Същност на понятието анализ

Румен Гюров

(изтегляне)

В ума на начинаещия има много

възможности. В ума на знаещия – малко.

‒ Шунрю Судзуки

Понятието „анализ“ произхожда от древногръцкото „ἀνάλυσις“ и се превежда като „разтваряне, разлагане, разбор“ (Гръцко-български..., 1972: 62). В българския книжовен език под „анализ“ на първо място се разбира „метод на изследване, чрез който предметът на изследване се разчленява на съставните му части“, [...] или просто „разбор, разглеждане, проучване“ (Малък..., 1998: 32).

Ако приемем, че най-близко до „анализ“ е понятието „разбор“, можем да кажем, че „да анализираме“ означава „да разбираме“! Тогава въпросът „Как анализираме?“ придобива смисъл „Как разбираме?“, т.е. как изследваме, как придобиваме знание за нещата около нас или вътре в нас. 

За да отговорим на този въпрос, е необходимо да разграничим и структурираме нашето разбиране за анализа. При първото възприемане на понятието, ние го отъждествяваме с особен вид мислене. Но анализът, в смисъл на действието „анализиране“, изисква и ред други неща, свързани с мисленето, без самите те (!) да са самото мислене. За да анализираме, т.е. за да мислим аналитично, на нас са ни необходими също:

• мотив, който да ни подтиква да анализираме;
• предмет, който имаме интерес да анализираме;
• данни, които да анализираме;
• умения за анализиране;
• условия, които да ни позволят да анализираме.

Мотивите, предметът, данните, уменията и условията за анализ(-иране) могат да бъдат открити в съдържанието на по-общи понятия като „информационно-аналитична дейност“ или „информационно-аналитична работа“. Посочените понятия се употребяват нашироко в разузнавателната, оперативната и полицейската практика на държавните служби за сигурност и обществен ред. Същото съдържание понякога се влага в понятието „информационно осигуряване“, макар в днешно време то да се свързва по-категорично с информационните технологии и киберсигурността. Можем да срещнем производни или близки на изброените дотук понятия, при това в най-разнообразни съчетания. 

Според Юрий Търкаланов обект на информационната дейност в сферата на националната сигурност са обществените отношения, които определят стабилността и балансираността на социалната система, и взаимодействията ѝ с външната за нея среда. Предмет на информационната дейност според него са три групи данни: базови данни за средата; данни за фактори, относими към националната сигурност, и данни за преодоляване или ограничаване на негативните фактори. Целта е подпомагане вземането на решения от висшите държавни органи за разкриване на опасностите, заплахите и рисковете, за оценка на ресурсите и за разработване на варианти за реакция в сферата на националната сигурност. Като методи на информационната дейност авторът посочва сканирането и мониторинга [т.е. търсенето и наблюдението] и описва етапите на т.нар. разузнавателно-информационен цикъл, свързан с организацията, процедурите и съдържанието на информационното осигуряване (вж. Търкаланов 2003: 31-40, както и сл.; срв. Търкаланов 2012: 53-75).

Михаил Байрактаров определя информационно-аналитичната дейност в организациите за сигурност като вид обществена дейност, която представлява:

„[...] система на събиране, систематизиране, съхраняване, анализиране и предоставяне на обработена и анализирана информация на потребителите от организациите за вътрешна сигурност, на държавни органи, на юридически и физически лица, на обществени организации и политически партии.“ (Байрактаров 2009: гл. I, § 1).

Допитване сред руски експерти, проведено от Юрий Курносов и Павел Конотопов, показва, че в понятието „анализ“ се включва различно съдържание. Ако подредим и представим по смисъл споделените в допитването гледни точки, можем да ги обобщим така:

• Понятието „анализ“ е синоним на „системен анализ“, „диалектическа логика“, „информационно-аналитична работа“ и под.
• Анализът е интелектуално оръжие; начин на мислене и форма на светоусещане, основани на научния подход, и същност на научноизследователската работа.
• Анализът представлява процес на обработка на информация, [вкл.] на разнообразни, непълни и често противоречиви данни.
• Анализът е метод на познание, метод за получаване на ново знание, за превръщане на интуитивните представи в рационално знание, за разкриване на реалния смисъл на нещата, които са предмет на изследване.
• Анализът представлява разделяне на изследван обект на съставните му части и техните взаимовръзки и последващото им обединяване в определена система.
• Анализът се извършва чрез систематизиране, схематизиране, конструиране и моделиране.
• Анализът има за цел да опрости и да разкрие същността, причинно-следствените зависимости, пространствено-времевите връзки или/и противоречията в явленията, предметите и процесите в реалността.
• Анализът определя интелектуалната култура на обществения елит, която този елит използва са управление на обществото.
• Анализът се използва за целите на управлението (см. Курносов, Конотопов 2004: 24-25).

Юрий Курносов и Павел Конотопов поставят понятието „анализ“ в центъра на [приложна] научна дисциплина, която наричат „аналитика“ и която свързва „анализа“ като мислене с широкия контекст на т.нар. „информационно-аналитична работа“. За тях дисциплината „аналитика“ представлява едновременно методология, организация и технология (см. Курносов, Конотопов 2004: 25). Двамата автори дават следното определение на формулираната от тях дисциплина:

„Аналитиката е цялостна съвкупност от принципи за методологическо, организационно и технологическо осигуряване на индивидуалната и колективната мисловна дейност, позволяваща ефективно да се обработва информация с цел усъвършенстване на качеството на наличните и придобиване на нови знания, а също и [за осигуряване] на информационна база за вземане на оптимални управленски решения.“ (Курносов, Конотопов 2004: 28).

Информационно-аналитичната работа според тях обхваща следните седем процеса: определяне на [съответните] цели и задачи [на анализа]; адаптивно управляване събирането на информация; оценяване на получената информация; построяване на модел на предмета на изследване; експериментиране и проверка [на построения модел]; синтезиране на ново знание и довеждане на резултатите от анализа до субекта на управление [структура или лице, оторизирано да взима решения] (Курносов, Конотопов 2004: 26).

Игор Кузнецов разграничава информационната от аналитичната работа. В първата включва „дейността за осигуряване на [съответните] длъжностни лица със сведения, необходими за решаване на възложените им задачи“. Във втората – творческата дейност, „предназначена за оценка на информацията и подготовка на вземането на решение“  (вж. Кузнецов 2001: гл. II).

Сходно виждане за творческия характер на анализа ни дава американската разузнавателна доктрина от 2017 г. в подкрепа на военните операции. Според нея, анализът представлява поредица дедукции, при които се сравнява интегрирана и оценена информация за известни факти и предварителни предположения с цел разпознаване на модели и събития. Анализът се предхожда от получаване, интегриране и оценка на съответната информация, като е последван от нейното интерпретиране (JP 2-01 2017: III-44–III-46). Видно от предложеното разбиране, анализът се възприема предимно като мисловна дейност, предшествана от интензивна информационна работа. Въпреки че тълкуването на данните е също мисловна дейност, цитираната доктрина го оставя извън аналитичния процес.

За Туомо Куоса, напротив, анализът е неделима част от тълкуването и предвиждането. Като се опира на други разработки, авторът представя обща рамка на процеса на прогнозиране, която се състои от следните модули: „входни данни“ (inputs), „предвиждане“ (foresight), „изводи“ (outputs) и „стратегия“. „Предвиждането“ е изградено от звената „анализ“ (analysis), „тълкуване“ (interpretation) и „проучване“ (prospection). Звеното „анализ“ отговаря на въпроса „Какво изглежда се случва?“ и включва анализ на тенденциите, анализ на кръстосаните въздействия, анализ на социалните мрежи, управление на данните и други методи и техники. Звеното „тълкуване“ отговаря на въпроса „Какво наистина се случва?“ и също включва в себе си анализ – причинно-следствен анализ (causal layered analysis) и макроисторически анализ, както и системно мислене, синтез, индукция и др. Звеното „проучване“ (prospection) дава отговор на въпроса „Как могат да се развият нещата?“, като за целта се ползват редица методи и техники, сред които и анализ по сценарии (Kuosa 2014: 44). Така представеното виждане ни поднася объркващо припокриване и подреждане на понятия. Системното мислене, ползването на сценарии и други компоненти на прогнозирането сякаш са събрани механично и поставени извън аналитичния процес. За да преодолеем объркването, можем да приемем, че прогнозирането е мисловен процес, особен вид анализ в широкия смисъл на думата, а неговите компоненти са разновидности на анализа.

Лиса Кризан смята, че разглеждането на „темата „анализ“ означава да се отиде отвъд чисто числената и фактуална информация, към интерпретиране на събитията за целите на вземането на решения“ (Krizan 1999: 2). За нея:

„Анализът не е просто реорганизиране на данните и информацията в нов формат. Най-малко, анализът трябва изцяло да опише явлението, предмет на проучване, въз основа на колкото може повече променливи. На следващото, по-високо ниво на анализа, задълбоченото обяснение на явлението се придобива чрез [разкриване на] значението и въздействията на неговите елементи върху цялото. В идеалния случай, анализът може успешно да ни отведе отвъд описателното и обяснителното ниво към синтез и ефективно убеждение, често назовавано оценка (estimation).“ (Krizan 1999: 29).

С други думи, за Лиса Кризан анализът обхваща организиране на данните и информацията във формат, който да описва и обяснява изучавания предмет въз основа на максимален брой променливи показатели. Аналитичното обяснение следва да разкрие отделните елементи на изучавания предмет и техните въздействия върху предмета като цяло, така че да бъде възможно формулирането на адекватна оценка за предмета на изследване, която да послужи за вземане на съответните решения.

Виждаме, че в зависимост от контекста на употреба, под „анализ“ може да се разбира активност, която определяме като:

• мисловна или/и практическа дейност;
• дейност, работа, процес или/и метод;
• управление, организация, технология или/и осигуряване;
• информационна, аналитична или/и информационно-аналитична;
• съчетание между изброените до тук видове активност.

В този смисъл, можем да говорим за анализа като за аналитична дейност, аналитична работа, аналитичен процес, аналитична процедура и аналитичен метод. Съдържанието на тези понятия е пряко свързано с организацията на анализа, на която е необходимо да обърнем специално внимание. Засега е достатъчно да знаем, че:

Анализът е проучване в подкрепа вземането на решение и представлява мисловна процедура от последователно прилагани методи за оценка на наличната информация. Предполага предприемане и на поредица от практически действия за осигуряване на необходимите данни и удовлетворяване изискванията на неговите потребители.

С такова разбиране за анализа ние можем по-точно и задълбочено да разграничим отделните видове и равнища на анализ, като едновременно с това преодолеем разпространените заблуди, свързани с него.

Източници:

1. Байрактаров 2009: Байрактаров, Михаил Николов. Информационно-аналитичната дейност в системите за сигурност в публичния и частния сектор. София, Нов български университет: Център за изучаване на рисковете и сигурността, 2009, ebox.nbu.bg, HTML, достъп: 04.08.2019, url.
2. Гръцко-български..., 1972: Гръцко-български речник на „катаревуса“ и „димотики“. Автор: Атанас Коджаев. ВТС, 1972, 901 с.
3. Курносов, Конотопов 2004: Курносов, Юрий Васильевич, и Павел Юрьевич Конотопов. Аналитика: методология, технология и организация информационно-аналитической работы. Москва: Русаки, 2004, klex.ru, DJVU, 516 с., доступ: 08.09.2019, url.
4. Малък..., 1998: Малък тълковен речник на българския език. Учебен полилексикон. Автори: доц. д-р Стоян Буров и Пенка Пехливанова. Велико Търново: Слово, 1998, 352 с.
5. Търкаланов 2003: Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София: Албатрос, 2003, 140 с.
6. Търкаланов 2012: Търкаланов, Юрий. Стратегически разузнавателен анализ. София: Министерство на вътрешните работи, 2012, PDF, 230 с., публикация, предоставена на 23.09.2012 г. на правата на ръкопис.
7. JP 2-01 2017: Joint Publication 2-01. Joint and National Intelligence Support to Military Operations.  JP 2-01. Washington, D.C.: Office of the Chairman of the Joint Chiefs of Staff, 5 July 2017, jcs.mil, PDF, 220 p., access: 11.08.2019, url.
8. Krizan, Lisa. Intelligence Essentials for Everyone. Occasional Paper Number Six. Washington: Joint Military Intelligence College, June 1999, apps.dtic.mil, a476726, PDF, 90 p., access: 11.08.2019, updated reference: apps.dtic.mil, PDF, 90 p., ADA476726, access: 31.10.2021, url.
9. Kuosa 2014: Kuosa, Tuomo. Towards Strategic Intelligence. – Foresight, Intelligence, and Policy-Making. National Defense College, Center for Asymmetric Threat Studies, Dynamic Futures, 2014, ec.europa.eu, PDF, 124 p., access: 11.08.2019, url.

© Оригинална публикация: 21.11.2021

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Сигурност и анализ: преосмисляне. София, Studia Analytica, 12.01.2014 / 31.10.2021, url.
2. Гюров, Румен. Матричен анализ на рисковете и сигурността. София, Studia Analytica, 26.10.2014, url.
3. Гюров, Румен. Матричен анализ: въведение. София, Studia Analytica, 22.09.2021, url.
4. Гюров, Румен. Видове анализ. София, Studia Analytica, 24.11.2021, url.