неделя, 21 септември 2014 г.

Глобалната промяна в сигурността (от края на 90-те години на ХХ век до края на първото десетилетие на ХХІ век)

Румен Гюров

Глобализацията даде своето име на цял един век, все още несъстоял се. Двадесет и първи век бе наречен Век на глобализацията преди да започне (Kugler et al. 2001: 7–9). Глобалната промяна донесе нехомогенен свят, разми националните граници и елиминира географията като фактор в стратегемите на сигурността (Kugler et al. 2001: 20; Quille et al. 2005: 5-7 (9-11); Kirshner (ed.) 2006: 1; Drew and Snow 2006: 41). Глобализацията е процес на изключително „бързо, нарастващо и неравномерно трансгранично проникване на стоки, услуги, хора, пари, технологии, информация, идеи, култура, престъпност и оръжия“ (Kugler et al. 2001: 9).

„Най-важната движеща сила на глобализацията е революцията на знанието“ (Kugler et al. 2001: 43). В едно кратко определение глобализацията е „брак между технологията и идеите“ (Kugler et al. 2001: 113), защото движещата й сила са бързо развиващите се информационни и телекомуникационни системи, които представляват нейни същностни характеристики (central features) – Davis 2005: 3; Kugler et al. 2001: 10). Ролята на фактора знание рязко нарасна в миналото и продължава да расте именно благодарение на бизнес интересите във високите технологии, телекомуникациите, технологичните трансфери и движението на капитали, което изостри пазарната конкуренция. Съчетаването на бизнес интереси и високи технологии произведе мултиплициращ ефект в края на 70-е години на ХХ век и предизвика бум в световната търговия. Затова през 1986 – 1993 г. започнаха преговори, които създадоха Световната търговска организация (СТО). Навлизането на персоналния компютър въвлече в процеса не само големите компании и държави, но също малките фирми и широки слоеве от населението (Kugler et al. 2001: 43). Икономическият ръст през 90-те години на ХХ в. се състоя именно благодарение на бурно разпространяващите се високи технологии (Drew and Snow 2006: 43).

Запазената марка на глобализацията обаче е една друга движеща сила – глобалните финанси (Kugler et al. 2001: 44). През 1979 г. дневният оборот на валутните пазари достига 100 млрд. USD, през 1989 г. – 400 млрд., през 1990-те – 1 трлн., след което „стана безсмислено да се брои по-нататък“. През 1995 г. пенсионните и осигурителните фондове в света достигат над 20 трлн. USD, което е повече от общия брутен вътрешен продукт (БВП) на Г-7 (Kirshner (ed.) 2006: 12).

Глобализацията предизвика мащабни икономически, политически, социетални, религиозни, демографски, екологически и военни промени в света (Kugler et al. 2001: 10 etc.). Без да бъдат поставяни под съмнение положителните страни на увеличаващото се благосъстояние и свободата на общуване, които тя носи, от гледна точка на националната сигурност по-голямо внимание следва да бъде отделено на отрицателните последици от нея. Те могат да бъдат обобщени накратко така:
  • диспропорции и напрежения в икономиката и особено във финансовия сектор;
  • наличие на управленски вакуум и политическа нестабилност поради липса на опит и в резултат от остри икономически проблеми;
  • изостряне на демографските проблеми, ръст на масовата миграция и трансграничната организирана престъпност;
  • информационен и културен шок (нека бъде взета предвид връзката, която Питър Дракър позволява да бъде направена – информационната революция), криза на идентичността и нови предизвикателства пред сигурността.
Глобализацията ражда едновременно богатство и бедност (Kugler et al. 2001: 44–47). Икономическите диспропорции се проявяват най-отчетливо в увеличаването на благосъстоянието на развитите икономики и в задълбочаване на проблемите в по-бедните държави (Kugler et al. 2001: 11 etc.). Напреженията на пазара са най-видимите показатели на глобализацията, при което се наблюдава безпрецедентно фрагментиране и денационализиране на производството и търговията (Kirshner (ed.) 2006: 2–11).

Буквално космическите финансови обороти и натрупаният „виртуален капитал“ в края на ХХ век рушат здравата основа на световната икономика и я превръщат в заложник на неикономически влияния. Предразположението към криза постепенно става очевидно вследствие също и на политически предизвикани колебания на валутните пазари (Kirshner (ed.) 2006: 12).

Финансовата глобализация създава предпоставки за остри противоречия във валутната сфера между Съединените щати, Европейския съюз и Япония. Съчетана с финансовата нестабилност, тази ситуация рязко може да се влоши, доколкото някои държави разполагат със силни валути, ползвани в отделни сфери и региони, които тези държави разглеждат като свои сфери на влияние. Показателни в това отношения са възникналите напрежения във връзка с въвеждането на единна европейска валута.

С подписването на Маастрихтския договор през 1992 г. се създава единна европейска валута, първоначално наречена „екю“, абревиатура на “European Currency Unit” („европейска разплащателна единица“) и фонетическо съвпадение със средновековна френска парична единица. През 1995 г. в Мадрид Европейският съвет приема названието „евро“, което е въведено от 1 януари 1999 г., като към него са приравнени останалите европейски валути. Първите банкноти и монети в евро са отпечатани и влизат в обръщение от 1 януари 2002 г. (Wikipedia).

В глобалния свят корупцията придобива глобално измерение и показва, че не само може да източва ресурси, но и да руши общественото доверие в пазарната икономика и демокрацията (Kugler et al. 2001: 13).

Глобализацията доведе до появата на силна транснационална организирана престъпност, която използва миграционните мрежи и е основен източник на заплаха и корупция в гражданското общество (Kirshner (ed.) 2006: 21–22). В тази връзка дори суперсила като Съединените американски щати усеща заедно с увеличаването на своето благосъстояние и увеличаване на своята уязвимост. По данни от 1998 г. чуждестранните инвестиции в американската икономика достигат 30% от американския БВП, но и 40% от регистрираните престъпления са с чужд произход (от телемаркетни измами, през кражбите на автомобили, до прането на пари) – Kugler et al. 2001: 8).

Глобализацията предизвиква масови движения на хора през националните граници. Доколкото очертаната държавна граница обозначава контролираната национална територия и държавния суверенитет, миграцията, пресичаща границите, вече по определение се смята за възможен източник на заплаха за националната сигурност, териториалната цялост и държавния суверенитет (Choucri 2002: 113). Имиграцията, особено ако е масова и/или нелегална, притежава значителен негативен потенциал, тъй като може да доведе до социална нестабилност, демографски промени, влошаване на криминогенната обстановка, ръст на трансграничната престъпност, проникване на терористични организации, промяна на културната идентичност и др. под. проблеми. Не на последно място самата имиграция може да е резултат от несигурност: етнически конфликти, социална несправедливост и пр., при което имигрантите могат да пренесат в страната-приемник същата тази несигурност (Kicinger 2004: 2–3). Имиграционният натиск е причина за все по-широкото въвеждане на термина „сигурност на границите“, което очертава по-ясно потребността от вътрешна сигурност (в рамките на националната територия).

Глобализацията пренебрегва традиционните географски и социетални граници. Вероятно когнитивна грешка е тълкуването на процеса като внимателно планирана преднамереност. Като подозрения или като призиви се появяват послания за вероятността и необходимостта от глобално управление, под което би следвало да се разбира по-голяма колективна отговорност на правителствата във всички сфери, включително в сферата на сигурността. Липсата на споделена отговорност оформя усещане за управленски вакуум, за липса на общовалидни правила и двоен стандарт, за разединение вместо „в края на краищата, глобалността [да] внушава основополагащото единство на човешкия дух, изразено в глобално осмисляне [awareness, култура], съзнание за общността на човечеството, грижа за Земята и обща система от фундаментални норми“ (Kugler et al. 2001: 37).

Управленският вакуум се превръща в сериозен проблем заради икономическите диспропорции, които водят до възникване на силно социално и оттам политическо напрежение. „Разликата в доходите се отразява в обществените и географските разделения както вътре в обществата, така и между отделните държави и региони. В повечето държави неквалифицираната работна сила, работниците в защитените отрасли и дребните селски стопани са изправени пред нарастващ риск от бързо разрушаване на икономическата им база заради влиянието на външни фактори. Онова, което е политически важно, е усещането за просперитет, относим (единствено) към другите групи или държави. Глобализацията излага на показ тези характеристики и често ги изостря“ (Kugler et al. 2001: 11).

Под влияние на глобализацията реформите за развитие на пазарна икономика, без да са съчетани с ефективна мрежа за социална защита, облагодетелстват само определен елит и отчасти средната класа за сметка на широките по-бедни слоеве от населението. Така те неизбежно предизвикват силно политическо напрежение. Доколкото в тези условия хората вярват, че Световната банка и Международният валутен фонд изпълняват волята на САЩ, то провежданите с тяхно участие реформи произвеждат силен антиглобализъм и антиамериканизъм, пример за което са събитията в Индонезия след 1997 – 1998 г. (Kugler et al. 2001: 11. Събитията в Индонезия се развиват в непосредствена връзка с Азиатската финансова криза 1997–1998 г., която засяга най-много от всички страни именно Индонезия: започват масови протести, президентът Сухарто подава оставка, Източен Тимор иска независимост. Едва към 2004 г. кризата е преодоляна, макар последиците й да продължават да влияят върху политическия живот на страната.).

Икономическият ръст през 1990-те доведе до т. нар. „мека власт“ – привличане към положителните американски постижения (Drew and Snow 2006: 44). Едно от най-ярките определения за мека власт принадлежи на Ричард Армитидж и Джоузеф Най-Младши:
„Властта е способност да се влияе върху поведението на другите за достигането на някакъв желан резултат. [...] Твърдата власт дава възможност да се използва морковът и тоягата за получаването на това, което се иска. [...] Меката власт е способност да бъдат привличани хората на наша страна без принуда.“ (Armitage and Nye 2007: 5).
Глобализацията чрез разпространението на информация влияе върху културата. Пазарно ориентираната масова култура и технологичното превъзходство в дигиталните индустрии налагат ползването на английския като световен език и предизвикват страх от загуба на идентичност в другите общества. Заедно с това масовите комуникации улесняват разпространението на религиозните идеи, което укрепва религиозни и културни идентичности, смятани за изчезващи (Kugler et al. 2001: 12). Може да се каже, че благодарение на глобализацията, факторът „култура“ става все по-очевиден.

Едновременно с това глобализацията има и един изключително положителен аспект, свързан с укрепването на идентичността, разбира се, за онези общности, които успеят да се възползват от това. „Глобализацията подпомогна действителното обединяване на свързани само чрез страданието си членове на дадена диаспора или преследвано малцинство, такива като евреи, кюрди и арменци. По-висшите форми на такава интеграция защитават толерантността, приобщаването и общата идентичност, основана повече върху норми, отколкото върху цвят на кожата и език. Глобализацията улесни свързването на групи, които се самоопределят чрез понятията за ценности (например, еколози и борци за човешки права)“ (Kugler et al. 2001: 38).

Факторите „култура“ и „глобализация“ дадоха неочаквано съчетание, благодарение на което: тероризмът придоби глобални измерения; терористите използват антиглобалистка и антизападна риторика, като се възползват от предимствата на глобализацията – информационни технологии и телекомуникации (Kirshner (ed.) 2006: 11–12). Говори се за нова „асиметрична война“, „война от четвърто поколение“, „нова вътрешна война“... – понятия, които освен тероризма включват в своето съдържание въстания, партизански действия, революции и други движения на обществено недоволство, целящи промяна/смяна/подмяна на управлението (Drew and Snow 2006: 131 etc., без да бъдат разглеждани специално въстанията, въстаническите, партизанските и пр. движения, тактика, особености и др.).

Новата асиметрична заплаха на глобалния тероризъм притежава някои забележителни особености: първата – не прави разлика при поразяване между военни и цивилни; втората – не съществува обособено бойно поле; третата – целите на враждебните действия се променят: целта е повече предизвикване на вътрешен колапс на противника, отколкото нанасяне на поражение (Drew and Snow 2006: 151).

Две са основните дилеми на асиметричната заплаха – липсата на положителен опит при преодоляването й (Drew and Snow 2006: 232–233) и балансът между демокрация и сигурност (Perl 2006: 9). Обяснението за липсата на успех срещу асиметричната заплаха върви в две направления: едното, липса на исторически (съвместно преживян) опит – воините на асиметричната война не носят униформи и противниците им ги смятат за по-малоценни, т. е. те са културно неразпознавеми и смятани за малокултурни; другото, липса на материална и интелектуална подготовка за разбиране на явлението (Drew and Snow 2006: 233–234).

Иначе съществува съвсем легитимно определение за тероризъм, което е изградено върху последиците от тероризма, но не и върху неговите мотиви и цели, причини и движещи сили:
Тероризмът е [...] политически мотивирано престъпно насилие извършено срещу невоенни цели от субнационални групи или нелегални агенти“ (Perl 2006: 8). Международният тероризъм е „тероризъм, който засяга граждани или собственост на повече от една държава“ (Perl 2006: 7).
Макар тероризмът в края на ХХ и началото на ХХІ век да е политически мотивирано действие, изключително значение има неговата религиозна окраска (Perl 2006: 8) и именно това съчетание на религия с политика, намесата на религията в политиката, използването на религията от политиката предизвиква неговата острота и трудностите в справянето с него. Необходимо е да се осъзнае и не просто да се осъзнае, но и да се изследва в тази посока, че тероризмът е културен феномен. Не в смисъл, че е генетично присъщ на определени култури, а по-скоро в смисъл, че е предизвикан от обективни фактори в дадена културна среда.
„Тероризмът не преследва толкова, подобно на войната от четвърто поколение, физическо поражение на очевидно военно по-силен враг, колкото цели да причини срив в духа на целта чрез разрушаване на културата на реда. В понятията, използвани преди това, терористите се опитват цената, която плаща целта, да надхвърля онова, което тя може да понесе“ (Drew and Snow 2006: 155). 
За да бъде обяснен, глобалният тероризъм трябва да бъде свързан с културните преобразувания в „глобалното село“, което разрушава идентичността. Защото за „асиметричния воин от четвърто поколение“ противник е не държавата, не икономиката, не дори армията, не нещо друго, а обществото (Drew and Snow 2006: 158), респ. неговата култура и механизъм на социализация.

Затова кризата, свързана с тероризма, е криза на идентичността. Затова тероризмът е непростимо и безпощадно насилие, насилие, което не може да бъде простено от поразената жертва, насилие, което не може да прости и затова иска да накаже безпощадно другия. Въпросът тук не е в прошката – тя е добродетел и е елементарна форма на битийност в друга парадигма; въпросът е в отсъствието на взаимно разбиране и мост над бездната от неразбиране, над бездната от културни различия. Безспорно ясно е, че „тероризмът не е военен проблем per se и затова решението му не попада в обхвата на военната стратегия“ (Drew and Snow 2006: 156).

В търсене на алтернативна логика може да се каже, че тероризмът е резултат от „структурно насилие“, обективно причинено или само субективно изживяно е без значение. Джей Ан Тикнър смята, че то минава отвъд физическото и включва непряко насилие върху лица в резултат от политически и икономически фактори и структури, които отнемат достъпа до основни материални блага и намаляват качеството и продължителността на живота. За нея премахването на заплахата от „структурно насилие“ става чрез „разкриване на йерархичните граници между жени и мъже, богати и бедни, облагодетелствани (insiders) и необлагодетелствани (outsiders)...“ (цит. по Sachs 2003). За опонентите й структурното насилие не е нищо друго освен социална несправедливост, която не попада в областта на сигурността (Sachs 2003). В контекста на мотивационната теория може да се каже, че структурното насилие е възпрепятстване на себереализацията. Следователно, ако мотивационната теория има връзка със сигурността, то и структурното насилие е свързано с нея. Затова някои анализатори въвеждат понятието „структурна сигурност“ (Choucri 2002: 99).

Ползвани източници:
  1.  Armitage, Richard, and Joseph Nye, Jr. “Smart Power” and the U.S. Strategy for Security in a Post-9/11 World. Washigton: CSIS, 07.11.2007, http://nationalsecurity.oversight.house.gov, 05.02.2009, PDF, 15 p.
  2. Choucri, Nazli. Migration and Security: Key Linkages – In: Journal of  International Affairs. New York, Fall 2002, vol. 56, № 1, p. 97–122.
  3. Davis, Lynn. Globalization’s Security Implications. RAND: IP245, 2005, www.rand.org, 24.04.2010, PDF, 8 p.
  4. Drew, Dennis, and Donald Snow. Making Twenty-First-Century Strategy: An Introduction to Modern National Security Processes and Problems. Air University Press, Maxwell Air Force Base, Alabama, 2006, 289 p.
  5. Kicinger, Anna. International Migration as a Non-Traditional Security Threat and the EU Responses to This Phenomenon. Warsaw, 2004, 13 p.
  6. Kirshner, Jonathan (ed.). Globalization and National Security. New York: Google Books, 2006, http://books.google.bg, 19.04.2010, 613 р.
  7. Kugler, Richard, et al. Globalization and National Security. Vol. I-V. Washington, 2001, vol. I, http://permanent.access.gpo.gov, PDF, 25.04.2010.
  8. Perl, Raphael. Terrorism and National Security: Issues and Trends. Washington: CRS, 2006, http://fpc.state.gov, 20.04.2010, PDF, 19 p.
  9. Quille, Gerrard, et al. An Action Plan for European Defense: Implementing the Security Strategy. (Introduction by Alyson JK Bayles) International Security Information Service (ISIS) – Brussels, Europe, and Military Center for Strategic Studies (CeMiSS) – Rome, Italy, 2005, www.casd.difesa.it, 07.06.2006, PDF, 73 p.
  10. Sachs, Stephen. The Changing Definition of Security. Oxford, 2003, www.stevesachs.com, 22.12.2009, HTML.

Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Глобалната промяна в сигурността (от края на 90-те години на ХХ век до края на първото десетилетие на ХХІ век). София, Studia Analytica, 21.09.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 99–105. 


Поредица
София, 2011

Публикации