Анализ на поведението на акторите в средата за сигурност

Румен Гюров

(изтегляне)

Всеки актор-носител на несигурност може да бъде разглеждан като система, чието поведение следва да бъде оценено на основата на подходяща методология. В синтезиран вид такава методология предлага концепцията за конкуриращите се ценности на Ким Камърън и Робърт Куайн. Двамата автори разглеждат поведението на всяка организация въз основа на характерния за нея начин на възприемане, оценка и участие във взаимодействието със средата. Поведението й е разположено в четириизмерна координатна система, която очертава определен тип култура и определена насоченост съобразно ценностите и поставените цели (Tharp 2009: 1–6; Baker 2002: 5).

Евристичният потенциал на концепцията за конкуриращите се ценности може да бъде пренесен по аналогия в анализа на критичния актор особено когато този актор е държава, нация, международен алианс, система за сигурност, разузнавателна служба, терористична организация и пр. Традуктивното преобразуване на концепцията на Камърън и Куайн замества: първо, ценностната ориентация в нея с разбирането за стратегия като своеобразен контекст за оценка, „ценностна” ориентация в поведението на критичния актор, и второ, организационните цели с ресурсите, чието придобиване е цел на акторите в средата за сигурност. Оценката на дадена стратегия за сигурност, която самият анализ е призван да подпомогне, на свой ред следва също да бъде включена в аналитичната задача. Изграждането на подобни стратегии и контрастратегии е сложна тема, извън предмета на настоящата разработка. Задължително е обаче да бъдат очертани поне възможностите за тяхното формиране и аналитично осмисляне в контекста на оценката на акторите.

Стефан Христов, например, разглежда стратегиите в две големи групи: военни и организационни стратегии. Военните стратегии биват стратегии на заплашване, съюзяване, нападане и защитаване; организационните са свързани със: асимилиране, покоряване, проникване и под.; коалиране, подкрепяне и под.; експанзия, изтощаване и под.; противопоставяне, укрепване, възпиране и под. (Христов 2007: 41). Авторовото разбиране за стратегиите не показва строгост в терминологията и концептуалната рамка, но е близко до подхода в настоящата разработка.

Според Франк Грегъри, консистентно на предлагания дотук подход, най-общо могат да бъдат разграничени четири типа стратегии или по-скоро четири аспекта на изработване и реализиране на стратегия, приложими поотделно или, за предпочитане, заедно, и назовани условно:

1. Стратегия на превенцията (изпреварваща стратегия, стратегия на предотвратяването (U) – ориентирана към разпознаване, създаване и поддържане на благоприятни условия, непозволяващи възникването на несигурност.
2. Стратегия на противодействието (противодействаща стратегия (x) – ориентирана към преодоляване на несигурността, вкл. отстраняване на влиянието на критичния актор.
3. Стратегия на готовността (неутрализираща стратегия, стратегия на неутрализирането (Δ) – ориентирана към способността за незабавно разпознаване и предприемане на мерки срещу негативни тенденции в средата за сигурност.
4. Стратегия на възпирането (възпираща стратегия (Р) – ориентирана към собствената готовност за незабавен и ефективен ответен удар и отстраняване на самия критичен актор (Gregory 2005: 1–2).

Поставените в четирите типа стратегии главни цели – съответно: поддържане на благоприятните тенденции, противодействие на несигурността, преодоляване на отрицателните тенденции и отстраняване на критичните актори, предопределят задачите, респ. методите, на собствено разузнавателния и контраразузнавателния анализ. Освен това формулирани по такъв начин, стратегиите са съвместими с изработената РАМ-Н (вж. другите публикации в Studia Analytica), позволяват методологически обосновано разпределяне на задачите и определяне на крайната цел пред анализа в контраразузнаването.

Включването на ресурса, вече стана ясно, е определянето му като цел, чието постигане е от значение и има смисъл както за критичния актор, така и за противодействащите му актори. Съчетано с разбирането за стратегия в единна концепция, поведението на всеки актор в средата за сигурност може да бъде представено така:

Предложената разузнавателно-аналитична матрица на културата на сигурността (РАМ-КС) е ориентирана спрямо видовете стратегия, респ. поведение на разузнавателните и на другите свързани с несигурност актори, и водещите в тези стратегии ценности. РАМ-КС позволява съпоставяне на поведението на критичния актор с поведението на контраразузнавателната организация, имаща задачата да противодейства на чуждо нежелателно проникване в средата за сигурност. РАМ-КС може да послужи и за изграждане на матрица на ситуационния анализ, в чието предметно поле предварително следва да бъдат включени и признаците за разузнавателна или друга активност, съзнателно насочена към постигане на сигурност или предизвикване на несигурност.

Източници:

1. Христов 2007: Христов, Стефан. Стратегическо управление в колективната система за сигурност и отбрана. София, 2007, 2000 с.
2. Baker 2002: Baker, Kathryn. Organizational Culture. Chapter 11. – In: Communication. Management Benchmark Study. Washington, 2002, au.af.mil, PDF, 13 p., access:14.10.2009.
3. Gregory 2005: Gregory, Frank. Intelligence-led Counter-terrorism: A Brief Analysis of the UK Domestic Intelligence System’s Response to 9/11 and the Implications of the London Bombings of 7 July 2005. Real Instituto Elcano: Area: International Terrorism – ARI Nº 94/2005, 2/7/2005, realinstitutoelcano.org, PDF, 5 p., access: 07.06.2006; updated reference: biblioteca.ribei.org, ARI-106-2006-I, PDF, 8 p., access: 07.06.2006.
4. Tharp 2009: Tharp, Bruce. Four Organizational Culture Types. Holland, Michigan, USA, 2009, haworth.com, PDF, 6 p., access: 14.10.2009.

© Редакция: 11.10.2014

Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Анализ на поведението на акторите в средата за сигурност. София, Studia Analytica, ред. 11.10.2014 г.

Анализ на разузнавателната и друга рискова активност

Румен Гюров

(изтегляне)

Анализът в контраразузнаването се основава изцяло върху разузнавателна информация, предварително оценена като достоверна и надеждна. Разузнавателната информация обаче е само отражение на активността на акторите в средата за сигурност и на предизвиканите от тази активност промени. В този смисъл анализът не разглежда нито самата активност, нито самите актори, нито самите промени. Ето защо изключително значение придобива идентифицирането на признаците на рискова активност на акторите. В съдържанието на понятието „актор от/в средата за сигурност“ може да бъде включена всяка общност, общество, колектив, организация, институция, група лица, техни лидери, активисти и пр. 

Контраразузнавателен интерес представлява обаче специфична категория актори, чиято активност може да предизвика или предизвиква несигурност: чужди разузнавателни служби, терористични мрежи, противоконституционни и сепаратистки организации, лобистки групи и пр. В утвърдената контраразузнавателна парадигма тези критични актори често биват определяни като: противник, съперник, конкурент, опонент и пр. В употребата им преобладава ценностно натоварен смисъл, който произтича от мотивацията на контраразузнавачите и анализаторите в конкретната ситуация за преодоляване на несигурността.

В българската специализирана традиция чуждата разузнавателна дейност и всяка друга активност, съзнателно насочена към предизвикване на несигурност, обикновено бива назовавана подривна дейност (вж. напр. Трифонов, Христов 2010: 221–330, 388–400 и др.). В руслото на тази традиция лекционният курс „Теория и технология на контраразузнаването“ (София, 2010) на Тодор Трифонов и Валери Христов отделя внимание на признаците на подривна дейност, като ги разделя на две големи групи: преки и косвени. Преките признаци се отнасят до действия, които непосредствено предизвикват несигурност (вкл. нанасят вреда: отнемат ресурс), косвените – до действия, които не предизвикват несигурност (вкл. не причиняват вреда), но са пряко свързани с действията, причиняващи несигурност (вкл. нанасящи вреда) – Трифонов, Христов 2010: 388–389).

Сюзън Ууд, Кент Крофърд и Ерик Ланг определят няколко категории контраразузнавателни признаци и признаци за сигурност, чиято разграничителна линия върви съответно между наличието или отсъствието на констатирана чужда разузнавателна активност в предизвикването на несигурност или в причиняването на вреда (загуба на ресурс) – Wood et al. 2005: 18–21, 46–47, 54–57).

Посочените разработки са показателни за определяне на признаците за разузнавателна или друга подривна дейност, тъй като представляват съвременни, относително подробни, систематизирани и цялостни изложения. Освен това обобщават постижения, формирани в условията на силно противоборство между двете мощни системи за разузнаване, контраразузнаване и сигурност от времето на Студената война – тази на Западната демокрация и тази на Източния блок. Независимо от различията в подхода, авторите осмислят признаците за чуждо разузнавателно проникване или за друга подривна дейност по един и същ начин. Признаците за преднамерена рискова активност могат да бъдат представени въз основа на техния опит така:

Първо. Признаците за преднамерена рискова активност са почти изцяло качествени характеристики, определими единствено в зависимост от конкретната ситуация.

Второ. Отличителна черта на признаците за преднамерена рискова активност от страна на лице или група лица е прикриването на определени несъответствия между:

• фактически и показвани възможности в начина на живот и дейност;
• действителни мотиви и обявени цели в поведението и действията.

Трето. Във всички случаи преднамерената рискова активност е в онези сектори от средата за сигурност, в които са съсредоточени ресурсите или тяхното разпределяне за поддържане на устойчиво развитие и постигане на сигурност. Затова признаците за преднамерена рискова активност могат да бъдат търсени по консистентен на настоящата разработка начин във взаимодействията, отразени с предложените вече АСМ-СС, АСМ-НС и РАМ-Н (вж. другите публикации в Studia Analytica).

Четвърто. Признаците за преднамерена рискова активност винаги са конкретни, но могат да бъдат разделени в две основни групи – признаци за чуждо разузнавателно проникване и признаци за преднамерена неразузнавателна рискова активност, като:

а) Признаците за чуждо разузнавателно проникване винаги произтичат от явен или прикрит стремеж към придобиване на класифицирана или друга чувствителна информация без законово регламентирана или обществено допустима необходимост. В кратко обобщаващо изброяване признаците за разузнавателно проникване включват: проявен интерес към чувствителна информация; осъществяване на контакти с лица, които разполагат с чувствителна информация; законово или обществено недопустима употреба на техника или технология, с която е възможно придобиване, съхраняване, записване или пренасяне на чувствителна информация (недопустима употреба на видео- или фотокамери, записващи или копирни устройства, комуникационни или други високотехнологически средства и под., обикновено в законово определени зони за сигурност или в места и по повод на събития, предполагащи някаква степен на поверителност за дадена категория хора) и пр.

б) Признаците за преднамерена рискова активност, разузнавателна и неразузнавателна, в кратко обобщаващо изброяване включват: неблагоприятна от законова или обществена гледна точка среда, в която дадено лице или група лица осъществява контакти или извършва дейност; обвързване с лица, които извършват или са свързани по друг начин със законово или обществено недопустима дейност; неясен произход на финансови средства и имущество, несъответствие между получавани доходи и извършвани разходи; противоречия между общуване и поведение (думи и дела) и пр.

Пето. Признаците за рискова активност, независимо дали е преднамерена или непреднамерена, могат да се припокрият, а разграничителната им линия е в наличието или отсъствието на критичен актор. Затова оценката на различните критични актори от средата за сигурност е неотменна част от предмета на конкретния ситуационен анализ. В случая е приложим т. нар. SWOT-анализ, в който силни и слаби страни, заплахи и благоприятни възможности могат да бъдат преформулирани консистентно на настоящата разработка, в съответно: наличие и отсъствие на достъп до ресурси, недостиг на ресурси – източник на несигурност, и потенциално достъпни ресурси за постигане на сигурност.

Невинаги признаците за рискова активност обаче са налице. В такива случаи се налага един по-общ план на анализа на акторите – анализ на тяхното поведение. Последното е особено необходимо при сканиране на средата за сигурност.

Източници:

Трифонов, Тодор, и Валери Христов. Теория и технология на контраразузнаването (лекционен курс). София, 2010, 498 с.

Wood, Suzanne, et al. Reporting of Counterintelligence and Security Indicators by Supervisors and Coworkers. Technical Report 05-6. Monterey, California, USA: Defense Personnel Security Research Center (PERSEREC), May 2005, www.dtic.mi, 14.10.2009, PDF, 57 p.

Задължително цитиране като:

Гюров, Румен. Анализ на разузнавателната и друга рискова активност. София, Studia Analytica, 10.10.2014 г.