Румен Гюров
Въведение
Научната книжнина предлага неизброимо многообразие от видове методи. Имаме емпирични и теоретични, работни и комплексни, частни и всеобщи, познавателни и практически и... всякакви други методи. При това, много често едни и същи методи се разглеждат като методи на епистемологията, логиката, общата или някаква друга методология (срв. Новиков, Новиков 2010: 76-77; Яскевич 2007: 42-43; Веккер 1998: 145; Костов 1976: 27; и др.).
Намерението ни тук е да се спрем само на онези разграничения и видове методи, които са задължителни за всяко изследване, защото само с тяхна помощ можем да получим обективно и достоверно знание. В настоящата разработка, нека накратко се спрем на т.нар. когнитивни методи, които включват следното...
Съдържание:
- Сравняване и обобщаване.
- Пример с ябълки и круши.
- Пример с Хубавата Елена.
- Таблица за разграничаване на сравняването и обобщаването.
- Препоръчителни източници: Ядвига Яскевич, 2007; Роберт Солсо, 2006; Мзия Купарашвилли и др., 2005; Наталья Черняк, 2004; Айла Дейвис, Питър Грийн, Саймън Милтън и Майкъл Роузман, 2003; Лев Веккер, 1998; Юрий Ракита, 1996-1999; Робърт Катър, Кристин Монтгомъри и Джон Томпсън, 1979; Михаил Розов, 1965.
Когато става дума за общонаучните методи, част от които са когнитивните, можем да срещнем в употреба понятията „метод на сравнението“ или „метод на сравняването“ и пр. В първия случай, когато казваме „сравнение“, акцентираме върху познавателната представа (понятие, образ...), получена в резултат от нашето проучване, във втория – сравняване, подчертаваме познавателното действие, което води до получения резултат.
Запомнете! Всеки познавателен метод структурира някаква поредица от действия, а полученият резултат от тези действия представлява знание (или поне би трябвало да представлява знание).
За да разберем когнитивните методи, е необходимо да сме наясно най-малко със съдържанието на следните понятия:
Речник:
Когнитивна наука: [1] интердисциплинарна наука, която се опитва да разбере интелектуалната дейност на живи организми (специално на зрели хора) и на машини; съчетава философия, антропология, психология; възприятие, внимание, заучаване, памет, двигателен контрол и пр.; когнитивна психология, невронаука [неврология], мислене и разсъждаване, лингвистика, изкуствен интелект и др. (по Философски..., 2009: 318-322); [2] (синоними) когнитология, когнитивистика.
Когнитивна психология: [1] научно изучаване на мислещия разум, което отговаря на въпросите как обръщаме внимание и събираме информацията за света, как нашият мозък съхранява и обработва информация и как решаваме проблеми, мислим и изразяваме мислите си чрез езика (Солсо 2006: 20); [2] (произв.) когнитивистки, когнитивно-психологически.
Когнитология: [1] когнитивна наука; [2] (произв.) когнитологически, когнитивистки, когнитивен.
Предложените определения, както стана ясно, изразяват общоприети представи. Достатъчно изчерпателни и точни, те ни позволяват за целите на настоящата разработка да се спрем по-нататък и по-подробно само на някои от тях, за да изградим, обогатим, развием и усъвършенстваме аналитичните си знания и умения.
Когнитивни методи
Когнитивните методи са пряко свързани с нашето възприятие, с нашата познавателна психическа дейност; това са методите, които използваме в прекия си сетивен досег с действителността.
Благодарение на когнитивните методи ние придобиваме, обработваме и съхраняваме постъпващите в нашите сетива данни от външния свят или/и ги извличаме от хранилището на нашата памет. Когнитивни методи са сравняването и обобщаването. Благодарение на тях разпознаваме наличието на даден изследователски предмет в действителността. С други думи, чрез сравняване и обобщаване разкриваме емпиричността на изследвания предмет, т.е. прилагаме принципа на емпиричност.
В свое изследване – „Когнитивният процес в разузнавателния анализ: описателен модел и преглед на литературата“, Робърт Катър, Кристин Монтгомъри и Джон Томпсън отбелязват, че всеки разузнавателен анализ [1] започва с мисловен процес, който представлява непрекъснато сравняване на постъпващата в човешките сетива информация и нейното конструиране и модифициране в човешката памет (вж. Katter et al. 1979: 2-1–2-16 etc.).
От своя страна, Робърт Солсо описва редица експерименти, които разкриват, че постъпващите зрителни данни, например, постоянно се съпоставят с определени мисловни първообрази (patterns), които се обработват, превръщат и съхраняват в човешката памет като еталони, прототипи или образци. По смисъла на разработката на автора:
Еталонът е мисловен образ, взет като готова форма от окръжаващата среда.
Прототипът е изграден въз основа на няколко форми мисловен образ, който групира постъпващите данни съобразно техни „усреднени характеристики“, някаква „централна тенденция“ или „честота на признаците“. [2]
Образецът се изгражда въз основа на прототип, на по-високо интеграционно [несетивно] равнище, и представлява осмислена и значима за човека форма, създадена изцяло от него самия (по Солсо 2006: 133-166).
Нашият прочит на посочените разработки, показва, че при получаване, конструиране и модифициране на сетивните данни (см. Робърт Катър, Кристин Монтгомъри, Джон Томпсън), вкл. при създаване на мисловни еталони, прототипи или образци (см. Робърт Солсо), ние използваме основно два познавателни метода – сравнение и обобщение, по-точно, сравняване и обобщаване. Разглеждаме ги като когнитивни методи, тъй като те са пряко свързани с възприемането на света чрез сетивата и с психическата обработка на сетивния образ в човешкия мозък. С други думи, нашият мисловен изследователски процес винаги започва със сравняване и обобщаване на данните, които постъпват в сетивата ни от окръжаващата среда или от хранилището на нашата памет.
Сравнение
Сравнението (по-точно: сравняването) е метод, който стои в основата на всяко проучване и е съществена част от процеса на човешкото познание. На езика на теорията на познанието казваме, че то е „елементарен изходен познавателен акт“ (см. Розов 1965: 107).
„Разглеждането на познанието от гледна точка на неговото историческо развитие трябва да започнем от първите елементарни актове на практическо сравняване на предметите и отделяне на техните съществени признаци. Категориите на тъждеството и различието, същественото и несъщественото се проявяват тук като краен резултат от многовековното развитие на познанието“ (Розов 1965: 106).
С други думи, чрез сравнение ние търсим различие и тъждество между изследваните предмети с цел да открием техни съществени признаци (срв. Философский..., 1983: 650). Ако говорим за „съществени признаци“, тук трябва да разбираме такива признаци, които могат да послужат в хода на нашето проучване.
Според Михаил Новосьолов:
„[...] всичко е познаваемо в сравнението и, следователно, в отношение едно към друго.“ (Новосёлов 2000а: 16).
Според Юрий Ракита, обаче, ние можем да сравняваме всяка измерима качествена или количествена величина – обект или негова характеристика, но не и величина, която е:
- уникална, защото не може да бъде сравнявана с друга;
- неделима, защото не могат да бъдат сравнявани частите ѝ, или
- променлива, така че промяната да попречи на измерването ѝ (Ракита 1996).
Иначе казано, за Юрий Ракита:
Нищо, което е единично, едно-единствено, не може да бъде сравнено.
Наглед двете твърдения, че „всичко може да бъде сравнявано“ (см. Михаил Новосьолов) и че „единичното не може да бъде сравнявано“ (см. Юрий Ракита) се изключват взаимно. Парадоксално е, но и двете твърдения са верни! Как е възможно това? Само ако приемем гледната точка, че:
Сравнението е приложимо във всяко проучване:
1. Винаги когато съпоставяме сходни качествени или количествени характеристики, за да откроим различие и тъждество помежду им.
Пример 1. Ябълки и круши
Сравняваме ябълки и круши, за да откроим различие в техните вкусови и други характеристики и тъждество на еднаквите им характеристики като плодове.
2. Дори когато съпоставяме единична, т.е. една-единствена уникална, неделима или променлива характеристика, която не прилича на никоя друга. Когато сравняваме единична характеристика, установяваме различието ѝ от всички други характеристики. Именно затова я определяме като единична. И понеже в света съществуват много подобни единични характеристики, то сравнението помежду им все пак откроява тъждество между тях – тяхната единичност!
Пример 2. Хубавата Елена
Според мита, войната срещу Троя започва заради нея. Хубавата Елена е съпруга на спартанския цар Менелай, но се влюбва в Парис, който е син на царя на Троя и я отвежда в родината си. Затова Менелай събира съюзници и започва войната. Хубавата Елена е красавица, чиято хубост е несравнима с никоя друга, хубостта ѝ е една-единствена на света, тя е уникална. Затова е и неделима – неслучайно двама мъже не могат да си я поделят. И е променлива – в приетите представи от Омировото предание става дума за „пословичното непостоянство на женския характер“. Каквато и да е тя, дори уникална, една-единствена, неделима и променлива, нашата красавица е като всяка друга на света, също уникална, една-единствена, неделима и променлива. [3]
Излиза, че само чрез сравнение ние можем да мислим рационално, да очертаем някакъв инвариант [постоянство] [4] и да установим обективността и истинността на нашата представа за света (см. Новосёлов 2000а: 16-21, 43; Радовель 1993: 102).
Айла Дейвис, Питър Грийн, Саймън Милтън и Майкъл Роузман смятат, че на сравнение могат да бъдат подлагани само цялости и отношения. Винаги се сравняват или цялости, или отношения, или и двете (Davies et al. 2003: 4-5). С други думи, при проучване сравняваме или обекти (см. предмети, вещи...), или връзки между обекти (см. отношения...), или едновременно обекти и техните връзки.
Като вземем предвид всичко казано дотук, можем да дадем следното определение за сравнението:
Сравнението е когнитивен метод на целенасочено съотнасяне на даден обект, връзка, техни прояви и взаимодействия към друг обект, връзка, прояви и взаимодействия с цел разпознаване на тяхно различие и/или тъждество, на техни съществени или/и несъществени черти.
Иначе казано, сравнението е метод, който използваме на две равнища:
- емпирично, за разграничаване на различие и тъждество;
- концептуално, за разграничаване на съществено и несъществено.
За да преминем от емпирично на теоретично равнище, от просто съпоставяне на нашия познавателен образ с действителността към разбиране за значението и смисъла на този образ и на действителността, ние ползваме сравнението за извършване на логически операции.
Не бива да забравяме, че като метод сравнението е преди всичко действие, т.е. сравняване, пряко свързано с нашето възприемане на света около и вътре в нас. Затова грешките във възприятието ни могат да повлияят съществено върху прилаганото от нас сравнение.
Обобщение
Обобщението (по-точно: обобщаването) се разглежда често заедно със сравнението. Научният интерес към него обикновено е на речниково равнище и то попада в сянката на сравнението и другите познавателни методи.
Обобщението, обаче, присъства почти навсякъде в познавателния процес: при обработката на възприятието, формирането на мисълта; при индукцията и дедукцията; при използването на методите на абстрахиране и конкретизиране; при изграждането на концепции, теории и метатеории; при изграждането на представата ни за света и нейното осмисляне и др. (см. Веккер 1998: 80-190).
Нещо повече! Всяко понятие, което използваме, е резултат от обобщение. Нашето твърдение се подкрепя от широко приетото становище, че понятията са обобщени форми на действителността (вж. напр. Красносельский 1997: гл. 2).
Обобщението е когнитивен метод така, както и сравнението. Аргумент в тази посока ни дава, експериментално потвърденото, че първите понятия на проговарящо малко дете са обобщения на перцептивни образи (напр., лампа, куче, човек...). Изгражданите впоследствие понятия също са резултат от обобщаване, но вече на по-високо равнище (срв./см. Веккер 1998: 113-154).
Като вземем предвид казано до тук за обобщението, можем да дадем следното определение:
Обобщението е когнитивен метод на целенасочено обединяване на даден обект, връзка, техни прояви и взаимодействия с друг обект, връзка, прояви и взаимодействия, с цел разпознаване на общо различие и/или тъждество, на общи съществени или/и несъществени черти помежду им.
Иначе казано, обобщението е метод, който използваме на две равнища:
- емпирично, за обединяване на различие и тъждество;
- концептуално, за обединяване на съществено и несъществено.
Образно казано, обобщението е призвано да нарисува възможно най-пълно картината на действителността, да обединява в едно нейния фон, образи, цветове, нюанси и щрихи. С други думи, когато обобщаваме, ние изграждаме своята представа за действителността, като събираме в едно нейните различни, еднакви, съществени и несъществени черти.
Сравнение и обобщение
Сравнението и обобщението ни служат, както всеки метод, да разкрием интересуваща ни причинно-следствена връзка между цялости и/или отношения.
Табл. Сравнение и обобщение
Ако приемем изразената до тук гледна точка за сравнението и обобщението, имаме основания да кажем, че:
Когато сравняваме, мислено обособяваме в действителността обекта на нашето изследване [x]; когато обобщаваме, очертаваме неговата връзка [∆] с действителността и го превръщаме в предмет на изследването си [x = f (∆)].
Заключение
Когнитивните методи са онези методи на познание (анализ), чрез които ние за пръв път „докосваме“ света (около и вътре в нас). Предназначени са да посочат съществуването или несъществуването на нещо, което възприемаме. Органичната им връзка с човешкото възприятие е причината, поради която следва да обръщаме повишено внимание при тяхното прилагане, така че да не допуснем нашите „субективни преценки“ да повлияят на „обективната истина“, която търсим в проучванията си. Затова е необходимо да ги използваме като част от по-широка аналитична методология, в съчетание с други, „обективиращи“ нашето познание методи.
Бележки:
[1] В случая, същото можем да кажем за всяко изследване. (м.бел.).
[2] С други думи, прототипът е мисловен образ, която отразява постъпващите данни съобразно техни сходни или доминиращи признаци или съобразно честотата на проявяващите си признаци. (м.бел.).
[3] Разбира се, примерът е само илюстрация! И нищо от тази илюстрация не бива да се приема като веднъж завинаги дадено!
[4] Вече стана дума какво е „инвариант“! (url)
Източници:
1. Веккер 1998: Веккер, Лев. Психика и реальность: Единая теория психических процессов. Москва: Смысл, 1998, koob.ru, PDF, 343 с., доступ: 01.08.2009; актуализированая ссылка: bim-bad.ru, PDF, 351 с., доступ: 08.09.2019, url.
2. Костов 1976: Костов, Константин. Структурно-функционален подход в научното изследване. София, 1976, 156 с.
3. Красносельский 1997: Красносельский, Константин. Альтернативная логика. Москва, январь 1997 г., humanus.site3k.net, HTML, доступ: 03.11.2006; актуализированная ссылка: IP adress: 81.177.135.112, humanus.site3k.net, HTML, доступ: 08.09.2019, url.
4. Купарашвили и др. 2005: Купарашвили, Мзия, и др. Логика: учебное пособие. Омск, 2005, gaudeamus.omskcity.com, PDF, 124 с., доступ: 12.05.2007.
5. Новиков, Новиков 2010: Новиков, Александр, и Дмитрий Новиков. Методология научного исследования. Москва, 2010 г., methodolog.ru, PDF, 280, доступ: 14.03.2010; актуализированная ссылка: methodolog.ru, PDF, 284 с., доступ: 30.10.2019, url.
6. Новосёлов 2000а: Новосёлов, Михаил Михайлович. Абстракция в лабиринтах познания. Часть первая (Методологический анализ). Москва, 2000, klex.ru (koob.ru), MSWord, 162 с., доступ: 06.04.2010; актуализированная ссылка: klex.ru (koob.ru), MSWord, 116 с., доступ: 08.09.2019, url.
7. Радовель 1993: Радовель, Михаил. Категориальная структура исследовательского мышления. Ростов-на-Дону, 1993, 112 с.
8. Ракита 1996: Ракита, Юрий. Математика и реальность (комментарий к Морису Клайну). Москва, 1996-1999, nounivers.narod.ru, HTML, доступ: 07.03.2010; актуаризированная ссылка: conpl.ru, HTML, доступ: 08.09.2019, 17.05.2020, url.
9. Речник..., 1998: Речник на чуждите думи в български с приложения. Трето издание. Автор: Иван Габеров. Велико Търново: Габеров, 1998, 944 с.
10. Розов 1965: Розов, Михаил. Научная абстракция и её виды. Новосибирск, 1965, 140 с.
11. Солсо 2006: Солсо, Роберт. Когнитивная психология. Издание 6-е. Санкт-Петербург, 2006, 589 с.
12. Философски..., 2009: Философски речник. Превод: ст.н.с. II ст. Владимир Стойчев. София: Книгоиздателска къща „Труд“, 2009, 904 с.
13. Философский..., 1983: Философский энциклопедический словарь. Главная редакция: акад. Л. Ф. Ильичев, акад. П. Н. Федосеев, д.ф.н. С. М. Ковалев, д.ф.н. В. Г. Панов. Москва: Советская энциклопедия, 1983, 840 с.
14. Черняк 2004: Черняк, Наталья. Логика: Учебное пособие. Омск, 2004, gaudeamus. omskcity.com, PDF, 84 с., доступ: 12.05.2007.
15. Яскевич 2007: Яскевич, Ядвига. Методология и этика в современной науке: поиск открытой рациональности. Учебно-методическое пособие. Минск, 2007, unesco.ru, PDF, 188 с., доступ: 08.01.2009.
16. Davies et al. 2003: Davies, Islay, et al. Using Meta Models for the Comparison of Ontologies. Hammamet, Tunisia, 2003, emmsad.org, PDF, 10 p., access: 21.09.2009; updated reference: eprints.qut.edu.au, PDF, 9 p., access: 17.08.2019, url.
17. Katter et al. 1979: Katter, Robert, et al. Cognitive Processes in Intelligence Analysis: A Descriptive Model and Review of the Literature. Technical Reprot 445. Woodland Hills, California: Operating Systems, Inc. – Alexandria, Virginia: U.S. Army Research Institute for the Behavioral and Social Sciences, December 1979, marshallcenter.org, PDF, 85 p., access: 26.06.2005; updated reference: apps.dtic.mil, access: 03.11.2019, access: 17.05.2020, url.
© Оригинална публикация: 17.12.2022
Свързани публикации:
- Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 56-66, ISBN 978-954-91927-4-2.
- Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Издателство „Изток-Запад“, 2012, с. 238-244, ISBN 978-619-152-096-1.
- Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 108-113, ISBN 978-619-188-457-5.
- Гюров, Румен. Превръщане на анализа в наука. София: Studia Analytica, 05.11.2022, url.
- Гюров, Румен. Логически методи. София: Studia Analytica, 04.03.2023, url.
- Гюров, Румен. Когнитивни основи на анализа. София: Studia Analytica, 24.04.2014, свалена на 04.03.2023 г.
