Към техниките на оформяне на крайния аналитичен продукт може да бъде причислено безкрайно множество от начини за оформяне на аналитичния материал като документ (според предназначението му) и като изложение (според структурирането на текста). При това в специализираните източници по методология на разузнавателния/ стратегическия анализ няма единен формат на този продукт.
Крайният аналитичен продукт е синтетичен израз на възприетия конкретен модел на анализ и този резултат трябва и може да отговори на няколко задължителни критерия: краткост, яснота, целенасоченост и степенуване на вероятностите. Първото изискване за краткост произтича от това, че по правило потребителят на разузнавателна информация обикновено е на относително високо ръководно равнище, ангажиран с широк кръг проблеми и разполага с малко време. Второто изискване за яснота предполага достъпен език и подходящо представяне на аналитичния продукт. Целенасочеността означава третиране на проблема по същество и без отклонения към други теми, а степенуването на вероятностите – ранжиране на изводите и препоръките с оглед невъзможността да бъде постигната абсолютна категоричност (Търкаланов 2003: 78–79).
Основните видове аналитични продукти са базисните проучвания, разузнавателните оценки, текущата информация и сигналната информация. Съществуват също така и по-особени аналитични продукти като психологически профили, контент-анализи, технологически анализи и др. (Търкаланов 2003: 79–80). Аналитичните продукти могат да бъдат създавани ad hoc (по конкретен повод), по график (периодично), по инициатива на анализатора или на потребителя (Krizan 1999: 41). Аналитичният продукт трябва да представи въз основа на наличната информация придобитото знание. Според една идея от Дейвид Мур разузнавателно-аналитичното знание може да бъде представено по следния начин (по идея от Moore 2006: 9):
1. Постановка на проблема:
1.1. Формулировка на проблема: описание на даден факт (вж./срв. Търкаланов 2003: 18), представляващ проява на несигурност или неопределеност под въздействието на някакво събитие, процес, явление или състояние, аналитичен резултат главно от прилагането на
РАМ-Н.
1.2. Значение на проблема – поставяне на проблема в определен контекст и определяне на неговото равнище (обхват и острота): посочване на връзките между дадения факт и други факти от средата за сигурност, вкл. спецификата на неопределеността като своеобразна несигурност или на несигурността: предизвикателството, опасността, заплахата или риска, като резултат от цялостното взаимодействие между дадена система и средата за сигурност, аналитичен резултат главно от прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС.
1.3. Смисъл на проблема – свързване на проблема с аналитичната задача (осмисляне на проблема): определяне на равнището му спрямо възложителя на аналитичната задача, свеждане на проблема до собствените потребности, интереси, намерения и цели, аналитичен резултат главно от прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС.
1.4. Кратка хронология на ключовите събития, свързани с проблема: по дати, от минало към настояще.
1.5. Оценка на данните: разграничаване на факти и тълкувания (мнения, оценки, внушения, изкривявания) и определяне на тълкуванията като резултат от потребностите, интересите, намеренията и целите на източниците и потребителите на информация за фактите, свързани с проблема.
2. Анализ на проблема: разширено фактическо и логическо изложение на проблема и неговия контекст, разглеждане на проблема като съвкупност от относително прости, решими задачи и обосноваване и избор на стратегия:
2.1. Определяне на причините за проблема – разкриване, вкл. чрез отделни матрични решения на:
2.1.1. Акторите: лице, група лица, общност(-и), общество(-а), пряко свързани с проблема, аналитичен резултат главно от прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС.
2.1.2. Противоречията (проявени и непроявени) между отделните актори, в чието взаимодействие се проявява несигурността, аналитичен резултат главно от прилагането на АМ-П и скалата на интензитета на противоречията.
2.1.3. Потребностите, интересите, намеренията и целите на отделните актори като проява във взаимодействието помежду им и във връзка с възникването и развитието на проблема.
2.1.4. Средствата – материалните и нематериалните ресурси и целенасочените действия, включени във взаимодействието и свързани с възникването и развитието на проблема.
2.2. Оценка на причините за проблема в определени съотношения – съпоставяне и сравняване, вкл. на компонентите в отделните матрични решения АСМ-СС, АСМ-НС, РАМ-Н, РАМ-ОС, РАМ-КС, АМ-П:
2.2.1. Акторите като носители на проблема – сравнителен анализ на акторите с оглед спецификата и обема на ресурсите, въвлечени в проблема (като събитие, процес, явление или състояние – М-SWOT).
2.2.2. Видовете и интензивността на противоречията – сравнителен анализ на смисъла на проблема за всеки от акторите, свързани с него.
2.2.3. Силата на взаимодействието – сравнителен анализ на взаимните въздействия между акторите, свързани с проблема.
3. Анализ на отражението на проблема, аналитичен резултат главно от прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС:
3.1. Влиянието от и на основните и страничните актори върху средата за сигурност в резултат от проблема.
3.2. Последиците от проблема с оглед на уязвимостите и ресурсите на отделните актори и с оглед на собствените уязвимости и ресурси, перспективите за установяване или неустановяване на равновесие във взаимодействието, в което се проявява несигурността или неопределеността.
4. Изводи – определяне, вкл. на измененията в отделните компоненти на матричните решения АСМ-СС, АСМ-НС, РАМ-Н, РАМ-ОС, РАМ-КС и АМ-П:
4.1. Тенденциите в развитието на проблема: специфични – пряко свързани с проблема; общи – непряко свързани с проблема; преобладаващи тенденции и доминираща тенденция.
4.2. Вероятностите в развитието на проблема:
4.2.1. Сценарии: оптимистичен, песимистичен, неутрален, реалистичен.
4.2.2. Прогноза: обоснованост, обективност, конкретност, многовариантност, степен на неопределеност на отделните сценарии.
4.2.3. Алтернатива: развитие на проблема отвъд разглежданите сценарии.
5. Заключение:
5.1. Препоръки за избора на стратегия, подходите за реализирането й, необходимите ресурси и мерките за преодоляване на проблема.
5.2. Контрол – кратко описание на механизма за постоянно наблюдение на средата за сигурност с оглед на анализирания проблем и за управление на риска (в изпълнение на препоръките).
6. Ключови думи – препратки (по преценка) към основни проблеми и области, свързани с рисковете и слабостите, и ориентация за потребителя на информацията с оглед привличане на допълнителни аналитични ресурси и координиране на политиката по сигурността.
7. Източници (по преценка):
7.1. Фактологически източници: изброяване на източниците на данни за фактите, свързани с проблема.
7.2. Концептуални източници: първоначална концепция и прилагана методология за описание и обяснение на проблема и изготвяне на препоръките и мерките по контрола.
8. Приложения (при необходимост) – допълнителна информация с цел детайлизирано представяне на спецификата на проблема, разясняване на използваната аналитична методология, обосноваване на препоръките и изводите и удостоверяване на надеждността на аналитичния продукт за вземане на управленско решение.
Източници:
Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.
Krizan, Lisa. Intelligence Essentials. Washington, 1999, www.dia.mil, 12.10.2008, PDF, 89 p.
Moore, David. Critical Thinking and Intelligence Analysis. Washington, 2006, 134 p.
Oxford Analytica: www.oxan.com.
Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Оформяне на аналитичния продукт. София, Studia Analytica, 27.10.2014 г.
Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, с. 173–176.
Поредица
София, 2011
Публикации
