събота, 11 октомври 2014 г.

Анализ на поведението на акторите в средата за сигурност

Румен Гюров

Всеки актор-носител на несигурност може да бъде разглеждан като система, чието поведение следва да бъде оценено на основата на подходяща методология. В синтезиран вид такава методология предлага концепцията за конкуриращите се ценности на Ким Камърън и Робърт Куайн. Двамата автори разглеждат поведението на всяка организация въз основа на характерния за нея начин на възприемане, оценка и участие във взаимодействието със средата. Поведението й е разположено в четириизмерна координатна система, която очертава определен тип култура и определена насоченост съобразно ценностите и поставените цели (Tharp 2009: 1–6; Baker 2002: 5).

Евристичният потенциал на концепцията за конкуриращите се ценности може да бъде пренесен по аналогия в анализа на критичния актор особено когато този актор е държава, нация, международен алианс, система за сигурност, разузнавателна служба, терористична организация и пр. Традуктивното преобразуване на концепцията на Камърън и Куайн замества: първо, ценностната ориентация в нея с разбирането за стратегия като своеобразен контекст за оценка, „ценностна” ориентация в поведението на критичния актор, и второ, организационните цели с ресурсите, чието придобиване е цел на акторите в средата за сигурност. Оценката на дадена стратегия за сигурност, която самият анализ е призван да подпомогне, на свой ред следва също да бъде включена в аналитичната задача. Изграждането на подобни стратегии и контрастратегии е сложна тема, извън предмета на настоящата разработка. Задължително е обаче да бъдат очертани поне възможностите за тяхното формиране и аналитично осмисляне в контекста на оценката на акторите.

Стефан Христов, например, разглежда стратегиите в две големи групи: военни и организационни стратегии. Военните стратегии биват стратегии на заплашване, съюзяване, нападане и защитаване; организационните са свързани със: асимилиране, покоряване, проникване и под.; коалиране, подкрепяне и под.; експанзия, изтощаване и под.; противопоставяне, укрепване, възпиране и под. (Христов 2007: 41). Авторовото разбиране за стратегиите не показва строгост в терминологията и концептуалната рамка, но е близко до подхода в настоящата разработка.

Според Франк Грегъри, консистентно на предлагания дотук подход, най-общо могат да бъдат разграничени четири типа стратегии или по-скоро четири аспекта на изработване и реализиране на стратегия, приложими поотделно или, за предпочитане, заедно, и назовани условно:

  1. Стратегия на превенцията (изпреварваща стратегия, стратегия на предотвратяването (U) – ориентирана към разпознаване, създаване и поддържане на благоприятни условия, непозволяващи възникването на несигурност.
  2. Стратегия на противодействието (противодействаща стратегия (x) – ориентирана към преодоляване на несигурността, вкл. отстраняване на влиянието на критичния актор.
  3. Стратегия на готовността (неутрализираща стратегия, стратегия на неутрализирането (Δ) – ориентирана към способността за незабавно разпознаване и предприемане на мерки срещу негативни тенденции в средата за сигурност.
  4. Стратегия на възпирането (възпираща стратегия (Р) – ориентирана към собствената готовност за незабавен и ефективен ответен удар и отстраняване на самия критичен актор (Gregory 2005: 1–2).
Поставените в четирите типа стратегии главни цели – съответно: поддържане на благоприятните тенденции, противодействие на несигурността, преодоляване на отрицателните тенденции и отстраняване на критичните актори, предопределят задачите, респ. методите, на собствено разузнавателния и контраразузнавателния анализ. Освен това формулирани по такъв начин, стратегиите са съвместими с изработената РАМ-Н (вж. другите публикации в Studia Analytica), позволяват методологически обосновано разпределяне на задачите и определяне на крайната цел пред анализа в контраразузнаването.

Включването на ресурса, вече стана ясно, е определянето му като цел, чието постигане е от значение и има смисъл както за критичния актор, така и за противодействащите му актори. Съчетано с разбирането за стратегия в единна концепция, поведението на всеки актор в средата за сигурност може да бъде представено така:

Предложената разузнавателно-аналитична матрица на културата на сигурността (РАМ-КС) е ориентирана спрямо видовете стратегия, респ. поведение на разузнавателните и на другите свързани с несигурност актори, и водещите в тези стратегии ценности. РАМ-КС позволява съпоставяне на поведението на критичния актор с поведението на контраразузнавателната организация, имаща задачата да противодейства на чуждо нежелателно проникване в средата за сигурност. РАМ-КС може да послужи и за изграждане на матрица на ситуационния анализ, в чието предметно поле предварително следва да бъдат включени и признаците за разузнавателна или друга активност, съзнателно насочена към постигане на сигурност или предизвикване на несигурност.


Източници:

Христов, Стефан. Стратегическо управление в колективната система за сигурност и отбрана. София, 2007, 200 с.

Baker, Kathryn. Organizational Culture. Chapter 11 in Communication. Management Benchmark Study. Washigton, 2002, www.au.af.mil, 14.10.2009, PDF,13 p.

Gregory, Frank. Intelligence-led Counter-terrorism: A Brief Analysis of the UK Domestic Intelligence System’s Response to 9/11 and the Implications of the London Bombings of
7 July 2005. Madrid, 2005, www.realinstitutoelcano.org, 07.06.2006, PDF, 5 p.

Tharp, Bruce. Four Organizational Culture Types. Holland, Michigan, USA, 2009, www.haworth.com, 14.10.2009, PDF, 6 p.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Анализ на поведението на акторите в средата за сигурност. София, Studia Analytica, 11.10.2014 г.