Организация на разузнавателния анализ

Румен Гюров

(изтегляне)

Качеството на една организация

никога не може да надмине

качеството на умовете,

които я създават.

– Харолд Макалиндън

Въведение

Аналитичните знания и умения могат да бъдат приложени успешно само ако са част от правилно построен мисловен процес и добре осмислена аналитична дейност. Затова е необходимо да обърнем подобаващо внимание на организирането на разузнавателния анализ, както следва:

Съдържание

• Аналитична дейност, работа и процес. Примери за определяне на фази на анализа, разузнавателен цикъл, процес на създаване и използване на разузнавателна информация и разузнавателно-аналитичен процес.
• Аналитична процедура, методи и матрици. Основни аналитични задачи.
• Организиране на матричния анализ на риска и сигурността. Организиране на аналитичната дейност. Организиране на аналитичния процес. Матричен анализ на риска и сигурността. Стратегическо ниво на анализа. Тактическо ниво на анализа. Оперативно ниво на анализа. Ситуационно ниво на анализа.
• Препоръчителни източници: Joint Analysis Handbook, 2016; Национално разузнаване на САЩ, 2013; Дъглас Харис и Алан Спайкър, 2009; Уилям Елът, 2007; Лиса Кризан, 1999.

Аналитична дейност, работа и процес

Експертите в областта на разузнаването и сигурността често говорят за „разузнавателен цикъл“, „разузнавателно-аналитичен цикъл“, „разузнавателен процес“, „разузнавателно-аналитичен процес“, „информационно-аналитична работа“, „информационно-аналитична дейност“ и пр. Когато става дума за това, се има предвид „организацията на анализа“ като дейност, работа или процес, без да се правят някакви съществени разграничения между понятията (срв. JP 2-01 2017: III-44–III-46; Kuosa 2014: 43-44; Курносов, Конотопов 2004: 26; Кузнецов 2001: гл. II; и др.). Например:

През 2016 г. НАТО издава наръчник, в който определя следните „фази на анализа“: първо – определяне на аналитичните потребности; второ – подготовка на анализа, вкл. планиране, събиране на наличните данни и проучване (office-based data collection and research); трето – организиране и подготвяне [на самия анализ]; анализиране на събираните данни; четвърто – разработване на заключения и препоръки; пето – представяне (reporting) на аналитичния резултат (см. JALLC 2016: 3; рис. 1).

Рис. 1. Фази на анализа

(The Phases of Analysis, JALLC 2016: 3)

През 2013 г. Националното разузнаване на САЩ въвежда следния модел1 на разузнавателния цикъл (рис. 2), за да унифицира практиката в американската разузнавателна общност:

Рис. 2. Разузнавателен цикъл

(Intelligence Cycle, ODNI 2013: 4)

Звената в този модел са: планиране и насочване (planning and direction) – поставяне на изискванията от потребителя и планиране на действията съобразно тези изисквания; придобиване (collection) на данни за произвеждане на искания аналитичен (intelligence) продукт; обработка и разработване (processing and exploitation) – превръщане на суровите данни в удобен за ползване формат; анализ и произвеждане (analysis and production) – интегриране, оценка, анализиране на обработената информация за включване в крайния продукт; оценяване (evaluation) на резултатите на всяка стъпка от аналитичния цикъл, непрекъсната обратна връзка на всеки един етап спрямо предходните и следващите; разпространение/предоставяне (dissemination) на крайния продукт до неговия потребител и всички останали, за които се отнася (ODNI 2013: 4-6).

Още през 1999 г. Лиса Кризан предлага сходен модел на „процеса на създаване и ползване на разузнавателния анализ“ (Process of Intelligence Creation and Use, рис. 3):

Рис. 3. Процес на създаване и използване на разузнавателната информация 

(Process of Intelligence Creation and Use, Krizan 1999: 8)

Моделът на Лиса Кризан включва: потребител, изисквания и поставяне на изискванията от потребителя, планиране и поставяне на задачи, събиране [на данни], обработка и разработване [на данните], анализ, оценка [на резултатите от анализа], произвеждане [на аналитичен продукт], разпространение [на аналитичния продукт]. Авторката поставя оценката [на резултатите от анализа] в ключова позиция от този цикъл, тъй като на нейна основа може да не се стигне до разпространяване [на краен аналитичен продукт], а цикълът да започне отново от планирането и поставянето на задачи или от събирането [на данните] (Krizan 1999: 8 etc.).

През 2009 г. Дъглас Харис и Алан Спайкър в своя разработка, посветена на критичното мислене и разузнавателния анализ, представят следния модел на т.нар. „разузнавателно-аналитичен процес“ (рис. 4):

Рис. 4. Разузнавателно-аналитичен процес

(The intelligence process, Harris, Spiker 2012: 209)

В предложения модел виждаме следните звена на разузнавателно-аналитичния процес: първо – събиране на данни (data collection); второ – оценка на данните (data evaluation); трето – свързване на данните (data collation); четвърто – интегриране на данните (data integration); пето – индуктивни разсъждения (inductive reasoning); шесто – разработване на хипотези (hypothesis development); седмо – изводи (inferences) и осмо – действия (actions). В модела Харис-Спайкър същинският анализ включва звената от интегриране на данните до изводи (Harris, Spiker 2012: 209).

Моделите, представени по-горе като „разузнавателен цикъл“, „фази на анализа“, „процес на създаване и използване на разузнавателна информация“ и „разузнавателно-аналитичен процес“, имат почти едно и също съдържание и структура. В специализираните източници съдържанието, структурата и понятията в тези модели се приемат до голяма степен по подразбиране, въз основа на установена към даден момент практика. Разликите в съдържанието, структурата и понятията в тях зависят от източника и възприетата концепция за анализ. Затова имаме пълно право да разработим наше собствено виждане за организацията на анализа, като разграничим съдържанието на понятията „аналитична дейност“, „аналитична работа“, „аналитичен процес“, „аналитична процедура“ и „аналитичен метод“. Можем да разграничим тези понятията по следния начин:

Аналитичната дейност обхваща аналитичната работа, аналитичния процес, аналитичната процедура, аналитичните методи и аналитичните матрици, разработени съобразно конкретната аналитична задача. Всяко звено от аналитичната дейност се съдържа в звеното от „по-високо“ ниво и съдържа звената от „по-ниските“ нива. Разбира се, аналитичните методи и матрици са сърцевината на всеки анализ и като звена от аналитичната дейност съдържат „единствено“ решение на поставената аналитична задача (рис. 5. Структура на аналитичната дейност):

Рис. 5. Структура на аналитичната дейност

В нашата матрица прекрасно се вписва цялото разнородно съдържание на популярните сред експертите понятия „разузнавателен...“ или „разузнавателно-аналитичен цикъл“ или „... процес“. Без да забравяме, че всъщност става дума за „организация на аналитичната дейност“!


Аналитична процедура, методи и матрици

Аналитичната процедура е подредена последователност, която структурира и насочва нашите действия, така че да организираме, проведем, оформим, завършим и представим успешно нашия анализ като чисто мисловна дейност. Въз основа на добре изградената от нас аналитична процедура, ние би следвало да знаем мястото на всяко наше аналитично действие, т.е. защо, кога, спрямо какво, как и с каква цел прилагаме даден аналитичен метод, експертна техника или/и аналитична матрица.

Как да подредим аналитичната процедура?

Първата ни стъпка е да определим своята основна аналитична задача. Откъде да започнем? Нека обърнем внимание на един интересен автор! През 2007 г. Уилям Елът. представя своя разработка, в която описва четири категории ситуации. Нарича ги “case situations” (букв. „ситуации по конкретни случаи“, см. „типични случаи“, тук условно да ги наречем „случайни ситуации“) и ги изброява: проблеми (problems), решения (decisions), оценки (evaluations) и правила (rules) (Ellet 2007: 20).

Според Уилям Елът:

„Четирите [категории ситуации] не са единствените ситуации, открити в отделните случаи (cases), но много случайни ситуации наистина принадлежат към тези четири категории, и когато това е така, категоризирането на ситуацията помага за организиране на анализа. Този подход не е единственият правилен начин – това е един от начините.“ (Ellet 2007: 20).

Според автора проблемната ситуация е „случайна ситуация“, при която имаме някакъв значителен резултат или проява (performance, см. „представяне, изпълнение, постижение“), но нямаме обяснение за този резултат или проява. Анализът на проблемната ситуация започва с дефиниране на проблема, който често е непроявен. Затова при анализа първо трябва да разкрием проблема, а след това връзката на дадения резултат или проява/постижение с техните първопричини (root causes). (Ellet 2007: 21).

Втората категория ситуации, която авторът предлага на вниманието ни, е „ситуацията решение“. Всъщност, когато описва тази категория, Уилям Елът предлага извършване на анализ в подкрепа да някакво решение. Според него независимо от обхвата на решението, неговият анализ изисква да се определят вариантите (options), критериите и съответните аргументи (evidence) за вземане на решение, като най-важната част са критериите. Критериите отсяват необходимите данни и определят предпочитаните възможности. Критериите посочват и окончателното решение. (Ellet 2007: 22-23).

При „ситуацията оценка“ имаме преценяване (judgement) на стойност (worth), ценност (value) или ефективност на дадено изпълнение, действие или резултат (effectiveness of a performance, act, or outcome). Подобно на „ситуацията решение“, при оценъчната ситуация най-важни са критериите, като впоследствие също се търси връзката между аргументите и дадената оценка. Оценката трябва да разглежда и положителните, и отрицателните страни на случващото се. (Ellet 2007: 23-24).

„Анализът на правилата“ (букв. “rules analysis”) е преди всичко качествен анализ и включва разбиране за: типа необходима информация, подходящо правило за придобиване (furnish) на тази информация, точния начин за прилагане на това правило, необходимите данни за прилагане на правилото. (вж. Ellet 2007: 24-26).

Концепцията на Уилям Елът е изключително оригинална. За него категориите ситуации не са непреодолимо разграничени, те представляват по-скоро преливащи една в друга ситуации и дори аспекти на една и съща ситуация. Конкретно доказателство в тази посока е разглеждането на една и съща ситуация едновременно като ситуация проблем и ситуация оценка (срв. Ellet 2007: 49-60; 79-86).

От гледна точка на нашия аналитичен подход, в представената концепция има ред спорни постановки: неизяснени критерии за категоризиране на ситуациите; незавършен вид на категоризирането, недостатъчно и неизбистрени характеристики на ситуацията правило, повторение на методическите указания за анализ на различните категории ситуации без открояване на съществено и несъществено, без обобщаване на сходни характеристики и пр. Можем да открием също известно смесване на понятията. Авторът отъждествява „действителните ситуации“, които представляват интерес за анализатора, с „аналитичните ситуации“, в които анализаторът се намира, когато проучва действителните ситуации (срв./см. Ellet 2007: 20-26, 49-60; 79-86).

С други думи, имаме отъждествяване на предмета на анализ с отделните етапи на аналитичната процедура като чисто мисловна дейност. Но! За нас всеки етап от аналитичната процедура следва да бъде обособен въз основа на специфичните аналитични задачи, които решава. В този смисъл, можем да обособим следните „етапи“, „категории“ или „аспекти“ в анализа:

• проблемен анализ, (см. „ситуация проблем“), когато основната ни задача е да изясним проблем;
• причинно-следствен анализ (см. „ситуация правило“), когато основната ни задача е да открием какви причини стоят зад случващото се;
• оценъчен анализ, (см. „ситуация оценка“), т.е. когато основната ни задача е да разберем какво значение има случващото се;
• анализ на оптималния избор, (см. „ситуация решение“), когато основната ни задача е да разберем смисъл за нас има случващото се, т.е. да направим най-подходящия избор между възможните решения да предприемем на някакво действие.

Остава ни само да подредим аналитичните си задачи, респ. аспекти на анализа, в рационално обоснована връзка помежду им, чрез разработената от нас познавателна матрица (рис. 6):

Рис. 6. Основни аналитични задачи

(идея: Ellet 2007: 20-26 etc.)

Въз основа на решаваните задачи, аналитичната процедура преминава през етапите на: формулиране на проблема, проучване за взаимозависимост, оценка на значението и избор на действие. В този смисъл аналитичната процедура за нас е изцяло мисловна дейност. Нашата матрица на основните аналитични задачи ясно показва, че формулирането на даден проблем предполага установяване на неговите причини, т.е. на взаимозависимостта между проявата на този проблем и резултатите от тази проява, което на свой ред предполага оценка на значението на този проблем и установената взаимозависимост и накрая, стигаме до необходимостта от избор на подходящо действие за неговото решаване. По такъв начин етапите на нашия анализ са наистина хармонично преливащи едно в друго и взаимосвързани така, както взаимосвързана е заобикалящата ни действителност и ние с нея.

За да изясним напълно аналитичната процедура, са ни необходими някои допълнителни уточнения:

Първо. Следва да разграничим аналитичната процедура от аналитичния процес, който освен етапите на аналитичната процедура включва в себе си и етапите на предварителното събиране, свързване и преценка на данните, т.е. етапи, които невинаги представляват само мисловна дейност.

Второ. Когато говорим за установяването на взаимозависимост, напълно е ясно, че този етап от аналитичната процедура е част от анализа на риска и сигурността. Когато преминем към следващия етап – оценка на значението на даден проблем, за да останем в сферата на анализа на риска и сигурността, е необходимо да насочим вниманието си към тяхната проява – съотношенията между необходим, достъпен и недостигащ ресурс, за които вече стана дума.

Трето. Методите на нашия анализ неизбежно са приетите общонаучни – когнитивни, логически и епистемологически методи и системния метод, както и другите, утвърдени в практиката структуриращи методи, експертни и описателни техники. По своята същност, разработените аналитични матрици също представляват методи – методи със специално предназначение, методи за подреждане, осмисляне и онагледяване на аналитичните ни действия. Аналитичните методи и матрици са „органична част“, същност на аналитичната процедура и практически неотделими от нея.


Организиране на матричния анализ

За да организираме рационално аналитичната дейност, ни е необходима ясна представа за нейното съдържание. Можем да направим следните разграничения (рис. 7):

Рис. 7. Организиране на аналитичната дейност
(идея: JALLC 2016: 3; ODNI 2013: 4-6; Harris, Spiker 2012: 209; Ellet 2007: 20-26; Krizan 1999: 8 etc.)

Съдържанието на аналитичната дейност, представено в нашата матрица, е достатъчно нагледно, за да изисква по-нататъшно подробно описание, дадено вече с описанието на ползваните модели на НАТО, Националното разузнаване на САЩ, Дъглас Харис и Алан Спайкър, Лиса Кризан, както и с описанието на аналитичната процедура, представено по-горе.

При внимателно разглеждане и прилагане на матрицата за организиране на аналитичната дейност трябва да обърнем особено внимание на следното:

Първо. Съдържанието на анализа произтича от конкретните потребности и възможности за избор по отношение на потребителите, техните изисквания, наличните информационни източници, данни и аналитични способности.

Второ. Във всеки аналитичен етап имаме звено „обратна връзка“, което означава, че на всеки етап от определянето и поставянето на изискванията на потребителите до изготвянето на крайния аналитичен продукт можем да направим критичен преглед на извършеното. Последното означава не да преминем непосредствено към следващия етап от дейността, а да се върнем към началото или към предходен неин етап, вкл. като уточним изискванията към нашия анализ. Означава също, че можем да „прескочим“ някой или някои от следващите етапи.

Трето. Организирането на нашия анализ като поредица целенасочени действия към определен резултат е отразено в съдържанието на аналитичната работа, процес, процедура и прилагани методи.

Четвърто. Аналитичният продукт е пряк резултат от аналитичния процес и е завършен тогава, когато сме очертали възможния избор на действия по отношение на риска и сигурността. Аналитичният продукт, обаче, е резултат също от цялостната аналитична дейност, доколкото аналитичният процес е нейна съставна част. В тази връзка, от непосредствено значение за изготвянето на качествен аналитичен продукт е организирането както на цялостната аналитична дейност (рис. 7. Организиране на аналитичната дейност), така и на аналитичния процес в частност. За целта използваме следната предварително разработена познавателна матрица (табл. 1. Организиране на аналитичния процес).

Табл. 1. Организиране на аналитичния процес

Матрицата за организиране на аналитичния процес ни позволява да подредим мисловната си дейност, да съсредоточим усилията си върху последователната обработка на данните, анализ на информацията и изготвяне на крайния аналитичен продукт. Позволява ни да използваме придобитите знания и да развием интелектуалните си уменията за анализ на риска и сигурността.

След като имаме ясна представа за съдържанието на аналитичната дейност и сме подредили мислите си, идва ред да ги съчетаем с обхвата на отделните равнища на анализ, особеностите на обекта и предмета на анализ и потребностите на управлението на риска и сигурността. Само по този начин можем да имаме добре обоснован, богат по съдържание и възможности матричен анализ на риска и сигурността (рис. 8. Матричен анализ на риска и сигурността).

Организирането на матричния анализ по такъв начин трябва да ни помогне да съчетаем всички аналитични компоненти, като:

• запазим тяхната самостоятелност, така че при всяко наше аналитично действие да знаем каква конкретна задача решаваме, на какво ниво, с какъв обхват, с какви методи и въз основа на какви матрични решения;
• осигурим възможността да ги комбинираме, така че да получим максимален ефект от избраната аналитична технология и отразим многообразието на анализираната действителност.

Преди това, да си припомним накратко:

За аналитичните равнища. Във връзка с аналитичните равнища е важно да насочим вниманието си към характерния за всяко едно от тях фокус: на стратегическо ниво това са взаимодействията и необходимите ресурси в средата за сигурност; на тактическо – въздействията върху достъпа до необходимите ресурси; на оперативно – влиянието върху самите ресурси и на ситуационно – потенциалния или реален недостиг на ресурси.

За обхвата на анализа. Обхватът на нашия анализ се определя от неговия обект и предмет, но не се изчерпва само с тях. Анализът на риска и сигурността, най-общо казано, има за обект взаимозависимостта между дадена система и нейната среда, която се проявява само във взаимодействие помежду им. Негов предмет е съотношението между достъпен и необходим ресурс, което произтича от достъпа до ресурс за системата при взаимодействието ѝ със средата. По подразбиране от неговия обект и предмет, в обхвата на нашия анализ попада цялата среда за сигурност, вътрешна и външна, наричана още „условия“, „контекст“, „обстоятелства“ и пр. Средата за сигурност включва в себе си и съответно в аналитичния обхват (рис. 8):

Рис. 8. Матричен анализ на риска и сигурността

• участниците във взаимодействията, наричани също „играчи“, „субекти“ или „актори“, т.е. лица или групи лица, организации, структури, формирования, държави, общности, общества, частни компании и пр.;
• взаимодействията, респ. действията, събитията, явленията, процесите, въздействията и влиянията в средата за сигурност;
• потребностите, интересите, намеренията и целите на участниците;
• достъпа до ресурс и контрола върху достъпа;
• ресурсите, наричани още „активи“, „блага“, „ценности“ и пр.;
• причинно-следствените връзки между всички компоненти в средата за сигурност.

За управлението на риска и сигурността. С оглед потребностите от управление на риска и сигурността, вече разполагаме с матрицата, която ни предлага концепцията на Джон Бойд за т.нар. НОРД цикъл и която можем да ползваме за организиране на нашия анализ (вж. рис. 8. Матричен анализ на риска и сигурността).

Нека разгледаме предложената матрица по нива:

Стратегическо ниво. Стратегическото ниво на анализа, както вече стана ясно, е с най-голям обхват. Включва вътрешната и външната среда за сигурност, съответно всички останали нива на анализ: тактическо, оперативно и ситуационно, както и всички взаимодействия, ресурси, взаимозависимости, съотношения, резултати, участници, техните потребности, интереси, намерения, цели и пр. (рис. 9):

Рис. 9. Стратегическо ниво на анализа

На стратегическо ниво взаимозависимостта, която определяме като сигурност или/и несигурност, съответно като потенциално или/и реално предизвикателство, изисква проучване на необходимия ресурс в средата за сигурност и въздействията върху него. Аналитичното усилие е най-голямо по отношение събирането на относимите данни, очертаването на потенциален или/и реален проблем. Обхватът на анализа на стратегическо ниво поставя акцента върху прилагането на известните ни общонаучни методи, в управлението на риска и сигурността вниманието е съсредоточено върху наблюдението на средата с цел предотвратяване на отрицателните въздействия върху необходимия ресурс и възникване и развитие на несигурност под формата на предизвикателство. Не бива да забравяме, че предизвикателството може да притежава и положителни характеристики, тъй като промените в средата за сигурност могат да са в посока увеличаване на необходимия ресурс. При представяне на резултатите от анализа усилията следва да се съсредоточат върху сбитото и по същество описание на огромен обем данни за анализирана област с най-голям обхват. Непосредствено свързани с целите на стратегическото ниво са матриците на аналитичните равнища, за анализ на сигурността, на пирамидата на потребностите, на видовете интереси, видовете несигурност, на знанието, на когнитивните, логическите и епистемологическите методи, на системния метод, на PEST методите, „Син океан“.

Тактическо ниво. Тактическото ниво на анализа има по-малък обхват в сравнение със стратегическото. Включва оперативното и ситуационното ниво на анализ и онези области от средата за сигурност, в които взаимодействията засягат достъпния ресурс (рис. 10):

Рис. 10. Тактическо нива на анализа

На тактическо ниво разпознаваме реална или/и потенциална опасност (респ. несигурност или/и сигурност), като целенасочено обособяваме област, в която тя се проявява или може да се прояви най-отчетливо въз основа на установените въздействия върху достъпния ресурс. Аналитичното усилие е най-голямо по отношение свързването на относимите данни и очертаването на възможните причини за възникналата взаимозависимост. Обхватът на анализа на тактическо ниво поставя акцента върху прилагането на известните ни структуриращи методи именно с оглед обособяване на областите на взаимодействие, представляващи интерес. В управлението вниманието е съсредоточено върху ориентацията в средата с цел пресичане на отрицателните въздействия върху достъпния ресурс и възникване и развитие на несигурност под формата на опасност. Не бива да забравяме, че всяка опасност може да се придружава и от възможност за положителни промени. При представяне на резултатите от анализа усилията следва да се съсредоточат върху стегнатото обяснение на наличните данни, които обхващат относително голяма и разнообразна аналитична област. Непосредствено свързани с целите на тактическото ниво на анализа са матриците на аналитичните равнища, пирамидата на потребностите, на видовете интереси, на видовете несигурност, на системния метод, на PEST методите, за анализ на макро- и микросредата, на SWOT и ACT-ON анализа.

Оперативно ниво. Оперативното ниво на анализа има строго определен обхват – областта на взаимодействие между двама и повече участници в средата за сигурност и съдържа в себе си ситуационното ниво на анализа. Анализират се целенасочени въздействия, които влияят отрицателно върху съотношението между достъпния и необходимия ресурс (рис. 11, РС – съкращение от „ресурс“).

Рис. 11. Оперативно ниво на анализа

На оперативно ниво разпознаваме реална или/и потенциална заплаха (респ. несигурност или/и сигурност), като целенасочено обособяваме областта на целенасочени отрицателни въздействия върху съотношението между достъпния и необходимия ресурс. Аналитичното усилие е най-голямо по отношение оценката на относимите данни и очертаването на обективното значение за възникналата взаимозависимост, доколкото се налага допълнително да бъдат изяснени истинските потребности, интереси, намерения и цели, често оставащи скрити зад действията и поведението на участниците в средата за сигурност. Обхватът на анализа на оперативно ниво поставя акцента върху прилагането на известните ни експертни методи именно с оглед отразяване и интегриране на различни гледни точки за начините и стратегиите за справяне със заплахата. В управлението вниманието е съсредоточено върху избора на най-подходящо решение с цел противодействие на отрицателното влияние и на възникването и развитието на несигурност под формата на заплаха. Не бива да забравяме, че всяка заплаха може да се придружава и от възможност за избягване на конфликтното взаимодействие и за установяване на сътрудничество при намиране на общ интерес. При представяне на резултатите от анализа усилията следва да се съсредоточат върху изводите въз основа различните сценарии на развитие на заплахата. Непосредствено свързани с целите на тактическото ниво на анализа са матриците за конфликтното взаимодействие, за анализ на организацията, вкл. НОРД цикъла, отношението към риска, организационната култура, лидерството и проявата на чувства, както и прилагането на индивидуалните и колективните експертни техники.

Ситуационно ниво. Ситуационното ниво на анализа също е със строго определен обхват, обособен въз основа недостига на ресурс при дадено взаимодействие. Анализират се целенасочени въздействия, които влияят отрицателно върху недостигащия ресурс (рис. 12):

Рис. 12. Ситуационно ниво на анализа

На ситуационно ниво разпознаваме реален или/и потенциален риск (респ. несигурност или/и сигурност), като целенасочено обособяваме областта на въздействията, свързани с недостига на ресурс. Аналитичното усилие е най-голямо по отношение описанието на относимите данни и очертаването на най-подходящото решение за избор на действие спрямо възникналата взаимозависимост, доколкото се налага описани редица вероятностни характеристики. Обхватът на анализа на ситуационно ниво поставя акцента върху прилагането на известните ни описателни методи, но не като графични изображения, а като систематизация и подреждане на аналитичните действия за разпознаване, измерване, изчисляване и преценяване на риска, с цел неговото неутрализиране. В управлението вниманието е съсредоточено върху предприемането на възможно най-подходящото действие с цел неутрализиране на недостига. Не бива да забравяме, че при всеки риск може да има възможност за компенсиране на недостигащия ресурс и за установяване на превъзходство във взаимодействията с другите участници в средата за сигурност. При представяне на резултатите от анализа усилията следва да се съсредоточат върху препоръките за адектватен отговор на риска при развитие на различните сценарии. Непосредствено свързани с целите на ситуационното ниво на анализа са матриците на видовете несигурност, за разпознаване, измерване, изчисляване и преценяване на риска.


Обобщение

Как да организираме своя матричен анализ на риска и сигурността?

Подреждаме своите действия, свързани с анализа, в две основни направления: първо, като организационна дейност и второ, като мисловен процес.

1. В аналитичната дейност включваме: определяне и поставяне на изискванията от потребителя на анализа, планиране на анализа, аналитична работа, аналитичен процес, аналитична процедура, прилагане на аналитичните методи и матрици и обратна връзка.
2. В аналитичната работа включваме: поставяне на аналитичната задача, преценка на наличните данни, определяне на потребностите от данни, аналитичен процес, аналитична процедура и обратна връзка.
3. В аналитичния процес включваме: събиране на данните, свързване на данните, оценка на данните, аналитична процедура, прилагане на аналитичните методи и матрици и обратна връзка.
4. В аналитичната процедура включваме: формулиране на проблема, проучване за взаимозависимост, оценка на значението, аналитична процедура, прилагане на аналитичните методи и матрици и обратна връзка.
5. В аналитичните методи включваме: общонаучните – когнитивни, логически и епистемологически методи и системния метод, структуриращите методи съобразно обхвата и задачите на нашия анализ, аналитичните матрици, както и обратна връзка.

На всяка стъпка от нашата аналитична дейност поддържаме активна обратна връзка между анализатора и потребителите на резултатите от извършените действия, например: на етап формулиране на проблема се консултираме с потребителя на анализа дали нашата формулировка отговоря на неговите изисквания. Целта е да преминем към следващ етап, да „прескочим“ даден етап или/и да започнем нашите действия от предходен етап, след което да „вървим“ към изготвянето на крайния аналитичен продукт.

Организирането на аналитичната ни дейност (рис. 7. Организиране на аналитичната дейност) и процес (табл. 1. Организиране на аналитичния процес) ни позволяват да разграничим организационните от мисловните действия, чиято разделителна линия минава през етапите, свързани с обработката на данните. Не трябва да забравяме, че организационният и мисловният аспект не могат и не бива да бъдат разделяни, тъй като всяка организация без мисъл и всяка мисъл без организация са еднакво непрактични и безсмислени, макар и не невъзможни неща.

Организирането на аналитичната ни дейност (рис. 7. Организиране на аналитичната дейност) и процес (табл. 1. Организиране на аналитичния процес) ни позволява да структурираме, подредим, изпълним с конкретно съдържание и приложим цялостна матрица за анализ на риска и сигурността. Нашата матрица включва в организацията на анализа разграничените от нас аналитични нива, обекта и предмета на анализ, управлението и целите на управлението на риска и сигурността, изготвянето на крайния аналитичен продукт (рис. 8. Матричен анализ на риска и сигурността).

Матрицата за анализ на риска и сигурността (МАРС) е изградена на общ принцип – въз основа на разработена универсална познавателна матрица, което позволява непротиворечиво интегриране на отделните компоненти на анализа, подпомага осмислянето на придобитите аналитични знания и успешното им превръщане в ефикасни аналитични умения.

Аналитичните знания и умения, независимо от приетия подход за тяхното изграждане и прилагане, обаче, намират своето отражение и окончателна оценка в изготвения краен аналитичен продукт.


Източници:

1. Кузнецов 2001: Кузнецов, Игорь Николаевич. Информация: сбор, защита, анализ. Учебник по информационно-аналитической работе. Москва: Яуза, 2001, fictionbook.ru, PDF, 169 с., доступ: 06.09.2009.
2. Курносов, Конотопов 2004: Курносов, Юрий Васильевич, и Павел Юрьевич Конотопов. Аналитика: методология, технология и организация информационно-аналитической работы. Москва: Русаки, 2004, интернет, DJV, 516 с., доступ: 19.04.2011.
3. Ellet 2007: Ellet, William. The Case Study Handbook: How to Read, Discuss, and Write Persuasively about Cases. Boston: Harvard Business School Press, 2007, uascentral.uas.alaska.edu, PDF, 280 p., access: 14.10.2009; updated reference: edisciplinas.usp.br, PDF, 278 p., access: 07.04.2020, url.
4. Harris, Spiker 2012: Harris, Douglas H., and V. Alan Spiker. Critical Thinking Skills for Intelligence Analysis. – In: Ergonomics – A Systems Approach. Edited by Dr. Isabel L. Nunes. ISBN 978-953-51-0601-2. Published online: 25 April 2012. Published in print edition April 2012, InTech, 2012, pp. 209-232, cdn. intechopen.com, 25.09.2017, PDF, 26 p., access: 05.04.2020, url.
5. JALLC 2016: Joint Analysis Handbook. 4th Edition. Authors: Jacqueline Eaton, John Redmayne, Marvin Thordsen. Monsanto, Lisbon: NATO Joint Analysis and Lessons Learned Centre (JALLC), February 2016, jallc.nato.int, PDF, 135 p., access: 01.04.2020, url.
6. JP 2-01 2017: Joint Publication 2-01. Joint and National Intelligence Support to Military Operations. JP 2-01. Washington, D.C.: Office of the Chairman of the Joint Chiefs of Staff, 5 July 2017, jcs.mil, PDF, 220 p., access: 11.08.2019, url.
7. Krizan 1999: Krizan, Lisa. Intelligence Essentials for Everyone. Occasional Paper Number Six. Washington: Joint Military Intelligence College, June 1999, dtic.mil, PDF, 89 p., access: 10.12.2008; apps.dtic.mil, a476726, PDF, 90 p., access: 17.12.2017; access: 11.08.2019, url; updated reference: apps.dtic.mil, PDF, 90 p., ADA476726, access: 31.10.2021, url.
8. Kuosa 2014: Kuosa, Tuomo. Towards Strategic Intelligence – Foresight, Intelligence, and Policy-Making. National Defense College, Center for Asymmetric Threat Studies, Dynamic Futures, 2014, ec.europa.eu, PDF, 124 p., access: 11.08.2019, url.
9. ODNI 2013: U.S. National Intelligence. An Overview 2013. Office of the Director of National Intelligence (ODNI), 2013, dni.gov, PDF, 103 p., access: 11.08.2019, url.

© Оригинална публикация: 03.05.2026

Препоръчително цитиране:

Гюров, Румен. Организация на разузнавателния анализ. София: Studia Analytica, 03.05.2026.

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 126-177, ISBN 978-954-91927-4-2.
2. Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Издателство „Изток-Запад“, 2012, с. 261-308, ISBN 978-619-152-096-1.
3. Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 108-110, ISBN 978-619-160-943-7.
4. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 222-240, ISBN 978-619-188-457-5.
5. Гюров, Румен. Измерване, изчисляване и преценка на риска и сигурността. София: Studia Analytica, 18.08.2024, ред. 13.10.2024, url.

Свалени онлайн публикации:

1. Гюров, Румен. Ситуационен анализ. София: Studia Analytica, 16.10.2014, url и pdf, свалена на 03.05.2026 г. 
2. Гюров, Румен. Равнища на разузнавателния анализ. Традиционен подход. София: Studia Analytica, 19.10.2014, url и pdf, свалена на 03.05.2026 г.
3. Гюров, Румен. Организация на управлението на риска. София: Studia Analytica, 03.03.2019, url и pdf, свалена на 03.05.2026 г.