Оформяне на аналитичен продукт

Румен Гюров

(изтегляне)

Към техниките на оформяне на крайния аналитичен продукт може да бъде причислено безкрайно множество от начини за оформяне на аналитичния материал като документ (според предназначението му) и като изложение (според структурирането на текста). При това в специализираните източници по методология на разузнавателния/ стратегическия анализ няма единен формат на този продукт.

Крайният аналитичен продукт е синтетичен израз на възприетия конкретен модел на анализ и този резултат трябва и може да отговори на няколко задължителни критерия: краткост, яснота, целенасоченост и степенуване на вероятностите. Първото изискване за краткост произтича от това, че по правило потребителят на разузнавателна информация обикновено е на относително високо ръководно равнище, ангажиран с широк кръг проблеми и разполага с малко време. Второто изискване за яснота предполага достъпен език и подходящо представяне на аналитичния продукт. Целенасочеността означава третиране на проблема по същество и без отклонения към други теми, а степенуването на вероятностите – ранжиране на изводите и препоръките с оглед невъзможността да бъде постигната абсолютна категоричност (Търкаланов 2003: 78–79).

Основните видове аналитични продукти са базисните проучвания, разузнавателните оценки, текущата информация и сигналната информация. Съществуват също така и по-особени аналитични продукти като психологически профили, контент-анализи, технологически анализи и др. (Търкаланов 2003: 79–80). Аналитичните продукти могат да бъдат създавани ad hoc (по конкретен повод), по график (периодично), по инициатива на анализатора или на потребителя (Krizan 1999: 41). Аналитичният продукт трябва да представи въз основа на наличната информация придобитото знание. Според една идея от Дейвид Мур разузнавателно-аналитичното знание може да бъде представено по следния начин (по идея от Moore 2006: 9):

Аналитичният продукт обикновено е в текстови формат, при което удобна форма за неговото представяне и за изпълнение на поставените към него изисквания предлага Oxford Analytica. Този формат улеснява едновременно изготвянето, представянето и ползването на резултатите от анализа и е структуриран в отделни рубрики (обособени части от текста) – www.oxan.com). Аналитичният продукт може да изглежда по следния начин:

1. Постановка на проблема:

1.1. Формулировка на проблема: описание на даден факт (вж./срв. Търкаланов 2003: 18), представляващ проява на несигурност или неопределеност под въздействието на някакво събитие, процес, явление или състояние, аналитичен резултат главно от прилагането на
РАМ-Н.

1.2. Значение на проблема – поставяне на проблема в определен контекст и определяне на неговото равнище (обхват и острота): посочване на връзките между дадения факт и други факти от средата за сигурност, вкл. спецификата на неопределеността като своеобразна несигурност или на несигурността: предизвикателството, опасността, заплахата или риска, като резултат от цялостното взаимодействие между дадена система и средата за сигурност, аналитичен резултат главно от прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС.

1.3. Смисъл на проблема – свързване на проблема с аналитичната задача (осмисляне на проблема): определяне на равнището му спрямо възложителя на аналитичната задача, свеждане на проблема до собствените потребности, интереси, намерения и цели, аналитичен резултат главно от прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС.

1.4. Кратка хронология на ключовите събития, свързани с проблема: по дати, от минало към настояще.

1.5. Оценка на данните: разграничаване на факти и тълкувания (мнения, оценки, внушения, изкривявания) и определяне на тълкуванията като резултат от потребностите, интересите, намеренията и целите на източниците и потребителите на информация за фактите, свързани с проблема.

2. Анализ на проблема: разширено фактическо и логическо изложение на проблема и неговия контекст, разглеждане на проблема като съвкупност от относително прости, решими задачи и обосноваване и избор на стратегия:

2.1. Определяне на причините за проблема – разкриване, вкл. чрез отделни матрични решения на:

2.1.1. Акторите: лице, група лица, общност(-и), общество(-а), пряко свързани с проблема, аналитичен резултат главно от прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС.

2.1.2. Противоречията (проявени и непроявени) между отделните актори, в чието взаимодействие се проявява несигурността, аналитичен резултат главно от прилагането на АМ-П и скалата на интензитета на противоречията.

2.1.3. Потребностите, интересите, намеренията и целите на отделните актори като проява във взаимодействието помежду им и във връзка с възникването и развитието на проблема.

2.1.4. Средствата – материалните и нематериалните ресурси и целенасочените действия, включени във взаимодействието и свързани с възникването и развитието на проблема.

2.2. Оценка на причините за проблема в определени съотношения – съпоставяне и сравняване, вкл. на компонентите в отделните матрични решения АСМ-СС, АСМ-НС, РАМ-Н, РАМ-ОС, РАМ-КС, АМ-П:

2.2.1. Акторите като носители на проблема – сравнителен анализ на акторите с оглед спецификата и обема на ресурсите, въвлечени в проблема (като събитие, процес, явление или състояние – М-SWOT).

2.2.2. Видовете и интензивността на противоречията – сравнителен анализ на смисъла на проблема за всеки от акторите, свързани с него.

2.2.3. Силата на взаимодействието – сравнителен анализ на взаимните въздействия между акторите, свързани с проблема.

3. Анализ на отражението на проблема, аналитичен резултат главно от прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС:

3.1. Влиянието от и на основните и страничните актори върху средата за сигурност в резултат от проблема.

3.2. Последиците от проблема с оглед на уязвимостите и ресурсите на отделните актори и с оглед на собствените уязвимости и ресурси, перспективите за установяване или неустановяване на равновесие във взаимодействието, в което се проявява несигурността или неопределеността.

4. Изводи – определяне, вкл. на измененията в отделните компоненти на матричните решения АСМ-СС, АСМ-НС, РАМ-Н, РАМ-ОС, РАМ-КС и АМ-П:

4.1. Тенденциите в развитието на проблема: специфични – пряко свързани с проблема; общи – непряко свързани с проблема; преобладаващи тенденции и доминираща тенденция.

4.2. Вероятностите в развитието на проблема:

4.2.1. Сценарии: оптимистичен, песимистичен, неутрален, реалистичен.

4.2.2. Прогноза: обоснованост, обективност, конкретност, многовариантност, степен на неопределеност на отделните сценарии.

4.2.3. Алтернатива: развитие на проблема отвъд разглежданите сценарии.

5. Заключение:

5.1. Препоръки за избора на стратегия, подходите за реализирането й, необходимите ресурси и мерките за преодоляване на проблема.

5.2. Контрол – кратко описание на механизма за постоянно наблюдение на средата за сигурност с оглед на анализирания проблем и за управление на риска (в изпълнение на препоръките).

6. Ключови думи – препратки (по преценка) към основни проблеми и области, свързани с рисковете и слабостите, и ориентация за потребителя на информацията с оглед привличане на допълнителни аналитични ресурси и координиране на политиката по сигурността.

7. Източници (по преценка):

7.1. Фактологически източници: изброяване на източниците на данни за фактите, свързани с проблема.

7.2. Концептуални източници: първоначална концепция и прилагана методология за описание и обяснение на проблема и изготвяне на препоръките и мерките по контрола.

8. Приложения (при необходимост) – допълнителна информация с цел детайлизирано представяне на спецификата на проблема, разясняване на използваната аналитична методология, обосноваване на препоръките и изводите и удостоверяване на надеждността на аналитичния продукт за вземане на управленско решение.


Източници:

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Krizan, Lisa. Intelligence Essentials. Washington, 1999, www.dia.mil, 12.10.2008, PDF, 89 p.

Moore, David. Critical Thinking and Intelligence Analysis. Washington, 2006, 134 p.

Oxford Analytica: www.oxan.com.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Оформяне на аналитичния продукт. София, Studia Analytica, 27.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, с. 173–176.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна

Етапи на разузнавателния анализ

Румен Гюров

(изтегляне)

Етапите на разузнавателния анализ биват определяни по най-различни начини. В наръчник на НАТО от 2007 година той е разделен така: първо – организиране на наличната информация; второ – очертаване на онова, което тя представя; трето – тълкуване на това какво всъщност става; четвърто – обобщаване на информацията, в контекста на непрекъсната проверка на постигнатото във всеки един етап и с оглед формулиране на препоръки за вземане на решение (Eaton et al. 2007: 20).

Сходно разграничение прави Дейвид Мур, който структурира разузнавателния анализ в консистентен на настоящето изследване подход така: описание – относно съществуващото, както е дадено (U); обяснение – относно случващото се по същество (х); тълкуване (интерпретация) – относно скритите връзки в онова, което съществува и се случва по същество (Δ); оценка – заключение, свързано с избора на действие (Р) – Moore 2003: 4–6).

В контекста на представата (вж. Krizan 1999: 27; Търкаланов 2003: 75–76) за етапите и техниките на анализа, прилаганият досега подход позволява следното обобщение по отношение на разузнавателно-аналитичния процес (цикъл):

Прилагането на матрицата на разузнавателно-аналитичния процес (М-РАП) би следвало:

• да преодолява фрагментарността, нееднозначността, противоречивостта и недостатъчността на информацията при обработка на данните;
• да разграничава относимо-неотносимо, очаквано-неочаквано, известно-неизвестно, вероятно-невероятно при систематизиране на информацията;
• да привлича допълнителна, уточняваща, градираща или/и алтернативна информация при оценка на наличната;
• да описва, обяснява, тълкува и решава проблема адекватно при изграждане и аргументиране на хипотези (срв. Krizan 1999: 27; Търкаланов 2003: 75–76).

Едно от предимствата на предложения модел на разузнавателно-аналитичния процес е ясното ситуиране на методите за анализ, което поставя началото на методология на анализа, основана върху принципите на рационалното научно познание. В този смисъл разграниченията между методите за разузнавателен анализ могат да бъдат прецизирани въз основа на вече предложеното разделение на общи, специализирани, организационни и форматиращи методи (вж. други публикации в Studia Analytica). По такъв начин е възможно преразпределяне на съдържанието на отделните видове методи според мястото им в разузнавателно-аналитичния процес, така че те да бъдат разделени на:

1. Общонаучни методи: когнитивните методи сравнение и обобщение; логическите методи дедукция, индукция, традукция и абдукция; епистемологическите методи абстрахиране, конкретизиране, анализиране и синтезиране.
2. Частнонаучни методи (или предметни методи, т.е. според предметното поле на изследване): методите от типа PEST-методи – PEST, BPEST, PESTI, SLEPT, STEEP, DESTEP, PESTLE, EPISTEL, STEEPLE, STEEPLED, DIME, PMESII...
3. Експертни методи: индивидуални (от типа интервю и експертна оценка) и колективни (Анализ на А срещу Б отбор, „Адвокат на дявола“, Анализ на червения отбор, „Мозъчна атака“, „Делфи“...).
4. Онагледяващи техники: „Дърво на събитията“, „Хоризонт на събитията“, Метод на двете оси, Диаграма „Торнадо“, Карта на влиянието на риска, Карта на контрола...
5. Специализирани методи (или целеви методи, т.е. подчинени на конкретна цел в контекста на оперативно-тактическия анализ) от типа SWOT-анализ, ACT-ON-анализ, Анализ на бранда, Анализ на веригата на доставките, Анализ на веригата на стойността, Анализ на пазарната ниша, Метод на 5-те сили на Портър и пр.

Източници:

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Eaton, Jacqueline, et al. Joint Analysis Handbook. Third Edition. Monsanto, Lisbon, October 2007, www.jallc.nato.int, 29.12.2009, PDF, 122 p.

Moore, David. Species of Competencies for Intelligence Analysis. Washington: National Security Agency, 2003, http://scip.cms-plus.com, 29.12.2009, PDF, 35 p.

Krizan, Lisa. Intelligence Essentials. Washington, 1999, www.dia.mil, 12.10.2008, PDF, 89 p.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Етапи на разузнавателния анализ. София, Studia Analytica, 2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 165–166.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна

Равнища на разузнавателния анализ. Традиционен подход

Румен Гюров

(изтегляне)

В зависимост от гледната точка различни експерти в анализа обособяват две или три основни равнища – стратегическо, тактическо и оперативно или стратегическо, оперативно и тактическо, или стратегическо и оперативно-тактическо. Безспорно определеното равнище е стратегическият анализ.

Стратегическият анализ играе изключително важна роля, тъй като разглежда контекста, в който се придобива и анализира на разузнавателната информация. Стратегическият анализ предлага всеобхватна оценка на макроравнище, на равнище среда за сигурност като цяло, и дава основата за формулиране на политиката, стратегическото планиране и разпределението на ресурсите (Williams et al. 2002). „Стратегическият анализ придвижва анализатора отвъд пространството на всекидневния, рутинния, оперативно насочения анализ, който неизменно има за своя цел определянето на евентуалните цели“ (McDowell 1997: 3).

Според Фил Уилямс и др. стратегическият анализ е ориентиран спрямо: комплексната оценка на несигурността, развитието на отделни сектори в средата за сигурност, тенденциите и техните движещи сили, вредоносния потенциал на отрицателните изменения, отделните категории нежелателни прониквания в собствената среда и техните източници (разузнавателни организации, терористични мрежи, организирани престъпни групи или отделни лица), очертаване на аномалиите и отклоненията от нормата (при системно сканиране на средата) и на бъдещото развитие на средата (Williams et al. 2002). „Запазена марка на стратегическия анализ е това, че по всяка задача, съгласувана и ясно дефинирана между потребителя и разузнавача, е възможно да бъде изработен „идеален“ подход, който да покрива естеството и обхвата на темата, необходимата за придобиване информация, начина на систематизиране и на обобщаване на информацията и в края на краищата, някакъв обхват от варианти как да бъде интерпретирана картината (или картините), която се появява (включително влиянието на евентуалните решения)“ (McDowell 1993: 33).

Според Дон Макдауъл стратегическият анализ разкрива и оценява историята и евентуалното бъдещо развитие на несигурността, респ. на чуждата разузнавателна дейност и на дейността на организации и отделни лица, които пораждат несигурност в собствената среда. Стратегическият анализ в (контра)разузнаването разглежда способностите, слабостите (уязвимостите), намеренията, целите, негативните въздействия върху сигурността от страна на чужди държави, разузнавателни организации и свързани с тях престъпни групировки или лица (McDowell 1991: 49).

Стратегическият анализ е най-близкото равнище до равнището на вземане на решения от ръководството на (контра)разузнавателната организация и от овластените за нейното използване потребители, но без да „узурпира отговорността за вземаните решения“ (McDowell 1991: 49; McDowell 1997: 8).

Тактическият анализ може да бъде обособен като свързващо звено между макро- и микроравнище, между средата за сигурност и контекста на работата по някаква група от случаи (Williams et al. 2002). Въз основа на опита в киберсигурността, на равнището на тактическия анализ се извършва определяне на:

• закономерностите и типовете: времеви закономерности, особености на разузнавателното проникване, типове извършители на разузнавателно проникване, сходства в разузнавателното целеполагане;
• провокациите и реакциите: евентуалното поведение на проникващите чужди агенти при очаквани и неочаквани от тях събития с цел проактивен подход за разкриване и противодействие на тяхната активност (Williams et al. 2002).

„Оперативният разузнавателен анализ се припокрива с разследването и често е ориентиран спрямо единичен случай. Той включва технологични оценки на методите, използвани за проникване, конкретни изследвания срещу агенти на проникване и т. н. Важен компонент на оперативния анализ е идентифицирането на особена уязвимост или уязвимости, което би могло да бъде използвано за изготвяне на указания как уязвимостта или уязвимостите да бъдат минимизирани или премахнати. Друг компонент на оперативния анализ е потенциалната възможност да предостави описание на проникването по време на или малко след неговото извършване“ (Williams et al. 2002). Оперативният (контра)разузнавателен анализ насочва усилията към определяне и постигане на конкретно измерим ефективен отговор срещу чуждо разузнавателно или друго рисково проникване (Williams et al. 2002). Такъв отговор може да бъде решение, основано на препоръките от оперативния анализ, относно насоките за неутрализиране на чуждото проникване: чрез внедряване на собствени източници в чуждата среда или/и чрез разкриване на проникващите агенти с цел превръщането им в собствени разузнавателни източници или тяхното неутрализиране (изолиране от собствената среда за сигурност).

В анализа може да бъде обособено също и оперативно-тактическо равнище, на което анализът се извършва по отношение на вече разкрита заплаха или източник на заплаха (вж. McDowell 1991: 49–50; McDowell 1997: 9). Оперативно-тактическият анализ е вече не разследване, а определяне на конкретните мерки за премахване на вредата. За (контра)разузнаването това означава премахване на вредата от конкретно установено чуждо разузнавателно проникване или от друго негативно въздействие. Означава също конкретен пряк, макар и скрит, досег с чуждата разузнавателна организация или с организация, чиито действия са източник на несигурност; означава внедряване на свой агент или превербоване или неутрализиране на чужд агент.

Обособяването на оперативно-тактическо равнище на анализа е необходимо в (контра)разузнаването с оглед неговата специфика като целенасочена дейност, като своеобразно отражение на чужда разузнавателна или друга вредоносна дейност, като своеобразна (контра)разузнавателна саморефлексия. Обособяването на четири равнища на анализ е подкрепено също така и от наличието на рационална методологическа основа. Разграничаването на четирите равнища: стратегическо, тактическо, оперативно и оперативно-тактическо, е консистентно на прилагания в настоящето изследване подход. Това разграничение може да бъде прието с преразпределяне на съдържанието, влагано за различните аналитични равнища. Критерии за разграничаване могат да бъдат едновременно:

• обхватът на (контра)разузнавателния анализ – обособената в средата за сигурност област за изследване (U);
• остротата на несигурността (х);
• обемът от ресурси, необходими за овладяване на несигурността (Δ);
• равнището на вземане на решение за използването на определени ресурси и преодоляване на несигурността (Р).

Практически матрицата на (контра)разузнавателния анализ според неговото равнище би могла да разпредели съдържанието му така:

1. Стратегическият анализ е анализ с най-голям обхват: комплексен анализ на средата за сигурност като системна онтология, на максимално възможна острота на несигурността (предизвикателството и опасността), на максимален обем от необходими ресурси и/или на необходимост от вземане на решение на най-високо равнище за преодоляване на несигурността.
2. Тактическият анализ е анализ с относително голям обхват: интердисциплинарен анализ на отделни сектори в средата за сигурност съгласно изградената аналитико-синтетична матрица на средата за сигурност, на относително голяма острота на несигурността (опасността и заплахата), на относително голям обем от необходими ресурси и/или на необходимост от вземане на решение на относително високо равнище за преодоляване на несигурността.
3. Оперативният анализ е анализ със строго определен обхват: специализиран анализ на взаимодействието между собствената система за сигурност и определен източник на несигурност (заплахата и риска), на определен обем от необходими ресурси и/или на необходимост от вземане на решение на средно равнище за преодоляване на несигурността.
4. Оперативно-тактическият анализ е анализ с ограничен обхват: специфичен анализ на конкретна несигурност (на риск и уязвимост), като единствено на това равнище на анализ е налице максимално възможна степен на определеност в средата за сигурност, анализ на относително неголям обем от необходими ресурси и/или необходимост от вземане на решение на относително ниско равнище за преодоляване на несигурността.

Равнищата на анализ по отделните критерии могат да бъдат различни, но тяхната взаимовръзка определя окончателното равнище въз основа на най-високото равнище по единия от критериите, като водещ е обхватът на анализа.

С необходимата условност на разграниченията и преразпределение на съдържанието от съществуващата аналитична парадигма, равнищата на анализ могат да бъдат описани в Матрица на разузнавателно-аналитичните равнища (М-РАР) – вж. приложението в края на настоящата публикация).

Извършената систематизация на равнищата на анализ с преразпределение на съдържание от съществуващата разузнавателно-аналитична парадигма притежава поне две положителни качества:

1. Дава изключително подробно описание на аналитичния подход и оценката на чуждата разузнавателна активност на различни равнища според обхвата на самия анализ.
2. Показва еднозначно факта, че противодействието на чуждото разузнавателно или друго рисково проникване никога не може да бъде по принцип или въобще, то винаги е конкретно, спрямо установен източник и заплаха, т. е. винаги е на оперативно-тактическо равнище.

Разработената систематизация позволява формиране на цялостна представа за методологията на разузнавателния анализ и спомага за изграждане на технология на анализа в смисъла на настоящето изследване и за подреждането й в единен познавателен модел на разузнавателно-аналитичния процес.

Приложение

-А-

-Б-

Източници:

McDowell, Don (1991). Strategic Intelligence: Defining the National Threat to Public Order and Security. – In: Don McDowell. Strategic Intelligence & Analysis. Selected Writings by Don McDowell. The Intelligence Study Center, 2000, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 61 p. (46–54/47–55).

McDowell, Don (1993). Law Enforcement Decision Making. The Pivotal Role of Strategic Analysis. – In: Don McDowell. Strategic Intelligence & Analysis. Selected Writings by Don McDowell. The Intelligence Study Center, 2000, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 61 p. (29-33/30–34).

McDowell, Don (1997). Strategic Intelligence & Analysis. Guidelines on Methodology & Application. The Intelligence Study Center, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 35 p.

Williams, Phil, et al. (2002). Intelligence Analysis for Internet Security. – www.cert.org, 09.06.2005, HTML.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Равнища на разузнавателния анализ. Традиционен подход. София, Studia Analytica, 19.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 126–131.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна

Изграждане и аргументиране на хипотези (версии). Кратък преглед

Румен Гюров

(изтегляне)

По определение несигурността не може да бъде изразена в числа, защото представлява динамично качество. Но макар и качествено понятие, несигурността, както всяко качествено понятие, е възможно да бъде скалирана (изразена) количествено. Възможността е обусловена от априорната връзка на качествата с количествени параметри, както и заради артефактуалната природа на числата (за несигурността и артефактуалността виж и другите публикации в Studia Analytica). По такъв начин става възможно формализиране на изграждането и аргументирането на хипотези (версии).

Скалирането може да бъде извършено в матричен вид, за да бъде улеснена оценката (сравнението) на отделните аргументи, версии, алтернативи и препоръки. Скалирането на качествените показатели съдържа силно субективна окраска и риск от когнитивно изкривяване (вж. Търкаланов 2003: 106–107), но въпреки това е утвърден подход в разузнавателния анализ. Ричардс Хюър-Младши препоръчва извършването му по метода на мултиатрибутивен анализ на полезността (ММАП). Авторът представя метода в няколко стъпки, организирани консистентно с настоящия подход така:

• изготвяне на списък с характеристики (по възможност не особено дълъг), въз основа на които предметът на анализ следва да бъде оценен;
• определяне на значението на отделните характеристики в рамките на един и същи набор от характеристики на предмета на анализ по скала, в която всяка характеристика според приписваното й значение носи различна стойност от 1% до 100%, а сумата от степените на всички характеристики не надвишава 100%;
• въвеждане на коефициент или друга числова стойност (например, спрямо положени усилия, сложност, количество ресурс или цена), който да позволява сравнение между променливи величини на една и съща характеристика в различни набори от характеристики на предмета на анализ;
• агрегиране на степените и коефициентите в произведения, сумиране на произведенията за всеки набор от конкретни величини на отделните променливи и сравняване на получените резултати с оглед избор на набора от характеристики на предмета на анализ (аргумент, версия, алтернатива, препоръка), с най-висока (или ниска) стойност.

Определянето на значението в процентна скала и на относителната „тежест“ чрез коефициент за всяка характеристика в анализа се извършва въз основа на ясно определени критерии. Критериите са организирани в концептуална схема, след предварителна експертна оценка (за определянето им са приложими методите „Делфи“, „Мозъчна атака“ и пр.). Съпоставянето и/или агрегирането на стойностите се извършва със статистически методи, по подобие на анализа въз основа на количествени показатели. Класически пример за прилагане на ММАП в разузнавателния анализ е представеният от Ричардс Хюър-Младши избор при закупуване на кола (предмет на анализа) с отчитане на нейната цена, сигурност, разходи за поддръжка, комфорт и др. подобни характеристики (Heuer, Jr., 1999: 88–95; вж. също Търкаланов 2003: 106–107).

Както при анализа въз основа на качествени показатели, централното усилие в аналитичния процес е изграждането и аргументирането на версии (хипотези), независимо от равнището и вида анализ. Специализираните източници препоръчват изграждането и аргументирането на версии да бъде извършвано:

• на най-широка фактологическа основа: версията трябва да обяснява възможно най-голям брой факти, отразени в достъпните данни, респ. индикатори, индекси, показатели, признаци и под. [U];
• в съвместими по обем понятия: в понятия с ясно определено съдържание и логическа връзка помежду им [x];
• с непротиворечиво обяснение на причинно-следствените отношения [Δ];
• с оглед извличане на точни и достоверни изводи [Р] (Търкаланов 2003: 73).

За целта може да бъде ползван методът на конкуриращите се хипотези (МКХ). Методът позволява оценка на различните хипотези в матричен вид (таблица), при което: в отделни колони се изписват на най-горния ред формулировките на хипотезите или тяхно символно обозначение; в крайна лява колона на матрицата се изписват на отделните редове формулировките на аргументите или тяхно символно обозначение; по редове на изгражданата матрица се обозначава със знак плюс или минус съответно наличието или отсъствието на даден аргумент в рамките на някоя хипотеза; след попълване на матрицата резултатът показва хипотезата (-ите) с най-много подкрепящи ги аргументи според обозначеното в съответните колони на хипотезите наличие или отсъствие на аргументи (според броя плюсове или минуси по колони и редове) – Heuer, Jr., 1999: 88–95).

Какъвто и метод да бъде използван, той трябва да бъде поставен в контекст, който да го направи съвместим с общата методология и така да разшири полето му на действие. С такава цел могат да бъдат намерени някои по-общи указания, валидни в изграждането и аргументирането на хипотези. Един от класиците в аналитичната философия – Имре Лакатош, подчертава необходимостта при изграждане и разглеждане на всяка хипотеза да бъдат разграничавани понятията пример, контрапример, цялостен аргумент, частичен аргумент, скрити и явни предпоставки и правилата на тяхното съотнасяне. Затова:

1. В методологически план е необходимо да бъдат ясно определени понятията:

• пример (потвърждение) – аргумент, който потвърждава хипотезата или нейна предпоставка;
• контрапример (опровержение) – аргумент, който отхвърля хипотезата или нейна предпоставка;
• цялостен аргумент – аргумент, който е относим към твърдението като цяло, като съответно потвърждава или опровергава даденото твърдение;
• частичен аргумент – аргумент, който е относим към отделна предпоставка, изграждаща и съставляваща дадено твърдение, съответно потвърждава или опровергава дадената предпоставка;
• явна предпоставка – аргумент, изтъкнат експлицитно по отношение на дадена хипотеза;
• скрита предпоставка – аргумент, имплицитно, скрито или несъзнателно, съотнесен към дадена хипотеза;
• непротиворечиво и противоречиво тълкуване на разкритите предпоставки, така че даденото твърдение да бъде вярно.

2. Правилата за изграждане и разглеждане на всяка хипотеза включват задължително:

• разкриване на скритите предпоставки;
• ясно разграничаване на явни и скрити предпоставки, цялостни и частични аргументи, примери и контрапримери;
• съпоставяне на отделните аргументи в целия обхват от явни и скрити предпоставки, цялостни и частични аргументи, примери и контрапримери;
• непротиворечиво включване на цялостния аргумент като разкрита предпоставка в твърдението, така че то да бъде вярно;
• оценка на частичния аргумент и като цялостен преди непротиворечивото му включване като потвърдена или опровергана предпоставка в твърдението;
• търсене на по-богати и по-дълбоки твърдения, които разкриват повече скрити предпоставки и по-дълбоки закономерности (Лакатош 1983: 66, 77, 98).

Именно при изграждане и аргументиране на хипотезите в най-голяма степен могат и следва бъдат прилагани достъпните епистемологически, логически, когнитивни и другите общи и специализирани методи на познание. Само по такъв начин от наличната информация може да бъде извлечено ново знание за несигурността и средата, в което тя се проявява.



Източници:

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Лакатош, Имре. Доказателства и опровержения. Логика на математическото откритие. София, 1983, 214 с.

Heuer, Jr., Richards. Psychology of Intelligence Analysis. Center for the Study of Intelligence Central Intelligence Agency, 1999, www.odci.gov, 12.10.2008, PDF,165 p.

Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Изграждане и аргументиране на хипотези (версии). Кратък преглед. София, Studia Analytica, 18.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна

Накратко за основните разузнавателно-аналитични методи и техники

Румен Гюров

(изтегляне)

В разузнавателно-аналитичния процес се прилагат различни методи и техники на анализ. За целите на настоящето изследване те могат да бъдат систематизирани на основата на консистентен на разработваната концепция подход в четири категории:

• общи методи на разузнавателен анализ (U);
• специализирани методи на разузнавателен анализ (x);
• организационни техники на разузнавателен анализ (Δ);
• техники на форматиране на крайния аналитичен продукт (Р).

Към общите методи на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени методите, прилагащи специализираното знание на отделни научни дисциплини (вкл. епистемологията, логиката, когнитологията, системологията), респ. методи като: EPISTEL-анализ (анализ на окръжаващата/околната среда, политически, информационен, социален, технологически, икономически и правен анализ), STEER-анализ (социо-културен, технологически, икономически, екологически анализ и анализ на регулиращите фактори), PEST-анализ (политически, икономически, социологически и технологически анализ), PESTLE-анализ (политически, икономически, социологически, технологически, правен и екологически анализ), BPEST-анализ (бизнес, политически, икономически, социологически и технологически анализ), социометричен анализ, иконометричен анализ, статистически анализ и пр. Общите методи на контраразузнавателния анализ са ориентирани спрямо обекта на анализ – несигурността в средата за сигурност като единна система и отделните й сектори (на жизнена, обществена, национална и международна сигурност), и главно според високите равнища на анализ (стратегическо и тактическо). Общите методи са разработени в обособени научни дисциплини, чиято методология и технология е превърната в методология и технология на разузнавателния анализ. Достатъчно добре известни, методологията и технологията на такъв вид анализи не са предмет на настоящето изследване. Още повече, че рационалният подход предполага ползване на готовите изследователски подходи и аналитични продукти от отделните научни дисциплини в разузнавателния анализ (Плэтт 1958: 123), вкл. при изграждането на система за ранно предупреждение.

Към специализираните методи на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени структурирани методи като: SWOT-анализ (анализ на силните и слабите страни, благоприятните възможности и заплахите), FMEA (анализ на провала и последиците от него), анализ на дървото на събитията, анализ на опасността (hazards) и оперативността, анализ на дървото на грешките (Wray et al. 2002: 16), анализ на съперника (стратегия, планове, намерения, управленски цикъл, силни и слаби страни…), анализ на отношението между печалба и загуба, анализ на тенденциите и източниците (trends and patterns) – Segell 2005: 1–23), анализ на тенденциите и последиците от тях, анализ на сценарии (напр. Fleisher, Bensoussan 2002), анализ на хипотези, анализ на алтернативни хипотези (Davis 2002: 7–8) и пр. Специализираните методи на разузнавателния анализ са ориентирани спрямо предмета на разузнавателен анализ и главно спрямо специфичните равнища на анализ (оперативно и оперативно-тактическо) – Chapman 2004–2008; McNamara 1997–2008). В специализираните аналитични методи могат да бъдат откроени следните ключови понятия, за някои от които вече бяха предложени определения. Сред определените понятия са: заплаха, опасност, събитие и тенденция. Понятия като: благоприятни възможности, грешки, печалба, загуба, източник, сценарии и съперник не изискват специални определения, те са или аксиоматично и интуитивно ясни, или достатъчно добре определими. Специфичните понятия, които следва да бъдат определени допълнително и поставени в аналитичен контекст, са: дърво на грешките, дърво на събитията, оперативност, силни страни, слаби страни и управленски цикъл.

Дървото на грешките и дървото на събитията представляват вериги съответно от грешки и събития, чието построяване в анализа цели да бъде изведена някаква закономерност или тенденция.

Оперативността и управленският цикъл са две понятия, чието съдържание в някои области се припокрива: оперативността е способността за вземане на своевременни и правилни решения и тяхното реализиране съобразно достъпа до ресурси; управленският цикъл е процес, в чиито рамки биват вземани решенията; оперативността може да бъде разглеждана и като качество на управленския цикъл.

Силната страна на дадена система (държава, организация, група хора и пр.) са онези нейни параметри (ресурси), които й позволяват да запазва или възстановява равновесното си състояние (определеност, идентичност, инвариант), да се развива и да влияе активно върху средата, в която се намира.

Слабата страна на дадена система (държава, организация, група хора и пр.) са онези нейни параметри (недостиг на ресурси), които я правят уязвима, не й позволяват да запазва или възстановява равновесното си състояние (определеност, идентичност, инвариант), да се развива и да влияе активно върху средата, в която се намира, и са предпоставка за нейното разрушаване.

Управленският цикъл обикновено се свързва с НОРД-цикъла, като разузнавателният анализ в него е ситуиран в звеното на ориентацията (вж. напр. Eaton et al. 2007: 2).

Към организационните техники на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени т. нар. експертни методи като: индивидуални и колективни експертни методи, методът „Делфи“, методът „Мозъчна атака“, игра по сценарии и др. (вж. напр. Търкаланов 2003: 102–105, 127). При организационните техники от значение е структурирането на отделните етапи на анализа и взаимодействието между експертизата на анализиращия и на другите специалисти по даден проблем. Експертните методи на разузнавателен анализ представляват добре разработена технология не толкова за структуриране на самия анализ като мисловен процес, колкото за организиране на свързания с него процес на взаимодействие при извършване на анализ в колектив (група) от анализатори. Затова следва да бъде обърнато внимание преди всичко върху етапите на осмисляне на разузнавателно-аналитичния проблем и това осмисляне да бъде в основата на експертните методи.

Източници:

Плэтт, Вашингтон. Информационная работа стратегической разведки. Москва, 1958, 336 с.

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Chapman, Alan. PEST Analysis Method and Examples, with Free PEST Template. Leicester, England, 2004–2008, www.businessballs.com, 29.07.2009, HTML.

Davis, Jack. Improving CIA Analytic Performance: Strategic Warning. Washington, 2002, www.au.af.mil, 19.09.2009, PDF, 9 p.

Eaton, Jacqueline, et al. Joint Analysis Handbook. Third Edition. Monsanto, Lisbon, October 2007, www.jallc.nato.int, 29.12.2009, PDF, 122 p.

Fleisher, Craig, and Babette Bensoussan. Strategic and Competitive Analysis: Methods for Analyzing Business Competition. Sydney, 2002, http://conferences.alia.org.au, 07.06.2005, PPT/PDF.

McNamara, Carter. Strategic Planning (in Nonprofit or Forprofit Organizations). Minneapolis, 1997–2008. www.managementhelp.org, 29.12.2009, HTML.

Segell, Glen. Three Intelligence Methodologies for Border Defence and Border Security. – In: Scientia Militaria: South African Journal of Military Studies, 2005, vol. 3, issue 2, http://academic.sun.ac.za, 29.12.2009, PDF, pp. 1–23.

Wray, Simone, et al. A Risk Management Standard. Extracts from the document PD ISO/IEC Guide 73: 2002 by International Organization for Standardization (ISO) reproduced with the permission of British Standards Institution under license number 2002SK/0313. London, AIRMIC, ALARM, IRM, 2002, www.theirm.org, 07.06.2005, PDF, 17 p.


Приложение:

Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Накратко за основните разузнавателно-аналитични методи и техники. Софи, Studia Analytica, 17.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 131–135.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна