Видове и равнища на анализа

 Румен Гюров

(изтегляне)

Предубеждения и прозрения за стратегическия анализ

Сред специалистите в областта на сигурността съществуват някои силно вкоренени предубеждения за стратегическия анализ. Обикновено се смята, че стратегическият анализ е дългосрочен и фундаментален анализ на висше равнище заради неговата сложност и задълбоченост. Пример за подобна гледна точка е становището, че:

„Стратегическият анализ (strategic intelligence) придвижва анализатора отвъд пространството на всекидневния, рутинния, оперативно насочения разследващ (investigative) анализ, който неизменно има за своя цел определянето на възможните цели (targets-of-opportunity).“ (McDowell 1997:  3).

За да определим правилно обхвата на понятията, свързани с видовете анализ, нека обърнем внимание на някои съществени прозрения, които опровергават традиционните представи за стратегическия анализ, а именно че:

1. Стратегическият анализ може да бъде, но не е дългосрочен анализ.
2. Стратегическият анализ може да разглежда както фундаментални, така и конкретни въпроси.
3. Стратегическият анализ не е равнище на анализа, макар понятието „стратегически анализ“ да се употребява и за обозначаване на стратегическото ниво на анализа.
4. Стратегическият анализ е необходим за разработване на стратегии.
5. Стратегическият анализ може да означава и включва анализ на риска.

Прозрението, че стратегическият анализ не е дългосрочен анализ, дължим на Грегъри Тревертън и Джереми Гез от Корпорация РАНД, които през 2012 г. разглеждат възможностите на стратегическия анализ. Те отбелязват:

„Все пак, стратегическият анализ представлява средство със силен потенциал (potentially powerful tool) за политиците. Тази разработка (these proceedings) използва термина стратегически анализ, като включва в него и стратегическия и дългосрочния анализ, но трябва да се признае, че макар двата [вида анализ – стратегически и дългосрочен] да са близки [по съдържание], [те] не са едни и същи. Стратегическият анализ обикновено е дългосрочен по обхват, но не е задължително да бъде винаги такъв: той понякога показва възможния избор в широкия, но непосредствен контекст на други проблеми и техните влияния.“ (Treverton, Ghez 2012: 1-2).

В думите на двамата автори откриваме също прозрението, че стратегическият анализ може да разглежда както фундаментални, така и конкретни въпроси, т.е. „непосредствения контекст“, за който обикновено се смята, че попада в обхвата на оперативния, всекидневния, конкретния анализ. 

До прозрението, че стратегическият анализ не е сам по себе си равнище, ни помагат да стигнем отново същите двама автори, които констатират:

„Дори във всекидневната работа, когато политиците са заети с конкретни въпроси [което обикновено се приема, че е в обхвата на оперативния анализ], анализът на тенденциите и евентуалните удари [което обикновено се приема, че е в обхвата на стратегическия анализ] може да изиграе полезна роля.“ (Treverton, Ghez 2012: 12). 

Логическо следствие е, че оперативният, респ. всекидневният, анализ не се различава съществено от стратегическия. 

Прозрението, че стратегическият анализ е необходим за разработване на стратегии, Грегъри Тревертън и Джереми Гез споделят по следния начин:

„Стратегическото планиране използва стратегическия анализ за разработване на жизнени (robust) стратегии и за хеджиране [1] срещу нежелани случайности (contingencies). Примерите за последното варират от обичайните финансови инструменти – напр. фючърсни пазари, хеджиране срещу риска за валутния обмен, – до по-спорни подходи, като отговора на азиатските страни на регионалната финансова криза и на външната политика на Турция на „нулеви проблеми“.“ (Treverton, Ghez 2012: 15; срв. McDowell 2009: 13-17 etc.).

В думите на двамата автори откриваме също прозрението, че стратегическият анализ може да означава и включва анализ на риска, доколкото този вид анализ разглежда „нежелани случайности“, „хеджиране срещу риска“ и свързани с тях събития и последици.

Потвърждение, че стратегическият анализ може да означава и включва анализ на риска, намираме у Ребека Уелс и Чарлз Уелс от Университета в Дейтън. През 2011 г. двамата автори приспособяват бизнес модел на General Electric към модел за управление на портфолиото на академични програми. В изследването си те разкриват трудностите пред университетите, техните академични програми и бюджетиране (вж./см. Wells, Wells 2011; срв. McDowell 2009: 5-8). Изтъкват специално ролята на стратегическия анализ за разпределението на недостигащите ресурси:

„Университетите работят в турбулентна среда, характеризираща се с трудни икономически условия, нестабилни финансови пазари, намалено федерално и щатско субсидиране, ограничения във възможностите за наемане на работа и непостоянно студентско търсене [...]. Изправени пред промените в средата, които са изцяло извън контрола на институцията (макротенденциите), университетските администратори трябва да разчитат на стратегическия анализ, за да насочат разпределението на оскъдните и скъпи ресурси. Чрез разпределение на стратегическите ресурси университетските администратори са способни да поддържат ясно и стойностно отличително предимство спрямо конкуренцията и да увеличат вероятността за справяне с дългосрочните организационни цели, съвместими с мисията на институцията.“ (Wells, Wells 2011: 2). [2]

Доколкото според двамата автори стратегическият анализ спомага за разпределение и оползотворяване на недостигащи ресурси, то по същество той представлява анализ на риска. В този смисъл, „анализът на риска“ е вид стратегически анализ.

За да изградим собствена класификация на видовете анализ, са ни необходими още някои уточнения:

Първо. Съществуват т.нар. „равнища на сигурността“. Николай Слатински разграничава пет такива нива: сигурност на индивида; сигурност на група от индивиди; сигурност на държавата; сигурност на общност от държави; сигурност на света (Слатински 2010: 5 и сл.). В този смисъл, говорим за: индивидуална, групова, държавна, международна (см. междудържавна) и глобална сигурност. За краткост, без да влизаме в излишна полемика, следва да отбележим, че качествените характеристики на международната и глобалната сигурност притежават едно и също съдържание. Затова можем да разглеждаме понятията „международна...“ и „глобална сигурност“ като почти тъждествени, разбира се, с количествено разграничение в зависимост от това дали говорим съответно за сигурност на група държави или за сигурността на всички държави по света. В този ред на мисли можем да редуцираме нивата на сигурност до следните четири: лична, групова, национална и международна.

Второ. Приемаме, че при всички видове сигурност и на всички нива сигурността притежава и недържавни характеристики.

Трето. Съществуват определени критерии за разграничаване на академичния (научен) и разузнавателния анализ. За краткост, тук няма да се спираме на различните систематизации, предложени от експертите. Вместо това, можем да приемем своеобразно обобщение на тези разграничения, което се основава, нека кажем, на „общественото предназначение“ на анализа и което изглежда така:

Табл. 1. Разграничение между академичен и разузнавателен анализ

Четвърто. Според съдържанието им разузнавателните анализи могат да бъдат разделени на:

• сигнален анализ: анализ на конкретни събития и процеси, спрямо които са необходими неотложни действия;
• оценъчен анализ: анализ на значението на даден проблем;
• фундаментален анализ: анализ на основни събития, явления и процеси;
• специализиран анализ: анализ в конкретна тематична област, респ. психологически, технически и пр. анализ (идея: Търкаланов 2003: 79-80).

Пето. Според периодичността на изготвянето им, анализите могат да бъдат разделени на: периодични, непериодични; текущи анализи (с цел проследяване на определено развитие) и ad hoc анализ (по конкретен случай, идея: Krizan 1999: 9; Търкаланов 2003: 79).

Видове анализ

С посочените уточнения, както и с всичко казано до тук, имаме основания да построим собствена най-обща класификация за видовете анализ според:

1. Сферата на дейност: политически, социетален, [3] икономически, екологически, технологически и кроссекторен анализ.
2. Времевата насоченост: ретроспективен, актуален и перспективен анализ. Става дума за анализ на факти и събития: от минало към настояще – при ретроспективния анализ; в настоящето – при актуалния анализ, и от настояще към бъдеще – при перспективния анализ.
3. Времевия хоризонт: дълго-, средно- и краткосрочен анализ.
4. Общественото предназначение: академичен и разузнавателен анализ.
5. Обхвата: анализ на външната и вътрешната среда, анализ на външната среда, анализ на вътрешната среда, анализ на отношението външна-вътрешна среда.
6. Равнището на сигурност: анализ на личната сигурност, анализ на груповата сигурност, анализ на националната сигурност, анализ на международната сигурност, анализ на отношението между равнищата на сигурност.
7. Отношението „сигурност – несигурност“: анализ на сигурността, анализ на несигурността, анализ на предизвикателството, анализ на опасността, анализ на заплахата, анализ на риска и съответните анализи, при които се съпоставят сигурността, несигурността, опасността, заплахата и риска заедно или поотделно.
8. Проблемната насоченост: сигнален, оценъчен, фундаментален и специализиран анализ.
9. Периодичността: периодичен, непериодичен, текущ и ad hoc анализ.
10. Аналитичното равнище: стратегически, тактически, оперативен и ситуационен анализ (вж. по-долу „Аналитични равнища“).

Видовете анализ, обособени по различните критерии, могат да бъдат съчетани в разновидности от типа „стратегически анализ на националната сигурност“, „сигнален оперативен анализ“, „анализ на предизвикателствата във вътрешната среда“ и пр.

Аналитични равнища

Основният въпрос при определяне на аналитичните равнища е:

„Какво представлява в същността си
стратегическият анализ?“

Юрий Търкаланов обособява стратегическия разузнавателен анализ като равнище на анализа въз основа на няколко критерия: „обем на използваната информация; степен на обхващане на източниците; степен на обобщаване на информацията; степен на обхващане на социалната активност, в т.ч. разузнавателната активност и активност на други рискови за сигурността фактори; ниво на взиманите на базата на анализа решения и резултатите от тях по мащаб и време“. Според автора, за разлика от тактическия, стратегическият анализ използва максимално достъпната информация от максимален брой източници, като разглежда тенденции и закономерности и „обслужва висшите органи на държавната власт и управлението на специалните служби“ (Търкаланов 2012: 62-63).

Според Дон Макдауъл:

„Стратегическият разузнавателен анализ може да се разглежда като особена форма на проучване, което обхваща всеки проблем на такова равнище, каквото е необходимо, за да разкрие заплахи, рискове и възможности по начин, който подпомага определянето на [съответните] програми и политики.“ (McDowell 2009: 5).

За същия автор, без да узурпира вземането на решения, стратегическият анализ в правоприлагащите органи идентифицира рисковете и заплахите за обществената безопасност и ред и представлява преглед на способностите, уязвимостите, тенденциите и намеренията на криминалния контингент (McDowell 1997: 8).

Според Фил Уилямс, Кейси Дънлийви и Тим Шимийл, стратегическият разузнавателен анализ в областта на интернет сигурността е ориентиран по-скоро „отгоре-надолу“, отколкото „отдолу-нагоре“, и съдържа: цялостна оценка на заплахата; оценки на заплахата по сектори; анализ на тенденциите във връзка със заплахите и уязвимостите; оценки на потенциалната вреда; категоризиране и разграничаване на атаките и атакуващите; идентифициране на аномалиите и анализ на бъдещата среда в Мрежата (Williams et al. 2002).

Краткият преглед на влаганото съдържание в понятието „стратегически анализ“ и направените преди това уточнения ни позволяват да дадем следното определение:

Стратегическият анализ изследва взаимодействията в средата за сигурност, очертава възможностите за достъп до необходимите ресурси, посочва проявите на несигурност или вероятността от нейната поява и определя стратегиите за сигурност.

В широк смисъл „стратегическият анализ“ обхваща в максимална степен средата за сигурност (външна и вътрешна), всички аспекти (измерения) на сигурността и несигурността. 

В тесен смисъл „стратегическият анализ“ обхваща крайния аналитичен продукт, предназначен за стратегическото ръководство на дадена организация за целите на стратегическото планиране и разработването на стратегия на организацията. 

Затова под „стратегически анализ“ в широк смисъл разбираме „анализ на несигурността изобщо“, а под „стратегически анализ“ в тесен смисъл разбираме „анализ за целите на стратегическото ръководство“.

Разглеждаме стратегическия анализ като равнище на анализа, което обхваща средата в нейната цялост с оглед появата на несигурност. Анализът на стратегическо равнище е анализ с най-голям обхват. Спецификата му произтича повече от мащабността и в по-малка степен от връзката му със стратегическото ръководство на дадена организация. Приемането на връзката на анализа със стратегическото ръководство означава да приемем най-високото управленско ниво при администрирането на дадена организация за критерий, който определя нивото в анализа като „стратегическо“. Подобен критерий противоречи на наблюденията и уточненията, споделени по-горе. За нас такъв подход не произтича от същността и особеностите на самия анализ и затова е израз на неразбиране или най-малкото на недоразумение, свързано с „администрирането на анализа“.

Ако приемем, че стратегическият анализ е равнище на анализ с най-голям обхват, то кои са другите равнища?

Различни експерти обособяват още едно или две, и дори повече нива: тактическо, оперативно или/и оперативно-тактическо и пр. (срв. McDowell 2009: 13-19; Johnson, ed., et al. 2006: 135-136 etc.; и др.). Многообразието от мнения е свидетелство за липсата на общоприет критерий за обособяване на аналитичните нива. Поне две изследвания, обаче, ни дават възможност да съкратим прегледа на множеството концепции и да се съсредоточим върху четири основни равнища на анализа – това са разработката на Фил Уилямс, Кейси Дънлийви и Тим Шимийл за интернет сигурността и ръководството на Робърт Дейвид Стийл Вивас за разузнаването по открити източници и провеждането на военни операции (вж. Williams et al. 2002; Steele 2004: 8-9). [4]

В контекста на тези изследвания, всеобхватността на стратегическия анализ изисква да направим следващата стъпка – да анализираме самите условия и фактори (причини и източници), чието влияние може да породи или поражда несигурност. За нас, Уилямс, Дънлийви и Шимийл описват подобен анализ, като го наричат „тактически разузнавателен анализ“. Този анализ свързва макронивото (на стратегическия анализ) с микронивото на всеки конкретен случай [на несигурност] и представлява междинно ниво между макро- и микронивото на анализ. Тактическият анализ обхваща:

• анализ на клъстъра и модела (pattern) за разпознаване на методите на проникване, сходствата в целите и профилите на извършителите (хакери или инсайдъри); 
• анализ на провокациите и реакциите с оглед оценка на евентуалното поведение на проникващите чужди агенти при очаквани и неочаквани от тях събития, за прилагане на проактивен подход при разкриване и противодействие на тяхната активност;
• анализ на [конкретните промени в] средата (Williams et al. 2002).

От гледна точка на военните операции, Робърт Стийл нарича съответното равнище на анализа „оперативно“, но влага аналогично по смисъл съдържание с това на Уилямс, Дънлийви и Шимийл за тактическия анализ. Робърт Стийл включва в него анализ на средата по време и място, анализ на особеностите на взаимодействие в нея (nature of engagements), анализ на устойчивостта, осигуреността с ресурси, състоянието на собствената вътрешна среда и пр. (вж./срв. Steele 2004: 8-9). 

Уилямс, Дънлийви и Шимийл наричат следващото аналитично равнище „оперативен анализ“, но влагат в понятието друго съдържание:

„Оперативният разузнавателен анализ се припокрива с разследването и често е ориентиран спрямо единичен случай. Той включва технологични оценки на методите, използвани за проникване, конкретни разследвания срещу агенти на проникване (intruders) и т.н. Важен компонент на оперативния анализ е идентифицирането на особена уязвимост или уязвимости, което би могло да бъде използвано за изготвяне на указания как уязвимостта или уязвимостите да бъдат минимизирани или премахнати. Друг компонент на оперативния анализ е потенциалната възможност да предостави описание на проникването по време на или малко след неговото извършване.“ (Williams et al. 2002).

Робърт Стийл нарича това равнище на анализа „тактическо“, но влага аналогично по смисъл съдържание с вложеното от Уилямс, Дънлийви и Шимийл за оперативния анализ. Според Робърт Стийл на това равнище изследваме прилагането на „определена сила във фиксирано място и време“, състоянието на собствените (военни) способности и защита, промените, отразяващи се на съгласуваността и операциите [5] (вж./срв. Steele 2004: 8-9).

Според Робърт Стийл съществува и т.нар. „техническо равнище на анализ“. В контекста на военните операции, на това равнище се разглеждат конкретни поражения: смъртност на военния състав, жертви сред цивилното население, разрушения на инфраструктурата и пр. (Steele 2006: 50). Внимателният прочит показва, че авторът определя техническото равнище като равнище с най-голяма конкретика, като анализ на конкретна ситуация. В този смисъл можем да наречем посоченото равнище „ситуационен анализ“.

В контекста на казаното до тук, можем да обособим и определим съдържанието на следните аналитични равнища съобразно техния обхват и особености:

Стратегическият анализ е равнище на анализ с най-голям обхват. Представлява комплексен анализ на средата за сигурност, анализ на взаимодействията в средата за сигурност, анализ на необходимите за тези взаимодействия ресурси и влиянието им върху сигурността и евентуалната поява на несигурност.

Тактическият анализ е равнище на анализ с относително голям обхват. Представлява интердисциплинарен анализ на определени сектори в средата за сигурност, анализ на критичните взаимодействия (условия и фактори, причини и източници), чието влияние може да породи или поражда несигурност, свързана с достъпа до необходимите ресурси.

Оперативният анализ е равнище на анализ със строго определен обхват. Представлява специализиран анализ на конкретното влияние на източник на несигурност и на обема от налични ресурси, подложени на това влияние.

Ситуационният анализ е равнище на анализ със строго ограничен обхват. Представлява специфичен анализ на конкретна ситуация и несигурност и свързаната с това потребност от ресурси.

Рис. 1. Аналитични равнища

Запомнете! Разграничението на аналитичните равнища в нашата матрица (рис. 1) е различно от някои широкоприети разграничения. Във военното дело, разузнаването и криминалистиката обикновено се обособяват последователно стратегическо, оперативно и тактическо ниво на анализа.

Посоченото широкоприето разграничение се вижда най-отчетливо във военното дело. В Доктрината на Въоръжените сили на Република България от 2017 г., например, се разглеждат три основни форми на използване на въоръжените сили: кампании, операции и тактически действия. (ДВСРБ 2017: глава 6, съотв. с. 23-26).

Кампанията представлява съвкупност от военни операции с поне една стратегическа цел. (ДВСРБ 2017: § 126-127, съотв. с. 24). 

Операцията е „отделно действие или съвкупност от съгласувани по цел, място и време действия, предназначени за постигане на общ ефект и желано крайно състояние“, при което планирането на операциите се извършва на три нива: стратегическо, оперативно и тактическо. (ДВСРБ 2017: § 128-130, 190, съотв. с. 24 и 33). 

Тактическите действия [6]  са вид операции за постигане на основни или второстепенни задачи или/и цели. (ДВСРБ 2017: § 130 и 135, съотв. с. 24 и 25). 

Планирането и провеждането на военни кампании, операции и тактически действия се извършва във всички случаи след анализ на съответното равнище, в последователността „стратегическо – оперативно – тактическо“ ниво на анализ.

Как да си обясним различията при определяне на аналитичните равнища?

За да отговорим на този въпрос, нека вземем предвид следното:

Първо. Равнищата на анализ, възприети във военното дело и полицейската дейност, са обособени въз основа на целите и задачите, поставяни пред въоръжените сили и полицейските части. Аналитичните равнища, определени за целите и задачите на самия анализ (рис. 1), са обособени въз основа на неговия обхват и произтичат от особеностите му като мисловна дейност.

Второ. Съдържанието на оперативния анализ при военните и полицейските операции в някакъв смисъл съвпада със съдържанието на нашия тактически анализ (рис. 1). Съдържанието на широкоприетата представа за „тактически анализ“ в някакъв смисъл покрива съдържанието на оперативния анализ в нашата матрица (рис. 1).

Трето. Всички понятия, които използваме за осмисляне на представите си за света, имат условен, относителен характер и зависят в много голяма степен от контекста, в който ги възприемаме и употребяваме. С това нашето понятие „тактически анализ“ се различава от понятието „тактически анализ“ при военните и полицейските операции. В нашия случай (рис. 1) контекстът е извършваната мисловна дейност, а във военното и полицейското дело – действията на специални въоръжени формирования.

Четвърто. Каквито и наименования да приемем за отделните равнища, винаги трябва: 

• да имаме ясно съзнание за тяхното съдържание; 
• да виждаме взаимното проникване на нивата в анализа, при което всяко ниво винаги носи характеристиките на друго и изпитва неговото влияние; 
• да осмисляме аналитичните равнища по начин, който да съответства на цялостното ни виждане за спецификата и обхвата на анализа.

Накратко, съобразно обхвата на самия анализ и неговите особености, обособяваме:

1. Стратегически анализ, чийто обект е средата за сигурност, а негов предмет – взаимодействията в нея.
2. Тактически анализ, чийто обект е обособена част от средата за сигурност, а негов предмет – въздействията, които влияят върху сигурността, включително водят до появата на несигурност.
3. Оперативен анализ, чийто обект е конкретното влияние на източник на несигурност, а негов предмет – обема от налични ресурси, подложени на това влияние.
4. Ситуационен анализ, чийто обект е конкретната ситуация, в която се проявяват сигурността и/или несигурността, а негов предмет –  потребността от ресурси, включително потенциалният или/и реалният недостиг на ресурс за постигане на сигурност.

По такъв начин нашата представа за аналитичните нива включва ситуационния в оперативния, оперативния в тактическия, тактическия в стратегическия анализ като интегрирани едно в друго равнища, йерархично подредени въз основа техния обхват и особености.

Бележки:

[1] Англ. “hedge” – бълг. „преграждам, ограничавам, предпазвам, отбягвам...“ (соб.прев.).

[2] Ако вместо „университет“ и „институция“ поставим „организация“, вместо „университетски администратори“ – „ръководители“, вместо „намалено федерално и щатско субсидиране“ – „намалени бюджетни средства“, вместо „студентско търсене“ – „потребителско търсене“, приведеният цитат звучи така: „Организациите работят в турбулентна среда, характеризираща се с трудни икономически условия, нестабилни финансови пазари, намалени бюджетни средства, ограничения във възможностите за наемане на работа и непостоянно потребителско търсене. Изправени пред промените в средата, които са изцяло извън контрола на организациите (пред макротенденциите), ръководителите им трябва да разчитат на стратегическия анализ, за да насочат разпределението на оскъдните и скъпи ресурси. Чрез разпределение на стратегическите ресурси ръководителите са способни да поддържат ясно и стойностно отличително предимство спрямо конкуренцията и да увеличат вероятността за справяне с дългосрочните организационни цели, съвместими с мисията на организацията.“ (срв. Wells, Wells 2011: 2).

[3] Социеталният анализ е анализ на т.нар. „социетална сигурност“. (м.бел.).

[4] Разбира се, съществуват и други изследвания, но избираме и съпоставяме тези, тъй като се отнасят до две коренно различни сфери – интернет сигурността и конвенционалните военни операции. Последното ни дава възможност за обобщение, което да бъде валидно във всички случаи. (м.бел.).

[5] Т.е. става дума за „единичен случай“ (см. Уилямс, Дънлийви, Шимийл, м.бел.).

[6] От гледна точка на военното дело, тактически действия са наблюдението, разузнаването, проникването, рейдът, сближаването, поразяването, атаката, преследването, маньовърът, контраатаката, оттеглянето, следенето, патрулирането, засадата и др. (ДВСРБ 2017: § 136, съотв. с. 25). Тактическите действия за противодействие и задържане на криминално проявени лица имат сходни характеристики, но и особености, които ги различават от военното дело (вж. по-подробно Jerry H. Ratcliffe. Integrated Intelligence and Crime Analysis: Enhanced Information Management for Law Enforcement Leaders. Second Edition. Washington: Police Foundation – Office of Community Oriented Policing Services (COPS), 7 August 2007, cops.usdoj.gov, PDF, 51 p., access: 30.08.2020. Станчев, Иван Д. Оперативно-бойна подготовка. София: Висш институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност – МВР, 2001, 362 с.).

Източници:

1. ДВСРБ 2017: Доктрина на Въоръжените сили на Република България. Издание (А), ноември 2017 г. Въведена със Заповед на министъра на отбраната № ОХ-1244/ 04.12.2017 г. София: Министерство на отбраната, 2017, mod.bg, PDF, 83 с., достъп: 30.08.2020, url.
2. Слатински 2010: Слатински, Николай. Петте нива на сигурността. Първо издание. София: Военно издателство, 2010, nslatinski.org, 26.11.2010, MSWord, 220 с., достъп: 23.05.2017, url.
3. Търкаланов 2003: Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София: Албатрос, 2003, 140 с.
4. Търкаланов 2012: Търкаланов, Юрий. Стратегически разузнавателен анализ. София: Министерство на вътрешните работи, 2012, PDF, 230 с., публикация, предоставена на 23.09.2012 г. на правата на ръкопис.
5. Johnson, ed., et al. 2006: Johnson, Loch K., ed., et al. Handbook of Intelligence Studies. Edited by Loch K. Johnson. First edition. London and New York: Routledge, Taylor and Francis Group e-Library, 2006, dl.icdst.org, PDF, 401 p., access: 06.10.2019, url.
6. Krizan 1999: Krizan, Lisa. Intelligence Essentials for Everyone. Occasional Paper Number Six. Washington: Joint Military Intelligence College, June 1999, apps.dtic.mil, a476726, PDF, 90 p., access: 11.08.2019, updated reference: apps.dtic.mil, PDF, 90 p., ADA476726, access: 31.10.2021, url.
7. McDowell 1997: McDowell, Don. Strategic Intelligence & Analysis. Guidelines on Methodology & Application. The Intelligence Study Center, 1997, intstudycen.com, PDF, 35 p., access: 04.05.2005.
8. McDowell 2009: McDowell, Don. Strategic Intelligence: A Handbook for Practitioners, Managers and Users. Revised Edition. Scarecrow Professional Intelligence Education Series. Series Editor: Jan Goldman. Lanham, Maryland – Toronto – Plymouth, UK: The Scarecrow Press, Inc., 2009, e-reading.club, PDF, 287 p., access: 17.05.2020.
9. Steele 2004: Steele Vivas, Robert David. Special Operations Forces Open Source Intelligence Handbook. Draft “Strawman” Not Complete Not Staffed. Oakton, Virginia: OSS International Press, 23 June 2004, oss.net, PDF, 125 p., access: 17.05.2020, url.
10. Treverton, Ghez 2012: Treverton, Gregory F., and Jeremy J. Ghez. Making Strategic Analysis Matter. Prepared for the National Intelligence Council. Approved for public release; distribution unlimited. Arlington, Virginia, USA: RAND Corporation, 2012, ISBN: 978-0-8330-5879-9, rand.org, RAND_CF287, PDF, 52 p., access: 14.02.2013, url.
11. Wells, Wells 2011: Wells, Rebecca, and Charles Wells. Academic Program Portfolio Model, Research in Higher Education Journal. Ponte Vedra Beach, FL, USA: Academic and Business Research Instutute, 08.01.2011, aabri.com, PDF, 19 p., access: 17.12.2017, url.
12. Williams et al. 2002: Williams, Phil, et al. Intelligence Analysis for Internet Security. Carnegie Mellon University: Software Engineering Institute, 2002, cert.org, HTML, access: 15.09.2004, url.

© Оригинална публикация: 07.01.2022

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Сигурност и анализ: преосмисляне. София: Studia Analytica, 12.01.2014, ред. 31.10.2021, url.
2. Гюров, Румен. Матричен анализ: въведение. София: Studia Analytica, 22.09.2021, url.
3. Гюров, Румен. Същност на понятието анализ. София: Studia Analytica, 21.11.2021, url.
4. Гюров, Румен. Видове анализ: въведение. София: Studia Analytica, 24.11.2021, url.
5. Гюров, Румен. Ново разбиране за сигурността. София: Studia Analytica, 17.04.2022, url.