петък, 1 януари 2016 г.

Свободата на пеперудата

Метод въз основа на знанието

Румен Гюров

Ефектът на пеперудата

„Ефектът на пеперудата“ е научна метафора за неочаквано големите последици от незначително събитие в точното време и на точното място. Популярната в Западния свят история разказва, че автор на този образ е американският метеоролог Едуард Нортън Лоренц (1917–2008). Едуард Лоренц е смятан за основоположник на теорията на хаоса (Wikipedia, en.: Edward Norton Lorenz, 27.12.2015; MIT News 2008-04: Edward Lorenz..., 27.12.2015; Dizikes 2011). На негово име е наречен центърът за геофизически изследвания на климата на Масачузетския технологичен институт, където той преподава дълги години (MIT Lorenz Center, URL: https://eapsweb.mit.edu/research/lorenz, 27.12.2015).

През 50-те години на 20-и век Едуард Лоренц прави изследвания, чиито резултати обобщава в статията си „Детерминистичен непериодичен поток“ (“Deterministic Nonperiodic Flow”), публикувана през 1961 г. в американското списание “Journal of the Atmospheric Sciences” (Wikipedia, en.: Edward Norton Lorenz, 27.12.2015; вж. и Dizikes 2011). В нея той заключава:
„Две състояния, различаващи се с неуловими стойности, могат потенциално да се развият в две забележимо различни състояния... Ако тогава е допусната каквато и да било грешка при наблюдаване на текущото състояние – а във всяка действителна система такива грешки изглеждат неизбежни, – приемливото предсказване на моментното състояние [на дадена система] в близкото бъдеще може да бъде невъзможно... От гледна точка на неизбежната неточност и непълнота на наблюденията на [метеорологичното] време, точното и продължително предвиждане би изглеждало несъществуващо.“ (по Wikipedia, en.: Edward Norton Lorenz, 27.12.2015)
„Ефектът на пеперудата“ добива популярност, когато през 1972 г. Едуард Лоренц прави публично изказване, озаглавено „Предсказуемост. Пърхането на крилцата на пеперуда в Бразилия предизвиква ли торнадо в Тексас?“ (“Predictability: Does the Flap of a Butterfly's Wings in Brazil Set Off a Tornado in Texas?” – Lorenz 1972). За разлика от текстописците, бързащи да използват този образ, за да се представят като добре осведомени ерудити, неговият автор не спира само дотук, а доразвива идеята си така:
„Ако пърхането на пеперудените крилца може да бъде средство за пораждане на торнадо, в еднаква степен то може да бъде и средство за предотвратяване на торнадо.“ (Lorenz 1972: 1; вж. и Dizikes 2011)
Най-интересното е, че смисълът на цялата статия (поне според личния ми прочит) не може да се изрази с категорично твърдение за наличие на реална възможност като тази, изразена с образа на предизвикващи урагани пеперудени крилца. За Едуард Лоренц провалите в прогнозите за времето (а можем да кажем това и в по-общ смисъл за провалите във всички прогнози) се дължат повече на несъвършенството на човешкото знание, отколкото на непредвидимата сила на пеперудата (вж. Lorenz 1972: 5).

Оттогава насетне обаче... образът на буреносната пеперуда навлиза в научната, а оттам и в масовата култура. Световната енциклопедия Wikipedia изброява 21 широкоекранни филма, 21 телевизионни епизода, 14 музикални произведения, 11 видеоигри и приложения и 10 литературни произведения, които използват този образ или вложения в него смисъл (вж. Wikipedia, en.: Butterfly effect in popular culture, 27.12.2015).

Сценаристите на филма „Хавана“ (1990) Джудит Раско и Дейвид Рейфийл също черпят вдъхновение от метафората на Лоренц. Заедно с режисьорите Сидни Полак, Ричард Рот и Роналд Шуари, те разгръщат пред зрителя фабула, която събира в едно професионален комарджия, любовна връзка, кубинските революционери от средата на миналия век и Централното разузнавателно управление. Актьорът Робърт Редфорд изпълнява ролята на професионалния комарджия. Името му е Джак Вайл. Той не се страхува да залага срещу несигурното бъдеще. Живо се интересува от теорията на числата и теорията на вероятностите. Вдъхновението на авторите на филма формира житейските възгледи на Джак, които героят изразява така:
„[...] пеперудата може да трепти с крилца около цвете в Китай и така да предизвика ураган на Карибите. Вярвам в това. Дори могат да се изчислят вероятностите. Просто изглежда невъзможно и изисква твърде дълго време.“ (по Wikipedia, en.: Butterfly effect in popular culture, 27.12.2015; вж. и Dizikes 2011)
„Ефектът на пеперудата“, разбира се, притежава не толкова буреносен характер, колкото убеждаваща сила за значението на малките събития при формирането на „Голямата картина“. Аналогичният образ на неопитен алпинист, чието спонтанно кихане предизвиква опустошителна лавина по заснежения склон на планина, допълнително укрепва това убеждение. Последователите на Едуард Лоренц го споделят, понеже:
„Взаимозависимите вериги на причина и следствие в природата са обикновено твърде комплексни, за да бъдат разплетени. Така че ние не можем да кажем точно коя пеперуда, ако има такава, може да създаде дадена буря.“ (Dizikes 2011)
С други думи, „Ефектът на пеперудата“ ме води до обобщението, че малката промяна при подходящи условия може да предизвика големи промени (това е неугасваща човешка надежда, станала част от личните ми убеждения и заблуди).

Сънят на пеперудата

„Сънят на пеперудата“ е религиозна метафора (доколкото даоизмът може да бъде разглеждан като религия) за неочаквано малките възможности на човека обективно да опознае безкрайната действителност. Популярната в Източния свят история разказва за живота и просветлението на древнокитайския философ Джуандзъ (369–286 пр.н.е.), който разговарял със свой приятел:
„Един късен следобед бях излязъл на разходка“ – казал Джуандзъ. „Отидох до любимото си място под едно от дърветата. Седнах там и размишлявах за смисъла на живота. Беше толкова топло и приятно, че скоро се отпуснах, задрямах и сънувах сън. В съня си летях над полето. Погледнах назад и видях, че имам крила. Бяха големи и красиви и пърхаха бързо. Бях се превърнал в пеперуда! Изпитвах изключително чувство на свобода и радост и летях съвсем безгрижно навсякъде, където си исках. Усещах всичко в този сън като напълно реално във всяко отношение. Не след дълго дори забравих, че съм Джуандзъ. Просто бях пеперуда и нищо друго. [...] Постепенно се разбудих и осъзнах, че съм Джуандзъ. Ето кое ме озадачава. [...] Дали не сънувам точно сега? Разговорът с теб в този миг изглежда реален във всяко отношение, но такъв беше и сънят ми. Мислех, че съм Джуандзъ, който е сънувал, че е пеперуда. Ами ако съм пеперуда, която в същия този миг сънува, че е Джуандзъ? [...] Ти просто може да си част от моя сън, нито повече, нито по-малко реален от каквото и да било друго. Нищо не можеш да направиш, за да ми помогнеш да установя разликата между Джуандзъ и пеперудата. Това, приятелю, е същественият въпрос за преобразуване на съществуването.“ (по Lin 2007)
Философи и мистици се опитват да обяснят красотата на тази история. Обясненията им едва ли представляват допълнително украшение за древното предание. Все пак опитите им формулират някои вълнуващи поуки:
Животът е единство и всички живи същества са едно цяло. Животът е като сън, а светът и съзнанието за света са еднакво реални. Затова ни е необходимо „пробуждане“, осъзнаване, че „всичко, което разглеждаме като реално в живота, се оказва, че не притежава повече реалност от съня, който чезне в нищото. [...] След натрупване на знание в достатъчна степен за определен период от време, съзнанието започва да обработва информацията, за да извлече мъдрост за душата. [...] Тогава ще знаем,... че изпълнената с радост свобода на пеперудата вече не е само сън“. (Lin 2007)
Западният рационализъм, разбира се, трудно приема историята на Джуандзъ. За Раймонд Талис, професор в Университета в Манчестър и безспорен ерудит, „Сънят на пеперудата“ е израз на епистемологически скептицизъм и без съмнение е разказ от гледна точка на разсъждаващ философ, а не на свободно пърхаща пеперуда. Британският учен сякаш се самоопровергава с позоваване на Рене Декарт. Френският философ и основоположник на рационализма заявява, че „няма сигурни свидетелства, въз основа на които да различим будното състояние от съня“ (по Tallis 2009; вж. за Раймонд Талис – Roberts 2013, Vickers 2015 и Wikipedia, en: Raymond Tallis, 30.12.2015).

Всъщност, именно на рационалиста Декарт принадлежи известното Cogito, ergo sum, т.е. „Мисля, следователно съществувам“. Интерпретирана в понятията на Западната култура, крилатата фраза отправя почти същото внушение като посланието в „Сънят на пеперудата“. Разсъждения и асоциации в тази посока ни предлага например Agnė Budriūnaitė от Университета в Каунас, Литва (вж. Budriūnaitė 2014).

С други думи, „Сънят на пеперудата“ ме води до обобщението, че светът и мисленето са в неразривна връзка (днес това е банално откритие, но – също и етап от личното ми израстване).

Пеперудите в корема

Масовата култура използва и друг „пеперуден“ образ обикновено за да опише или невинна любовна тръпка, или чувството на стрес (то любовта си е вид стрес, особено ако е непозната). Най-голямата изненада е, че това усещане има свое разумно, експериментално доказано обяснение (ако вярваме на медиите):
„В началото на 20-и век английският лекар Нюпорт Лангли изследвал нервните клетки в областта на стомаха. Така изяснил, че те се отнасят към същия клетъчен тип като нервните клетки в мозъка ни. При това са доста повече. Когато ви застрашава опасност, започват да действат стресовите хормони и ви дават сигнал или за борба, или за отстъпление. В същото време под действието на тези хормони се възбуждат чувствителните нерви в стомаха, което води до най-различни последствия – от учестено дишане до пълна апатия.
Нашият втори мозък, макар и да не участва в интелектуалната ни активност, е в състояние да акумулира опита, натрупан през годините, и да го използва занапред, твърди Ъмаран Майер, шеф на катедрата по физиология на Калифорнийския университет. Нашите усещания не са просто интуиция, те се базират на съвсем реална основа, което е доказано с опити. С други думи, нашият организъм е проводникът на този опит и ни дава знак – интуитивно предчувствие. Главното е не само навреме да го забележим, но и да го използваме правилно. А това може да се научи и да се развие като всеки друг навик.“ (Йорданова, ред., 2013)
В мой прочит излиза, че „мислим с корема си“. Което, замислете се, не е толкова далеч от марксисткото „Битието определя съзнанието“. Но последното не е буквален цитат от Маркс:
„Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а, обратно, тяхното обществено битие определя съзнанието им.“ (Маркс 1983/1859: 21)
Интересно, но в подробния цитат акцентът е малко по-различен от реално вложения в съдържанието на съкратения вариант, в смисъл че „не битието въобще, а по-конкретно общественото битие определя съзнанието“.

С други думи, „Пеперудите в корема“ ме водят до обобщението, че общественото развитие е онова, което предлага възможностите и налага ограниченията върху личното развитие (това е вече тривиална мисъл, защитена от чужди авторитети).

Свободата на пеперудата

За какво ми бяха дотук „Ефектът на пеперудата“, „Сънят на пеперудата“ и „Пеперудите в корема“? И трите „пеперудени истории“ са част от личната ми биография, която ме отведе при едно вече намерено решение. Сред записките от студентските години, с които в миг на умопомрачение се разделих, имаше една мисъл, която се е запечатала в съзнанието ми:
„Първо имаш, после намираш“ е основополагащ принцип на научното откритие във философската традиция на Томас Кун, Имре Лакатош, Дьорд Поийа и др. Един от преподавателите ми в Софийския университет сподели това прозрение по време на лекционен курс, посветен на науката в системата на културата.
Тази мисъл беше пеперудата, чийто мах на крилата отключи за мен библейската сила на откровението, че няма нищо ново под слънцето (Еклесиаст: 1:9), и ме накара да разбера, че човек просто трябва да се зарови в дебелите книги, ако иска да бъде знаещ човек (без да знам обективно какъв е резултатът по отношение на мен самия).

Къде ме отведе това разбиране? До сбъднат пеперуден сън!

Зарових се в теория на познанието, не много, колкото да изкарам студентските години. Впоследствие интересът ми, вместо да отшуми с дипломирането, се засили. И причината за това бе, че още на студентската скамейка попаднах на великолепния труд на

Михаил Розов
Проблемы эмпирического анализа научных знаний
(Новосибирск, 1977).

Горещо го препоръчвам на онези, които успеят да го намерят! Какво открих там?

Знанието има определена структура.

Структурата на знанието включва: представа за условията, в които съществува даден обект; представа за самия обект във връзката му с тези условия; представа за преобразуванията, които търпи този обект при тези условия, и представа за последиците от преобразуванията на обекта в дадените условия. Тази структура е изразима с формулата:

U x Δ P,

където U са условията, х – обектът, Δ – преобразуванията, и Р – последиците, резултатите от преобразуванията (Розов 1977: 126-127).

Структурата на знанието е универсална, т.е. вписва се във всяко човешко, съзнателно изградено и зряло разбиране за нещата. Някоя нейна част – U, x, Δ или P, – може да остане скрита или да бъде пропусната като подразбираща се в даден изследователски текст. Последното не означава, че изобщо я няма, нито че не е необходима. И показателно за това и за наличието на подобна структура е, че в детска възраст човек формира своите представи само от два компонента – обекта х и преобразуванията Δ. Това е факт, констатиран от швейцарския психолог и философ Жан Пиаже. Впоследствие детето постепенно изгражда по-богати представи, като включва и другите компоненти – условията U и последиците Р (срв. Солсо 2006: 424-431).

И какво от това? Идеята за знанието в смисъла, вложен от Михаил Розов (1977), се вкопчи в ума ми или аз се вкопчих в нея (подобно на дилемата от следобедната дрямка на Джуандзъ). Дълго време беше скрита зад рутинната ми професионална дейност, без да демонстрирам прилагането ѝ, макар да форматирах благодарение на нея всяка разработка, която ми беше възлагана. Докато веднъж колега анализатор възкликна:
„Учил ли си някъде матричен анализ? Много ми харесва това, което си написал...“
И в мен се зароди надеждата! Надежда, че ще успея да популяризирам! прозрението на Михаил Розов. Тласък към реализацията на тази надежда дойде от Юрий Търкаланов:
„Разузнавателният анализ представлява получаване на ново знание (познание) за скритите страни на изследвания обект [...]“ (Търкаланов 2003: 55)
Сякаш отново пеперудата на Лоренц премина край мен и преобърна натрупаните и затаени студентски усещания... Какво означава това? Означава, че за да бъде новото знание също знание в собствения смисъл на думата, то трябва да има същата структура от представи като старото знание, т.е. представи съответно за условията, обектите, преобразуванията и последиците. Следователно, разузнавателно-аналитичната представа трябва да бъде композирана като научно знание. За да бъде знание!

И тук дойдоха съмненията заради пеперудата на спящия Джуандзъ. Те имаха (поне емоционално) пряка връзка с написаното от Михаил Розов. Става дума за познавателния „Парадокс на Мидас“ или т.нар. епистемологическа интроспекция, описвана от него (вж. Розов 1977: 30 и сл.).

Какво е интроспекция? Но първо: Кой е Мидас?
Фригийският цар Мидас дава пищно празненство в чест на бога на виното Бакхус. Довежда и изгубилия се негов верен другар – сатира Силен. Зарадван от оказаната му почит и благодарен за направената услуга, богът показва, че е готов да се отблагодари с щедър дар на царя. Мидас го моли да получи дарба – всичко, до което се докосне, да се превръща в злато. Бакхус изпълнява молбата му. Царят докосва камък и той се превръща в злато; взима ябълка и друга храна и тя се превръща в злато; допира устни до вода и тя се превръща в течно злато... И изведнъж разбира, че е „сиромах сред имане, [...] ненавижда каквото е искал. [...] Плува в блага, а се мъчи от глад и засъхнало гърло жажда гори“. Моли бога за спасение. Бакхус се смилява и изпраща царя да се изкъпе в реката, в която фригиецът отмива проклетата дарба. (Овидий, Метаморфози: XI, 85-145)
За мен епистемологическата интроспекция – „Парадоксът на Мидас“, означаваше, че ако виждам във всяко знание четирикомпонентна представа от образи на условията, обектите, преобразуванията и последиците, то тази представа може да не отразява онова, което съществува обективно, а може да е само продукт на ума, който я налага върху действителността и създава миражи. А действителността може да е съвсем различна! Съмненията се засилиха от Робърт Солсо. В своя прекрасен труд „Когнитивная психология“ (Санкт-Петербург, 2006) той показва, че човек създава в ума си познавателен образ за света и го възприема с канонична вяра като самия обективно съществуващ, независим от човешката воля свят (вж. Солсо 2006: 141-144).

В търсенето си попаднах и на следния пасаж:
„Основополагащите структури на действителността, мисленето и езика (същност и субстанция) са от един и същи порядък. Синтактичните връзки на думите (лексемите) отразяват връзките на мисълта в мозъка, които от своя страна трябва да съответстват на реалните връзки в онтологичния свят. Подреждането на връзките между думите, идеите и нещата в реалността по принцип трябва да са еднакви.“ (Семерджиев 2000: 113)
Сложният изказ затруднява, но за мен е ясно, че по същество подчертава следното: действителност и мислене се подчиняват на едни и същи закони (което пряко кореспондира, направо съвпада с изводите ми от „Сънят на пеперудата“, виж по-горе!). Следователно,
и светът, и мисленето могат да бъдат разглеждани като четириизмерно пространство, състоящо се от определени условия, съществуващи в тези условия обекти, преобразувания на обектите при тези условия и последици от тези преобразувания.
Заради собственото си убеждение, претръсканата литература и авторитетните мнения оставих настрана съмненията. „Пеперудите в корема“ – страховете, че съм попаднал в заблуждение, изчезнаха!

И какво от това?

Основният въпрос в разузнавателния анализ, който стои в центъра на моите интереси, е „И какво от това?“. Дори след произвеждането на новото знание, след поставяне на точката във финалния извод и препоръките в нечий анализ, този въпрос може и следва да бъде задаван постоянно. Той се задава винаги, когато става дума за критичен поглед върху дадено проучване и неговите резултати.

И какво от това? Да обобщя изписаното досега:
Светът е четириизмерен не само във физически смисъл, като континуум от три пространствени и едно времево измерение.
Светът е четириизмерен, което е по-важно за нас с оглед намирането на надежден метод за неговото изследване, и в познавателен смисъл, т.е. като единно, взаимно свързано, взаимно зависимо и неделимо, обективно съществуващо пространство, което се състои от условия, обекти в дадените условия, преобразувания с обектите и последици от преобразуванията.
Знанието за света отразява обективния свят в неговата четириизмерност и във физическия, и в познавателния смисъл. Следователно знанието е единно, взаимно свързано, взаимно зависимо и неделимо знание (разбиране, образ, представа...) за условията, обектите в дадените условия, преобразуванията с обектите и последиците от преобразуванията.
Знанието също е част от света, който се отразява в знанието.
За да спазя традицията, задавам отново въпроса „И какво от това?“. Това означава, за мен несъмнено, следното:
Ако възприемем структурата на света и знанието като обективно и неделимо единство, имаме надеждна основа за започнем опознаването на света благодарение на тази представа. Тази познавателна представа ни позволява в началото, в хода и при завършването на всяко изследване, проучване, анализ, експертиза... непрекъснато да задаваме поне четири основополагащи въпроса:
  1. Какви са условията, които изследваме?
  2. Кои са обектите, които съществуват в дадените условия и представляват изследователски интерес?
  3. Какви преобразувания се извършват с обектите при дадените условия?
  4. Какви са последиците от преобразуванията с обектите в дадените условия?
И какво от това? Целта непрестанно да изтъквам значението на тези въпроси е, че и досега, до момента, в който пиша тези думи, не съм срещал научни изследвания, разузнавателни анализи, други експертизи и проучвания, конструирани в стройната логика на така зададените въпроси (в последователност от 1 до 4).

Разбира се, по необходимост, неосъзнато, качествените изследователи, анализатори и експерти в една или друга степен задават такива въпроси, но... никога ясно показано, никога целенасочено въз основа на тяхната установена подредба, никога като съзнателно приета програма за проучване, изследване, анализ и експертиза.

И какво от това? Зададените току-що въпроси изглеждат сами по себе си твърде обикновени... Да, но ефектът от задаването им е като „Ефектът на пеперудата“... Проблемът е не във въпросите, а в задаващия ги – да успее да открие аналитичния им потенциал, като ги задава постоянно, на всяка стъпка в проучването, на всеки етап от изследването – в началото, по време и в края на всеки познавателен процес, като ги задава и намира техните отговори в неразривна връзка един с друг.

И какво от това? Ами, опитайте и ще видите!


Източници

Йорданова, ред., 2013: Йорданова, Пепа (ред.). Пеперудите в стомаха са истински. – 24chasa.bg, 26.12.2013, 14:38, HTML, URL: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2651611.

Маркс 1983/1859: Маркс, Карл. Към критиката на политическата икономия. Четвърто издание. София: Партиздат, 1983, 311 с.

Овидий, Метаморфози: Публий Овидий Назон. Метаморфози. София: Народна култура, 1981, 504 с.

Розов 1977: Розов, Михаил. Проблемы эмпирического анализа научных знаний. Новосибирск, 1977, 224 с.

Семерджиев 2000: Семерджиев, Цветан. Стратегическо ръководство (лидерство). София, 2000, 384 с.

Солсо 2006: Солсо, Роберт. Когнитивная психология. Издание 6-е. Санкт-Петербург, 2006, 589 с.

Budriūnaitė 2014: Budriūnaitė, Agnė. The Tension Between Illusion and Reality in Zhuangzi's 'Dream of the Butterfly'. Philosopphical Analysis of the Western Reception. – The Polish Journal of Aesthetics, Vol. 32 (1/2014), pp. 137-152, academia.edu, PDF, 16 p., 27.12.2015, estetykaikrytyka.pl, PDF, 16 p., 31.12.2015, URLs: https://www.academia.edu/9538619/The_Tension_Between_Illusion_and_Reality_in_Zhuangzi_s_Dream_of_the_Butterfly._Philosophical_Analysis_of_Western_Reception, and http://estetykaikrytyka.pl/art/32/eik_32_8.pdf.

Dizikes 2011: Dizikes, Peter. When the Butterfly Effect Took Flight. – MIT News Magazine, February 22, 2011, technologyreview.com, 27.12.2015, HTML, URL: http://www.technologyreview.com/article/422809/when-the-butterfly-effect-took-flight.

IMDb: Havana (I) (1990), imdb.com, 27.12.2015, URL: http://www.imdb.com/title/tt0099747/fullcredits?ref_=tt_ov_wr#writers.

Lin 2007: Lin, Derek. The Dream of the Butterfly. – In: Tao Living, 2007, taoism.net, 30.12.2015, URL: http://www.taoism.net/living/2007/200703.htm.

Lorenz 1972: Lorenz, Edward Norton. Predictability: Does the Flap of a Butterfly's Wings in Brazil Set Off a Tornado in Texas? 139th Meeting of the American Association for the Advancement of Science, December 29, 1972, eaps4.mit.edu, 27.12.2015, PDF, 5 p., URL: http://eaps4.mit.edu/research/Lorenz/Butterfly_1972.pdf.

MIT News 2008-04: Edward Lorenz, father of chaos theory and butterfly effect, dies at 90. – MIT Tech Talk, Volume 52, Number 24, Wednesday, April 30, 2008, Massachusetts Institute of Technology (MIT), Cambridge, MA 02139-4307, news.mit.edu, April 16, 2008, HTML or news.mit.edu, April 30, 2008, PDF, p. 2, 27.12.2015; URL: http://news.mit.edu/2008/obit-lorenz-0416 or http://news.mit.edu//2008/techtalk52-24.pdf.

Roberts 2013: Roberts, Yvonne. NHS SOS by Jacky Davis and Raymond Tallis – review. As it approaches its 65th birthday, the NHS is clearly unwell but not beyond treatment if we act now – The Guardian, 01.07.2013, theguardian.com, HTML, 31.12.2015, URL: http://www.theguardian.com/books/2013/jul/01/nhs-sos-davis-tallis-review.

Tallis 2009: Tallis, Raymond. Zhuangzi And That Bloody Butterfly. Raymond Tallis dreams up a flight of philosophical fancy. – Philosophy Now, A Magazine of Ideas, 2009, philosophynow.org, HTML, 27.12.2015, URL: https://philosophynow.org/issues/76/Zhuangzi_And_That_Bloody_Butterfly.

Vickers 2015: Vickers, Salley. The Black Mirror: Fragments of an Obituary for Life review – Raymond Tallis’s existential memento mori. The former professor of geriatric medicine reflects on his life from the vantage point of ‘death’ in this wise and enlightening book. – The Guardian, 01.07.2013, theguardian.com, HTML, 31.12.2015, URL: http://www.theguardian.com/books/2015/aug/16/black-mirror-fragments-obituary-life-review-raymond-tallis-existential-memento-mori.

Wikipedia, en.: Butterfly effect in popular culture, 27.12.2015, URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Butterfly_effect_in_popular_culture.

Wikipedia, en.: Edward Norton Lorenz, 27.12.2015, URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Edward_Norton_Lorenz.

Wikipedia, en.: Raymond Tallis, 30.12.2015, URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Raymond_Tallis.


Ресурси

Academia.edu, URL: https://www.academia.edu.

MIT Lorenz Center, URL: https://eapsweb.mit.edu/research/lorenz.

MIT News, URL: http://news.mit.edu.

Wikipedia, en., URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Main_Page.


Бележка

Авторът на „Студиа аналитика“ не носи отговорност за деактивирани или неработещи, външни за блога, интернет връзки към цитираните източници и ресурси.

Свързани публикации

Гюров, Румен. Епистемологически основи на анализа: знание и метод. Studia Analytica, 17.04.2014, URL: http://studia-analytica.blogspot.bg/2014/04/2.html.

Гюров, Румен. Епистемологически основи на анализа: познание и знание. Studia Analytica, 15.04.2014, URL: http://studia-analytica.blogspot.bg/2014/04/blog-post_15.html.

Поредица 
София, 2015

Публикации
начална, предишна, следваща

Ползвани цитати
“Two states differing by imperceptible amounts may eventually evolve into two considerably different states... If, then, there is any error whatever in observing the present state – and in any real system such errors seem inevitable – an acceptable prediction of an instantaneous state in the distant future may well be impossible.... In view of the inevitable inaccuracy and incompleteness of weather observations, precise very-long-range forecasting would seem to be nonexistent.” (Edward Lorenz, 1963 – in Wikipedia, en.: Edward Norton Lorenz, 27.12.2015)

“If the flap of a butterfly's wings can be instrumental in generating a tornado, it can equally well be instrumental in preventing a tornado.” (Lorenz 1972: 1)

“And a butterfly can flutter its wings over a flower in China and cause a hurricane in the Caribbean. I believe it. They can even calculate the odds. It just isn't likely and it takes so long.” (“Havana”, 1990 – in Wikipedia, en.: Butterfly effect in popular culture, 27.12.2015)

“Nature’s interdependent chains of cause and effect are usually too complex to disentangle. So we cannot say precisely which butterfly, if any, may have created a given storm.” (Dizikes 2011)

“I was out for a stroll late in the afternoon,” said Chuang Tzu. “I went to one of my favorite spots under a tree. I sat there, thinking about the meaning of life. It was so warm and pleasant that I soon relaxed, dozed off, and drifted into a dream. In my dream, I found myself flying up above the field. I looked behind me and saw that I had wings. They were large and beautiful, and they fluttered rapidly. I had turned into a butterfly! It was such a feeling of freedom and joy, to be so carefree and fly around so lightly in any way I wished. Everything in this dream felt absolutely real in every way. Before long, I forgot that I was ever Chuang Tzu. I was simply the butterfly and nothing else. [...] Gradually, I woke up and realized that I was Chuang Tzu after all. This is what puzzles me. [...] What if I am dreaming right now? This conversation I am having with you seems real in every way, but so did my dream. I thought I was Chuang Tzu who had a dream of being a butterfly. What if I am a butterfly who, at this very moment, is dreaming of being Chuang Tzu? [...] You may simply be part of my dream, no more or less real than anything else. Thus, there is nothing you can do to help me identify the distinction between Chuang Tzu and the butterfly. This, my friend, is the essential question about the transformation of existence” (In: Lin 2007).

“[...] everything we consider real in life turns out to have no more reality than a dream that fades into nothingness. [...] After sufficient accumulation of knowledge over a period of time, the mind begins processing the information to extract wisdom for the soul. […] That is when we will know... that the joyous freedom of the butterfly is no longer a dream.” (Lin 2007)

“[...] no certain indications by which we may clearly distinguish wakefulness from sleep [...]” (René Decartes – in Tallis 2009)