Описателни техники

Румен Гюров

(изтегляне)

Око да види, ръка да пипне.

– българска поговорка

Въведение

В приетите методологии за оценка на риска и неговото управление много често различни диаграми, графики и други изображения се представят като аналитични методи. Подобно на експертните техники, диаграмите, графиките и изображенията няма как да бъдат наречени „методи“. Обратното би означавало, например, под „почерк“ на даден човек да разбираме „писменост“, а в написаното от други хора да виждаме само „драсканици“. С други думи, споделяме мнението, че методът е начин за теоретично осмисляне или за провеждане на научен експеримент (Философский..., 1983: 364-367), а не описание на изградена теория или проведен експеримент.

Eкспертното объркване и смесването на онагледяване с теоретизиране идва от факта, че при всяко изследване имаме потребност да изобразим, да си представим и да представим по разбираем начин структурата на нашето мислене, да изясним за себе си чисто визуално онова, върху което разсъждаваме, да изкараме наяве дори подсъзнателните си нагласи, предпочитания и заблуди. Потребността от визуализация се корени в еволюцията на мозъка, който с развитието на животинските видове се появява и усложнява около зрителните рецептори при низшите организми, за да стигне до своеобразен еволюционен връх при човека.

Без да изчерпваме съществуващите графични изображения, сега се спираме върху най-полезните за нас описателни техники и представяме следното:

Съдържание

• Линия на събитията.
• Хоризонт на събитията.
• Диаграма на причинно-следствена връзка.
• Диаграми на причинно-следствени вериги.
• Диаграма „Рибена кост“ (Диаграма на Ишикава).
• Диаграма „Папийонка“.
• Диаграма „Торнадо“.
• Метод ALARP.
• Препоръчителни източници: БДС EN ISO 31010:2010 – Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009).

Предложените описателни техники са популярни повече като методи за анализ на риска, но (могат да) се използват и при анализ на сигурността. За целите на настоящата разработка те ни позволяват достатъчно изчерпателно да изградим, обогатим, развием и усъвършенстваме уменията си да илюстрираме (онагледим) аналитичния процес, своите знания и резултатите от нашия анализ.

Линия на събитията

Линията на събитията е графично подреждане на хронологията на подбрани по предварително определен критерий събития. Представлява линия, върху която нанасяме последователност от събития, представляващи интерес за нас. Единствената връзка между събитията е времето – от минало през настояще към бъдеще (разбира се, може и в обратен ред). Между самите събития може да няма никаква причинно-следствена връзка. Причинно-следствената връзка се установява предварително, още при подбора на събитията.

В популярните криминални сериали за отвличания, основани върху реална полицейска практика, например, линията на събитията често илюстрира техниката за разкриване на престъпления и предотвратяване на фатален изход. 

В нашия опростен пример имаме разказаната предистория за появата на дисциплината „управление на риска“. Започваме с Цзандзие в Китай през 2650 г. пр.н.е., преминаваме през Лука Пачоли във Флоренция през 1394 г., Пиер дьо Ферма и Блез Паскал във Франция през 1654 г. и стигаме до Франк Найт през 1921 г. в САЩ (рис. 1).

Рис. 1. Линия на събитията:

възникване на представата за риск

В международно приетия стандарт се говори за „дърво на събитията“. Разклоненията на дървото изобразяват възможни положителни и отрицателни последици от дадено събитие, свързани във верига (или мрежа) от събития. Дървото на събитията е излишно усложнена графика на хронологически подредена последователност от случили се събития-причини и възможни събития-последици от тях. По същество става дума за прогнозиране, което би следвало да разглежда повече от два варианта на развитие на рискова ситуация. Затова по-опростеният, по-ясният и по-лесен за прилагане вариант е вместо предлаганото „дърво на събитията“ да ползваме простичката, но полезна „линия на събитията“ (срв. БДС 31010: В.15, фиг. В.3).

Освен дърво на събитията, срещаме и описателни техники като дърво на решенията, дърво на провалите, дърво на грешките, дърво на отказите (вж./срв. БДС 31010: В.13, В.14, фиг. В.2, В.15, фиг. В.3, В.19). Нашите съображения (в известен смисъл дори „възражения“) спрямо изброените техники са същите както по отношение на дървото на събитията. Защото и решенията, и провалите, и грешките, и отказите са събития (рис. 2), които се случват и е възможно да се случат, които могат да имат както положителни, така и отрицателни последици (предимно отрицателни при грешките, провалите и отказите). 

Рис. 2. Линия на събитията:

решенията, провалите, грешките, отказите...

Всяко от решенията, всеки от провалите, всяка от грешките и всеки от отказите са в пряка причинно-следствена връзка с останалите решения, провали, грешки и откази, така че не ни е нужно да усложняваме ясната линия от събития с разклонения, които формализират в лошия смисъл на думата нашето мислене. Установяването на причинно-следствени връзки между тях е „отвъд“ графичното изображение и свързване и е предмет на анализ, който най-често не подлежи на визуализация.

Хоризонт на събитията

Ако искаме да разглеждаме варианти на нашите прогнози или различни сценарии на развитие на рисковата ситуация, по-добър избор от дървото на събитията (решенията, грешките, провалите и отказите) е т.нар. „хоризонт на събитията“ (вж. Rhydderch et al. 2009: 14).

Хоризонтът на събитията е графично подреждане на възможните последици от дадено събитие, възможните сценарии на развитие на дадена рискова ситуация. Затова техниката се прилага в комбинация с анализа по две оси и анализа по сценарии (срв. Rhydderch et al. 2009: 11-14; рис. 3).

Рис. 3. Хоризонт на събитията

(идея: Rhydderch et al. 2009: 14)

Диаграма на причинно-следствена връзка

Каквото и да говорим за аналитични методи и техники, винаги трябва да имаме предвид, че става дума за разкриване на причинно-следствени връзки. Представите за причини и следствия са ни необходими, за да можем да подредим света около нас и в нас, да опростим неговата сложност, да се ориентираме в нашия избор на действие. Линиите в използваните графики визуализират обикновено разсъжденията ни за точно такива връзки и насочват поведението ни спрямо тях. Колкото и да се стремим към опростяване, самото разкриване на причините и следствията представлява сложна задача.

Затова са ни необходими отправни точки, които да ни помогнат да разберем връзката между причина и следствие (вж. напр. БДС 301010: В.16, фиг. В.4, В.17, фиг. В.6). Нашите отправни точки се изразяват в следното:

1. Причината е винаги въздействие, стимул, винаги действие спрямо нещо друго, действие, което предизвиква промяна или застой. 
2. Всяко събитие е следствие от някаква причина, дори да приемем, че е самопораждащо се, то е причина само за себе си. С други думи, всяко събитие е резултат от въздействие.1
3. Всяко събитие (промяна или застой) има своите последици, представлява въздействие, причина за друго събитие, тласък към по-нататъшно развитие, влияние върху условията, в които се случва, т.е. взаимодействие, едновременно причина и следствие.
4. Причинно-следствената връзка е непрекъснат процес от взаимно зависими действия: верига от въздействия, стимули, събития, взаимодействия, развития, влияния, причини-следствия, следствия-причини (рис. 4).

Рис. 4. Диаграма на причинно-следствена връзка

Диаграми на причинно-следствени вериги

Като използваме нашите отправни точки за разбиране на непрекъснатостта на причинно-следствената връзка, можем да построим вериги от събития, причини, следствия, въздействия, стимули, събития, взаимодействия, развития, влияния и пр. (рис. 5; срв. БДС 301010: В.16, фиг. В.4, В.17, фиг. В.6).

Веригата може да бъде проста последователност от събития: причина R – събитие-причина СR – събитие R. Спираме там, където преценим, че е достатъчно за целите на нашия анализ.

Веригата може да изразява и по-сложна причинност: две събития R да причинят едно събитие-причина CR, което да доведе до друго събитие С, и т.н.

Събитията следствия, разбира се, също може да са повече от едно!

Рис. 5. Диаграми на причинно-следствени вериги

Диаграма „Рибена кост“

Друг пример за изобразяване на връзка между множество причини (R) и едно събитие-следствие от тях (C) е диаграмата, наречена „Рибена кост“ заради приликата, която има, с гръбнака на риба (вж. БДС 31010: В.17, фиг. В.5; срв. рис. 6).

Рис. 6. Диаграма „Рибена кост“

(Диаграма на Ишикава)

Въведена е от Каори Ишикава през 1968 г. за целите на управлението на качеството (Wikipedia: Ishikawa..., 14.01.2018).

Диаграма „Папийонка“

„Възелът на папийонката“, според приетия стандарт, или по-просто казано, диаграмата „Папийонка“ е графично изображение на връзките между множество въздействия R, които преминават през защитни контроли, средства и мерки за управление на риска М, предизвикват потенциално опасно събитие Е, чиито последици С, се смекчават чрез прилагане на съответни контроли, средства и мерки N (срв. БДС 31010: В.21, фиг. В.8; рис. 7).

Рис. 7. Диаграма „Папийонка“

Диаграма „Торнадо“

Диаграмата „Торнадо“ е графично изображение, което се предлага за онагледяване на съотношението между печалба и загуба, оценка на възвращаемостта на вложенията и пр. Диаграмата не показва съотношения и разпределения на стойности (срв. Shenkir, Walker 2007: 17-18 etc.; рис. 8).

Рис. 8. Диаграма „Торнадо“

(см. Shenkir, Walker 2007: 17)

В нашия пример става дума за колебания в стойността на борсови акции, изразена в лева (BGN). Имаме пет степени в колебанията: от минус 10 до плюс 10 BGN, както и пет степени на отрицателни колебания, респ. нива на риск от 1 до 5. Диаграмата илюстрира фиксирано моментно състояние, като в нея не се идентифицира обхватът на засегнатия ресурс, нито степента на отрицателно влияние. Диаграмата е подходяща за преценка и на риска, и на сигурността, които представя съответно в отрицателни и положителни стойности.

Метод ALARP

Обикновено оценката на засегнато население при нещастни случаи обикновено се изобразява с т.нар. FN крива (БДС 31010: В.27). Оценката може да се съчетае с т.нар. ALARP. Съкращението ALARP идва от англ. “As Low As Reasonably Practical” (БДС 31010: фиг. В.12) – бълг. „толкова малко, колкото е разумно практически“.2 

Рис. 9. Метод ALARP

(БДС 31010: фиг. В.12)

Можем да приемем, че ALARP представлява метод, с който очертаваме обхвата на всеки засегнат ресурс и който се онагледява по представения тук начин (срв. БДС 31010: фиг. В.12, и рис. 9). Колкото по-голям е обхватът, толкова по-широк е конусът, който го изобразява. Степените на разширяване на конуса (т.е. обхвата) отразяват отделни нива риск. Приемаме, че диаграмата показва фиксирано моментно състояние, реална или очаквана минимална или максимална загуба, заедно с праговите стойности на засегнатия ресурс.

Обобщение

Какво ни дава краткият подбор на описателни техники?

1. Дава ни яснота за предназначението на описателните техники и случаите, когато можем да ги използваме. Във всички случаи трябва да имаме предвид причинно-следствените връзки, които описателните техники изобразяват.
2. В линията (рис. 1 и рис. 2) и хоризонта (рис. 3) на събитията определящо е времето. Причинно-следствените връзки се намират не във времевата последователност, а в критериите за подбор на събитията, които разглеждаме.
3. Диаграмите, изобразяващи причинно-следствени връзки и вериги (рис. 4 и рис. 5), вкл. диаграмите „Рибена кост“ (рис. 6) и „Папийонка“ (рис. 7), показват непрекъснатостта между взаимодействията, въздействията и техните резултати, които също са въздействия и т.н.
4. Диаграмата „Торнадо“ (рис. 8) и методът ALARP (рис. 9) показват моментни състояния, реални или очаквани. Диаграмата „Торнадо“ изобразява по-скоро съотношението между придобиван и застрашен или изгубен ресурс, докато методът ALARP – само обхвата на застрашения ресурс.

Какво следва от тук нататък?

Разполагаме с многообразие от общонаучни, частнонаучни и структуриращи методи, експертни и описателни техники. Резултатите от прилагането им определят нашето поведение, отношение към сигурността, т.нар. апетит към риска, както и нашия избор на въздействие върху средата за сигурност. Извършваме своя избор по предварително определени критерии и го оформяне в решение. За да стигнем до подходящо решение, е необходимо да организираме аналитичния процес така, че да изберем и приемем ефикасна стратегия за определяне на нашето отношение и начин на въздействие върху риска и сигурността. Затова следващата ни логична стъпка е да организираме анализа.

Източници:

1. БДС 31010: EN ISO 31010:2010 – Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009).
2. Философский..., 1983: Философский энциклопедический словарь. Главная редакция: акад. Л. Ф. Ильичев, акад. П. Н. Федосеев, д.ф.н. С. М. Ковалев, д.ф.н. В. Г. Панов. Москва: Советская энциклопедия, 1983, 840 с.
3. Ishikawa diagram – Wikipedia article, en.wikipedia.org, access: 14.01.2018, url.
4. Rhydderch et al. 2009: Rhydderch, Alun, et al. Scenario Planning. Guidance Note. Foresight Horizon Scanning Centre, Government Office for Science, October 2009, bis.gov.uk, PDF, pp. 11-13, access: 22.10.2017, url.
5. Shenkir, Walker 2007: Shenkir, William G., and Paul L. Walker. Enterprise Risk Management: Tools and Techniques for Effective Implementation. Montvale, NJ, USA: Institute of Management Accountants, 2007, stjohns.edu, PDF, 34 p., access: 20.01.2018, url.

© Оригинална публикация: 03.08.2019

© Редакция: 06.05.2024

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 98-105, ISBN 978-619-160-943-7.
2. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 163-173, ISBN 978-619-188-457-5.
3. Гюров, Румен. Експертни техники. София: Studia Analytica, 15.07.2019, ред. 02.03.2024, url.

Експертни техники

Румен Гюров

(изтегляне)

Не се доверявай единствено

на своето прозрение,

защото най-лесно човек

себе си заблуждава.

– Пирке Авот: 4:18

Встъпление

Експертните техники за анализ могат да бъдат представени накратко, като разгледаме следното...

Съдържание

• Същност на експертните техники.
• Индивидуални експертни техники: беседа и интервю; същност и разлика между беседата и интервюто; обикновена и фокус анкета; същност и разлика между обикновената и фокус анкетата.
• Колективни експертни техники: метод „Делфи“ и метод „Мозъчна атака“.
• Ролеви експертни техники: „Адвокат на дявола“, „Анализ на червения отбор“ и „Анализ на А срещу Б отбор“.
• Насочващи експертни техники: „Анализ на недопустимата разруха“, „Анализ на неочакваните алтернативи“ и „Анализ „Какво..., ако...?“.
• Основен въпрос при анализа на риска и сигурността.
• Препоръчителни източници: Гавин Оксбърг, Тронд Майкълбърст и Тим Грант, 2010; ЦРУ, 2009; Йън Майлс, Майкъл Кийнън и Яри Кайво-Оя, 2003; Юрий Търкаланов, 2003.

За целите на настоящата разработка обособяваме няколко групи експертни техники въз основа начина на прилагане, предварителното определяне на изходната позиция и крайната цел на анализа. Според начина на прилагане имаме индивидуални и колективни експертни техники, съобразно изходната позиция – ролеви, а с оглед крайната цел – насочващи експертни техники.

Направените разграничения са ни необходими, за да подредим знанията си и за да приложим последователно своите умения, когато работим в екип за анализ и оценка на риска и сигурността.

Същност на експертните техники

Експертните техники се основават на интуитивно-логическите разсъждения на експерти, които ползват наличната информация, придобитите знания и опит (Търкаланов 2003: 102) за извършване на необходимия анализ. [1] За да уточним, трябва да кажем, че:

Експертните техники са форма на пряко или непряко общуване между специалисти в различни области и служат за организиране на индивидуално или колективно проучване на даден предмет.

Експертните техники ни помагат да извлечем най-доброто от различни гледни точки, когато търсим решение на някакъв проблем. Предназначени са да ни предпазят от субективни грешки. Всъщност, това е предназначението на всички методи, но за разлика от останалите, при експертните техники ефектът се постига чрез общуване, независимо дали става дума за прочит на научен труд или друго проучване, провеждане на допитване, обсъждане със специалисти и пр. Прочетеният научен труд е равностоен на проведен разговор с неговия автор, който може да е живял преди столетия; допитването може да е направено току-що в оживен разговор на улицата; обсъждането може да се е състояло неотдавна, по време на интересен семинар,... но във всички случаи това ни е помогнало и ни помага да разберем случващото се днес!

Можем да ги използваме комбинирано, по начин, който сметнем за удобен и целесъобразен, при това заедно с всички останали известни ни аналитични методи. 

Индивидуални техники

Индивидуалните техники се прилагат самостоятелно от един експерт и се разделят основно на: беседи, интервюта, обикновени и фокус анкети. Използваме ги главно за събиране на данни. Когато провеждаме беседа, интервю или анкета, е препоръчително да спазваме няколко общи правила:

1. Предварително подготвяме темите и въпросите, които ни интересуват.
2. Определяме критерии за подбор на нашите събеседници и анкетирани.
3. Преценяваме доколко открито можем да обсъдим интересуващите ни теми и въпроси и дали основната цел на нашата беседа, интервю или анкета е необходимо да остане скрита, за да получим обективни отговори.
4. Поставяме си конкретна SMART цел (може и повече от една, но не много), търсим конкретен отговор на основния въпрос, който ни интересува.

При подготовка и провеждане на беседа, интервю или анкета поставяме акцент на подреждането и формулировката на въпросите, които задаваме, как ги задаваме и какво очакваме от техните отговори. Едновременно с това трябва да обърнем специално внимание на своето поведение, комуникативни умения, способност да преценяваме личностните характеристики на събеседници и анкетирани, както и да спазваме общоприетите норми на общуване.

Беседа и интервю. Каква е основната разлика между беседа и интервю? При беседа водим разговор „на тъмно“, като скриваме истинските си мотиви, обикновено не задаваме преки въпроси, за да получим интересуващия ни отговор, а вмъкваме в разговора повече ключови думи, т.нар. „ехо“ и „спусъци“. При интервю задаваме открито своите въпроси, но можем или да бъдем искрени в заявените си мотиви (цели) на провежданото интервю, или да представим други мотиви (цели), за да постигнем повече обективност. В житейска ситуация винаги ни се налага да прилагаме двата подхода комбинирано, в крехък баланс между скритите и открито заявените ни намерения.

Въпросите обикновено се разделят на два вида – отворени и затворени, но дефинициите какво представляват единият и другият вид варират. Нещо повече, видовете въпроси се умножават в зависимост от гледната точка на изследователите! (Oxburgh, Myklebust, Grant 2010: 49-53).

В своя статия от 2010 г. Гавин Оксбърг, Тронд Майкълбърст и Тим Грант обобщават натрупан опит при провеждане на разпит в полицията, т.нар.„полицейско интервю“. Авторите препоръчват въпросите да бъдат предимно „отворени“, т.е. такива, които дават на събеседника свобода да сподели онова, което иска. Отворените въпроси обикновено съдържат „кой“, „какво“, „къде“, „кога“, „как“ и „защо“. Можем да зададем въпросите си и като молба от типа „Кажи ми...“, „Обясни ми...“ или „Опиши ми...“. Когато искаме да зададем не толкова открити въпроси, можем да повторим последната реплика на нашия събеседник – т.нар. „ехо“, с което го подтикваме да продължи своя разказ. Задължително трябва да избягваме „подвеждащи“ въпроси – тези, които предполагат, внушават определен отговор, „множествени“ въпроси – тези, които съдържат повече от един въпрос във формулировката си, както и „принуждаващи“ (forced-choice) въпроси, с които да принуждаваме събеседника да направи някакъв избор, да се съгласи с наше мнение и пр. (Oxburgh, Myklebust, Grant 2010: 51-61).

Макар и не толкова препоръчвани, затворените въпроси са полезни за уточняване на детайли. Това са въпроси от типа „Какво стана, след като той те удари?“ или „Той с коя ръка държеше пистолета?“ (BHRC 2011: 1-4). Затворени са и въпросите, които изискват само отговор „Да“ или „Не“ (Oxburgh, Myklebust, Grant 2010: 50), както и въпроси, обикновено поставяни в анкетите, с няколко предварително зададени възможни отговора.

Използваме думи или изрази „спусъци“, когато в контекста на разговора направим подходяща асоциация или констатация, която потвърждава, опровергава или е неутрална към казаното. С тази наша асоциация или констатация целим или да уточним онова, което сме чули, или да накараме събеседника си да се аргументира допълнително, или просто да насочим разговора в желана от нас посока. Самите думи или изрази „спусъци“ не са въпроси.

Обикновена и фокус анкета. Каква е основната разликата между обикновена и фокус анкета? При обикновена анкета подбираме категорията и броя анкетирани лица според ситуацията и обикновено в хода на самата анкета (напр., журналистическа анкета на улицата по злободневна обществена тема). При фокус анкета извършваме подбор на 10-15 (ако преценим и повече) лица от предварително определена целева група, съобразно техния пол, възраст, професия, убеждения или друг признак.

Когато правим анкета, трябва да се съобразим с обхвата на целевата група, представителната извадка от тази група, измерването на получените данни и получаването на отговорите (De Leeuw, Hox, Dillman 2008: 4). Правим предварително проучване по интересуващия ни проблем, избираме начина на провеждане – лице в лице, по телефон, с уеб приложение и пр., съобразно достъпните ни ресурси, набелязваме и подреждаме въпросите си, изготвяме план за подготовка, провеждане и оценка на резултатите от анкетата  (срв. Diem 2002: 1-3). При формулировката на въпросите спазваме общите изисквания за провеждане на беседа или интервю. Оценката на резултатите от анкетата можем да извършим, като използваме подходяща колективна експертна техника.

Колективни техники

Колективните техники се прилагат от група или спрямо група експерти. За избягване на стереотипите в мисленето, в групата можем да включим и неспециалисти, които да дадат различна, странична и оригинална гледна точка за решаване на аналитичната задача. Прилагането на колективни експертни техники преминава няколко общи етапа: подбор на експерти съобразно спецификата на аналитичната задача, допитване до избраните експерти, обсъждане на изразените от отделните експерти оценки и обобщаване на резултатите от обсъждането (срв. Търкаланов 2003: 102-103). Най-известни колективни експертни техники са методите „Делфи“ и „Мозъчна атака“ (вж. Търкаланов 2003: 103-105).

Методът „Делфи“ представлява допитване до експерти с помощта на въпросници, анкети, таблици, скали и оценка на дадените от тях решения на аналитичната задача. Целта е максимално да бъде използвано разнообразието от знания и опит на експертите, като се избягва едностранчивостта в мисленето и заключенията. Отговорите на експертите се обработват и подреждат по важност със статистически методи. Накратко посочената експертна техника изглежда така:

1. Определяме посредник (медиатор), който предприема поредица от действия за прилагане на метода. Посредникът също трябва да е експерт с необходимата подготовка.
2. Посредникът избира група експерти с подходящи за аналитичната задача знания и опит. По правило всеки експерт знае само за своето участие в предстоящото допитване. Спазването на това правило осигурява независимост на мненията на отделните експерти един от друг по повод допитването.
3. Посредникът поставя на избраните експерти аналитичната задача, като им предоставя за попълване съответните въпросници, анкети, таблици, скали и пр.
4. Посредникът обработва със статистически методи, обобщава дадените отговори от експертите и ако е необходимо, прави уточнения, като преформулира зададените въпроси.
5. Отново под формата на въпросници, анкети, таблици, скали и пр., посредникът предоставя на експертите за оценка своето обобщение на техните отговори, подредени по важност по определени критерии в зависимост от аналитичната задача с цел отсяване на най-подходящите отговори.
6. Посредникът повтаря процедурата по отсяване в рамките на 5-6 кръга.
7. Посредникът оформя окончателно решение на аналитичната задача и може да го свери, съгласува или предостави за оценка от избраните експерти.

Начинът на прилагане на метода „Делфи“ може да бъде модифициран съобразно нашите възможности и цели. Общоприета технология за прилагането му не съществува. Специалистите в областта на анализа изразяват и други виждания за неговата същност, брой експерти, етапи на организация и изпълнение (срв. Търкаланов 2003: 104-105; Gordon 2009a: 4-10; Gordon 2009b: 3-8; Miles, Keenan, Kaivo-Oja 2003: 44-50 etc.). Приетият от нас вариант на метода изглежда едновременно изчерпателен и удобен за приложение.

Методът „Мозъчна атака“, за нас, прилича на метода „Делфи“ с тази разлика, че при „Мозъчна атака“ провеждаме дискусия на живо между избраните експерти. Всичко останало от организацията и изпълнението е почти същото. При провеждане на дискусията водещи са два принципа – пълна свобода на изказване на мнения и избягване на стереотипите в мисленето. Водещият дискусията посредник не се намесва със собствени оценки и предпочитания.

Накратко посочената експертна техника изглежда така:

1. Определяме посредник (медиатор), който предприема поредица от действия за прилагане на метода. Посредникът трябва да е експерт с необходимата подготовка.
2. Посредникът избира група 8-12 експерта с подходящи за аналитичната задача знания и опит.
3. Посредникът прави встъпление между 15-20 минути, по време на което поставя на експертите аналитичната задача и ги информира за правилата на обсъждане – пълна свобода на мненията и избягване на стереотипите в мисленето.
4. Експертите обсъждат своите идеи, подреждат ги по важност по определени от тях критерии и избират помежду си група от 5-6 човека със задача да оценят изказаните идеи и да уточнят зададените въпроси.
5. Експертите за оценка (от избраната група) обсъждат отново изказаните идеи, избират най-подходящите сред тях и ги подреждат по важност съобразно тяхната оригиналност и реалистичност.
6. Експертите за оценка на идеите, при необходимост, могат да повторят обсъждането в няколко кръга.
7. Експертите за оценка оформят окончателно решение на аналитичната задача.

Както при „Делфи“, така и при метода „Мозъчна атака“ няма общоприета технология за прилагане. Той също може да бъде модифициран съобразно нашите възможности и цели. Налице са и други виждания за неговата същност, брой експерти, етапи на организация и изпълнение (вж./срв. Търкаланов 2003: 103-104; Георгиев 2015: 301-306; Miles, Keenan, Kaivo-Oja 2003: 83-85; CIA 2009: 27-29). Приетият от нас вариант изглежда едновременно изчерпателен и удобен за приложение.

Ролеви техники

За нас ролеви са онези експертни техники, при които експертите играят целенасочено определена роля, заемат предварително избрана позиция, обикновено в колективна дискусия за намиране на решение на поставена аналитична задача. При ролевите техники участваме в състезание между аргументи и контрааргументи. Приемаме, че ролеви техники са: „Адвокат на дявола“, „Анализ на А срещу Б отбор“ и „Анализ на червения отбор“.

„Адвокат на дявола“ е експертна техника, при която целенасочено оспорваме утвърдена гледна точка и създаваме алтернативно обяснение на случващото се. Предизвикваме общоприети мнения, анализираме и подреждаме по важност алтернативни хипотези: изброяваме ключовите допускания, които аргументират дадена преобладаваща оценка; подбираме част от тези допускания, които изглеждат уязвими; преглеждаме информацията, послужила за тези допускания; определяме доказателствата за различни от досега направените изводи; представяме нашите допускания в група от експерти; разглеждаме възможността за цялостна преоценка, като изрично посочваме, че прилагаме „Адвокат на дявола“ (CIA 2009: 17-18; срв. Георгиев 2015: 293-295). Внимателният прочит на техниката ни дава основания тя да бъде прилагана както индивидуално, така и групово.

„Анализ на А срещу Б отбор“ е колективна експертна техника, при която имаме две групи експерти с утвърдени, но различни гледни точки за един и същ проблем. Двата екипа отстояват своите оценки, като: развиват аргументите си; ревизират информацията, която им служи за основание на издигнатите хипотези; посочват липсващата информация; представят своите заключения. Следва дискусия помежду им, при която всеки екип оспорва гледната точка на другия, при което можем да изберем „независимо жури“ за оценка на резултата от дискусията (CIA 2009: 19-21; срв. Георгиев 2015: 295-297).

„Анализ на червения отбор“ е експертна техника, която може да се прилага самостоятелно от един експерт или група експерти. „Поставяме се в обувките“ на нашия противник, съперник, конкурент, като се опитваме да предвидим онези негови действия, поведение, стратегия, които застрашават сигурността и пораждат риск. Когато прилагаме техниката, трябва да избягваме т.нар. „огледално отражение“, при което приписваме свои представи, оценки, цели и намерения на този, когото проучваме (срв. CIA 2009: 31-33; срв. Георгиев 2015: 308-310).

Насочващи техники

За нас насочващи са онези техники, чрез които експертите анализират посоката на развитие на конкретна ситуация. При насочващите техники оценяваме вероятността от определен изход на анализираната (критична) ситуация. Приемаме, че насочващи техники са: „Анализ на недопустимата разруха“, „Анализ на бъдещите алтернативи“ и „Анализ „Какво..., ако?“.

„Анализ на невероятната разруха“ [2] е експертна техника, при която предварително допускаме, че е налице събитие с най-малка вероятност да се случи и с възможно най-висока степен на влияние върху нас (вж. CIA 2009: 22-23). За нас експертната техника може да се прилага както индивидуално, така и групово.

„Анализ на бъдещите алтернативи“ [3] е експертна техника, при която можем да прилагаме заедно или поотделно „анализ по две оси“, „анализ по сценарии“, както и други експертни техники и структуриращи методи. Анализът на бъдещите алтернативи се прилага специално спрямо (критична) ситуация, която е с висока степен на сложност и неопределеност. Акцентът в анализа е върху алтернативите на очакваното развитие (вж. CIA 2009: 34-36).

„Анализ „Какво..., ако...?“ е експертна техника, при която си представяме случващо се събитие и неговото положително или/и отрицателно влияние (CIA 2009: 24-25). Може да бъде прилагана индивидуално или групово, в съчетание с други методи и техники, по начин, който сметнем за удобен и целесъобразен. 

Всъщност въпросът „Какво..., ако...?“, поставян в основата или обособен като отделен вид анализ, е задължителен за всеки анализ въпрос. В разгърнат вид той звучи така: „Какво би станало, ако нещо се случи или не се случи?“ Защото целта на анализа (на риска и сигурността) не е да отгатнем бъдещо събитие или загуба, а да начертаем стратегията си за справяне с влиянието на евентуално събитие и/или с вероятна несигурност.

Обобщение

Какъв е смисълът на краткото ни пътуване в света на експертните техники? 

Направеният избор на техники, синтезът на най-същественото от тях  и извършената систематизация ни разкриват следното:

1. От получаване на данните до окончателния анализ на информацията, проверяваме нашата експертиза и заключения с подбрани за целта експертни техники: беседи, интервюта; обикновени и фокус анкети; „Делфи“, „Мозъчна атака“; „Адвокат на дявола“, „Анализ на А срещу Б отбор“, „Анализ на червения отбор“; „Анализ на невероятната разруха“, „Анализ на бъдещите алтернативи“, „Анализ „Какво..., ако...?“ или друг метод или техника, съобразно свободния избор, който имаме.
2. Прилагаме експертните техники, за да избегнем капана на собствения си субективизъм. Обсъждането с експерти и дори с неспециалисти, които споделят с нас данни, знания и опит, е предпоставка да идентифицираме допуснати от нас субективни грешки, за които трябва да имаме ясна предварителна представа.

Какво следва от тук нататък?

Когато приложим необходимото разнообразие от аналитични методи и техники, трябва да представим резултатите от нашите разсъждания по убедителен и интригуващ начин. От нашето представяне на изводите и препоръките зависи вземането на информирано решение за елиминиране на риска и постигане на сигурност. По начало е ясно, че с каквато и информация да разполагаме, вкл. под формата на изводи и препоръки, тя се свежда до текст или/и изображение. Приема се, че физически здрав човек усвоява около осемдесет процента от информацията с очите си в текст или/и изображение. И затова следващата ни стъпка са описателните техники, предназначени главно за оформяне на крайния аналитичен продукт, посветен на риска и сигурността.

Бележки:

[1] В разнообразието от методи за анализ на риска и сигурността т.нар. „експертни методи“ заемат особено място. Припомняме споделеното от нас виждане, че методът е начин за теоретично осмисляне или за провеждане на научен експеримент (Философский..., 1983: 364-367). Аналитичните похвати, широко известни като „експертни методи“, по същество не са такива рационални методи и не служат за теоретично осмисляне или провеждане на научни експерименти. Разбира се, т.нар. „експертни методи“ могат да са част от теоретично или експериментално изследване. С тези уточнения предпочитаме понятието „експертни техники“, без да отричаме, че във всекидневна употреба то може да бъде заменено с „експертни методи“.

[2] „Анализ на невероятната разруха“ е собствена редакция на буквалния превод от англ. “High-Impact/Low-Probability Analysis”, букв. „Анализ „Голямо влияние/малка вероятност“.

[3] Англ. “Alternative Futures Analysis” (соб.прев.).

Източници:

1. Георгиев 2015: Георгиев, Юлий. Управление на риска в сигурността. Второ преработено и допълнено издание. София: Изток – Запад, 2015, 316 с.
2. Търкаланов 2003: Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София: Албатрос, 2003, 140 с.
3. BHRC 2011: Bar Human Rights Committee. Types of Questioning and Interviewing Techiniques. Niger Delta Child Rights Watch Project Resources. London: Bar Human Rights Committee (BHRC), November 2011, barhumanrights. org.uk, PDF, 4 p., access: 25.12.2017, url.
4. CIA 2009: A Tradecraft Primer: Structured Analytic Techniques for Improving Intelligence Analysis. Prepared by the US Government. CIA, March 2009, Posted: May 04, 2009 11:31 AM. Last Updated: May 04, 2009 01:16 PM, cia.gov, PDF, 45 p.,  access: 23.12.2017, 02.03.2024, url. 
5. De Leeuw, Hox, Dillman 2008: De Leeuw, Edith D., Joop J. Hox, and Don A. Dillman. International Handbook of Survey Methodology. New York – London: European Association of Methodology, Lawrence Erlbaum Assotiates, Taylor & Francis, 2008, joophox.net, PDF, 558 p., access: 26.12.2017, url.
6. Diem 2002: Diem, Keith G. A Step-by-Step Guide to Developing Effective Questionnaires and Survey Procedures for Program Evaluation & Research. Fact sheet 995. The State University of New Jersey, Rutgers Cook College, Rutgers Cooperative Extension Program Evaluation Resources web page, February 2002, westernu.edu, PDF, 6 p., access: 26.12.2017, url.
7. Gordon 2009a: Gordon, Theodore J. The Delphi Method. The Millennium Project. Futures Research Methodology – V3.0. Washington, 10.06.2009, test.scripts.psu.edu, PDF, 31 p., access: 16.02.2012.
8. Gordon 2009b: Gordon, Theodore J. The Real-Time Delphi Method. The Millennium Project. Futures Research Methodology – V3.0. Washington, 10.06.2009, test.scripts.psu.edu, PDF, 21 p., access: 16.02.2012.
9. Miles, Keenan, Kaivo-Oja 2003: Miles, Ian, Michael Keenan and Jari Kaivo-Oja. Handbook of Knowledge Society Foresight. Dublin, European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditions, 2003, edz.bib.uni-mannheim.de, PDF, 169 p., access: 26.12.2017, url.
10. Oxburgh, Myklebust, Grant 2010: Oxburgh, Gavin E., Trond Myklebust, and Tim Grant. The Question of Question Types in Police Interviews: A Review of the Literature from a Psychological and Linguistic Perspective, The International Journal of Speech, Language and the Law, IJSLL (online) ISSN 1748-8893, Equinox Publishing, 2010, pp. 45-66, researchgate.net, PDF, 22 p., access: 25.12.2017.

© Оригинална публикация: 15.07.2019

© Редакция: 02.03.2024

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 133-134, 166-170, ISBN 978-954-91927-4-2.
2. Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Издателство „Изток-Запад“, 2012, с. 262, 272 – 274, 287, ISBN 978-619-152-096-1.
3. Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 85-97, ISBN 978-619-160-943-7.
4. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 155-162, ISBN 978-619-188-457-5.
5. Гюров, Румен. Структуриращи методи. София: Studia Analytica, 01.06.2019, ред. 12.11.2023, url.
6. Гюров, Румен. Описателни техники. София: Studia Analytica, 15.07.2019, ред. 02.03.2024, url.

Оформяне на аналитичен продукт

Румен Гюров

(изтегляне)

Към техниките на оформяне на крайния аналитичен продукт може да бъде причислено безкрайно множество от начини за оформяне на аналитичния материал като документ (според предназначението му) и като изложение (според структурирането на текста). При това в специализираните източници по методология на разузнавателния/ стратегическия анализ няма единен формат на този продукт.

Крайният аналитичен продукт е синтетичен израз на възприетия конкретен модел на анализ и този резултат трябва и може да отговори на няколко задължителни критерия: краткост, яснота, целенасоченост и степенуване на вероятностите. Първото изискване за краткост произтича от това, че по правило потребителят на разузнавателна информация обикновено е на относително високо ръководно равнище, ангажиран с широк кръг проблеми и разполага с малко време. Второто изискване за яснота предполага достъпен език и подходящо представяне на аналитичния продукт. Целенасочеността означава третиране на проблема по същество и без отклонения към други теми, а степенуването на вероятностите – ранжиране на изводите и препоръките с оглед невъзможността да бъде постигната абсолютна категоричност (Търкаланов 2003: 78–79).

Основните видове аналитични продукти са базисните проучвания, разузнавателните оценки, текущата информация и сигналната информация. Съществуват също така и по-особени аналитични продукти като психологически профили, контент-анализи, технологически анализи и др. (Търкаланов 2003: 79–80). Аналитичните продукти могат да бъдат създавани ad hoc (по конкретен повод), по график (периодично), по инициатива на анализатора или на потребителя (Krizan 1999: 41). Аналитичният продукт трябва да представи въз основа на наличната информация придобитото знание. Според една идея от Дейвид Мур разузнавателно-аналитичното знание може да бъде представено по следния начин (по идея от Moore 2006: 9):

Аналитичният продукт обикновено е в текстови формат, при което удобна форма за неговото представяне и за изпълнение на поставените към него изисквания предлага Oxford Analytica. Този формат улеснява едновременно изготвянето, представянето и ползването на резултатите от анализа и е структуриран в отделни рубрики (обособени части от текста) – www.oxan.com). Аналитичният продукт може да изглежда по следния начин:

1. Постановка на проблема:

1.1. Формулировка на проблема: описание на даден факт (вж./срв. Търкаланов 2003: 18), представляващ проява на несигурност или неопределеност под въздействието на някакво събитие, процес, явление или състояние, аналитичен резултат главно от прилагането на
РАМ-Н.

1.2. Значение на проблема – поставяне на проблема в определен контекст и определяне на неговото равнище (обхват и острота): посочване на връзките между дадения факт и други факти от средата за сигурност, вкл. спецификата на неопределеността като своеобразна несигурност или на несигурността: предизвикателството, опасността, заплахата или риска, като резултат от цялостното взаимодействие между дадена система и средата за сигурност, аналитичен резултат главно от прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС.

1.3. Смисъл на проблема – свързване на проблема с аналитичната задача (осмисляне на проблема): определяне на равнището му спрямо възложителя на аналитичната задача, свеждане на проблема до собствените потребности, интереси, намерения и цели, аналитичен резултат главно от прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС.

1.4. Кратка хронология на ключовите събития, свързани с проблема: по дати, от минало към настояще.

1.5. Оценка на данните: разграничаване на факти и тълкувания (мнения, оценки, внушения, изкривявания) и определяне на тълкуванията като резултат от потребностите, интересите, намеренията и целите на източниците и потребителите на информация за фактите, свързани с проблема.

2. Анализ на проблема: разширено фактическо и логическо изложение на проблема и неговия контекст, разглеждане на проблема като съвкупност от относително прости, решими задачи и обосноваване и избор на стратегия:

2.1. Определяне на причините за проблема – разкриване, вкл. чрез отделни матрични решения на:

2.1.1. Акторите: лице, група лица, общност(-и), общество(-а), пряко свързани с проблема, аналитичен резултат главно от прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС.

2.1.2. Противоречията (проявени и непроявени) между отделните актори, в чието взаимодействие се проявява несигурността, аналитичен резултат главно от прилагането на АМ-П и скалата на интензитета на противоречията.

2.1.3. Потребностите, интересите, намеренията и целите на отделните актори като проява във взаимодействието помежду им и във връзка с възникването и развитието на проблема.

2.1.4. Средствата – материалните и нематериалните ресурси и целенасочените действия, включени във взаимодействието и свързани с възникването и развитието на проблема.

2.2. Оценка на причините за проблема в определени съотношения – съпоставяне и сравняване, вкл. на компонентите в отделните матрични решения АСМ-СС, АСМ-НС, РАМ-Н, РАМ-ОС, РАМ-КС, АМ-П:

2.2.1. Акторите като носители на проблема – сравнителен анализ на акторите с оглед спецификата и обема на ресурсите, въвлечени в проблема (като събитие, процес, явление или състояние – М-SWOT).

2.2.2. Видовете и интензивността на противоречията – сравнителен анализ на смисъла на проблема за всеки от акторите, свързани с него.

2.2.3. Силата на взаимодействието – сравнителен анализ на взаимните въздействия между акторите, свързани с проблема.

3. Анализ на отражението на проблема, аналитичен резултат главно от прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС:

3.1. Влиянието от и на основните и страничните актори върху средата за сигурност в резултат от проблема.

3.2. Последиците от проблема с оглед на уязвимостите и ресурсите на отделните актори и с оглед на собствените уязвимости и ресурси, перспективите за установяване или неустановяване на равновесие във взаимодействието, в което се проявява несигурността или неопределеността.

4. Изводи – определяне, вкл. на измененията в отделните компоненти на матричните решения АСМ-СС, АСМ-НС, РАМ-Н, РАМ-ОС, РАМ-КС и АМ-П:

4.1. Тенденциите в развитието на проблема: специфични – пряко свързани с проблема; общи – непряко свързани с проблема; преобладаващи тенденции и доминираща тенденция.

4.2. Вероятностите в развитието на проблема:

4.2.1. Сценарии: оптимистичен, песимистичен, неутрален, реалистичен.

4.2.2. Прогноза: обоснованост, обективност, конкретност, многовариантност, степен на неопределеност на отделните сценарии.

4.2.3. Алтернатива: развитие на проблема отвъд разглежданите сценарии.

5. Заключение:

5.1. Препоръки за избора на стратегия, подходите за реализирането й, необходимите ресурси и мерките за преодоляване на проблема.

5.2. Контрол – кратко описание на механизма за постоянно наблюдение на средата за сигурност с оглед на анализирания проблем и за управление на риска (в изпълнение на препоръките).

6. Ключови думи – препратки (по преценка) към основни проблеми и области, свързани с рисковете и слабостите, и ориентация за потребителя на информацията с оглед привличане на допълнителни аналитични ресурси и координиране на политиката по сигурността.

7. Източници (по преценка):

7.1. Фактологически източници: изброяване на източниците на данни за фактите, свързани с проблема.

7.2. Концептуални източници: първоначална концепция и прилагана методология за описание и обяснение на проблема и изготвяне на препоръките и мерките по контрола.

8. Приложения (при необходимост) – допълнителна информация с цел детайлизирано представяне на спецификата на проблема, разясняване на използваната аналитична методология, обосноваване на препоръките и изводите и удостоверяване на надеждността на аналитичния продукт за вземане на управленско решение.


Източници:

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Krizan, Lisa. Intelligence Essentials. Washington, 1999, www.dia.mil, 12.10.2008, PDF, 89 p.

Moore, David. Critical Thinking and Intelligence Analysis. Washington, 2006, 134 p.

Oxford Analytica: www.oxan.com.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Оформяне на аналитичния продукт. София, Studia Analytica, 27.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, с. 173–176.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна

Накратко за основните разузнавателно-аналитични методи и техники

Румен Гюров

(изтегляне)

В разузнавателно-аналитичния процес се прилагат различни методи и техники на анализ. За целите на настоящето изследване те могат да бъдат систематизирани на основата на консистентен на разработваната концепция подход в четири категории:

• общи методи на разузнавателен анализ (U);
• специализирани методи на разузнавателен анализ (x);
• организационни техники на разузнавателен анализ (Δ);
• техники на форматиране на крайния аналитичен продукт (Р).

Към общите методи на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени методите, прилагащи специализираното знание на отделни научни дисциплини (вкл. епистемологията, логиката, когнитологията, системологията), респ. методи като: EPISTEL-анализ (анализ на окръжаващата/околната среда, политически, информационен, социален, технологически, икономически и правен анализ), STEER-анализ (социо-културен, технологически, икономически, екологически анализ и анализ на регулиращите фактори), PEST-анализ (политически, икономически, социологически и технологически анализ), PESTLE-анализ (политически, икономически, социологически, технологически, правен и екологически анализ), BPEST-анализ (бизнес, политически, икономически, социологически и технологически анализ), социометричен анализ, иконометричен анализ, статистически анализ и пр. Общите методи на контраразузнавателния анализ са ориентирани спрямо обекта на анализ – несигурността в средата за сигурност като единна система и отделните й сектори (на жизнена, обществена, национална и международна сигурност), и главно според високите равнища на анализ (стратегическо и тактическо). Общите методи са разработени в обособени научни дисциплини, чиято методология и технология е превърната в методология и технология на разузнавателния анализ. Достатъчно добре известни, методологията и технологията на такъв вид анализи не са предмет на настоящето изследване. Още повече, че рационалният подход предполага ползване на готовите изследователски подходи и аналитични продукти от отделните научни дисциплини в разузнавателния анализ (Плэтт 1958: 123), вкл. при изграждането на система за ранно предупреждение.

Към специализираните методи на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени структурирани методи като: SWOT-анализ (анализ на силните и слабите страни, благоприятните възможности и заплахите), FMEA (анализ на провала и последиците от него), анализ на дървото на събитията, анализ на опасността (hazards) и оперативността, анализ на дървото на грешките (Wray et al. 2002: 16), анализ на съперника (стратегия, планове, намерения, управленски цикъл, силни и слаби страни…), анализ на отношението между печалба и загуба, анализ на тенденциите и източниците (trends and patterns) – Segell 2005: 1–23), анализ на тенденциите и последиците от тях, анализ на сценарии (напр. Fleisher, Bensoussan 2002), анализ на хипотези, анализ на алтернативни хипотези (Davis 2002: 7–8) и пр. Специализираните методи на разузнавателния анализ са ориентирани спрямо предмета на разузнавателен анализ и главно спрямо специфичните равнища на анализ (оперативно и оперативно-тактическо) – Chapman 2004–2008; McNamara 1997–2008). В специализираните аналитични методи могат да бъдат откроени следните ключови понятия, за някои от които вече бяха предложени определения. Сред определените понятия са: заплаха, опасност, събитие и тенденция. Понятия като: благоприятни възможности, грешки, печалба, загуба, източник, сценарии и съперник не изискват специални определения, те са или аксиоматично и интуитивно ясни, или достатъчно добре определими. Специфичните понятия, които следва да бъдат определени допълнително и поставени в аналитичен контекст, са: дърво на грешките, дърво на събитията, оперативност, силни страни, слаби страни и управленски цикъл.

Дървото на грешките и дървото на събитията представляват вериги съответно от грешки и събития, чието построяване в анализа цели да бъде изведена някаква закономерност или тенденция.

Оперативността и управленският цикъл са две понятия, чието съдържание в някои области се припокрива: оперативността е способността за вземане на своевременни и правилни решения и тяхното реализиране съобразно достъпа до ресурси; управленският цикъл е процес, в чиито рамки биват вземани решенията; оперативността може да бъде разглеждана и като качество на управленския цикъл.

Силната страна на дадена система (държава, организация, група хора и пр.) са онези нейни параметри (ресурси), които й позволяват да запазва или възстановява равновесното си състояние (определеност, идентичност, инвариант), да се развива и да влияе активно върху средата, в която се намира.

Слабата страна на дадена система (държава, организация, група хора и пр.) са онези нейни параметри (недостиг на ресурси), които я правят уязвима, не й позволяват да запазва или възстановява равновесното си състояние (определеност, идентичност, инвариант), да се развива и да влияе активно върху средата, в която се намира, и са предпоставка за нейното разрушаване.

Управленският цикъл обикновено се свързва с НОРД-цикъла, като разузнавателният анализ в него е ситуиран в звеното на ориентацията (вж. напр. Eaton et al. 2007: 2).

Към организационните техники на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени т. нар. експертни методи като: индивидуални и колективни експертни методи, методът „Делфи“, методът „Мозъчна атака“, игра по сценарии и др. (вж. напр. Търкаланов 2003: 102–105, 127). При организационните техники от значение е структурирането на отделните етапи на анализа и взаимодействието между експертизата на анализиращия и на другите специалисти по даден проблем. Експертните методи на разузнавателен анализ представляват добре разработена технология не толкова за структуриране на самия анализ като мисловен процес, колкото за организиране на свързания с него процес на взаимодействие при извършване на анализ в колектив (група) от анализатори. Затова следва да бъде обърнато внимание преди всичко върху етапите на осмисляне на разузнавателно-аналитичния проблем и това осмисляне да бъде в основата на експертните методи.

Източници:

Плэтт, Вашингтон. Информационная работа стратегической разведки. Москва, 1958, 336 с.

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Chapman, Alan. PEST Analysis Method and Examples, with Free PEST Template. Leicester, England, 2004–2008, www.businessballs.com, 29.07.2009, HTML.

Davis, Jack. Improving CIA Analytic Performance: Strategic Warning. Washington, 2002, www.au.af.mil, 19.09.2009, PDF, 9 p.

Eaton, Jacqueline, et al. Joint Analysis Handbook. Third Edition. Monsanto, Lisbon, October 2007, www.jallc.nato.int, 29.12.2009, PDF, 122 p.

Fleisher, Craig, and Babette Bensoussan. Strategic and Competitive Analysis: Methods for Analyzing Business Competition. Sydney, 2002, http://conferences.alia.org.au, 07.06.2005, PPT/PDF.

McNamara, Carter. Strategic Planning (in Nonprofit or Forprofit Organizations). Minneapolis, 1997–2008. www.managementhelp.org, 29.12.2009, HTML.

Segell, Glen. Three Intelligence Methodologies for Border Defence and Border Security. – In: Scientia Militaria: South African Journal of Military Studies, 2005, vol. 3, issue 2, http://academic.sun.ac.za, 29.12.2009, PDF, pp. 1–23.

Wray, Simone, et al. A Risk Management Standard. Extracts from the document PD ISO/IEC Guide 73: 2002 by International Organization for Standardization (ISO) reproduced with the permission of British Standards Institution under license number 2002SK/0313. London, AIRMIC, ALARM, IRM, 2002, www.theirm.org, 07.06.2005, PDF, 17 p.


Приложение:

Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Накратко за основните разузнавателно-аналитични методи и техники. Софи, Studia Analytica, 17.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 131–135.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна