Матричен анализ на рисковете и сигурността

Румен Гюров

(изтегляне)

Същност на матричния подход

Матричният подход е широко използван в човешката дейност и по-специално в областта на националната сигурност. Матричните решения са част от:

• текущото планиране на политиката по сигурността (HMG 2008: 7, 44; HMG 2010: 7, 44);
• управлението и оценката на рисковете (DSMC 2001: 24, 74–75, 129, 147, 158–164; USDOE 2005: 11, 27, 66);
• методологията на прогнозирането (Curry, Schultz 2009: 35–60);
• стратегическото планиране на разузнавателноаналитичните способности (CIA 2000–2001: 48–51);
• мениджмънта и целеполагането (Todorovic et al. 2011: 11386–11398; Hell et al. 2009: 1–22);
• планирането по сценарии (JISC 2008: 1–25);
• обработката, обобщаването, анализа, оценката и разпространението на разузнавателната информация (особено показателна е специализираната разработка в тази насока на Корпорацията РАНД: Pernin et al. 2007: 1–55);
• организацията и управлението на отбранителните способности (Hart-Rudman 2001: 12–13);
• провеждането на операции за поддържане на мира (HDA 2008: 2–4);
• изграждането и развитието на военновъздушните сили (Jannarone et al. 1991: 80–91);
• анализа и оценката на заплахите и рисковете за околната среда, ресурсите и устойчивото развитие на човешките общности (Canter et al. 2007: 18, 20–22, 94, 100, 111, 114–115, 134, 137–142, 358);
• оценката на заплахите и рисковете за човешкия капитал (Germon et al. 2011);
• анализа и оценката на рисковете при евентуални природни бедствия (FRA 2007: 19–29);
• оценката на риска за критичната инфраструктура (Belluck et al. 2006: 99–100);
• оценката на кредитния риск (Munnix et al. 2011: 1–15);
• управлението на сигурността на бази данни (Levine 2006);
• логистичната дейност особено когато е необходимо управление на множество сложни взаимовръзки и постигане на висока оперативност при изпълнение на комплексни задачи от дадена организация (например: COMDTINST M4105.8: 2–1, 3–1, 3–6, 3–9);
• целенасочения геостратегически анализ, например: на нарастващото влияние на Китай в Азия (Medeiros, Green 2009: 10) или на мексиканските паравоенни формирования (Manwaring 2009: 7–13 и сл.) и др.

Формирането на матричния подход дължи много на математиката (например – Meyer 2001: HTML & PDF). В най-популярен вид то започва с подредба на множество символи, свързани с определени изрази и обозначаващи определени стойности (Wikipedia: Matrix (mathematics). Резултатът е модел или форма на някаква среда, субстанция, съвкупност от отношения или ситуация, която поражда, съдържа, обособява и изяснява даден предмет (TFD: matrix). Математическите изисквания в редица случаи, особено в хуманитарните дисциплини, се тълкуват свободно и ползваните матрици често се отклоняват от първоначалния си, математически точен вид. Показателни в това отношение са изброените вече решения в областта на националната сигурност. Повечето от тях се изграждат за конкретния изследователски случай и в отговор на конкретни потребности, което само по себе си не е неприемлив подход. В руслото на този подход съществуват популярни, често четириизмерни модели на човешката дейност, които намират приложение в различни сфери на човешката дейност, например:

Опитът от прилагането и разпространението на 4-измерните модели на човешката дейност подсказва, че в стремежа към постигане на изначалната математическа точност на матричните решения следва да се търси сходно решение. Постигането на такава точност може да допринесе матричният подход да придобие универсална познавателна стойност и да бъде мощно средство за получаване на ново знание. Последното означава в създаването и прилагането на матрици да бъдат вградени определени методологически изисквания за научна рационалност, а в подредбата на матричните решения – рационално изведена таксономия. За целите на настоящето изследване, би следвало да бъде направено и още едно важно разграничение – между разбирането за „модел“ и за „матрица“: 

Моделът е концептуална представа за даден предмет на изследване.

Матрицата е модел, в който целенасочено се вписва всеки придобит опит и всяко новополучено знание с оглед по-нататъшно произвеждане на опит и знание, познание и откриване на ново знание.

Подход към формиране на аналитичната матрица

За решаване на задачите на настоящето изследване аналитичната матрица трябва да съчетае в единно цяло разработената дотук технология (виж и другите публикации в Studia Analytica). Матрицата цели да обедини и съчетае хармонично предложените разграничения главно по отношение на:

• равнищата на анализ; 
• специфичните матрични решения (отделните технологии) за анализ на средата за сигурност, националната сигурност, несигурността и конкретната ситуация заедно с включените в тях схеми и скали за интензитет на противоречията, сила на въздействието и пр.; 
• разпределението на методите за анализ; 
• етапите на аналитичния процес.

Изградената и приложима по такъв начин комплексна аналитична матрица има за цел да интегрира разнородни компоненти, едновременно напълно самостоятелни, но и взаимопроникващи („проектируеми“ един в друг по подобие на компонентите в НОРД-цикъла): равнища, специфични матрични решения, показатели, стратегии, методи и етапи на анализ. Структурата на матрицата и функционалните връзки в нея, обозначени в таксономичните редове от структурата на знанието U (условия), x (обекти, предмети), Δ (взаимодействия, преобразувания), Р (последици, резултати), не бива да бъдат превръщани в „задушаващ канон“, установяващ неотменимо и завинаги фиксирани граници между различните аналитични процедури. Отделните компоненти са преплетени в изключително богато многообразие от отношения в действителността и зависят от безкрайна поредица обстоятелства, определящи тяхното прилагане. Това многообразие не бива да бъде осакатявано. Затова ситуирането на отделните компоненти на определено място в аналитичната матрица следва да означава единствено, че на това място е дадено:

• преобладаващото равнище на анализ; 
• основните матрични решения и показатели; 
• водещите стратегия и методи; 
• разузнавателно-аналитичният етап с относително най-голям дял при формиране на потребителската стойност на крайния информационен продукт. 

Поставянето на отделните компоненти на определено място в аналитичната матрица не означава, че в същия сектор на матрицата е изключено проникване на друго равнище, специфично матрично решение, показател, стратегия, метод или етап на анализа. Само такава гледна точка може да снеме многообразието на действителността в анализа. За по-непосредствено възприемане на предлаганото комплексно матрично решение е необходимо неговото наименование да обедини и покаже диалектическото единство между сигурност и несигурност, единството и взаимодействието на количествените натрупвания и качествените изменения, на противоречията, на отрицанието на отрицанието... като основополагащи онтологически и диалектически принципи. И ако в контекста на досегашните разработки (публикувани досега в Studia Analytica), на двата полюса са рискът и сигурността, то търсената аналитична матрица може да бъде назована „Матрица за анализ на рисковете и сигурността (МАРС)“. В този ред на осмисляне матрицата за анализ на рисковете и сигурността (МАРС) може да изглежда така:

Обяснение на аналитичната матрица 

Обяснение на U-таксономията. Стратегическият анализ като равнище има отношение преди всичко към средата за сигурност. На стратегическо равнище анализът е с най-голям обхват, равнището на вземане на решение за предприемане на действия спрямо несигурността и за ангажиране на относително голям обем ресурси е най-високо. Основната аналитична задача е познаване на средата за сигурност в контекста на съответната стратегия и наличието на несигурност. Изпреварващата стратегия е водеща в средата за сигурност: аргумент в подкрепа на това твърдение е консенсусното и вече тривиално признание, че съвременната, глобална по характер несигурност не е по силите на системите за сигурност сами по себе си и затова най-ефективният подход е недопускането на несигурност. В този ред на осмисляне са приложими аналитико-синтетичната матрица на средата за сигурност (АСМ-СС) и аналитико-синтетичната матрица на националната сигурност (АСМ-НС). Прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС следва да се основава главно върху данните от показателите за устойчиво развитие. Водещи методи в стратегическия анализ, анализа на средата за сигурност и анализа на националната сигурност са общонаучните методи: когнитивни, логически, епистемологически, съчетавани задължително с частнонаучните, предметни методи като PEST-методите, социометричен метод, иконометричен метод, статистически метод и пр. Ползването на „метрични и статистически методи“ е аргумент и директна препратка към необходимостта и ефективността от използването на показателите за устойчиво развитие. Основното предизвикателство за успешен разузнавателно-аналитичен цикъл е обработката на информацията поради огромния обем от данни, които трябва да бъдат обхванати от анализа.

Разглежданият U-таксономичен ред в никакъв случай не предполага отъждествяване на понятията „стратегически анализ“, „анализ на средата за сигурност“, „анализ на националната сигурност“, „анализ на устойчивото развитие“ – обемът на тези понятия вече бе определен и разграничен на този етап е достатъчно добре определен и разграничен (виж и други публикации в Studia Analytica). Подходящи, в зависимост от конкретното състояние и динамиката на средата за сигурност, могат да бъдат и други стратегии за преодоляване на несигурността. Ползването на предложените матрични решения за средата за сигурност и за националната сигурност, на научните методи за анализ не изключва ползването и на други матрични решения и методи. При констатиране на несигурност, например, могат и е задължително да бъдат приложени известните матрични решения и съответните методи за обяснение на нейната природа. Разузнавателно-аналитичният цикъл се извършва в неговата цялост и в никакъв случай само на етап обработка на информацията. Аналогични уточнения са напълно валидни и за останалите таксономични редове, затова с цел краткост и избягване на повторения и поради своята очевидност могат да бъдат спестени по-нататък.

Обяснение на х-таксономията. Равнището на тактическия анализ е равнище, което има пряко отношение към националната сигурност. Основната аналитична задача е разкриване на несигурността в контекста на съответната стратегия. Стратегията на противодействието е водеща, тъй като е пряко ориентирана спрямо несигурността. В този ред на осмисляне са приложими преди всичко аналитико-синтетичната матрица на националната сигурност (АСМ-НС) и разузнавателно-аналитичната матрица на несигурността (РАМ-Н). Прилагането на АСМ-НС и РАМ-Н следва да се основава главно върху данните от показателите за рискова активност и за състоянието на обществения капитал. Присъствието на обществения капитал е предпоставка за въвличане на данни и за сплотеността на обществото, което е показателно за тясното преплитане на тактическото и оперативното равнище на анализ. Водещи методи в тактическия анализ, анализа на националната сигурност и анализа на несигурността, без да се изключват общонаучните, са частнонаучните, предметни методи, съчетавани често с експертните методи като: анализ по сценарии, съпоставяне на хипотези, Анализ на А срещу Б отбор, „Адвокат на дявола“, Анализ на червения отбор, „Мозъчна атака“, „Делфи“ и пр. Основното предизвикателство за успешен разузнавателно-аналитичен цикъл е анализът на проблема заради сложността при разкриване на относимостта на процесите или явленията към националната сигурност.

Обяснение на Δ-таксономията. Равнището на оперативния анализ е равнище, което има пряко отношение към несигурността и като следствие от това – към реагирането на тази несигурност. Необходимостта от отговор на несигурността определя като водеща стратегията на неутрализирането. В този ред на осмисляне са приложими преди всичко разузнавателно-аналитичната матрица на несигурността (РАМ-Н) и разузнавателно-аналитичната матрица на културата на сигурността (РАМ-КС). Прилагането на РАМ-Н и РАМ-КС следва да се основава главно върху данните от показателите за рискова активност и за социална уязвимост, т.е. за състоянието на обществената среда, в която се развива тази активност, за сплотеността на съответната социална група, подложена на критично въздействие. Водещи методи в оперативния анализ, анализа на несигурността и анализа на социалната уязвимост са индивидуалните и колективните експертни методи и онагледяващи техники, съчетавани със специализираните методи за анализ като SWOT-анализ и ACT-ON-анализ. Основното предизвикателство за успешен разузнавателно-аналитичен цикъл е правилното прилагане на експертните методи и онагледяващи техники поради доминиращата необходимост от вземане на правилно решение и адекватна реакция спрямо предизвиканата несигурност.

Обяснение на Р-таксономията. Равнището на оперативно-тактическия анализ е равнище, което има пряко отношение към премахването на конкретна несигурност. Необходимостта от отговор на вече констатирана и разбрана несигурност определя като водеща стратегията на възпирането. В този ред на осмисляне преди всичко са приложими разузнавателно-аналитичната матрица за оценка на ситуацията (РАМ-ОС) и включената в нея разузнавателно-аналитична матрица на културата на сигурността (РАМ-КС). Прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС следва да се основава главно върху данните от показателите за преднамерена рискова активност, без да бъде изключвана непреднамерената. На оперативно-тактическо равнище е ситуиран крайният резултат от предприетите действия срещу несигурността и затова водеща е стратегията на възпирането. Водещи методи в оперативно-тактическия анализ, анализа на културата на несигурността и анализа на ситуацията са специализираните методи за анализ. Основното предизвикателство за успешен разузнавателно-аналитичен цикъл е изготвянето на подходящи препоръки за адекватен отговор спрямо несигурността.

Смисъл на матрицата

Обяснението на МАРС се крие в нейното обективно значение – връзката й с обекта и предмета на анализ. За удовлетворяване на методологическите изисквания, посочени в настоящето изследване, е необходимо да бъде очертан и нейният смисъл – съвместимостта на матрицата с общоприетата разузнавателно-аналитична методология, мястото й сред съществуващите представи за анализ на сигурността.

Смисълът на матрицата е да въведе стройна подредба в съществуващата разузнавателно-аналитична методология. Матрицата за анализ на рисковете и сигурността (МАРС) се стреми да постигне това поне по две причини:

1. Съществува безкрайно множество концепции, средства и методи за анализ, схеми и диаграми на разузнавателно-аналитичния процес, изисквания и препоръки към разузнавателно-аналитичните процедури и пр., но всички те са обединени единствено на предметно равнище – според тяхната насоченост към обекта и предмета на анализ. Посоченото множество е част от всяка сериозна концепция или систематизация в областта на анализа на несигурността, но то обикновено е формирано механично, без общо рационално основание, без ясна логическа връзка между съставляващите го компоненти. Предлаганата матрица преодолява този недостатък. Почти не съществува аспект в разузнавателния анализ (равнище, вид, обект, предмет, метод, организация на аналитичния процес и пр.), който да не е обхванат от МАРС и органично съединен с останалите. Матрицата структурира конкретна методология: пренарежда и съчетава подредбата на предметното поле на анализа с прилагането на съответните на тази подредба методи и процедури. 
2. В недопустима степен една голяма част от традиционното осмисляне на разузнавателния анализ се основава върху когнитивни съображения. Например, обичайната препоръка да се избягват „огледалните образи“ е вярна и добра, но чисто когнитивната й интерпретация допринася твърде малко полза за анализатора, когато се изправи пред аналитичната задача. Изискването „Бъди обективен!“ е лишено от съдържание и смисъл, когато не е посочен начинът за изпълнението му. Все едно епистемолозите да препоръчат избягване на интроспекцията („Парадокса на Мидас“) и да спрат дотук, без да посочат пътища за постигане на обективност на познанието. Преодоляването на субективизма изразява съществена част от замисъла на матрицата, която интегрира обективиращите методи с разузнавателното знание. 

Смисълът на МАРС произтича и от онова, което представлява нейното съдържание:

На първо място това са вписаните в нея метаметодологически, епистемологически, логически, когнитивни и общонаучни принципи и методи на изследване. Рационалният методологически подход изгражда фундамента на научното знание. Негов израз е таксономичният ред, зададен от структурата на знанието (UxΔP – условия, обекти-предмети, взаимодействия-преобразувания, последици-резултати), която определя структурата на всяка предметна област, вкл. предметната област на анализа. Определя структурата и на разработената аналитична матрица, която е предназначена да генерира разузнавателно-аналитично знание. Смисълът, внесен с предлаганата методология, е, че ако разузнавателният анализ търси новото знание, то трябва да бъде наясно какво точно представлява самото знание, за да се открие новото в него. Затова знанието също следва да бъде подложено на рефлексия, на създаване на знание за знанието, което е възможно само когато е налице знание за методите на познание (начините за производство на знание). В този смисъл положителна роля е призвана да изиграе категоризацията на познавателните методи – разграничението на епистемологически, логически, когнитивни и общонаучни методи, вложеното в тях съдържание, и включването им в общите (общонаучни и т.нар. предметни) методи на разузнавателен анализ. Матрицата е изградена като цяло и във всяка своя подробност върху посочените дотук принципи и методи. Разгледана в едър план, МАРС откроява тяхната методологически обоснована таксономия, която позволява функционирането й като единно цяло. Всяка структурна единица в матрицата е построена и вписана върху същите принципи. Смисълът на подобно конструиране е постигане на холистичност, непротиворечивост, взаимно допълване и емпирична осезаемост – реално и нагледно прилагане на принципите на научна рационалност. Прилагането на тези принципи не е самоцел – то позволява допълнителна степен на сравнение и обобщение, както между отделните компоненти на матрицата, така и в дълбочина, между матрицата като цяло и нейните структурни единици. Способността на матрицата да интегрира своите компонентни по хоризонтал и вертикал й позволява да функционира като система и създава възможността за използване на доказалия своята ефективност системен подход.

На второ място това е начинът на определяне на премета на контраразузнавателния анализ – несигурността. Разбирането за несигурността като елементарна форма на битийност (РАМ-Н) е ситуирано в онтологическа картина и по онтологическа схема (съответно МАРС и АСМ-НС) според изградената предварително методология. Консистентно на избрания подход, то е включено в МАРС като негова органична част. Благодарение на това разбиране основният смисъл, внесен в матрицата, е императивната необходимост от тълкуване на несигурността в контекста на социеталното обяснение на националната сигурност.

На трето място това е включването на съществуващите разузнавателно-аналитични методи и техники по прагматичен, консистентен, цялостен и завършен начин в отделни матрични решения, на свой ред обединени в МАРС. Всяко от специфичните матрични решения е свързано с установена практика или е изведено от утвърдени аналитични концепции. Затова смисълът на матрицата се определя и от интегрираните специфични матрични решения, които прибавят към него своята познавателна стойност.

Предложената комплексна аналитична матрица – МАРС, обаче не е просто мисловна конструкция. Практико-приложната стойност на матрицата се определя не само от нейните характеристики, от специфичната подредба, която внася в разузнавателно-аналитичната парадигма. Вписаните в нея равнища, видове, методи, техники, показатели, разграничения и методи на анализ отдавна са с доказан практико-приложен характер. Именно тяхната ефективност е интегрирана в МАРС. Зад всеки от изброените компоненти стои концептуалното осмисляне на школи в разузнавателния анализ, в научните, стратегическите и приложните изследвания. Всеки от изброените компоненти носи съдържание, което е издържало своята емпирична проверка и зад което стои множество проучвания и разработки в най-различни сфери. Затова практико-приложната стойност на матрицата се определя и от доказаната практико-приложна стойност на вградените в нея компоненти.

Комплексната оценка на МАРС в този контекст позволява открояване и на още едно важно нейно качество, което произтича от осмисленото дотук. Спецификата на матрицата – нейните рационални основания, стройно изградена структура, системна функционалност и доказана практико-приложна стойност на интегрираните в нея компоненти, позволява използването й като матрица за всеки разузнавателен/стратегически анализ, своеобразна координатна система за ориентация при решаване на всеки проблем от целия спектър аналитични задачи, свързани със сигурността. Освен всичко това и благодарение на всичко това МАРС позволява произвеждане на стойностен по форма и съдържание аналитичен продукт.

Източници:

Ивлев, Алексей. Основы теории Бойда. Направления развития, применения и реализации (Реферат). Москва, 2008, http://old.vko.ru, PDF, 64 р.

Belluck, David, et al. Are Standard Risk Acceptability Criteria Applicable to Critical Infrastructure Based on Environmental Security Needs? – In: Morel, B. and Linkov, I., (eds.). Environmental Security and Environmental Management: The Role of Risk Assessment, Springer, 2006, http://ddr.nal.usda.gov, 04.01.2012, PDF, pp. 93–102.

Canter, Larry, et. al. NEPA Analysis Guidance Manual. Aberdeen Proving Ground, May 2007, http://aec.army.mil, 04.01.2012, PDF, 467 р.

Strategic Investment Plan for Intelligence Community Analysis. ADCI/AP 2000–01. CIA, 2000–2001, www.cia.gov, 04.01.2012, PDF, 78 р.

System Integrated Logistics Support (SILS) Policy Manual. COMDTINST M4105.8. Washington: United States Coast Guard, 1 October 2002, www.uscg.mil, 04.01.2012, CIM_4105_8, PDF, 71 р.

Curry, Andrew, and Wendy Schultz. Roads Less Travelled: Different Methods, Different Futures – In: Journal of Futures Studies. Taipei, Taiwan, May 2009, 13(4) www.jfs.tku.edu.tw, 04.01.2012, AE03, PDF, рр. 35–60.

DSMC Risk Management Guide for DoD Acquisition (Fourth Edition). Fort Belvoir, Virginia, USA: Defense Systems Management College (DSMC), February 2001, www2.mitre.org, 04.01.2012, DSMC_RiskMgmt_Guide, PDF, 171 р.

Federal Railroad Administration (FRA). Collision Hazard Analysis Guide. Commuter and Intercity Passenger Rail Service. Washington: United States Department of Transportation, October 2007, www.fra.dot.gov, 04.01.2012, PDF, 47 р.

Germon, Rony, et al. A Matrix Approach for Threat Assessment on Human Capital in SMEs – In: International Journal of Business and Management Studies. Volume 3, No 2, 2011, www.sobiad.org, 04.01.2012, PDF, pp. 274–282.

Pentland, Pat, et al. Creating Defense Excellence: Defense Addendum to Road Map for National Security. Washington: U.S. Commission on National Security/21st Century (Hart-Rudman Commission), 15 May 2001, www.au.af.mil, 04.01.2012, PDF, 100 p.

Headquarters, Department of the Army (HDA). Stability Operations. Field Manual No. 3–07. Washington, DC, 6 October 2008, http://usacac.army.mil, PDF, 04.01.2012, 232 р.

Hell, Marko, et al. Methodological Approach to Strategic Performance Optimization – In: Management. Volume 14, Split, Croatia, 2009, 2, www.efst.hr, 04.01.2012, PDF, pp. 21–42.

Her Majesty’s Government Security Policy Framework. Making Government Work Better. Version 1.0. London, December 2008, http://webarchive.nationalarchives.gov.uk, 04.01.2012, PDF, 60 р.

Her Majesty’s Government Security Policy Framework. Making Government Work Better. Version 4.0. London, May 2010, www.eurim.org.uk, 04.01.2012, PDF, 60 р.

Jannarone, August, et al. Building a Practical United States Air Force Capability for Foreign Internal Defense. Tampa, Florida, USA, 1991–In: The DISAM Journal. Scottsdale, Arizona, USA, Summer 1991, www.disam.dsca.mil, 04.01.2012, PDF, pp. 80–91.

JISC. Scenario Planning: Tools & Techniques. Newcastle: Northumbria University, 2008, www.jiscinfonet.ac.uk, 04.01.2012, PDF, pр. 1–25.

Levine, Mitchell. Security Restructuring Using the Entitlement Matrix Approach. New Canaan, Connecticut, USA, 2006, www.auditserve.com, 04.01.2012, HTML.

Manwaring, Max. A “New” Dynamic in the Western Hemisphere Security Environment: The Mexican Zetas and Other Private Armies. Carlisle: Strategic Studies Institute, September 2009, www.strategicstudiesinstitute.army.mil, 04.01.2012, pub940, PDF, 52 р.

Medeiros, Evan, and Michael Green. Asia’s Response to China’s Rise. Washington, 29 January 2009, http://carnegieendowment.org, PDF, 24 р.

Meyer, Carl. Matrix Analysis and Applied Linear Algebra. Philadelphia: Society for Industrial and Applied Mathematics (SIAM), 2001, http://matrixanalysis.com, HTML & PDF, 172 р.

Munnix, Michael, et al. A Random Matrix Approach to Credit Risk. Duisburg, 28 June 2011, http://arxiv.org, PDF, 43 р.

Pernin, Christopher, et al. The Knowledge Matrix Approach to Intelligence Fusion. RAND Corporation, 2007, www.rand.org, RAND_TR416, PDF, 55 р.

TFD: matrix, www.thefreedictionary.com, HTML, link: http://www.thefreedictionary.com/matrix.

Todorovic, Maja, et al. Sustainable Technology Management Indicators: Objectives Matrix Approach. Belgrade, 24 August 2011–In: African Journal of Business Management. Vol. 5 (28), Canton, Georgia, USA, 16 November 2011, www.academicjournals.org, PDF, pp. 11386–11398.

United States Department of Energy. Comprehensive Emergency Management System. Washington. 2 November 2005, www.doeal.gov, PDF, 90 p.

Wikipedia: Matrix (mathematics) – In: http://en.wikipedia.org, HTML, link: http://en.wikipedia.org/wiki/Matrix_(mathematics).


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Матричен анализ на рисковете и сигурността. София, Studia Analytica, 26.10.2014 г.

Или също:
Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Изток–Запад, 2012, с. 15–19, и
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 166–173.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна