Ситуационен анализ

Румен Гюров

(изтегляне)

В българската специализирана книжнина по национална сигурност се среща понятието оперативна обстановка. Павел Владимиров отъждествява понятията „оперативна обстановка“ и „ситуация“ (Владимиров 2002: 145–146). Христо Каймеджиев разглежда оперативната обстановка като обективно неделима цялост (Каймеджиев 2005: 202–203). И двамата автори включват в нея: първо, условията на средата, в която е налице несигурност (заплахи, рискове, престъпност и пр.); второ, онова, което в настоящата разработка се разбира под критични актори (лица или групи лица, чиито действия са в основата на несигурността), и трето, онова, което в настоящата разработка се разбира под собствени ресурси (в тяхната терминология: сили и средства) – вж. Владимиров 2002: 145–163, и Каймеджиев 2005: 202–206).

Употребата на понятието „оперативна обстановка“ вероятно е наложена по когнитивни причини, свързани с разбирането за ситуация, в която се налага да бъдат взети мерки срещу несигурността. За целите на настоящата разработка е подходящо да бъде прието разбирането на Павел Владимиров за тъждество на понятията „оперативна обстановка“ и „ситуация“. Разбирането и предпочитането на понятието „ситуация“, изразени тук, показват една по-различна гледна точка на осмисляне на оперативната обстановка чрез поставяне на нейните компоненти в друг контекст и в друга концептуална рамка, без да бъдат оспорвани като неделимост и принадлежност към нея.

Уилиям Елът предлага методика на ситуационния анализ, основана изцяло върху натрупан практически опит. За него е без значение предметният обхват на анализа, равнището на вземане на решение за прилагане на препоръките от анализа, както и равнището за определяне на необходимите ресурси, необходими за преодоляване на неопределеността и несигурността. В своя разработка (Ellet 2007) авторът посочва четири категории ситуации (Ellet 2007: 20):

1. Ситуацията-проблем [U] е ситуация на неопределеност по отношение нова, което е известно или разбираемо за случващото се. В проблемната ситуация се налага да бъде открита причината за даден проблем, който следва да бъде решен. Познаването на причината има за цел подобряване на ситуацията. Анализът на проблема започва с осъзнаване на неговото съществуване, преминава през неговото формулиране – описание, през обяснението му – разкриване на причината за съществуване на проблема и завършва с намиране на решение (Ellet 2007:21–22).
2. Ситуацията-оценка [x] е ситуация, в която намира израз стойността, ценността, ефективността [отражението] на някаква проява [събитие или явление], действие или резултат. В анализа на ситуацията-оценка най-важни са критериите за оценка. Структурата на анализа на оценъчната ситуация включва: подбор на данните в основата на оценката, разглеждане на положителните и отрицателните страни на случващото се и разкриване на основанията на окончателната оценка (Ellet 2007: 23–24).
3. Ситуацията-правило [Δ] е ситуация на проява на някаква обусловеност, на някакво правило при съотнасяне на измерими стойности. Анализът на ситуацията-правило предполага познаване на: информацията за проявяващото се правило, подходящото представяне на тази информация, начина за тълкуване на информацията, необходимите данни за изпълнение на правилото. Анализът на обусловеността, разбиран в тази рамка преди всичко като количествен анализ, е най-сложният ситуационен анализ и неговото концептуално завършване у Елът среща трудности. Авторът признава това, но отделя малко внимание на ситуацията-правило и нейния анализ, като отнася предметна й област към задачите на икономическия, финансовия, счетоводния и пр. анализи, които боравят с конкретни математико-статистически методи (Ellet 2007: 24–26).
4. Ситуацията-решение [P] е ситуация на взето решение в условия на съзнателен избор между възможности въз основа на дадена информация по определени критерии [за постигане на конкретна цел]. Най-важната част от анализа на ситуацията-решение е определянето на критериите за вземане на решение [избор]. Критериите отсяват необходимите данни и определят предпочитаните възможности. Критериите посочват окончателното решение [за пристъпване към действие и постигане на конкретна цел] (Ellet 2007: 22–23).

Авторът прави уговорка, че четирите категории ситуации „не са единствените категории, открити в отделните случаи, но много случаи на ситуации наистина принадлежат към тези четири категории, и когато това е така, категоризирането на ситуацията помага за организиране на анализа. Този подход не е единственият правилен начин – това е един от начините“ (Ellet 2007: 20).

В обобщен вид препоръките на изследователя за провеждане на анализ на ситуация включват отделяне на внимание на: целите на анализа; същността на предмета на анализ; определящия ситуацията актор; критериите за анализ (вкл. оценка и решение); присъствието на критериите за анализ в самия предмет на анализа; адекватността и надеждността на критериите за анализ; най-важния критерий; съотношението в ситуацията между проблема, оценката, решението и правилото; необходимата информация за извършване на анализа; изграждането на хипотези; аргументирането на хипотези; привличането на максимално количество данни и на възможно най-много аргументи, относими към дадена хипотеза; отговорността за анализа; залога за (смисъла на) приемане и използване на резултатите от анализа и пр. (Ellet 2007: 26–35).

Концепцията на Уилиям Елът е оригинална и привлича вниманието с практическата си насоченост. Авторът й прилага предложената от него категоризация в конкретни случаи, които анализира като проблемна ситуация, оценъчна ситуация и целева ситуация (Ellet 2007: 37 и сл.). В неговия подход има множество спорни постановки: неизяснени критерии за категоризиране на ситуациите; незавършен вид на категоризирането, недостатъчно и неизбистрени характеристики на ситуацията-правило, повторение на методическите указания за анализ на различните категории ситуация без открояване на съществено и несъществено, без обобщаване на сходни характеристики и пр.

Основен недостатък на Елът-концепцията е силната й когнитивна натовареност – категоризацията на ситуациите е ориентирана изключително спрямо връзката на самия познаващ субект с една или друга ситуация. Последното, от друга страна, може да бъде отчетено и като нейно достойнство: адекватност спрямо потребностите на аналитичната задача. Когнитивната натовареност на Елът-концепцията крие рисковете на парадокса на Мидас и подсказва необходимост от обективиране на съдържанието на видовете ситуации, определени от автора.

За Уилиям Елът категориите ситуации не са непреодолимо разграничени, те представляват по-скоро преливащи една в друга ситуации и дори аспекти на една и съща ситуация. Конкретно доказателство в тази посока е разглеждането от автора на една и съща ситуация едновременно като ситуация-проблем и ситуация-оценка (Ellet 2007: 49–60, 75–86). Консистентно на настоящата разработка (вж. и другите публикации в Studia Analytica), Елът-концепцията може да бъде разглеждана като предварителна схема за ситуационен анализ в четири направления (по същество полета на проява на рационалните принципи):

1. Наличие или отсъствие на някакъв проблем (неопределеност, несигурност) в условията на средата за сигурност (принцип на емпиричното потвърждение) – определяне на проблема: контекста на дадените условия, понятията, критериите и отличителната характеристика за определяне на проблема.
2. Отношение между източника на дадения проблем и средата, в която този проблем се проявява (принцип на инвариантността): диагностика на отношенията в определен контекст на система от отношения, понятия, критерии и отличителни характеристики на проява на проблема.
3. Закономерност (-и) на проявата на дадения проблем (принцип на номологичността): разкриване на причинно-следствените връзки при проявата на проблема в контекста на система от закономерности, понятия, критерии и отличителни характеристики.
4. Последици от разрешаване или/и неразрешаване на дадения проблем – предвиждане в кратко-, средно- и дългосрочна перспектива (принцип на холистичността): прогнозиране на контекста на проява, понятията, критериите и отличителните характеристики на последиците от решаване или/и нерешаване проблема.

За да бъде концептуално осмислена ситуацията като предмет на анализ, за целите на настоящата разработка е необходимо да бъдат отчетени особеностите на поведението на взаимодействащите си в нея системи. Затова уточненията и допълненията към концепцията за ситуационния анализ е необходимо да обхванат съответно:

• строго определена координатна мрежа на поведението на дадена система (вкл. лице, група лица, общност, общество... – актор) във взаимодействието й със средата (условията като метасистема, други системи – взаимодействащи актори в средата за сигурност);
• консистентно включване на основополагащото понятие за ресурс в аналитико-ситуационната матрица.

Разузнавателно-аналитична матрица за оценка на ситуацията

Въз основа на представеното дотук разбиране за разузнавателния анализ въз основа на количествени и качествени показатели, за извършване на ситуационен анализ (анализ на конкретни случаи, situation analysis, case study), както и за решаване на задачите пред настоящата разработка, може да бъде предложена следната разузнавателно-аналитична матрица за оценка на дадена, конкретна ситуация (РАМ-ОС):

Предложената разузнавателно-аналитична матрица за оценка на ситуацията (РАМ-ОС) изисква да бъде обърнато допълнително внимание по отношение на нейното съдържание:

1. Контекста на ситуацията е непосредственото влияние, на което е подложен даден обект на въздействие и което може да бъде оценено от гледна точка на взаимодействията/въздействията, системата от равновесни и неравновесни отношения, които обуславят ситуацията, противоречията и непротиворечивостта, и сигурността или несигурността във взаимодействието. Респ. приложими в анализа са съответно: системната теория – вкл. за отношенията на равновесие и неравновесие, АМ-П, скалата за оценка на силата на въздействие и РАМ-Н (вж. и другите публикации в Studia Analytica).
2. Ситуацията е разглеждана като комплексна проява на резултата от дадено въздействие в различни нейни аспекти: предметен, проблемен или/и безпроблемен, детерминантен и резултантен. Респ. приложима е преобразуваната Елът-технология за нейната оценка (вж. и другите публикации в Studia Analytica).
3. Поведението на акторите е изразимо и определимо чрез културата на сигурността, респ. може да бъде приложена РАМ-КС (вж. и другите публикации в Studia Analytica).
4. Ресурсите на акторите са изразими и определими в понятия, които преобразуват еквивалентно разбирането за SWOT-анализ с въвеждане на понятията за ресурс и за достъпност на ресурса за всеки от акторите. Респ. приложима е матрицата на SWOT-анализа – М-SWOT, в чийто контекст ресурсите биват разглеждани като: налични или/и неналични; необходими или/и не-неоходими („обходими“, пренебрежими...); достъпни или/и недостъпни; достатъчни или/и недостатъчни (за поддържане на равновесие).

Източници:

Владимиров, Павел. Управление на специалните служби. София, 2002, 276 с.

Каймеджиев, Христо. Теория на оперативноиздирвателната дейност. София, 2005, 300 с.

Ellet, William. The Case Study Handbook: How to Read, Discuss, and Write Persuasively about Cases. Boston, 2007, http://uascentral.uas.alaska.edu, 14.10.2009, PDF, 273 (280) p.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Ситуационен анализ. София, Studia Analytica, 16.10.2014 г.


Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването. София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 155–159.