Видове анализ: въведение

Румен Гюров

(изтегляне)

Според Юрий Курносов и Павел Конотопов видовете анализ се характеризират с голямо разнообразие и включват такива видове като: анализ на показателите за ефективност, контент-анализ, графичен, дискриминативен, дисперсионен, експертен, клъстърен, концептуален, корелационен, лингвистичен, логико-лингвистичен, логически, причинно-следствен, ресурсен, ретроспективен, семантичен, сравнителен, статистически, структурен, теоретико-вероятностен, факторен анализ и др. Авторите отбелязват, че независимо от тяхното многообразие, при отделните видове анализ се използва сходен методологически апарат, като различията помежду им често се изразяват само в терминологията (Курносов, Конотопов 2004: 28-29).

Юрий Търкаланов говори за разузнавателен анализ, в който определя следните видове:

• стратегически и тактически (оперативен) анализ, съобразно равнището на анализа;
• военен, военнополитически, икономически, политически, социален и социално-икономически анализ, съобразно сферата на човешка дейност, която анализът обхваща;
• детерминационен, корелационен и регресионен анализ, съобразно вида математически анализ;
• криптоанализ, телеметричен и визуален анализ, съобразно особеностите на вида технически анализ;
• диагностичен и прогностичен анализ и анализ на закономерностите, съобразно съдържанието, насочеността и задълбочеността на анализа, „степента на „проникване“ в реалността“ (Търкаланов 2012: 62-63; Търкаланов 2003: 44, 62-63, 101).

Според Лиса Кризан видовете краен разузнавателен продукт [см. анализ] се делят на:

• биографичен, военен, географски, икономически, научно-технически, политически, социологически, транспортен и комуникационен анализ, т.е. според темата, която засягат;
• проучване, текущ, оценъчен, оперативен, научно-технически и предупредителен анализ, т.е. според предназначението, с което са изготвени (Krizan 1999: 9; also in: Clift et al. 2005: 28).

За да получим още по-изчерпателна, но и по-ясна представа за многообразието на видовете анализ, е необходимо да направим някои уточнения:

Първо. Съществуват понятията „разузнавателен...“ и „стратегически анализ“. Обикновено „разузнавателен“ наричаме анализа, извършван от държавните специални служби – служби за сигурност, военни и цивилни разузнавателни и контраразузнавателни служби. Понятието „стратегически анализ“ вероятно срещаме повече сред експертите от т.нар. „тинк танкове“, „мозъчни центрове“, „центрове...“ или „институти за стратегически изследвания“ и пр., които могат да бъдат както държавни, така и частни. „Стратегическият анализ“ е централно понятие в различни дисциплини, развивани и преподавани в държавни и частни академии и университети, както и като част от дейността на големи частни компании.

Второ. Разликата между разузнавателния и стратегическия анализ се състои в различните им гледни точки и предназначението им. В специалните служби разузнавателният анализ е съсредоточен повече върху отрицателното влияние на несигурността върху обществото, а резултатите му се използват за вземане на решения и предприемане на действия в рамките на определени законови правомощия. Затова често разузнавателният анализ има изразен „силов“ акцент. Стратегическият анализ е съсредоточен повече върху възможностите за преодоляване на несигурността, за придобиване на т.нар. „стратегическо превъзходство“, за „изпреварване“ действията на съперника... и пр. Резултатите от стратегическия анализ се използват за реализиране на определен обществен интерес, който може да включва упражняване на определени законови правомощия, но без това да е основното предназначение на анализа.

Трето. Стратегическият анализ се възприема повече като равнище на анализа въобще и в частност на разузнавателния анализ.

Четвърто. И разузнавателният, и стратегическият анализ използват подходи, понятия и методи, заети от различни частнонаучни дисциплини: икономика, мениджмънт, социология, политология, социална и културна антропология и пр. Показателен пример в това отношение са анализите въз основа т.нар. PEST методи.

Пето. И в разузнавателния, и в стратегическия анализ се използват методи като: SWOT анализ, анализ на опасностите (hazards) и оперативността, анализ на отношението печалба-загуба, анализ по сценарии, анализ на съперника (стратегия, планове, намерения, управленски цикъл, силни и слаби страни…), анализ на тенденциите и източниците (trends and patterns), анализ на тенденциите и последиците от тях, анализ на хипотези, дърво на събитията, дърво на грешките и мн.др. (вж./срв. Businessballs: PEST..., 29.09.2019; Davis 2002: 7-8; Segell 2005; Wray et al. 2002).

Шесто. Разбира се, възниква въпросът „Кой е първоначалният формат на анализа?“ Изглежда логичен отговорът, че науката върви пред администрацията в специалните служби, познанието – пред разработките в областта на сигурността, футурологията – пред стратегическото предвиждане и разузнавателното прогнозиране…

Седмо. Направените до тук уточнения не са широко и категорично изразени в специализираната книжнина, затова за тях може да се говори само с известна условност. Изследователи и експерти често разглеждат въпросите за същността на разузнавателния и стратегическия анализ, но приликите и разликите, струва ни се, или не са в центъра на техните проучвания, или се определят погрешно.


Източници:

1. Курносов, Конотопов 2004: Курносов, Юрий Васильевич, и Павел Юрьевич Конотопов. Аналитика: методология, технология и организация информационно-аналитической работы. Москва: Русаки, 2004, klex.ru, DJVU, 516 с., доступ: 08.09.2019, url.
2. Търкаланов 2003: Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София: Албатрос, 2003, 140 с.
3. Търкаланов 2012: Търкаланов, Юрий. Стратегически разузнавателен анализ. София: Министерство на вътрешните работи, 2012, PDF, 230 с., публикация, предоставена на 23.09.2012 г. на правата на ръкопис.
4. Businessballs.com: PEST (PESTLE/STEEPLE) Market Analysis Tool: PEST Analysis Method and Examples, with Free PEST Template, HTML, 07.06.2017, access: 29.09.2019, url.
5. Clift et al. 2005: Clift, A. Denis, et al. Learning with Professionals: Selected Works from the Joint Military Intelligence College. A collection of previously published works by students and members of the faculty of the Joint Military Intelligence College. Washington, D.C.: Joint Military Intelligence College, 17 July 2005, ni-u.edu, PDF, 345 p., access: 11.08.2019, url.
6. Davis 2002: Davis, Jack. Improving CIA Analytic Performance: Strategic Warning. Washington, 2002, au.af.mil, PDF, 9 p., access: 19.09.2009, url.
7. Krizan 1999: Krizan, Lisa. Intelligence Essentials for Everyone. Occasional Paper Number Six. Washington: Joint Military Intelligence College, June 1999, apps.dtic.mil, a476726, PDF, 90 p., access: 11.08.2019, updated reference: apps.dtic.mil, PDF, 90 p., ADA476726, access: 31.10.2021, url.
8. Segell 2005: Segell, Glen. Three Intelligence Methodologies for Border Defence and Border Security. – In: Scientia Militaria: South African Journal of Military Studies, 2005, vol. 3, issue 2, ajol.info, PDF, 23 p., access: 19.03.2010, url.
9. Wray et al. 2002: Wray, Simone, et al. A Risk Management Standard. Extracts from the document PD ISO/IEC Guide 73: 2002 by International Organization for Standardization (ISO) reproduced with the permission of British Standards Institution under license number 2002SK/0313. London: AIRMIC, ALARM, IRM, 2002, theirm.org, PDF, 17 p., access: 07.06.2005, url; access: 25.11.2021, url.

© Оригинална публикация: 24.11.2021

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Към контраразузнавателния анализ. София, Studia Analytica, 04.10.2014, url.
2. Гюров, Румен. Сигурност и анализ: преосмисляне. София, Studia Analytica, 12.01.2014 / 31.10.2021, url.
3. Гюров, Румен. Към контраразузнавателния анализ. София, Studia Analytica, 04.10.2014, url.
4. Гюров, Румен. Същност на понятието анализ. София, Studia Analytica, 21.11.2021, url.
5. Гюров, Румен. Видове и равнища на анализа. София: Studia Analytica, 07.01.2022, url.