Око да види, ръка да пипне.– българска поговорка
Обща представа
В приетите методологии за оценка на риска и неговото управление много често различни диаграми, графики и други изображения се представят като аналитични методи. Подобно на експертните техники, диаграмите, графиките и изображенията няма как да бъдат наречени „методи“. Обратното би означавало, например, под „почерк“ на даден човек да разбираме „писменост“, а в написаното от други хора да виждаме само „драсканици“. С други думи, споделяме мнението, че методът е начин за теоретично осмисляне или за провеждане на научен експеримент (Спиркин, Юдин, Ярошевский 1983: 364-367), а не описание на изградена теория или проведен експеримент.
Между другото, експертното объркване и смесването на онагледяване с теоретизиране идва от факта, че при всяко изследване имаме потребност да изобразим структурата на нашето мислене, да изясним за себе си чисто визуално онова, върху което разсъждаваме, да изкараме наяве дори подсъзнателните си нагласи, предпочитания и заблуди. Потребността от визуализация се корени в еволюцията на мозъка, който с развитието на животинските видове се появява и усложнява около зрителните рецептори при низшите организми, за да стигне до своеобразен еволюционен връх при човека.
Без да изчерпваме съществуващите графични изображения, сега се спираме върху най-полезните за нас описателни техники: линия на събитията (фиг. 1 и 2), хоризонт на събитията (фиг. 3), диаграма на причинно-следствените връзки (фиг. 4), диаграми на причинно-следствени вериги (фиг. 5), диаграма „Рибена кост“ (фиг. 6), диаграма „Папийонка“ (фиг. 7), диаграма „Торнадо“ (фиг. 8) и т.нар. FN криви (фиг. 9).
Линия на събитията
Линията на събитията е графично подреждане на хронологията на подбрани по предварително определен критерий събития. Представлява линия, върху която нанасяме в последователност събития, представляващи интерес за нас. Единствената връзка между събитията е времето – от минало през настояще към бъдеще (разбира се, може и в обратен ред). Между самите събития може да няма никаква причинно-следствена връзка. Причинно-следствената връзка се установява предварително, още при подбора на събитията.
В популярните криминални сериали за отвличания, основани върху реална полицейска практика, например, линията на събитията често илюстрира техниката за разкриване на престъпления и предотвратяване на фатален изход.
Фиг. 1. Линия на събитията
В нашия опростен пример имаме разказаната предистория за появата на дисциплината „управление на риска“. Започваме с Цзандзие в Китай през 2650 г. пр.н.е., преминаваме през Лука Пачоли във Флоренция през 1394 г., Пиер дьо Ферма и Блез Паскал във Франция през 1654 г. и стигаме до Франк Найт през 1921 г. в САЩ (фиг. 1).
В международно приетия стандарт [1] се говори за „дърво на събитията“. Разклоненията на дървото изобразяват възможни положителни и отрицателни последици от дадено събитие, свързани във верига (или мрежа) от събития (вж. БДС 31010: В.3). Дървото на събитията е излишно усложнена графика на хронологически подредена последователност от случили се събития-причини и възможни събития-последици от тях. По същество става дума за прогнозиране, което би следвало да разглежда повече от два варианта на развитие на рискова ситуация. Затова по-опростеният, по-ясният и по-лесен за прилагане вариант е вместо предлаганото „дърво на събитията“ да ползваме простичката, но полезна „линия на събитията“ (срв. фиг. 1 и БДС 31010: В.3)
Фиг. 2. Линия на събитията
Освен дърво на събитията, срещаме и описателни техники като дърво на решенията, дърво на провалите, дърво на грешките, дърво на отказите (вж. БДС 31010: В.2 и В.19, и др.).
Нашите съображения (в известен смисъл дори „възражения“) спрямо изброените техники са същите както по отношение на дървото на събитията. Защото и решенията, и провалите, и грешките, и отказите са събития, които се случват и е възможно да се случат, които могат да имат както положителни, така и отрицателни последици (предимно отрицателни при грешките, провалите и отказите). Всяко от решенията, всеки от провалите, всяка от грешките и всеки от отказите са в пряка причинно-следствена връзка с останалите решения, провали, грешки и откази, така че не ни е нужно да усложняваме ясната линия от събития с разклонения, които формализират в лошия смисъл на думата нашето мислене.
Установяването на причинно-следствени връзки между тях е „отвъд“ графичното изображение и свързване и е предмет на анализ, който най-често не подлежи на визуализация.
Хоризонт на събитията
Фиг. 3. Хоризонт на събитията
Ако искаме да разглеждаме варианти на нашите прогнози или различни сценарии на развитие на рисковата ситуация, по-добър избор от дървото на събитията (решенията, грешките, провалите и отказите) е т.нар. „хоризонт на събитията“ (вж. Rhydderch et al. 2009: 14).
Хоризонтът на събитията е графично подреждане на възможните последици от дадено събитие, възможните сценарии на развитие на дадена рискова ситуация. Затова техниката се прилага в комбинация с анализа по две оси и анализа по сценарии (вж. Rhydderch et al. 2009: 11-14; срв. фиг. 3).
Диаграма на причинно-следствена връзка
Каквото и да говорим за аналитични методи и техники, винаги трябва да имаме предвид, че става дума за разкриване на причинно-следствени връзки. Представите за причини и следствия са ни необходими, за да можем да подредим света около нас и в нас, да опростим неговата сложност, да се ориентираме в нашия избор на действие. Линиите в използваните графики визуализират обикновено разсъжденията ни за точно такива връзки и насочват поведението ни спрямо тях. Колкото и да се стремим към опростяване, самото разкриване на причините и следствията представлява сложна задача.
Фиг. 4. Диаграма на причинно-следствена връзка
Затова са ни необходими отправни точки, които да ни помогнат да разберем връзката между причина и следствие. Нашите отправни точки се изразяват в следното:
1. Причината е винаги въздействие, стимул, винаги действие спрямо нещо друго, действие, което предизвиква промяна или застой.
2. Всяко събитие е следствие от някаква причина, дори да приемем, че е самопораждащо се, то е причина само за себе си. С други думи, всяко събитие е резултат от въздействие [2].
3. Всяко събитие (промяна или застой) има своите последици, представлява въздействие, причина за друго събитие, тласък към по-нататъшно развитие, влияние върху условията, в които се случва, т.е. взаимодействие, едновременно причина и следствие.
4. Причинно-следствената връзка е непрекъснат процес от взаимно зависими действия: верига от въздействия, стимули, събития, взаимодействия, развития, влияния, причини-следствия, следствия-причини (фиг. 4).
Диаграми на причинно-следствени вериги
Фиг. 5. Диаграми за причинно-следствени вериги
Като използваме нашите отправни точки за разбиране на непрекъснатостта на причинно-следствената връзка, можем да построим вериги от събития, причини, следствия, въздействия, стимули, събития, взаимодействия, развития, влияния и пр. (фиг. 5).
Веригата може да бъде проста последователност от събития: причина R – събитие-причина СR – събитие R. Спираме там, където преценим, че е достатъчно за целите на нашия анализ.
Веригата може да изразява и по-сложна причинност: две събития R да причинят едно събитие-причина CR, което да доведе до друго събитие С...
Събитията следствия, разбира се, също може да са повече от едно!
Диаграма „Рибена кост“
Фиг. 6. Диаграма „Рибена кост“
(Диаграма на Ишикава)
Друг пример за изобразяване на връзка между множество причини (R) и едно събитие-следствие от тях (C) е диаграмата, наречена „Рибена кост“ заради приликата която има (срв. БДС 31010: В.5 и фиг. 6).
Въведена е от Каори Ишикава през 1968 г. за целите на управлението на качеството (Wikipedia: Ishikawa diagram, access: 14.01.2018).
Диаграма „Папийонка“
Фиг. 7. Диаграма „Папийонка“
„Възелът на папийонката“, според приетия стандарт [1], или по-просто казано диаграмата „Папийонка“ е графично изображение на връзките между множество въздействия R, които преминават през защитни контроли, средства и мерки за управление на риска М, предизвикват потенциално опасно събитие Е, чиито последици С, се смегчават чрез прилагане на съответни контроли, средства и мерки N (срв. БДС 31010: В.21, и фиг. 7).
Диаграма „Торнадо“
Фиг. 8. Диаграма „Торнадо“
Диаграмата „Торнадо“ е графично изображение, което се предлага за онагледяване на съотношението между печалба и загуба, оценка на възвръщаемостта на вложенията и пр. Диаграмата не показва съотношения и разпределения на стойности (вж. Shenkir, Walker 2007: 17-18 etc.; срв. фиг. 8).
В нашия пример, да речем, става дума за колебания в стойността на борсови акции, изразена в лева (BGN). Имаме пет степени в колебанията: от минус 10 до плюс 10 BGN, както и пет степени на отрицателни колебания, респ. нива на риск от 1 до 5. Диаграмата илюстрира фиксирано моментно състояние, като в нея не се идентифицира обхватът на засегнатия ресурс, нито степента на отрицателно влияние.
FN криви
Фиг. 9. FN криви
Оценката на засегнато население при нещастни случаи обикновено се изобразява с т.нар. FN крива (срв. БДС 31010: В.27, и фиг. 9).
Възможно е да се използва и за илюстриране на обхвата на всеки засегнат ресурс. Колкото по-голям е обхватът, толкова по-широк е конусът, който го изобразява. Степените на разширяване на конуса (т.е. обхвата) в диаграмата отразяват отделни нива риск. Приемаме, че диаграмата просто показва фиксирано моментно състояние, реална или очаквана минимална или максимална загуба, заедно с праговите стойности на засегнатия ресурс.
Обобщение
Какво ни дава краткият подбор на описателни аналитични техники?
1. Дава ни яснота за предназначението на описателните техники и случаите, когато можем да ги използваме. Във всички случаи трябва да имаме предвид причинно-следствените връзки, които описателните техники изобра-зяват.
2. В линията (фиг. 1 и 2) и хоризонта (фиг. 3) на събитията определящо е времето. Причинно-следствените връзки се намират не във времевата последователност, а в критериите за подбор на събитията, които разглеждаме.
3. Диаграмите, изобразяващи причинно-следствени връзки и вериги (фиг. 4 и 5), вкл. диаграмите „Рибена кост“ (фиг. 6) и „Папийонка“ (фиг. 7), показват непрекъснатостта между взаимодействията, въздействията и техните резултати, които също са въздействия и т.н.
4. Диаграмата „Торнадо“ (фиг. 8) и FN кривите (фиг. 9) показват моментни състояния, реални или очаквани. Диаграмата „Торнадо“ изобразява по-скоро съотношението между придобиван и застрашен или изгубен ресурс, докато FN кривата – само обхвата на застрашения ресурс.
Какво следва от тук нататък?
Разполагаме с многообразие от структуриращи методи, експертни и описателни техники. Резултатите от прилагането им определят нашето поведение, отношение, апетит към риска, както и нашия избор на въздействие върху риска. Извършваме своя избор по предварително определени критерии и го оформяне в решение. Решението ни е или трябва да бъде неотменна част предварително разработена стратегия за управление на риска. Затова следващата ни логична стъпка е да разгледаме възможната стратегия за управление на риска.
Бележки
[1] През февруари 2018 година е публикуван нов стандарт за управление на риска – ISO 31000:2018 – Risk management – Guidelines, достъп: 28.01.2019, doi: https://www.iso.org/standard/65694.html. Настоящата публикация използва като източник БДС ISO 31000:2011 – Управление на риска. Принципи и указания, както и свързаните с него стандартизационни документи, посочени в източниците.
[2] Приемаме гледната точка, че всичко си има причина, без да вземаме страна или да обсъждаме аргументи и контрааргимунти в спора между детерминизма и индетерминизма.
Източници
На кирилица
1. Спиркин, Юдин, Ярошевский 1983: Спиркин, А. Г., Э. Г. Юдин и М. Г. Ярошевский. Метод. – Философский энциклопедический словарь. Москва: Советская энциклопедия, 1983, с. 364-367.
На латиница
2. Rhydderch et al. 2009: Rhydderch, Alun, et al. Scenario Planning. Guidance Note. Foresight Horizon Scanning Centre, Government Office for Science, October 2009, bis.gov.uk, access: 22.10.2017, PDF, p. 11–13, doi: http://www.bis.gov.uk/assets/foresight/docs/horizon-scanning-centre/foresight_scenario_planning.pdf.
3. Shenkir, Walker 2007: Shenkir, William G., and Paul L. Walker. Enterprise Risk Management: Tools and Techniques for Effective Implementation. Montvale, NJ, USA: Institute of Management Accountants, 2007, stjohns.edu, access: 20.01.2018, PDF, 34 p., doi: http://www.stjohns.edu/sites/default/files/documents/academics/tobin/enterprise_tools_and_techniques.pdf.
Стандарти
4. БДС 31000: БДС ISO 31000:2011 – Управление на риска. Принципи и указания.
5. БДС 31010: БДС EN ISO 31010:2010 – Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009).
6. БДС 73: СД Ръководство 73 на ISO:2011 – Управление на риска. Речник (ISO Guide 73:2009).
Справка
7. Wikipedia: Ishikawa diagram, access: 14.01.2018, doi: https://en.wikipedia.org/wiki/Main_Page.
Цитиране като:
Гюров, Румен. Описателни техники за анализ и оценка на риска. София: Studia Analytica, 03.08.2019.
Виж също:
Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 98-105.
© Studia Analytica, 03.08.2019
Свързани публикации:
Няма коментари:
Публикуване на коментар