Равнища на разузнавателния анализ. Традиционен подход

Румен Гюров

(изтегляне)

В зависимост от гледната точка различни експерти в анализа обособяват две или три основни равнища – стратегическо, тактическо и оперативно или стратегическо, оперативно и тактическо, или стратегическо и оперативно-тактическо. Безспорно определеното равнище е стратегическият анализ.

Стратегическият анализ играе изключително важна роля, тъй като разглежда контекста, в който се придобива и анализира на разузнавателната информация. Стратегическият анализ предлага всеобхватна оценка на макроравнище, на равнище среда за сигурност като цяло, и дава основата за формулиране на политиката, стратегическото планиране и разпределението на ресурсите (Williams et al. 2002). „Стратегическият анализ придвижва анализатора отвъд пространството на всекидневния, рутинния, оперативно насочения анализ, който неизменно има за своя цел определянето на евентуалните цели“ (McDowell 1997: 3).

Според Фил Уилямс и др. стратегическият анализ е ориентиран спрямо: комплексната оценка на несигурността, развитието на отделни сектори в средата за сигурност, тенденциите и техните движещи сили, вредоносния потенциал на отрицателните изменения, отделните категории нежелателни прониквания в собствената среда и техните източници (разузнавателни организации, терористични мрежи, организирани престъпни групи или отделни лица), очертаване на аномалиите и отклоненията от нормата (при системно сканиране на средата) и на бъдещото развитие на средата (Williams et al. 2002). „Запазена марка на стратегическия анализ е това, че по всяка задача, съгласувана и ясно дефинирана между потребителя и разузнавача, е възможно да бъде изработен „идеален“ подход, който да покрива естеството и обхвата на темата, необходимата за придобиване информация, начина на систематизиране и на обобщаване на информацията и в края на краищата, някакъв обхват от варианти как да бъде интерпретирана картината (или картините), която се появява (включително влиянието на евентуалните решения)“ (McDowell 1993: 33).

Според Дон Макдауъл стратегическият анализ разкрива и оценява историята и евентуалното бъдещо развитие на несигурността, респ. на чуждата разузнавателна дейност и на дейността на организации и отделни лица, които пораждат несигурност в собствената среда. Стратегическият анализ в (контра)разузнаването разглежда способностите, слабостите (уязвимостите), намеренията, целите, негативните въздействия върху сигурността от страна на чужди държави, разузнавателни организации и свързани с тях престъпни групировки или лица (McDowell 1991: 49).

Стратегическият анализ е най-близкото равнище до равнището на вземане на решения от ръководството на (контра)разузнавателната организация и от овластените за нейното използване потребители, но без да „узурпира отговорността за вземаните решения“ (McDowell 1991: 49; McDowell 1997: 8).

Тактическият анализ може да бъде обособен като свързващо звено между макро- и микроравнище, между средата за сигурност и контекста на работата по някаква група от случаи (Williams et al. 2002). Въз основа на опита в киберсигурността, на равнището на тактическия анализ се извършва определяне на:

• закономерностите и типовете: времеви закономерности, особености на разузнавателното проникване, типове извършители на разузнавателно проникване, сходства в разузнавателното целеполагане;
• провокациите и реакциите: евентуалното поведение на проникващите чужди агенти при очаквани и неочаквани от тях събития с цел проактивен подход за разкриване и противодействие на тяхната активност (Williams et al. 2002).

„Оперативният разузнавателен анализ се припокрива с разследването и често е ориентиран спрямо единичен случай. Той включва технологични оценки на методите, използвани за проникване, конкретни изследвания срещу агенти на проникване и т. н. Важен компонент на оперативния анализ е идентифицирането на особена уязвимост или уязвимости, което би могло да бъде използвано за изготвяне на указания как уязвимостта или уязвимостите да бъдат минимизирани или премахнати. Друг компонент на оперативния анализ е потенциалната възможност да предостави описание на проникването по време на или малко след неговото извършване“ (Williams et al. 2002). Оперативният (контра)разузнавателен анализ насочва усилията към определяне и постигане на конкретно измерим ефективен отговор срещу чуждо разузнавателно или друго рисково проникване (Williams et al. 2002). Такъв отговор може да бъде решение, основано на препоръките от оперативния анализ, относно насоките за неутрализиране на чуждото проникване: чрез внедряване на собствени източници в чуждата среда или/и чрез разкриване на проникващите агенти с цел превръщането им в собствени разузнавателни източници или тяхното неутрализиране (изолиране от собствената среда за сигурност).

В анализа може да бъде обособено също и оперативно-тактическо равнище, на което анализът се извършва по отношение на вече разкрита заплаха или източник на заплаха (вж. McDowell 1991: 49–50; McDowell 1997: 9). Оперативно-тактическият анализ е вече не разследване, а определяне на конкретните мерки за премахване на вредата. За (контра)разузнаването това означава премахване на вредата от конкретно установено чуждо разузнавателно проникване или от друго негативно въздействие. Означава също конкретен пряк, макар и скрит, досег с чуждата разузнавателна организация или с организация, чиито действия са източник на несигурност; означава внедряване на свой агент или превербоване или неутрализиране на чужд агент.

Обособяването на оперативно-тактическо равнище на анализа е необходимо в (контра)разузнаването с оглед неговата специфика като целенасочена дейност, като своеобразно отражение на чужда разузнавателна или друга вредоносна дейност, като своеобразна (контра)разузнавателна саморефлексия. Обособяването на четири равнища на анализ е подкрепено също така и от наличието на рационална методологическа основа. Разграничаването на четирите равнища: стратегическо, тактическо, оперативно и оперативно-тактическо, е консистентно на прилагания в настоящето изследване подход. Това разграничение може да бъде прието с преразпределяне на съдържанието, влагано за различните аналитични равнища. Критерии за разграничаване могат да бъдат едновременно:

• обхватът на (контра)разузнавателния анализ – обособената в средата за сигурност област за изследване (U);
• остротата на несигурността (х);
• обемът от ресурси, необходими за овладяване на несигурността (Δ);
• равнището на вземане на решение за използването на определени ресурси и преодоляване на несигурността (Р).

Практически матрицата на (контра)разузнавателния анализ според неговото равнище би могла да разпредели съдържанието му така:

1. Стратегическият анализ е анализ с най-голям обхват: комплексен анализ на средата за сигурност като системна онтология, на максимално възможна острота на несигурността (предизвикателството и опасността), на максимален обем от необходими ресурси и/или на необходимост от вземане на решение на най-високо равнище за преодоляване на несигурността.
2. Тактическият анализ е анализ с относително голям обхват: интердисциплинарен анализ на отделни сектори в средата за сигурност съгласно изградената аналитико-синтетична матрица на средата за сигурност, на относително голяма острота на несигурността (опасността и заплахата), на относително голям обем от необходими ресурси и/или на необходимост от вземане на решение на относително високо равнище за преодоляване на несигурността.
3. Оперативният анализ е анализ със строго определен обхват: специализиран анализ на взаимодействието между собствената система за сигурност и определен източник на несигурност (заплахата и риска), на определен обем от необходими ресурси и/или на необходимост от вземане на решение на средно равнище за преодоляване на несигурността.
4. Оперативно-тактическият анализ е анализ с ограничен обхват: специфичен анализ на конкретна несигурност (на риск и уязвимост), като единствено на това равнище на анализ е налице максимално възможна степен на определеност в средата за сигурност, анализ на относително неголям обем от необходими ресурси и/или необходимост от вземане на решение на относително ниско равнище за преодоляване на несигурността.

Равнищата на анализ по отделните критерии могат да бъдат различни, но тяхната взаимовръзка определя окончателното равнище въз основа на най-високото равнище по единия от критериите, като водещ е обхватът на анализа.

С необходимата условност на разграниченията и преразпределение на съдържанието от съществуващата аналитична парадигма, равнищата на анализ могат да бъдат описани в Матрица на разузнавателно-аналитичните равнища (М-РАР) – вж. приложението в края на настоящата публикация).

Извършената систематизация на равнищата на анализ с преразпределение на съдържание от съществуващата разузнавателно-аналитична парадигма притежава поне две положителни качества:

1. Дава изключително подробно описание на аналитичния подход и оценката на чуждата разузнавателна активност на различни равнища според обхвата на самия анализ.
2. Показва еднозначно факта, че противодействието на чуждото разузнавателно или друго рисково проникване никога не може да бъде по принцип или въобще, то винаги е конкретно, спрямо установен източник и заплаха, т. е. винаги е на оперативно-тактическо равнище.

Разработената систематизация позволява формиране на цялостна представа за методологията на разузнавателния анализ и спомага за изграждане на технология на анализа в смисъла на настоящето изследване и за подреждането й в единен познавателен модел на разузнавателно-аналитичния процес.

Приложение

-А-

-Б-

Източници:

McDowell, Don (1991). Strategic Intelligence: Defining the National Threat to Public Order and Security. – In: Don McDowell. Strategic Intelligence & Analysis. Selected Writings by Don McDowell. The Intelligence Study Center, 2000, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 61 p. (46–54/47–55).

McDowell, Don (1993). Law Enforcement Decision Making. The Pivotal Role of Strategic Analysis. – In: Don McDowell. Strategic Intelligence & Analysis. Selected Writings by Don McDowell. The Intelligence Study Center, 2000, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 61 p. (29-33/30–34).

McDowell, Don (1997). Strategic Intelligence & Analysis. Guidelines on Methodology & Application. The Intelligence Study Center, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 35 p.

Williams, Phil, et al. (2002). Intelligence Analysis for Internet Security. – www.cert.org, 09.06.2005, HTML.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Равнища на разузнавателния анализ. Традиционен подход. София, Studia Analytica, 19.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 126–131.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна