск, а вторите – голям риск (по Maximini 2018: 14; Cacciattolo 2014: 6; Mindtools: Deal..., 22.12.2017; срв. рис. 2. Организация и риск).

Рис. 2. Организация и риск

Метод на анализ по сценарии

Методът на анализ по сценарии е широко препоръчван метод, който обикновено се прилага спрямо външната среда, която тук наричаме микросреда, но едновременно с това обхваща и вътрешната организационна среда. Резултатите от него се използват при стратегическото планиране, което включва дейностите по разработване и прилагане на организационни стратегии (срв. Gates 2010: 13-19; Kruger 2010: 22, 69; Kosow, Gaßner 2008: 28-29; Bood, Postma 1998: 1; etc.). Анализът по сценарии успешно се съчетава с PEST методите. Съдържанието на неговото централно понятие „сценарий“ изглежда така:

„Сценарият може да се определи като описание на възможна бъдеща ситуация, включително линията на развитие, водеща до тази ситуация. Сценариите не са предназначени да представят пълна картина на бъдещето, а по-скоро да откроят централните елементи на възможното бъдеще и да привлекат вниманието върху ключовите фактори, които ще определят бъдещите събития. Много анализатори по сценарии подчертават, че сценариите са хипотетични продукти и че не претендират със сценариите да пресъздават реалността.“ (Kosow, Gaßner 2008: 1).

Сценарият е средство за проучване, комуникация, целеполагане, вземане на решения, разработване на стратегии и стратегическо планиране в организациите (Kosow, Gaßner 2008: 18-20; Bood, Postma 1998: 1).

Хана Козов и Роберт Гаснер от Германския институт за развитие разглеждат различни подходи при структуриране на етапите за създаване на сценарий. Препращат към разработка на Карлхайнц Щайнмюлер, според който всеки сценарий се изгражда в осем етапа: анализ на проблема, определяне обхвата, проектиране, проверки за съвместимост, конструиране на сценария, анализ на разрушителните събития, анализ на влиянието (impact), прилагане (transfer) на сценария. От своя страна двамата автори уточняват, че е необходимо в етапите на създаване да бъдат включени идентифициране и анализ на ключовите фактори, като предлагат своя опростена схема на тези етапи (Kosow, Gaßner 2008: 24-30).

В проучване за Carnegie Mellon University от 2010 г., Линда Гейтс посочва основните стъпки при използване на метода, които според нея се състоят в определяне на:

• ключовия въпрос или необходимото важно решение;
• движещите сили, които влияят на ключовите фактори;
• критичните събития, свързани с ключовия въпрос и пораждащи несигурност;
• логиката на сценария;
• представянето на сценариите;
• последиците и силните стратегии;
• индикаторите за сигнализиране (Gates 2010: 13-19).

Още през 1998 г. Робърт Бууд и Тео Постма предлагат анализът по сценарии да се извършва в следния ред: идентифициране на проблема и отграничаването му от контекста; описание на текущата ситуация и идентифициране на относимите фактори; класифициране, оценка и подбор на елементите на сценария; конструиране на сценария; анализ, интерпретиране и подбор на сценариите; подкрепа за вземането на решения на стратегическо ниво (Bood, Postma 1998: 5).

От практическа гледна точка и за наше удобство можем да коригираме модела, предложен от Бууд-Постма през 1998 г., и да изградим нов модел, в който обособяваме в самостоятелен етап идентифицирането, като елемент от качествения анализ, и групираме в отделен етап, като елементи от количествения анализ, измерването и неговия резултат – преценката. Получаваме следната последователност от аналитични действия:

1. Определяне на контекста, условията, обстоятелствата, причините, факторите и източниците за възникване на риск.

2. Идентифициране на риска по области и показатели.

3. Измерване и преценка на риска в контекста на текущата ситуация, в резултат от влиянието на опасни събития и с оглед вероятността от загуба на ресурс.

4. Класифициране, оценка и подбор на елементите на сценарии за развитие на рисковата ситуация: контекст, обстоятелства, причини, фактори, източници, области, показатели, влияние, уязвимост.

5. Конструиране на сценарии въз основа на конкретните параметри на избраните елементи.

6. Обяснение, подбор и проверка на сценариите за развитие на риска.

7. Съотнасяне на сценариите за развитие на риска към потребностите за вземане на решения едновременно в рамките на стратегията за въздействие и в рамките на организацията на управлението на риска.

8. Изготвяне на няколко общи варианта на сценарии – оптимистичен, песимистичен, неутрален и реалистичен сценарий, като:

• под оптимистичен сценарий разбираме сценарий за най-доброто възможно развитие на рисковата ситуация;
• под песимистичен сценарий имаме предвид сценарий за най-неблагоприятното възможно развитие на рисковата ситуация;
• под неутрален сценарий си представяме сценарий, при който рисковата ситуация остава статична или търпи промени, които не влияят съществено на вероятността от загуба на ресурс;
• под реалистичен сценарий оформяме сценарий от онези компоненти на оптимистичния, песимистичния и неутралния сценарий, които смятаме за най-вероятни да се случат в бъдеще.

9. Представяне на изводи и препоръки за действие по отделните сценарии за развитие на рисковата ситуация, както и за действие при алтернативата нито един от тези сценарии да не се реализира.

Анализът по сценарии е толкова по-успешен, колкото повече сценарии разглежда, разбира се, в рамките на разумна достатъчност. Преобладаващото мнозинство автори говорят за повече от един сценарий в анализа. Затова за нас точното му наименование е „анализ по сценарии“.

Метод на анализ по две оси

Модели от типа на Дийл и Кенеди използват аналитичен метод, който се нарича анализ по две оси (хоризонтална и вертикална). В модела Дийл-Кенеди по хоризонтала от ляво надясно се поставя поемането на риска в диапазона малък-голям риск, а по вертикала от горе надолу – скоростта на обратна връзка в диапазона бърза-бавна обратна връзка (рис. 2. Организация и риск).

На същия принцип Ким Камерън и Робърт Куин през 2011 г. изграждат модел на организационните ценности. В модела Камерън-Куин по хоризонтала е отразена насочеността на усилията в диапазона от вътрешна интеграция до диференциация навън, а по вертикала от горе надолу – преобладаващата нагласа от гъвкавост и свобода до стремеж към стабилност и контрол. В този модел можем да видим следните типове организации:

• кланове, склонни към интеграция и гъвкавост;
• адхок организации, склонни към творчество и диференциация;
• пазарни организации, склонни към контрол и диференциация, и
• йерархии, склонни към контрол и интеграция (рис. 3. Организационна култура).

Рис. 3. Организационна култура

Параметрите на модела Камерън-Куин са близки до параметрите на модела на стратегическата ориентация, представен от Виле Исохеранен (срв. Isoherranen 2012: 36-44; Changing Minds: The Competing..., 22.12.2017; и по Maximini 2018: 17; срв. рис. 3. Организационна култура).

В анализа по две оси интригуващ пример ни дава през 2017 г. Ким Скот, бивш изпълнителен директор на Google и Apple. В началото на годината тя издава свое проучване “Radical Candor”. По хоризонтала от дясно наляво в нейния аналитичен модел е въведено умението или неумението на ръководителите да отчитат чувствата на служителите си при вземане на решения, а по вертикала от горе надолу – тяхното отношение към проявата на чувства в професионалната им дейност в диапазона от положително до отрицателно отношение. По такъв начин Ким Скот откроява четири типа стил на ръководство:

• отвратителна агресия (obnoxious aggression) при ръководители, които умеят да разбират, но не одобряват проявата на чувства у служителите;
• манипулативна неискреност (manipulative insincerity) при ръководители, които едновременно не умеят да разбират и не одобряват проявата на чувства;
• разрушителна емпатия (ruinous empathy) при ръководители, които не умеят да разбират, но одобряват проявата на чувства, и
• еднозначна прямота (radical candor) при ръководители, които умеят да разбират и одобряват проявата на чувства у служителите.

Рис. 4. Професионализъм и чувства

Единствено правилният стил на ръководство според нея, пряко свързан с мотивацията на служителите, е еднозначната прямота, която зачита тяхната емоционалност (по Lebowitz 2017; срв. рис. 4. Професионализъм и чувства).

SWOT и ACT-ON анализ

В анализа на риска и сигурността можем и е препоръчително да използваме един от най-популярните методи, т.нар. SWOT анализ. В своя разработка от 2004 г. Робърт Зегерс и Корнелиус Муромбези подчертават, че SWOT анализът е метод, който свързва оценката на външната и вътрешната среда. Наименованието SWOT идва от абревиатурата на названията на английски на четирите аспекта на анализ: Strenghts – силни страни, Weaknesses – слаби страни на организацията, Opportunities – благоприятни възможности, и Threats – заплахи (Zegers, Murombezi 2004: 38-41; срв. Isoherranen 2012: 26-27; Kruger 2010: 54, 65).

Впоследствие Дейвид Коен от Advocacy Institute във Вашингтон трансформира SWOT в т.нар. ACT-ON анализ. Наименованието му идва акронима на Advantages – предимства, Challenges – предизвикателства,Threats – заплахи, и Opportunities – благоприятни възможности, Next steps – следващи стъпки. По същество, ACT-ON анализът е SWOT анализ, допълнен с препоръки за бъдещи действия. В новополучения модел Дейвид Коен замества „силни страни“ с „предимства“ и „слаби страни“ с „предизвикателства“ (вж. Cohen 2001: 1-2; срв. рис. 5. ACT-ON vs. SWOT анализ).

Рис. 5. ACT-ON vs. SWOT анализ

Дейвид Коен свързва непосредствено със SWOT анализа препоръките за последващи действия, основани върху вече извършена аналитична оценка – нещо, което е познато и общоприето за всеки анализ. В контекста на анализа на риска и сигурността това означава, че в зависимост от ресурса, с който разполагаме, и въз основа на преценката за степента на сигурност и за риска като пренебрежим, приемлив, умерен, неприемлив или разрушителен, чрез ACT-ON анализа можем да определим отношението си, своя „апетит към риска“ (срв. Cohen 2001: 1-2, и рис. 5. ACT-ON vs. SWOT анализ).

Обобщение

Какъв е смисълът на нашия бърз пътеводител из структуриращите методи за анализ на риска и сигурността? Смисълът е в стройно изградената логика на самия анализ и в подредбата на използваните методи: от различните равнища на средата – от среда с най-широк обхват към среда със стеснен обхват, към тъканта на самата организация, в която е вплетена технологията на нейните действия спрямо риска. Най-важното в нашите виждания е следното:

1. Анализът на риска и сигурността е вид стратегически анализ за текущо подпомагане при вземане на решения и за разработване и прилагане на необходимата стратегия за управление на риска и сигурността.
2. Анализът на риска обхваща външната и вътрешната среда, вкл. ресурсите, достъпа до ресурси, взаимодействията, тенденциите, факторите и участниците във взаимодействията; потребностите, интересите, намеренията, целите, активите, способностите, противоречията, сътрудничеството и взаимоотношенията на участниците, свързани с достъпа до ресурс.
3. Анализът на риска и сигурността се съсредоточава върху недостига и вероятната загуба на ресурс и върху достъпа до ресурс, като целта на анализа е да препоръча избор между различни стратегии и варианти на тяхното реализиране за насочване на нашето поведение и въздействие.
4. Анализът на риска и сигурността може да бъде структуриран на няколко равнища: анализ от типа „Син океан“, анализ на макросредата, анализ на микросредата, анализ на организацията и нейното управление, анализ на връзката външна-вътрешна среда.
5. Методът от типа „Син океан“ изследва в най-голяма степен неопределеността, свързана с несигурността. Задачата на метода тип „Син океан“ е да оцени влиянията, които трябва да бъдат отстранени, минимизирани, създадени и/или стимулирани.
6. Анализът на макросредата изследва най-общо обществената среда, върху която нямаме пряко влияние и която не влияе пряко на нашите действия. Изследването на макросредата се извършва с използването на т.нар. PEST методи или с използване на готови аналитични продукти, достъпни в медиите или достъпни на приемлива за нас цена.
7. Анализът на микросредата изследва сферата на дейност, отрасъла или бранша, към който принадлежи дейността на нашата организация, и взаимодействието ни с организации, групи и лица, чиято сфера на дейност е същата като нашата или сходна на нея. Задачата на анализа на микросредата е да открои недостига, достъпа, интересите, противоречията и взаимодействията при осигуряване на достъп до ресурс, да оцени конфликтния потенциал и евентуалното развитие на критична ситуация. Анализът на микросредата в най-голяма степен зависи от особеностите на конкретната дейност и затова изисква да разполагаме с многообразие от специализирани методи в зависимост от особеностите на тази дейност.
8. Анализът на вътрешната организационна среда е анализ на процесите и дейностите в организацията, нейната готовност за управление на риска и сигурността. Задачата на анализа на вътрешната среда е да даде оценка на ефективността на управлението, ефикасността при използване на ресурсите, недостига и вероятната загуба на ресурс, достъпа до ресурс, качеството на човешкия капитал на организацията. Като основен метод за организационен анализ може да бъде използван моделът на НОРД цикъла за всички нива на управление – стратегическо, оперативно, изпълнителско и индивидуално. За анализ на организационната среда можем да избираме и сред множество други методи съобразно особеностите на поставената задача.
9. Анализът по сценарии е един от най-мощните методи, който може да се използва в съчетание с други аналитични методи, по-специално, заедно с метода тип „Син океан“, анализа на макро-, микро- и вътрешната среда. Задачата на анализа по сценарии е да осигури непосредствена връзка между аналитичните изводи и подходящата стратегия за поведение и въздействие спрямо риска и сигурността.
10. Анализът по две оси може да се използва на всички равнища на анализа, както и съчетано с анализа по сценарии за конструиране на самите сценарии за развитие на риска и сигурността. Задачата на анализа по две оси е да очертае профила на риска според определени параметри, разположени в координатна система за оценка по хоризонтална и вертикална линия.
11. Методът тип SWOT/ACT-ON представлява анализ на връзката между външна и вътрешна среда. Задачата на метода тип SWOT/ACT-ON е да определи нашето поведение спрямо риска и сигурността.

Какво следва от тук нататък?

С прилагането на изброените дотук структуриращи методи, ние извършваме най-важната, обикновено и най-сложна част от аналитичната процедура. Създаваме самото съдържание на анализа на риска и сигурността, нашия разказ за това как рискът и сигурността влияят върху нашите потребности, интереси, намерения и цели. В същността си това е ни повече, ни по-малко мисловна дейност. Мисълта ни обхваща и оценява трудно измерими или неизмерими качествени характеристики.

Мисленето е индивидуален акт. Но макар и индивидуално, за да синтезира знание, то по необходимост е колективно усилие. Човек познава само като част от човешката общност – или като приема нечия концепция, изградена от постиженията на множество предхождащи я авторитети, или ползва готово експертно изследване, което обобщава чужд опит, или проверява съмненията, които го обземат, в разговор със съмишленици и опоненти... Само в общуване с другите човек придобива силата да осмисля пълноценно, за да срещне по-подготвен неизвестното, неопределеността и несигурността.

Затова, за да използваме знанията на другите и проверим собствените си допускания, можем да се обърнем към други като нас, поддали се на изкушението да изследват риска и сигурността, и да обединим усилията си чрез т.нар. експертни техники за анализ.

Бележки:

[1] Не само в смисъл на „бизнес среда“, „пазарна среда“ и пр., но в най-широк възможен смисъл. (м.бел.).

Източници:

1. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, 290 с., ISBN 978-619-188-457-5.
2. Иванов 2020: Иванов, Милен Мирчев. Телохранителят. Последната защитна линия. Плевен, 2020, 268 с.
3. Ивлев 2008: Ивлев, Алексей. Основы теории Бойда. Направления развития, применения и реализации (Реферат). Москва, 2008, pentagonus.ru, PDF, 64 с., доступ: 22.12.2017.
4. Ким, Моборньо 2018: Ким, У. Чан, и Рене Моборньо. Стратегията „Син океан“. София: Локус Пъблишинг, 2018, 278 с.
5. Портър 2010: Портър, Майкъл Е. Конкурентна стратегия. Техники за анализ на индустрии и конкуренти. Първо издание. София: Класика и стил, 2010, 440 с.
6. Семерджиев 2000: Семерджиев, Цветан. Стратегическо ръководство (лидерство). София, 2000, 384 с.
7. Bood, Postma 1998: Bood, Robert P., and Theo J. B. M. Postma. Scenario Analysis as a Strategic Management Tool. University of Groningen, Faculty of Economics, Department of Management and Organisation, 1998, ecsocman.hse.ru, PDF, 38 p., access: 20.12.2017.
8. Businessballs, site: businessballs.com, articles: PEST (PESTLE/STEEPLE) Market Analysis Tool: PEST Analysis Method and Examples, with Free PEST Template, access: 29.09.2019.
9. Cacciattolo 2014: Cacciattolo, Karen. Understanding Organisational Cultures. – European Scientific Journal, November 2014, special edition, vol. 2 ISSN: 1857 – 7881 (Print) e-ISSN 1857-7431, eujournal.org, PDF, 7 p., access: 22.12.2017.
10. Carmona et al. 2007: Carmona, Jack Burga, et al. Strategic Management Toolkit. Handbook. From Mission to Action. Management Series for Microfinance Institutions. Warsaw: Microfinance Centre for Central and Eastern Europe and the New Independent States, March 2007, microfinancegateway.org, PDF, 110 p., access: 14.12.2017.
11. Changing Minds, site: changingminds.org, articles: The Competing Values Framework, access: 22.12.2017.
12. Cohen 2001: Cohen, David. ACT-ON. A Tool for Assessing Your Environment and Creating an Initial Strategic Plan. Adapted from Cohen, David; de la Vega, Rosa, and Watson. Advocacy for Social Justice: A Global Action and Reflection Guide, Chapter 2,Connecticut, USA: Kumarian Press Inc., 2001, internationalbudget.org, PDF, 2 p., access: 22.12.2017.
13. Gates 2010: Gates, Linda Parker. Strategic Planning with Critical Success Factors and Future Scenarios: An Integrated Strategic Planning Framework. Technical Report. CMU/SEI-2010-TR-037. ESC-TR-2010-102. Carnegie Mellon University, Software Engineering Institute, 2010, semanticscholar.org, PDF, 67 p., access: 15.12.2017.
14. Isoherranen 2012: Isoherranen, Ville. Strategy Analysis Frameworks for Strategy Orientation and Focus. Oulu, Finland: University of Oulu, Faculty of Technology, Department of Industrial Engineering and Management, 2012, jultika.oulu.fi, PDF, 80 p., access: 14.02.2013.
15. JALLC 2007: Joint Analysis Handbook. Third Edition. Authors: Jacqueline Eaton, John Redmayne, Marvin Thordsen. Monsanto, Lisbon: NATO Joint Analysis and Lessons Learned Centre (JALLC), October 2007, jallc.nato.int, PDF, 122 p., access:29.12.2009; updated reference: access: 01.04.2020.
16. JALLC 2016: Joint Analysis Handbook. 4th Edition. Authors: Jacqueline Eaton, John Redmayne, Marvin Thordsen. Monsanto, Lisbon: NATO Joint Analysis and Lessons Learned Centre (JALLC), February 2016, jallc.nato.int, PDF, 135 p., access: 01.04.2020.
17. Kim, Mauborgne 2004: Kim, W. Chan, and Renée Mauborgne. Blue Ocean Strategy. Reprint R0410D. Harvard Business Review, October 2004, info.psu.edu.sa, PDF, 11 p., access: 18.12.2017.
18. Kim, Mauborgne 2005: Kim, W. Chan, and Renée Mauborgne. Blue Ocean Strategy: From Theory to Practice, California Management Review, vol. 47, No. 3, Reprint Series, pp. 105-121, Berkeley, University of California, Haas School of Business, spring 2005, semanticscholar.org (researchgate.net), PDF, 21 p., access: 18.12.2017.
19. Kosow, Gaßner 2008: Kosow, Hannah, and Robert Gaßner. Methods of Future and Scenario Analysis. Overview, Assessment, and Selection Criteria. DIE Research Project “Development Policy: Questions for the Future”. Bonn: German Development Institute (DIE: Deutsches Institut für Entwicklungspolitik), 2008, ISSN 1860-0468, die-gdi.de, PDF, 133 p., access: 19.12.2017.
20. Kruger 2010: Kruger, Jean-Pierre. A Study of Strategic Intelligence as a Strategic Management Tool in the Long-term Insurance Industry in South Africa. University of South Africa, January 2010, uir.unisa.ac.za, PDF, 376 p., access: 14.02.2013.
21. Lebowitz 2017: Lebowitz, Shana. Radical Candor's Kim Scott: The Most Effective Leadership Style. A former Google and Apple Exec Says There Are 4 Ways to Lead a Team – and 3 Are Ineffective, Business Insider, 21.03.2017, businessinsider.com, HTML, access: 22.12.2017.
22. Maximini 2018: Maximini, Dominik. Organizational Culture Models. Chapter 2. – From: Maximini, Dominik. The Scrum Culture: Introducing Agile Methods in Organizations. Springer International Publishing, Switzerland, 2018, pp. 9-25, iranarze.ir, PDF, 18 p., access: 26.03.2020.
23. Miles, Keenan, Kaivo-Oja 2003: Miles, Ian, Michael Keenan and Jari Kaivo-Oja. Handbook of Knowledge Society Foresight. Dublin, European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditions, 2003, edz.bib.uni-mannheim.de, PDF, 169 p., access: 26.12.2017.
24. Mindtools, site: mindtools.com, articles: Deal and Kennedy’s Cultural Model, access: 22.12.2017; PEST Analysis; Strategy Toolkit, access: 19.12.2017.
25. Schechtman 1996: Schechtman, Gregory. Manipulating the OODA Loop: The Overlooked Role of Information Resource Management in Information Warfare. Thesis. Air University, USA, December 1996, au.af.mil, PDF, 116 p., access: 08.01.2009.
26. Wikipedia, site: en.wikipedia.org, articles: PEST analysis, access: 19.12.2017.
27. Zegers, Murombezi 2004: Zegers, Robert, and Cornelius Murombezi. Strategic Management. Jordanian Edition. Adapted by Mahmoud al-Sayyed. Amman, The Hashemite Kingdom of Jordan, 2004, ISBN 9957-447-06-8, pdf.usaid.gov, PDF, 174 p., access: 22.10.2017.

© Оригинална публикация: 01.06.2019
© Редакция: 12.11.2023

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 132-133, ISBN 978-954-91927-4-2.
2. Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Издателство „Изток-Запад“, 2012, с. 270-272, ISBN 978-619-152-096-1.
3. Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 69-84, ISBN 978-619-160-943-7.
4. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 138-154, ISBN 978-619-188-457-5.
5. Гюров, Румен. Епистемологически методи. София: Studia Analytica, 14.05.2023 г., url.
6. Гюров, Румен. Експертни техники за анализ и оценка на риска. София: Studia Analytica, 15.07.2019 г., url.