Епистемологически методи

Румен Гюров

(изтегляне)

 

Встъпление
 

Епистемологическите методи са методи, които заместват изследвания обект с негов „огледален образ“ – познавателен модел. Такива методи са абстрахирането, конкретизирането, анализирането и синтезирането.

Благодарение на епистемологическите методи разкриваме причинно-следствените връзки във формирането, обособяването, развитието и влиянието от проявата на даден обект. С други думи, чрез епистемологическите методи разпознаваме номологията (закономерностите) във взаимоотношенията между даден обект и действителността, т.е. прилагаме принципа на номологичност.

Преди да пристъпим към изясняване на тяхната специфика и начин на приложение, нека направим следните уточнения:

 

Първо. Необходимо е да разграничаваме абстракция от абстрахиране, конретизация от конкретизиране, анализ от анализиране и синтез от синтезиране.

Второ. Понятията „абстракция“, „конкретизация“, „анализ“ и „синтез“ се употребяват в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл те означават едновременно и процес, и резултат, съответно: и абстракция-процес, и абстракция-резултат; и конкретизация-процес, и конкретизация-резултат; и анализ-процес, и анализ-резултат; и синтез-процес, и синтез-резултат. В тесен смисъл понятията „абстракция“, „конкретизация“, „анализ“ и „синтез“ означават единствено резултат, съответно: абстракция-резултат, конкретизация-резултат, анализ-резултат и синтез-резултат.

Трето. Понятията „абстрахиране“, „конкретизиране“, „анализиране“ и „синтезиране“ означават съответно само процес: процес на абстрахиране, процес на конкретизиране, процес на анализиране и процес на синтезиране. И когато говорим за прилагане на даден епистемологически метод, ние разбираме целенасочено използване на съответния процес на абстрахиране, конкретизиране, анализиране и синтезиране.

Четвърто. Абстрахирането, конкретизирането, анализирането и синтезирането имат за цел (но не е задължително да завършат съответно с) абстракция-резултат, конкретизация-резултат, анализ-резултат или синтез-резултат (идея: Розов 1965: 78, 115-117).

 

 

Абстрахиране

 
Наличието на способност у човека да абстрахира го отличава от останалите биологични видове на Земята.

„Историческият човек първоначално осъществява този акт не с определена цел, а защото към това го принуждава неговата производствена дейност и дейността при общуване с другите хора. Човек абстрахира, без да осъзнава значението на своите операции и без да предвижда предварително техния резултат. Това обаче е само първият етап на развитие. Осъзнаването и обобщаването на опита от обществената практическа и познавателна дейност води до превръщането на абстракцията в целенасочено осъществяван акт. Абстракцията започва да функционира като метод, начин на изследване, като път към получаване на предварително определяем резултат.“ (Розов 1965: 105).

Британският учен по информатика Крис Торнтън отбелязва, че въпреки ключовото значение на абстракцията, е странно защо процесът на абстрахиране никога не е поставян на формализирана, теоретична основа (Thornton 2003: 1). Заслуга, обаче, за осмислянето на абстрацията и абстрахирането има руският учен Михаил Розов (с неговия труд „Научная абстракция и её виды“, Новосибирск, 1965). Според него огромното значение на абстрахирането се проявява най-ярко в съществуващата епистемологическа представа, която го отъждествява с теоретичното мислене въобще (Розов 1965: 7).

 

Рационалното осмисляне на света и на самата рационалност, която прави науката наука, се смятат за невъзможни без абстрахирането. Абстракцията е в сърцевината на рационалното знание:

„Определящата черта [… на рационалното знание] е абстракцията, тъй като за сравняване и класификация на неизмеримото разнообразие от форми, структури и явления около нас могат да не се вземат предвид всички техни черти, а само някои от тях, които са значими. Така ние конструираме една схема на реалността, в която нещата са ограничени до основните им очертания. Заедно с това рационалното знание е и една система от абстрактни понятия и символи, характеризираща се с линейна, последователна структура, която е типична за нашето мислене и реч.“ (Капра 1997: 26-27).

Във всяко наше проучване следва да обръщаме особено внимание на абстрактния метод заради ефективността му при решаване на различни изследователски задачи, заради възможностите му да моделира, заради приложимостта му към безкраен брой обекти и заради основополагащата му роля в познавателния процес като цяло. [1] Според Михаил Розов:

Абстрахирането като метод представлява заместване на даден обект с негов познавателен образец въз основа на обективна относителна независимост между обектите в действителността (см. Розов 1965: 18).

Резултатът от всяко абстрахиране е разпознаване (identification) на нашия изследователски обект именно като обект (Thornton 2003: 2), т.е. като обособена част от действителността. Последното означава, че чрез абстрахиране ние разкриваме независимост и неизменяемост на даден обект спрямо някакво въздействие. Следователно, чрез абстрахиране разкриваме инвариант. Иначе казано:

„Най-простият случай на независимост е свързан с понятието инвариант. Инвариантът на някакъв обект по отношение на някакви определени негови преобразувания се нарича всяка величина, свързана с този обект, която не се променя при посочените преобразувания. Инвариантът по отношение на дадени преобразувания на обекта се нарича, следователно, това в обекта, което не зависи от тези преобразувания.“ (Розов 1965: 35).

Следователно, чрез абстрахиране ние прилагаме преди всичко един от основополагащите принципи на научна рационалност – принципа на инвариантността. С това абстрактният метод се отличава от останалите методи. Затова за нас:

Абстрактният метод е метод на целенасочено открояване на оставащо неизменно качество или величина (инвариант) в даден обект, независимо от условията, в които този обект се намира, от неговата предметна проява, от преобразуванията, които търпи, и/или от резултата от тези преобразувания. (срв. Новосёлов 2000: 68-74). [2]

 

Конкретизиране

 

Според Михаил Розов, ние прилагаме конкретизирането едновременно с абстрахирането. Конкретизирането представлява процес, „противоположен“ на абстрахирането, и за разлика от абстрахирането разкрива отношения на зависимост, т.е. връзката на изследвания обект с действителността. Можем да кажем, че когато използваме конкретизацията като метод, ние описваме „спецификата на единичното“. По такъв начин чрез конкретизиране очертаваме проявата на даден обект като предмет (срв. Розов 1965: 18, 51-53; Веккер 1998: 16-18, 130, 146). 

 

Целта на конкретизирането е разпознаване на нашия изследователски предмет като неотделима част от действителността. Последното означава, че когато конкретизираме, разкриваме съществуването на даден предмет заедно с неговата особена устойчива връзка (свързаност) с действителността, т.е. неговото емпирично потвърждение в действителността.

 

Следователно, чрез конкретизиране ние прилагаме преди всичко рационалния принцип на емпирично потвърждение. С това конкретният метод се отличава от останалите методи. Затова за нас:

Конкретният метод е метод на целенасочено открояване на такова качество или величина на даден предмет, които го определят като неотделима част от действителността, (емпирично определят съществуването му) в зависимост от условията, от обособеността му като обект, от преобразуванията, които търпи, и/или от резултата от тези преобразувания.

С други думи, за да определим даден предмет, трябва да конкретизираме, така както за да определим даден обект, трябва да абстрахираме. Понеже не съществува обект без проявата си като предмет, нито предмет без обособеността си като обект, затова абстрахирането и конкретизирането спрямо един и същ обект-предмет се прилагат едновременно в познавателния акт.

Запомнете! Абстрахирането и конкретизирането очертават съществуването на даден обект (предмет), при което чрез абстрахиране определяме от какво не зависи, а чрез конкретизиране – от какво зависи съществуването на даден обект (предмет).

 

Анализиране

 

Методът на анализиране е метод, чрез който целенасочено разделяме изследвания обект на неговите съставни части. Можем значително да повишим ефикасността на аналитичния метод, ако го прилагаме в съчетание с т.нар. „системен подход“. [3] Според Виктор Тюхтин системният подход произтича от закона на системността, съгласно който:

„[...] който и да е обект е обект-система и който и да е обект-система принадлежи поне на една система от обекти от един и същи род.“ (Тюхтин, Урманцев и др. 1988: 4). 

Въз основа на закона на системността, следва да представим всеки обект като обособена съвкупност – система, която се състои от първични неделими [4] елементи, отношения на единство между елементите, закони на композицията [съчетаването, съединяването] между елементите, принадлежност на всеки елемент, отношение и закон на композицията поне към една система от обекти от един и същи род (Тюхтин, Урманцев и др. 1988: 4-5). В този смисъл, ако последователно прилагаме системния подход, за нас:

Аналитичният метод е метод на целенасочено разделяне на даден обект на първични неделими елементи, правила на взаимодействие и взаимодействия между елементите, както и тяхното съотнасяне към други вътрешни елементи, правила на взаимодействие, взамодействия и съотнасяния в подредена съвкупност – като обособена цялост, относително независим от условията обект-система.

Накратко, аналитичният метод ни служи да разкрием структурата на даден обект и функциите на съставните му части в неговата вътрешна среда.

 

Синтезиране

Методът на синтезиране е метод, чрез който целенасочено обединяваме в единно цяло съставните части на изследвания обект. Както при анализирането, значително можем да повишим ефикасността на синтетичния метод чрез съчетаването му със системния подход. Последното означава, че за нас:

Синтетичният метод е метод на целенасочено обединяване на първични неделими елементи, правила на взаимодействие и взаимодействия между елементите, както и тяхното съотнасяне към други външни елементи, правила на взаимодействие, взаимодействия и съотнасяния в подредена съвкупност – като непротиворечива цялост, хармонично свързан с условията обект-система.

Накратко, синтетичният метод ни служи да разкрием проявата на свойствата и отношенията на даден обект в неговата външна среда.

 

Ако съпоставим двата метода, виждаме, че чрез анализиране определяме как даден обект се отделя, обособява, разграничава от средата, в която се намира, а чрез синтезиране – как се съотнася, вписва, проявява в тази среда. 

Запомнете! Анализирането и конкретизирането ни помагат да разберем определени причинно-следствени връзки, при което чрез анализиране очертаваме закономерностите на съществуване на изследвания обект, присъщи на неговата вътрешна среда, а чрез синтезиране – проявата им в непротиворечиво единство със закономерностите на неговата външна среда.

С други думи, чрез анализиране прилагаме принципа на номологичност, а чрез синтезиране – принципа на непротиворечивост в нашето изследване. Когато изследваме едни и същи причинно-следствени връзки, прилагаме и двата метода едновременно, т.е. ние едновременно извършваме анализ и синтез на даден обект. Изследването на дадена причинно-следствена връзка означава, че изследваме определена зависимост и/или независимост на даден обект, като едновременно с методите на анализиране и синтезиране прилагаме абстрахиране и конкретизиране в един и същ познавателен акт.

 

Обобщение

За да обобщим, можем да опишем същността и особеностите на епистемологическите методи и тяхното прилагане така:

1. Както всеки друг, така и епистемологическият метод представлява поредица от действия, превърнати в образец. Затова, когато говорим за отделните методи, по-правилно е да употребяваме съществителни имена, изразяващи действие, т.е. да използваме понятията абстрахиране, конкретизиране, анализиране и синтезиране.
2. Епистемологическите методи целенасочено свързват свойствата и проявите на изследвания предмет и ни помагат да открием причинно-следствените връзки в неговото съществуване.
3. Епистемологическите методи са онзи набор от методи, който ни позволява да преминем от „сглобяване“ на единството между предмета и действителността към непосредственото структуриране на това единство в нов едновременно цялостен и динамичен познавателен образ, знание.

 

Бележки:

 

[1] Респ. съобразно матрицата на знанието: ефективност (P), моделиране (Δ), приложимост спрямо голям брой обекти (х) и основополагаща роля (U) в познавателния процес. Освен това, тези възможности на абстрахирането като метод са възможности и на другите епистемологически методи: конкретизиране, анализиране и синтезиране. (м.бел.).

[2] В абстракцията „се съчетават и теоретическият, и практическият начин на действие – и определеността на съществуващото, и определянето на съществуващото едновременно“ (Новосёлов 2000б: 72).

[3] Вместо „системен подход“ често се употребява „системен метод“. (м.бел.).

[4] „Неделими“ елементи за даденото равнище на изследване (см. Тюхнин, В., Ю. Урманцев и др. 1988: 4).

Източници:

1. Веккер 1998: Веккер, Лев. Психика и реальность: Единая теория психических процессов. Москва: Смысл, 1998, koob.ru, PDF, 343 с., доступ: 01.08.2009; актуализированая ссылка: bim-bad.ru, PDF, 351 с., доступ: 08.09.2019, url.
2. Капра 1997: Капра, Фритьоф. Дао на физиката, София, 1997, 376 с.
3. Новосёлов 2000: Новосёлов, Михаил Михайлович. Логика абстракций (методологический анализ). Часть первая. Москва, 2000, iphras.ru, PDF, 192 с., доступ: 08.09.2019, url.
4. Розов 1965: Розов, Михаил. Научная абстракция и её виды. Новосибирск, 1965, 140 с.
5. Тюхтин, Урманцев и др. 1988: Тюхтин, Виктор Степанович, Юнир Абдуллович Урманцев и др. Система. Симметрия. Гармония. Москва, 1988, 320 с.
6. Thornton 2003: Thornton, Chris. Quantitative Abstraction Theory. – In: AISB Journal 1(3), SSAISB, 2003, semanticscholar.org (aisb.org.uk), PDF, 9 p., access: 21.09.2019, url.

© Оригинална публикация: 14.05.2023

 

 

Свързани публикации:

1. Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 32-42, ISBN 978-954-91927-4-2.
2. Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Издателство „Изток-Запад“, 2012, с. 254-261, ISBN 978-619-152-096-1.
3. Гюров, Румен. Матричен анализ на риска и сигурността. София: Джей Пойнт Плюс, 2020, с. 125-130, ISBN 978-619-188-457-5.
   
4. Гюров, Румен. Превръщане на анализа в наука. София: Studia Analytica, 05.11.2022, url.
5. Гюров, Румен. Логически методи. София: Studia Analytica, 04.03.2023, url.
6. Гюров, Румен. Структуриращи методи. София: Studia Analytica, 01.06.2019, ред. 12.11.2023, url.

Свалени публикации:

1. Гюров, Румен. Епистемологически основи на анализа: познание и знание. София: Studia Analytica, 15.04.2014, свалена на 14.04.2024.
2. Гюров, Румен. Епистемологически основи на анализа: знание и метод. София: Studia Analytica, 17.04.2014, свалена на 14.04.2024 г.