Румен Гюров
Няма какво да напишеш.
Всичко, което правиш, е да седнеш
пред пишещата машина и да кървиш.
– Ърнест Хемингуей
Въведение
Стойността на анализа, който предлагаме на нечие внимание, не се определя от нашата оценка за това колко добра работа сме свършили. Крайната оценка принадлежи на потребителя, който трябва да вземе конкретно решение съобразно потребностите и намеренията си. Способността на потребителя да възприема и разбира има решаващо значение. Поради спецификата на своето възприятие, например, американският президент Роналд Рейгън, преди това актьор в Холивуд, е получавал докладите на разузнавателните служби под формата на филми (Търкаланов 2003: 81). Именно затова е необходимо да разгледаме следното
Съдържание:
- Изготвяне на аналитичен продукт. Изисквания. Пример с т.нар. измерения на аналитичния продукт.
- Съдържание на аналитичния продукт. Обособяване на отделни части на съдържанието.
- Формат на аналитичния продукт. Запълване на съдържанието на аналитичния доклад. Примерна структура на аналитичен доклад.
- Обобщение. Кратък преглед на ползите от възприетия подход за структуриране и форматиране на аналитичния продукт.
- Препоръчителни източници: Дейвид Муур, 2007; Лиса Кризан, 1999.
Изготвяне на аналитичен продукт
Когато разглежда разузнавателния анализ, през 2003 г. Юрий Търкаланов обръща внимание на следните изисквания при изготвяне на крайния аналитичен продукт: яснота – избягване на двусмислие, прилагане на добра граматика и речник; максимално възможна краткост с цел спестяване на време за запознаване с документа, но не за сметка на пълнотата на анализа; представяне на ключовите моменти и изводи в началото, след което да се добавят детайлите; градация на вероятностите (Търкаланов 2003: 77-79).
Макар и не всеобхватна, авторът предлага систематизация на аналитичните продукти. В зависимост от срока на изготвяне и съдържанието Юрий Търкаланов посочва следните видове аналитични продукти: непериодични и периодични; сигнални (предупредителни), оценъчни, аналитични и базисни проучвания и психологически профили (Търкаланов 2003: 79-80).
Лиса Кризан предлага разгърната систематизация на изискванията към изготвянето на аналитичен продукт (intelligence product – табл. № 1):
(източник: Krizan 1999: 41)
Всеобхватността на модела на Лиса Кризан прави силно впечатление. Можем да използваме параметрите му за създаване на формализиран образец на документ, като отстраним излишните обозначения за материал на документа и неговия текстови и графичен формат. По презумпция те са очевидни за потребителя и без особено значение за анализа. Недостатък в прилагане на модела, т.е. в използването му като матрица, може да е вписването на характеристики „начинаещ“ и „експерт“ за потребителя. Препоръчително е във формализирания образец да обозначим адресата на нашия доклад – ръководител на съответното организационно равнище, който трябва да вземе решение за управление на риска и сигурността.
Предметът на нашия анализ може лесно да бъде вписан в който и да било формализиран образец и в повечето случаи това е достатъчно. Задължително трябва да включим и начина на разпространение на документа, т.е. да конкретизираме достъпа до нашия аналитичен доклад, така че да защитим чувствителната информация в него.
Определящо значение за аналитичния доклад има не толкова формата, колкото съдържанието. За да бъде смислено, нашето съдържание трябва да носи знание. Това е знанието, което придобиваме в хода на анализа и което предоставяме на потребителя при запознаване с анализа. Но знанието, т.е. аналитичното съдържание, не е нещо произволно, а има строго определени параметри! Затова следва да си отговорим на въпроса какво всъщност представлява знанието, т.е. какво трябва да бъде аналитичното съдържание.
Съдържание на аналитичния продукт
През 2006 г. американският анализатор Дейвид Муур издава “Critical Thinking and Intelligence Analysis”. Авторът представя концепция на Ричард Пол и Линда Елдър за елементите на мисълта (Moore 2006: 9). В обобщен вид можем да ги представим така: предмет и причина за разглеждане; други гледни точки; необходими данни и опит; изводи и интерпретации; концепции, вкл. определения, аксиоми, закони, принципи, модели и пр. за оценка на проблема; достоверни допускания; влияния и последици (срв. Moore 2006: 9). Недостатъците на такъв модел, основан върху „елементите на мисълта“, са главно смесването на формата на анализа (причината за анализ...) с неговото съдържание (предмета на анализ...) и прекаленият акцент върху методологията (концепции...).
Запомнете! Ако на някого е необходим нашият анализ, този някой не се интересува колко много знаем, а какъв е резултатът от това, което знаем!За да прецизираме структурата на нашия аналитичен доклад, можем да използваме вече известната ни матрица на знанието. В такъв случай виждаме, че неговото съдържание трябва да описва и обяснява последователно и в тяхната взаимна връзка:
- условията на проява на риска или/и сигурността, т.е. взаимодействията, въздействията, техните причини, честота, вероятност, влияние по области и сфери на дейност;
- същността на риска или/и сигурността, т.е. взаимозависимостите при въздействието върху достъпния и необходим ресурс;
- влиянието върху риска или/и сигурността, т.е. върху обхванатия ресурс, върху достъпа до ресурс, степента на зависимост, съотношението между обхванатия и наличния ресурс;
- последиците от установения риск или/и степен на сигурност, т.е. настоящото развитие и степента на влияние върху нас в бъдеще, предвиждане.
Запомнете! Каквито и да са разсъжденията ни, винаги трябва ясно да разграничаваме данни, информация, знание и предположения за риска или/и сигурността.Ако прецизираме по-нататък аналитичното съдържание, отделните му части следва да изглеждат така:
- Факти. Описание на фактите според наличните данни и посочване на допълнително необходимите данни. Отговор на въпроса какво е конкретното събитие: въздействие върху конкретен ресурс, пробив в мерките за сигурност, недостиг на необходим ресурс, загуба на активи, изтичане на чувствителна информация или друго.
- Преценка. Отговор на въпроса в какво се проявяват рискът или/и сигурността: разпознаване, идентифициране, измерване, изчисляване и преценяване.
- Обосноваване. Отговор на въпроса защо дадени факти представляват интерес, какво е отражението на дадено въздействие, какви потребности, интереси, намерения и цели засяга съгласно приетите списъци за проверка и показатели, каква е силата на въздействието като вероятност и обхват.
- Допускания. Отговор на въпроса каква е връзката на констатираното въздействие с други въздействия, анализ и оценка също въз основа на приетите списъци за проверка и показатели за риск и сигурност.
- Обяснение. Отговор на въпросите какви са причинно-следствените връзки между фактите и допусканията, въз основа на какви концепции, критерии, аксиоми, закони, принципи, модели, определения и методи оценяваме причинно-следствените връзки.
- Изводи. Отговори на въпросите какво следва да бъде взето предвид при развитието на дадено взаимодействие и какви са алтернативите и техните последици: сценарии за развитие.
- Препоръки. Отговори на въпросите каква стратегия за управление на риска или/и сигурността е необходимо да прилагаме, какви са средствата и показателите за прилагане, контрол и отчитане на резултатите от избраната стратегия и каква готовност трябва да имаме за прилагане на алтернативни стратегии в зависимост от развитието на взаимодействието.
Запомнете! Аналитичният доклад не е наръчник по анализ, а просто конкретен анализ с конкретно предназначение, определено от потребностите, интересите, намеренията и целите на неговия потребител. В този смисъл анализът не ви принадлежи, ако вие не сте потребителят му, и затова оценката му колко е добър или лош също не ви принадлежи, а принадлежи на неговия потребител!Формат на аналитичния продукт
Съществуват различни формати на крайния аналитичен документ, чиито параметри се припокриват. За целите на изготвяне на доклад за оценка на риска в областта на счетоводството, конкретен пример ни дава разработка на Марк Епстайн и Адриана Буховач, които през 2006 г. издават “The Reporting of Organizational Risks for Internal and External Decision-Making”. Двамата автори включват в доклада следните раздели: описание на риска, влияние, предходни планове и цели, приложени контроли, препоръки, резултати от посрещането на риска (effects of a risk response). Експертите допълват, че съдържанието трябва да отразява вида използвани данни, начина измерване (metrics) и контекста (Epstein, Buhovac 2006: 22-24). Авторовата концепция в голяма степен съвпада с редица други разработки (вж. напр. CAB 2018 etc.) и с нашия избор за формат на крайния аналитичен продукт (вж. по-горе).
Затова, въз основа на изискванията към изготвянето, съдържанието и обосноваването, форматът на нашия доклад може да бъде изграден в съответствие със следния алгоритъм:
1. Описание: Акцент: Факт(-и). Съдържание: Отговор на въпросите: а) Кой? – Участници. б) Какво? – Действия. в) Къде? – Място. г) Кога? – Време. д) Как? – Начин. е) Колко? – Количество.
2. Преценка: Акцент: Разпознаване. Съдържание: Отговор на въпроса „В каква степен?“ спрямо: а) обхвата на списъците за проверка и показателите; б) идентифицирането; в) измерването; г) изчисляването; д) преценката на риска; е) определения контекст; ж) нашите потребности.
3. Обяснение: Акцент: Обосноваване. Съдържание: Отговор на въпроса „Защо?“ – същност на проблема: а) съпоставяне на връзките; б) разкриване на образци в съотношенията между факти, причини и следствия; в) разглеждане на вероятностите; г) определяне на компонентите на сценариите за развитие.
4. Заключение:
4.1. Изводи: Отговор на въпроса „И какво от това?“: а) окончателна оценка; б) сценарии за развитие на взаимодействията.
4.2. Препоръки: Избор на стратегия за управление на риска или/и сигурността, включително списъци за проверка и показатели за реализиране на стратегията.
4.3. Алтернативи: Отговор на въпроса „Какво..., ако...?“ – възможна преценка на: а) фактите, разпознаването и обосноваването; б) развитието, изводите и препоръките; в) управлението; г) отговор на въпроса „И какво от това?“.
Обобщение
Каква е ползата от избрания начин за изготвяне и форматиране на аналитичен доклад? Ползите са повече от една:
1. Отговаряме на потребностите на потребителя на нашия анализ, като представяме аналитичните резултати съобразно неговите изисквания към начина на представяне, съдържанието, предмета, предназначението, срочността, периодичността, обхвата и метода на разпространение на доклада.
2. Съдържанието на доклада ни позволява да очертаем:
- от една страна, условията за възникване и развитие на въздействията върху риска и сигурността, събитията, техните причини, честота, вероятност на поява и степен на влияние; същността на взаимозависимостите, проявата, особеностите и развитието им във връзка с тези условия; влиянието им върху нас, обхвата на повлияния ресурс; вероятните последици, развитието и степента на влияние на взаимодействията върху нас в бъдеще;
- от друга страна, разликата между данни, информация, знание и предположения за тези условия, същност, влияние и последици, които са предмет на оценката ни.
4. В описанието на фактите отговаряме на въпросите „Кой?“, „Какво?“, „Къде?“, „Кога?“, „Как?“ и „Колко?“. В преценката си даваме отговор на въпроса „В каква степен?“. В обяснението си включваме отговор на въпроса „Защо?“. Заключението обхваща отговори на въпросите „И какво от това?“ и „Какво..., ако...?“ при различни сценарии и решения, свързани с риска или/и сигурността.
5. Освен да изготвим аналитичен доклад, предложената интуитивна структура, ориентирана около конкретни отговори на простичко формулирани въпроси, ни помага също да надграждаме познанията си за майсторството в анализа и да развиваме мисленето си.
Избраният от нас подход ни помага да изградим допълнително специфично майсторство – умението за анализ и оценка на всяка житейска и професионална ситуация.
Източници:
- Търкаланов 2003: Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София: Албатрос, 2003, 140 с.
- CAB 2018: Risk Assessment Report Guidelines. Victoria, British Columbia, Canada: College of Applied Biology (CAB), cab-bc.org, HTML, access: 19.01.2018, url.
- Epstein, Buhovac 2006: Epstein, Marc J., and Adriana Rejc Buhovac. The Reporting of Organizational Risks for Internal and External Decision-Making. Management Accounting Guideline. Mississauga, Canada: Society of Management Accountants of Canada (CMA-Canada) – New York, USA: American Institute of Certified Public Accountants (AICPA), September 2006, cimaglobal.com, PDF, 46 p., access: 13.01.2018, url.
- Krizan 1999: Krizan, Lisa. Intelligence Essentials for Everyone. Occasional Paper Number Six. Washington: Joint Military Intelligence College, June 1999, dtic.mil, PDF, 89 p., access: 10.12.2008; apps.dtic.mil, a476726, PDF, 90 p., access: 17.12.2017; access: 11.08.2019, url; updated reference: apps.dtic.mil, PDF, 90 p., ADA476726, access: 31.10.2021, url.
- Moore 2006: Moore, David T. Critical Thinking and Intelligence Analysis. Occasional Paper Number Fourteen. Washington, D.C.: Joint Military Intelligence College, May 2006, 134 p.
Препоръчително цитиране като:
Гюров, Румен. Изготвяне на аналитичен продукт. София: Studia Analytica, 24.10.2026.
Свързани публикации:
- Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 173-177, ISBN 978-954-91927-4-2.
- Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Издателство „Изток-Запад“, 2012, с. 302-308, ISBN 978-619-152-096-1.
- Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 117-124, ISBN 978-619-160-943-7.
- Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 241-247, ISBN 978-619-188-457-5.
- Гюров, Румен. Организация на разузнавателния анализ. София: Studia Analytica, 03.05.2026, url.
Гюров, Румен. Оформяне на аналитичен продукт. София: Studia Analytica, 27.10.2014 (url и pdf) – 24.10.2026.
