понеделник, 27 октомври 2014 г.

Оформяне на аналитичен продукт

Румен Гюров

Към техниките на оформяне на крайния аналитичен продукт може да бъде причислено безкрайно множество от начини за оформяне на аналитичния материал като документ (според предназначението му) и като изложение (според структурирането на текста). При това в специализираните източници по методология на разузнавателния/ стратегическия анализ няма единен формат на този продукт.

Крайният аналитичен продукт е синтетичен израз на възприетия конкретен модел на анализ и този резултат трябва и може да отговори на няколко задължителни критерия: краткост, яснота, целенасоченост и степенуване на вероятностите. Първото изискване за краткост произтича от това, че по правило потребителят на разузнавателна информация обикновено е на относително високо ръководно равнище, ангажиран с широк кръг проблеми и разполага с малко време. Второто изискване за яснота предполага достъпен език и подходящо представяне на аналитичния продукт. Целенасочеността означава третиране на проблема по същество и без отклонения към други теми, а степенуването на вероятностите – ранжиране на изводите и препоръките с оглед невъзможността да бъде постигната абсолютна категоричност (Търкаланов 2003: 78–79).

Основните видове аналитични продукти са базисните проучвания, разузнавателните оценки, текущата информация и сигналната информация. Съществуват също така и по-особени аналитични продукти като психологически профили, контент-анализи, технологически анализи и др. (Търкаланов 2003: 79–80). Аналитичните продукти могат да бъдат създавани ad hoc (по конкретен повод), по график (периодично), по инициатива на анализатора или на потребителя (Krizan 1999: 41). Аналитичният продукт трябва да представи въз основа на наличната информация придобитото знание. Според една идея от Дейвид Мур разузнавателно-аналитичното знание може да бъде представено по следния начин (по идея от Moore 2006: 9):


Аналитичният продукт обикновено е в текстови формат, при което удобна форма за неговото представяне и за изпълнение на поставените към него изисквания предлага Oxford Analytica. Този формат улеснява едновременно изготвянето, представянето и ползването на резултатите от анализа и е структуриран в отделни рубрики (обособени части от текста) – www.oxan.com). Аналитичният продукт може да изглежда по следния начин:

1. Постановка на проблема:

1.1. Формулировка на проблема: описание на даден факт (вж./срв. Търкаланов 2003: 18), представляващ проява на несигурност или неопределеност под въздействието на някакво събитие, процес, явление или състояние, аналитичен резултат главно от прилагането на
РАМ-Н.

1.2. Значение на проблема – поставяне на проблема в определен контекст и определяне на неговото равнище (обхват и острота): посочване на връзките между дадения факт и други факти от средата за сигурност, вкл. спецификата на неопределеността като своеобразна несигурност или на несигурността: предизвикателството, опасността, заплахата или риска, като резултат от цялостното взаимодействие между дадена система и средата за сигурност, аналитичен резултат главно от прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС.

1.3. Смисъл на проблема – свързване на проблема с аналитичната задача (осмисляне на проблема): определяне на равнището му спрямо възложителя на аналитичната задача, свеждане на проблема до собствените потребности, интереси, намерения и цели, аналитичен резултат главно от прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС.

1.4. Кратка хронология на ключовите събития, свързани с проблема: по дати, от минало към настояще.

1.5. Оценка на данните: разграничаване на факти и тълкувания (мнения, оценки, внушения, изкривявания) и определяне на тълкуванията като резултат от потребностите, интересите, намеренията и целите на източниците и потребителите на информация за фактите, свързани с проблема.

2. Анализ на проблема: разширено фактическо и логическо изложение на проблема и неговия контекст, разглеждане на проблема като съвкупност от относително прости, решими задачи и обосноваване и избор на стратегия:

2.1. Определяне на причините за проблема – разкриване, вкл. чрез отделни матрични решения на:

2.1.1. Акторите: лице, група лица, общност(-и), общество(-а), пряко свързани с проблема, аналитичен резултат главно от прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС.

2.1.2. Противоречията (проявени и непроявени) между отделните актори, в чието взаимодействие се проявява несигурността, аналитичен резултат главно от прилагането на АМ-П и скалата на интензитета на противоречията.

2.1.3. Потребностите, интересите, намеренията и целите на отделните актори като проява във взаимодействието помежду им и във връзка с възникването и развитието на проблема.

2.1.4. Средствата – материалните и нематериалните ресурси и целенасочените действия, включени във взаимодействието и свързани с възникването и развитието на проблема.

2.2. Оценка на причините за проблема в определени съотношения – съпоставяне и сравняване, вкл. на компонентите в отделните матрични решения АСМ-СС, АСМ-НС, РАМ-Н, РАМ-ОС, РАМ-КС, АМ-П:

2.2.1. Акторите като носители на проблема – сравнителен анализ на акторите с оглед спецификата и обема на ресурсите, въвлечени в проблема (като събитие, процес, явление или състояние – М-SWOT).

2.2.2. Видовете и интензивността на противоречията – сравнителен анализ на смисъла на проблема за всеки от акторите, свързани с него.

2.2.3. Силата на взаимодействието – сравнителен анализ на взаимните въздействия между акторите, свързани с проблема.

3. Анализ на отражението на проблема, аналитичен резултат главно от прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС:

3.1. Влиянието от и на основните и страничните актори върху средата за сигурност в резултат от проблема.

3.2. Последиците от проблема с оглед на уязвимостите и ресурсите на отделните актори и с оглед на собствените уязвимости и ресурси, перспективите за установяване или неустановяване на равновесие във взаимодействието, в което се проявява несигурността или неопределеността.

4. Изводи – определяне, вкл. на измененията в отделните компоненти на матричните решения АСМ-СС, АСМ-НС, РАМ-Н, РАМ-ОС, РАМ-КС и АМ-П:

4.1. Тенденциите в развитието на проблема: специфични – пряко свързани с проблема; общи – непряко свързани с проблема; преобладаващи тенденции и доминираща тенденция.

4.2. Вероятностите в развитието на проблема:

4.2.1. Сценарии: оптимистичен, песимистичен, неутрален, реалистичен.

4.2.2. Прогноза: обоснованост, обективност, конкретност, многовариантност, степен на неопределеност на отделните сценарии.

4.2.3. Алтернатива: развитие на проблема отвъд разглежданите сценарии.

5. Заключение:

5.1. Препоръки за избора на стратегия, подходите за реализирането й, необходимите ресурси и мерките за преодоляване на проблема.

5.2. Контрол – кратко описание на механизма за постоянно наблюдение на средата за сигурност с оглед на анализирания проблем и за управление на риска (в изпълнение на препоръките).

6. Ключови думи – препратки (по преценка) към основни проблеми и области, свързани с рисковете и слабостите, и ориентация за потребителя на информацията с оглед привличане на допълнителни аналитични ресурси и координиране на политиката по сигурността.

7. Източници (по преценка):

7.1. Фактологически източници: изброяване на източниците на данни за фактите, свързани с проблема.

7.2. Концептуални източници: първоначална концепция и прилагана методология за описание и обяснение на проблема и изготвяне на препоръките и мерките по контрола.

8. Приложения (при необходимост) – допълнителна информация с цел детайлизирано представяне на спецификата на проблема, разясняване на използваната аналитична методология, обосноваване на препоръките и изводите и удостоверяване на надеждността на аналитичния продукт за вземане на управленско решение.


Източници:

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Krizan, Lisa. Intelligence Essentials. Washington, 1999, www.dia.mil, 12.10.2008, PDF, 89 p.

Moore, David. Critical Thinking and Intelligence Analysis. Washington, 2006, 134 p.

Oxford Analytica: www.oxan.com.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Оформяне на аналитичния продукт. София, Studia Analytica, 27.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, с. 173–176.