Измерване, изчисляване и преценка на риска и сигурността

Румен Гюров

(изтегляне)

Не съди за едно като за малко,
а за друго като за голямо,
защото няма как да знаеш
кое колко тежи.
– Пирке Авот 2:1

Въведение

Анализът на риска и сигурността започва с тяхното идентифициране (разпознаване, т.е. с качествен анализ), преминава през преценяването им (количествен анализ: измерване и изчисляване) и завършва с тяхната оценка (качествен анализ, който определя тяхното въздействие, изразено като резултат от преценяването им, съотнесено към конкретни потребности и интереси).

Рискът и сигурността са противоположни, но едновременно сходни явления. Ако сме ги идентифицирали, можем да ги превърнем в предмет на нашия анализ, можем да приложим спрямо тях една и съща технология, която да ни предостави непротиворечиви, съвместими, сравними и достоверни резултати от тяхната преценка. Затова нека се насочим към следното:

Съдържание

• Технология на преценяването. Разграничение между преценка и преценяване. Матрица на технологията за преценяване на риска и сигурността.
• Области на преценка. Стратегически карти за ефективно организационно управление. Матрица на преценяването по области. Матрица на технологията за преценяване на риска и сигурността по области.
• Умна преценка. Умни цели. Критерии за „умна преценка“.
• Средства за идентифициране. Списъци и показатели за проверка, измерване и изчисляване на риска и сигурността.
• Формулиране на показатели. Разграничение между индикатори и индекси. Изисквания към индикаторите. Предимства и ограничения при използването на показатели. Пример с атестиране и оценка на изпълнението на служител.
• Измерване и изчисляване. Вероятност от настъпване на събитие и предвиждане на последиците от него. Прагови значения за определяне на риска и сигурността. Уточняване на понятията за преценка на риска и сигурността. Разграничаване на необходим, достъпен, недостъпен, достатъчен, недостатъчен, обхванат и наличен ресурс. Зависимостта като уязвимост или/и устойчивост. Правила на преценяването на риска и сигурността. Матрица за преценяване на риска. Видове риск. Матрица за преценяване на сигурността. Видове сигурност. Някои особености на статистическите и вероятностните методи.
• Обобщение. Матрица за преценяване на риска и сигурността по обективни показатели.
• Препоръчителни източници: БДС ISO 31000:2018 – Управление на риска. Указания; БДС EN ISO 31010:2010 – Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009); А. Иванов, С. Олейников и С. Бочаров, 2008; Робърт Каплан и Дейвид Нортън, 2006; Джеймс Мичъл и Томоми Курокава, 2005; Лиса Сегнестам, 2002; Питър Харди и Терънс Зден, 1997.

Технология на преценяването

Преценката на риска и сигурността е резултат от единен процес на тяхното идентифициране, измерване, изчисляване и преценяване. Идентифицирането е задача на качествения, [1] преценяването (измерването и изчисляването) – на количествения [2] анализ. Самата преценка е своеобразен завършек на този процес. И нека обърнем внимание на едно съществено разграничение: когато говорим за „преценка“ имаме предвид четири звена на единен процес – идентифициране, измерване, изчисляване, преценяване; когато говорим за „преценяване“ имаме предвид само последното звено в процеса на „преценяване“, което „осмисля“ резултата от изчисляването и „произвежда“ самата „преценка“ (идея: БДС 2018: 5).

Рис. 1. Матрица на технологията за преценяване на

риска и сигурността

Неизбежното съчетаване на качествен и количествен анализ произтича от следните два неотменими принципа:

1. Само това, което може да бъде измерено, може да бъде управлявано, но едновременно с това...
2. Само това, което може да бъде описано, може да бъде измерено (см. Каплан, Нортън 2006: xv).

Затова, първото нещо, което ни е необходимо е да определим какво точно измерваме и изчисляваме – сигурност или/и несигурност, съотв. предизвикателство, опасност, заплаха или/и риск. Подобна качествена определеност имаме в нашите дефиниции за сигурността, несигурността, предизвикателството, опасността, заплахата и риска като проявени съотношения между необходим, достъпен и недостигащ ресурс за отразяване на дадено въздействие.

Виждаме, че във фокуса на нашата преценка е поставен ресурсът. Нека уточним, че ресурсът, с който системата разполага, може да е, но може и да не е необходим за дадено взаимодействие. Нас ни интересува, и това е интуитивното ни и естествено разбиране, само онзи ресурс който едновременно е достъпен и необходим за това взаимодействие. Затова във всичките използвани от нас определения и свързани с тях представи за сигурността и видовете несигурност под „достъпен ресурс“ следва да разбираме „необходим достъпен ресурс за отразяване на дадено взаимодействие“.

С това уточнение, приетите определения са достатъчно конкретни и позволяват прилагане на качествен и количествен анализ. Позволяват и по-нататъшно конкретизиране на това какво представляват непосредствените прояви на риска и сигурността. Как става това?

Първата ни стъпка, разбрахме, е идентифицирането на качествените характеристики на риска, съотв. сигурността. За целта разполагаме поне с два полезни инструмента: области на преценка и „умни цели“.


Области на преценка

През 1992 г. Робърт Каплан и Дейвид Нортън предлагат въвеждане на балансирана система от показатели за измерване и ефективност в бизнес управлението (Каплан, Нортън 2006: xi; Kaplan, Norton 1992). Впоследствие двамата автори развиват тази система, за да стигнат през 2004 г. до т.нар. „стратегически карти“ за ефективно организационно управление, които включват развити и подробно разработени показатели (Каплан, Нортън 2006: xi-xvi).

Със своите стратегически карти Робърт Каплан и Дейвид Нортън предлагат показателите за управление да обхванат следните основни области:

• управление на операциите, вкл. развиване и поддържане на взаимоотношения с доставчиците, производство на продукти, услуги, разпределение и доставка, управление на риска;
• управление на клиентите, вкл. избор и привличане на клиенти, съхраняване на клиентската база, развитие на отношенията с клиентите;
• иновация, вкл. определяне на възможностите за нови продукти и услуги, управление на портфейл за въвеждане на нови продукти и услуги;
• регулаторни и социални процеси, вкл. отношение към околната среда, безопасност и здраве на служителите, практики на подбор и наемане на персонал и инвестиции в обществото (Нортън, Каплан 2006: 12-30, 109-203).

В разработените от Робърт Каплан и Дейвид Нортън стратегически карти виждаме не просто акцент върху вътрешните процеси в бизнес организацията, а непрекъснато свързване на тези процеси с взаимодействия във външната среда, пазара, бранша, в който организацията се конкурира. И разбира се, такъв подход е в плюс за популярността на авторовата концепция. Такъв подход съответства и на потребностите на анализа на риска и сигурността.

За да определим областите на преценка на риска и сигурността, обаче, на нас ни е необходимо да решим поне три задачи: първо, да разграничим ясно вътрешни от външни взаимодействия, като едновременно с това обособим връзката помежду им; второ, да определим по-точни понятия, които да съответстват на нашата концепция за риска и сигурността; трето, да изработим подход, приложим във всички сфери на човешка дейност (освен в бизнеса, също и в политиката, обществото, дипломацията, сигурността, военното дело...). В такъв случай приемаме, че областите на преценка на риска и сигурността са:

1. необходимите ресурси във взаимодействията с външната среда, вкл. с наши съперници, поддръжници и други фактори от значение за възникване и развитие на критична ситуация (предизвикателство, опасно събитие, заплаха и вероятност от загуба на достъп до ресурс);
2. достъпните ресурси, подложени на влияние, вкл. тяхното придобиване, съхраняване, разпределение, ползване и недостиг;
3. съотношенията между външното влияние, вътрешноорганизационния интегритет и достъпа до ресурс, с оглед организационните интереси, постигане на целенасоченост на действията и постигане на сигурност;
4. резултатите, последиците от всички взаимодействия върху вътрешноорганизационните процеси, вкл. управлението на ресурсите, взаимодействието между различните звена и координацията между различните нива в организацията – напр., стратегическо, оперативно и изпълнителско (рис. 2. Матрица за преценяване по области).

Рис. 2. Матрица за преценяване по области

По области етапите за преценяване на риска са:

1. Идентифицираме: определяме целия необходим ресурс за дадено взаимодействие (качествен анализ).
2. Измерваме: определяме величината (обема или/и стойността) на целия необходим ресурс; накратко, определяме необходимия ресурс (количествен анализ).
3. Измерваме: определяме величината (обема или/и стойността) на целия достъпен ресурс, [3] необходим за даденото взаимодействие; накратко, определяме достъпния ресурс (количествен анализ).
4. Изчисляваме: установяваме съотношението между достъпния и необходимия ресурс (количествен анализ).
5. Преценяваме: определяме установеното съотношение като наличие на сигурност или вид несигурност (количествен анализ с преход към качествен анализ).

Ако съчетаем представата си за процеса на преценяване с тази за областите на идентифициране на риска и сигурността, можем да използваме следната матрица:

Табл. 1. Преценяване на риска и сигурността по области

Запомнете!

В случай че достъпният ресурс е по-малко от необходимия, т.е.:

достъпен < необходим ресурс, имаме недостиг на ресурс (недостигащ ресурс),

т.е. риск!

В случай че достъпният е равен или повече от необходимия ресурс, т.е.:

достъпен ≥ необходим ресурс, имаме достатъчен ресурс,

т.е. сигурност!

Обхватът на изброените области на преценяване е определен само най-общо. Следващата ни стъпка е да конкретизираме подобластите, в които се извършват взаимодействията, представляващи интерес, и свързаните с тези взаимодействия, взаимозависимости, съотношения и установени резултати – риск или/и сигурност. Това означава, че е необходимо да идентифицираме, измерим, изчислим и преценим взаимодействията, взаимозависимостите, съотношенията и резултатите от тях съобразно сферата на човешка дейност. В такъв случай имаме възможност да приложим съответните структуриращи методи, особено PEST методите, вкл. в най-разгърната им форма STEEPLED. И понеже за всяка сфера на човешка дейност в обществената система е структурирана съответната ѝ подсистема, най-мощното аналитично средство, с което разполагаме е системният метод.


Умна преценка

Всеки организационен ресурс е актив за постигане на конкретна организационна цел. Всяка цел е (или би трябвало да е) част от цялостна стратегия на организацията и за да не поражда сама по себе си неопределеност, трябва да е т.нар. „умна цел“.

Умната цел трябва да бъде конкретна, измерима, достижима, релевантна и времево определена (UCOP 2016: 3; Nemiro et al., eds. 2008: 112; ODNI 2008: 16; срв. Nagel et al. 2013: 40-41; Ajaib et al. 2011: 5; и др.). [4]

Наименованието „умна цел“ идва от абревиатурата на английски на понятията „конкретен“ (Specific), „измерим“ (Measurable), „достижим“ (Achievable), „релевантен“ (Relevant) и „времево определен“, букв. „времево ориентиран“ (Time-oriented), т.е. SMART – бълг. „умен“.

Умната цел обикновено означава, че искаме да увеличим или намалим нещо като количество или/и качество, да запазим, направим или/и развием нещо/някого. За да бъде конкретна тази цел, тя трябва да отговаря на вече известните ни въпроси „Кой?“, „Какво?“, „Къде?“, „Кога?“, „Как?“, „Кое?“. Техните отговори ни позволяват конкретно да определим: отговорните за постигането на целта служители; действията, които следва да се предприемат; времето, мястото, начина и обекта на предприеманите действия (UCOP 2016: 3-9).

Добре формулираната умна цел ни позволява добре да формулираме „необходимия ресурс“ за постигането ѝ. Ако целта е конкретна, можем да посочим конкретно необходимия ресурс. Ако целта е измерима, можем да посочим количеството необходим ресурс. Ако целта е достижима, можем да изравним достъпния с необходимия за постигането ѝ ресурс. Ако целта е релевантна (съответства) на потребностите и прилаганата стратегия, можем ефективно да използваме достъпния ресурс за постигането ѝ. Ако целта е времево определена, достъпът до ресурс също е определен във времето. Тогава недостигащият ресурс е винаги осезаем като разлика между необходим и достъпен ресурс. Тогава идентифицираме с него онази пречка, която не позволява постигане на целта. Недостигащият ресурс е обективна предпоставка да се изправим пред риска от провал на нашите цели.

Всъщност, логиката на идентифициране, измерване, изчисляване и преценяване на ресурсите следва да отрази в себе си логиката на поставяне и постигане на „умни цели“. Ако използваме „умната цел“ като матрица за всеки един етап на преценяване на ресурсите, нашата преценка също трябва да е „умна“ и затова следва да бъде:

1. Конкретна: преценка на конкретен ресурс, кой, къде, кога, как и какъв конкретен ресурс използва за постигане на дадена цел.
2. Измерима: преценка, която може да бъде проверена във всеки момент за даден количествено измерим ресурс.
3. Достижима: преценка на целия достъпен ресурс, който позволява придобиване на нов ресурс и изравняване на достъпния с необходимия ресурс за постигане на дадена цел.
4. Адекватна: преценка, която отчита потребностите от ресурс, очертава неговия недостиг и е неразделна част от цялостната стратегия на дадена организация.
5. Времево определена: преценка, която отчита жизнения цикъл на ресурса.

След идентифициране на конкретните области, „умните цели“, необходимите, достъпните и недостигащите ресурси и начините за тяхната преценка идва ред да определим средствата за идентифициране на риска и сигурността.


Средства за идентифициране

В стандартите за анализ и управление на риска се изброяват редица методи за неговата оценка, два от които са т.нар. списъци за проверка и показатели за риск (БДС 31010: В.4 и В.28). Списъците и показателите са резултат от предварителен анализ, представляват средства за идентифициране и оценка и са свързващо звено между анализа и управлението (БДС 31010: В.4.2 и В.28.3). Наличието им в стандартите за нас е само повод, да направим отново уточнение с оглед правилната употреба на понятията! Под „метод“ обикновено разбираме „изследователска технология“, чието съдържание е с много по-широк обхват от съдържанието на понятията „списък“ и „показател“. В този смисъл, списъците и показателите не са аналитични методи, а средства за количествен анализ на риска (респ. сигурността).

Списъците за проверка обхващат: всички звена от жизнения цикъл на даден продукт, услуга, процес и система; всички средства за управление на организацията, нейните активи, дейност и цели; всички онези събития, които пораждат опасност за организацията. Разработват се въз основа на спецификата и натрупания опит на организацията. Прилагат се при постоянно наблюдение на вътрешната и външна организационна среда, при ясно разграничаване на известни от неизвестни променливи. Могат да се прилагат от всеки служител, дори неспециалист, във всяка дейност и задача. Ориентират поведението на служителите спрямо усвоената рутина. Прилагането на списъците за проверка не бива да ограничава въображението за идентифициране на риска. При прилагането им следва да се обърне особено внимание на онези неизвестни променливи, които вече са идентифицирани и редовно отчитани в анализа на риска, но които в даден момент могат да преминат определени прагове и да генерират риск (вж. БДС 31010: В.4).

За целите на доброто управление изобщо, можем да обогатим съдържанието на списъците, като включим в тях не само събитията, създаващи опасност, но и всички събития, които произтичат от вътрешноорганизационната дейност и от взаимодействието с външната среда. Струва си да включим в съдържанието им показатели за риск и сигурност, които още по-конкретно да дефинират параметрите за управление, да послужат за целите на анализа и да подпомагат ефикасното организационно поведение спрямо риска.

Показателите за риск са вероятно най-мощното средство за непосредствено идентифициране, бърза преценка и ефективно управление на риска. Показателите се формулират за всяка конкретна дейност или задача въз основа на предварително установени, измерими и съпоставими качествени характеристики. При добре разработени показатели, можем точно да определим обхвата и нивото на риска. За определяне на обхвата измерваме качествените характеристики, като представяме резултата от измерването с т.нар. „бална оценка“. За определяне на нивото съпоставяме получените бални оценки за различните характеристики, като представяме резултата от съпоставянето им в „рангова скала“ (вж. БДС 31010: В.28).

За да преодолеем недостатъците в терминологията, стандартизирана в поредицата ISO 31000, можем да приемем, че балната оценка на риска е онази стойност, която на друго място се назовава или е част от „преценката на риска“ (срв. БДС 31010: В.28.1; БДС 73: 3.7.1).

Препоръчаният от международния стандарт подход към анализа на риска е напълно приложим и за анализа на сигурността. Нашата представа за „риск“ и „сигурност“ съдържа съвместими едно с друго, взаимосвързани понятия и се формира около съдържанието на понятието „ресурс“. С други думи, и риска, и сигурността идентифицираме, измерваме, изчисляваме и преценяваме в едни и същи взаимодействия, взаимозависимости, съотношения и резултати от тях, въз основа на едни и същи ресурси. Затова можем да говорим едновременно за показатели за риск и сигурност.


Формулиране на показатели

Формулирането на всеки показател е подчинено на ред изисквания и се предшества от високо отговорен аналитичен процес. Тъй като експертите в областта на устойчивото развитие разполагат вероятно с най-добре разгърната, широко прилагана и популярна методология за формулиране на показатели, е добре да се обърнем към техните постижения. Освен развитата методология, идеята за устойчиво развитие борави с основното понятие, което дотук сме определили като сърцевина на нашето разбиране за риска и сигурността – понятието „ресурс“.

Лиса Сегнестам в своя разработка – „Индикатори на околната среда и устойчивото развитие: теории и практически опит“ (Вашингтон, 2002), представя разграничението между два вида показатели: „индикатори“ и „индекси“. Първото изискване към правилното формулиране на показателите е да направим именно това разграничение!

Под индикатор се разбират количествени данни [за наличие или отсъствие на някакъв ресурс], под индекс – обобщен показател, агрегирани количествени данни, поставени в някакво отношение помежду им (Segnestam 2002: 3-4).

Преценката на риска и сигурността (т.е. тяхната бална оценка) може да започва, по подобие на оценката на устойчивостта, с един общ индикатор или индекс, или да започва с оценка на мрежа от индикатори или индекси (см. Segnestam 2002: 25).

В контекста на устойчивото развитие, през 2001 г. Комисията на европейските общности поставя четири изисквания при съставяне на списък с индикатори. Списъкът трябва да бъде: устойчив, за да гарантира повторяемост на оценката; гъвкав, за да се приспособява към актуалните приоритети; кратък, за да се съсредоточат усилията и провежда последователна политика, и уравновесен, така че да разграничава отделните предметни области [области на нашата преценка], които подлежат на измерване (COM(2001): 2).

В колективно изследване от 1997 г. „Оценяване на устойчивото развитие: принципи за практиката“, под редакцията на Питър Харди и Терънс Зден, авторите обръщат внимание върху необходимостта стойностите на индикатора да могат да бъдат съпоставяни по подходящ начин с набелязани цели [вж. „умни цели“], други относими стойности, диапазони от стойности, прагове на стойността или посоки на съществуващите тенденции. Изразената гледна точка е, че принципите за формиране на индикатори могат да послужат за целите на различни обществени групи, неправителствени организации, корпорации, правителства, местни управи и международни организации (Hardi, Zdan, eds. 1997: 3-4, 16-20).

През 2007 г. Департаментът по икономически и социални въпроси на ООН издава ръководство „Индикатори на устойчиво развитие: насоки и методологии“. В ръководството са посочени три изисквания към формулирането на базови индикатори за оценка на човешката дейност съобразно критериите за устойчиво развитие. Според авторите на документа, индикаторите трябва да обхващат проблемите в повечето страни по света, да отразяват ключова информация, която не се съдържа в други индикатори, и да са достъпни поне в обозримо време и на поносима цена (DESAUNS 2007: 9).

Идеите, представени дотук, можем да обобщим, като посочим следните изисквания към формулирането на индикатори: широкообхватност спрямо дейността; съотносимост с потребностите; отчетливост в обхвата, така че да няма припокриване; достъпност на данните за тяхното измерване.

Подобно на формулировката за умна цел, формулировката на индикатора следва да отговаря на същите изисквания, така че индикаторът да бъде конкретен (specific), измерим (measurable), достижим (achievable), релевантен (relevant) и времево ориентиран (time-oriented), т.е. SMART (вж. по-горе).

За да съвместим тези идеи с нашата идея за управление на риска и сигурността, можем да прецизираме изискванията си. В този смисъл индикаторите трябва да бъдат:

• всеобхватни, отразяващи процесите във вътрешната и външната среда;
• конкретни, качествено разграничени един от друг, без припокриване;
• наблюдаеми, непосредствено разпознаваеми и измерими;
• адекватни, съобразени с потребностите на управлението.

Според Лиса Сегнестам използването на индекси за целите на устойчивото развитие има следните предимства: показва силните и слабите страни в развитието; може да бъде комбинирано с показател като брутния вътрешен продукт за оценка на общото благосъстояние; агрегираните индикатори очертават връзките в сърцевината на развитието; верифицирането на отделните индикатори е относително по-лесно и леко възпринимаемо и от експерти, и от по-широка публика (Segnestam 2002: 25).

Можем да кажем, че предимствата при използване на показатели се изразяват в следното:

1. Използването на показатели улеснява оценката и анализа.
2. Индексите имат по-висока аналитична стойност от индикаторите.
3. Агрегирането на показатели отразява многообразието.
4. Показателите могат да се прилагат от неспециалисти.

Според Лиса Сегнестам използването на индекси за целите на устойчивото развитие може да бъде белязано със следните недостатъци: агрегираните индекси скриват значението на съставящите ги индикатори и многообразието от връзки помежду им; агрегирането може да срещне пречки при определяне на тежестта на отделните индикатори и да бъде неясно и др. (Segnestam 2002: 25).

Можем да кажем, че най-съществените недостатъци при използване на показатели произтичат от:

1. Ограниченията на количествения подход.
2. Избора на неподходяща методология за агрегиране на индикаторите в индекси.
3. Скриването на реалните връзки между индикаторите, формиращи съответните индекси.
4. Допуснатото припокриване на обхвата на показателите.

Разработените показатели за устойчиво развитие на икономиката, природната среда и обществото, за регулиране на взаимодействието между отделни сектори на човешката дейност, на глобално, национално, регионално и локално равнище са широко прилагано и ефективно средство за анализ, оценка, управление и контрол (напр. COM(2001): 9-11; SDKP, 13.12.2017; DESAUNS 2007: 9-28; UNDSD 2001: 18-55; UNSDGR 2017; etc.).

За да илюстрираме „технологията“ за формулиране на показатели, можем да вземем като удобен пример атестирането, оценката на изпълнението на служителите на дадена организация.

Пример. Атестиране и оценка на изпълнението на служител 

Нека приемем, че имаме компания, която притежава верига от магазини за продажба на битова електроника: смартфони, таблети, лаптопи, компютърни конфигурации и аксесоари към тях! За да атестираме нашите служители и дадем обективна оценка на положения труд, формулираме определен набор от показатели според особеностите на тяхната работа. Задачата ни е да атестираме продавач в магазин според броя реализирани от него продажби по видове предлагани стоки – смартфони, таблети, лаптопи, конфигурации и аксесоари! Оформяме своеобразна измервателна скала, която да остойности видовете продажби едновременно според тяхното количество и значение за успеха на нашата компания (не става дума за цената на продаваната стока). Заедно с това тази скала измерва и приноса на служителя към този успех и в окончателния си вид изглежда така:

Табл. 2. Атестиране на служител

В първата колона, само за пригледност, слагаме поредни номера на нашите показатели. Във втората посочваме видовете продажби според предлаганата стока. В третата колона поставяме броя реализирани продажби за всеки вид в рамките, да речем, на един работен месец. В четвъртата поставяме предварително определен коефициент. В петата колона поставяме споменатата вече като понятие „бална оценка“ (бал), в нашия случай това е произведението между броя продажби от даден вид и коефициента за този вид продажба.

Предварително определеният от нас коефициент не е нещо случайно. Той показва сложността или/и значението на даден вид продажба за успеха на компанията. Под „сложност“ тук разбираме времето, необходимо на нашия служител да убеди потенциален клиент да извърши даден вид покупка. Под „значение“ разбираме дела на печалбата от даден вид продажба в общата сума на печалбите от всички видове продажби. В този смисъл нашият коефициент се изгражда върху относително обективна основа...

Коефициентът трябва да отговаря на едно важно условие: сумата от коефициентите по видове продажби следва да бъде 100%. [5] С други думи, реализирането на цялото разнообразие от продажби допринася на 100% за успеха на компанията. Последното е нашето водещо разбиране за дейността на компанията и нейната конкурентоспособност.

Първият ред в таблицата е заглавен ред. От втори до седми ред нанасяме данните за видовете продажби. Осми ред съдържа обобщение: общата сума продажби (независимо от вида), сумата на коефициентите (като контролно поле за приетия мащаб 100%), общия бал (сума от баловете по отделни видове продажба). На девети ред са средните показатели: среден коефициент (винаги 20% за пет вида продажби, т.е. 100%:5) и среден бал. Абсолютните стойности в осми ред и средните в девети ред са необходими при сравнение на показателите на нашия служител с поставената му норма на продажбите (неговите SMART цели) и при сравнение с показателите на другите служители.

В идеалния случай приведената таблица може да се трансформира за измерване на всяка човешка дейност. Примерът, разбира се, е съвсем условен, само за демонстрация. Нагледността му показва универсалната приложимост на използваните в него принципи (идея от: Heuer, Jr. 1999: 89-94; Търкаланов 2003: 106-107).

Следващата стъпка трябва да ни покаже как измерената дейност се свързва с риска и сигурността!


Измерване и изчисляване

В поредица на Harvard Business Essentials, през 2004 г. Ричард Люки предлага проста математическа функция, наречена „очаквана стойност“, за предпазване от събитията, които пораждат риск:

„В своя най-прост вид очакваната стойност се получава от предвижданията за последствията от събитието (Е) [умножена] по вероятността същото това събитие да настъпи (Х) или
Е (Х) = очакваната стойност“ (Люки 2006: 31; срв. БДС 31010: В.29).

През 2008 г. А. Иванов, С. Олейников и С. Бочаров, които разработват т.нар. инвестиционен риск, представят формула, която изразява съотношението между максималния размер на възможната загуба и реалния размер на наличните ресурси (изразени в парични единици): К = З / Р, където: К е коефициент на риска (обозначен от авторите като Кр); З – максимално възможен размер на загубата в парични единици (обозначен от авторите като У, от рус. „убыток“ – бълг. „загуба“); Р – наличен паричен ресурс за посрещане на риска (обозначен от авторите като С – собствен финансов ресурс на инвеститора) – Иванов и др. 2008: 20).

Авторите обръщат внимание на т.нар. прагови значения – за измерване на вероятността (р) от евентуална загуба и за измерване на обема (V) на евентуално засегнатия ресурс, изразени по следния начин:

pmin. < pзагуба < pmax. и Vmin. < Vзагуба < Vmax.

Разработват и допълнителен изчислителен апарат, свързан с оценката на риска и подходящ за етапите след неговата идентификация (Иванов и др. 2008: 51 и сл.).

Във връзка с формулирането на индикатори, Лиса Сегнестам също обръща внимание на праговите значения:

„Индикаторът трябва да отразява проблем, който включва прагове, отвъд които малките промени могат потенциално да доведат до необратими ефекти (например, застрашените биологични видове се превръщат в изчезващи).“ (Segnestam 2002: 16).

В необозримото количество източници за изчисляване на риска ще срещнем различен по сложност, обикновено приложим само от специалисти математически апарат. Нека се опитаме да сумираме онова, което е ясно дори за неспециалисти, и да разграничим лесно от трудно разбираемо. Необходимо ни е да унифицираме ползваните от други автори понятия и символи, да направим някои уточняващи бележки и да представим нашето обобщение по следния начин:

Първо. Нека уточним понятията, които е необходимо да използваме, за да измерим и изчислим степента на риск или сигурност:

Табл. 3. Показатели за преценяване на риска и сигурността

Второ. Съдържанието на приетите от нас понятия е ясно определено в нашето разбиране за риска и сигурността. С оглед нашата преценка, съдържанието им трябва да остане неизменно, като имаме предвид следното:

1. Въздействието върху достъпния ресурс може да бъде както благоприятно, така и неблагоприятно, а може да бъде едновременно и двете. При благоприятно въздействие можем да кажем, че имаме благоприятно събитие, което ни дава възможност да увеличим количеството достъпен ресурс. При неблагоприятно въздействие имаме опасно събитие, което създава вероятност да загубим определено количество достъпен ресурс. Събитие, което едновременно увеличава и ограничава достъпа до ресурс, можем да наречем неутрално събитие. В първия случай естественото ни разбиране е, че събитието поражда сигурност, във втория – риск, в третия – неопределеност.

2. При всяко събитие, свързано с риска и сигурността, имаме въздействие върху конкретен ресурс. В тази връзка още веднъж следва да припомним и уточним, че имаме:

• необходим ресурс, т.е. ресурс, необходим на дадена система във връзка с конкретно въздействие; 
• достъпен или недостъпен ресурс, т.е. ресурс, който може да е, но може и да не е необходим; 
• достатъчен или недостатъчен ресурс, т.е. необходим ресурс, с който съответно имаме сигурност или сме изложени на риск. 

Запомнете! Аналитичната ни задача, когато преценяваме риска и сигурността, е да установим преди всичко необходимия ресурс. В този смисъл, когато говорим за достъпен или недостъпен ресурс, разбираме „необходим достъпен ресурс“ или „необходим недостъпен ресурс“. 

Във връзка с въздействието на дадено събитие имаме: 

• обхванат ресурс, [6] който може да е, но може и да не е необходим във връзка с конкретно въздействие, но за целите на нашата преценка тук под „обхванат ресурс“ следва да разбираме „повлиян от дадено събитие необходим достъпен ресурс“; 
• наличен ресурс, който може да е, но може и да не е необходим, но за целите на нашата преценка тук под „наличен ресурс“ следва да разбираме „целия необходим достъпен ресурс“. 

Следва да помним също, че за измерване и изчисляване на степента на зависимост чрез съотношението между обхванат и наличен ресурс са ни необходими предварително разработени и добре обмислени показатели за идентифициране и оценка на риска и сигурността (срв. Michel, Kurokawa 2005: 12-13; Гюров 2018: 59-63).

Запомнете! Когато говорим за ресурс в хода на нашата преценка, винаги имаме предвид количество, величината на ресурса като обем или/и стойност.

3. За целите на нашата преценка, ключово за разграничаване на риска и сигурността е избраното от нас понятие „степен на зависимост“, под което следва да разбираме едновре-менно „степен на уязвимост“ при недостатъчен ресурс и „степен на неуязвимост“ при достатъчен ресурс. Вместо „зависимост“ можем да употребим „независимост“, вместо „неуязвимост“ – синонимите „устойчивост“, „надеждност“, „защитеност“, „осигуреност“ и пр. Което и наименование да изберем за удобство в изказа си, винаги трябва да осъзнаваме неговото точно определено съдържание в рамките на избрания от нас метод за преценка на риска и сигурността и в конкретната му връзка с понятието „уязвимост“. Очевидно, при уязвимост [7] имаме риск, при неуязвимост – сигурност.

Трето. Извършването на количествена оценка (преценка) на риска и сигурността е подчинено на някои правила, сред които за нас особено важни са следните:

1. Честотата на събитията, които оказват въздействие върху достъпния ресурс (F), се изчислява като съотношение на броя събития (E) към единица време (T):

F = E / T.

Колкото повече са събитията (Е), които засягат достъпния ресурс за единица време (Т), толкова по-голяма е честотата (F), толкова по-голямо е въздействието. И обратно, колкото по-малко са събитията (Е), които засягат достъпния ресурс за единица време (Т), толкова по-малка е честотата (F) и толкова по-малко е въздействието.

Колкото повече са събитията (Е), които ограничават достъпа до ресурс за единица време (Т), толкова по-голям е рискът и толкова по-малко е сигурността. Колкото повече са събитията (Е), които разширяват достъпа до ресурс за единица време (Т), толкова по-малък е рискът и толкова повече сигурността.

2. Степента на зависимост, т.е. относителният дял на обхванатия от събитията необходим достъпен ресурс (S), се изчислява като съотношение на величината на повлияния ресурс (V) към обема или стойността на целия наличен актив (A):

S = V / A.

Колкото по-голяма е величината на обхванатия ресурс (V) спрямо целия актив (А), толкова по-голяма е зависимостта (S). И обратно, колкото по-малка е величината на повлияния ресурс (V) спрямо целия актив (А), толкова по-малка е зависимостта (S).

Когато имаме благоприятно повлиян достъп до ресурс зависимостта се превръща в сигурност, при неблагоприятно влияние – в риск.

3. Степента на въздействие се измерва и изчислява въз основа на честотата на събитията и степента на зависимост.

F . S → R.

Степента на въздействие (влияние) зависи както от честотата на събитията (F), така и от степента на зависимост (S). Колкото по-големи са стойностите на честотата и зависимостта, толкова по-голямо е влиянието (R). И обратно, колкото по-малки са тези стойности, толкова влиянието е по-малко.

Когато говорим за неблагоприятно влияние, което ограничава достъпния ресурс, при по-голяма честота и зависимост имаме по-голям риск и съответно по-малко сигурност. При благоприятно влияние, което разширява достъпа до ресурс, имаме по-малък риск и повече сигурност.

Степента на въздействие зависи също от вероятността от въздействие на събитията и степента на зависимост:

R = P . I.

4. Вероятността от въздействие (P) е функция (f) от честотата на събитията (F), а степента на въздействие (I) e функция (p) от зависимостта (S):

P = f (F),

I = p (S).

С оглед окончателната преценка на риска и сигурността се определят минимални (min.), средни (med.) и максимални (max.) стойности на честотата, зависимостта, вероятността, степента и силата на въздействие:

Fmin. ≤ Fmed. ≥ Fmax.

Smin. ≤ Smed. ≥ Smax.

Pmin. ≤ Pmed. ≥ Pmax.

Imin. ≤ Imed. ≥ Imax.

Rmin. ≤ Rmed. ≥ Rmax.

След преценката на риска или/и сигурността идва ред на тяхното представяне. Вероятно най-разпространената описателна техника за демонстриране на влиянието на риска е т.нар. „матрица на вероятностите и последствията“ от риска (вж. БДС 31010: В.29, фиг. В.15; срв. Люки 2006: 31) или „матрица на риска“. Представлява координатна система, разделена на сектори (нива), обособени въз основа балните оценки за риска по вероятност и степен на въздействие.

Пример за матрица на риска, в опростен за удобство вид, може да бъде следният:

Рис. 3. Матрица за преценяване на риска

По хоризонтална ос (х) нанасяме ранжирани стойности на вероятността от неблагоприятно въздействие (Р), т.е. неблагоприятна вероятност. По вертикала (у) нанасяме ранжирани стойности на степента на зависимост (I), която при недостиг на ресурс се проявява като уязвимост. В най-опростен вид, при три степени на неблагоприятна вероятност (P) и три степени на уязвимост (I), обособяваме в така начертаната координатна система девет полета, показващи степента (нивото) на риск. В деветте полета разполагаме пет нива със съответни наименования на риска:

• пренебрежим риск, напълно поносим риск, много малък риск, риск от първо ниво, с малка неблагоприятна вероятност и малко неблагоприятно въздействие;
• приемлив риск, поносим риск, малък риск, риск от второ ниво с малка неблагоприятна вероятност и средно неблагоприятно въздействие или средна неблагоприятна вероятност и малко неблагоприятно въздействие;
• умерен риск, приемлив риск, среден риск, риск от трето ниво с малка неблагоприятна вероятност и голямо неблагоприятно въздействие, средна неблагоприятна вероятност и средно неблагоприятно въздействие или голяма неблагоприятна вероятност и малко неблагоприятно въздействие;
• неприемлив риск, почти непоносим риск, голям риск, риск от четвърто ниво със средна неблагоприятна вероятност и голямо неблагоприятно въздействие или голяма неблагоприятна вероятност и средно неблагоприятно въздействие;
• разрушителен риск, непоносим риск, много голям риск, риск от пето ниво с голяма неблагоприятна вероятност и голямо неблагоприятно въздействие (рис. 3. Матрица за преценяване на риска; срв. БДС 31010: В.29, фиг. В.15).

По аналогия с матрицата на риска, пример за матрица на сигурността, в опростен за удобство вид, може да бъде следният:

Рис. 4. Матрица за преценяване на сигурността

По хоризонтална ос (х) нанасяме ранжирани стойности на вероятността от благоприятно въздействие (Р), благоприятна вероятност. По вертикала (у) нанасяме ранжирани стойности на степента на зависимост (I), която при достатъчен ресурс се проявява като устойчивост. В най-опростен вид, при три степени на вероятност (P) и три степени на устойчивост (I), обособяваме в така начертаната координатна система девет полета, показващи степента (нивото) на сигурност. В деветте полета разполагаме пет нива със съответни наименования на сигурността:

• приемливо устойчива сигурност, сигурност от първо ниво, с много малка благоприятна вероятност и много малко благоприятно въздействие;
• умерено устойчива сигурност, сигурност от второ ниво с малка благоприятна вероятност и средно благоприятно въздействие или средна благоприятна вероятност и малко благоприятно въздействие;
• средно устойчива сигурност, сигурност от трето ниво с малка благоприятна вероятност и голямо благоприятно въздействие, средна благоприятна вероятност и средно благоприятно въздействие или голяма благоприятна вероятност и малко благоприятно въздействие;
• високо устойчива сигурност, сигурност от четвърто ниво със средна благоприятна вероятност и голямо благоприятно въздействие или голяма благоприятна вероятност и средно благоприятно въздействие;
• напълно устойчива сигурност, сигурност от пето ниво с голяма благоприятна вероятност и голямо благоприятно въздействие (рис. 4. Матрица за преценяване на сигурността).

Въпросът, който възниква във връзка с предложените матрици, е дали можем ли да представим преценката на предизвикателството и заплахата по начина, по който представяме преценката на риска и сигурността. Развитието на дисциплината, която обикновено наричаме „теория на сигурността“, както и на дисциплината „управление на риска“ все още не е достигнало онова равнище, което да ни позволи да представим матрици за предизвикателството и заплахата, подобни на разработените за риска. Нашата матрица за преценяване на сигурността запълва подобна празнота, но е разработена само за целите на нашия анализ, по аналогия с общоприетите матрици за риска. Затова е важно да имаме предвид следното:

Първо. Матриците за преценяване на риска обикновено се изграждат въз основа съчетаването на два показателя: първо, неблагоприятно въздействие, наричано „опасно събитие“, „неопределеност“ и пр., и второ, неблагоприятна зависимост, наричана обикновено „уязвимост“. Логиката, вложена в подобни матрици е, че „опасното събитие“ е опасно само когато има „уязвимост“ спрямо него.

Второ. Можем да приемем логиката, вложена в подобни матрици, тъй като наистина дадено въздействие винаги е неблагоприятно когато имаме „уязвимост“ спрямо него. Наличието на „уязвимост“, обаче, не изключва дадено въздействие да бъде благоприятно спрямо „уязвимостта“, т.е. да намали степента на уязвимост. Например, печалба от лотарията може да „спаси“ семейния бюджет. Наличието или отсъствието на „устойчивост“ също не определя еднозначно дали дадено въздействие е благоприятно или неблагоприятно: „благоприятността“ на въздействието зависи само от това дали то разширява или ограничава достъпа до ресурс.

Трето. И „уязвимостта“, и „устойчивостта“ са вътрешни характеристики на системата, подложена на въздействие. От друга страна, източникът на „въздействие“ върху системата може да бъде вътре във, но и извън системата, чиято сигурност анализираме. Независимо дали въздействието е „външно“ или „вътрешно“ за системата, то може са породи риск, респ. да повиши степента на уязвимост, но може да допринесе и за постигане на сигурност, респ. да повиши степента на устойчивост.

Четвърто. Зависимостта между „въздействието“, „уязвимостта“ и „устойчивостта“ невинаги е линейна и именно затова невинаги може да бъде изразена с опростен математически апарат. Затова при преценяването на риска, например, се прилагат специфични статистически и вероятностни методи. Използват се т.нар. метод на Марков, метод на Бейс, моделиране „Монте Карло“ (вж. напр. БДС 31010: В.24, В.25 и В.26) и пр. Сходни измервания и изчисления могат да бъдат направени и по отношение на сигурността. Сложният математически апарат, обаче, поне засега остава извън целите на настоящата разработка.


Обобщение

Какво постигнахме с така представената технология за преценяване на риска и сигурността? Начертахме редица ясно определени, последователни аналитични стъпки:

1. За да идентифицираме наличието на риск или/и сигурност, поставяме във фокуса на нашия анализ установеното влияние върху ресурса, необходим за взаимодействието на дадена система с нейната среда.

2. За да определим качествените характеристики на риска и сигурността, определяме качествените характеристики на взаимодействието по области за тяхната преценка и въз основа на т.нар. умни цели.

3. Насочваме се нашата преценка към областите, обособени от взаимодействията по отношение на необходимия ресурс, взаимозависимостите по отношение на достъпния ресурс, съотношенията между достъпен и необходим ресурс и резултатите, вследствие на тези взаимодействия, взаимозависимости и съотношения.

4. Конкретизираме подобластите за преценка съобразно сферите на човешка дейност, което ни дава възможност да използваме вече известните ни структуриращи методи, вкл. т.нар. PEST методи.

5. Преценяването на риска и сигурността организираме като последователен и единен процес на идентифициране, измерване, изчисляване и преценяване на риска и сигурността по области и цели. Приемаме, че разграничението между „преценка“ и „преценяване“ е разграничение между общо и частно понятие: „преценката“ обхваща целия процес, „преценяването“ – само неговата завършваща фаза, при която съотнасяме резултатите от този процес към предварително определените области и сфери на човешка дейност, потребности, интереси, намерения и цели.

6. Нашите средства за преценка на риска и сигурността са списъците за проверка и показателите за риск и сигурност в предварително определените области и сфери и спрямо предварително зададените „умни цели“.

7. Списъците за проверка на риска и сигурността обхващат: всички области и сфери на дейност; всички събития, които оказват влияние върху достъпния ресурс; всички звена от жизнения цикъл на даден продукт, услуга, процес и система; стойностите на всички показатели за преценка на активите, дейностите, целите, респ. риска и сигурността.

8. Показателите за риск и сигурност се разделят на индикатори (прости количествени данни) и индекси (индикатори, поставени в някакво съотношение). Показателите следва да са всеобхватни, конкретни, наблюдаеми и адекватни за преценката на риска и сигурността. Показателите ни служат за измерване и изчисляване със съответния математически апарат.

9. Въз основа на списъците за проверка и показателите идентифицираме, измерваме, изчисляваме и преценяваме необходимия и достъпния ресурс, тяхното съотношение постигането на поставените цели във всяка от следните четири области: взаимодействия с външната среда; вътрешноорганизационни процеси; достъп до ресурс и взаимодействия между външната среда, вътрешноорганизационните процеси и осигуряването на достъп до ресурс.

10. Измерването и изчисляването на риска и сигурността можем да поставим на обективна основа, която да ни позволи удобство, бързина и лекота при извършване на нашата преценка, като избегнем сложните статистически и вероятностни методи. За целта можем да се ограничим само до два показателя – честота на събитията (F = E / T) и степента на зависимост, т.е. относителния дял на обхванатия достъпен и необходим ресурс (S = V / A). И двете величини извеждаме от минал опит и ги изразяваме с прости математически действия. Посочените показатели за преценка обикновено са достатъчни във всекидневното планиране и рутинната дейност (рис. 5. Матрица за преценяване на риска и сигурността по обективни показатели; срв. БДС 31010: В.29, фиг. В.15):

Рис. 5. Матрица за преценяване на риска и сигурността

по обективни показатели

В матрицата за преценяване на риска и сигурността нивата на честота и зависимост са по три за всеки показател или общо пет в разработената матрица. На първо ниво имаме – ниска честота и малка зависимост, на пето – голяма честота и голяма зависимост. На първо ниво рискът е пренебрежим, а сигурността приемлива, на пето – рискът е разрушителен, а сигурността напълно устойчива. Видно от матрицата, рискът и сигурността са всъщност два полюса в нашата преценка, която произтича преди всичко от спецификата на зависимостта: при недостиг на достъпния ресурс имаме уязвимост, при достатъчен достъпен ресурс – устойчивост на системата спрямо въздействията на средата.

11. Впоследствие, освен честота на събитията и дела на обхванатия ресурс, в преценката си следва да отчетем вероятността и степента на въздействие на събитията. Вероятността (P = р (I) и степента (I = f (S) на въздействие зависят от ред фактори извън нашия контрол, сред които взаимното влияние на други събития, неопределеността на бъдещото развитие и случайността. В този смисъл, за да имаме математически точна преценка, е необ-ходимо да имаме специализирани познания за статистическите и вероятностните методи за анализ. Посочените показатели за преценяване изискват значителен материален ресурс за придобиване на необходимите данни, тяхната обработка и интерпретиране и не на последно място, високопрофесионална експертиза в областта на статистиката и теорията на вероятностите.

12. Въз основа на т.нар. прагови (минимални, средни и максимални) стойности на степента на въздействие и вероятността от загуба се изготвя матрица за преценяване на риска и сигурността по нива (вж. рис. 3. Матрица за преценяване на риска, рис. 4. Матрица за преценяване на сигурността и рис. 5. Матрица за преценяване на риска и сигурността по обективни показатели).

Какво следва от тук нататък?

След очертаването на технологията за преценка на риска и сигурността идва ред на следващата логична стъпка – организиране на анализа въз основа на цялата приета от нас методология.

Бележки:

[1] Понятието „качествен анализ“ е употребено в смисъл на „анализ на качествените характеристики“.

[2] Понятието „количествен анализ“ е употребено в смисъл на „анализ на количествените характеристики“.

[3] Нека приемем, че достъпният ресурс е сума от ресурса, който имаме в наличност, т.нар. наличен ресурс (или актив), и ресурса, който можем да придобием свободно, без затруднения, поради възникналата необходимост, условно да го наречем свободен ресурс!

[4] В определянето на „умната цел“ някои автори посочват критерия „реалистична“ (Realistic) вместо „,релевантна, адекватна, относима“ (Relevant) (Nagel et al. 2013: 40-41; Ajaib et al. 2011: 5; и др.). Можем да предпочетем термина „релевантен“, тъй като „реалистичен“ се покрива донякъде с „достижим“ в критериите за „умна цел“.

[5] Сумата на отделните коефициенти може да бъде 100, т.е. 100%, за да е изразима в познатата процентова скала. Може, обаче, да бъде и по-малка сума: 10, 1, 0,1 и пр., както и по-голяма: 1000, 10 000 и пр., в зависимост от мащаба, който предпочитаме.

[6] Вместо „обхванат ресурс“ можем да използваме „повлиян...“, „ангажиран...“, „представляващ интерес...“ и пр. „... ресурс“.

[7] „Уязвимост“ е общоприето понятие в дисциплината по управление на риска.

Източници:

1. БДС 2011: БДС ISO 31000:2011 – Управление на риска. Принципи и указания.
2. БДС 2018: БДС ISO 31000:2018 – Управление на риска. Указания.
3. БДС 31010: EN ISO 31010:2010 – Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009).
4. БДС 73: СД Ръководство 73 на ISO:2011 – Управление на риска. Речник (ISO Guide 73:2009).
5. БДС TR 31004: БДС TR 31004:2015 – Управление на риска. Указания за прилагането на ISO 31000.
6. Гюров 2018: Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, 170 с.
7. Иванов и др. 2008: Иванов, Андрей Анатольевич, Станислав Янович Олейников и Сергей Александрович Бочаров. Риск-менеджмент. Учебно-методический комплекс. Москва, 2008, 193 с., elibrary.bsu.az, PDF, 193 с., доступ: 03.12.2017, url.
8. Каплан, Нортън 2006: Каплан, Робърт С., и Нортън, Дейвид П. Стратегически карти. Първо издание. София: Класика и стил, 2006, 488 с.
9. Люки 2006: Люки, Ричард. Управление на кризи. Прогнозиране и преодоляване. София: Класика и стил, 2006, 170 с.
10. Ajaib et al. 2011: Ajaib, Shanwaz, Nicola Beattie and Esther Jones. A Guide to Using Training Needs Analysis and Development Plans. Leeds, UK: The National Coaching Foundation, 2011, score-coaching.eu, PDF, 33 p., access: 19.11.2017, url.
11. COM(2001): Commission of the European Communities. Structural Indicators. COM(2001) 619 final. Brussels, 30.10.2001, ec.europa.eu, PDF, 21 p., access: 30.06.2010; updated reference: ec.europa.eu, PDF, 21 p., access: 03.12.2017, url.
12. DESAUNS 2007: Department of Economic and Social Affairs of the United Nations Secretariat (DESAUNS). Indicators of Sustainable Development: Guidelines and Methodologies. Third Edition. New York: United Nations, October 2007, un.org, PDF, 99 p., access: 30.06.2010, updated reference: access: 03.12.2017, url.
13. Hardi, Zdan, eds. 1997: Hardi, Peter, and Terrence Zdan (eds.). Assessing Sustainable Development: Principles in Practice. Winnipeg, Manitoba, Canada: The International Institute for Sustainable Development, 1997, iisd.org, PDF, 175 p., access: 30.06.2010; updated reference: access: 10.03.2020, url.
14. Michel, Kurokawa 2005: Michel, James, and Tomomi Kurokawa. Human Security and Social Development: Comparative Research in Four Asian Countries. Conference Paper. Arusha Conference “New Frontiers of Social Policy” – 12-15. Arusha, Tanzania, 14 December 2005, siteresources.worldbank.org, PDF, 36 p., access: 14.09.2009; updated reference: access: 11.03.2020, url.
15. Nagel et al. 2013: Nagel, Kurt, et al. General Management Tools. Steinbeis University Berlin: School of International Business and Entrepreneurship, 2013, steinbeis-sibe.de, PDF, 677 p., access: 28.12.2017, url.
16. Nemiro et al., eds. 2008: Nemiro, Jill, Michael Beyerlein, Lori Bradley, Susan Beyerlein, eds. The Handbook of High-Performance Virtual Teams. A Toolkit for Collaborating across Boundaries. Indianapolis, Indiana: John Wiley & Sons, Inc., Jossey-Bass A Wiley Imprint, 2008, citeseerx.ist.psu.edu, PDF, 803 p., access: 19.11.2017, url.
17. ODNI 2008: Media Briefing on National Intelligence Civilian Compensation Program (NICCP). Washington: Office of the Director of National Intelligence (ODNI) Headquarters, 15.05.2008, fas.org, PDF, 21 p., access: 28.12.2017, url.
18. SDKP: Sustainable Development Knowledge Platform, sustainabledevelopment.un.org, access: 13.12.2017, url.
19. Segnestam 2002: Segnestam, Lisa. Indicators of Environment and Sustainable Development: Theories and Practical Experience. Paper No 89. Washington: The World Bank Environment Department, December 2002, siteresources.worldbank.org, PDF, 66 p., access: 30.06.2010, updated reference: access: 03.12.2017, url.
20. UCOP 2016: SMART Goals: A How to Guide: A Guide for Managers and Employees. Performance Appraisal Planning 2016-2017. University of California, 2016-2017, ucop.edu, PDF, 13 p., access: 19.11.2017, access: 19.11.2017, url.
21. UNDSD 2001: United Nations Division for Sustainable Development. Indicators of Sustainable Development: Guidelines and Methodologies. United Nations Commission on Sustainable Development (UNCSD), 2001, un.org, PDF, 315 p., access: 13.12.2017, url.
22. UNSDGR 2017: The Sustainable Development Goals Report 2017. United Nations, New York, 2017, unstats.un.org, PDF, 64 p., access: 13.12.2017, url.

© Оригинална публикация: 18.08.2024

© Редакция: 13.10.2024

Препоръчително цитиране:

Гюров, Румен. Измерване, изчисляване и преценка на риска и сигурността. София: Studia Analytica, 18.08.2024, ред. 13.10.2024.

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Разпознаване на риска. София: Studia Analytica, 23.07.2022, url.
2. Гюров, Румен. Епистемологически методи. София: Studia Analytica, 14.05.2023, url.

Свалени онлайн публикации:

1. Гюров, Румен. Матричен анализ на рисковете и сигурността. София: Studia Analytica, 26.10.2014, url и pdf, свалена на 18.08.2024 г.
2. Гюров, Румен. Идентифициране, измерване и преценка на риска. София: Studia Analytica, 04.05.2019, url и pdf, свалена на 18.08.2024 г.

Разпознаване на риска

Румен Гюров

(изтегляне)

Здравината на веригата се определя

от най-слабото ѝ звено.

– неизвестен автор

Въведение

За да разберем риска в неговата цялост, ни е необходима подходяща, смислена представа, която да очертава ясно неговата същност и особености. Съпоставката с досегашните представи може да ни бъде само от полза, защото ни дава възможност да разграничим съществено от несъществено, присъщо и неприсъщо в проявите на онова, което определяме като риск. [1]. Затова нека обърнем внимание на следното...

Съдържание:

• Зараждане на разбирането за риск. Китайското понятие за „криза“ и съдържанието на понятието „риск“. Начало на съвременното разбиране за риска през 1921 г.
• Стандартни представи за риска. Стандарти за управление на риска. Определения за риск. Критика на съществуващите ръководства, стандарти и определения.
• Подход към преосмисляне на риска. Пример: Сценарий за гладка гума. Представяне на риска като квантифицирана несигурност, бъдеща вероятност от отрицателни последици, изводима величина, нежелана загуба или/и нежелан провал.
• Рискът като вид несигурност. Определения за несигурност, предизвикателство, опасност, заплаха и риск. Пример: Възрастна жена в квартал с лоша слава. Разграничения и смисъл на разграниченията между предизвикателство, опасност, заплаха и риск.
• Понятие за конфликтно взаимодействие. Пример: Информационен недостиг. Същност на конфликтното взаимодействие. Проява на несигурността и риска в конфликтното взаимодействие и нейният анализ.
• Матрици на видовете несигурност и структурата на конфликтното взаимодействие.
• Препоръчителни източници: БДС ISO 31000:2018 – Управление на риска. Указания; Николай Слатински, 2019; Юлий Георгиев, 2015; Виле Исохеранен, 2012; Азуат Дамодаран, 2010; Жан-Пиер Крюгер, 2010; Милияна Финеман, 2010; Ричард Андерсън, 2009; Джак Джоунс, 2005; Робърт Зегерс и Корнелиус Муромбези, 2004; Франк Найт, 1921.

Зараждане на разбирането за риск

Според една от най-популярните легенди в Китай, преди повече от 5000 години, Цандзие, летописец на Жълтия император, изобретява китайските йероглифи (Bi 2014: 33-36). Вероятно още тогава се появяват йероглифите за „опасност“ и „благоприятна възможност“. Събрани заедно, двата йероглифа означават „криза“:

危 險

Рис. 1. Китайско изписване на думата „криза“

Източник: Damodaran 2010: 5.

Според Азуат Дамодаран, преподавател по корпоративни финанси в Бизнес училище „Ленърд Н. Стърн“ на Нюйоркския университет, китайската представа за криза – като опасност и благоприятна възможност, изразява много точно съдържанието на понятието „риск“ (Damodaran 2010: 5).

През 1394 г. във Флоренция францисканският монах Лука Пачоли пръв поставя въпрос, свързан с измерването на риска. Монахът, който е основател на съвременното счетоводство, описва ситуация между двама души при игра на зарове от 5 хвърляния. Въпросът, който Лука Пачоли задава, изглежда така: „Как най-точно е разпределен шансът между двама играчи при резултат 2:1 след третото хвърляне в игра на зарове в кръг от общо 5 хвърляния?“.

През 1654 г. във Франция, в кореспонденция помежду си, Пиер дьо Ферма и Блез Паскал дават решение на задачата на Пачоли:

След третото от пет възможни хвърляния в игра на зарове, играчът, победил 2 пъти, има шанс да спечели 3 към 4 срещу играча, победил 1 път (Damodaran 2010: 25). Иначе казано, играчът, победил 2 пъти, рискува да загуби 4 към 3 срещу играча, победил 1 път, при оставащи две хвърляния в игра на зарове от пет хвърляния.

Началото на съвременното разбиране за риска е свързано с името на Франк Найт (Георгиев 2015: 27). През 1921 г. Франк Найт издава „Риск, несигурност и печалба“, с което поставя риска в центъра на научните занимания. В предговора на своя труд авторът отбелязва, че:

„Фундаментално новото в тази книга е малко. Тя представлява опит да се посочат по-точно основните принципи на конвенционалната икономическа доктрина и да се покаже тяхното отражение по-ясно, отколкото е правено преди това. Така че нейната цел е усъвършенстване, не реконструиране; тя е изследване на „чистата теория“. Стоящият зад това представяне мотив е двояк. На първо място, авторът се съобразява с прагматичните, тесногръди тенденции на сегашното време [...]. На второ място, той има чувството, че „практикализмът“ на времето е преходна фаза, дори в известна степен – поза; че съществува силна скрита тенденция едновременно на несъгласие със своеволното и повърхностно мислене и на истинско желание, извън чистото интелектуално самоуважение, да се постигне по-ясно разбиране за значението на понятията и догмите, които се представят за точни идеи.“ (Knight 1964: vii).

Стремежът на Франк Найт да покаже, че прагматизмът не може да съществува без теоретично осмисляне, се долавя много ясно в първите редове от неговия труд. За да продължи изследването си, той приема следното разбиране за риска:

„Съществен факт е, че „рискът“ означава в някои случаи количество, което подлежи на измерване, докато в други случаи то е нещо съвсем различно от това, и че съществуват стигащи далеч и [дори] съдбоносни различия в отношението към явлението, в зависимост от това кое от двете виждания се приема и използва. Съществуват и други неясноти в термина „риск“, които също ще бъдат изтъкнати, но това е най-важната. Ще стане ясно, че измеримата неопределеност, или собствено „рискът“, както ще използваме термина, е твърде различна от неизмеримата, която всъщност изобщо не е неопределеност. С оглед на това, ние ще ограничим термина „неопределеност“ до случаите от неколичествен тип. Това е тази „истинска“ неопределеност, но не и „риск“, както се твърди, която изгражда основата на валидната теория за печалбата и отчита разминаването между действителната и теоретичната конкуренция.“ (Knight 1964: 19-20).

Разграничението между риск и неопределеност, очертано от Франк Найт, изглежда така:

Рискът е измерима величина на неопределеността, а самата неопределеност е неизмерима (срв. Knight 1964: 19-20).

Ако правилно сме разбрали смисъла на разграничението между риск и неопределеност, вложен от Франк Найт, това означава, че едно и също явление, ако е измеримо е риск, ако не е измеримо, е неопределеност. Излиза, че измеримостта е граница между двете понятия и че измеримото е част от неизмеримото. Няма как да приемем подобна логика! Защо? Да си представим, че на масата имаме ябълка! Логиката, която не приемаме, ни внушава, че: ако забележим ябълката, оставена на масата, значи, имаме ябълка; ако не я забележим, нямаме ябълка... и си оставаме гладни. За нас вярно е тъкмо обратното: ябълката може да си е на масата, независимо от това дали я забелязваме или не,... и ако сме по-наблюдателни, гладни няма да останем... Способността ни да измерим каквото и да било не определя неговото съществуване или несъществуване. Познавателната ни способност не определя границите на съществуващото, а само границите на нашето знание за съществуващото.

Стандартни представи за риска

Първият свързан с риска стандарт се появява в Норвегия през 1991 г. – Norsk Standard NS5814:1991: Krav til risikoanalyser (прев.: Норвежки стандарт NS5814:1991: Изисквания за анализ на риска). Впоследствие се появяват и други, например, британският стандарт за управление на проектния риск от 2000 г. С добре разработени стандарти за управление на риска разполагат Канада, Австралия, Нова Зеландия и други страни от Г-20.

Приетите стандарти имат за цел да осигурят съгласуваност в управлението на риска и включват компонентите на анализа на риска. Макар терминологията им да варира, общо остава разграничението между преценка (risk estimation) и оценка на риска (risk assessment). Първото представлява заключение за вероятността и обхвата на последиците от риска; второто – за въздействието на риска върху вземането на решения (Fineman 2010: 18-19).

Международният стандарт за управление на риска ISO 31000:2009 е преведен на български през 2011 г. под заглавие „БДС ISO 31000:2011 – Управление на риска. Принципи и указания“. През февруари 2018 г. е актуализиран, като българският му превод е под заглавие „БДС ISO 31000:2018 – Управление на риска. Указания“. И в двете издания се дава следното определение за риск:

Рискът е „влияние на неопределеността върху постигането на цели“. (БДС 2018: 3.1; БДС 2011: 1.1; срв. AS/NZS 2009: 2.1).

Виждаме, че непрекъснато се прави връзка между риск и неопределеност по начин, близък до традицията, наследена от Франк Найт.

В поредицата „31000“ са преведени на български още три важни стандартизационни документа. В стандарта „БДС EN ISO 31010:2010 – Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009)“ е дадена технологията за анализ на риска. С аналитично и методическо предназначение е издаденият в поредицата речник „СД Ръководство 73 на ISO:2011 – Управление на риска. Речник (ISO Guide 73:2009)“. Практически указания за прилагане на посочените документи се съдържат в „БДС TR 31004:2015 – Управление на риска. Указания за прилагането на ISO 31000“.

Производни понятия като ликвиден, лихвен и кредитен риск се споменават в българското законодателство (напр. чл. 20, ал. 2, чл. 33, ал. 2 ЗБНБ; чл. 42, ал. 1, т. 3, чл. 87б, ал. 4, чл. 92а и 92б ЗКИ; § 1, т. 32 ДР ЗКПО; чл. 3, т. 2, б. „ж“ ЗПФИ и др.). Посочените понятия нямат законово фиксирани определения вероятно поради факта, че съдържанието им е азбучно известно в икономическата наука. Спорадично се откриват нормирани определения на понятията системен и операционен риск (напр. § 1, т. 36 и 45 ДР ЗКИ).

Българската бяла лястовичка в управлението на риска е Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), който дава определение за риск, покриващо вече международно установеното съдържание:

„Риск“ е събитие, което ще повлияе върху постигане на целите на организацията. Рискът се измерва с неговия ефект и с вероятността от настъпването му.“ (§ 1, т. 5 ДР ЗФУКПС).

Близки по смисъл определения за „риск“ откриваме в Закона за храните и някои други подзаконови актове (§ 1, т. 54 ДР ЗХ; § 1, т. 4 Наредба № 5/1999; § 1, т. 6 Наредба № 2096/2006, отм.) и за „пазарен риск“ (§ 1, т. 5 Наредба № 34/2006).

Стандартните представи за риска могат да бъдат групирани в две основни категории: сякаш по-често срещаното разбиране, което определя риска като вероятен провал, и разбирането, което определя риска като вероятна загуба. Няколко примера в тази посока са показателни:

Цвета Зафирова, преподавател в Икономическия университет във Варна, дефинира риска през 2008 г. по следния начин:

„[...] рискът е оценена степен на неопределеност относно получаването на очаквани бъдещи резултати при осъществяването на стратегията [на дадена организация]. Това е или шанс, или вероятност за загуба.“ (Зафирова 2008: 18).

Виждането на Цвета Зафирова повтаря концепцията на Франк Найт от 1921 г., и включва в съдържанието на понятието „риск“ китайското разбиране отпреди 5000 години за наличие на положителни възможности.

През 2019 г. излиза „Рискът: новото име на сигурността“ на Николай Слатински. В труда подробно се разглежда актуалността, предисторията и историята, съдържанието, сигурността, обществото, стратегиите, подходите, практическите аспекти на управлението и интегрирането на научните представи за сигурността, свързани с риска. Разработката несъмнено представлява богат източник на идеи за осмисляне на понятието. Авторът дава четири свои дефиниции, в които определя риска чрез термините „процес“, „неопределеност“, „вероятност“, „дейност“, „ефект“, „система“, „ефективност“, „цели“, „устойчивост“ (Слатински 2019: 338-340). Препоръчва „[з]а по-оперативно боравене“ да се използва последното дадено от него определение:

„Рискът е процес или действие, реализиращо се в условията на неопределеност, което може, възползвайки се от слабите и силните страни на системата и при предприетите по отношение на него дейности, да породи ефект, чийто резултат се отразява на целите на системата. По този начин рискът може да бъде дефиниран като породен в условията на неопределеност ефект върху целите на системата.“ (Слатински 2019: 340).

Предложеното по-горе определение, подобно на определенията от редица български и чуждестранни автори, по същество не се отдалечава от представата, оформена от Франк Найт през 1921 г. За Николай Слатински рискът категорично и еднозначно се свързва с неопределеността, пред която е изправен човек, когато се стреми да постигне свои цели.

В разработка, предназначена за финансовите министри и управителите на централни банки на страните от Г-20, Международният валутен фонд (МВФ) определя през 2009 г. системния риск като риск от разрушаване на финансовите услуги, което е причинено от увреждане на всички сектори на финансовата система и има потенциал за сериозни отрицателни последици за реалната икономика (IMF et al. 2009: 2). За нас основен недостатък в определението на МВФ е смесването на вече случило се увреждане със съдържанието на риска. Нанесената вреда си е просто загуба, причинен недостиг на ресурс, но съвсем друг е въпросът доколко изгубеният ресурс ни изправя пред риск, породен от бъдещо негативно влияние. Дефиницията представя развитието на рисковата ситуация като неясна хронология от събития, които са предизвикали, предизвикват или могат да предизвикат появата на риск. Не е ясно кога, какъв риск, в резултат от какво възниква.

Според Базелския комитет за банков надзор през 2008 г. оперативният риск е „риск от загуба в резултат от неадекватни или неефективни вътрешни процеси, хора или системи или от външни събития“ (по Matthews et al., eds. 2008: 3). Макар и по-добро от вече разгледаните или подобните на тях, определението на базелския комитет не успява да открои спецификата на риска и повтаря техния основен недостатък – акцента върху субективните човешки намерения и очаквания.

Постижения на разработените стандарти, както и на изследванията в управлението на риска, са относително ясно определеният контекст на поява на риска и създадените специализирани методи за анализ на риска.

Контекстът на риска обикновено се разпределя на две равнища на външната среда: макро- и микроравнище.

След 2005 г. някои автори започват да обособяват в стратегическия контекст равнище, наречено „Син океан“. Автори на тази концепция са Ким Чан и Рене Моборньо, които я представят в свое изследване, финансирано от международната компания за професионална услуги PricewaterhouseCoopers и Бостънската консултантска група (Boston Consulting Group). (Ким, Моборньо 2018: 5). Ким Чан и Рене Моборньо предлагат изработването и прилагането на стратегии за управление на бизнеса [респ. бизнес рисковете] въз основа на аналитична рамка, структурирана съобразно отговорите на четири основни въпроса (вж. Ким, Моборньо 2018: 41-42; вж. и Kim, Mauborgne 2005: 114; срв. Isoherranen 2012: 34-36), които показват дали и как следва да повлияем върху средата за сигурност, като намалим, увеличим, отстраним или/и създадем дадено влияние!

Равнището „Син океан“ е равнище на неопределеност на все още неоткрита [и недокосната] външна макросреда, в която приемаме два основни ориентира на своето поведение: собствената стратегия и собствения подход към обновяване на стойността [т.е. към развитие на ресурса, с който разполагаме]. Понятието се употребява в контраст с термина „Червен океан“, който обозначава относително позната среда на взаимодействие.

Макроравнището е равнище на природната, технологическата, икономическата, финансовата, социалната, демографската, културната, политическата, правната, регулаторната, или/и международна, национална, регионална или/и локална среда. За анализ на риска на макроравнище обикновено се препоръчват методи от типа PEST и др.

Микроравнището е равнище на непосредствената оперативна среда на дадена дейност или бизнес. Непосредствената оперативна среда, микросредата се характеризира с конкретна пазарна и потребителска сегментация, отраслова специфика и конкуренция и пр. За анализ на риска на микроравнище обикновено се препоръчват: методи за анализ на пазарната и потребителската сегментация; методи за анализ на конкурентното предимство; методи за анализ на благоприятните фактори за успех; методи за анализ на заинтересуваните страни; методи за профилиране на конкуренцията; метода „Петте сили на Портър“ и др. (срв. Kruger 2010: 25-28, 68-69; Rhydderch et al. 2009: 11-13; Carmona et al. 2007: 31; Zegers, Murombezi 2004: 22-38, и др.).

В повечето стандарти, ръководства и разработки в областта на анализа и управлението на риска авторите им се обединяват около методи като: регистър на рисковете, дърво на събитията, дърво на решенията, дърво на провалите; вероятностни техники, вкл. симулация „Монте Карло“; експертни методи като чек-листи, интервюта, методи „Мозъчна атака“ и „Делфи“, анализ по сценарии и др. (вж. БДС 31010; Fineman 2010: 29-59, и др.).

През 2009 г. Ричард Андерсън и негови сътрудници представят разработка за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Авторите обобщават опита на Съединените щати, Обединеното кралство и Франция в управлението на риска и неговата стандартизация и заключават:

„[...] нито едно от съществуващите ръководства за управление [вкл. за анализ] на риска не е адекватно за целта си. Повечето от ръководствата са на изключително високо равнище [респективно, енигматични за разбиране и сложни за употреба], ориентирани са спрямо процесите и дават твърде оскъдни указания как да бъдат създадени ефективно управление на риска и осигурителна рамка.“ (Anderson et al. 2009: 3).

Ричард Андерсън и неговите сътрудници посочват следните съществени недостатъци на съществуващите подходи и практики:

1. Управлението на риска не е обвързано с обща стратегия за развитие на организацията, която го прилага.
2. Определенията за риск са лошо формулирани и прекалено кратки.
3. Съдържанието на понятието „риск“ включва всичко, което е възможно, вместо да обхване поне пет важни измерения на управлението: стратегия, хора, общи и конкретни рискове, задачи и фактори.
4. При управлението на риска не се взема предвид въздействието върху заинтересуваните страни и контролиращите лица в организацията.
5. Организациите не обръщат внимание на управлението на риска от страна на външните доставчици и джойнт-венчър партньорите (Anderson et al. 2009: 14).
6. Ръководителите обръщат повече внимание на оперативните, отколкото на стратегическите рискове.
7. Ръководителите подценяват необходимостта от създаване на „култура за посрещане на риска“ (Anderson et al. 2009: 28).

В свой опит за обобщение, Пол Шумейкър обръща внимание на две основни слабости:

1. Управлението на риска е свързано повече с негативния риск, отколкото с благоприятните възможности, които се появяват заедно с несигурността.
2. Практиката на управление на риска се фокусира основно върху количествено измеримите рискове, отколкото върху рисковете, неподдаващи се на количествено описание (Шумейкър 2005: 30-31).

Възраженията на Ричард Андерсън и Пол Шумейкър не изчерпват списъка с недостатъци на възприетите подходи и практики. Критичните бележки на ред други автори звучат също толкова убедително и показват необходимостта от нови правила и поведение за справяне на риска.

Подход към преосмисляне на риска

Опитите за осмисляне на риска много често тръгват от т.нар. „Сценарий за гладка гума“:

Пример 1. Сценарий за гладка гума

Сред експертите по управление на риска е популярен един типичен сценарий на рискова ситуация, т.нар. „Сценарий за гладка гума“ (The Bald Tire Scenario). Сценарият включва: гладка гума, която е окачена на дървесен клон; протрито въже между клона и гумата, която играе ролята на седалка от люлка; люлеещо се дете върху седалката; неосъзнатата сила на земното притегляне, което прави тази игра възможна, и остър камък, който се намира под люлката. Въпросът е „Кое е риск?“, „Къде е рискът?“, „Какво е риск в тази ситуация?“ или „Кое какво е в сценария?“. Според тази постановка гладката гума е ресурсът, земното притегляне и острата скала са заплахата, протритото по средата въже е уязвимостта. Нито един от тези компоненти на сценария обаче не е риск. (Jones 2005: 3-6).

Ако се опитаме да обогатим този прочит на сценария, можем да добавим, че: гладката гума е ресурс; протритото въже – недостатъчен ресурс (уязвимост); люлеенето е действие; земното притегляне – въздействие; острият камък – обстоятелство (контекст на взаимодействието „действие-въздействие“). Можем да се съгласим, че нито един от тези компоненти не е риск и че рискът е някъде помежду им, т.е. между ресурса, уязвимостта, взаимодействието и контекста.

Следващата ни стъпка в осмисляне на риска, който се появява между ресурса, уязвимостта, взаимодействието и контекста, е да се обърнем към отражението на това съотношение във вече съществуващите и общоприети представи (концепции) за риска.

Вече стана дума, че рискът се разбира като вероятно влияние върху дадена организация, като вероятен провал или като вероятна загуба (рискът като вероятно влияние: § 1, т. 5 ДР ЗФУКПС; рискът като вероятен провал: БДС 2018: 3.1; БДС 2011: 2.1; AS/NZS 2009: 2.1; Зафирова 2008: 18; рискът като вероятна загуба: IMF et al. 2009: 2; Matthews et al., eds. 2008: 3).

За основоположника на риск мениджмънта Франк Найт рискът е квантифицирана неопределеност (вж. Knight 1964: 19-20), а според нас, по-скоро – „квантифицирана несигурност“ (срв./см. Георгиев 2015: 33).

В обзорно изследване на Центъра за изследване на сигурността в Цюрих, Швейцария от 2008 г., рискът изглежда ситуиран винаги в бъдещето. Отбелязва се, че концепцията за риска „обхваща“ средата в много повече аспекти отколкото концепцията за заплахата. Заради нежеланите последици, в повечето случаи рискът се възприема като отрицателно явление. Подобно на бедствията, рискът често се смята за носител на потенциална вреда или загуба (вж. CSS 2008: 2-7, 21). Акцентът в този ред на разсъждения е, че рискът представлява бъдеща вероятност от отрицателни последици.

Според Джак Джоунс, президент на Института за анализ на факторите за информационен риск:

„Рискът не е нещо [материално]. Ние не можем да го видим, да го докоснем, нито да го измерим пряко. Подобно на скоростта, която се извежда от разстоянието, разделено на времето, рискът е изводима величина. Той се извлича от съчетанието между честотата на събитието заплаха, уязвимостта и стойността на ресурса и характерната му насоченост [англ: liability characteristics]“ (Jones 2005: 8; вж. и FAIRWiki: The Bald Tire Scenario, 18.01.2015).

Находката тук е, че рискът е изводима величина в съотношение между заплаха, уязвимост, стойност на даден ресурс и насоченост [на неговото влияние].

Азуат Дамодаран изразява сходно виждане – определенията за риск се формират около разграниченията между риск и вероятност, риск и заплаха, риск и отрицателни последици в контекста на всички последици от дадено събитие (Damodaran 2010: 3-4).

Рискът като нежелана загуба или провал

В обобщение на различните концепции, Юлий Георгиев посочва, че най-разпространените разбирания за риска са тези, според които:

1. риск е всяка потенциална възможност за нежелани, негативни последици от дадено събитие, или/и
2. риск е всяко събитие, което засяга определени „цели, задачи, планове, стратегии, отношения, решения, очаквания или резултати“ (Георгиев 2015: 32).

Накратко, в съществуващите концепции, рискът винаги се свързва с нежелана загуба или/и нежелан провал.

В този смисъл Джак Джоунс прави важно уточнение: не може да има риск без да има потенциал за загуба, а загубата е загуба на ресурс, който притежава стойност; затова от съществено значение за оценка на риска е връзката между риск и стойност (вж. Jones 2005: 8-16). Последното означава, че вероятната загуба на ресурс (материален или нематериален) е загуба на стойност. Означава също, че рискът е свързан с евентуална загуба на стойност.

Според лексикона на американския Департамент за вътрешна сигурност рискът е „потенциал за нежелан изход на инцидент, събитие или проява, който [потенциал] се определя със своята вероятност и свързаните с него последици“ (U.S. DHS 2010: 27).

Международната федерация на организациите на „Червения кръст“ и „Червения полумесец“ е категорична, че рискът представлява „вероятност от събитие и неговите отрицателни последици“ (IFRC 2012: 7).

Смисълът, вложен от американския департамент и от международната хуманитарна организация, се свежда до това, че рискът е потенциална нежелана последица.

Когато става въпрос за човешкото здраве, такова е и виждането в австралийския щат Куинсланд:

„Рискът е вероятността, при която вредоносна последица (смърт, нараняване или болест) може евентуално да настъпи като резултат от изложеност на опасност (hazard).“ (Queensland 2007: 1).

В допълнение към риска като потенциална нежелана последица, тук e виждането, че рискът е резултат от опасност.

Рискът може да бъде определен и като „мяра за бъдещи несигурности в постигането на цели при реализиране на [дадена] програма с определени ограничения на цената и времето (cost and schedule constraints). [Тази мяра] има три компонента: бъдеща първопричина, оценена към момента вероятност за проява на риск и последица от тази бъдеща проява“ (U.S. DAU 2006: 33). Забележителното за нас в това определение е, че рискът е мяра.

Въпреки почти масовото възприемане на риска като негативно явление има и друга широко разпространена гледна точка, която го определя в по-неутрален аспект, дори като лъч надежда. Тогава рискът е „всяка последица [англ. issue] (положителна или отрицателна), която може да повлияе на способността на дадена организация да постигне своите цели“ (Vermont 2012: 3). т.е. рискът може да бъде благоприятно или/и неблагоприятно явление, в сходно единство на взаимопроникващите Ин и Ян.

В лексикона на американския Департамент за вътрешна сигурност от 2010 г. рискът се разглежда като „ключов организиращ принцип“ на стратегиите, програмите, мерките и дейностите в областта на вътрешната сигурност (U.S. DHS 2010: 1). Ако прецизираме това гледище, можем да посочим, че концепцията за риска играе ролята на целеполагащ принцип.

Изграждането на такава концепция е възможно чрез хармонизиране на определенията за риск в четири стъпки за организиране на тяхното съдържание:

1. събиране на данни за общоупотребяваните понятия;
2. подреждане на понятията и определенията в подходяща концепция и контекст (разработване на таксономия);
3. хармонизиране на определенията, така че всяко понятие да има едно-единствено значение;
4. валидиране, проверка и нормализация на понятията и определенията (U.S. DHS 2008: 5-14; срв. U.S. DHS 2010: 2-5).

По същество тези стъпки представляват съгласуване на експертни гледни точки между различни институции, организации и специалисти (нещо като прилагане на „Мозъчна атака“ или метода „Делфи“), а не концептуално осмисляне само по себе си.

Практически изграждането на подходяща таксономия се извършва в три основни направления:

1. мероприятия и дейности по управление на вътрешния (англ. homeland) риск: комуникиране на риска, оценка на риска, анализ на риска, смекчаване на последиците от риска и т.н.;
2. мероприятия и дейности по анализ на риска: методология за оценка на риска, анализ на чувствителността, изчисляване на вероятността и т.н.;
3. описание [разпознаване] на вътрешния риск в различни аспекти, т.е. по отношение на онова, което се разглежда като заплаха, опасност, уязвимост, последица и т.н. (U.S. DHS 2008: 6).

Ако се опитаме да сумираме дотук казаното за риска, можем да съберем в шепа познание „златните зрънца“ от постиженията на отделните автори:

1. Рискът е квантифицируема неопределеност (вж. Knight 1964: 19-20), отражение на неопределеността (срв. AS/NZS 2009: 2.1), в пряка взаимовръзка и взаимозависимост с понятието несигурност (Георгиев 2015: 33).
2. Рискът е разпознаваем в единен контекст с понятията: несигурност, опасност, заплаха, уязвимост, стойност, ресурс, вероятност, събитие, насоченост, потенциал, последица, отрицателна последица, нежелана последица, вреда, загуба, провал, цел, задача, равнище, външна и вътрешна среда (вж./срв. § 1, т. 5 ДР ЗФУКПС; Георгиев 2015: 33; Damodaran 2010: 3-4; CSS 2008: 2-7, 21; FAIRWiki: The Bald Tire Scenario, 18.01.2015; IMF et al. 2009: 2, 5-6; IFRC 2012: 7; Jones 2005: 8-16; Knight 1964: 19-20; Matthews et al., eds. 2008: 3; Queensland 2007: 1; U.S. DHS 2010: 38-39).
3. Съпоставянето на риска с понятия като вероятност, заплаха и вреда следва да придобие смисъл в подходяща таксономия (концепция) (U.S. DHS 2008: 5-14).
4. Рискът е мяра (U.S. DAU 2006: 33).
5. Рискът е изводима величина (вж. Jones 2005: 8; FAIRWiki: The Bald Tire Scenario, 18.01.2015).
6. Рискът е вероятностен феномен, съдържащ честотата и обхвата на евентуална бъдеща загуба (CSS 2008: 2-7, 21; Jones 2005: 5 и сл., и др.).
7. Рискът е резултат от влиянието на външен и вътрешен източник и от наличието на предпоставки за загуба или провал за дадена система (вж./срв. Иванов и др. 2008: 10).
8. Рискът е в съотношението между заплаха, уязвимост, стойност на даден ресурс и насоченост (вж. Jones 2005: 8-16). Включително провалът може да бъде разглеждан като вид загуба или частен случай на загуба, доколкото той е непостигната цел, неудовлетворен интерес (осъзната неудовлетворена потребност, т.е. осъзнат недостиг), пропусната полза, т.е. нереализирана придобивка (ресурс).
9. Понятието риск трябва да има съдържание, съответстващо на актуалната му употреба. Затова ако рискът винаги се свързва с евентуална загуба или провал и ако е поставен в еднозначно определена, непротиворечива концепция, той не може едновременно да бъде и благоприятно, и неблагоприятно явление (срв. U.S. DHS 2008: 5-14; Vermont 2012: 3, и др.).
10. Изградената концепция за риск задължително трябва да отчита, обаче, диалектическото единство на противоположностите и да подсказва, че за цялостно определяне на отрицателно натовареното понятие „риск“ е необходимо и съответното положително натоварено понятие (т.е. не–риск).

Старателно събраните „златни зрънца“ на нашите изводи подпомагат формулирането на следното работно определение за риск:

Рискът е своеобразна мяра на несигурността за дадена система вследствие на някакво въздействие. Представлява квантифицируема и изводима вероятностна величина, която изразява евентуалната уязвимост или/и евентуалната загуба на ресурс за системата в резултат от това въздействие. Изчислява се като стойност на съотношението между честотата на поява на въздействието и обема на ресурса, повлиян от тази поява.

Определението позволява изграждане на концепция за риска в съответствие с актуалната употреба на това понятие. Продължава традицията рискът да бъде измерван чрез статистическа обработка на наличните данни. Свързва риска категорично с въздействията на средата върху дадена система и в този смисъл с поредицата понятия „среда за сигурност“, „несигурност“ (респ. „сигурност“), „отрицателно въздействие“, „опасност“, „заплаха“, „рисков фактор“ и други производни и/или близки по смисъл понятия.

Запомнете! Определянето на риска като нежелана загуба или провал означава да го определим чрез резултата от неговата проява, а не чрез неговата същност и отличителна проява като вид несигурност!

Затова нека потърсим по-добро определение!

Рискът като вид несигурност

Да си припомним! Според приетото определение рискът е „влияние на неопределеността върху постигането на цели“ (БДС 2018: 3.1; БДС 2011: 2.1; срв. AS/NZS 2009: 2.1, букв. “effect of uncertainty on objectives”). Българският превод на стандарта е точен, когато замества англ. “uncertainty” с бълг. „неопределеност“. Възможен е, обаче, и превод с бълг. „несигурност“, чието съдържание изразява по-точно същността на риска (срв. Георгиев 2015: 33). Затова за нас представлява интерес значението, че рискът има пряка връзка с несигурността, букв. рискът е влияние на несигурността. А „несигурността“ е понятие, противоположно на понятието „сигурност“.

Ако трябва да свържем сега сигурността с риска, това е възможно само ако приемем, че тази връзка се изразява с понятието „ресурс“ и неговото производно „достъп до ресурс“:

1. И сигурността, и рискът се отнасят до наличие на ресурс.
2. И сигурността, и рискът произтичат от достъпа до ресурс.
3. Наличието на достъп до ресурс предполага сигурност.
4. Недостигът на ресурс предполага недостиг на сигурност, предполага наличие на риск, предполага човешкия интерес към придобиване на ресурс.

И понеже „несигурността“ е противоположно на „сигурността“ понятие, то определението за несигурност би трябвало да изглежда така:

Несигурността е взаимозависимост, проявена в съотношението между достъпен и необходим за дадена система ресурс във взаимодействието ѝ с нейната среда, при което достъпният ресурс е по-малък от необходимия. В резултат от това системата не може да се съхрани, развива и преобразува такава, каквато е, съобразно вътрешните си потребности и закономерности.

В този смисъл анализът на риска означава да го разглеждаме като вид несигурност. Означава също да приемем, че:

Рискът се проявява като съотношение между недостигащ и необходим ресурс за отразяване на дадено въздействие.

Определението ни за риска като вид несигурност, обаче, трябва да се вписва изцяло в определението за самата несигурност. Затова:

Рискът е вид несигурност и представлява взаимозависимост, проявена в съотношението между недостигащ и необходим за дадена система ресурс във взаимодействието ѝ с нейната среда, при което недостигът на ресурс може да не позволи или не позволява на системата да се съхрани, развива или преобразува такава, каквато е, съобразно вътрешните си потребности и закономерности.

В този смисъл рискът е „крайна проява“ на несигурността, неслучайно, но погрешно представян като „самата несигурност“. Рискът не е единственият вид несигурност. Видове несигурност са също предизвикателството, опасността и заплахата.

В своя статия от 2009 г., озаглавена „Предварителни представи към теорията (концепцията) за национална сигурност“, Олег Белков подчертава, че според насочеността и ролята на субективния фактор [човека] във възникването на неблагоприятни условия се различават:

„ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО (рус. ВЫЗОВ) – съвкупност от обстоятелства, не непременно със застрашителен характер, но, безусловно, изискващи да им се реагира. [...] 

РИСК – възможност за възникване на неблагоприятни нежелателни последици от дейността на самия субект. [...] 

ОПАСНОСТ – обективно съществуваща възможност за негативно въздействие върху състоянието и жизнедейността на хората, техните общности и институции, в резултат от което може да им бъде причинен някакъв ущърб, вреда, влошаващи тяхното състояние, придаващи на тяхното развитие нежелана динамика или параметри (характер, темпове, форми и т.н.) [...] 

ЗАПЛАХА (рус. УГРОЗА) – най-конкретна и непосредствена проява на деструктивни фактори, пораждани от целенасочена дейност на откровено враждебни сили. За разлика от опасността в заплахата винаги се различава (рус. фиксируется) от кого (от какво) и против кого (против какво) е насочена.“ (Бельков 2008: 31).

Виждаме, че предизвикателството се определя като нещо, което изисква нашето особено внимание и усилие; опасността се свързва в редица случаи с обективен процес или явление; заплахата винаги предполага нечие преднамерено действие. В разработката на Олег Белков определението за риск притежава същите особености, които вече разгледахме и не е необходимо да ги повтаряме. По-важното е да видим, че според автора определянето на тези понятия има методологическо значение, тъй като те представят многоплановостта на ситуациите, които подтикват хората да защитават своите ценности и условия на живот, и подчертават особеностите на проява и степента на интензивност на всеки един от тези феномени [предизвикателство, опасност, заплаха и риск] (Бельков 2008: 31).

За да бъде, обаче, нашият анализ на несигурността и риска непротиворечив, т.е. освободен от несъвместими с цялостното ни разбиране представи, е необходимо определенията ни (и разбиранията ни) за несигурност, предизвикателство, опасност, заплаха и риск да боравят с едни и същи понятия и да имат сходно съдържание. Само по такъв начин можем да имаме завършена аналитична концепция и методология. Затова, след като вече сме дали съответното определение за риск, определенията за предизвикателство, опасност и заплаха могат да изглеждат по следния начин:

Предизвикателството е вид несигурност и представлява взаимозависимост, проявена в съотношението между обхвата на въздействие на дадена система и нейната среда върху необходим за системата ресурс, при което ресурсът, с който разполага системата, остава относително незасегнат и ѝ позволява да се съхрани, развива и преобразува такава, каквато е, съобразно вътрешните си потребности и закономерности.

Опасността е вид несигурност и представлява взаимозависимост, проявена в съотношението между обхвата на въздействие на дадена система и нейната среда върху достъпен за системата ресурс, което може да попречи или пречи на системата да се съхрани, развива и преобразува такава, каквато е, съобразно вътрешните си потребности и закономерности.

Заплахата е вид несигурност и представлява взаимозависимост, проявена в съотношението между обхвата на целенасочено въздействие на средата и дадена система върху достъпен за системата ресурс, което може да попречи или пречи на системата да се съхрани, развива и преобразува такава, каквато е, съобразно вътрешните си потребности и закономерности.

Разграниченията, вече разбрахме, са важни от аналитична гледна точка, тъй като ни показват условията и причините за проявата на отделните видове несигурност.

Пример 2. Възрастна жена в квартал с лоша слава

Възрастна жена навлиза вечер в квартал с лоша слава. В квартала върлува местна банда и трудно може да се оцелее след залез слънце. Старата дама е пресрещната от един от бандитите, който иска нейната чанта. Вътре, разбира се, има документи, пари и други ценности. Жената преминава от тъмната в осветената част на улицата. Бандитът я пресреща и там.

Кога в описаната ситуация се появява предизвикателство, опасност, заплаха и кога – риск?

Предизвикателство се появява при навлизането в опасния квартал. Опасността се появява при пребиваването в квартала с лоша слава поради вероятността да те срещне бандит. Искането на бандита да отнеме ценностите е заплаха. Рискът се появява при преминаването от тъмната в светлата част на улицата поради от загуба заради недостиг на ресурс – т.е. на средства за преодоляване на несигурността.

Но историята има продължение… и то не само едно! В първия вариант жената губи своята чанта. Нека не сме кръвожадни и я оставим жива. Жената се измъква от квартала, след като бандитът взема чантата ѝ. При втория вариант жената запазва своята чанта.

Обръща се към бандита, който я разпознава. Оказва се, че тя е майката на главатаря на бандата. В първия случай рискът е реален и е последван от загуба. Във втория жената разполага със собствен ресурс (своя син) и реален риск не съществува, рискът остава потенциален – все пак чантата може да бъде отнета: съществува неопределеност дали жената и бандитът ще влязат в такова взаимодействие, което да определи еднозначно ситуацията: т.е. жената да бъде разпозната от бандита като майка на главатаря на местната банда и затова не може да бъде обект на нападение.

Запомнете! Задача на анализа е да разкрие вида несигурност. Затова е необходимо да разграничим:

• предизвикателството, което се проявява в резултат от обективно влияние върху равновесието система-среда;
• опасността – при отрицателно влияние върху равновесието;
• заплахата – при преднамерено влияние върху равновесието;
• риска – при едновременно отрицателно влияние и недостиг на ресурс.

Какъв е смисълът на предложените разграничения между понятията? Смисълът се заключава в подпомагане на анализа и т.нар. предвиждане:

Предвиждаме предизвикателството при задаващо се неравновесие, опасността при очертаваща се отрицателна тенденция, заплахата при отрицателно въздействие, риска при недостиг на ресурс.

Задачата, която стои пред нас, е да изградим универсална представа за видовете несигурност без да пренасяме особеностите, на който и да е конкретен вид, върху другите видове. Едновременно с това трябва да имаме предвид, че:

Запомнете! Предизвикателството може да доведе или да съдържа опасност, опасността – заплаха, заплахата – риск! В този смисъл колкото и различни да са като видове, те представляват едно и също нещо – несигурност!

Рис. 2. Видове несигурност

Понятие за конфликтно взаимодействие

При разглеждане на понятията „сигурност“, „несигурност“, „предизвикателство“, „опасност“, „заплаха“ и „риск“ непрекъснато се налага да ги определяме чрез понятията „потребност“ и „ресурс“, както и производното „достъп до ресурс“. За да конкретизираме казаното до тук, е добре да си отговорим и на въпроса „Как потребностите, ресурсите и достъпът до ресурси определят проявите на риска и сигурността?“

Потребностите, ресурсите и достъпът до ресурси са в основата на всички взаимодействия, които влияят върху сигурността и могат да породят несигурност.

Обективна причина за съществуването на потребности е онова, което откриваме в съдържанието на понятието недостиг.

Запомнете! Недостигът може да бъде действителен или потенциален, но и в двата случая е израз на неудовлетворена потребност.

Неудовлетворената потребност прави дадена система действително или потенциално уязвима при поддържането на равновесие с окръжаващата я среда. Затова слабостта в резултат от неудовлетворена потребност наричат уязвимост. Наличието на недостиг е предпоставка за всяко взаимодействие, което нарушава равновесието в дадена среда и което стои в основата на всеки конфликт (сблъсък).

Пример 3. Информационен недостиг

Недостигът на информация за средата за сигурност е обективен подтик за разузнавателна активност. Активността на разузнавателните служби на дадена държава е заплаха за всяка държава, която е обект на тази активност. Наличието на такава заплаха е основание контраразузнавателните служби на разузнаваната държава да противодействат на всяко чуждо разузнаване.

Следователно, информационният недостиг е в основата и на сблъсъка между разузнаване и контраразузнаване, на т.нар. разузнавателно противоборство.

Между недостига, от една страна, и неравновесното взаимодействие и конфликта, от друга, стоят интересът, ценността и неделимостта на онова, което може да запълни недостига (Буртовая, сост. 2002: § 2.1, 3.2, 4.1). Става дума за съдържанието на понятието ресурс. Според Райън Крейгън, Дебора Крейгън и Пьотър Конечний причина за конфликтите са противоречията, свързани именно с ресурсите (Cragun et al. 2012: 43 etc.).

Ресурсът е в сърцевината на всяко противоречие и конфликт.

Противоречията са резултат от сблъсък на противоположни интереси. За едни противоречието може да е от жизнено значение заради потребността от определен ресурс, за други интересът към същия този ресурс може да е свързан главно с достъпа до него, за трети – интересът е преди всичко стратегически.

Конфликтът се разразява не толкова заради противоречията, а предимно заради едновременното влияние на факторите, появили се в представената по-долу последователност:

1. осъзнат недостиг на необходим ресурс;
2. неделим ресурс, необходим за запълване на недостига;
3. конфликтно противоречие, съвпадение на интересите на поне две лица или групи лица за придобиване на един и същ неделим ресурс;1
4. едновременни действия за придобиване на един и същ неделим ресурс от поне две лица или групи лица, действия, които са самият конфликт (по Буртовая, сост. 2002: § 3.1, § 5.1).

В този смисъл структурата на конфликтното взаимодействие можем да представим така:

Рис. 3. Структура на конфликтното взаимодействие

(идея по: Буртовая, сост. 2002: § 3.1, § 5.1)

Според Елена Буртовая фактори за конфликтите са: ограничените ресурси, подлежащи на разпределение; несъответствието между отговорности и задачи; неясното разпределение на права и задължения; некомпетентността и несъответствието ѝ с придобития социален статус; неправилният стил на ръководство; несъгласуваността на целите; неразвитите етични норми; лошите комуникации; лошите условия на труд; неподготвеността за иновации и др. Интересът, ценността и неделимостта на необходимия ресурс превръщат недостига в предпоставка за конфликт. Осъзнаването на даден ресурс като неделим за поне две заинтересовани страни неизбежно поражда конфликтно противоречие между съперниците, а действията им за придобиването му прерастват в конфликт (по Буртовая, сост. 2002: § 2.1, 3.1, 3.2, 4.1, 5.1, 5.2).

Къде в конфликтното взаимодействие се появяват

несигурността и рискът?

В съотношенията!

Което означава, че за да анализираме несигурността и риска, свързани с дадено конфликтно, пък и не само конфликтно, взаимодействие, е необходимо:

1. Да определим обема или/и стойността на действително или потенциално недостигащ ресурс за всяка страна в конфликта.
2. Да сравним обема или/и стойността на недостигащите и достъпните ресурси между отделните страни, с което да установим степента на тяхното преимущество или уязвимост една спрямо друга в конфликта.
3. Да сравним и преценим мотивацията на всяка страна в конфликта, силата на нейния интерес, степента на осъзнаване на потребността от желания неделим недостигащ и достъпен ресурс, остротата на конфликтното противоречие за всяка страна.
4. Да сравним и преценим обхвата на действията, усилията на всяка страна в конфликта за придобиване на неделимия ресурс.
5. Да сравним и преценим резултатите от конфликтното взаимодействие за всяка от страните в конфликта.

Обобщение

Как изградихме до тук нашето ново разбиране за риска и неговия анализ като вид несигурност? Като разбрахме, че:

1. Общоприетите представи за риска са недостатъчни за решаване на парадокса, наречен „Сценарий за гладка гума“. Защото рискът не може и не бива да бъде определян чрез неговите резултати – нежелана загуба или нежелан провал.

2. В резултат от критична оценка на общоприетите представи можем хармонично да включим установените съществени характеристики на риска в едно по-добро определение за него като вид несигурност. Новото определение за риска е достатъчно конкретно и предметно, така че запазва възможностите за неговата математическа обработка и количествен анализ.

3. Несигурността, подобно на сигурността, е взаимозависимост, при която съотношението, в което се проявява, между достъпен и необходим ресурс за дадена система, е неблагоприятно за запазването, развитието и преобразуването ѝ в средата, в която се намира. Защото сигурността се отнася до наличието на достатъчно достъпен ресурс за дадена система, за да може тя да се съхрани, развива и преобразува във взаимодействията с нейната среда, съобразно вътрешните си потребности и закономерности.

4. Несигурността се отнася до действителния или потенциалния недостиг на ресурс за дадена система, което обективно или субективно ѝ пречи да се съхрани, развива и преобразува във взаимодействията с нейната среда, съобразно вътрешните си потребности и закономерности.

5. Предизвикателството се отнася предимно до необходимия ресурс, опасността – до съотношението достъпен-необходим ресурс, заплахата – до достъпния, а рискът – до недостигащия ресурс.

6. В съдържанието на понятията „опасност“, „заплаха“ и „риск“ са отразени едновременно тяхното единство като вид „несигурност“ и тяхната противоположност със сигурността.

7. Конфликтното взаимодействие се поражда чрез последователното наслагване на няколко обстоятелства: действителен или потенциален недостиг на ресурс, наличие на обективно или субективно неделим ресурс, конфликтно противоречие въз основа на съвпадащи интереси спрямо един и същ неделим ресурс и едновременни действия на повече от една страна за придобиване на един и същ неделим ресурс.

Бележка:

[1] Настоящата разработка обобщава и обогатява следните предхождащи я разработки:

1. Гюров, Румен. Разпознаване на риска, с. 82-90. – В: Сборник научни трудове. Том първи. София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2016, ISSN 1314-9105, url.
2. Гюров, Румен. Трета глава. Разпознаване на риска, с. 35-48. − В: Гюров, Румен. Овладяване на риска. Монография. София: Авангард Прима, 2018, 170 с., ISBN 978-619-160-943-7.
3. Гюров, Румен. Глава III. Понятие за риск, с. 65-86. – В: Матричен анализ на риска и сигурността. Учебник. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, 290 с., ISBN 978-619-188-457-5.
4. Гюров, Румен. Рискове и стандарти. София: Studia Analytica, 07.12.2014, url.
5. Гюров, Румен. Разпознаване на риска: отново за определенията. София: Studia Analytica, 14.03.2015.
6. Гюров, Румен. Управление на риска: предистория, стандартизация, критика. София: Studia Analytica, 26.01.2019.
7. Гюров, Румен. Разпознаване на риска. София: Studia Analytica, 14.04.2019.

Източници:

1. БДС 2011: БДС ISO 31000:2011 – Управление на риска. Принципи и указания.

2. БДС 2018: БДС ISO 31000:2018 – Управление на риска. Указания.

3. БДС 31010: EN ISO 31010:2010 – Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009).

4. БДС 73: СД Ръководство 73 на ISO:2011 – Управление на риска. Речник (ISO Guide 73:2009).

5. Бельков 2008: Бельков, Олег Алексеевич. Предварение к теории (концепции) национальной безопасности. – Военно-философский вестник. Журнал Военно-Философского Общества Национальной Ассоциации объединений офицеров запаса Вооруженных Сил (МЕГАПИР). Научно-популярный журнал, No. 2 [02], декабрь 2008, с. 30-36, megapir.info, PDF, 152 с., доступ: 13.03.2020, url.

6. Буртовая, сост. 2002: Буртовая, Елена (сост.). Конфликтология (учебное пособие). Москва, 2002, i-u.ru, MSWord, 578 с., доступ: 11.11.2001.

7. Георгиев 2015: Георгиев, Юлий. Управление на риска в сигурността. Второ преработено и допълнено издание. София: Изток – Запад, 2015, 316 с.

8. Зафирова 2008: Зафирова, Цвета. Рискът в стратегическия избор: идентификация и управление. – сб. Научни трудове на Русенския университет. Русе, 2008, том 47, серия 6.1, с. 17-21, conf.uni-ruse.bg, PDF, 5 с., достъп: 31.07.2017, url.

9. ЗБНБ: Закон за Българската народна банка (ЗБНБ). Обн. ДВ, бр. 46 от 10.06.1997 г., в сила от 10.06.1997 г., доп., бр. 49 от 29.04.1998 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 01.01.1999 г., изм., бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 05.07.1999 г., доп., бр. 54 от 15.06.1999 г., изм., бр. 109 от 18.12.2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 10 от 28.01.2005 г., доп., бр. 39 от 10.05.2005 г., изм. и доп., бр. 37 от 05.05.2006 г., в сила от 01.07.2006 г., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 01.11.2007 г., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г., доп., бр. 24 от 31.03.2009 г., в сила от 31.03.2009 г., бр. 42 от 5.06.2009 г., бр. 44 от 12.06.2009 г., в сила от 12.06.2009 г., изм., бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. и доп., бр. 101 от 28.12.2010 г., в сила от 30.06.2011 г., изм., бр. 48 от 27.06.2015 г., в сила от 27.06.2015 г., доп., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., изм. и доп., бр. 51 от 05.07.2016 г., бр. 59 от 29.07.2016 г., бр. 97 от 05.12.2017 г., в сила от 05.12.2017 г., доп., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Източник: Българска народна банка, BNB.bg, достъп: 18.01.2018 г.

10. ЗКИ: Закон за кредитните институции (ЗКИ). Обн. ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 г., бр. 69 от 05.08.2008 г., изм. и доп., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 01.11.2009 г., бр. 24 от 31.03.2009 г., в сила от 31.03.2009 г., бр. 44 от 12.06.2009 г., в сила от 12.06.2009 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. и доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., в сила от 31.12.2010 г., бр. 101 от 28.12.2010 г., в сила от 30.04.2011 г., доп., бр. 77 от 04.10.2011 г., изм. и доп., бр. 105 от 29.12.2011 г., изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г., бр. 44 от 12.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., бр. 52 от 14.06.2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. и доп., бр. 70 от 9.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., бр. 22 от 11.03.2014 г., в сила от 11.03.2014 г., изм. и доп., бр. 27 от 25.03.2014 г., доп., бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 14 от 20.02.2015 г., доп., бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г., изм. и доп., бр. 50 от 03.07.2015 г., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., доп., бр. 94 от 04.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп., бр. 33 от 26.04.2016 г., в сила от 26.04.2016 г., бр. 59 от 29.07.2016 г., доп., бр. 62 от 09.08.2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм., бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. и доп., бр. 95 от 29.11.2016 г., бр. 98 от 9.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм., бр. 63 от 04.08.2017 г., в сила от 04.08.2017 г., изм. и доп., бр. 97 от 05.12.2017 г., в сила от 05.12.2017 г., доп., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Източник: Българска народна банка, BNB.bg, достъп 18.01.2018 г.

11. ЗКПО: Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 01.11.2007 г., доп., бр. 108 от 19.12.2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп., бр. 110 от 21.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 г., бр. 69 от 05.08.2008 г., в сила от 01.01.2009 г., бр. 106 от 12.12.2008 г., в сила от 01.01.2009 г., бр. 32 от 28.04.2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. и доп., бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г., бр. 94 от 30.11.2010 г., в сила от 01.01.2011 г., бр. 19 от 08.03.2011 г., в сила от 08.03.2011 г., доп., бр. 31 от 15.04.2011 г., в сила от 01.01.2011 г., бр. 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г., изм., бр. 51 от 5.07.2011 г., бр. 77 от 04.10.2011 г., изм. и доп., бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., бр. 40 от 29.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2013 г., бр. 16 от 19.02.2013 г., изм. и доп., бр. 23 от 08.03.2013 г., в сила от 08.03.2013 г., бр. 68 от 02.08.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 91 от 18.10.2013 г., в сила от 01.07.2013 г., изм. и доп., бр. 100 от 19.11.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., бр. 1 от 03.01.2014 г., в сила от 01.01.2014 г., бр. 105 от 19.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм., бр. 12 от 13.02.2015 г., изм. и доп., бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 01.01.2014 г., изм., бр. 35 от 15.05.2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г., изм. и доп., бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп., бр. 32 от 22.04.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм., бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. и доп., бр. 75 от 27.09.2016 г., в сила от 01.01.2016 г., бр. 97 от 06.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 85 от 24.10.2017 г., бр. 92 от 17.11.2017 г., в сила от 01.01.2018 г., бр. 97 от 05.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Източник: Национална агенция за приходите, NAP.bg, достъп: 18.01.2018 г.

12. ЗПФИ: Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Обн. ДВ, бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 г., бр. 69 от 05.08.2008 г., изм. и доп., бр. 24 от 31.03.2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.12.2009 г., изм. и доп., бр. 43 от 08.06.2010 г., бр. 77 от 04.10.2011 г., бр. 21 от 13.03.2012 г., изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. и доп., бр. 103 от 28.12.2012 г., доп., бр. 70 от 09.08.2013 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 20.12.2013 г., бр. 22 от 11.03.2014 г., в сила от 11.03.2014 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 14 от 20.02.2015 г., изм. и доп., бр. 34 от 12.05.2015 г., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., бр. 94 от 04.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., бр. 42 от 03.06.2016 г., изм., бр. 48 от 24.06.2016 г., в сила от 01.07.2016 г., изм. и доп., бр. 76 от 30.09.2016 г., в сила от 30.09.2016 г., бр. 62 от 01.08.2017 г., бр. 95 от 28.11.2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Източник: Комисия за финансов надзор, FSC.bg, достъп: 18.01.2018 г.

13. ЗФУКПС: Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Обн. ДВ, бр. 21 от 10.03.2006 г., доп., бр. 42 от 05.06.2009 г., изм. и доп., бр. 54 от 16.07.2010 г., доп., бр. 98 от 13.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., бр. 43 от 07.06.2016 г., бр. 95 от 29.11.2016 г. Източник: Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, Министерство на финансите, AEUF.minfin.bg, достъп: 22.01.2018 г.

14. Иванов и др. 2008: Иванов, Андрей Анатольевич, Станислав Янович Олейников и Сергей Александрович Бочаров. Риск-менеджмент. Учебно-методический комплекс. Москва, 2008, 193 с., elibrary.bsu.az, PDF, 193 с., доступ: 03.12.2017.

15. Ким, Моборньо 2018: Ким, У. Чан, и Рене Моборньо. Стратегията „Син океан“. София: Локус Пъблишинг, 2018, 278 с.

16. Наредба № 2096/2006, отм.: Наредба № 2096 от 05.12.2006 г. за условията и реда за издаване и отнемане на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България. В сила от 19.12.2006 г. Издадена от Министерството на транспорта. Обн. ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г., отм., бр. 46 от 19.06.2012 г. Източник: Lex.bg, достъп: 19.04.2020.

17. Наредба № 34/2006: Наредба № 34 от 04.10.2006 г. за условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и за изискванията и ограниченията към тези сделки. Издадена от Комисията за финансов надзор. Обн. ДВ, бр. 86 от 24.10.2006г., изм., бр. 29 от 18.03.2008 г., изм., бр. 53 от 11.07.2009 г., изм. и доп., бр. 21 от 09.03.2018 г., изм., бр. 41 от 21.05.2019 г., изм. и доп., бр. 8 от 28.01.2020 г. Източник: Lex.bg, достъп: 19.04.2020.

18. Наредба № 5/1999: Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Обн. ДВ, бр. 47 от 21.05.1999 г. Източник: Lex.bg, достъп: 19.04.2020.

19. Слатински 2019: Слатински, Николай. Рискът: новото име на сигурността. София: Изток – Запад, 2019, 864 с.

20. Шумейкър 2005: Шумейкър, Пол Дж. Х. Как да спечелим от несигур-ността. Стратегии за успех независимо от онова, което ни носи бъдещето. С Робърт Е. Гюнтер. София: Класика и стил, 2005, 338 с.

21. Anderson et al. 2009: Anderson, Richard, et al. Risk Management and Corporate Governance. OECD, 30.04.2009, oecd.org, PDF, 49 p., access: 18.04.2014, url.

22. AS/NZS 2009: Risk Management – Principles and Guidelines. AS/NZS ISO 31000:2009. Free Sample. Australian/New Zealand StandardTM, Jointly published by Standards Australia, GPO Box 476, Sydney, NSW 2001 and Standards New Zealand, Private Bag 2439, Wellington 6140, 20.11.2009, sherq.org, PDF, 10 p., access: 18.04.2014, url.

23. Bi 2014: Bi Wei. The Origin and Evolvement of Chinese Characters. – Gdańskie Studia Azji Wschodniej 2014/5, pp. 33-44, ejournals.eu, 3 - GSAW z. 5, PDF, 12 p., access 30.07.2017, url.

24. Carmona et al. 2007: Carmona, Jack Burga, et al. Strategic Management Toolkit. Handbook. From Mission to Action. Management Series for Microfinance Institutions. Warsaw: Microfinance Centre for Central and Eastern Europe and the New Independent States, March 2007, microfinancegateway.org, PDF, 110 p., access: 14.12.2017, url.

25. Cragun et al. 2012: Cragun, Ryan, et al. Introduction to Sociology. Wikibook. Wikibooks.org, upload.wikimedia.org, 11.08.2012, PDF, 443 p., access: 04.10.2014, url.

26. CSS 2008: Risk Analysis. Focal Report 1. Zurich, ETH – Swiss Federal Institute of Technology, Center for Security Studies (CSS), Crisis and Risk Network (CRN), 2008, bevoelkerungsschutz.admin.ch, PDF, 34 p., access: 18.01.2015, url.

27. Damodaran 2010: Damodaran, Aswath. Risk Management: A Corporate Governance Manual. New York, 2010, people.stern.nyu.edu, PDF, 113 p., access: 18.04.2014, url.

28. FAIRWiki: site: fairwiki.riskmanagementinsight.com, articles: The Bald Tire Scenario, access: 18.01.2015.

29. Fineman 2010: Fineman, Milijana. Improved Risk Analysis for Large Projects: Bayesian Networks Approach. Queen Mary University of London, 2010, qmro.qmul.ac.uk, PDF, 202 p., access: 18.04.2014, url.

30. IFRC 2012: Community Early Warning Systems: Guiding Principles. Geneva: International Federation of Red Cross and Red Crescent Societies (IFRC), 2012, ifrc.org, PDF, 84 р., access: 06.09.2014, url.

31. IMF et al. 2009: Guidance to Assess the Systemic Importance of Financial Institutions, Markets and Instruments: Initial Considerations. Report to the G-20 Finance Ministers and Central Bank Governors. Prepared by: Staff of the International Monetary Fund and the Bank for International Settlements, and the Secretariat of the Financial Stability Board, October 2009, imf.org, access: 15.10.2017, PDF, 29 p., access: 17.05.2020, url.

32. Isoherranen 2012: Isoherranen, Ville. Strategy Analysis Frameworks for Strategy Orientation and Focus. Oulu, Finland: University of Oulu, Faculty of Technology, Department of Industrial Engineering and Management, 2012, jultika.oulu.fi, PDF, 80 p., access: 14.02.2013, url.

33. Jones 2005: Jones, Jack A. An Introduction to Factor Analysis of Information Risk (FAIR). A Framework for Understanding, Analyzing, and Measuring Information Risk. Draft. Washington: FAIR Institute, Risk Management Insight LLC (RMI), 2005, theartofservicelab.s3.amazonaws.com, PDF, 76 p., access: 05.11.2017, url.

34. Kim, Mauborgne 2005: Kim, W. Chan, and Renée Mauborgne. Blue Ocean Strategy: From Theory to Practice, California Management Review, vol. 47, No. 3, Reprint Series, pp. 105-121, Berkeley, University of California, Haas School of Business, spring 2005, semanticscholar.org (researchgate.net), PDF, 21 p., access: 18.12.2017, url.

35. Knight 1964: Knight, Frank. Risk, Uncertainty and Profit. Reprints of Economic Classics. New York: Augustus M. Kelley, Bookseller, 1964, mises.org, PDF, 445 p., access: 30.07.2017, url.

36. Kruger 2010: Kruger, Jean-Pierre. A Study of Strategic Intelligence as a Strategic Management Tool in the Long-term Insurance Industry in South Africa. University of South Africa, January 2010, uir.unisa.ac.za, PDF, 376 p., access: 14.02.2013, url.

37. Matthews et al., eds. 2008: Matthews, Helen, et al. (eds.). Operational Risk. CIMA: Topic Gateway series No. 51. Prepared by Helen Matthews and Technical Information Service, September 2008, cimaglobal.com, PDF, 14 p., access: 31.07.2017, url.

38. Queensland 2007: Risk Management Code of Practice 2007. Hazard Identification. Supplement 1. Queensland, Queensland Government, Department of Employment and Industrial Relations, Workplace Health and Safety Queensland, 2007, mtpinnacle.com, PDF, 25 p., access: 18.01.2017, url.

39. Rhydderch et al. 2009: Rhydderch, Alun, et al. Scenario Planning. Guidance Note. Foresight Horizon Scanning Centre, Government Office for Science, October 2009, bis.gov.uk, PDF, pp. 11-13, access: 22.10.2017, url.

40. U.S. DAU 2006: Risk Management Guide for DoD Acquisition. Sixth Edition (Version 1.0). Fort Belvoir (Virginia, USA): Department of Defense, Defense Acquisition University, August 2006, dau.mil, PDF, 40 p., access: 21.02.2015, url.

41. U.S. DHS 2008: U.S. DHS Risk Lexicon. U.S. Department of Homeland Security, Risk Steering Committee, September 2008, dhs.gov, PDF, 60 p., access: 05.11.2017, access: 05.11.2017, url.

42. U.S. DHS 2010: U.S. DHS Risk Lexicon – 2010 Edition. Department of Homeland Security, Risk Steering Committee, September 2010, dhs.gov, PDF, 72 p., access: 02.03.2015, url.

43. Vermont 2012: Guide to Risk Assessment & Response. The University of Vermont, Enterprise Risk Management Program, August 16, 2012, uvm.edu, PDF, 30 p., access: 15.10.2017, url.

44. Zegers, Murombezi 2004: Zegers, Robert, and Cornelius Murombezi. Strategic Management. Jordanian Edition. Adapted by Mahmoud al-Sayyed. Amman, The Hashemite Kingdom of Jordan, 2004, ISBN 9957-447-06-8, pdf.usaid.gov, PDF, 174 p., access: 22.10.2017, url.


© Оригинална публикация: 23.07.2022


Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Измерване, изчисляване и преценка на риска и сигурността. София: Studia Analytica, 18.08.2024, ред. 13.10.2024, url.
2. Гюров, Румен. Ново разбиране за сигурността. София: Studia Analytica, 17.04.2022, url.
3. Гюров, Румен. Превръщане на анализа в наука. София: Studia Analytica, 05.11.2022, url.