Накратко за основните разузнавателно-аналитични методи и техники

Румен Гюров

(изтегляне)

В разузнавателно-аналитичния процес се прилагат различни методи и техники на анализ. За целите на настоящето изследване те могат да бъдат систематизирани на основата на консистентен на разработваната концепция подход в четири категории:

• общи методи на разузнавателен анализ (U);
• специализирани методи на разузнавателен анализ (x);
• организационни техники на разузнавателен анализ (Δ);
• техники на форматиране на крайния аналитичен продукт (Р).

Към общите методи на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени методите, прилагащи специализираното знание на отделни научни дисциплини (вкл. епистемологията, логиката, когнитологията, системологията), респ. методи като: EPISTEL-анализ (анализ на окръжаващата/околната среда, политически, информационен, социален, технологически, икономически и правен анализ), STEER-анализ (социо-културен, технологически, икономически, екологически анализ и анализ на регулиращите фактори), PEST-анализ (политически, икономически, социологически и технологически анализ), PESTLE-анализ (политически, икономически, социологически, технологически, правен и екологически анализ), BPEST-анализ (бизнес, политически, икономически, социологически и технологически анализ), социометричен анализ, иконометричен анализ, статистически анализ и пр. Общите методи на контраразузнавателния анализ са ориентирани спрямо обекта на анализ – несигурността в средата за сигурност като единна система и отделните й сектори (на жизнена, обществена, национална и международна сигурност), и главно според високите равнища на анализ (стратегическо и тактическо). Общите методи са разработени в обособени научни дисциплини, чиято методология и технология е превърната в методология и технология на разузнавателния анализ. Достатъчно добре известни, методологията и технологията на такъв вид анализи не са предмет на настоящето изследване. Още повече, че рационалният подход предполага ползване на готовите изследователски подходи и аналитични продукти от отделните научни дисциплини в разузнавателния анализ (Плэтт 1958: 123), вкл. при изграждането на система за ранно предупреждение.

Към специализираните методи на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени структурирани методи като: SWOT-анализ (анализ на силните и слабите страни, благоприятните възможности и заплахите), FMEA (анализ на провала и последиците от него), анализ на дървото на събитията, анализ на опасността (hazards) и оперативността, анализ на дървото на грешките (Wray et al. 2002: 16), анализ на съперника (стратегия, планове, намерения, управленски цикъл, силни и слаби страни…), анализ на отношението между печалба и загуба, анализ на тенденциите и източниците (trends and patterns) – Segell 2005: 1–23), анализ на тенденциите и последиците от тях, анализ на сценарии (напр. Fleisher, Bensoussan 2002), анализ на хипотези, анализ на алтернативни хипотези (Davis 2002: 7–8) и пр. Специализираните методи на разузнавателния анализ са ориентирани спрямо предмета на разузнавателен анализ и главно спрямо специфичните равнища на анализ (оперативно и оперативно-тактическо) – Chapman 2004–2008; McNamara 1997–2008). В специализираните аналитични методи могат да бъдат откроени следните ключови понятия, за някои от които вече бяха предложени определения. Сред определените понятия са: заплаха, опасност, събитие и тенденция. Понятия като: благоприятни възможности, грешки, печалба, загуба, източник, сценарии и съперник не изискват специални определения, те са или аксиоматично и интуитивно ясни, или достатъчно добре определими. Специфичните понятия, които следва да бъдат определени допълнително и поставени в аналитичен контекст, са: дърво на грешките, дърво на събитията, оперативност, силни страни, слаби страни и управленски цикъл.

Дървото на грешките и дървото на събитията представляват вериги съответно от грешки и събития, чието построяване в анализа цели да бъде изведена някаква закономерност или тенденция.

Оперативността и управленският цикъл са две понятия, чието съдържание в някои области се припокрива: оперативността е способността за вземане на своевременни и правилни решения и тяхното реализиране съобразно достъпа до ресурси; управленският цикъл е процес, в чиито рамки биват вземани решенията; оперативността може да бъде разглеждана и като качество на управленския цикъл.

Силната страна на дадена система (държава, организация, група хора и пр.) са онези нейни параметри (ресурси), които й позволяват да запазва или възстановява равновесното си състояние (определеност, идентичност, инвариант), да се развива и да влияе активно върху средата, в която се намира.

Слабата страна на дадена система (държава, организация, група хора и пр.) са онези нейни параметри (недостиг на ресурси), които я правят уязвима, не й позволяват да запазва или възстановява равновесното си състояние (определеност, идентичност, инвариант), да се развива и да влияе активно върху средата, в която се намира, и са предпоставка за нейното разрушаване.

Управленският цикъл обикновено се свързва с НОРД-цикъла, като разузнавателният анализ в него е ситуиран в звеното на ориентацията (вж. напр. Eaton et al. 2007: 2).

Към организационните техники на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени т. нар. експертни методи като: индивидуални и колективни експертни методи, методът „Делфи“, методът „Мозъчна атака“, игра по сценарии и др. (вж. напр. Търкаланов 2003: 102–105, 127). При организационните техники от значение е структурирането на отделните етапи на анализа и взаимодействието между експертизата на анализиращия и на другите специалисти по даден проблем. Експертните методи на разузнавателен анализ представляват добре разработена технология не толкова за структуриране на самия анализ като мисловен процес, колкото за организиране на свързания с него процес на взаимодействие при извършване на анализ в колектив (група) от анализатори. Затова следва да бъде обърнато внимание преди всичко върху етапите на осмисляне на разузнавателно-аналитичния проблем и това осмисляне да бъде в основата на експертните методи.

Източници:

Плэтт, Вашингтон. Информационная работа стратегической разведки. Москва, 1958, 336 с.

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Chapman, Alan. PEST Analysis Method and Examples, with Free PEST Template. Leicester, England, 2004–2008, www.businessballs.com, 29.07.2009, HTML.

Davis, Jack. Improving CIA Analytic Performance: Strategic Warning. Washington, 2002, www.au.af.mil, 19.09.2009, PDF, 9 p.

Eaton, Jacqueline, et al. Joint Analysis Handbook. Third Edition. Monsanto, Lisbon, October 2007, www.jallc.nato.int, 29.12.2009, PDF, 122 p.

Fleisher, Craig, and Babette Bensoussan. Strategic and Competitive Analysis: Methods for Analyzing Business Competition. Sydney, 2002, http://conferences.alia.org.au, 07.06.2005, PPT/PDF.

McNamara, Carter. Strategic Planning (in Nonprofit or Forprofit Organizations). Minneapolis, 1997–2008. www.managementhelp.org, 29.12.2009, HTML.

Segell, Glen. Three Intelligence Methodologies for Border Defence and Border Security. – In: Scientia Militaria: South African Journal of Military Studies, 2005, vol. 3, issue 2, http://academic.sun.ac.za, 29.12.2009, PDF, pp. 1–23.

Wray, Simone, et al. A Risk Management Standard. Extracts from the document PD ISO/IEC Guide 73: 2002 by International Organization for Standardization (ISO) reproduced with the permission of British Standards Institution under license number 2002SK/0313. London, AIRMIC, ALARM, IRM, 2002, www.theirm.org, 07.06.2005, PDF, 17 p.


Приложение:

Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Накратко за основните разузнавателно-аналитични методи и техники. Софи, Studia Analytica, 17.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 131–135.

Поредица

Анализ на сигурността

София, 2011

Публикации

начална предишна следваща последна

водеща основна заключителна