Видове и равнища на анализа

 Румен Гюров

(изтегляне)

Предубеждения и прозрения за стратегическия анализ

Сред специалистите в областта на сигурността съществуват някои силно вкоренени предубеждения за стратегическия анализ. Обикновено се смята, че стратегическият анализ е дългосрочен и фундаментален анализ на висше равнище заради неговата сложност и задълбоченост. Пример за подобна гледна точка е становището, че:

„Стратегическият анализ (strategic intelligence) придвижва анализатора отвъд пространството на всекидневния, рутинния, оперативно насочения разследващ (investigative) анализ, който неизменно има за своя цел определянето на възможните цели (targets-of-opportunity).“ (McDowell 1997:  3).

За да определим правилно обхвата на понятията, свързани с видовете анализ, нека обърнем внимание на някои съществени прозрения, които опровергават традиционните представи за стратегическия анализ, а именно че:

1. Стратегическият анализ може да бъде, но не е дългосрочен анализ.
2. Стратегическият анализ може да разглежда както фундаментални, така и конкретни въпроси.
3. Стратегическият анализ не е равнище на анализа, макар понятието „стратегически анализ“ да се употребява и за обозначаване на стратегическото ниво на анализа.
4. Стратегическият анализ е необходим за разработване на стратегии.
5. Стратегическият анализ може да означава и включва анализ на риска.

Прозрението, че стратегическият анализ не е дългосрочен анализ, дължим на Грегъри Тревертън и Джереми Гез от Корпорация РАНД, които през 2012 г. разглеждат възможностите на стратегическия анализ. Те отбелязват:

„Все пак, стратегическият анализ представлява средство със силен потенциал (potentially powerful tool) за политиците. Тази разработка (these proceedings) използва термина стратегически анализ, като включва в него и стратегическия и дългосрочния анализ, но трябва да се признае, че макар двата [вида анализ – стратегически и дългосрочен] да са близки [по съдържание], [те] не са едни и същи. Стратегическият анализ обикновено е дългосрочен по обхват, но не е задължително да бъде винаги такъв: той понякога показва възможния избор в широкия, но непосредствен контекст на други проблеми и техните влияния.“ (Treverton, Ghez 2012: 1-2).

В думите на двамата автори откриваме също прозрението, че стратегическият анализ може да разглежда както фундаментални, така и конкретни въпроси, т.е. „непосредствения контекст“, за който обикновено се смята, че попада в обхвата на оперативния, всекидневния, конкретния анализ. 

До прозрението, че стратегическият анализ не е сам по себе си равнище, ни помагат да стигнем отново същите двама автори, които констатират:

„Дори във всекидневната работа, когато политиците са заети с конкретни въпроси [което обикновено се приема, че е в обхвата на оперативния анализ], анализът на тенденциите и евентуалните удари [което обикновено се приема, че е в обхвата на стратегическия анализ] може да изиграе полезна роля.“ (Treverton, Ghez 2012: 12). 

Логическо следствие е, че оперативният, респ. всекидневният, анализ не се различава съществено от стратегическия. 

Прозрението, че стратегическият анализ е необходим за разработване на стратегии, Грегъри Тревертън и Джереми Гез споделят по следния начин:

„Стратегическото планиране използва стратегическия анализ за разработване на жизнени (robust) стратегии и за хеджиране [1] срещу нежелани случайности (contingencies). Примерите за последното варират от обичайните финансови инструменти – напр. фючърсни пазари, хеджиране срещу риска за валутния обмен, – до по-спорни подходи, като отговора на азиатските страни на регионалната финансова криза и на външната политика на Турция на „нулеви проблеми“.“ (Treverton, Ghez 2012: 15; срв. McDowell 2009: 13-17 etc.).

В думите на двамата автори откриваме също прозрението, че стратегическият анализ може да означава и включва анализ на риска, доколкото този вид анализ разглежда „нежелани случайности“, „хеджиране срещу риска“ и свързани с тях събития и последици.

Потвърждение, че стратегическият анализ може да означава и включва анализ на риска, намираме у Ребека Уелс и Чарлз Уелс от Университета в Дейтън. През 2011 г. двамата автори приспособяват бизнес модел на General Electric към модел за управление на портфолиото на академични програми. В изследването си те разкриват трудностите пред университетите, техните академични програми и бюджетиране (вж./см. Wells, Wells 2011; срв. McDowell 2009: 5-8). Изтъкват специално ролята на стратегическия анализ за разпределението на недостигащите ресурси:

„Университетите работят в турбулентна среда, характеризираща се с трудни икономически условия, нестабилни финансови пазари, намалено федерално и щатско субсидиране, ограничения във възможностите за наемане на работа и непостоянно студентско търсене [...]. Изправени пред промените в средата, които са изцяло извън контрола на институцията (макротенденциите), университетските администратори трябва да разчитат на стратегическия анализ, за да насочат разпределението на оскъдните и скъпи ресурси. Чрез разпределение на стратегическите ресурси университетските администратори са способни да поддържат ясно и стойностно отличително предимство спрямо конкуренцията и да увеличат вероятността за справяне с дългосрочните организационни цели, съвместими с мисията на институцията.“ (Wells, Wells 2011: 2). [2]

Доколкото според двамата автори стратегическият анализ спомага за разпределение и оползотворяване на недостигащи ресурси, то по същество той представлява анализ на риска. В този смисъл, „анализът на риска“ е вид стратегически анализ.

За да изградим собствена класификация на видовете анализ, са ни необходими още някои уточнения:

Първо. Съществуват т.нар. „равнища на сигурността“. Николай Слатински разграничава пет такива нива: сигурност на индивида; сигурност на група от индивиди; сигурност на държавата; сигурност на общност от държави; сигурност на света (Слатински 2010: 5 и сл.). В този смисъл, говорим за: индивидуална, групова, държавна, международна (см. междудържавна) и глобална сигурност. За краткост, без да влизаме в излишна полемика, следва да отбележим, че качествените характеристики на международната и глобалната сигурност притежават едно и също съдържание. Затова можем да разглеждаме понятията „международна...“ и „глобална сигурност“ като почти тъждествени, разбира се, с количествено разграничение в зависимост от това дали говорим съответно за сигурност на група държави или за сигурността на всички държави по света. В този ред на мисли можем да редуцираме нивата на сигурност до следните четири: лична, групова, национална и международна.

Второ. Приемаме, че при всички видове сигурност и на всички нива сигурността притежава и недържавни характеристики.

Трето. Съществуват определени критерии за разграничаване на академичния (научен) и разузнавателния анализ. За краткост, тук няма да се спираме на различните систематизации, предложени от експертите. Вместо това, можем да приемем своеобразно обобщение на тези разграничения, което се основава, нека кажем, на „общественото предназначение“ на анализа и което изглежда така:

Табл. 1. Разграничение между академичен и разузнавателен анализ

Четвърто. Според съдържанието им разузнавателните анализи могат да бъдат разделени на:

• сигнален анализ: анализ на конкретни събития и процеси, спрямо които са необходими неотложни действия;
• оценъчен анализ: анализ на значението на даден проблем;
• фундаментален анализ: анализ на основни събития, явления и процеси;
• специализиран анализ: анализ в конкретна тематична област, респ. психологически, технически и пр. анализ (идея: Търкаланов 2003: 79-80).

Пето. Според периодичността на изготвянето им, анализите могат да бъдат разделени на: периодични, непериодични; текущи анализи (с цел проследяване на определено развитие) и ad hoc анализ (по конкретен случай, идея: Krizan 1999: 9; Търкаланов 2003: 79).

Видове анализ

С посочените уточнения, както и с всичко казано до тук, имаме основания да построим собствена най-обща класификация за видовете анализ според:

1. Сферата на дейност: политически, социетален, [3] икономически, екологически, технологически и кроссекторен анализ.
2. Времевата насоченост: ретроспективен, актуален и перспективен анализ. Става дума за анализ на факти и събития: от минало към настояще – при ретроспективния анализ; в настоящето – при актуалния анализ, и от настояще към бъдеще – при перспективния анализ.
3. Времевия хоризонт: дълго-, средно- и краткосрочен анализ.
4. Общественото предназначение: академичен и разузнавателен анализ.
5. Обхвата: анализ на външната и вътрешната среда, анализ на външната среда, анализ на вътрешната среда, анализ на отношението външна-вътрешна среда.
6. Равнището на сигурност: анализ на личната сигурност, анализ на груповата сигурност, анализ на националната сигурност, анализ на международната сигурност, анализ на отношението между равнищата на сигурност.
7. Отношението „сигурност – несигурност“: анализ на сигурността, анализ на несигурността, анализ на предизвикателството, анализ на опасността, анализ на заплахата, анализ на риска и съответните анализи, при които се съпоставят сигурността, несигурността, опасността, заплахата и риска заедно или поотделно.
8. Проблемната насоченост: сигнален, оценъчен, фундаментален и специализиран анализ.
9. Периодичността: периодичен, непериодичен, текущ и ad hoc анализ.
10. Аналитичното равнище: стратегически, тактически, оперативен и ситуационен анализ (вж. по-долу „Аналитични равнища“).

Видовете анализ, обособени по различните критерии, могат да бъдат съчетани в разновидности от типа „стратегически анализ на националната сигурност“, „сигнален оперативен анализ“, „анализ на предизвикателствата във вътрешната среда“ и пр.

Аналитични равнища

Основният въпрос при определяне на аналитичните равнища е:

„Какво представлява в същността си
стратегическият анализ?“

Юрий Търкаланов обособява стратегическия разузнавателен анализ като равнище на анализа въз основа на няколко критерия: „обем на използваната информация; степен на обхващане на източниците; степен на обобщаване на информацията; степен на обхващане на социалната активност, в т.ч. разузнавателната активност и активност на други рискови за сигурността фактори; ниво на взиманите на базата на анализа решения и резултатите от тях по мащаб и време“. Според автора, за разлика от тактическия, стратегическият анализ използва максимално достъпната информация от максимален брой източници, като разглежда тенденции и закономерности и „обслужва висшите органи на държавната власт и управлението на специалните служби“ (Търкаланов 2012: 62-63).

Според Дон Макдауъл:

„Стратегическият разузнавателен анализ може да се разглежда като особена форма на проучване, което обхваща всеки проблем на такова равнище, каквото е необходимо, за да разкрие заплахи, рискове и възможности по начин, който подпомага определянето на [съответните] програми и политики.“ (McDowell 2009: 5).

За същия автор, без да узурпира вземането на решения, стратегическият анализ в правоприлагащите органи идентифицира рисковете и заплахите за обществената безопасност и ред и представлява преглед на способностите, уязвимостите, тенденциите и намеренията на криминалния контингент (McDowell 1997: 8).

Според Фил Уилямс, Кейси Дънлийви и Тим Шимийл, стратегическият разузнавателен анализ в областта на интернет сигурността е ориентиран по-скоро „отгоре-надолу“, отколкото „отдолу-нагоре“, и съдържа: цялостна оценка на заплахата; оценки на заплахата по сектори; анализ на тенденциите във връзка със заплахите и уязвимостите; оценки на потенциалната вреда; категоризиране и разграничаване на атаките и атакуващите; идентифициране на аномалиите и анализ на бъдещата среда в Мрежата (Williams et al. 2002).

Краткият преглед на влаганото съдържание в понятието „стратегически анализ“ и направените преди това уточнения ни позволяват да дадем следното определение:

Стратегическият анализ изследва взаимодействията в средата за сигурност, очертава възможностите за достъп до необходимите ресурси, посочва проявите на несигурност или вероятността от нейната поява и определя стратегиите за сигурност.

В широк смисъл „стратегическият анализ“ обхваща в максимална степен средата за сигурност (външна и вътрешна), всички аспекти (измерения) на сигурността и несигурността. 

В тесен смисъл „стратегическият анализ“ обхваща крайния аналитичен продукт, предназначен за стратегическото ръководство на дадена организация за целите на стратегическото планиране и разработването на стратегия на организацията. 

Затова под „стратегически анализ“ в широк смисъл разбираме „анализ на несигурността изобщо“, а под „стратегически анализ“ в тесен смисъл разбираме „анализ за целите на стратегическото ръководство“.

Разглеждаме стратегическия анализ като равнище на анализа, което обхваща средата в нейната цялост с оглед появата на несигурност. Анализът на стратегическо равнище е анализ с най-голям обхват. Спецификата му произтича повече от мащабността и в по-малка степен от връзката му със стратегическото ръководство на дадена организация. Приемането на връзката на анализа със стратегическото ръководство означава да приемем най-високото управленско ниво при администрирането на дадена организация за критерий, който определя нивото в анализа като „стратегическо“. Подобен критерий противоречи на наблюденията и уточненията, споделени по-горе. За нас такъв подход не произтича от същността и особеностите на самия анализ и затова е израз на неразбиране или най-малкото на недоразумение, свързано с „администрирането на анализа“.

Ако приемем, че стратегическият анализ е равнище на анализ с най-голям обхват, то кои са другите равнища?

Различни експерти обособяват още едно или две, и дори повече нива: тактическо, оперативно или/и оперативно-тактическо и пр. (срв. McDowell 2009: 13-19; Johnson, ed., et al. 2006: 135-136 etc.; и др.). Многообразието от мнения е свидетелство за липсата на общоприет критерий за обособяване на аналитичните нива. Поне две изследвания, обаче, ни дават възможност да съкратим прегледа на множеството концепции и да се съсредоточим върху четири основни равнища на анализа – това са разработката на Фил Уилямс, Кейси Дънлийви и Тим Шимийл за интернет сигурността и ръководството на Робърт Дейвид Стийл Вивас за разузнаването по открити източници и провеждането на военни операции (вж. Williams et al. 2002; Steele 2004: 8-9). [4]

В контекста на тези изследвания, всеобхватността на стратегическия анализ изисква да направим следващата стъпка – да анализираме самите условия и фактори (причини и източници), чието влияние може да породи или поражда несигурност. За нас, Уилямс, Дънлийви и Шимийл описват подобен анализ, като го наричат „тактически разузнавателен анализ“. Този анализ свързва макронивото (на стратегическия анализ) с микронивото на всеки конкретен случай [на несигурност] и представлява междинно ниво между макро- и микронивото на анализ. Тактическият анализ обхваща:

• анализ на клъстъра и модела (pattern) за разпознаване на методите на проникване, сходствата в целите и профилите на извършителите (хакери или инсайдъри); 
• анализ на провокациите и реакциите с оглед оценка на евентуалното поведение на проникващите чужди агенти при очаквани и неочаквани от тях събития, за прилагане на проактивен подход при разкриване и противодействие на тяхната активност;
• анализ на [конкретните промени в] средата (Williams et al. 2002).

От гледна точка на военните операции, Робърт Стийл нарича съответното равнище на анализа „оперативно“, но влага аналогично по смисъл съдържание с това на Уилямс, Дънлийви и Шимийл за тактическия анализ. Робърт Стийл включва в него анализ на средата по време и място, анализ на особеностите на взаимодействие в нея (nature of engagements), анализ на устойчивостта, осигуреността с ресурси, състоянието на собствената вътрешна среда и пр. (вж./срв. Steele 2004: 8-9). 

Уилямс, Дънлийви и Шимийл наричат следващото аналитично равнище „оперативен анализ“, но влагат в понятието друго съдържание:

„Оперативният разузнавателен анализ се припокрива с разследването и често е ориентиран спрямо единичен случай. Той включва технологични оценки на методите, използвани за проникване, конкретни разследвания срещу агенти на проникване (intruders) и т.н. Важен компонент на оперативния анализ е идентифицирането на особена уязвимост или уязвимости, което би могло да бъде използвано за изготвяне на указания как уязвимостта или уязвимостите да бъдат минимизирани или премахнати. Друг компонент на оперативния анализ е потенциалната възможност да предостави описание на проникването по време на или малко след неговото извършване.“ (Williams et al. 2002).

Робърт Стийл нарича това равнище на анализа „тактическо“, но влага аналогично по смисъл съдържание с вложеното от Уилямс, Дънлийви и Шимийл за оперативния анализ. Според Робърт Стийл на това равнище изследваме прилагането на „определена сила във фиксирано място и време“, състоянието на собствените (военни) способности и защита, промените, отразяващи се на съгласуваността и операциите [5] (вж./срв. Steele 2004: 8-9).

Според Робърт Стийл съществува и т.нар. „техническо равнище на анализ“. В контекста на военните операции, на това равнище се разглеждат конкретни поражения: смъртност на военния състав, жертви сред цивилното население, разрушения на инфраструктурата и пр. (Steele 2006: 50). Внимателният прочит показва, че авторът определя техническото равнище като равнище с най-голяма конкретика, като анализ на конкретна ситуация. В този смисъл можем да наречем посоченото равнище „ситуационен анализ“.

В контекста на казаното до тук, можем да обособим и определим съдържанието на следните аналитични равнища съобразно техния обхват и особености:

Стратегическият анализ е равнище на анализ с най-голям обхват. Представлява комплексен анализ на средата за сигурност, анализ на взаимодействията в средата за сигурност, анализ на необходимите за тези взаимодействия ресурси и влиянието им върху сигурността и евентуалната поява на несигурност.

Тактическият анализ е равнище на анализ с относително голям обхват. Представлява интердисциплинарен анализ на определени сектори в средата за сигурност, анализ на критичните взаимодействия (условия и фактори, причини и източници), чието влияние може да породи или поражда несигурност, свързана с достъпа до необходимите ресурси.

Оперативният анализ е равнище на анализ със строго определен обхват. Представлява специализиран анализ на конкретното влияние на източник на несигурност и на обема от налични ресурси, подложени на това влияние.

Ситуационният анализ е равнище на анализ със строго ограничен обхват. Представлява специфичен анализ на конкретна ситуация и несигурност и свързаната с това потребност от ресурси.

Рис. 1. Аналитични равнища

Запомнете! Разграничението на аналитичните равнища в нашата матрица (рис. 1) е различно от някои широкоприети разграничения. Във военното дело, разузнаването и криминалистиката обикновено се обособяват последователно стратегическо, оперативно и тактическо ниво на анализа.

Посоченото широкоприето разграничение се вижда най-отчетливо във военното дело. В Доктрината на Въоръжените сили на Република България от 2017 г., например, се разглеждат три основни форми на използване на въоръжените сили: кампании, операции и тактически действия. (ДВСРБ 2017: глава 6, съотв. с. 23-26).

Кампанията представлява съвкупност от военни операции с поне една стратегическа цел. (ДВСРБ 2017: § 126-127, съотв. с. 24). 

Операцията е „отделно действие или съвкупност от съгласувани по цел, място и време действия, предназначени за постигане на общ ефект и желано крайно състояние“, при което планирането на операциите се извършва на три нива: стратегическо, оперативно и тактическо. (ДВСРБ 2017: § 128-130, 190, съотв. с. 24 и 33). 

Тактическите действия [6]  са вид операции за постигане на основни или второстепенни задачи или/и цели. (ДВСРБ 2017: § 130 и 135, съотв. с. 24 и 25). 

Планирането и провеждането на военни кампании, операции и тактически действия се извършва във всички случаи след анализ на съответното равнище, в последователността „стратегическо – оперативно – тактическо“ ниво на анализ.

Как да си обясним различията при определяне на аналитичните равнища?

За да отговорим на този въпрос, нека вземем предвид следното:

Първо. Равнищата на анализ, възприети във военното дело и полицейската дейност, са обособени въз основа на целите и задачите, поставяни пред въоръжените сили и полицейските части. Аналитичните равнища, определени за целите и задачите на самия анализ (рис. 1), са обособени въз основа на неговия обхват и произтичат от особеностите му като мисловна дейност.

Второ. Съдържанието на оперативния анализ при военните и полицейските операции в някакъв смисъл съвпада със съдържанието на нашия тактически анализ (рис. 1). Съдържанието на широкоприетата представа за „тактически анализ“ в някакъв смисъл покрива съдържанието на оперативния анализ в нашата матрица (рис. 1).

Трето. Всички понятия, които използваме за осмисляне на представите си за света, имат условен, относителен характер и зависят в много голяма степен от контекста, в който ги възприемаме и употребяваме. С това нашето понятие „тактически анализ“ се различава от понятието „тактически анализ“ при военните и полицейските операции. В нашия случай (рис. 1) контекстът е извършваната мисловна дейност, а във военното и полицейското дело – действията на специални въоръжени формирования.

Четвърто. Каквито и наименования да приемем за отделните равнища, винаги трябва: 

• да имаме ясно съзнание за тяхното съдържание; 
• да виждаме взаимното проникване на нивата в анализа, при което всяко ниво винаги носи характеристиките на друго и изпитва неговото влияние; 
• да осмисляме аналитичните равнища по начин, който да съответства на цялостното ни виждане за спецификата и обхвата на анализа.

Накратко, съобразно обхвата на самия анализ и неговите особености, обособяваме:

1. Стратегически анализ, чийто обект е средата за сигурност, а негов предмет – взаимодействията в нея.
2. Тактически анализ, чийто обект е обособена част от средата за сигурност, а негов предмет – въздействията, които влияят върху сигурността, включително водят до появата на несигурност.
3. Оперативен анализ, чийто обект е конкретното влияние на източник на несигурност, а негов предмет – обема от налични ресурси, подложени на това влияние.
4. Ситуационен анализ, чийто обект е конкретната ситуация, в която се проявяват сигурността и/или несигурността, а негов предмет –  потребността от ресурси, включително потенциалният или/и реалният недостиг на ресурс за постигане на сигурност.

По такъв начин нашата представа за аналитичните нива включва ситуационния в оперативния, оперативния в тактическия, тактическия в стратегическия анализ като интегрирани едно в друго равнища, йерархично подредени въз основа техния обхват и особености.

Бележки:

[1] Англ. “hedge” – бълг. „преграждам, ограничавам, предпазвам, отбягвам...“ (соб.прев.).

[2] Ако вместо „университет“ и „институция“ поставим „организация“, вместо „университетски администратори“ – „ръководители“, вместо „намалено федерално и щатско субсидиране“ – „намалени бюджетни средства“, вместо „студентско търсене“ – „потребителско търсене“, приведеният цитат звучи така: „Организациите работят в турбулентна среда, характеризираща се с трудни икономически условия, нестабилни финансови пазари, намалени бюджетни средства, ограничения във възможностите за наемане на работа и непостоянно потребителско търсене. Изправени пред промените в средата, които са изцяло извън контрола на организациите (пред макротенденциите), ръководителите им трябва да разчитат на стратегическия анализ, за да насочат разпределението на оскъдните и скъпи ресурси. Чрез разпределение на стратегическите ресурси ръководителите са способни да поддържат ясно и стойностно отличително предимство спрямо конкуренцията и да увеличат вероятността за справяне с дългосрочните организационни цели, съвместими с мисията на организацията.“ (срв. Wells, Wells 2011: 2).

[3] Социеталният анализ е анализ на т.нар. „социетална сигурност“. (м.бел.).

[4] Разбира се, съществуват и други изследвания, но избираме и съпоставяме тези, тъй като се отнасят до две коренно различни сфери – интернет сигурността и конвенционалните военни операции. Последното ни дава възможност за обобщение, което да бъде валидно във всички случаи. (м.бел.).

[5] Т.е. става дума за „единичен случай“ (см. Уилямс, Дънлийви, Шимийл, м.бел.).

[6] От гледна точка на военното дело, тактически действия са наблюдението, разузнаването, проникването, рейдът, сближаването, поразяването, атаката, преследването, маньовърът, контраатаката, оттеглянето, следенето, патрулирането, засадата и др. (ДВСРБ 2017: § 136, съотв. с. 25). Тактическите действия за противодействие и задържане на криминално проявени лица имат сходни характеристики, но и особености, които ги различават от военното дело (вж. по-подробно Jerry H. Ratcliffe. Integrated Intelligence and Crime Analysis: Enhanced Information Management for Law Enforcement Leaders. Second Edition. Washington: Police Foundation – Office of Community Oriented Policing Services (COPS), 7 August 2007, cops.usdoj.gov, PDF, 51 p., access: 30.08.2020. Станчев, Иван Д. Оперативно-бойна подготовка. София: Висш институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност – МВР, 2001, 362 с.).

Източници:

1. ДВСРБ 2017: Доктрина на Въоръжените сили на Република България. Издание (А), ноември 2017 г. Въведена със Заповед на министъра на отбраната № ОХ-1244/ 04.12.2017 г. София: Министерство на отбраната, 2017, mod.bg, PDF, 83 с., достъп: 30.08.2020, url.
2. Слатински 2010: Слатински, Николай. Петте нива на сигурността. Първо издание. София: Военно издателство, 2010, nslatinski.org, 26.11.2010, MSWord, 220 с., достъп: 23.05.2017, url.
3. Търкаланов 2003: Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София: Албатрос, 2003, 140 с.
4. Търкаланов 2012: Търкаланов, Юрий. Стратегически разузнавателен анализ. София: Министерство на вътрешните работи, 2012, PDF, 230 с., публикация, предоставена на 23.09.2012 г. на правата на ръкопис.
5. Johnson, ed., et al. 2006: Johnson, Loch K., ed., et al. Handbook of Intelligence Studies. Edited by Loch K. Johnson. First edition. London and New York: Routledge, Taylor and Francis Group e-Library, 2006, dl.icdst.org, PDF, 401 p., access: 06.10.2019, url.
6. Krizan 1999: Krizan, Lisa. Intelligence Essentials for Everyone. Occasional Paper Number Six. Washington: Joint Military Intelligence College, June 1999, apps.dtic.mil, a476726, PDF, 90 p., access: 11.08.2019, updated reference: apps.dtic.mil, PDF, 90 p., ADA476726, access: 31.10.2021, url.
7. McDowell 1997: McDowell, Don. Strategic Intelligence & Analysis. Guidelines on Methodology & Application. The Intelligence Study Center, 1997, intstudycen.com, PDF, 35 p., access: 04.05.2005.
8. McDowell 2009: McDowell, Don. Strategic Intelligence: A Handbook for Practitioners, Managers and Users. Revised Edition. Scarecrow Professional Intelligence Education Series. Series Editor: Jan Goldman. Lanham, Maryland – Toronto – Plymouth, UK: The Scarecrow Press, Inc., 2009, e-reading.club, PDF, 287 p., access: 17.05.2020.
9. Steele 2004: Steele Vivas, Robert David. Special Operations Forces Open Source Intelligence Handbook. Draft “Strawman” Not Complete Not Staffed. Oakton, Virginia: OSS International Press, 23 June 2004, oss.net, PDF, 125 p., access: 17.05.2020, url.
10. Treverton, Ghez 2012: Treverton, Gregory F., and Jeremy J. Ghez. Making Strategic Analysis Matter. Prepared for the National Intelligence Council. Approved for public release; distribution unlimited. Arlington, Virginia, USA: RAND Corporation, 2012, ISBN: 978-0-8330-5879-9, rand.org, RAND_CF287, PDF, 52 p., access: 14.02.2013, url.
11. Wells, Wells 2011: Wells, Rebecca, and Charles Wells. Academic Program Portfolio Model, Research in Higher Education Journal. Ponte Vedra Beach, FL, USA: Academic and Business Research Instutute, 08.01.2011, aabri.com, PDF, 19 p., access: 17.12.2017, url.
12. Williams et al. 2002: Williams, Phil, et al. Intelligence Analysis for Internet Security. Carnegie Mellon University: Software Engineering Institute, 2002, cert.org, HTML, access: 15.09.2004, url.

© Оригинална публикация: 07.01.2022

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Сигурност и анализ: преосмисляне. София: Studia Analytica, 12.01.2014, ред. 31.10.2021, url.
2. Гюров, Румен. Матричен анализ: въведение. София: Studia Analytica, 22.09.2021, url.
3. Гюров, Румен. Същност на понятието анализ. София: Studia Analytica, 21.11.2021, url.
4. Гюров, Румен. Видове анализ: въведение. София: Studia Analytica, 24.11.2021, url.
5. Гюров, Румен. Ново разбиране за сигурността. София: Studia Analytica, 17.04.2022, url.

Видове анализ: въведение

Румен Гюров

(изтегляне)

Според Юрий Курносов и Павел Конотопов видовете анализ се характеризират с голямо разнообразие и включват такива видове като: анализ на показателите за ефективност, контент-анализ, графичен, дискриминативен, дисперсионен, експертен, клъстърен, концептуален, корелационен, лингвистичен, логико-лингвистичен, логически, причинно-следствен, ресурсен, ретроспективен, семантичен, сравнителен, статистически, структурен, теоретико-вероятностен, факторен анализ и др. Авторите отбелязват, че независимо от тяхното многообразие, при отделните видове анализ се използва сходен методологически апарат, като различията помежду им често се изразяват само в терминологията (Курносов, Конотопов 2004: 28-29).

Юрий Търкаланов говори за разузнавателен анализ, в който определя следните видове:

• стратегически и тактически (оперативен) анализ, съобразно равнището на анализа;
• военен, военнополитически, икономически, политически, социален и социално-икономически анализ, съобразно сферата на човешка дейност, която анализът обхваща;
• детерминационен, корелационен и регресионен анализ, съобразно вида математически анализ;
• криптоанализ, телеметричен и визуален анализ, съобразно особеностите на вида технически анализ;
• диагностичен и прогностичен анализ и анализ на закономерностите, съобразно съдържанието, насочеността и задълбочеността на анализа, „степента на „проникване“ в реалността“ (Търкаланов 2012: 62-63; Търкаланов 2003: 44, 62-63, 101).

Според Лиса Кризан видовете краен разузнавателен продукт [см. анализ] се делят на:

• биографичен, военен, географски, икономически, научно-технически, политически, социологически, транспортен и комуникационен анализ, т.е. според темата, която засягат;
• проучване, текущ, оценъчен, оперативен, научно-технически и предупредителен анализ, т.е. според предназначението, с което са изготвени (Krizan 1999: 9; also in: Clift et al. 2005: 28).

За да получим още по-изчерпателна, но и по-ясна представа за многообразието на видовете анализ, е необходимо да направим някои уточнения:

Първо. Съществуват понятията „разузнавателен...“ и „стратегически анализ“. Обикновено „разузнавателен“ наричаме анализа, извършван от държавните специални служби – служби за сигурност, военни и цивилни разузнавателни и контраразузнавателни служби. Понятието „стратегически анализ“ вероятно срещаме повече сред експертите от т.нар. „тинк танкове“, „мозъчни центрове“, „центрове...“ или „институти за стратегически изследвания“ и пр., които могат да бъдат както държавни, така и частни. „Стратегическият анализ“ е централно понятие в различни дисциплини, развивани и преподавани в държавни и частни академии и университети, както и като част от дейността на големи частни компании.

Второ. Разликата между разузнавателния и стратегическия анализ се състои в различните им гледни точки и предназначението им. В специалните служби разузнавателният анализ е съсредоточен повече върху отрицателното влияние на несигурността върху обществото, а резултатите му се използват за вземане на решения и предприемане на действия в рамките на определени законови правомощия. Затова често разузнавателният анализ има изразен „силов“ акцент. Стратегическият анализ е съсредоточен повече върху възможностите за преодоляване на несигурността, за придобиване на т.нар. „стратегическо превъзходство“, за „изпреварване“ действията на съперника... и пр. Резултатите от стратегическия анализ се използват за реализиране на определен обществен интерес, който може да включва упражняване на определени законови правомощия, но без това да е основното предназначение на анализа.

Трето. Стратегическият анализ се възприема повече като равнище на анализа въобще и в частност на разузнавателния анализ.

Четвърто. И разузнавателният, и стратегическият анализ използват подходи, понятия и методи, заети от различни частнонаучни дисциплини: икономика, мениджмънт, социология, политология, социална и културна антропология и пр. Показателен пример в това отношение са анализите въз основа т.нар. PEST методи.

Пето. И в разузнавателния, и в стратегическия анализ се използват методи като: SWOT анализ, анализ на опасностите (hazards) и оперативността, анализ на отношението печалба-загуба, анализ по сценарии, анализ на съперника (стратегия, планове, намерения, управленски цикъл, силни и слаби страни…), анализ на тенденциите и източниците (trends and patterns), анализ на тенденциите и последиците от тях, анализ на хипотези, дърво на събитията, дърво на грешките и мн.др. (вж./срв. Businessballs: PEST..., 29.09.2019; Davis 2002: 7-8; Segell 2005; Wray et al. 2002).

Шесто. Разбира се, възниква въпросът „Кой е първоначалният формат на анализа?“ Изглежда логичен отговорът, че науката върви пред администрацията в специалните служби, познанието – пред разработките в областта на сигурността, футурологията – пред стратегическото предвиждане и разузнавателното прогнозиране…

Седмо. Направените до тук уточнения не са широко и категорично изразени в специализираната книжнина, затова за тях може да се говори само с известна условност. Изследователи и експерти често разглеждат въпросите за същността на разузнавателния и стратегическия анализ, но приликите и разликите, струва ни се, или не са в центъра на техните проучвания, или се определят погрешно.


Източници:

1. Курносов, Конотопов 2004: Курносов, Юрий Васильевич, и Павел Юрьевич Конотопов. Аналитика: методология, технология и организация информационно-аналитической работы. Москва: Русаки, 2004, klex.ru, DJVU, 516 с., доступ: 08.09.2019, url.
2. Търкаланов 2003: Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София: Албатрос, 2003, 140 с.
3. Търкаланов 2012: Търкаланов, Юрий. Стратегически разузнавателен анализ. София: Министерство на вътрешните работи, 2012, PDF, 230 с., публикация, предоставена на 23.09.2012 г. на правата на ръкопис.
4. Businessballs.com: PEST (PESTLE/STEEPLE) Market Analysis Tool: PEST Analysis Method and Examples, with Free PEST Template, HTML, 07.06.2017, access: 29.09.2019, url.
5. Clift et al. 2005: Clift, A. Denis, et al. Learning with Professionals: Selected Works from the Joint Military Intelligence College. A collection of previously published works by students and members of the faculty of the Joint Military Intelligence College. Washington, D.C.: Joint Military Intelligence College, 17 July 2005, ni-u.edu, PDF, 345 p., access: 11.08.2019, url.
6. Davis 2002: Davis, Jack. Improving CIA Analytic Performance: Strategic Warning. Washington, 2002, au.af.mil, PDF, 9 p., access: 19.09.2009, url.
7. Krizan 1999: Krizan, Lisa. Intelligence Essentials for Everyone. Occasional Paper Number Six. Washington: Joint Military Intelligence College, June 1999, apps.dtic.mil, a476726, PDF, 90 p., access: 11.08.2019, updated reference: apps.dtic.mil, PDF, 90 p., ADA476726, access: 31.10.2021, url.
8. Segell 2005: Segell, Glen. Three Intelligence Methodologies for Border Defence and Border Security. – In: Scientia Militaria: South African Journal of Military Studies, 2005, vol. 3, issue 2, ajol.info, PDF, 23 p., access: 19.03.2010, url.
9. Wray et al. 2002: Wray, Simone, et al. A Risk Management Standard. Extracts from the document PD ISO/IEC Guide 73: 2002 by International Organization for Standardization (ISO) reproduced with the permission of British Standards Institution under license number 2002SK/0313. London: AIRMIC, ALARM, IRM, 2002, theirm.org, PDF, 17 p., access: 07.06.2005, url; access: 25.11.2021, url.

© Оригинална публикация: 24.11.2021

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Към контраразузнавателния анализ. София, Studia Analytica, 04.10.2014, url.
2. Гюров, Румен. Сигурност и анализ: преосмисляне. София, Studia Analytica, 12.01.2014 / 31.10.2021, url.
3. Гюров, Румен. Към контраразузнавателния анализ. София, Studia Analytica, 04.10.2014, url.
4. Гюров, Румен. Същност на понятието анализ. София, Studia Analytica, 21.11.2021, url.
5. Гюров, Румен. Видове и равнища на анализа. София: Studia Analytica, 07.01.2022, url.

Същност на понятието анализ

Румен Гюров

(изтегляне)

В ума на начинаещия има много

възможности. В ума на знаещия – малко.

‒ Шунрю Судзуки

Понятието „анализ“ произхожда от древногръцкото „ἀνάλυσις“ и се превежда като „разтваряне, разлагане, разбор“ (Гръцко-български..., 1972: 62). В българския книжовен език под „анализ“ на първо място се разбира „метод на изследване, чрез който предметът на изследване се разчленява на съставните му части“, [...] или просто „разбор, разглеждане, проучване“ (Малък..., 1998: 32).

Ако приемем, че най-близко до „анализ“ е понятието „разбор“, можем да кажем, че „да анализираме“ означава „да разбираме“! Тогава въпросът „Как анализираме?“ придобива смисъл „Как разбираме?“, т.е. как изследваме, как придобиваме знание за нещата около нас или вътре в нас. 

За да отговорим на този въпрос, е необходимо да разграничим и структурираме нашето разбиране за анализа. При първото възприемане на понятието, ние го отъждествяваме с особен вид мислене. Но анализът, в смисъл на действието „анализиране“, изисква и ред други неща, свързани с мисленето, без самите те (!) да са самото мислене. За да анализираме, т.е. за да мислим аналитично, на нас са ни необходими също:

• мотив, който да ни подтиква да анализираме;
• предмет, който имаме интерес да анализираме;
• данни, които да анализираме;
• умения за анализиране;
• условия, които да ни позволят да анализираме.

Мотивите, предметът, данните, уменията и условията за анализ(-иране) могат да бъдат открити в съдържанието на по-общи понятия като „информационно-аналитична дейност“ или „информационно-аналитична работа“. Посочените понятия се употребяват нашироко в разузнавателната, оперативната и полицейската практика на държавните служби за сигурност и обществен ред. Същото съдържание понякога се влага в понятието „информационно осигуряване“, макар в днешно време то да се свързва по-категорично с информационните технологии и киберсигурността. Можем да срещнем производни или близки на изброените дотук понятия, при това в най-разнообразни съчетания. 

Според Юрий Търкаланов обект на информационната дейност в сферата на националната сигурност са обществените отношения, които определят стабилността и балансираността на социалната система, и взаимодействията ѝ с външната за нея среда. Предмет на информационната дейност според него са три групи данни: базови данни за средата; данни за фактори, относими към националната сигурност, и данни за преодоляване или ограничаване на негативните фактори. Целта е подпомагане вземането на решения от висшите държавни органи за разкриване на опасностите, заплахите и рисковете, за оценка на ресурсите и за разработване на варианти за реакция в сферата на националната сигурност. Като методи на информационната дейност авторът посочва сканирането и мониторинга [т.е. търсенето и наблюдението] и описва етапите на т.нар. разузнавателно-информационен цикъл, свързан с организацията, процедурите и съдържанието на информационното осигуряване (вж. Търкаланов 2003: 31-40, както и сл.; срв. Търкаланов 2012: 53-75).

Михаил Байрактаров определя информационно-аналитичната дейност в организациите за сигурност като вид обществена дейност, която представлява:

„[...] система на събиране, систематизиране, съхраняване, анализиране и предоставяне на обработена и анализирана информация на потребителите от организациите за вътрешна сигурност, на държавни органи, на юридически и физически лица, на обществени организации и политически партии.“ (Байрактаров 2009: гл. I, § 1).

Допитване сред руски експерти, проведено от Юрий Курносов и Павел Конотопов, показва, че в понятието „анализ“ се включва различно съдържание. Ако подредим и представим по смисъл споделените в допитването гледни точки, можем да ги обобщим така:

• Понятието „анализ“ е синоним на „системен анализ“, „диалектическа логика“, „информационно-аналитична работа“ и под.
• Анализът е интелектуално оръжие; начин на мислене и форма на светоусещане, основани на научния подход, и същност на научноизследователската работа.
• Анализът представлява процес на обработка на информация, [вкл.] на разнообразни, непълни и често противоречиви данни.
• Анализът е метод на познание, метод за получаване на ново знание, за превръщане на интуитивните представи в рационално знание, за разкриване на реалния смисъл на нещата, които са предмет на изследване.
• Анализът представлява разделяне на изследван обект на съставните му части и техните взаимовръзки и последващото им обединяване в определена система.
• Анализът се извършва чрез систематизиране, схематизиране, конструиране и моделиране.
• Анализът има за цел да опрости и да разкрие същността, причинно-следствените зависимости, пространствено-времевите връзки или/и противоречията в явленията, предметите и процесите в реалността.
• Анализът определя интелектуалната култура на обществения елит, която този елит използва са управление на обществото.
• Анализът се използва за целите на управлението (см. Курносов, Конотопов 2004: 24-25).

Юрий Курносов и Павел Конотопов поставят понятието „анализ“ в центъра на [приложна] научна дисциплина, която наричат „аналитика“ и която свързва „анализа“ като мислене с широкия контекст на т.нар. „информационно-аналитична работа“. За тях дисциплината „аналитика“ представлява едновременно методология, организация и технология (см. Курносов, Конотопов 2004: 25). Двамата автори дават следното определение на формулираната от тях дисциплина:

„Аналитиката е цялостна съвкупност от принципи за методологическо, организационно и технологическо осигуряване на индивидуалната и колективната мисловна дейност, позволяваща ефективно да се обработва информация с цел усъвършенстване на качеството на наличните и придобиване на нови знания, а също и [за осигуряване] на информационна база за вземане на оптимални управленски решения.“ (Курносов, Конотопов 2004: 28).

Информационно-аналитичната работа според тях обхваща следните седем процеса: определяне на [съответните] цели и задачи [на анализа]; адаптивно управляване събирането на информация; оценяване на получената информация; построяване на модел на предмета на изследване; експериментиране и проверка [на построения модел]; синтезиране на ново знание и довеждане на резултатите от анализа до субекта на управление [структура или лице, оторизирано да взима решения] (Курносов, Конотопов 2004: 26).

Игор Кузнецов разграничава информационната от аналитичната работа. В първата включва „дейността за осигуряване на [съответните] длъжностни лица със сведения, необходими за решаване на възложените им задачи“. Във втората – творческата дейност, „предназначена за оценка на информацията и подготовка на вземането на решение“  (вж. Кузнецов 2001: гл. II).

Сходно виждане за творческия характер на анализа ни дава американската разузнавателна доктрина от 2017 г. в подкрепа на военните операции. Според нея, анализът представлява поредица дедукции, при които се сравнява интегрирана и оценена информация за известни факти и предварителни предположения с цел разпознаване на модели и събития. Анализът се предхожда от получаване, интегриране и оценка на съответната информация, като е последван от нейното интерпретиране (JP 2-01 2017: III-44–III-46). Видно от предложеното разбиране, анализът се възприема предимно като мисловна дейност, предшествана от интензивна информационна работа. Въпреки че тълкуването на данните е също мисловна дейност, цитираната доктрина го оставя извън аналитичния процес.

За Туомо Куоса, напротив, анализът е неделима част от тълкуването и предвиждането. Като се опира на други разработки, авторът представя обща рамка на процеса на прогнозиране, която се състои от следните модули: „входни данни“ (inputs), „предвиждане“ (foresight), „изводи“ (outputs) и „стратегия“. „Предвиждането“ е изградено от звената „анализ“ (analysis), „тълкуване“ (interpretation) и „проучване“ (prospection). Звеното „анализ“ отговаря на въпроса „Какво изглежда се случва?“ и включва анализ на тенденциите, анализ на кръстосаните въздействия, анализ на социалните мрежи, управление на данните и други методи и техники. Звеното „тълкуване“ отговаря на въпроса „Какво наистина се случва?“ и също включва в себе си анализ – причинно-следствен анализ (causal layered analysis) и макроисторически анализ, както и системно мислене, синтез, индукция и др. Звеното „проучване“ (prospection) дава отговор на въпроса „Как могат да се развият нещата?“, като за целта се ползват редица методи и техники, сред които и анализ по сценарии (Kuosa 2014: 44). Така представеното виждане ни поднася объркващо припокриване и подреждане на понятия. Системното мислене, ползването на сценарии и други компоненти на прогнозирането сякаш са събрани механично и поставени извън аналитичния процес. За да преодолеем объркването, можем да приемем, че прогнозирането е мисловен процес, особен вид анализ в широкия смисъл на думата, а неговите компоненти са разновидности на анализа.

Лиса Кризан смята, че разглеждането на „темата „анализ“ означава да се отиде отвъд чисто числената и фактуална информация, към интерпретиране на събитията за целите на вземането на решения“ (Krizan 1999: 2). За нея:

„Анализът не е просто реорганизиране на данните и информацията в нов формат. Най-малко, анализът трябва изцяло да опише явлението, предмет на проучване, въз основа на колкото може повече променливи. На следващото, по-високо ниво на анализа, задълбоченото обяснение на явлението се придобива чрез [разкриване на] значението и въздействията на неговите елементи върху цялото. В идеалния случай, анализът може успешно да ни отведе отвъд описателното и обяснителното ниво към синтез и ефективно убеждение, често назовавано оценка (estimation).“ (Krizan 1999: 29).

С други думи, за Лиса Кризан анализът обхваща организиране на данните и информацията във формат, който да описва и обяснява изучавания предмет въз основа на максимален брой променливи показатели. Аналитичното обяснение следва да разкрие отделните елементи на изучавания предмет и техните въздействия върху предмета като цяло, така че да бъде възможно формулирането на адекватна оценка за предмета на изследване, която да послужи за вземане на съответните решения.

Виждаме, че в зависимост от контекста на употреба, под „анализ“ може да се разбира активност, която определяме като:

• мисловна или/и практическа дейност;
• дейност, работа, процес или/и метод;
• управление, организация, технология или/и осигуряване;
• информационна, аналитична или/и информационно-аналитична;
• съчетание между изброените до тук видове активност.

В този смисъл, можем да говорим за анализа като за аналитична дейност, аналитична работа, аналитичен процес, аналитична процедура и аналитичен метод. Съдържанието на тези понятия е пряко свързано с организацията на анализа, на която е необходимо да обърнем специално внимание. Засега е достатъчно да знаем, че:

Анализът е проучване в подкрепа вземането на решение и представлява мисловна процедура от последователно прилагани методи за оценка на наличната информация. Предполага предприемане и на поредица от практически действия за осигуряване на необходимите данни и удовлетворяване изискванията на неговите потребители.

С такова разбиране за анализа ние можем по-точно и задълбочено да разграничим отделните видове и равнища на анализ, като едновременно с това преодолеем разпространените заблуди, свързани с него.

Източници:

1. Байрактаров 2009: Байрактаров, Михаил Николов. Информационно-аналитичната дейност в системите за сигурност в публичния и частния сектор. София, Нов български университет: Център за изучаване на рисковете и сигурността, 2009, ebox.nbu.bg, HTML, достъп: 04.08.2019, url.
2. Гръцко-български..., 1972: Гръцко-български речник на „катаревуса“ и „димотики“. Автор: Атанас Коджаев. ВТС, 1972, 901 с.
3. Курносов, Конотопов 2004: Курносов, Юрий Васильевич, и Павел Юрьевич Конотопов. Аналитика: методология, технология и организация информационно-аналитической работы. Москва: Русаки, 2004, klex.ru, DJVU, 516 с., доступ: 08.09.2019, url.
4. Малък..., 1998: Малък тълковен речник на българския език. Учебен полилексикон. Автори: доц. д-р Стоян Буров и Пенка Пехливанова. Велико Търново: Слово, 1998, 352 с.
5. Търкаланов 2003: Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София: Албатрос, 2003, 140 с.
6. Търкаланов 2012: Търкаланов, Юрий. Стратегически разузнавателен анализ. София: Министерство на вътрешните работи, 2012, PDF, 230 с., публикация, предоставена на 23.09.2012 г. на правата на ръкопис.
7. JP 2-01 2017: Joint Publication 2-01. Joint and National Intelligence Support to Military Operations.  JP 2-01. Washington, D.C.: Office of the Chairman of the Joint Chiefs of Staff, 5 July 2017, jcs.mil, PDF, 220 p., access: 11.08.2019, url.
8. Krizan, Lisa. Intelligence Essentials for Everyone. Occasional Paper Number Six. Washington: Joint Military Intelligence College, June 1999, apps.dtic.mil, a476726, PDF, 90 p., access: 11.08.2019, updated reference: apps.dtic.mil, PDF, 90 p., ADA476726, access: 31.10.2021, url.
9. Kuosa 2014: Kuosa, Tuomo. Towards Strategic Intelligence. – Foresight, Intelligence, and Policy-Making. National Defense College, Center for Asymmetric Threat Studies, Dynamic Futures, 2014, ec.europa.eu, PDF, 124 p., access: 11.08.2019, url.

© Оригинална публикация: 21.11.2021

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Сигурност и анализ: преосмисляне. София, Studia Analytica, 12.01.2014 / 31.10.2021, url.
2. Гюров, Румен. Матричен анализ на рисковете и сигурността. София, Studia Analytica, 26.10.2014, url.
3. Гюров, Румен. Матричен анализ: въведение. София, Studia Analytica, 22.09.2021, url.
4. Гюров, Румен. Видове анализ. София, Studia Analytica, 24.11.2021, url.

Матричен анализ: въведение

Румен Гюров

(изтегляне)

Никой човек не е способен да ви разкрие нещо повече от онова, което в полусън се таи у вас още от зората на вашето познание. – Халил Джубран

Встъпление

Светът е пълен със загадки, които пробуждат или любопитство, или чувство за несигурност. Или и двете! Искаме едновременно да изберем своето място в многообразието на света и да обхванем неговата безкрайност. Затова свеждаме многообразието до опростен образ и го изпълване с удобен за нас смисъл. Ограничените ни сетива отразяват безкрайността в приемливи за нас очертания и ѝ придаваме завършеност. 

Представите ни за света са представи за смисъл и завършеност. Смисълът и завършеността са наши изобретения. Без смисъл, усещаме света като море от безразличие и потъваме в отчаяние заради собствената ни незначителност. Без завършеност, чувството за нашето несъвършенство се изостря и ни хвърля в бездната на несигурността.

Светът не зависи от нашия смисъл и завършеност... Затова търсенето им, изглежда, е вечно пътешествие... Пътят на познанието преминава през все повече нови и нови смисли и очертания. И тогава се открояват поне четири въпроса с поне четири възможни отговора:

• Какво представлява светът? Питаме, защото очакваме да обхванем неговото многообразие и безкрайност. И възможният отговор е:
• Само чрез анализ!
• Какво представлява анализът? Питаме, защото искаме да знаем как да намерим мястото си в многообразието и безкрайността на света. Възможният отговор е:
• Последователни стъпки по пътя на нашето разбиране за света!
• Как анализираме? Отговор:
• Избираме ярки и устойчиви прояви на случващото се!
• Какво очакваме от анализа?
• Достоверно отражение на света в нашите представи, изпълнено със смисъл и завършеност! Смисълът ни помага да овладеем риска, когато избираме своето място в света. Завършеността ни дава сигурност, когато искаме да се справим с необхватното.

Всеки анализ е подреждане 

Всеки анализ, за да бъде анализ, предполага особен алгоритъм, процедура, структура, т.е. целенасочено осмислена и изградена поредица от мисловни и практически действия. Заради неговия особен алгоритъм, процедура, структура... или както искате назовете поредицата от аналитични действия, нека го наречем „матричен“. Защото понятието „матричен анализ“ е по-подходящо от понятията „алгоритмичен...“, „процедурен...“, „структурен анализ“, които носят различен смисъл от онова, което тук и сега наричаме „матричен анализ“. Но не в смисъл „анализ на матрица“, а „анализ по матрица“, т.е. 

анализ, построен като поредица от стъпки.

Само в посочения смисъл следва да приемем идеята за „матричен анализ“. С нея можем по-лесно да придобием необходимите знания и умения за проучване на риска и сигурността. Но за целта е необходимо да разглеждаме анализа преди всичко като

мисловна процедура.

Смисъл и завършеност

Матричният анализ на риска и сигурността може да бъде ефикасна изследователска методология, само когато ѝ придадем ясно откроен смисъл и завършеност. Затова трябва да имаме предвид следното:

1. Понятието „анализ“ в неговия широк смисъл означава за нас „проучване, изследване“; в тесен смисъл то може да означава „мисловна процедура, познавателен метод“. В зависимост от контекста на изложението, когато говорим за анализ, ние непрекъснато трябва да следим за тези разграничения.

2. Понятието „матричен анализ“ отразява най-точно съдържанието на вида анализ, който извършваме като съзнателно изградена поредица от познавателни действия с определена цел. Може да бъде заместено с понятия като „анализ чрез моделиране“ и „моделен анализ“. Можем да приемем, че „моделът“ е пасивен образ на действителността, а „матрицата“ – активен образец на нашата дейност. Имаме „модел“, чрез който възприемаме действителността, и „матрица“, в която вписваме представата си за действителността и нашите действия съобразно тази представа. Въпрос на умение е да превърнем всеки модел в матрица, всяко пасивно възприятие в активно отношение. Всяка таблица и всяка рисунка, която подрежда нашия анализ, може да бъде едновременно „модел“ и „матрица“ и може да ни послужи за анализ на риска и сигурността.

3. Нашите представи се променят непрекъснато колкото повече опознаваме света. Затова постоянно се променя и съдържанието на понятията, с които го описваме. По тази причина за едно и също понятие откриваме множество определения, които описват нашите представи. Вместо да разглеждаме множеството определения като слабост, недостатък или объркване, можем да приемем, че наличието им е възможност да направим самостоятелен избор на онова съдържание, което най-точно описва нашите представи и съответства на потребностите и способностите ни да анализираме. Критиката към отделни определения допринася за изграждане на умения за критично мислене. Предложените в резултат от критиката определения не бива да се разглеждат нито като окончателни, нито като общоприети, а като подтик за по-нататъшно критично осмисляне.

4. Когато усвояваме и използваме т.нар. „матричен анализ“, пространните обяснения са неизбежни, защото могат най-точно да отразят особеностите в съдържанието на дадените понятия и тяхната критична оценка. Когато говорим за основни понятия, като понятията „сигурност“ и „риск“ например, определенията им е необходимо да бъдат подложени на по-строга критична оценка и съдържанието им да бъде описано по-подробно.

5. При всяко изследване, включително при изследване на риска и сигурността, винаги е желателно да опростяваме нашия изказ за онова, което сме открили и разбрали, да го направим по-достъпен за разбирането от онези, които нямат необходимия опит и не са изкушени в предмета на нашите проучвания. Допълнителните усилия, обаче, са неизбежни за усвояване на терминологията и научните представи, свързани с теорията на познанието, логиката, научната методология, изследванията на риска и сигурността.

6. Сложността и пространността на езика произтичат от сложността на темата, която се разглежда. По-сложните теми, свързани главно с теорията на познанието, предполагат по-усложнен и пространен изказ. И обратното, по-простите теми е необходимо да са на по-достъпен език и с по-кратко съдържание. С най-достъпен език и с най-кратко съдържание могат да бъдат представени, например, експертните и описателните аналитични техники.

7. Всяко понятие в нашия анализ е необходимо да бъде подбрано внимателно, въз основа на установена научна терминология, критична оценка на неговата употреба, с необходимите разграничения и уточнения на неговото съдържание. Подборът и обясненията на понятията следва да са представени в максимално достъпна, но не и в прекалено опростена форма.

8. Винаги е от полза поне за част от понятията предварително да разполагаме с добре усвоен малък речник, кратък набор от общоприети определения, които могат да бъдат използвани като отправна гледна точка в нашите проучвания и подложени на по-нататъшна критична оценка. Например:

Речник

Алгоритъм: [1] система от последователни действия за решаване на дадена задача (Речник..., 1998: 40); [2] процедура за решаване на математическа задача [...] чрез краен брой последователни стъпки, която често включва повторение на операцията (Merriam-Webster: algorithm, 19.09.2021).

Анализ: [1] процес на разлагане на понятие, пропозиция [твърдение], езиков комплекс [израз] или факт на неговите прости или окончателни съставни части (Философски..., 2009: 30); [2] метод на познанието, при който изследваният обект се разделя на съставни части, които се изучават задълбочено отделно (Енциклопедичен..., 2012: 26); [3] изследване, изучаване, издирване, проучване (срв. „анализирам“ и „изследвам“ в Синонимен..., 1999: с. 25 и 327).

Матрица: [1] структурирано отражение на част от действителността, което поставя в определени очертания и подрежда в тях съдържанието на отразената действителност по начин, който позволява тази действителност да бъде управлявана (идея: Гуманитарные: Вячеслав..., 03.10.2019); [2] нещо, в което или от което нещо друго произлиза, развива се или придобива форма (Merriam-Webster: matrix, 03.10.2019).

Модел: [1] образцов екземпляр от изделие или образец за изготвянето му; възпроизведен предмет или схема на нещо (Съвременен..., 1995: 457); [2] аналог на подражание или описание (Речник..., 1998: 523); [3] структурирано отражение на част от действителността (предмет, явление, процес, ситуация), което съдържа нейни съществени свойства и може да бъде представено в мислена, знакова или материална форма (идея: Гуманитарные...: Модель, 03.10.2019); [4] образец, тип (срв. Синонимен..., 1999: с. 427 и 534).

Подход: [1] съвкупност от начини и средства за пристъпване към определен проблем или човек (Съвременен..., 1995: 642); [2] предприемане на предварителни стъпки към конкретна цел (Merriam-Webster: approach, 19.09.2021).

Процедура: [1] официално приет ред на действия (главно в административната сфера) (Речник..., 1998: 663); [2] серия от последователни стъпки в постоянно определен ред (Merriam-Webster: procedure, 19.09.2021).

Структура: [1] разположение и подреждане на частите в едно цяло; [2] строеж, устройство (Речник..., 1998: 768).

9. Ползването на примери за онагледяване на всяко изследване, на прилаганите критерии, аналитични методи и матрици е мощно средство за осмисляне съдържанието на матричния анализ и на основните понятия, които тук ни интересуват – понятията „риск“ и „сигурност“.

Обхват

За да усвоим необходимите знания и умения в областта на матричния анализ на риска и сигурността (МАРС), е необходимо да положим усилия в следните направления:

Първо. Да определим основните понятия:

1. Понятието „анализ“ чрез постигане на разбиране за същността на анализа, видовете анализ, постиженията в осмислянето на анализа, равнищата на анализа, матричния анализ като вид анализ.

2. Понятието „сигурност“ чрез преоценка на общоприетите представи за сигурността, изграждане на собствено определение за сигурността, видовете сигурност, равнищата на сигурността, конвергенцията на сигурността, сърцевината на сигурността – социеталната сигурност и личната сигурност, динамиката на човешките потребности , разграничението между среда за сигурност и оперативна обстановка.

3. Понятието „риск“ чрез преоценка на първоначалните и стандартизираните представи за риска, изграждане на нов подход към преосмисляне на риска, критична оценка на риска като нежелана загуба, провал и вид несигурност, осмисляне на понятието „конфликтно взаимодействие“.

Второ. Да изградим подходяща методология, като очертаем т.нар.:

1. Основи на анализа, изразени чрез понятията „знание“, „познание“, „обект“, „предмет“, „рефлексивен...“ и „рационален подход“.

2. Общонаучни методи: когнитивни, логически и епистемологически методи и системен метод.

3. Структуриращи методи като метод „Син океан“, методи за анализ на макросредата, методи за анализ на микросредата, методи за анализ на организацията, метод на анализ по сценарии, метод на анализ по две оси, методите на SWOT и ACT-ON анализа.

4. Експертни техники – тяхната същност и видове: индивидуални, колективни, ролеви и насочващи техники.

5. Описателни техники като линия на събитията, хоризонт на събитията, диаграма на причинно-следствена връзка, диаграми на причинно-следствени вериги, диаграма „Рибена кост“, диаграма „Папийонка“, диаграма „Торнадо“ и метод ALARP.

Трето. Да въведем подходяща организация, като си изясним:

1. Понятието „информация“, разграничението между данни и информация, между „информация“ и „разузнавателна информация“, начините за обработка и оценка на данните, източниците на данни и информация.

2. Понятието „преценка на риска и сигурността“: технологията на преценката, областите на преценка, т.нар. „умна преценка“, средства за идентифициране на риска и сигурността, формулирането на показатели, измерването и изчисляването на риска и сигурността.

3. Разграниченията между аналитична дейност, работа и процес, аналитична процедура, методи и матрици; подреждането на матричния анализ.

4. Завършването на анализа чрез изготвяне на аналитичен продукт и уточняване на съдържанието и формата на аналитичния продукт.

Съвет

Във всеки миг онзи, който ползва т.нар. „матричен анализ на риска и сигурността“ (МАРС), трябва да осъзнава, че е свободен да приеме или да не приема, заложените в него идеи и съдържание. Свободата да мисли самостоятелно е задължение за всеки истински анализатор! Защото само свободата и дисциплината на самостоятелното мислене могат да осигурят необходимите аналитични знания, умения и резултати!

Само по този начин можем да поемем по пътя на матричния анализ, за да изградим смислена и завършена представа за риска и сигурността.

Източници:

1. Гуманитарные...: Гуманитарные технологии. Аналитический портал, сайт: gtmarket.ru, статьи, ISSN 2310-1792: Вячеслав Сергеевич Дудченко: Методологический микроскоп, url; Модель (автор: Ф. И. Голдберг), url, доступ: 03.10.2019.
2. Енциклопедичен..., 2012: Енциклопедичен речник по логика и семантика. Съставител: проф. д.ф.н. Марин Табаков. София: Звезди, 2012, 512 с.
3. Синонимен..., 1999: Синонимен речник на съвременния български книжовен език. Трето издание. Автори: Милка Николова Димитрова-Павчинска и Ана Николова Спасова-Арнаудова. София: Наука и изкуство, 1999, 1142 с.
4. Философски..., 2009: Философски речник. Превод: ст.н.с. II ст. Владимир Стойчев. София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2009, 904 с.
5. Merriam-Webster: Merriam-Webster Dictionary, site: merriam-webster.com, articles: algorithm; approach; matrix; procedure, accessed: 19.09.2021, url.

© Оригинална публикация: 22.09.2021

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Сигурност и анализ: преосмисляне. София, Studia Analytica, 12.01.2014 / 31.10.2021, url.
2. Гюров, Румен. Свободата на пеперудата. София, Studia Analytica, 01.01.2016, url.
3. Гюров, Румен. Матричен анализ на рисковете и сигурността. София, Studia Analytica, 26.10.2014, url.
4. Гюров, Румен. Същност на понятието анализ. София, Studia Analytica, 21.11.2021, url.

Описателни техники

Румен Гюров

(изтегляне)

Око да види, ръка да пипне.

– българска поговорка

Въведение

В приетите методологии за оценка на риска и неговото управление много често различни диаграми, графики и други изображения се представят като аналитични методи. Подобно на експертните техники, диаграмите, графиките и изображенията няма как да бъдат наречени „методи“. Обратното би означавало, например, под „почерк“ на даден човек да разбираме „писменост“, а в написаното от други хора да виждаме само „драсканици“. С други думи, споделяме мнението, че методът е начин за теоретично осмисляне или за провеждане на научен експеримент (Философский..., 1983: 364-367), а не описание на изградена теория или проведен експеримент.

Eкспертното объркване и смесването на онагледяване с теоретизиране идва от факта, че при всяко изследване имаме потребност да изобразим, да си представим и да представим по разбираем начин структурата на нашето мислене, да изясним за себе си чисто визуално онова, върху което разсъждаваме, да изкараме наяве дори подсъзнателните си нагласи, предпочитания и заблуди. Потребността от визуализация се корени в еволюцията на мозъка, който с развитието на животинските видове се появява и усложнява около зрителните рецептори при низшите организми, за да стигне до своеобразен еволюционен връх при човека.

Без да изчерпваме съществуващите графични изображения, сега се спираме върху най-полезните за нас описателни техники и представяме следното:

Съдържание

• Линия на събитията.
• Хоризонт на събитията.
• Диаграма на причинно-следствена връзка.
• Диаграми на причинно-следствени вериги.
• Диаграма „Рибена кост“ (Диаграма на Ишикава).
• Диаграма „Папийонка“.
• Диаграма „Торнадо“.
• Метод ALARP.
• Препоръчителни източници: БДС EN ISO 31010:2010 – Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009).

Предложените описателни техники са популярни повече като методи за анализ на риска, но (могат да) се използват и при анализ на сигурността. За целите на настоящата разработка те ни позволяват достатъчно изчерпателно да изградим, обогатим, развием и усъвършенстваме уменията си да илюстрираме (онагледим) аналитичния процес, своите знания и резултатите от нашия анализ.

Линия на събитията

Линията на събитията е графично подреждане на хронологията на подбрани по предварително определен критерий събития. Представлява линия, върху която нанасяме последователност от събития, представляващи интерес за нас. Единствената връзка между събитията е времето – от минало през настояще към бъдеще (разбира се, може и в обратен ред). Между самите събития може да няма никаква причинно-следствена връзка. Причинно-следствената връзка се установява предварително, още при подбора на събитията.

В популярните криминални сериали за отвличания, основани върху реална полицейска практика, например, линията на събитията често илюстрира техниката за разкриване на престъпления и предотвратяване на фатален изход. 

В нашия опростен пример имаме разказаната предистория за появата на дисциплината „управление на риска“. Започваме с Цзандзие в Китай през 2650 г. пр.н.е., преминаваме през Лука Пачоли във Флоренция през 1394 г., Пиер дьо Ферма и Блез Паскал във Франция през 1654 г. и стигаме до Франк Найт през 1921 г. в САЩ (рис. 1).

Рис. 1. Линия на събитията:

възникване на представата за риск

В международно приетия стандарт се говори за „дърво на събитията“. Разклоненията на дървото изобразяват възможни положителни и отрицателни последици от дадено събитие, свързани във верига (или мрежа) от събития. Дървото на събитията е излишно усложнена графика на хронологически подредена последователност от случили се събития-причини и възможни събития-последици от тях. По същество става дума за прогнозиране, което би следвало да разглежда повече от два варианта на развитие на рискова ситуация. Затова по-опростеният, по-ясният и по-лесен за прилагане вариант е вместо предлаганото „дърво на събитията“ да ползваме простичката, но полезна „линия на събитията“ (срв. БДС 31010: В.15, фиг. В.3).

Освен дърво на събитията, срещаме и описателни техники като дърво на решенията, дърво на провалите, дърво на грешките, дърво на отказите (вж./срв. БДС 31010: В.13, В.14, фиг. В.2, В.15, фиг. В.3, В.19). Нашите съображения (в известен смисъл дори „възражения“) спрямо изброените техники са същите както по отношение на дървото на събитията. Защото и решенията, и провалите, и грешките, и отказите са събития (рис. 2), които се случват и е възможно да се случат, които могат да имат както положителни, така и отрицателни последици (предимно отрицателни при грешките, провалите и отказите). 

Рис. 2. Линия на събитията:

решенията, провалите, грешките, отказите...

Всяко от решенията, всеки от провалите, всяка от грешките и всеки от отказите са в пряка причинно-следствена връзка с останалите решения, провали, грешки и откази, така че не ни е нужно да усложняваме ясната линия от събития с разклонения, които формализират в лошия смисъл на думата нашето мислене. Установяването на причинно-следствени връзки между тях е „отвъд“ графичното изображение и свързване и е предмет на анализ, който най-често не подлежи на визуализация.

Хоризонт на събитията

Ако искаме да разглеждаме варианти на нашите прогнози или различни сценарии на развитие на рисковата ситуация, по-добър избор от дървото на събитията (решенията, грешките, провалите и отказите) е т.нар. „хоризонт на събитията“ (вж. Rhydderch et al. 2009: 14).

Хоризонтът на събитията е графично подреждане на възможните последици от дадено събитие, възможните сценарии на развитие на дадена рискова ситуация. Затова техниката се прилага в комбинация с анализа по две оси и анализа по сценарии (срв. Rhydderch et al. 2009: 11-14; рис. 3).

Рис. 3. Хоризонт на събитията

(идея: Rhydderch et al. 2009: 14)

Диаграма на причинно-следствена връзка

Каквото и да говорим за аналитични методи и техники, винаги трябва да имаме предвид, че става дума за разкриване на причинно-следствени връзки. Представите за причини и следствия са ни необходими, за да можем да подредим света около нас и в нас, да опростим неговата сложност, да се ориентираме в нашия избор на действие. Линиите в използваните графики визуализират обикновено разсъжденията ни за точно такива връзки и насочват поведението ни спрямо тях. Колкото и да се стремим към опростяване, самото разкриване на причините и следствията представлява сложна задача.

Затова са ни необходими отправни точки, които да ни помогнат да разберем връзката между причина и следствие (вж. напр. БДС 301010: В.16, фиг. В.4, В.17, фиг. В.6). Нашите отправни точки се изразяват в следното:

1. Причината е винаги въздействие, стимул, винаги действие спрямо нещо друго, действие, което предизвиква промяна или застой. 
2. Всяко събитие е следствие от някаква причина, дори да приемем, че е самопораждащо се, то е причина само за себе си. С други думи, всяко събитие е резултат от въздействие.1
3. Всяко събитие (промяна или застой) има своите последици, представлява въздействие, причина за друго събитие, тласък към по-нататъшно развитие, влияние върху условията, в които се случва, т.е. взаимодействие, едновременно причина и следствие.
4. Причинно-следствената връзка е непрекъснат процес от взаимно зависими действия: верига от въздействия, стимули, събития, взаимодействия, развития, влияния, причини-следствия, следствия-причини (рис. 4).

Рис. 4. Диаграма на причинно-следствена връзка

Диаграми на причинно-следствени вериги

Като използваме нашите отправни точки за разбиране на непрекъснатостта на причинно-следствената връзка, можем да построим вериги от събития, причини, следствия, въздействия, стимули, събития, взаимодействия, развития, влияния и пр. (рис. 5; срв. БДС 301010: В.16, фиг. В.4, В.17, фиг. В.6).

Веригата може да бъде проста последователност от събития: причина R – събитие-причина СR – събитие R. Спираме там, където преценим, че е достатъчно за целите на нашия анализ.

Веригата може да изразява и по-сложна причинност: две събития R да причинят едно събитие-причина CR, което да доведе до друго събитие С, и т.н.

Събитията следствия, разбира се, също може да са повече от едно!

Рис. 5. Диаграми на причинно-следствени вериги

Диаграма „Рибена кост“

Друг пример за изобразяване на връзка между множество причини (R) и едно събитие-следствие от тях (C) е диаграмата, наречена „Рибена кост“ заради приликата, която има, с гръбнака на риба (вж. БДС 31010: В.17, фиг. В.5; срв. рис. 6).

Рис. 6. Диаграма „Рибена кост“

(Диаграма на Ишикава)

Въведена е от Каори Ишикава през 1968 г. за целите на управлението на качеството (Wikipedia: Ishikawa..., 14.01.2018).

Диаграма „Папийонка“

„Възелът на папийонката“, според приетия стандарт, или по-просто казано, диаграмата „Папийонка“ е графично изображение на връзките между множество въздействия R, които преминават през защитни контроли, средства и мерки за управление на риска М, предизвикват потенциално опасно събитие Е, чиито последици С, се смекчават чрез прилагане на съответни контроли, средства и мерки N (срв. БДС 31010: В.21, фиг. В.8; рис. 7).

Рис. 7. Диаграма „Папийонка“

Диаграма „Торнадо“

Диаграмата „Торнадо“ е графично изображение, което се предлага за онагледяване на съотношението между печалба и загуба, оценка на възвращаемостта на вложенията и пр. Диаграмата не показва съотношения и разпределения на стойности (срв. Shenkir, Walker 2007: 17-18 etc.; рис. 8).

Рис. 8. Диаграма „Торнадо“

(см. Shenkir, Walker 2007: 17)

В нашия пример става дума за колебания в стойността на борсови акции, изразена в лева (BGN). Имаме пет степени в колебанията: от минус 10 до плюс 10 BGN, както и пет степени на отрицателни колебания, респ. нива на риск от 1 до 5. Диаграмата илюстрира фиксирано моментно състояние, като в нея не се идентифицира обхватът на засегнатия ресурс, нито степента на отрицателно влияние. Диаграмата е подходяща за преценка и на риска, и на сигурността, които представя съответно в отрицателни и положителни стойности.

Метод ALARP

Обикновено оценката на засегнато население при нещастни случаи обикновено се изобразява с т.нар. FN крива (БДС 31010: В.27). Оценката може да се съчетае с т.нар. ALARP. Съкращението ALARP идва от англ. “As Low As Reasonably Practical” (БДС 31010: фиг. В.12) – бълг. „толкова малко, колкото е разумно практически“.2 

Рис. 9. Метод ALARP

(БДС 31010: фиг. В.12)

Можем да приемем, че ALARP представлява метод, с който очертаваме обхвата на всеки засегнат ресурс и който се онагледява по представения тук начин (срв. БДС 31010: фиг. В.12, и рис. 9). Колкото по-голям е обхватът, толкова по-широк е конусът, който го изобразява. Степените на разширяване на конуса (т.е. обхвата) отразяват отделни нива риск. Приемаме, че диаграмата показва фиксирано моментно състояние, реална или очаквана минимална или максимална загуба, заедно с праговите стойности на засегнатия ресурс.

Обобщение

Какво ни дава краткият подбор на описателни техники?

1. Дава ни яснота за предназначението на описателните техники и случаите, когато можем да ги използваме. Във всички случаи трябва да имаме предвид причинно-следствените връзки, които описателните техники изобразяват.
2. В линията (рис. 1 и рис. 2) и хоризонта (рис. 3) на събитията определящо е времето. Причинно-следствените връзки се намират не във времевата последователност, а в критериите за подбор на събитията, които разглеждаме.
3. Диаграмите, изобразяващи причинно-следствени връзки и вериги (рис. 4 и рис. 5), вкл. диаграмите „Рибена кост“ (рис. 6) и „Папийонка“ (рис. 7), показват непрекъснатостта между взаимодействията, въздействията и техните резултати, които също са въздействия и т.н.
4. Диаграмата „Торнадо“ (рис. 8) и методът ALARP (рис. 9) показват моментни състояния, реални или очаквани. Диаграмата „Торнадо“ изобразява по-скоро съотношението между придобиван и застрашен или изгубен ресурс, докато методът ALARP – само обхвата на застрашения ресурс.

Какво следва от тук нататък?

Разполагаме с многообразие от общонаучни, частнонаучни и структуриращи методи, експертни и описателни техники. Резултатите от прилагането им определят нашето поведение, отношение към сигурността, т.нар. апетит към риска, както и нашия избор на въздействие върху средата за сигурност. Извършваме своя избор по предварително определени критерии и го оформяне в решение. За да стигнем до подходящо решение, е необходимо да организираме аналитичния процес така, че да изберем и приемем ефикасна стратегия за определяне на нашето отношение и начин на въздействие върху риска и сигурността. Затова следващата ни логична стъпка е да организираме анализа.

Източници:

1. БДС 31010: EN ISO 31010:2010 – Управление на риска. Методи за оценяване на риска (IEC/ISO 31010:2009).
2. Философский..., 1983: Философский энциклопедический словарь. Главная редакция: акад. Л. Ф. Ильичев, акад. П. Н. Федосеев, д.ф.н. С. М. Ковалев, д.ф.н. В. Г. Панов. Москва: Советская энциклопедия, 1983, 840 с.
3. Ishikawa diagram – Wikipedia article, en.wikipedia.org, access: 14.01.2018, url.
4. Rhydderch et al. 2009: Rhydderch, Alun, et al. Scenario Planning. Guidance Note. Foresight Horizon Scanning Centre, Government Office for Science, October 2009, bis.gov.uk, PDF, pp. 11-13, access: 22.10.2017, url.
5. Shenkir, Walker 2007: Shenkir, William G., and Paul L. Walker. Enterprise Risk Management: Tools and Techniques for Effective Implementation. Montvale, NJ, USA: Institute of Management Accountants, 2007, stjohns.edu, PDF, 34 p., access: 20.01.2018, url.

© Оригинална публикация: 03.08.2019

© Редакция: 06.05.2024

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 98-105, ISBN 978-619-160-943-7.
2. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 163-173, ISBN 978-619-188-457-5.
3. Гюров, Румен. Експертни техники. София: Studia Analytica, 15.07.2019, ред. 02.03.2024, url.