четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Разузнавателен анализ и информация

Румен Гюров

Разузнавателният анализ преобразува информацията относно средата за сигурност, вкл. потенциалната или реална несигурност в нея. Обектът и предметът са дадени в разузнавателния анализ не непосредствено, а чрез информацията. Информация съществува само тогава когато носи за онзи, който я получава, някакъв смисъл (Герджиков 2010: 169–170). Целта на разузнавателния анализ е придобиването на ново знание, т. е. разкриването на смисъла на придобитата информация.

Могат да бъдат обособени различни видове информация, но в сферата на сигурността и особено в контраразузнаването от най-съществено значение е т. нар. разузнавателна информация. Разузнавателната информация е целенасочено придобита информация за подпомагане на вземането на определено решение.

Според равнището на достъп до нея разузнавателната информация може да бъде разделена на две големи групи – конфиденциална разузнавателна информация и явна разузнавателна информация (FMI 2-22.9: 2-1). Разузнавателната информация може да бъде разделена също на категории и според източника или начина на придобиването й:
  • информация от отделни лица (HUMINT – human intelligence), чийто източник са хората, които предоставят на специалните служби информация в условията на конфиденциалност и могат да бъдат: агенти – контролирани лица-източници на информация, и информатори – доброволни източници;
  • информация от технически средства (TECHINT – technical intelligence, оперативно-техническа информация, информация придобита чрез специални разузнавателни средства, СРС информация);
  • информация от разузнавателен обмен (LINT – liason intelligence), получена в резултат от информационен обмен между агенции и организация в областта на сигурността;
  • информация от открити източници (OSINT – open source intelligence), чиито източници не са конфиденциални и могат да бъдат обществени документи, медии, книги, печатни и електронни издания, рекламни материали, сива литература (брошури, позиви и пр.) – Търкаланов 2003: 35–36).

В оперативно-техническата информация могат да бъдат включени: (1) „образна разузнавателна информация“ (IMINT – imagery intelligence), чиито източници са конфиденциални и могат да бъдат фотографски, оптически, мултиспектрален, инфрачервен, радарен; (2) „информация от съобщения“ (SIGINT – signals intelligence), чиито източници са конфиденциални и могат да бъдат прехванатите комуникации (COMINT), електронни сигнали (ELINT) и телеметрични сигнали (FISINT); „информация от измервания и следи“ (MASINT – measurement and signatures intelligence), чиито източници са конфиденциални и могат да бъдат акустични и радиационни (вж. Krizan 1999: 11).

Информацията от първите три категории – HUMINT, TECHINT и LINT, обикновено е конфиденциална, но може да бъде и явна, общодостъпна. В последната категория информация – OSINT, също е възможна известна конфиденциалност, която произтича единствено от конфиденциалността на източника или начина на придобиването й. Съществуват различни скали за оценка на разузнавателната информация, които имат за цел да установят достоверността й с методи и средства, различни от чисто научните методи на анализ. Скала, консистентна на използвания тук подход, може да бъде изградена въз основа на следните критерии, градирани по важност за разузнавателния анализ:
  • относимост (х) – критерий, който отразява връзката между съдържанието на информацията и сигурността. Относимостта е първият критерий, който определя дали да бъде извършен или не разузнавателен анализ. При неотносимост на информацията към потребностите на политиката по сигурността не е необходимо разпиляване на ресурс и време за анализ особено ако има по-неотложни потребности. Обозначена с понятието „полезност“, но осмислена определено като „относимост“, относимостта на информацията към защитата на националната сигурност е определена като първи критерий и у Уошингтън Плат (Плэтт 1958: 50–51);
  • достоверност (U) – критерий, който отразява истинността на получената информация, нейното съответствие с обективната реалност. Достоверността е обективна предпоставка за достигане до валидни разузнавателно-аналитични заключения и препоръки;
  • полезност (Δ) – критерий, който отразява възможността за избор на поведение, за вземане на решение за някакво действие (Krizan 1999: 20). Полезността е пряко свързване на аналитичното усилие с потребностите на ръководството за провеждане на политиката по сигурността;
  • своевременност (P) – критерий, който отразява възможността за удовлетворяване на актуалните потребности на крайния ползвател на информацията (Търкаланов 2003: 20; Krizan 1999: 25) и постигането на актуален, адекватен отговор на несигурността.

Четирите критерия за оценка на информацията следва да бъдат прилагани едновременно. Неудовлетворяването на един от тях практически означава неудовлетворяване и на останалите, както и невъзможност за извършване на ефективен анализ. Някои въвеждат критерии обективност и точност, които могат да бъдат включени като характеристики на нейната достоверност. Включват също критерии готовност и срочност (Krizan 1999: 20), които покриват обхвата на предложения тук критерий „своевременност“. Могат да бъдат въведени, разбира се, и други показатели за оценка с оглед непосредствените (контра)разузнаватели потребности и управленски изисквания. Предложената скала е максимално опростен и едновременно с това ефективен вариант за приложение, консистентен на използвания в настоящата разработка подход.

Към скалите за оценка на информацията се прибавят като допълнителен критерий за достоверност оценките за източника на информация. Например:
  • надеждност (U) – критерий въз основа на констатираната достоверност или недостоверност на предоставяната информация от даден източник до момента на новия разузнавателен анализ;
  • достъп (х) – критерий за близостта на източника на информацията до отразения в нейното съдържание предмет (факт);
  • подготвеност (Δ) – критерий за оценка на способността на източника да отрази обективно получената информация (Krizan 1999: 26–28);
  • готовност (Р) – критерий, който е необходимо да бъде въведен за оценка на възможностите на източника (източниците) за последващо разясняване и/или обогатяване на получената информация.

Подобно на критериите за оценка на информацията, критериите за оценка на източника на информация се прилагат едновременно, взаимно се допълват, влияят си един на друг. Неудовлетворяването на даден критерий води също до неудовлетворяване на останалите. В скалите, по отделни критерии се въвеждат числови стойности, които обозначават обикновено степени (от най-висока до най-ниска степен) на достоверност на информацията и надеждност на източника. Степенуването на всеки от критериите за оценка може да бъде извършено по метода на рейтинговите скали.

Оценката на информацията и източника са от особено значение при проверката на достоверността на разузнавателната информация, която се извършва по един от четирите начина, по аналитичен или оперативен път, консистентно на настоящата разработка подредени и представени така:
  • обективна проверка (проверка на обекта на информацията – U): проверка въз основа на вече изградено знание (чрез абстрахиране, конкретизиране, анализ и синтез), препоръчително и с оперативни методи, за установяване на закономерности в поведението на обекта и предотвратяване на подвеждане чрез дезинформация;
  • фактическа проверка (x): проверка на съдържанието на получената информация в съпоставка с информация от независими източници (обобщение и сравнение);
  • логическа проверка (Δ): проверка на консистентността на информацията с вече наличната (чрез индукция, дедукция, аналогия, абдукция).
  • проверка на източника (P) – проверка с оглед преценка на източника според неговата надеждност, достъп, компетентност, годност: потребности, интереси, цели и лоялност (с всички достъпни методи и средства) – Търкаланов 2003: 22–23).

Разузнавателният анализ задължително започва с оценка на разузнавателната информация и нейните източници, което често изисква не толкова и не само използване аналитични методи и техники, колкото прилагане на оперативни методи и средства.



Източници

Герджиков, Сергей. Формата на човешкия свят. Свят – тяло – мозък – ум. София, 2010, 460 с.
Плэтт, Вашингтон. Информационная работа стратегической разведки. Москва, 1958, 336 с.
Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Krizan, Lisa. Intelligence Essentials. Washington, 1999, www.dia.mil, 12.10.2008, PDF, 89 p.
Open Source Intelligence. FMI 2-22.9. Fort Huachuca, 20062008, www.fas.org, 12.10.2008, PDF, 161 p.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Разузнавателен анализ и информация. София, Studia Analytica, 09.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 120–123.