Знанието може да бъде споделено,
но не и мъдростта.
‒ Херман Хесе, „Сидхарта“
Ронин
В Средновековна Япония самураят, останал без господар, се превръщал в ронин. Една от най-известните легенди е тази за 47-те ронини, които търсят възмездие заради несправедливата смърт на господаря си и изгубената си чест. Легендата за тях е не само очарователна част от японската култура, но и завладяващ сценарий в холивудски филм, който популяризира делата им и им донася световна слава. Ронин е и майсторът на меча Миямото Мусаши, който оставя следа в историята не само с фехтовалните си умения, но и със своя „Ръкопис на петте пръстена“. Японският майстор отбелязва:
„Казано е, че на воина принадлежи двойният Път на меча и перото и че Пътят на воина е да обича тези два пътя. Ако се придържа към тези две части на Пътя, той може да бъде воин и без да има дарба за това.“ (Мусаши 1994: 9).
„Принципът на Стратегията е, знаейки едно, да знаеш десет хиляди неща.“ (Мусаши 1994: 16).
В стремежа си към подобна краткост, обаче, рискуваме да изтървем успеха, като пренебрегнем някое от оръжията си.
„Когато рискуваш живота си, ти си длъжен да използваш изцяло всичките си оръжия. Безсмислено е, ако не направиш това и умреш с неизвадено оръжие.“ (Мусаши 1994: 19).
Затова следва да помним, че словото също е оръжие. Във време, когато истината умира във фалшивите новини, словото е оръжие и за зло, и за добро. Всъщност винаги е било такова. Защото притежава непобедимата способност да бъде споделено. Няма значение дали словото е прието, отречено, пренебрегнато или заличено – винаги е споделено. Затова го приемаме, когато ни изпълва със сила, или отричаме и дори заличаваме, когато руши света, изграден в представите ни.
На границата между сигурност и риск
Споделянето на знания и опит отличава човека от останалите животни. Споделянето изгражда чувство на доверие и принадлежност един към друг, насърчава взаимната подкрепа и сътрудничество за постигане на общи цели, споява хората в човешка общност. Споделянето означава приобщаване и сигурност. Обратното означава отхвърляне и несигурност. Отхвърлянето поражда безразличие, отчуждение, подозрителност, противопоставяне и конфликти; руши човешките отношения и човешката общност. Споделяне и сигурност срещу отхвърляне и несигурност.
В диапазона между споделяне и отхвърляне, сигурност и несигурност се появява рискът. И споделянето, и отхвърлянето на риска, обаче, означават едно – стремеж към сигурност. Рискът рисува пред нас образа на разрухата и ни подтиква да търсим и да постигаме сигурност. Ако допуснем рискът да завладее живота ни, изгубваме себе си. Ако успеем да овладеем риска, ставаме свободни. Фундаменталното значение на риска в човешкия живот е мобилизиращ мотив да разглеждаме неговите особености и влияние.
Информационната революция разруши познатия ни свят с мощна експлозия от данни, която го срина до състояние на първичен хаос. Същата картина наблюдаваме и в множество изследвания, чиято любима тема е овладяването на риска. Изобилието от заглавия и автори надвишава човешките възможности за осмисляне. Вместо подредено стъпка по стъпка овладяване на риска получаваме първичен хаос от взаимно отричащи се понятия, възгледи и подходи. Вместо да придобием знание, изпадаме в невежество. Започваме да подреждаме невежеството си в разработки, сборници, ръководства, наръчници и стандарти, но от това то не само не намалява, но и увеличава своята маса и застрашава да се сгромоляса върху възприятията ни и да ни обърка още повече. Споделеното помежду ни невежество, обаче, създава или основата, или заблудата за нашата сигурност и увереност, че имаме надежда да се справим с риска. Не ни остава нищо друго, освен да продължим да споделяме един с друг опитите си да бъдем свободни от несигурността, която рискът внася в живота ни. Вечно актуалната потребност от непрекъснат подбор, обогатяване и обобщаване на натрупания опит ни подтиква да разглеждаме отново и отново възможностите да разберем и да се справим с риска, да го анализираме и управляваме.
Подреждане на представата за света на риска
Овладяването на риска ни дава възможност да оцелеем. Когато допуснем рискът да завладее живота ни, тогава е късно да предприемаме каквото и да било спрямо него. Затова, когато подреждаме представата си за риска, за да можем да го управляваме, е безсмислено да включваме в тази представа последиците от неовладяната рискова ситуация, когато рискът се преобразува във вреда, в щета, в катастрофа, в разруха и дори в унищожение. В този ред на разсъждения понятия като остатъчен риск, смекчаване на последиците от риска, управление при криза и пр. са безсмислени, лишени от рационалност:
‒ Защото остатъчният риск е не нещо друго, а отново самият риск, при това, в неовладяна докрай ситуация, ситуация с непреодолян недостиг или потенциал за загуба на ресурс.
‒ Защото смекчаването на последиците от риска е по същество смекчаване на последици от недостиг или загуба на ресурс, т. е. смекчаване на вреда или щета, когато вече може и да няма риск. В такива случаи логиката е все едно да твърдим, че лечението на рана е овладяване на риска да бъдем наранени. Очевидно е, че подобна логика противоречи на здравия разум и не може да се приеме като логика на една рационална представа за риска.
‒ Защото управлението при криза може рационално да бъде сведено до управление на риска. При управлението на ситуация, която наричаме „криза“, можем да говорим за управление на риск с увеличаваща се вероятност или нарастващо отрицателно влияние върху наличния ресурс в условията на остър недостиг на ресурс въобще. Независимо как описваме и наричаме такава ситуация – „кризисна“, „критична“, „опасна“, „рискова“ или друга, тя винаги съдържа потенциал за увеличаване на недостига или за нарастване на загубата на ресурс. В този смисъл можем да разглеждаме „управлението при криза“ като недостатъчно осмислена подмяна на думи, при която „кризата“ подменя „риска“ спрямо едно и също съдържание на дадена ситуация, която се стремим да управляваме. Изглежда, двете понятия „криза“ и „риск“ се употребяват в концепции със сходен обхват, но без ясно разграничение помежду им, често дори с пренебрегване на постиженията на другата концепция. Такъв подход обеднява нашите представи откъм съдържание и изобщо не ни носи по-задълбочено разбиране какво и как управляваме. Здравият разум и краткостта, която преследваме, ни дават право да не приемаме подобна подмяна на понятия без уточняване на тяхното съдържание и да разглеждаме само онова, което според нас е достатъчно за една по-подредена и стройна представа за риска.
В нашата по-подредена представа приемаме, че:
Рискът е съотношение между недостигащ и необходим ресурс, а неговото управление представлява конкретна практическа дейност за поддържане на конкретно съотношение между измеримите количества на недостигащ и необходим конкретен ресурс.
От тази гледна точка можем да оставим настрана множество понятия, свързани с приетите досега представи за риска, тъй като повечето от тях са част от припокриващи се или дори противоречащи си концепции и подходи, които често влагат едно и също съдържание в различни думи или описват различно съдържание с едни и същи думи.
Затова е необходимо да отстраним противоречията, да запълним пропуските, но и да имаме предвид, че също можем да сгрешим. Тогава само практиката може да ни покаже дали сме прави ли или не!
Струва си да рискуваме!
Източник
Мусаши, Миямото. Го Рин Но Шо. Ръкопис на петте пръстена. Второ издание. София: Хелиопол, 1994.
Мото
“Wisdom cannot be imparted. Wisdom that a wise man attempts to impart always sounds like foolishness to someone else ... Knowledge can be communicated, but not wisdom. One can find it, live it, do wonders through it, but one cannot communicate and teach it.” ‒ Hermann Hesse, Siddhartha. ‒ in: Good Reads: goodreads.com, accessed 20.01.2019.
Цитиране като:
Гюров, Румен. Споделяне на риска. София: Studia Analytica, 20.01.2019.
Виж също:
Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 9-12.
© Studia Analytica, 20.01.2019
Цитиране като:
Гюров, Румен. Споделяне на риска. София: Studia Analytica, 20.01.2019.
Виж също:
Гюров, Румен. Овладяване на риска. София: Авангард Прима, 2018, с. 9-12.
© Studia Analytica, 20.01.2019
