Контраразузнаването като специфична дейност

Румен Гюров

(изтегляне)

Контраразузнаването може да бъде разбрано едновременно като институция и дейност в отношение към средата за сигурност, с конкретно предназначение – изработване на краен аналитичен продукт за подпомагане на вземането на управленско решение. В институционален аспект контраразузнаването е особена организация. Спецификата на една организация, според Питър Дракър, се определя от нейната мисия, култура, история и терминология (Дракър 2005: 7–8). Ако това е така, историята (U), терминологията (х), културата (D) и мисията (Р) на контраразузнаването определят неговата специфика. Историята, вкл. актуалната история на взаимодействие със средата, за контраразузнаването е по същество онтологията на националната сигурност и средата за сигурност. Контраразузнавателната терминология и култура са отразени в теорията и методологията на контраразузнавателния анализ, а мисията на контраразузнаването, предопределя спецификата на дейността му, вкл. спецификата на анализаторската дейност в него. Аксиоматично прието е, че оценката на всеки факт се извършва в непосредствения контекст на неговото случване. В случая с оценката за контраразузнаването като дейност това е контекстът на функциониране на системата за национална сигурност.

Всяка държава разполага или поне би трябвало да разполага със собствена система за национална сигурност (СНС). Системата включва висшето държавно ръководство, на което са възложени функции да провежда политиката по сигурността, национални цивилни и военни служби, които извършват разузнавателна и контраразунавателна дейност в подкрепа на тази политика (служби за разузнаване, контраразузнаване и сигурност), както и организации от частния и неправителствения сектор с конкретни отговорности по отделни аспекти на сигурността (вж. Търкаланов 2003: 31).

След края на Студената война, и особено след 11 септември 2001 г., процесите на глобализация и свързаната с тях глобална несигурност породиха два основни феномена по отношение на функционирането на СНС:

1. Институционализиране на засилено международно сътрудничество в областта на националната сигурност. Националната сигурност, особено като колективна сигурност, сигурност на отделни групи държави, обединени от общ цивилизационен избор, се превърна в споделена отговорност дори в области, където в миналото са преминавали линии на противопоставяне.
2. Включване на правораздаването като съществена част от системата за сигурност и като законово задължение на службите за сигурност. Иначе твърде консервативните разузнавателни и контраразузнавателни служби освен чисто информационни функции за разкриване на източниците и на възможностите за неутрализиране на несигурност, пряко свързани с действията и намеренията на други държави, все повече изпълняват правораздавателни функции, съобразявайки се потребностите на борбата с трансграничната престъпност и тероризма и с бързите и нееднозначни промени в средата за сигурност (За съвременната тенденция [контра]разузнавателната дейност да бъде свързвана с опазването на обществения ред и правораздаването виж по-подробно: McDowell 1992, Strategic Intelligence: 34–35; McDowell 1993: 31; McDowell 1999: 9–13 и сл.).

Независимо от контекста на тези промени, контраразузнаването е било, е и винаги ще бъде особено вътрешно разузнаване (xΔ), на което е възложено да разкрива, неутрализира или подпомага неутрализирането на възникнала в резултат от дейността на чуждо разузнаване несигурност (Р) във вътрешната среда за сигурност (Търкаланов 2003: 131), т.е. в рамките на националната територия и в особени случаи, когато се налага, зад граница (U), при което именно „необходимостта от противодействие на разузнаването довежда до институционализиране и утвърждаване на контраразузнаването“ (Търкаланов 2003: 9).

Отношението контраразузнаване-разузнаване е отношение на взаимното проникване на противоположностите, при което всяка от тях се превръща в своето отрицание. Накратко, контраразузнаването е разузнаване. Контраразузнавателната дейност (КРД) и разузнавателната дейност (РД) почти не се различават като форми, методи и средства. Различията помежду им произтичат от ролята, която изпълняват в СНС, от спецификата на организацията им, от особеностите на правната регламентация и обществен контрол. Тези институционални различия практически не се отразяват върху сходния характер на разузнавателната и контраразузнавателната дейност. Нещо повече, глобалната промяна и предизвиканата от нея конвергенция между външната и вътрешната среда за сигурност доведоха до сближаване на дейността и целите на службите (институциите) за външно и вътрешно разузнаване, респ. на разузнавателната и контраразузнавателната дейност (вж. Търкаланов 2003: 131–132). Затова абстрахирането от институционалните особености е възможно въз основа на обективни предпоставки и позволява разкриване на неизменна единна същност (общ инвариант) на разузнаването и контраразузнаването като дейност. В този смисъл, анализът и изводите за разузнаването по аналогия са тъждествени на анализа и изводите за контраразузнаването, респ. вътрешното разузнаване, и обратно.

Разузнаването не е самообслужваща се дейност (McDowell 1992, Analysis: 40), тя е в полза на политическата система и затова е институционализирано в нея (Lowenthal 2004: 6 (8): „[...] разузнаването е оръжие: то е средство като всяко друго. То може да бъде използвано за добро или за не-толкова-добро, или за откровено зло. То може да бъде използвано компетентно или с очевидно малко умение. То може да бъде приложено за стойностни каузи, също както и за дребнави цели или даже да бъде прахосано“ (McDowell  1992, Analysis: 40).

В крайна сметка, потребител на разузнаването е властта – „един суверен, едно правителство или политическа групировка в управлението“, „една водеща групировка в индустрията или обществените институции“, „плановици или ръководители на криминална дейност“. „Важното е, че тези, които имат отговорността за определяне на посоката и вземане на решения за (разузнавателните) организации са неизбежно и логично онези, които са потребители на разузнавателните услуги“ (McDowell 1992, Analysis: 41).

Разузнаването допринася за ефективността на управлението, като подпомага вземането на решения и насочва процеса на планиране във връзка с разпределението на ресурсите, потребностите на ръководството на политическо и експертно равнище, насоката на управленската дейност и определянето на нейните приоритети, съгласуването на потребностите и приоритетите и постигането на тези приоритети (McDowell 1993: 10, 13, 30). Но „вземането на решение никога не е трудно само по себе си“, много по-трудно е решението да бъде правилно (McDowell 1992, Strategic Intelligence: 37).

Затова ролята на разузнавателния анализ е не просто да допринесе за вземане на решение на ръководно равнище, а да допринесе за вземането на правилно решение. По тази причина издигането на разузнавателния анализ на добре обосновано, рационално методологическо ниво позволява преодоляване на налаганите от управлението предизвикателства и ограничения: необосновани времеви рамки за действие, предразсъдъци на ръководителя в оценките, стереотип на ръководство (в йерархизирана организационна култура), изкривявания на информацията поради спецификата на източниците (McDowell 1993: 33).

Независимо от всичко разузнаването трябва да остане „неутрално“ по същество” [... като] стойността на неговата ефективност, цели и краен продукт се определя от използващия го. Стойността не е присъща на [крайния] разузнавателен продукт сам по себе си“ (McDowell  1992, Analysis: 41).

Информационният продукт от [контра]разузнавателната дейност е резултат от силно институционализиран процес на анализ и оценка на средата за сигурност, оперативната обстановка, предизвикателствата, опасностите, заплахите и рисковете за сигурността (част от онтологията на сигурността). Концептуалното осмисляне на разузнавателно-аналитичния процес намира израз в разработването на специфични технологии: общи и специализирани методи на анализ, особена организация на аналитичната дейност, характерна стандартизирана терминология. В контекста на контраразузнаването анализът е съсредоточен главно върху т. нар. разузнавателни заплахи, промените в средата за сигурност, предизвикани от чужда разузнавателна или друга рискова активност.

„Разузнавателният анализ не е някаква мистична или потайна практика, достъпна само за малцина посветени. Напротив, казано простичко, той е приложно проучване по съвсем конкретни теми“ (McDowell  1997: 3).

Разузнавателният анализ показва редица сходства с научното изследване. Съществува обаче разграничителна линия между тях, която, без да бъде абсолютизирана, може да бъде представена така (Vanasse 2002):

Сходствата с научния анализ са обективна предпоставка за формиране на рационална технология на разузнавателния анализ и за изграждане на съобразен с нея познавателен модел за отражение на средата за сигурност. Изграждането на технологичен модел на анализа в контраразузнаването би следвало да бъде подчинено на една нова закономерност, проявена особено отчетливо в Информационния ХХІ век: „технологиите, които могат да въздействат върху една компания или индустрия, са извън нейната сфера“ (Дракър 2005: 24).

Затова обръщането към сфери извън тясната институционална рамка е отдавна осъзната необходимост от анализаторите в разузнавателните служби. Ето защо много често се набляга върху т. нар. системен подход, за който вече стана дума. За съжаление обаче също толкова често системният подход бива свеждан до употреба на понятието система, негови производни и свързани с него понятия. Всъщност онова, което е необходимо за разгръщане на технологията на (контра)разузнавателния анализ, е рационално осъзнато прилагане на:

• теорията на системите като обща методология на анализа (U), което вече бе показано с предложената АСМ-СС;
• същностните характеристики на аналитичния процес (x);
• организационна рамка за насочване на аналитичния процес (Δ);
• информационен формат на крайния аналитичен продукт, съобразен със спецификата на контраразузнаването (Р).

Източници

Дракър, Питър. Мениджмънт предизвикателствата на ХХІ век. София, 2005, 208 с.

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Lowenthal, Mark. Intelligence Analysis. Incidental Paper. Seminar on Intelligence, Command, and Control. Washington, May 2004, www.pirp.harvard.edu, 04.05.2005, PDF, 31 p.

McDowell, Don. Analysis and Management Style. The Missing Link Between Vision and Decisions (1992). – In: McDowell. Strategic Intelligence & Analysis. Selected Writings by Don McDowell. The Intelligence Study Center, 2000, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 61 p.: 40-45 [41-46].

McDowell, Don. Law Enforcement Decision Making. The Pivotal Role of Strategic Analysis (1993). – In: Don McDowell. Strategic Intelligence & Analysis. Selected Writings by Don McDowell. The Intelligence Study Center, 2000, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 61 p.: 29-33 [30-34].

McDowell, Don. Quo Vadis Strategic Intelligence? Overview of the Implementation and Impact of Strategic Intelligence (1999). – In: Don McDowell. Strategic Intelligence & Analysis. Selected Writings by Don McDowell. The Intelligence Study Center, 2000, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 61 p.: 8-17 [9-18].

McDowell, Don. Strategic Intelligence & Analysis. Guidelines on Methodology & Application. The Intelligence Study Center, 1997, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 35 p.

McDowell, Don. Strategic Intelligence & Analysis. Selected Writings by Don McDowell. The Intelligence Study Center, 2000, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 61 p.

McDowell, Don. Strategic Intelligence and Law Enforcement (1992). – In: Don McDowell. Strategic Intelligence & Analysis. Selected Writings by Don McDowell. The Intelligence Study Center, 2000, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 61 p.: 34-39 [35-40].

Vanasse, Bruno. Top Mistakes of New Intelligence Analysts (2002), www.humansource.com, 07.06.2005, HTML.

Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Контраразузнаването като специфична дейност. София, Studia Analytica, 01.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 115–119.