Описателни техники

Румен Гюров

(изтегляне)

Око да види, ръка да пипне.

– българска поговорка

Въведение

В приетите методологии за оценка на риска и неговото управление много често различни диаграми, графики и други изображения се представят като аналитични методи. Подобно на експертните техники, диаграмите, графиките и изображенията няма как да бъдат наречени „методи“. Обратното би означавало, например, под „почерк“ на даден човек да разбираме „писменост“, а в написаното от други хора да виждаме само „драсканици“. С други думи, споделяме мнението, че методът е начин за теоретично осмисляне или за провеждане на научен експеримент (Философский..., 1983: 364-367), а не описание на изградена теория или проведен експеримент.

Eкспертното объркване и смесването на онагледяване с теоретизиране идва от факта, че при всяко изследване имаме потребност да изобразим, да си представим и да представим по разбираем начин структурата на нашето мислене, да изясним за себе си чисто визуално онова, върху което разсъждаваме, да изкараме наяве дори подсъзнателните си нагласи, предпочитания и заблуди. Потребността от визуализация се корени в еволюцията на мозъка, който с развитието на животинските видове се появява и усложнява около зрителните рецептори при низшите организми, за да стигне до своеобразен еволюционен връх при човека.

Без да изчерпваме съществуващите графични изображения, сега се спираме върху най-полезните за нас описателни техники и представяме следното:

Съдържание

• Линия на събитията.
• Хоризонт на събитията.
• Диаграма на причинно-следствена връзка.
• Диаграми на причинно-следствени вериги.
• Диаграма „Рибена кост“ (Диаграма на Ишикава).
• Диаграма „Папийонка“.
• Диаграма „Торнадо“.
• Метод ALARP.
• Препоръчителни източници: БДС EN ISO 31010:2010 – Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009).

Предложените описателни техники са популярни повече като методи за анализ на риска, но (могат да) се използват и при анализ на сигурността. За целите на настоящата разработка те ни позволяват достатъчно изчерпателно да изградим, обогатим, развием и усъвършенстваме уменията си да илюстрираме (онагледим) аналитичния процес, своите знания и резултатите от нашия анализ.

Линия на събитията

Линията на събитията е графично подреждане на хронологията на подбрани по предварително определен критерий събития. Представлява линия, върху която нанасяме последователност от събития, представляващи интерес за нас. Единствената връзка между събитията е времето – от минало през настояще към бъдеще (разбира се, може и в обратен ред). Между самите събития може да няма никаква причинно-следствена връзка. Причинно-следствената връзка се установява предварително, още при подбора на събитията.

В популярните криминални сериали за отвличания, основани върху реална полицейска практика, например, линията на събитията често илюстрира техниката за разкриване на престъпления и предотвратяване на фатален изход. 

В нашия опростен пример имаме разказаната предистория за появата на дисциплината „управление на риска“. Започваме с Цзандзие в Китай през 2650 г. пр.н.е., преминаваме през Лука Пачоли във Флоренция през 1394 г., Пиер дьо Ферма и Блез Паскал във Франция през 1654 г. и стигаме до Франк Найт през 1921 г. в САЩ (рис. 1).

Рис. 1. Линия на събитията:

възникване на представата за риск

В международно приетия стандарт се говори за „дърво на събитията“. Разклоненията на дървото изобразяват възможни положителни и отрицателни последици от дадено събитие, свързани във верига (или мрежа) от събития. Дървото на събитията е излишно усложнена графика на хронологически подредена последователност от случили се събития-причини и възможни събития-последици от тях. По същество става дума за прогнозиране, което би следвало да разглежда повече от два варианта на развитие на рискова ситуация. Затова по-опростеният, по-ясният и по-лесен за прилагане вариант е вместо предлаганото „дърво на събитията“ да ползваме простичката, но полезна „линия на събитията“ (срв. БДС 31010: В.15, фиг. В.3).

Освен дърво на събитията, срещаме и описателни техники като дърво на решенията, дърво на провалите, дърво на грешките, дърво на отказите (вж./срв. БДС 31010: В.13, В.14, фиг. В.2, В.15, фиг. В.3, В.19). Нашите съображения (в известен смисъл дори „възражения“) спрямо изброените техники са същите както по отношение на дървото на събитията. Защото и решенията, и провалите, и грешките, и отказите са събития (рис. 2), които се случват и е възможно да се случат, които могат да имат както положителни, така и отрицателни последици (предимно отрицателни при грешките, провалите и отказите). 

Рис. 2. Линия на събитията:

решенията, провалите, грешките, отказите...

Всяко от решенията, всеки от провалите, всяка от грешките и всеки от отказите са в пряка причинно-следствена връзка с останалите решения, провали, грешки и откази, така че не ни е нужно да усложняваме ясната линия от събития с разклонения, които формализират в лошия смисъл на думата нашето мислене. Установяването на причинно-следствени връзки между тях е „отвъд“ графичното изображение и свързване и е предмет на анализ, който най-често не подлежи на визуализация.

Хоризонт на събитията

Ако искаме да разглеждаме варианти на нашите прогнози или различни сценарии на развитие на рисковата ситуация, по-добър избор от дървото на събитията (решенията, грешките, провалите и отказите) е т.нар. „хоризонт на събитията“ (вж. Rhydderch et al. 2009: 14).

Хоризонтът на събитията е графично подреждане на възможните последици от дадено събитие, възможните сценарии на развитие на дадена рискова ситуация. Затова техниката се прилага в комбинация с анализа по две оси и анализа по сценарии (срв. Rhydderch et al. 2009: 11-14; рис. 3).

Рис. 3. Хоризонт на събитията

(идея: Rhydderch et al. 2009: 14)

Диаграма на причинно-следствена връзка

Каквото и да говорим за аналитични методи и техники, винаги трябва да имаме предвид, че става дума за разкриване на причинно-следствени връзки. Представите за причини и следствия са ни необходими, за да можем да подредим света около нас и в нас, да опростим неговата сложност, да се ориентираме в нашия избор на действие. Линиите в използваните графики визуализират обикновено разсъжденията ни за точно такива връзки и насочват поведението ни спрямо тях. Колкото и да се стремим към опростяване, самото разкриване на причините и следствията представлява сложна задача.

Затова са ни необходими отправни точки, които да ни помогнат да разберем връзката между причина и следствие (вж. напр. БДС 301010: В.16, фиг. В.4, В.17, фиг. В.6). Нашите отправни точки се изразяват в следното:

1. Причината е винаги въздействие, стимул, винаги действие спрямо нещо друго, действие, което предизвиква промяна или застой. 
2. Всяко събитие е следствие от някаква причина, дори да приемем, че е самопораждащо се, то е причина само за себе си. С други думи, всяко събитие е резултат от въздействие.1
3. Всяко събитие (промяна или застой) има своите последици, представлява въздействие, причина за друго събитие, тласък към по-нататъшно развитие, влияние върху условията, в които се случва, т.е. взаимодействие, едновременно причина и следствие.
4. Причинно-следствената връзка е непрекъснат процес от взаимно зависими действия: верига от въздействия, стимули, събития, взаимодействия, развития, влияния, причини-следствия, следствия-причини (рис. 4).

Рис. 4. Диаграма на причинно-следствена връзка

Диаграми на причинно-следствени вериги

Като използваме нашите отправни точки за разбиране на непрекъснатостта на причинно-следствената връзка, можем да построим вериги от събития, причини, следствия, въздействия, стимули, събития, взаимодействия, развития, влияния и пр. (рис. 5; срв. БДС 301010: В.16, фиг. В.4, В.17, фиг. В.6).

Веригата може да бъде проста последователност от събития: причина R – събитие-причина СR – събитие R. Спираме там, където преценим, че е достатъчно за целите на нашия анализ.

Веригата може да изразява и по-сложна причинност: две събития R да причинят едно събитие-причина CR, което да доведе до друго събитие С, и т.н.

Събитията следствия, разбира се, също може да са повече от едно!

Рис. 5. Диаграми на причинно-следствени вериги

Диаграма „Рибена кост“

Друг пример за изобразяване на връзка между множество причини (R) и едно събитие-следствие от тях (C) е диаграмата, наречена „Рибена кост“ заради приликата, която има, с гръбнака на риба (вж. БДС 31010: В.17, фиг. В.5; срв. рис. 6).

Рис. 6. Диаграма „Рибена кост“

(Диаграма на Ишикава)

Въведена е от Каори Ишикава през 1968 г. за целите на управлението на качеството (Wikipedia: Ishikawa..., 14.01.2018).

Диаграма „Папийонка“

„Възелът на папийонката“, според приетия стандарт, или по-просто казано, диаграмата „Папийонка“ е графично изображение на връзките между множество въздействия R, които преминават през защитни контроли, средства и мерки за управление на риска М, предизвикват потенциално опасно събитие Е, чиито последици С, се смекчават чрез прилагане на съответни контроли, средства и мерки N (срв. БДС 31010: В.21, фиг. В.8; рис. 7).

Рис. 7. Диаграма „Папийонка“

Диаграма „Торнадо“

Диаграмата „Торнадо“ е графично изображение, което се предлага за онагледяване на съотношението между печалба и загуба, оценка на възвращаемостта на вложенията и пр. Диаграмата не показва съотношения и разпределения на стойности (срв. Shenkir, Walker 2007: 17-18 etc.; рис. 8).

Рис. 8. Диаграма „Торнадо“

(см. Shenkir, Walker 2007: 17)

В нашия пример става дума за колебания в стойността на борсови акции, изразена в лева (BGN). Имаме пет степени в колебанията: от минус 10 до плюс 10 BGN, както и пет степени на отрицателни колебания, респ. нива на риск от 1 до 5. Диаграмата илюстрира фиксирано моментно състояние, като в нея не се идентифицира обхватът на засегнатия ресурс, нито степента на отрицателно влияние. Диаграмата е подходяща за преценка и на риска, и на сигурността, които представя съответно в отрицателни и положителни стойности.

Метод ALARP

Обикновено оценката на засегнато население при нещастни случаи обикновено се изобразява с т.нар. FN крива (БДС 31010: В.27). Оценката може да се съчетае с т.нар. ALARP. Съкращението ALARP идва от англ. “As Low As Reasonably Practical” (БДС 31010: фиг. В.12) – бълг. „толкова малко, колкото е разумно практически“.2 

Рис. 9. Метод ALARP

(БДС 31010: фиг. В.12)

Можем да приемем, че ALARP представлява метод, с който очертаваме обхвата на всеки засегнат ресурс и който се онагледява по представения тук начин (срв. БДС 31010: фиг. В.12, и рис. 9). Колкото по-голям е обхватът, толкова по-широк е конусът, който го изобразява. Степените на разширяване на конуса (т.е. обхвата) отразяват отделни нива риск. Приемаме, че диаграмата показва фиксирано моментно състояние, реална или очаквана минимална или максимална загуба, заедно с праговите стойности на засегнатия ресурс.

Обобщение

Какво ни дава краткият подбор на описателни техники?

1. Дава ни яснота за предназначението на описателните техники и случаите, когато можем да ги използваме. Във всички случаи трябва да имаме предвид причинно-следствените връзки, които описателните техники изобразяват.
2. В линията (рис. 1 и рис. 2) и хоризонта (рис. 3) на събитията определящо е времето. Причинно-следствените връзки се намират не във времевата последователност, а в критериите за подбор на събитията, които разглеждаме.
3. Диаграмите, изобразяващи причинно-следствени връзки и вериги (рис. 4 и рис. 5), вкл. диаграмите „Рибена кост“ (рис. 6) и „Папийонка“ (рис. 7), показват непрекъснатостта между взаимодействията, въздействията и техните резултати, които също са въздействия и т.н.
4. Диаграмата „Торнадо“ (рис. 8) и методът ALARP (рис. 9) показват моментни състояния, реални или очаквани. Диаграмата „Торнадо“ изобразява по-скоро съотношението между придобиван и застрашен или изгубен ресурс, докато методът ALARP – само обхвата на застрашения ресурс.

Какво следва от тук нататък?

Разполагаме с многообразие от общонаучни, частнонаучни и структуриращи методи, експертни и описателни техники. Резултатите от прилагането им определят нашето поведение, отношение към сигурността, т.нар. апетит към риска, както и нашия избор на въздействие върху средата за сигурност. Извършваме своя избор по предварително определени критерии и го оформяне в решение. За да стигнем до подходящо решение, е необходимо да организираме аналитичния процес така, че да изберем и приемем ефикасна стратегия за определяне на нашето отношение и начин на въздействие върху риска и сигурността. Затова следващата ни логична стъпка е да организираме анализа.

Източници:

1. БДС 31010: EN ISO 31010:2010 – Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009).
2. Философский..., 1983: Философский энциклопедический словарь. Главная редакция: акад. Л. Ф. Ильичев, акад. П. Н. Федосеев, д.ф.н. С. М. Ковалев, д.ф.н. В. Г. Панов. Москва: Советская энциклопедия, 1983, 840 с.
3. Ishikawa diagram – Wikipedia article, en.wikipedia.org, access: 14.01.2018, url.
4. Rhydderch et al. 2009: Rhydderch, Alun, et al. Scenario Planning. Guidance Note. Foresight Horizon Scanning Centre, Government Office for Science, October 2009, bis.gov.uk, PDF, pp. 11-13, access: 22.10.2017, url.
5. Shenkir, Walker 2007: Shenkir, William G., and Paul L. Walker. Enterprise Risk Management: Tools and Techniques for Effective Implementation. Montvale, NJ, USA: Institute of Management Accountants, 2007, stjohns.edu, PDF, 34 p., access: 20.01.2018, url.

© Оригинална публикация: 03.08.2019

© Редакция: 06.05.2024

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 98-105, ISBN 978-619-160-943-7.
2. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 163-173, ISBN 978-619-188-457-5.
3. Гюров, Румен. Експертни техники. София: Studia Analytica, 15.07.2019, ред. 02.03.2024, url.