Размисли за самоопределението

Румен Гюров

(изтегляне)

Максимално просто,
но не по-просто!
– крилата мисъл, приписвана на
Алберт Айнщайн

Свободата на пеперудата

В „Свободата на пеперудата“ (Studia Analytica, 01.01.2016) споделих представата си за знанието така, както съм го видял: картина, в която фон са условията, очертания – обектите, играта на цветове и светлосенки – преобразуванията в съществуващото, а резултати – отраженията в света около нас, поднесени с букет впечатления от тяхната красота. За мен източникът на този проблясък в разбирането за знанието беше и си остава Михаил Розов с неговите „Проблемы эмпирического анализа научных знаний“ (вж. Розов 1977: 91, 126-133, 143 и сл.).

В рационалния си научен вид тази представа изглежда така: знанието е отражение на определени условия, обектите в тези условия, преобразуванията на тези обекти и резултатите от тези преобразувания в неразривното им единство... на условия, обекти, преобразувания и резултати (малко дълго, но именно затова точно твърдение). Накратко казано, знанието показва света такъв, какъвто е в съчетание от взаимовръзки.

Изразена по този начин, концепцията дава отговор на въпроса „Какво отразява знанието?“ Очевидният отговор е: „Света!“ Някои биха отговорили: „действителността“, „реалността“, „заобикалящата среда“, „обстоятелствата“... Наистина, такъв ли е светът? Преплетени едно в друго условия, обекти, преобразувания и резултати? Светът изглежда такъв, усещаме го такъв, чувстваме го такъв, представяме си го такъв... Можем да приемем, но и да не приемем този отговор!

По-важното е, че зададеният въпрос и неговият отговор помагат да преминем към следващ въпрос и отговор: „Какво е съдържанието на знанието? Отражение на света.“ Тогава виждаме, че отразена, структурата на света предопределя структурата на знанието като единен образ на различими поотделно „по-малки съставляващи“ отражения на условията, на обектите, на преобразуванията и на резултатите (U, x, Δ, P).

Ето как използваме предлагания в „Свободата на пеперудата“ подход и конструираме нашето осмисляне за самото знание съобразно собствената му структура, превръщайки я във формула на нашите разсъждения.

Всъщност, и светът, и знанието биха могли да бъдат и са много повече от отговорите, съдържащи условия, обекти, преобразувания, резултати и техните отражения... Няма пречки пред безкрая. „Но какво повече?“ – би прозвучал реторично контравъпрос. Все пак безкрайното „много повече“ винаги е сводимо до крайно съчетание на конкретни „условия, обекти, преобразувания, резултати“ и техните отражения. Ако не приемем тази сводимост, остават въпросите „Какъв е светът, ако не е (сводим до) това съчетание?“ и „Какво е знанието, ако не е (сводимо до) отражението на това съчетание?“ И ако нямаме по-добри отговори, нека пристъпим по-нататък!


Математика на въображението

А сега накъде? Отново към знанието.

„Наблюдаваната система трябва да бъде изолирана, за да бъде дефинирана, и все пак взаимодействаща, за да бъде наблюдавана.“ (Хенри Стап, по Капра 1997: 136).

Обособяваме знанието като система от отражения, с която сме свързани. Приемаме, че тази система от отражения също е част (обект) от света. Отъждествяваме я с компонента х от вече възприетата рационална формула. Посочваме отчетливо „света на знанието“, с ясни координати къде и как знанието „се случва“ и по такъв начин:

„За да опишем това, което се случва, трябва да задраскаме старата дума „наблюдател“ и на нейно място да сложим новата дума „съучастник“. [Тъй като:] В някакъв странен смисъл Вселената е Вселена на съучастници.“ (Джон Уилър, по Капра 1997: 141).

Превръщаме се в относително безпристрастен наблюдател, който съзнателно и непрекъснато отстранява своя субективизъм, но заедно с това разбира, че му е невъзможно да бъде обективен докрай. Ставаме „съучастници“ в изследването на знанието, защото сме в постоянно съприкосновение с него. Използваме неговата формула, за да „изчислим“ пътя за неговото осмисляне като координата х в съотношение с координатите U, Δ и P.

Как изразяваме координатите U, Δ и P? Координатата х вече е изразена с въпроса „Какво е съдържанието на знанието?“ Кои са въпросите, изразяващи условията (U), преобразуванията (Δ) и резултатите (P) на знанието?

Въпросът за условията може да има следната формулировка: „При какви условия се появява, по какви причини съществува знанието?“. Накратко (U): „Защо е необходимо е знанието?“


Славата на древността

Не търси следи от стъпките на древните,
търси онова, което са търсили те!
– Башо

С порива си да завладее света Александър Велики (356–323 г. пр.н.е.) искал да засенчи подвизите на древните, но... оказва се, само вървял по техните стъпки. Летописците са запазили както спомена за македонския завоевател и неговата ревност към постиженията на предците, така и стародавно предание за поход на тракийския бог Дионис в Индия, чийто пример следвал Александър Велики (вж. Аполодор: 3:5:1-2; Страбон: 3:5:5, 11:5:5; Diodorus: 4.3.1; Philostratus: 33; Atsma, ed., 2000–2011: Pliny the Elder, Natural History, 4.39, trans. Rackham).

Павзаний (110–180 г. сл.н.е.) е категоричен, че „Дионис [...] първи е повел военна експедиция срещу индите [...]“ (Павзаний: 10:29:4).

В масовата култура Дионис е известен преди всичко с това, че изнамира отглеждането на лозата и производството на вино. Оказва се, че е изобретил и получаването на алкохолна напитка от ечемик, наречена sythos („зютос“ – Diodorus: 4:2:5). Написаното от поредица антични автори като Еврипид, Псевдо-Аполодор и Павзаний, обаче, не оставя съмнение, че освен в гуляите и мистериите, тракийският бог няма съперник и в завоеванията. Покорява почти целия известен в древността свят – Северна Африка (Египет и Либия), Индия, голяма част от Азия (древните Скития, Фригия, Анатолия, Сирия, Финикия, Арабия, Персия и Бактрия) – вж. Atsma, ed., 2000–2011: Euripides, Bacchae, 14 ff, trans. Buckley; Pseudo-Apollodorus, Bibliotheca, 2.29, trans. Aldrich; Pausanias, Description of Greece, 7.2.7, trans. Jones).

Ето какъв спомен за бога от Древна Тракия са запазили самите индийци според Диодор Сицилийски (1-ви век пр.н.е.) и неговата „Историческа библиотека“:

„Най-просветените сред индите разказват мит, който може би е добре бъде представен накратко. Та ето какво казват те за най-ранните времена, когато обитателите на тяхната земя все още живеели в разпръснати племенни села, Дионис дошъл при тях от запад със забележителна войска и прекосил цяла Индия, докато не останал нито един забележителен град, който да му се противопостави. А когато настъпила изтощителна жега и войниците на Дионис били сполетени от чума, техният водач, който бил известен с мъдростта си, извел войската от равнините по хълмовете, където веел хладен бриз и водите на ручеите течели чисти от множество извори, войската се избавила от болестта. [...]

Заедно със себе си той [Дионис] донесъл умението за съхраняване на плодове и споделил това знание с индите, разкрил пред тях виното и всички други неща, полезни за живота. Нещо повече, той станал основател на забележителни градове, като обединявал селата в подходящо разположените места, казал им да почитат божественото и въвел закони и съдилища, та, накратко, откакто въвел много добри постижения, бил смятан за бог и приемал почести като безсмъртен. [...] И след като управлявал цяла Индия 52 години, починал в старост. Неговите синове, които наследили властта, продължили да управляват успешно поколения по-късно [...]“ (Diodorus: 2:38).

Със сигурност мнозина са изненадани, че богът на виното е описван като историческа личност, като един от най-великите цивилизатори в древния свят – факт, упорито скриван от невежество, от собственото ни чувство за малоценност или от пренебрежението на чужденци към културата, създала образа на Дионис (В буквален превод името означава „Божич“ или „Син Божи“. Смисълът се покрива с представите на древните, че всеки владетел е пратеник, довереник, помазаник, представител на Бога на земята).

Устойчивостта на Дионисиевата традиция е учудваща (не само с предпочитанията към виното и алкохолните напитки... ☺). След този първи Дионис се появяват и други митологични персонажи (манипулативно измислени или действителни е без значение, но... забележете!) със същото име и в същата културна среда – тракийската, чието ядро се намира в Тракия и Анатолия (дн. Балкански полуостров и Близък изток) – вж. Diodorus: 3:62 etc.). Излиза, че благодарение на Дионис влиянието на тракийския етнос, най-многобройния след индийския според „бащата на историята“ Херодот („История“: 5:3), се простира из цяла Източна Европа, Централна Евразия, Анатолия и Северна Африка.

Онова, което Дионис разпространява в древността, е преди всичко знанието: за обработката на земята и съхраняването на реколтата, за строежа на градовете, за организирането на обществения живот, за военното дело, за духовното търсене... Но освен това, именно знанието е направило от него всепризнат водач, почитан управник, непобедим предводител и божествен духовен наставник. Достоверно или не, преданието, завещано от Древността, показва, че именно благодарение на знанието Дионисиевата култура е овладяла както със силата и на меча, така и със силата на духа многобройно население, заемащо обширните територии на Източна Европа, Анатолия (дн. Анадол) и Централна Евразия, между Дунав и Ганг.

И какво от това?

Поуката от тази история е, че знанието е необходимо за усвояване и разширяване на нашия свят: за нашето приспособяване към него и за промяната му в съответствие с нашите потребности (обективна необходимост и нейното отражение, които логично можем да отнесем към компонента „свят“ (U) във формулата на знанието). Нашата поука е в удивително съзвучие с думи, изказани по друг начин, като философското осмисляне на рационалността на науката, която е рационална именно защото борави със знанието и неговото постоянно „произвеждане“:

„[...] рационалността на науката е форма, ред в жизнения свят и организация на научното изследване, която цели описване и обяснение за оцеляването, ориентацията и експанзията на човека, а не [толкова] за достигането до Обективния Световен Ред.“ (Герджиков 1995: 16).

Динамика на съвременността

Нищо ново под слънцето...
− Еклесиаст (1:9)

И какво от това?

Освен че помага на човека и човешкото общество да усвояват света, едновременно с това, заедно с това и с оглед на това, знанието им помага да очертаят и осмислят своето място в многообразието от условия. Как става това? В смисъла, проектиран от формулата на знанието, въпросът „Как става това?“ обединява поне още три по-конкретни въпроса:

х. „Как чрез знанието човешката общност намира своето място в света?“;

Δ. „Какво прави човешката общност по пътя на своето осъзнаване?“;

Р. „Какъв е крайният резултат от осъзнаването и обособяването на дадена човешка общност?“

В края на 19-и век грамотните хора в 300-милионна Индия съставляват 6% от населението ѝ (има-няма 18 млн. души). От тях близо 500 хиляди получават модерно за времето си светско образование и работят за британското колониално управление: в търговските и банковите кантори, местните градски управи, училищата, колежите, като медицински работници, адвокати, съдебни служители и пр. Цветът на индийската интелигенция е съсредоточен в три основни града – Калкута, Бомбай (дн. Мумбай) и Мадрас. Едни от най-изтъкнатите нейни имена са тези на основоположниците на индийското национално движение – Рамохан Рай (1774–1833), Дайянанда Сарасвати (1824–1883), Рамакришна Парамахамса (1836–1886), Свами Вивекананда (1863–1902) и мн.др. По тяхна инициатива и с тяхно участие се появяват различни просветителски организации: „Брахмо самадж“ (Общество на Брахман), „Веда самадж“ (Ведическо общество), „Ария самадж“ (Общество ариите или Общество на просветените) и под. Оценката на историците е единодушна: зараждането на индийското национално самосъзнание започва именно с религиозната реформа, осъществявана от тях (Юрлов, Юрлова 2010: 16-19).

Сред индийските религиозни реформатори, Свами Вивекананда е смятан за един от най-известните и най-влиятелните в световен мащаб (Юрлов, Юрлова 2010: 20 и сл., 567 и сл.). Според него всяка цивилизация има своя „душа“ и ако тази цивилизация изгуби „душата“ си, то цивилизацията загива (по Куценков 1983: 168).

„Свързан здраво с миналото и горд със славата на Индия, Вивекананда все пак подхождаше по-съвременно към жизнените проблеми и бе своего рода връзка между миналото и настоящето на Индия“ (Неру 1983: 468. Промяната в шрифта е моя.).

На Вивекананада приписват новото осмисляне на т.нар. „Даридра нараяна“ – основен ведически принцип, според който служенето на бедните е служба на Бога. Даридра нараяна обаче става популярен не толкова чрез Свами Вивекананда, колкото благодарение на друг велик индиец – Мохандас Карамчанд Ганди, известен повече като Махатма Ганди (вж. Daridra Narayana – Wikipedia, en. 20.02.2016; срв. Banhatti 1995: 212, и Bharathi 1991: 133).

Идеите на „Брахмо самадж“ и Свами Вивекананда оказват силно влияние върху Махатма Ганди (1869–1948). На 24-годишна възраст той прочита „Раджа йога“ на Свами Вивекананда (Gandhi 1927: 317). По-късно Ганди споделя в своята автобиография:

„Запознал се достатъчно с „Брахмо самадж“, беше невъзможно да бъда удовлетворен, без да видя Свами Вивекананда. И така с голямо въодушевление отидох в Белур Мат [училището и мисията на Рамакришна Парамахамса в Ховрах, Калкута], повечето, ако не и през целия път пеша. [...] Бях разочарован да разбера, че Свами е в своя дом в Калкута, болен, и не може да се среща с никого“ (Gandhi 1927: 286).

Махатма Ганди е дълбоко и неразривно свързан с индийските традиции и религия и това личи много ясно от собствените му думи:

„Индуизмът, мисля си, изцяло удовлетворява моята душа, изпълва цялото ми същество и аз намирам утеха в „Бхагават гита“ и Упанишадите [...] трябва да призная,... че когато ме обземат съмнения, когато ме връхлетят разочарования и когато не виждам нито лъч светлина на хоризонта, аз се обръщам към „Бхагават гита“ и откривам стих, който да ме утеши; и моментално се усмихвам дори сред всепоглъщащо нещастие. Животът ми е пълен с трагедии и ако те не са оставили видимо и незаличимо отражение върху мен, то това дължа на учението на „Бхагават гита.“ (Махатма Ганди, по: Prabhu, Rao 1966: 101).

„Веданта учи, че светът е майя [илюзия, заблуда, магия, суета]. Дори това обяснение насочва към несъвършенството на човека. Затова аз казвам, че няма да тревожа ума си с него. Дори ако ми бъде позволено да надникна в най-съкровените кътчета на Божия дом, аз не съм длъжен да го правя. Защото няма да знам какво да правя там. Достатъчно за нашето духовно израстване е да знаем, че Бог винаги е с онзи, който върши добро.“ (Махатма Ганди, по: Prabhu, Rao 1966: 82).

Махатма Ганди е един от най-забележителните политици на 20-и век: активист за човешки права в Южна Африка и Индия, водач на Индийския национален конгрес и основоположник на политическата идеология на ненасилието (Barnabas, Clifford 2012: 133-135; вж. и Юрлов, Юрлова 2010: 89-91; Mahatma Gandhi, Gandhism – Wikipedia, en. 05.03.2016).

„По своята същност Ганди беше човек на религията, индус до глъбините на душата си, но неговата религиозна концепция нямаше нищо общо с догмата, обичая или ритуала. Основата на тази концепция бе твърдата му вяра в моралния закон, който той нарича закон на правдата и любовта. Правда и ненасилие за него е едно и също или две различни страни на едно и също понятие [...]“ (Неру 1983: 506-507).

„Няма по-велик княз на мира и апостол на ненасилието от Махатма Ганди, Бащата на нацията [...]“ – заявява Джавахарлал Неру, водач на Индийското движение за независимост и министър-председател на Индия от официалното обявяване на независимостта ѝ през 1947-ма до 1964 година (Jawaharlal Nehru – Wikipedia, en. 30.04.2016; вж. и Maale 2015).

Самият Ганди определя Неру за свой приемник (Jawaharlal Nehru – Wikipedia, en. 30.04.2016; Jawaharlal Nehru – Geni.com 2016) – нещо, което е показателно за приемствеността в индийската национална традиция: от преоткриването на древното индийско културно-историческо наследство през зараждането на националното политическо движение до утвърждаването на суверенна Индия.

И какво от това? Защо е необходима тази разходка от далечното минало до почти непосредственото настояще в географски далечно (за мнозина) пространство? Какво показва или доказва тази разходка? Къде ни отведе последователността от размишления, споделени от пишещия с четящия тези редове?

Първо. Краткият исторически преглед на появата на съвременна Индия (от края на 19-и век насетне) показва (и доказва, тъй като това не е единичен пример), че всяко Възраждане черпи вдъхновение от миналото. Иначе не би било „Възраждане“, т.е. съживяване. Съживените, дълго пренебрегвани, но преосмислени традиции са здравата основа, която позволява изграждането на модерно общество, неговото самоопределяне като самостойно и самоуправляващо се, неподвластно на никоя наложена отвън зависимост. Жизнени сили за своята непрекъснато преосмисляна обнова обществото черпи от знанието, което е едновременно знание за постиженията и провалите в миналото и знание за изискванията и предизвикателствата на съвремието. Затова двигателят на обществения напредък се оказва просветата (компонентът на преобразуванията Δ във формулата на знанието).

Второ. Знанието и просветата са могъщи оръжия, с които едно общество може да „отвоюва“ своето място в света, независимо от влиянията на средата, в която се намира. Колкото и могъщи да са тези влияния. А че това е така... – имаме поразителния български възрожденски пример!

Българската историческа памет, макар и със значителни прекъсвания, се запазва дори в трудните години на петвековното чуждо владичество. От онези времена са останали т.нар. „Безименна българска летопис“ (XV в.), „Рилска повест“ (1479) от Владислав Граматик, „Летописен разказ за помюсюлманчването на Чепино“ от поп Методий Драгинов (XVII в.), „Летописен разказ“ от поп Петър от с. Мирково (ХVII в.), „История на София и България“ (XVII в.) от Петър Богдан Бакшев...

Възраждането започва с избуяване на интереса към славното българско минало. Появяват се, макар някои от тях неиздадени, „История на българите“ от Франц-Ксавер Иван де Пеячевич (1707 – 1781), „Стематография“ (1741) от Христофор Жефарович, „Архив в три части на преславната провинция България“ (1761) от Блазиус Клайнер, „Летопис и родословие“ (1680 – 1855) от поп Йовчо Попниколов от Трявна и др. С особено влияние се ползват „История вкратце за българския народ словенски“ (1792) от йеромонах Спиридон Габровски и наситената с полемика „История славянобългарска“ на Св. Паисий Хилендарски (1762).

Тези живи въгленчета на историческия спомен са запазени в просветните огнища на българските манастири и тяхното разгаряне е заслуга на най-изтъкнатите представители на българското католическо и православно духовенство. Впоследствие те се разгарят в истинска културна революция, с борбата за самостоятелна църква, с разгръщането на мрежа от светски училища и читалища, с национално-освободителното движение из цялото българско землище (вж. по-подробно: Генчев, Николай. Българско Възраждане. София, 1988; Жечев, Тончо. Българският Великден или страстите български. Пловдив, 1985, и др.).

Съпоставката на „индийския пример“ с „българския случай“ очертава най-съществената закономерност в самоопределянето на един народ (голям или малък, далечен или близък – без значение). Тази закономерност намира израз в следната последователност: възходящо развитие на материалните възможности, обособяване на собствен стопански и интелектуален елит, духовно пробуждане на основата на наследена от предците вяра, критично преосмисляне на историческата традиция, ясно изразена идея за необходимостта от политическа свобода. След появата си, политическата идея за независимост доминира в пробуждането на даден народ. В този смисъл е и блестящото наблюдение на Тончо Жечев за Българското Възраждане:

„Цялото рененсансово движение на българите в началната си фаза, разкрепостяването на личността от нейните средновековни обвързаности става в борба за извоюването на самостоятелна българска църква! [...] Това, което в този момент обединява толкова различни дейци като Иларион Макариополски, Драган Цанков, д-р Стамболски, Христо и Никола Тъпчилещови, Стоян Чомаков, Александър Екзарх, Тодор Бурмов, Петко Славейков, Гаврил Кръстевич, Тодор Икономов, Георги Раковски и др., е пълната и абсолютна политизация, свободната политическа игра с вярата и църковните институции, без никакви традиционни и религиозни задръжки“ (Жечев 1985: 13-14).

С други думи, знанието е в основата на самоопределението на един народ (компонента на обособения обект х във формулата на знанието). И в този възторжен контекст българската поговорка „Прост народ – слаба държава“ придобива своя истински, по-дълбок, но и печален смисъл.

Трето. Овладяването на света (чрез знанието, вж. примера с Дионис, U), осъзнаването на своето място в света (чрез знанието, вж. примера с Пробуждането на Индия, х) и самоопределянето като част от света (чрез знанието, вж. примера с просветата през Българското Възраждане, Δ) се случват в историята на всеки народ в естествено и неделимо единство (основано на знанието: UхΔ). В исторически план това се усеща като общо и неделимо преживяване на дадена човешка общност, като преживяване на откритото ново знание за света (U), за себе си като част от света (х) и за своето отношение към света (Δ). За човешката общност това означава едновременно разширяване на нейното географско пространство и нейния демографски потенциал. Народ, който изпитва такъв подем, не се затваря в себе си – той се отваря към света (U), но и държи на своето (х), разширява кръгозора си (чрез просвета Δ), но и не изпуска от фокуса на своето внимание собствените си интереси и може да взема независими решения за съдбата си (Р)...

За да постигне всичко това, му е необходим един, вероятно най-съществен компонент в неговата нагласа – чувството на взаимно доверие и подкрепа от всеки член на народната общност в усилията за постигане на общи цели; необходимо е онова, което се нарича „сплотеност“ (единството на UхΔР). А сплотеността може да бъде само съзнателна, т.е. подплатена със знание. Така, знанието сплотява човешката общност и я превръща в сила, която може самостоятелно да гради своето бъдеще (Р).

Накратко: сплотеността е неразделна част от самоопределението на човешката общност.



Оригинални цитати

“Having seen enough of the Brahmo Samaj, it was impossible to be satisfied without seeing Swami Vivekanand. So with great enthusiasm I went to Belur Math, mostly, or maybe all the way, on foot. I loved the sequestered site of the Math. I was disappointed and sorry to be told that the Swami was at his Calcutta house, lying ill, and could not be seen.” (Gandhi 1927: 286).

“The Vedanta says the world is maya. Even that explanation is a babbling of imperfect humanity. I, therefore, say that I am not going to bother my head about it. Even if I was allowed to peep into the innermost recesses of God’s chamber I should not care to do it. For I should not know what to do there. It is enough for our spiritual growth to know that God is always with the doer of good. That again is a villager’s explanation.” (Mahatma Gandhi, in: Prabhu, Rao 1966: 82)

“Hinduism as I know it entirely satisfies my soul, fills my whole being, and I find a solace in the Bhagavad Gita and Upanishads […] I must confess.... that, when doubt haunts me, when disappointments stare me in the face, and when I see not one ray of light on the horizon, I turn to the Bhagavad Gita, and find a verse to comfort me; and I immediately begin to smile in the midst of overwhelming sorrow. My life has been full of external tragedies, and if they have not left any visible and indelible effect on me, I owe it to the teachings of the Bhagavad Gita.” (Mahatma Gandhi, in: Prabhu, Rao 1966: 101).

“There was no greater prince of peace and apostle of non-violence than Mahatma Gandhi, the Father of the Nation, whom we have lost, but yet, he said it was better to take the sword than to surrender, fail or run away. We cannot live carefree assuming that we are safe. Human nature is such. We cannot take the risks and risk our hard-won freedom. We have to be prepared with all modern defence methods and a well-equipped army, navy and air force.” (Jawaharlal Nehru, in: Jawaharlal Nehru – Wikipedia, en. 30.04.2016; вж. и Maale 2015).

Бележки

1. Индийският национален конгрес е индийска политическа партия, която на 26 януари 1930 г. обявява независимостта на Индия от Британската империя.

2. Днес като че ли вече не говорим за просвета. Вероятно на някои им се струва, че това е остаряло понятие. Колкото и старомодно да изглежда, смисълът на понятието „просвета“ можем да открием в смисъла на модерно „изграждане на общество на знанието“! А какъв е смисълът да подменяме едното – кратко, ясно, точно и всеобхватно, с другото – дълго, изискващо разяснения и уточнения и не толкова всеобхватно, в което сякаш губим човека, който търси знание, и го отделяме като нещо съвсем различно от обществото.

3. Източници за летописната традиция преди Българското Възраждане:

3.1. Българска анонимна хроника от ХV в., Bg.Wikipedia, 08.12.2016, URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%82_XV_%D0%B2,
3.2. Рилска повест, Bg.Wikipedia, 08.12.2016, URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82,
3.3. Чепински летописен запис, Bg.Wikipedia, 08.12.2016, URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81,
3.4. История на България (Петър Богдан), Bg.Wikipedia, 08.12.2016, URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BD).

4. Източници за първите български възрожденски летописци са:

4.1. Франц-Ксавер Иван де Пеячевич, Bg.Wikipedia, 08.12.2016, URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86-%D0%9A%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%B4%D0%B5_%D0%9F%D0%B5%D1%8F%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87,
4.2. http://cl.bas.bg/about-central-library/bulletin-of-central.../28_2.pdf,
4.3. Стематография, Bg.Wikipedia, 08.12.2016, URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F,
4.4. Акад. Емил Георгиев. Люлка на на старата и новата българска писменост, ProMacedonia, 08.12.2016, URL: http://promacedonia.com/eg/ea_2_1.htm,
4.5. История на България (Блазиус Клайнер), Bg.Wikipedia, 08.12.2016, URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%83%D1%81_%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80),
4.6. Blazius Kleiner, Virtualna Biblioteka, 08.12.2016, URL: http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/blazius.pdf,
4.7. Спиридон Габровски, Bg.Wikipedia, 08.12.2016, URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8,
4.8. История во кратце о болгарском народе словенском, Bg.Wikipedia, 08.12.2016, URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%86%D0%B5_%D0%BE_%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BC_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BC,
4.9. Зографска българска история, Древна книжнина, 08.12.2016, URL: http://drevna-knizhnina.pc-freak.net/Zografska_Bylgarska_Istoria.pdf,
4.10. Св. Паисий Хилендарски, будител български, Православие, 08.12.2016, URL: http://www.pravoslavieto.com/life/06.19_sv_Paisij_Hilendarski.htm,
4.11. Св. Паисий Хилендарски. История славянобългарска, Древна книжнина, URL: http://drevna-knizhnina.pc-freak.net/istoria.pdf.

Източници

Аполодор: Аполодор. Митологическа библиотека. София, 1990.

Балаболина 2006: Балаболина, Александра Валерьевна. Проблемы кастового строя в Индии в освещении отечественой историографии XIX – XХ вв. Автореферат диссертации на соискание ученой степени кандидата исторических наук. На правах рукописи. Казань, 2006, dspace.kpfu.ru, 31.01.2016, PDF, 27 р., URL: http://dspace.kpfu.ru/xmlui/bitstream/handle/net/31250/151106_1.pdf.

Вивекананда. Джнана, 1900: Вивекананда, Свами. Джнана йога (лекции, произнесени в Ню Йорк – Лондон преди 1900 г.). Интернет: ramakrishna-vivekananda-bg.info, 31.01.2016, URL: http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/Jnana%20Yoga/Jnana%20Yoga%20Word.pdf.

Генчев 1988: Генчев, Николай. Българско Възраждане. София, 1988.

Герджиков 1995: Герджиков, Сергей. Граници на науката. София, 1995.

Жечев 1985: Жечев, Тончо. Българският Великден или страстите български. Пловдив, 1985.

Капра 1997: Капра, Фритьоф. Дао на физиката, София, 1997.

Куценков 1983: Куценков, Анатолий Акимович. Эволюция индийской касты. Москва, Издательство „Наука“, 1983.

Неру 1983: Пробуждането на Индия. София, 1983.

Павзаний: Павзаний. Описание на Елада. Интернет, 31.01.2016, URL: https://antichniavtori.wordpress.com/opisanienaeladacontents.

Страбон: Страбон. География. Интернет, 31.01.2016, URL: https://antichniavtori.wordpress.com/sgcontents.

Тулмин 2002: Тулмин, Стивън. Завръщане към разума. София, 2002.

Юрлов, Юрлова 2010: Юрлов, Феликс Николаевич, и Евгения Степановна Юрлова. История Индии. ХХ век. Серия: История стран Востока. ХХ век. Москва, Российская асадемия наук, Институт востоковедения, 2010, indostan.ru, PDF, 920 с., 31.01.2016, URL: http://www.indostan.ru/biblioteka/knigi/3193/4391_1_o.pdf.

Atsma, ed. 2000–2011: Dionysus in the East (Summary) – in: The Theoi Project: Greek Mythology. Website copyright © 2000–2011. Created and edited by Aaron J. Atsma, Auckland, New Zealand, theoi.com, 01.02.2016, URL: http://www.theoi.com/Olympios/DionysosMyths3.html#Pillars.

Banhatti 1995: Banhatti, Gopal Shrinivas. Life and Philosophy of Swami Vivekananda. New Delhi: Atlantic Publishers & Dist., 1 January 1995, ISBN 978-81-7156-291-6, 260 p. Accessed: 20.02.2016, Google Books, URL: https://books.google.bg/books?id=jK5862eV7_EC&pg=PA212&hl=bg#v=onepage&q&f=false.

Barnabas, Clifford 2012: Barnabas, Annette, and Paul Sundararajan Clifford. Mahatma Gandhi – An Indian Model of Servant Leadership, pp. 132-150 – in: International Journal of Leadership Studies, Vol. 7, Iss. 2, 2012, School of Global Leadership &Entrepreneurship, Regent University, regent.edu, 04.03.2016, PDF, 19 p., URL: http://regent.edu/acad/global/publications/ijls/new/vol7iss2/IJLS_Vol7Iss2_Barnabas_pp132-150.pdf.

Bharathi 1991: Bharathi, K. S. The Social Philosophy of Mahatma Gandhi. Ghandian Stidies and Peace Research Series – 4. New Delhi: Concept Publishing Company, 1 January 1991, ISBN 978-81-7022-362-7, 159 p. Accessed: 20.02.2016, Google Books, URL: https://books.google.bg/books?id=cWWcQ8vbMB4C&pg=PA133&hl=bg#v=onepage&q&f=false.

Butler 1872: Butler, William. The Land of the Veda. New York, Carlton & Lanahan – San Francisco, E. Thomas – Cincinnati, Hitchcock & Walden, 1872; Google books, 557 р., 31.01.2016, URL: https://books.google.bg/books?id=x43VAAAAMAAJ&pg=PA84&dq=vedas&hl=bg&sa=X#v=onepage&q&f=false.

Diodorus: Diodorus Siculus. Книга 4, глави 1 – 8, URL: http://www.theoi.com/Text/DiodorusSiculus4A.html.

Gandhi 1927: Gandhi, Mohandas Karamchand. An Autobiography. Or The Story of My Experiments with Truth. Translated from the Gujarati by Mahadev Desai. Ahmedabad, India: Navajivan Publishing House, 1927, mkgandhi.org, 04.03.2016, PDF, 609 p., URL: http://www.mkgandhi.org/ebks/An%20Autobiography.pdf.

Maale 2015: Maale, Dr. Deelip Laxman. Contribution of Pandit Jawaharlal Nehru to Indian Politics. Critical Study. Solapur, Laxmi Book Publication, 2015; Google Book, 30.04.2016, URL: https://books.google.ca/books?id=N924CgAAQBAJ&pg=PP15&lpg=PP15&dq=%22There+was+no+greater+prince+of+peace+and+apostle+of+non-violence+than+Mahatma+Gandhi%22&source=bl&ots=r6Sb0dUpAG&sig=ri6xuPZ2Zb1qDNb_4sqQAJCZy8Q&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjE2Oi9kLbMAhVGMZoKHRG0APUQ6AEIHjAA#v=onepage&q=%22There%20was%20no%20greater%20prince%20of%20peace%20and%20apostle%20of%20non-violence%20than%20Mahatma%20Gandhi%22&f=false.

Nonnus. Dionysiaca. Интернет, ia800303.us.archive.org, PDF, 01.02.2016, URL: https://ia800303.us.archive.org/19/items/dionysiaca02nonnuoft/dionysiaca02nonnuoft.pdf.

Philostratus. The Life of Apollonius of Tyana. Transl. F. C. Conybeare, 1912, sacred-texts.com, 01.02.2016, URL: http://www.sacred-texts.com/cla/aot/laot/laot10.htm.

Prabhu, Rao 1966: The Mind of Mahatma Gandhi. Encyclopedia of Gandhi’s Thoughts. Compiled & Edited by: R. K. Prabhu & U. R. Rao. Ahmedabad, India: Navajivan Mudranalaya, 1966, mkgandhi.org, 04.03.2016, PDF, 451 p., URL: http://www.mkgandhi.org/ebks/mindofmahatmagandhi.pdf.

Geni.com 2016: Jawaharlal Nehru – Geni.com, 30.04.2016, URL: https://www.geni.com/people/Pandit-Jawaharlal-Nehru/6000000003923543660.


Справки

Павзаний. Описание на Елада. Книга 9, URL: https://antichniavtori.wordpress.com/tag/9.

Страбон. География. Книга 11, глава 5, URL: https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/14/sgk11c5.

Страбон. География. Книга 3, глава 5, URL: https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk3c5.

Шилър 1997: Шилър, Дейвид. Дзен. Джобен пътеводител. София: Кибеа, 1997.

Daridra Narayana – Wikipedia, en. 20.02.2016, URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Daridra_Narayana.

Gandhism – Wikipedia, en. 05.03.2016, URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Gandhism.

Jawaharlal Nehru – Wikipedia, en. 30.04.2016, URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Jawaharlal_Nehru.

Mahatma Gandhi – Wikipedia, en. 05.03.2016, URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Mahatma_Gandhi.

Quoteinvestigator.com, 30.04.2016: Everything Should Be Made as Simple as Possible, But Not Simpler, URL: http://quoteinvestigator.com/2011/05/13/einstein-simple.


Ресурси

Антични автори. Извори за Тракия и траките. Интернет, 31.01.2016, URL: https://antichniavtori.wordpress.com.

Книга на Еклесиаста или Проповедника – В: Двери БГ, интернет сайт, 20.02.2016, URL: http://dveri.bg/bible/oldtest.bg/24.htm.

Wikipedia, bg. URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0.

Wikipedia, en. URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Main_Page.