Експертни техники

Румен Гюров

(изтегляне)

Не се доверявай единствено

на своето прозрение,

защото най-лесно човек

себе си заблуждава.

– Пирке Авот: 4:18

Встъпление

Експертните техники за анализ могат да бъдат представени накратко, като разгледаме следното...

Съдържание

• Същност на експертните техники.
• Индивидуални експертни техники: беседа и интервю; същност и разлика между беседата и интервюто; обикновена и фокус анкета; същност и разлика между обикновената и фокус анкетата.
• Колективни експертни техники: метод „Делфи“ и метод „Мозъчна атака“.
• Ролеви експертни техники: „Адвокат на дявола“, „Анализ на червения отбор“ и „Анализ на А срещу Б отбор“.
• Насочващи експертни техники: „Анализ на недопустимата разруха“, „Анализ на неочакваните алтернативи“ и „Анализ „Какво..., ако...?“.
• Основен въпрос при анализа на риска и сигурността.
• Препоръчителни източници: Гавин Оксбърг, Тронд Майкълбърст и Тим Грант, 2010; ЦРУ, 2009; Йън Майлс, Майкъл Кийнън и Яри Кайво-Оя, 2003; Юрий Търкаланов, 2003.

За целите на настоящата разработка обособяваме няколко групи експертни техники въз основа начина на прилагане, предварителното определяне на изходната позиция и крайната цел на анализа. Според начина на прилагане имаме индивидуални и колективни експертни техники, съобразно изходната позиция – ролеви, а с оглед крайната цел – насочващи експертни техники.

Направените разграничения са ни необходими, за да подредим знанията си и за да приложим последователно своите умения, когато работим в екип за анализ и оценка на риска и сигурността.

Същност на експертните техники

Експертните техники се основават на интуитивно-логическите разсъждения на експерти, които ползват наличната информация, придобитите знания и опит (Търкаланов 2003: 102) за извършване на необходимия анализ. [1] За да уточним, трябва да кажем, че:

Експертните техники са форма на пряко или непряко общуване между специалисти в различни области и служат за организиране на индивидуално или колективно проучване на даден предмет.

Експертните техники ни помагат да извлечем най-доброто от различни гледни точки, когато търсим решение на някакъв проблем. Предназначени са да ни предпазят от субективни грешки. Всъщност, това е предназначението на всички методи, но за разлика от останалите, при експертните техники ефектът се постига чрез общуване, независимо дали става дума за прочит на научен труд или друго проучване, провеждане на допитване, обсъждане със специалисти и пр. Прочетеният научен труд е равностоен на проведен разговор с неговия автор, който може да е живял преди столетия; допитването може да е направено току-що в оживен разговор на улицата; обсъждането може да се е състояло неотдавна, по време на интересен семинар,... но във всички случаи това ни е помогнало и ни помага да разберем случващото се днес!

Можем да ги използваме комбинирано, по начин, който сметнем за удобен и целесъобразен, при това заедно с всички останали известни ни аналитични методи. 

Индивидуални техники

Индивидуалните техники се прилагат самостоятелно от един експерт и се разделят основно на: беседи, интервюта, обикновени и фокус анкети. Използваме ги главно за събиране на данни. Когато провеждаме беседа, интервю или анкета, е препоръчително да спазваме няколко общи правила:

1. Предварително подготвяме темите и въпросите, които ни интересуват.
2. Определяме критерии за подбор на нашите събеседници и анкетирани.
3. Преценяваме доколко открито можем да обсъдим интересуващите ни теми и въпроси и дали основната цел на нашата беседа, интервю или анкета е необходимо да остане скрита, за да получим обективни отговори.
4. Поставяме си конкретна SMART цел (може и повече от една, но не много), търсим конкретен отговор на основния въпрос, който ни интересува.

При подготовка и провеждане на беседа, интервю или анкета поставяме акцент на подреждането и формулировката на въпросите, които задаваме, как ги задаваме и какво очакваме от техните отговори. Едновременно с това трябва да обърнем специално внимание на своето поведение, комуникативни умения, способност да преценяваме личностните характеристики на събеседници и анкетирани, както и да спазваме общоприетите норми на общуване.

Беседа и интервю. Каква е основната разлика между беседа и интервю? При беседа водим разговор „на тъмно“, като скриваме истинските си мотиви, обикновено не задаваме преки въпроси, за да получим интересуващия ни отговор, а вмъкваме в разговора повече ключови думи, т.нар. „ехо“ и „спусъци“. При интервю задаваме открито своите въпроси, но можем или да бъдем искрени в заявените си мотиви (цели) на провежданото интервю, или да представим други мотиви (цели), за да постигнем повече обективност. В житейска ситуация винаги ни се налага да прилагаме двата подхода комбинирано, в крехък баланс между скритите и открито заявените ни намерения.

Въпросите обикновено се разделят на два вида – отворени и затворени, но дефинициите какво представляват единият и другият вид варират. Нещо повече, видовете въпроси се умножават в зависимост от гледната точка на изследователите! (Oxburgh, Myklebust, Grant 2010: 49-53).

В своя статия от 2010 г. Гавин Оксбърг, Тронд Майкълбърст и Тим Грант обобщават натрупан опит при провеждане на разпит в полицията, т.нар.„полицейско интервю“. Авторите препоръчват въпросите да бъдат предимно „отворени“, т.е. такива, които дават на събеседника свобода да сподели онова, което иска. Отворените въпроси обикновено съдържат „кой“, „какво“, „къде“, „кога“, „как“ и „защо“. Можем да зададем въпросите си и като молба от типа „Кажи ми...“, „Обясни ми...“ или „Опиши ми...“. Когато искаме да зададем не толкова открити въпроси, можем да повторим последната реплика на нашия събеседник – т.нар. „ехо“, с което го подтикваме да продължи своя разказ. Задължително трябва да избягваме „подвеждащи“ въпроси – тези, които предполагат, внушават определен отговор, „множествени“ въпроси – тези, които съдържат повече от един въпрос във формулировката си, както и „принуждаващи“ (forced-choice) въпроси, с които да принуждаваме събеседника да направи някакъв избор, да се съгласи с наше мнение и пр. (Oxburgh, Myklebust, Grant 2010: 51-61).

Макар и не толкова препоръчвани, затворените въпроси са полезни за уточняване на детайли. Това са въпроси от типа „Какво стана, след като той те удари?“ или „Той с коя ръка държеше пистолета?“ (BHRC 2011: 1-4). Затворени са и въпросите, които изискват само отговор „Да“ или „Не“ (Oxburgh, Myklebust, Grant 2010: 50), както и въпроси, обикновено поставяни в анкетите, с няколко предварително зададени възможни отговора.

Използваме думи или изрази „спусъци“, когато в контекста на разговора направим подходяща асоциация или констатация, която потвърждава, опровергава или е неутрална към казаното. С тази наша асоциация или констатация целим или да уточним онова, което сме чули, или да накараме събеседника си да се аргументира допълнително, или просто да насочим разговора в желана от нас посока. Самите думи или изрази „спусъци“ не са въпроси.

Обикновена и фокус анкета. Каква е основната разликата между обикновена и фокус анкета? При обикновена анкета подбираме категорията и броя анкетирани лица според ситуацията и обикновено в хода на самата анкета (напр., журналистическа анкета на улицата по злободневна обществена тема). При фокус анкета извършваме подбор на 10-15 (ако преценим и повече) лица от предварително определена целева група, съобразно техния пол, възраст, професия, убеждения или друг признак.

Когато правим анкета, трябва да се съобразим с обхвата на целевата група, представителната извадка от тази група, измерването на получените данни и получаването на отговорите (De Leeuw, Hox, Dillman 2008: 4). Правим предварително проучване по интересуващия ни проблем, избираме начина на провеждане – лице в лице, по телефон, с уеб приложение и пр., съобразно достъпните ни ресурси, набелязваме и подреждаме въпросите си, изготвяме план за подготовка, провеждане и оценка на резултатите от анкетата  (срв. Diem 2002: 1-3). При формулировката на въпросите спазваме общите изисквания за провеждане на беседа или интервю. Оценката на резултатите от анкетата можем да извършим, като използваме подходяща колективна експертна техника.

Колективни техники

Колективните техники се прилагат от група или спрямо група експерти. За избягване на стереотипите в мисленето, в групата можем да включим и неспециалисти, които да дадат различна, странична и оригинална гледна точка за решаване на аналитичната задача. Прилагането на колективни експертни техники преминава няколко общи етапа: подбор на експерти съобразно спецификата на аналитичната задача, допитване до избраните експерти, обсъждане на изразените от отделните експерти оценки и обобщаване на резултатите от обсъждането (срв. Търкаланов 2003: 102-103). Най-известни колективни експертни техники са методите „Делфи“ и „Мозъчна атака“ (вж. Търкаланов 2003: 103-105).

Методът „Делфи“ представлява допитване до експерти с помощта на въпросници, анкети, таблици, скали и оценка на дадените от тях решения на аналитичната задача. Целта е максимално да бъде използвано разнообразието от знания и опит на експертите, като се избягва едностранчивостта в мисленето и заключенията. Отговорите на експертите се обработват и подреждат по важност със статистически методи. Накратко посочената експертна техника изглежда така:

1. Определяме посредник (медиатор), който предприема поредица от действия за прилагане на метода. Посредникът също трябва да е експерт с необходимата подготовка.
2. Посредникът избира група експерти с подходящи за аналитичната задача знания и опит. По правило всеки експерт знае само за своето участие в предстоящото допитване. Спазването на това правило осигурява независимост на мненията на отделните експерти един от друг по повод допитването.
3. Посредникът поставя на избраните експерти аналитичната задача, като им предоставя за попълване съответните въпросници, анкети, таблици, скали и пр.
4. Посредникът обработва със статистически методи, обобщава дадените отговори от експертите и ако е необходимо, прави уточнения, като преформулира зададените въпроси.
5. Отново под формата на въпросници, анкети, таблици, скали и пр., посредникът предоставя на експертите за оценка своето обобщение на техните отговори, подредени по важност по определени критерии в зависимост от аналитичната задача с цел отсяване на най-подходящите отговори.
6. Посредникът повтаря процедурата по отсяване в рамките на 5-6 кръга.
7. Посредникът оформя окончателно решение на аналитичната задача и може да го свери, съгласува или предостави за оценка от избраните експерти.

Начинът на прилагане на метода „Делфи“ може да бъде модифициран съобразно нашите възможности и цели. Общоприета технология за прилагането му не съществува. Специалистите в областта на анализа изразяват и други виждания за неговата същност, брой експерти, етапи на организация и изпълнение (срв. Търкаланов 2003: 104-105; Gordon 2009a: 4-10; Gordon 2009b: 3-8; Miles, Keenan, Kaivo-Oja 2003: 44-50 etc.). Приетият от нас вариант на метода изглежда едновременно изчерпателен и удобен за приложение.

Методът „Мозъчна атака“, за нас, прилича на метода „Делфи“ с тази разлика, че при „Мозъчна атака“ провеждаме дискусия на живо между избраните експерти. Всичко останало от организацията и изпълнението е почти същото. При провеждане на дискусията водещи са два принципа – пълна свобода на изказване на мнения и избягване на стереотипите в мисленето. Водещият дискусията посредник не се намесва със собствени оценки и предпочитания.

Накратко посочената експертна техника изглежда така:

1. Определяме посредник (медиатор), който предприема поредица от действия за прилагане на метода. Посредникът трябва да е експерт с необходимата подготовка.
2. Посредникът избира група 8-12 експерта с подходящи за аналитичната задача знания и опит.
3. Посредникът прави встъпление между 15-20 минути, по време на което поставя на експертите аналитичната задача и ги информира за правилата на обсъждане – пълна свобода на мненията и избягване на стереотипите в мисленето.
4. Експертите обсъждат своите идеи, подреждат ги по важност по определени от тях критерии и избират помежду си група от 5-6 човека със задача да оценят изказаните идеи и да уточнят зададените въпроси.
5. Експертите за оценка (от избраната група) обсъждат отново изказаните идеи, избират най-подходящите сред тях и ги подреждат по важност съобразно тяхната оригиналност и реалистичност.
6. Експертите за оценка на идеите, при необходимост, могат да повторят обсъждането в няколко кръга.
7. Експертите за оценка оформят окончателно решение на аналитичната задача.

Както при „Делфи“, така и при метода „Мозъчна атака“ няма общоприета технология за прилагане. Той също може да бъде модифициран съобразно нашите възможности и цели. Налице са и други виждания за неговата същност, брой експерти, етапи на организация и изпълнение (вж./срв. Търкаланов 2003: 103-104; Георгиев 2015: 301-306; Miles, Keenan, Kaivo-Oja 2003: 83-85; CIA 2009: 27-29). Приетият от нас вариант изглежда едновременно изчерпателен и удобен за приложение.

Ролеви техники

За нас ролеви са онези експертни техники, при които експертите играят целенасочено определена роля, заемат предварително избрана позиция, обикновено в колективна дискусия за намиране на решение на поставена аналитична задача. При ролевите техники участваме в състезание между аргументи и контрааргументи. Приемаме, че ролеви техники са: „Адвокат на дявола“, „Анализ на А срещу Б отбор“ и „Анализ на червения отбор“.

„Адвокат на дявола“ е експертна техника, при която целенасочено оспорваме утвърдена гледна точка и създаваме алтернативно обяснение на случващото се. Предизвикваме общоприети мнения, анализираме и подреждаме по важност алтернативни хипотези: изброяваме ключовите допускания, които аргументират дадена преобладаваща оценка; подбираме част от тези допускания, които изглеждат уязвими; преглеждаме информацията, послужила за тези допускания; определяме доказателствата за различни от досега направените изводи; представяме нашите допускания в група от експерти; разглеждаме възможността за цялостна преоценка, като изрично посочваме, че прилагаме „Адвокат на дявола“ (CIA 2009: 17-18; срв. Георгиев 2015: 293-295). Внимателният прочит на техниката ни дава основания тя да бъде прилагана както индивидуално, така и групово.

„Анализ на А срещу Б отбор“ е колективна експертна техника, при която имаме две групи експерти с утвърдени, но различни гледни точки за един и същ проблем. Двата екипа отстояват своите оценки, като: развиват аргументите си; ревизират информацията, която им служи за основание на издигнатите хипотези; посочват липсващата информация; представят своите заключения. Следва дискусия помежду им, при която всеки екип оспорва гледната точка на другия, при което можем да изберем „независимо жури“ за оценка на резултата от дискусията (CIA 2009: 19-21; срв. Георгиев 2015: 295-297).

„Анализ на червения отбор“ е експертна техника, която може да се прилага самостоятелно от един експерт или група експерти. „Поставяме се в обувките“ на нашия противник, съперник, конкурент, като се опитваме да предвидим онези негови действия, поведение, стратегия, които застрашават сигурността и пораждат риск. Когато прилагаме техниката, трябва да избягваме т.нар. „огледално отражение“, при което приписваме свои представи, оценки, цели и намерения на този, когото проучваме (срв. CIA 2009: 31-33; срв. Георгиев 2015: 308-310).

Насочващи техники

За нас насочващи са онези техники, чрез които експертите анализират посоката на развитие на конкретна ситуация. При насочващите техники оценяваме вероятността от определен изход на анализираната (критична) ситуация. Приемаме, че насочващи техники са: „Анализ на недопустимата разруха“, „Анализ на бъдещите алтернативи“ и „Анализ „Какво..., ако?“.

„Анализ на невероятната разруха“ [2] е експертна техника, при която предварително допускаме, че е налице събитие с най-малка вероятност да се случи и с възможно най-висока степен на влияние върху нас (вж. CIA 2009: 22-23). За нас експертната техника може да се прилага както индивидуално, така и групово.

„Анализ на бъдещите алтернативи“ [3] е експертна техника, при която можем да прилагаме заедно или поотделно „анализ по две оси“, „анализ по сценарии“, както и други експертни техники и структуриращи методи. Анализът на бъдещите алтернативи се прилага специално спрямо (критична) ситуация, която е с висока степен на сложност и неопределеност. Акцентът в анализа е върху алтернативите на очакваното развитие (вж. CIA 2009: 34-36).

„Анализ „Какво..., ако...?“ е експертна техника, при която си представяме случващо се събитие и неговото положително или/и отрицателно влияние (CIA 2009: 24-25). Може да бъде прилагана индивидуално или групово, в съчетание с други методи и техники, по начин, който сметнем за удобен и целесъобразен. 

Всъщност въпросът „Какво..., ако...?“, поставян в основата или обособен като отделен вид анализ, е задължителен за всеки анализ въпрос. В разгърнат вид той звучи така: „Какво би станало, ако нещо се случи или не се случи?“ Защото целта на анализа (на риска и сигурността) не е да отгатнем бъдещо събитие или загуба, а да начертаем стратегията си за справяне с влиянието на евентуално събитие и/или с вероятна несигурност.

Обобщение

Какъв е смисълът на краткото ни пътуване в света на експертните техники? 

Направеният избор на техники, синтезът на най-същественото от тях  и извършената систематизация ни разкриват следното:

1. От получаване на данните до окончателния анализ на информацията, проверяваме нашата експертиза и заключения с подбрани за целта експертни техники: беседи, интервюта; обикновени и фокус анкети; „Делфи“, „Мозъчна атака“; „Адвокат на дявола“, „Анализ на А срещу Б отбор“, „Анализ на червения отбор“; „Анализ на невероятната разруха“, „Анализ на бъдещите алтернативи“, „Анализ „Какво..., ако...?“ или друг метод или техника, съобразно свободния избор, който имаме.
2. Прилагаме експертните техники, за да избегнем капана на собствения си субективизъм. Обсъждането с експерти и дори с неспециалисти, които споделят с нас данни, знания и опит, е предпоставка да идентифицираме допуснати от нас субективни грешки, за които трябва да имаме ясна предварителна представа.

Какво следва от тук нататък?

Когато приложим необходимото разнообразие от аналитични методи и техники, трябва да представим резултатите от нашите разсъждания по убедителен и интригуващ начин. От нашето представяне на изводите и препоръките зависи вземането на информирано решение за елиминиране на риска и постигане на сигурност. По начало е ясно, че с каквато и информация да разполагаме, вкл. под формата на изводи и препоръки, тя се свежда до текст или/и изображение. Приема се, че физически здрав човек усвоява около осемдесет процента от информацията с очите си в текст или/и изображение. И затова следващата ни стъпка са описателните техники, предназначени главно за оформяне на крайния аналитичен продукт, посветен на риска и сигурността.

Бележки:

[1] В разнообразието от методи за анализ на риска и сигурността т.нар. „експертни методи“ заемат особено място. Припомняме споделеното от нас виждане, че методът е начин за теоретично осмисляне или за провеждане на научен експеримент (Философский..., 1983: 364-367). Аналитичните похвати, широко известни като „експертни методи“, по същество не са такива рационални методи и не служат за теоретично осмисляне или провеждане на научни експерименти. Разбира се, т.нар. „експертни методи“ могат да са част от теоретично или експериментално изследване. С тези уточнения предпочитаме понятието „експертни техники“, без да отричаме, че във всекидневна употреба то може да бъде заменено с „експертни методи“.

[2] „Анализ на невероятната разруха“ е собствена редакция на буквалния превод от англ. “High-Impact/Low-Probability Analysis”, букв. „Анализ „Голямо влияние/малка вероятност“.

[3] Англ. “Alternative Futures Analysis” (соб.прев.).

Източници:

1. Георгиев 2015: Георгиев, Юлий. Управление на риска в сигурността. Второ преработено и допълнено издание. София: Изток – Запад, 2015, 316 с.
2. Търкаланов 2003: Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София: Албатрос, 2003, 140 с.
3. BHRC 2011: Bar Human Rights Committee. Types of Questioning and Interviewing Techiniques. Niger Delta Child Rights Watch Project Resources. London: Bar Human Rights Committee (BHRC), November 2011, barhumanrights. org.uk, PDF, 4 p., access: 25.12.2017, url.
4. CIA 2009: A Tradecraft Primer: Structured Analytic Techniques for Improving Intelligence Analysis. Prepared by the US Government. CIA, March 2009, Posted: May 04, 2009 11:31 AM. Last Updated: May 04, 2009 01:16 PM, cia.gov, PDF, 45 p.,  access: 23.12.2017, 02.03.2024, url. 
5. De Leeuw, Hox, Dillman 2008: De Leeuw, Edith D., Joop J. Hox, and Don A. Dillman. International Handbook of Survey Methodology. New York – London: European Association of Methodology, Lawrence Erlbaum Assotiates, Taylor & Francis, 2008, joophox.net, PDF, 558 p., access: 26.12.2017, url.
6. Diem 2002: Diem, Keith G. A Step-by-Step Guide to Developing Effective Questionnaires and Survey Procedures for Program Evaluation & Research. Fact sheet 995. The State University of New Jersey, Rutgers Cook College, Rutgers Cooperative Extension Program Evaluation Resources web page, February 2002, westernu.edu, PDF, 6 p., access: 26.12.2017, url.
7. Gordon 2009a: Gordon, Theodore J. The Delphi Method. The Millennium Project. Futures Research Methodology – V3.0. Washington, 10.06.2009, test.scripts.psu.edu, PDF, 31 p., access: 16.02.2012.
8. Gordon 2009b: Gordon, Theodore J. The Real-Time Delphi Method. The Millennium Project. Futures Research Methodology – V3.0. Washington, 10.06.2009, test.scripts.psu.edu, PDF, 21 p., access: 16.02.2012.
9. Miles, Keenan, Kaivo-Oja 2003: Miles, Ian, Michael Keenan and Jari Kaivo-Oja. Handbook of Knowledge Society Foresight. Dublin, European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditions, 2003, edz.bib.uni-mannheim.de, PDF, 169 p., access: 26.12.2017, url.
10. Oxburgh, Myklebust, Grant 2010: Oxburgh, Gavin E., Trond Myklebust, and Tim Grant. The Question of Question Types in Police Interviews: A Review of the Literature from a Psychological and Linguistic Perspective, The International Journal of Speech, Language and the Law, IJSLL (online) ISSN 1748-8893, Equinox Publishing, 2010, pp. 45-66, researchgate.net, PDF, 22 p., access: 25.12.2017.

© Оригинална публикация: 15.07.2019

© Редакция: 02.03.2024

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 133-134, 166-170, ISBN 978-954-91927-4-2.
2. Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Издателство „Изток-Запад“, 2012, с. 262, 272 – 274, 287, ISBN 978-619-152-096-1.
3. Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 85-97, ISBN 978-619-160-943-7.
4. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 155-162, ISBN 978-619-188-457-5.
5. Гюров, Румен. Структуриращи методи. София: Studia Analytica, 01.06.2019, ред. 12.11.2023, url.
6. Гюров, Румен. Описателни техники. София: Studia Analytica, 15.07.2019, ред. 02.03.2024, url.