петък, 10 октомври 2014 г.

Анализ на разузнавателната и друга рискова активност

Румен Гюров

Анализът в контраразузнаването се основава изцяло върху разузнавателна информация, предварително оценена като достоверна и надеждна. Разузнавателната информация обаче е само отражение на активността на акторите в средата за сигурност и на предизвиканите от тази активност промени. В този смисъл анализът не разглежда нито самата активност, нито самите актори, нито самите промени. Ето защо изключително значение придобива идентифицирането на признаците на рискова активност на акторите. В съдържанието на понятието „актор от/в средата за сигурност“ може да бъде включена всяка общност, общество, колектив, организация, институция, група лица, техни лидери, активисти и пр. 

Контраразузнавателен интерес представлява обаче специфична категория актори, чиято активност може да предизвика или предизвиква несигурност: чужди разузнавателни служби, терористични мрежи, противоконституционни и сепаратистки организации, лобистки групи и пр. В утвърдената контраразузнавателна парадигма тези критични актори често биват определяни като: противник, съперник, конкурент, опонент и пр. В употребата им преобладава ценностно натоварен смисъл, който произтича от мотивацията на контраразузнавачите и анализаторите в конкретната ситуация за преодоляване на несигурността.

В българската специализирана традиция чуждата разузнавателна дейност и всяка друга активност, съзнателно насочена към предизвикване на несигурност, обикновено бива назовавана подривна дейност (вж. напр. Трифонов, Христов 2010: 221–330, 388–400 и др.). В руслото на тази традиция лекционният курс „Теория и технология на контраразузнаването“ (София, 2010) на Тодор Трифонов и Валери Христов отделя внимание на признаците на подривна дейност, като ги разделя на две големи групи: преки и косвени. Преките признаци се отнасят до действия, които непосредствено предизвикват несигурност (вкл. нанасят вреда: отнемат ресурс), косвените – до действия, които не предизвикват несигурност (вкл. не причиняват вреда), но са пряко свързани с действията, причиняващи несигурност (вкл. нанасящи вреда) – Трифонов, Христов 2010: 388–389).

Сюзън Ууд, Кент Крофърд и Ерик Ланг определят няколко категории контраразузнавателни признаци и признаци за сигурност, чиято разграничителна линия върви съответно между наличието или отсъствието на констатирана чужда разузнавателна активност в предизвикването на несигурност или в причиняването на вреда (загуба на ресурс) – Wood et al. 2005: 18–21, 46–47, 54–57).

Посочените разработки са показателни за определяне на признаците за разузнавателна или друга подривна дейност, тъй като представляват съвременни, относително подробни, систематизирани и цялостни изложения. Освен това обобщават постижения, формирани в условията на силно противоборство между двете мощни системи за разузнаване, контраразузнаване и сигурност от времето на Студената война – тази на Западната демокрация и тази на Източния блок. Независимо от различията в подхода, авторите осмислят признаците за чуждо разузнавателно проникване или за друга подривна дейност по един и същ начин. Признаците за преднамерена рискова активност могат да бъдат представени въз основа на техния опит така:

Първо. Признаците за преднамерена рискова активност са почти изцяло качествени характеристики, определими единствено в зависимост от конкретната ситуация.

Второ. Отличителна черта на признаците за преднамерена рискова активност от страна на лице или група лица е прикриването на определени несъответствия между:

  • фактически и показвани възможности в начина на живот и дейност;
  • действителни мотиви и обявени цели в поведението и действията.
Трето. Във всички случаи преднамерената рискова активност е в онези сектори от средата за сигурност, в които са съсредоточени ресурсите или тяхното разпределяне за поддържане на устойчиво развитие и постигане на сигурност. Затова признаците за преднамерена рискова активност могат да бъдат търсени по консистентен на настоящата разработка начин във взаимодействията, отразени с предложените вече АСМ-СС, АСМ-НС и РАМ-Н (вж. другите публикации в Studia Analytica).

Четвърто. Признаците за преднамерена рискова активност винаги са конкретни, но могат да бъдат разделени в две основни групи – признаци за чуждо разузнавателно проникване и признаци за преднамерена неразузнавателна рискова активност, като:
а) Признаците за чуждо разузнавателно проникване винаги произтичат от явен или прикрит стремеж към придобиване на класифицирана или друга чувствителна информация без законово регламентирана или обществено допустима необходимост. В кратко обобщаващо изброяване признаците за разузнавателно проникване включват: проявен интерес към чувствителна информация; осъществяване на контакти с лица, които разполагат с чувствителна информация; законово или обществено недопустима употреба на техника или технология, с която е възможно придобиване, съхраняване, записване или пренасяне на чувствителна информация (недопустима употреба на видео- или фотокамери, записващи или копирни устройства, комуникационни или други високотехнологически средства и под., обикновено в законово определени зони за сигурност или в места и по повод на събития, предполагащи някаква степен на поверителност за дадена категория хора) и пр.
б) Признаците за преднамерена рискова активност, разузнавателна и неразузнавателна, в кратко обобщаващо изброяване включват: неблагоприятна от законова или обществена гледна точка среда, в която дадено лице или група лица осъществява контакти или извършва дейност; обвързване с лица, които извършват или са свързани по друг начин със законово или обществено недопустима дейност; неясен произход на финансови средства и имущество, несъответствие между получавани доходи и извършвани разходи; противоречия между общуване и поведение (думи и дела) и пр.
Пето. Признаците за рискова активност, независимо дали е преднамерена или непреднамерена, могат да се припокрият, а разграничителната им линия е в наличието или отсъствието на критичен актор. Затова оценката на различните критични актори от средата за сигурност е неотменна част от предмета на конкретния ситуационен анализ. В случая е приложим т. нар. SWOT-анализ, в който силни и слаби страни, заплахи и благоприятни възможности могат да бъдат преформулирани консистентно на настоящата разработка, в съответно: наличие и отсъствие на достъп до ресурси, недостиг на ресурси – източник на несигурност, и потенциално достъпни ресурси за постигане на сигурност.

Невинаги признаците за рискова активност обаче са налице. В такива случаи се налага един по-общ план на анализа на акторите – анализ на тяхното поведение. Последното е особено необходимо при сканиране на средата за сигурност.


Източници:

Трифонов, Тодор, и Валери Христов. Теория и технология на контраразузнаването (лекционен курс). София, 2010, 498 с.

Wood, Suzanne, et al. Reporting of Counterintelligence and Security Indicators by Supervisors and Coworkers. Technical Report 05-6. Monterey, California, USA: Defense Personnel Security Research Center (PERSEREC), May 2005, www.dtic.mi, 14.10.2009, PDF, 57 p.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Анализ на разузнавателната и друга рискова активност. София, Studia Analytica, 10.10.2014 г.