25/10/2014

Етапи на разузнавателния анализ

Румен Гюров

Етапите на разузнавателния анализ биват определяни по най-различни начини. В наръчник на НАТО от 2007 година той е разделен така: първо – организиране на наличната информация; второ – очертаване на онова, което тя представя; трето – тълкуване на това какво всъщност става; четвърто – обобщаване на информацията, в контекста на непрекъсната проверка на постигнатото във всеки един етап и с оглед формулиране на препоръки за вземане на решение (Eaton et al. 2007: 20).

Сходно разграничение прави Дейвид Мур, който структурира разузнавателния анализ в консистентен на настоящето изследване подход така: описание – относно съществуващото, както е дадено (U); обяснение – относно случващото се по същество (х); тълкуване (интерпретация) – относно скритите връзки в онова, което съществува и се случва по същество (Δ); оценка – заключение, свързано с избора на действие (Р) – Moore 2003: 4–6).

В контекста на представата (вж. Krizan 1999: 27; Търкаланов 2003: 75–76) за етапите и техниките на анализа, прилаганият досега подход позволява следното обобщение по отношение на разузнавателно-аналитичния процес (цикъл):


Прилагането на матрицата на разузнавателно-аналитичния процес (М-РАП) би следвало:
  • да преодолява фрагментарността, нееднозначността, противоречивостта и недостатъчността на информацията при обработка на данните;
  • да разграничава относимо-неотносимо, очаквано-неочаквано, известно-неизвестно, вероятно-невероятно при систематизиране на информацията;
  • да привлича допълнителна, уточняваща, градираща или/и алтернативна информация при оценка на наличната;
  • да описва, обяснява, тълкува и решава проблема адекватно при изграждане и аргументиране на хипотези (срв. Krizan 1999: 27; Търкаланов 2003: 75–76).
Едно от предимствата на предложения модел на разузнавателно-аналитичния процес е ясното ситуиране на методите за анализ, което поставя началото на методология на анализа, основана върху принципите на рационалното научно познание. В този смисъл разграниченията между методите за разузнавателен анализ могат да бъдат прецизирани въз основа на вече предложеното разделение на общи, специализирани, организационни и форматиращи методи (вж. други публикации в Studia Analytica). По такъв начин е възможно преразпределяне на съдържанието на отделните видове методи според мястото им в разузнавателно-аналитичния процес, така че те да бъдат разделени на:
  1. Общонаучни методи: когнитивните методи сравнение и обобщение; логическите методи дедукция, индукция, традукция и абдукция; епистемологическите методи абстрахиране, конкретизиране, анализиране и синтезиране.
  2. Частнонаучни методи (или предметни методи, т.е. според предметното поле на изследване): методите от типа PEST-методи – PEST, BPEST, PESTI, SLEPT, STEEP, DESTEP, PESTLE, EPISTEL, STEEPLE, STEEPLED, DIME, PMESII...
  3. Експертни методи: индивидуални (от типа интервю и експертна оценка) и колективни (Анализ на А срещу Б отбор, „Адвокат на дявола“, Анализ на червения отбор, „Мозъчна атака“, „Делфи“...).
  4. Онагледяващи техники: „Дърво на събитията“, „Хоризонт на събитията“, Метод на двете оси, Диаграма „Торнадо“, Карта на влиянието на риска, Карта на контрола...
  5. Специализирани методи (или целеви методи, т.е. подчинени на конкретна цел в контекста на оперативно-тактическия анализ) от типа SWOT-анализ, ACT-ON-анализ, Анализ на бранда, Анализ на веригата на доставките, Анализ на веригата на стойността, Анализ на пазарната ниша, Метод на 5-те сили на Портър и пр.


Източници:

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Eaton, Jacqueline, et al. Joint Analysis Handbook. Third Edition. Monsanto, Lisbon, October 2007, www.jallc.nato.int, 29.12.2009, PDF, 122 p.

Moore, David. Species of Competencies for Intelligence Analysis. Washington: National Security Agency, 2003, http://scip.cms-plus.com, 29.12.2009, PDF, 35 p.

Krizan, Lisa. Intelligence Essentials. Washington, 1999, www.dia.mil, 12.10.2008, PDF, 89 p.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Етапи на разузнавателния анализ. София, Studia Analytica, 2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 165–166.


Няма коментари:

Публикуване на коментар